№ 242
гр. Велико Търново, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря
С.А. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 230 по описа за 2023
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, вр. с чл. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/.
Образувано е по
жалба, подадена от П.Й.П. с ЕГН **********, адрес ***, против Решение № 304-РД-01-03/05.04.2023
г. на кмета на Община Свищов, по заявление за достъп до обществена информация с
рег. № АД-04-09-103/16.03.2023 г., препратено по компетентност
от кметство с. Ореш. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, като
несъответстващо на основни принципи при осъществяване правото на достъп до
обществена информация, прогласени в чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ и издадено при
наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. В
представени допълнителни молби и в писмени бележки, чрез пълномощника си по
делото ***Х.П., навежда твърдения за извършени през 2022 г. строително-ремонтни
дейности на уличната мрежа в с. Ореш, общ. Свищов, вкл. на ул. „Мусала“,
поради което намира, че с оспореното решение на практика му е отказано
предоставянето на исканите от него данни и документи, представляващи обществена
информация. С тези доводи от съда се иска да отмени оспореното решение на кмета
на Община Свищов и последният да бъде задължен да предостави на жалбоподателя
достъп да исканата обществена информация. Претендира се присъждане на
направените в производството разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 1000,00 лева. Прави се възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът – кметът
на Община Свищов, чрез пълномощника си, в представени по молба вх. № 4349/25.09.2023г., развива доводи за недопустимост на
жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Счита, че с решението на
органа по ЗДОИ е предоставена поисканата от П.Й.П. обществена информация, при
което за лицето липсва правен интерес от оспорването на този акт. По същество
намира направените оплаквания за неоснователни. С тези
аргументи ответникът моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Във връзка с
проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
П.Й.П. ***, е подал
заявление до Кметство с. Ореш, с което на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ е
поискал да му бъдат предоставени чрез изпращане на посочен в заявлението адрес
на електронна поща, заверени копия на: договори за възлагане на строителни
работи /асфалтиране/ на ул. „Мусала“ в с. Ореш през
2022 г., сключени между кмета на Кметство с. Ореш и фирмата изпълнител;
Количествено стойностни сметки към договора за възлагане на строителни работи
/асфалтиране/ на бул. „Мусала“ в с. Ореш през 2022 г., сключени между
кмета на Кметство с. Ореш и фирмата изпълнител; Протоколи /акт 19/ за извършени
строителни работи /подготовка за асфалтиране/ на бул. „Мусала“
в с. Ореш през 2022 г., от които да е видно на колко квадратни метра са асфалтирани и дебелината на положения асфалт.
Заявлението е
постъпило в Кметство с. Ореш с вх. № АД 04-09-103/16.03.2023
г. /л. 5 от делото/. С писмо изх. № АД 04-09-111/
23.03.2023 г., на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, кметът на кметството е
изпратил заявлението на кмета на Община Свищов за разглеждане, като е уведомил
и заявителя, чрез изпращане на копие от писмото.
С Решение № 304-РД-01-03/05.04.2023
г. /л. 3/, кметът на Община Свищов се е произнесъл
по заявлението за достъп до обществена информация с рег. № АД-04-09-103/16.03.2023
г., препратено по компетентност от кметство с. Ореш, като на основание чл. 28 и
чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, на П.Й.П. е предоставен пълен достъп до поисканата
обществена информация. С решението на заявителя е отговорено, че Община Свищов
не е сключвала договор за строителни работи (асфалтиране) на ул. „Мусала“
в с. Ореш през 2022 г., Кметство село Ореш също не е сключвало такъв договор
през 2022 г. и с оглед факта, че няма сключени договори за възлагане на
строителни работи (асфалтиране) през 2022 г., не са налични и
количествено-стойностни сметки, протоколи обр. 19, платежни нареждания и
фактури.
Жалбата
срещу решението е подадена директно пред Административен
съд – Велико Търново по електронна поща, на дата 10.04.2023г.
В хода на съдебното производство от страна на ответника е представена и
приета като доказателство административната преписка. Като писмени доказателства са приети Решение №
298-РД-01-03/05.04.2023 г. на Община Свищов, писмо на МРРБ с техен вх. №
V8-1321-(3) от 09.09.2022 година, което е изпратено и до КПКОНПИ; писмо
на РРБ-Дирекция „ Национален строителен контрол“ с изх. № ВТ-2032 от 14.09.2022г с указания; Писмо на МРРБ с техен
вх. № V8-1321-(3)/19.09.2022г.; писмо с изх. № 03-08-54-1от04.10.22Г на кмета
на общ. Свищов г.г.от с. Ореш; Постановление на ОПВТ с № 2749/2022г. от
06.10.2022г.; Постановление на ВКП Отдел 02 досъдебен № 11969 от 28.11.2022г.,с
което се отменя постановления на АПВТ и на ВТОП се дават указания за
изпълнение, както и напомняне, че в Районна прокуратура В. Търново се води
преписка № 7331/22г.по идентичен сигнал на П.П. ***; Отговор от с изх. № 94-Ж
-14 от 17,02.2023г. от общ. Свищов; Решение по адм. дело № 714 от 2022г на
АСВТ; Снимков материал по време на
извършените ремонти през 2022г.; сигнал на П.Й.П. до Министър-Председател и
други институции от 18.09.2022г.; Жалба против постановление на прокурор от
АПВТ-Антоанета Чакърова; протокол от 19.06.2023 година от проведено съдебно
заседание по адм. дело № 227/2023 година, становище от Л.А.И.– кмет на с. Ореш
до АСВТ и писмо изх. № 11-00-655/13.06.2023 година на кмета на Община Свищов; копие на Договор № 94-2-583/09.09.2022 г., сключен между Община Свищов и „Пътни строежи-Велико Търново"АД;
копие /вярно с оригинала/ на
приложение №1-Техническа спецификация от документация за участие; техническа
спецификация, техн. правила и изисквания за поддържане на пътищата на АПИ /към приложение №1- с оглед големия обем
информация, същата изпраща на магнитен носител; копие /вярно с
оригинала/ на приложение №2-Техническо
предложение от оферта на изпълнителя; копие /вярно с оригинала/ на приложение №3-Ценово предложение от
оферта на изпълнителя; копие /вярно с оригинала/ на обявление за
възложена поръчка с изх. №12-00-441 от 09.09.2023г.; копие /вярно с оригинала/
на Решение №D16577029 от 17.08.2022г. за определяне на изпълнител.
След служебно изискване, към настоящото дело са приобщени като
доказателства преписи от документи, намиращи се в адм. дело № 223/2023
г. по описа на АСВТ - Решение № 300-РД-01-03/05.04.2023
г. на кмета на Община Свищов, издадено по заявление от П.Й.П. *** от 22.03.2023
г., касаещо същата ул. „Мусала“ в с. Ореш.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от същия кодекс, приложими на основание чл. 40, ал. 2 от
ЗДОИ.
Съгласно чл. 2, ал.
1 от ЗДОИ, дефинираща понятието „обществена
информация“, това е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение,
относно дейността на задължените по закона субекти, посочени в чл. 3 от същия
закон. В чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, като задължени да предоставят обществена
информация субекти са определени държавните органи, техните териториални
звена и органите на местното самоуправление в Република България. Оспореното
решение на кмета на Община Свищов е постановено в качествата му на такъв субект
и има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК и съгласни чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, представлява годен предмет на съдебно
оспорване.
Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на жалбата,
поради липсата на правен интерес от оспорването, тъй като на жалбоподателя е
предоставена поисканата обществена информация. В случая П.Й. изрично
е поискал да му бъдат предоставени по електронен път копия на посочени от него
документи, каквато форма за предоставяне на достъп до обществена информация е
предвидена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ. Предвид характера на
исканата информация, касаеща сключването и изпълнението на договори за
асфалтиране/ремонт на улица в селище на територията на Община Свищов, кметът на
общината по силата на служебните си функции /чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, чл.
167в от ЗДвП, чл. 19, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗП, чл. 11, ал. 3 от Закона
за публичните финанси и др./, следва да разполага с въпросните документи,
съдържанието на които е предмет на търсената информация и които следва да се
намират в общината, като възложител на такъв вид работи. Поради това той е
териториалният орган на изпълнителната власт, съхраняващ въпросната информация
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, което обстоятелство не се отрича и от
ответника. Същевременно, макар в обжалваното решение да е посочено, че на П.Й.П.
се предоставя пълен достъп до поисканата обществена информация, на практика
исканите от него документи не са му предоставени. Правният интерес на заявителя от оспорване на решението за предоставяне
на обществена информация, е обусловен от качеството му на член на гражданското
общество, който има право на гарантиран достъп до обществена информация във
връзка с възможността да си създаде собствено мнение относно прозрачността на
работата на съответните институции при разходване на обществени средства. След
като е подало заявление за предоставяне на достъп до обществена информация в
изискуемата от закона форма, лицето е
активно легитимирано да обжалва не само отказите, а и решенията за предоставяне
на такава, ако счита, че същата не е съответна като вид и обем на изисканата (арг. от чл. 40,
ал. 1 от ЗДОИ). Действително в случая от кмета на Община Свищов е аргументирано,
че сочените в искането на П.Й. документи изобщо не съществуват, но проверката
на този факт не касае допустимостта на съдебното обжалване, а неговата
основателност и е предмет на спора по същество.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – кметът на
Община Свищов, в качеството му на субект,
задължен да предоставя обществена информация, съгласно цитираната по-горе
разпоредба на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Решение № 304-РД-01-03/05.04.2023
г. на кмета на Община Свищов е издадено в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 34, ал. 1 от същия закон. С това от
формална страна оспорения акт отговаря на императивно установеното в ЗДОИ
изискване към органа за мотивирано писмено произнасяне, независимо дали
решението му е с позитивен или негативен за заявителя резултат. При извършената
служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения акт
е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като
не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност
в цялост.
Относно
приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ,
обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В
случая, съобразно цитираното по-горе заявление с вх. № АД-04-09-103/16.03.2023
г., подадено в Кметство с. Ореш, П.Й.П. е поискал предоставянето на служебна
обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, която според мотивите на
издаденото от ответника решение, му е предоставена.
В изпълнение на задължението си за служебна проверка по чл.
168, ал. 1 от АПК съдът намира, че оспореното решение за предоставяне на достъп
до обществена информация е незаконосъобразно. От приобщените след изискване
документи, намиращи се в адм.
дело № 223/2023 г. по описа на АСВТ (л. 113 от делото) се установява, че със
заявление рег. № 94-з-543/22.03.2023 г., П.Й.П. *** да му бъде предоставен
достъп до обществена информация, чрез изпращане на посочен в заявлението адрес
на електронна поща, заверени копия на: договори за възлагане на строителни
работи /асфалтиране/ на ул. „Мусала“ в с. Ореш през 2022 г., сключени между
кмета на Кметство с. Ореш и фирмата изпълнител; Количествено стойностни сметки
към договора за възлагане на строителни работи /подготовка за асфалтиране/ на ул.
„Мусала“ в с. Ореш през 2022 г., сключени между кмета на Кметство с. Ореш и
фирмата изпълнител; Протоколи /акт 19/ за извършени строителни работи
/подготовка за асфалтиране/, полагане на чакъл, валиране на ул. „Мусала“ в с.
Ореш през 2022 г., от които да е видно на колко квадратни метра е поставен
чакъл; Платежни нареждания или фактури за изплатени суми на фирмата изпълнител
по посочените СМР, за чакъл, валиране и други ремонтни дейности.
С Решение № 300-РД-01-03/05.04.2023
г. (л. 114 от делото), кметът на общината се е произнесъл по посоченото
заявление за достъп до обществена информация, като на основание чл. 28 и чл.
34, ал. 1 от ЗДОИ, на П.Й.П. е предоставен пълен достъп до поисканата
обществена информация. С решението на заявителя е отговорено, че Община Свищов
не е сключвала договор за строителни работи (асфалтиране) на ул. „Мусала“ в с. Ореш през 2022 г., Кметство село Ореш
също не е сключвало такъв договор през 2022 г. и с оглед факта, че няма
сключени договори за възлагане на строителни работи (асфалтиране) през 2022 г., не са налични и количествено-стойностни
сметки, протоколи обр. 19, платежни нареждания и фактури.
Видно е, че последно цитираното заявление на П.П. касае
информация, която по своя вид и обем, макар и да не е напълно идентична,
включва изцяло и поисканата от същото лице информация, със заявлението по което
е постановен обжалвания акт. От своя страна, обжалваното решение на кмета на
Община Свищов, в частта му касаеща отговора по същество на заявлението, е
напълно идентична с тази на процесното Решение № 304-РД-01-03/05.04.2023 г.,
издадено от същия орган. Видно от датите на получаване на заявленията, първо по
време при компетентния орган е постъпило заявлението, подадено от П.П. ***.
Респектимвно, макар двете решения на органа да са от една и съща дата, видно от
номерацията им /а и от изходящите им номера/, първо по време е било издадено
Решение № 300-РД-01-03/05.04.2023 г. на кмета на Община Свищов. При това
положение и идентичността на исканата и предоставена информация,
административният орган е е следвало да прекрати по-късно образуваното
производство като недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, поради
наличието на висящо административно производство със същия предмет, пред същия
орган и с участието на същата страна.
Дори да се приеме, че заявленията са разгледани
последователно, т.е. процедурата по постановяване на обжалвания в настоящото
производство акт, е започнала и се е развила изцяло след издаването на Решение
№ 300-РД-01-03/05.04.2023 г. на кмета на Община Свищов, е следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 37, ал. 1 т. 3 от ЗДОИ. Съгласно последната норма (специална
и като такава дерогираща общата разпоредба на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК), е
налице основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация,
когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през
предходните 6 месеца. Цитираната разпоредба също не е била съобразена от
ответника при разглеждането на по-късно постъпилото заявление на П.Й.П., макар
че между двете произнасяния, очевидно не са били изтекли шест месеца. Съобразно
горното съдът намира, че като е разгледал по същество по-късно постъпилото пред
него заявление с вх. № АД 04-09-103/ 16.03.2023 г. на Кметство с. Ореш и е взел
решение за предоставяне на обществена информация, кметът на Община Свищов е
издал обжалваното си решение в противоречие с материалноправните разпоредби на
закона. Налице е основанието по чл. 146, т. 4 от АПК това решение да бъде
отменено, при което е безпредметно обсъждането на въпроса дали исканите от
заявителя документи въобще са били издавани и дали действително се съхраняват
при сезирания със заявлението орган.
По изложените
мотиви, съдът намира, че Решение № 304-РД-01-03/05.04.2023
г., издадено от кмета на Община Свищов е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
При този изход на делото, неоснователно е
искането на ответника за присъждане на сторените разноски за настоящото
производство. Жалбоподателят
претендира присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на
10,00 лв. – внесена държавна такса. Претендира
се и присъждане в полза на представляващия го адвокат възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 1 000,00 лева. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е
установено със закон, като съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
от ЗА. За упражняването на това право е достатъчно представянето на сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
договорената правна помощ е безплатна на основание цитираната по-горе норма от
ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално
затруднено лице. В случая такъв договор от 26.05.2023 г., е представен от
пълномощника на жалбоподателя (л. 33 от делото), при което неоснователни са
възраженията на ответника за недоказаност на хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Неоснователно е и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е в минималния размер, определен с чл. 8, ал.
3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата й редакция.
Съобразно
горното съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя разноските
сторени за заплащане на държавна такса, в размер на 10,00 лева. В съответствие
с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 36, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА, Община
Свищов следва да бъде осъдена да заплати на ***Х.К.П. от ВТАК, адвокатско възнаграждение
в размер на 1 000 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Й.П.,***, Решение № 304-РД-01-03/05.04.2023
г. на кмета на Община Свищов.
ОСЪЖДА Община
Свищов с ЕИК *********, административен адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“
№ 2, да заплати на П.Й.П., ЕГН: **********,
адрес ***, разноски по делото, в размер на 10,00 (десет)
лева.
ОСЪЖДА Община
Свищов с ЕИК *********, административен адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“
№ 2, да заплати на ***Х.К.П. от ВТАК, ЕГН: **********, личен номер **********, адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на
касационно обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: