МОТИВИ: към
Присъда от 09.06.2020г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 164/2020г.
Против
подсъдимия В.К.И. е предявено обвинение за престъпление по чл. 304а, вр. чл.
304, ал. 1 от НК. В съдебно заседание представителят на ОП Хасково поддържа
обвинението във вида, в който е предявено, като с оглед проведеното по реда на
глава XXVII от НПК производство, иска съдът да признае подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението и да му наложи наказание пробация, с двете
задължителни мерки, при условията на чл. 55 от НК и „глоба”.
Защитникът
на подсъдимия е съгласен със становището на ОП Хасково, доколкото от събраните
по делото доказателства се установило извършено престъпление, а самопризнанието
било подкрепено от доказателствата. Според защитника обаче са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи определяне на
наказанието, след замяна на по-тежкото „лишаване от свобода“ с пробация.
Пледира, след като подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението
да му бъде наложено наказание пробация, при условията на чл. 55 от НК, а
по-лекото наказание - „глоба”, да не бъде налагано.
В съдебно
заседание подсъдимият И. заяви, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези обстоятелства. В последната си дума изразява съжаление и
иска от съда да му наложи минимално наказание.
След
констатация, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът с определение по чл. 372, ал. 4,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Преценката на
самопризнанието, в съвкупност със събраните по делото доказателства и при
условията на чл. 373, ал. 3 от НПК доведе до приемане за установени следните
факти:
Подсъдимият
В.И. е роден в гр. ***, но живее в гр. ******. Същият е с чисто съдебно минало
/реабилитиран е/ и с положителни характеристични данни. Подс. И. притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство № ******със срок на
валидност до 25.09.2010г., което обаче поради загуба на всички контролни точки
му било отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
8119/18.08.2007г. на ОД МВР Стара Загора. През 2012г. подс. И. заминал да
работи в ****** ***. Там той подал документи до Агенция за лицензиране на
шофьори и превозни средства за включване в шофьорски курс. В уверение на това,
че В.И. е обучаващ се водач на МПС от посочената агенция издали и изпратили на
адреса му в гр. ****** временно свидетелство за управление на МПС с № ***със
срок на валидност до 25.09.2022г. С последното подсъдимият можел да управлява
МПС само на територията на Обединеното кралство и то с придружител. Въпреки
визираните ограниченията, с които подсъдимият бил запознат, след завръщането му
в Република България той продължил да управлява МПС с временното си
свидетелство на територията на страната ни и извън нея, видно от справката му
за задгранични пътувания /л. 149-151 от ДП/. На 22.11.2019г. сутринта, макар че
не притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, подсъдимият се качил в
собствения си лек автомобил, марка „БМВ" Х 3 с рег. ******и управлявайки
го се насочил към българо-турската граница. В 07:57 часа той успешно я преминал
и отишъл в гр. Одрин. Приключвайки със задачите си там, подс. И. се отправил
обратно към Република България, като в 11.46 часа на 22.11.2019г. пристигнал на
ГКПП „Капитан Андреево" и се установил за проверка на трасе „Влизащи в
страната леки автомобили". В този момент на пункта служебните си
задължения във връзка с осъществяване на граничен контрол изпълнявал свидетелят
Й.Ж.А., имащ качеството на длъжностно лице - ******* *****. Той бил ***** ****
в ****** - ** група в ***** "***** *****" от *** ****** към ****** *****,
а специфичното наименование на длъжността му било "******* *******".
Той изпълнявал служебните си задължения с полицейска униформа, носеща
отличителните белези на „****** *****", удостоверяваща длъжностното му
качеството. Като служител в структура при Главна Дирекция „Гранична
полиция" на МВР неговите правомощия били регламентирани в Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, Наредбата за граничните
контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС № 104/20.05.2002г., Инструкция №
8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от министъра
на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.55/21.07.2015г. и длъжностната му
характеристика.
Въз основа
на горепосочените актове, като полицейски орган, св. А. имал правомощията да
осъществява граничен паспортно - визов контрол на ГКПП "Капитан
Андреево" на лицата и транспортните средства, преминаващи през границата
от Република Турция в Република България, като сред основните му задачи били
разкриване и предотвратяване на престъпления и нарушения против сигурността на
държавната граница и паспортно - визовия режим на територията на ГКПП. При
осъществяване на граничния контрол, св. А. бил оправомощен да извършва
самостоятелни и/или съвместни гранични проверки на лицата, превозните средства
и техните документи и да не допуска преминаването им през гранично
контролно-пропускателния пункт, когато те не отговаряли на условията,
предвидени в нормативен акт, или били налице мерки, ограничаващи движението им
през държавната граница. При проверката на документите на лицата, като граничен
полицай, извършващ проверка на първа линия, каквито функции именно св. А.
изпълнявал на горепосочената дата – 22.11.2019г., на автоматизирано работно
място /АРМ/ № 15, той имал право да изисква от водачите на преминаващи МПС,
наред с документите им за самоличност и документи за правоспособността им да
управляват МПС, за регистрация на моторното превозно средство, документ за
неговата собственост, за задължителна застраховка, както и документи за
превозвания товар. В случай на установени несъответствия в представените
документи или непредставянето на изискан документ, св. А. следвало да отклони
водачът и МПС за допълнителна /задълбочена/ проверка на втора линия и да
докладва случая на началник групата - св. Н.Р.. В правомощията на св. А., като ******
****** влизали и действията, при изрядност на предоставените му документи от
водача, да въведе данните му в системата, да положи входящ граничен печат в
документите му и да го пропусне да влезе в страната.
На
22.11.2019г. при пристигането на ГКПП „Капитан Андреево", подс. В.И. се
установил с управлявания от него лек автомобил, марка „БМВ" Х 3 с рег. ******на
трасе - вход от Р Турция за Р България, на АРМ № 15. От автомобила, през
отворения прозорец на гишето, той подал на изпълняващия служебните си
задължения на това работно място св. Й.А. личните си документи - задграничния
си паспорт и свидетелството за регистрацията на управляваното от него МПС.
Преглеждайки предадените му документи и в изпълнение на служебните си
задължения, св. А. поискал от подсъдимия да представи и свидетелството си за
управление на МПС. Тогава И. подал издаденото му от Агенция за лицензиране на
шофьори и превозни средства в Обединено *** временно свидетелство с № *******.
Запознат с вида и правата, които дава представения му документ, св. А. обяснил
на И., че с това свидетелство не може да управлява МПС на територията на
Република България. На посоченото подсъдимият излъгал, че има и друго
свидетелство за управление на МПС, но го е забравил в дома си в гр. ******. За
проверка твърденията на И., св. А. извършил справка в автоматизираната
информационна система - граничен контрол /АИС - ГК/ и констатирал, че
подсъдимия не притежава валидно СУМПС, защото му било отнето. Установявайки
последното, в изпълнение на служебните си задължения св. А. обяснил на
подсъдимия, че за извършеното от него нарушение по Закона за движение по
пътищата ще бъдат уведомени органите на „Пътна полиция" и го отклонил за
задълбочена проверка. За извършването на последната св. А. докладвал на
началника си - св. Н.Р., потърсил съдействие от колегата си - св. Н.Б.;
задържал представеното му временно удостоверение за управление на МПС, като
върнал на И. задграничния му паспорт и свидетелството за регистрация на лекия
му автомобил.
В
изпълнение на служебните си задължения св. Б.посочил на подсъдимия мястото,
където да паркира лекия автомобил и да изчака. Преди извършване на планираната
проверка подсъдимият няколкократно се връщал до работното място на св. А., като
неуспешно се опитал да го убеди да бъде пропуснат да премине в страната, с
мотиви, че представеното от него свидетелство е валидно. След като не успял и
съзнавайки, че при извършването на допълнителната проверка ще бъде потвърдено,
че управлява МПС без валидно свидетелство за управление и по тази причина ще
няма да бъде пропуснат да премине с автомобила от Турция в България,
подсъдимият взел решение да избегне тези неблагоприятни за него последици, като
мотивира ****** ****** ****** - св. Й.А., като му даде подкуп, за да извърши
действие по служба — да го пропусне да премине с лек автомобил марка „БМВ"
Х 3 с рег. ******от Република Турция в Република България, като водач на същия,
без валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство. За целта И.
сложил в задграничния си паспорт една банкнота с номинал от 50 лева със сериен
номер ***, отворил врата на служебното помещение на св. А. и поставил
документа, ведно с намиращата се в него парична сума на бюрото му, като заявил:
„Заповядай шефче, да се почерпите".
Възприемайки
поведението на подсъдимия, св. А., без да отвори паспорта се досетил за
съдържанието му. Той отказал да се възползва от дадения му подкуп, незабавно
позвънил на началника на **** - ** в **** "******* ******" - св. Н.Р.
и го уведомил за случая. Св. Р.се явил на автоматизирано работно място № 15 и в
присъствието на св. А. отворил задграничния паспорт на подс. В.И., като двамата
гранични служители видели между корицата и първата му страница, поставената от
подсъдимия банкнота с номинал от 50 лева. В изпълнение на служебните си
задължения св. Р.докладвал случая на дежурния служител при Оперативно дежурна
част на ГПУ - Свиленград. На место били изпратени дежурен разследващ полицай и
уведомения за случая служител към „Група контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали" към ОД МВР Хасково св. Ж.В..
Разследващият
полицай извършил оглед на местопроизшествие, като с протокола за визираното
процесуално-следствено действие е започнало досъдебното производство. Със същия
протокол е била иззета банкнотата, предмет на подкупа (номинал 50 лева, със
сериен номер ***).
На подс. В.И.
бил съставен АУАН с бланков № 54084/22.11.2019г. за извършено от него нарушение
на чл. 150 ЗДвП. С акта са били иззети и регистрационните табели за лек
автомобил „БМВ" Х 3 с рег. ******и свидетелството му за регистрация.
Подс. В.И.
е бил задържан по ЗМВР за 24 часа, впоследствие бил привлечен като обвиняем и
спрямо него била взета мярка за неотклонение „Подписка".
В хода на
разследването иззетата банкнота с номинал от 50 лева е била изпратена за
експертно изследване с оглед истинността й. Видно от заключението на назначената
по делото техническа експертиза, обективирана в протокол №1358/10.12.2019г. на
БНБ /л. 71 от ДП/ е, че банкнота с номинал от 50 лева със серия и номер № *** е
истинска и представлява редовна емисия.
От
заключението на назначената по делото техническа експертиза се установява, че
доброволно предаденото от страна на подсъдимия и представено за изследване
свидетелство за управление на МПС Великобритания № *******, издадено на
26.09.2012г. на името на подс. В.И. отговаря на международните изисквания по
отношение на материала, от който следва да бъде изготвено, използваните видове
защитна печатна техника и интегрирани защити. В хода на експертното изследване
не са били установени и следи от преправки и заличавания на нанесените данни.
Съгласно
чл. 39, ал. 3 от ЗМВР, Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/
осъществява дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8 и 9 в граничната
зона, в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове, а именно:
оперативно - издирвателна, охранителна, разследване на престъпления,
информационна, контролна, превантивна, административно наказателна и
предоставяне на административни услуги. Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР,
охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България. Дейността се
осъществява от полицейските органи, съобразно компетентността им, чрез
наблюдение на държавната граница и др.
Съгласно
чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 от ЗМВР, контролната дейност се осъществява от
органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и
на място; на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни
средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните
произшествия; изискване на информация и документи.
Съгласно
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, служителите на МВР са държавни служители -
полицейски органи. Според чл. 56, вр. чл. 37, ал. 1 от същия закон, органите на
главните дирекции и на техните структури и звена са държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 от ЗМВР, полицейски органи са органите на
Главна дирекция „Гранична полиция", които пряко осъществяват дейностите по
чл. 6, ал. 1 от ЗМВР: охранителна - по т. 2, контролна - по т.6.
От
приложените по делото писмени доказателства /л. 87-95 от ДП/ се установява, че
към 22.11.2019г. свидетелят Й.Ж.А. е бил назначен на служба в *** - в ****** *****
**** /***/ ****** към ******дирекция „************" /****/******, които са
структури на Главна Дирекция „Гранична полиция" на МВР, и е имал
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „А" от НК -
към процесната дата на същия е било възложено да изпълнява със заплата
постоянно служба в държавно учреждение, несъставляваща дейност само на
материално изпълнение. Наред с това св. А. е бил и полицейски орган по смисъла
на ЗМВР, към който закон препраща нормата на чл. 304а НК. Качеството полицейски
орган се извежда от обстоятелството, че е бил назначен в звено на Главна
Дирекция „Гранична полиция" на МВР и е изпълнявал охранителна и контролна
дейност на ГКПП "Капитан Андреево", които дейности могат да се
осъществяват само от полицейски органи, както гласи чл. 14, ал. 1 и ал.2 и чл.
30, ал. 1 от ЗМВР. Качеството полицейски орган се извежда и от статута, който е
имал, съгласно чл. 57 и чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от признанието на
подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетелите: Й.Ж.А., Н.Х. Б.и Н.Г.Р.,
които са взаимно свързани, непротиворечиви, кореспондират помежду си и двете
експертизи, подкрепят се изцяло от прочетените и приобщени по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства, приложени по ДП и от предявените по реда на чл.
284 от НПК веществени доказателства – банкнота с номинал от 50 лева и британско
временно свидетелство за управление на МПС.
При така
установените факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимия В.И.
е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК
защото на 22.11.2019г. на ГКПП "Капитан Андреево", общ. Свиленград,
обл. Хасково, дал подкуп /дар/ - парична сума в размер на 50 лева /банкнота с
номинал от 50 лева със сериен номер ***/ на длъжностно лице - полицейски орган,
а именно: Й.Ж.А. - ***** в ** **** на **** "******** *****" от **** *****
към **** ****, със специфично наименование на длъжността "***** *****",
за да извърши действие по служба - да го пропусне да премине с лек автомобил
„БМВ" Х 3 с регистрационен номер ******от Република Турция в Република
България, като водач на същия без валидно свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
От
обективна страна подс. И. е осъществил състава на т. нар. активен подкуп при
форма на изпълнителното деяние - „даде". В случая престъплението е
довършено, тъй като подкупът /дарът/, представляващ пари, е излязъл от
фактическата му власт с поставянето на банкнотата на бюрото на граничния
служител А., за когото са били предназначени и в чиито правомощия е било да го
пропусне да премине заедно с автомобила от Турция в България. От своя страна
граничният полицай обективно е имал възможност да приеме дадения му подкуп,
макар да не е сторил това, а незабавно е сигнализирал за извършеното
престъпление. Наред с това впоследствие по отношение на превозното средство и
документите за него са извършени всички нужни допълнителни проверовъчни
действия от страна на граничните власти, които не са установили нередности,
освен управлението на МПС без необходимото за това свидетелство. От субективна
страна подсъдимият е действал виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК - съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното
настъпване. М.е съзнавал длъжностното качеството на свидетеля А. и
обстоятелството, че е полицейски орган. Същият е бил наясно, че дава подкупа на
граничния полицай именно във връзка със службата му и неговите правомощия
/задължения/. По този начин той е целял да бъде пропуснат да премине веднага с
автомобила от Турция в България, каквото действие по служба е било в
правомощията на св. А..
Подбудите и
причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия,
незачитането на установения в страната правов ред и желанието му да се прибере
възможно най-бързо в България.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и
на дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите вината
обстоятелства. За такива съдът прие чистото съдебно минало, положителните
характеристични данни, разкаянието в централната фаза на процеса, направеното
още на досъдебното производство признание, ниската стойност на предложената
като подкуп сума. За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до 10 години и
„глоба” до 15 000 лева. При така посочените обстоятелства, имащи значение за
вида и размера на наказанието, съдът прие, че са налице само смекчаващи
отговорността, поради което и най-лекото предвидено в специалната част на НК
наказание се явява несъразмерно тежко за конкретния деец, затова и на основание
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, замени наказанието „лишаване от свобода” с
по-леко: пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки -
„задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично“,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“, двете с продължителност
от по 8 (осем) месеца. Наред с тази санкция съдът на основание чл. 57 от НК
наложи и кумулативно предвидената „глоба“ в размер на 3 000 лева, съобразена с
имотното състояние на дееца. Изложеното дава основание да се приеме, че така
определените по вид и размер наказания ще постигнат личната и генералната
превенция по чл. 36 НК.
На
основание чл. 307а от НПК съдът отне в полза на Държавата предмета на
престъплението, а именно: банкнота със сериен номер БН ****.
Веществените
доказателства: диск, съдържащ видеозаписи следва да остане по делото, докато
временното свидетелство за управление на МПС с № ***на името на подсъдимия и
срок за валидност да 25.09.2022г. е необходимо да се върне на В.К.И..
Доколкото в
обвинителния акт не са посочени сторените от Държавата разноски по досъдебното
производство, съдът не се произнесе по този въпрос с постановената присъда.
Съдия: