РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. Велико Търново, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110100838 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са обективно съединени първоначални искове за заплащане на трудови
възнаграждения, обезщетение за неползване платен годишен отпуск и обезщетение за забава в
размер на законната лихва , чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.128, т.2,
чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД, както насрещен иск за заплащане на обезщетение,
претендирано да е дължимо поради факта на извършено дисциплинарно уволнение на работника/
чл.221, ал.2 от КТ/.
Ищецът К. А. К., с ЕГН: ********** от гр.*** чрез пълномощника си адвокат Т. Т.
от *АК , твърди , че по силата на трудов договор от 08.03.2024 г. е работил като строител
арматурист при „Екопроект Био“ ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново
, ул.“Васил Левски“ № 14, ет.3 , с ЕИК *********, представлявано от П. Р. - И.а, срещу
задължението на работодателя да му заплаща основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 933 лева. Поради неизпълнение на това му задължение , изразяващо се в
неплащане на трудовото възнаграждение за м. ноември 2024 г. в размер на 933 лева и за 10
отработени дни от м. декември 2024 г. в размер на 490 лева е упражнил правото си по
чл.327, ал.1, т.2 от КТ да прекрати едностранно трудовия договор без предизвестие ,
считано от 30.01.2025 г.
Ответникът не му е изплатил и досега дължимите трудови възнаграждения , както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 16 дни в размер на 785,60 лева.
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати тази суми , заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тях , считано от 30.12.2024 г. до 04.03.2025 г. в размер на 22,06 лева ;
от 30.01.2025 г. до 04.03.2025 г. в размер на 6,31 лева и от 30.01.2025 г. до 04.03.2025 г. в
размер на 10,11 лева , както и до окончателното им изплащане, заедно със сторените по
производството разноски .
В о.с.з. пълномощникът му поддържа предявените искове .
1
Ответникът чрез пълномощника си адвокат Б. Г. от *АК оспорва исковете за
заплащане на трудово възнаграждение , с възражения , основани на обстоятелствата , че
ищецът е получил на ръка дължимите му за м. ноември и декември 2024 г. чрез лицето Р. И.
Г., комуто са предадени сумите, с поръчение да ги занесе на обекта и ги раздаде на
работниците , като този приложен спрямо ищеца начин на изпълнение е наложен от
обстоятелството , че не е предоставил банкова сметка, по която да се превеждат заплатите
му. Заявява , че не отрича по принцип , че дължи плащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск
Отрича да е получавал изявление на ищеца за едностранно прекратяване на трудовия
договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Твърди , че с неоспорена по съдебен ред заповед № ** от 24.01.2025 г. на
управителя на дружеството е прекратен на основание чл. 330, ал.2, т.6, вр. с чл. 190, ал.1, т.2
, вр. с чл.187, ал., т.1 от КТ трудовия договор на ищеца, поради което в негова тежест е
възникнало задължението да заплати обезщетение в размер на 933 лева на основание
чл.221, ал.2 от КТ.
Затова предявява насрещен иск за осъждането му да заплати тази сума , заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 05.05.2025 г. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по производството
разноски.
Ответникът по насрещния иск го оспорва по основание поради обстоятелството, че
прекратяването на трудовия договор е настъпило в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ , а
не поради дисциплинарно уволнение, тъй-като писмено изразеното изявление на воля на
работника е получено от работодателя / чрез управителя на дружеството/ на 29.01.2025 г. ,
т.е. преди изявлението на воля на втория да е достигнало до първия.
В. с. з. ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещния иск не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Между страните е съществувало трудово правоотношение , възникнало от трудов
договор, сключен на 08.03.2024 г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява при
ответното дружество длъжността „зидаромазач“на пълно работно време – 8 часа , срещу
задължението на работодателя да му заплаща основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 933 лева до 30-то число на месеца , следващ месеца на заработването , заедно с
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0,6 % за
всяка година трудов стаж – признат и документално установен юридически факт/ вж.
заверено копие на договорния документ /.
Не е спорен и логически подрадзбираемо признат от ответника – работодател е факта/
щом твърди , че К. е получил дължимите му за това време работни заплати/, че през
ноември и декември 2024 г./ за 10 от присъствените работни дни от месеца / ищецът е
полагал труд, т.е. предоставял е работната си сила на разположение на работодателя-
ответник в изпълнение на възложената му по трудовия договор длъжност- чл.124 от КТ.
Следователно за втория е възникнало задължението да му заплати уговореното трудово
възнаграждение, чиято изискуемост съгласно договора е настъпила на 30.12.2024 г. и
30.01.2025 г. – чл. 128, т.2, вр. с чл.242 от КТ, чл.70, ал.1, вр. с чл.69 от ЗЗД.
В негова тежест е да установи факта на изпълнението му, понеже го твърди - чл.
154, ал.1 от ГПК, и то по начините , уредени в нормативните хипотези , включени в
разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ.
Такова надлежно доказване обаче не е осъществил и доколкото в срока по чл.131, ал.1 от
ГПК не е оспорил по размер вземанията , исковете подлежат на уважаване в своята цялост.
2
Представените в тази предметна връзка заверени копия на частни документи ,
именувани разходен КО , квитанция и вътрешен документ по дебит, не изхождат от
ищеца като техен издател или съиздател, поради което сами по себе си не притежават
никаква желана от ответника доказателствена стойност за спорното обстоятелство – чл.180
от ГПК.
Ответникът, считано от 31.12.2024 г. и 31.01.2025 г. се е намирал в положение на
забава , поради който факт в полза на ищеца е възникнало добавъчното право на
обезщетение в размер на законната лихва / чл.86, ал.1 от ЗЗД/, считано от посочените дати
до завеждане на делото , както и до окончателното изплащане на сумите .
Затова последицата от упражняването му пред съда е присъждане на поисканите на
това основание суми.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск:
Ответникът не е оспорил с възражения, почиващи на конкретни обстоятелства и даже
уклончиво е признал / с израза: „ по принцип работодателят не отрича , че такова
обезщетение следва да бъде заплатено“/ , твърдението, че ищецът реално не е упражнил
правото си да ползва полагащия му се за 2024 г. платен годишен отпуск в размер на 16
дни по реда и условията на чл.173, ал.1 , ал.4, ал.5 от КТ .
Не е представил и изисканото му в тази предметна връзка по реда на чл.190, ал.1 от
ГПК заверено копие от личното трудово досие на ищеца, поради което няма разумна
пречка/ доколкото в него по начало би трябвало да се съхраняват молби за отпуск и
заповеди за разрешаването му /съдът да не приеме за установено горепосоченото
правопораждащо обстоятелство – твърдяното неползване на платения годишен отпуск
прилагайки правилото на чл.190, ал.2, вр. с чл.161 от ГПК.
Притезателното право на парично обезщетение, заместващо неупражненото
непарично притезателно право на работника или служителя да ползва полагащия му се
платен годишен отпуск,независимо дали за текущата или за предходна календарна година,
възниква и става изискуемо в деня на прекратяване на трудовото правоотношение- чл. 224,
ал.1 от КТ/ разпоредбата в частта й „ за текущата календарна година пропорционално за
времето , което се признава за трудов стаж , и за неизползвания платен годишен отпуск ,
отложен по реда на чл.176 от КТ“ е обявена за противоконституционна с Решение на КС №
12 от 2010 г., така че не се прилага занапред / , освен ако правото на ползване не е погасено
по давност/ какъвто не е настоящия случай/ .
Страните спорят не дали , а на кое законно основание/ по тази въпрос съдът
ще отговори по-долу / е прекратено трудовото правоотношение.
Затова и доколкото не е спорен размера му/ а и ответникът не твърди и доказва
плащане/, искът за присъждане на претендираното законоустановено вземане по чл.224,
ал.1 от КТ подлежи на уважаване в своята цялост. Съобразно правилата на чл. 228, ал.3 от
КТ , чл.72, ал.1 , изр.1-во , чл.84, ал.1 от ЗЗД работодателят е изпаднал в забава относно
изпълнението на това си задължение не на 30.01.2025 г. , а на 01.03.2025 г. /падежът му е
настъпил на 28.02.2025 г./. Поради този факт на забава, в полза на ищеца е възникнало
добавъчното право на обезщетение в размер на законната лихва / чл.86, ал.1 от ЗЗД/,
считано от 01.03.2025 г. до датата на завеждане на делото/ 04.03.2025 г./ , възлизащо на
сумата от 1,19 лева , както и до окончателното изплащане на сумата.
3
Ако и да е било възникнало правото на дружеството- работодател да прекрати с
дисциплинарно уволнение трудовия договор на ищеца поради неявяването му на работа в
предприятието от 23.12.2024 г. до 31.12.2024 г. и от 02.01.2025 г. до 24.01.2025 г. , това му право се
е погасило, макар и да е предприето неговото упражняване с издаване на заповедта за уволнение ,
тъй-като завършването на целия му фактически състав, включващ връчването й на работника
или служителя , в който момент тя поражда преобразуващото си действие/ чл.335, ал.2, т.3 от КТ/,
е изпреварено от получаването на писменото волеизявление на втория за прекратяването му в
приложното поле на чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Получаването му е настъпило на 29.01.2025 г. – факт , установен с представената куриерска
разписка / на л.48 от делото / и констатацията , съдържаща се в писмо изх-.№
*********/**.**.**** г. на Дирекция «ИТ» Велико Търново/ л.45 от делото/.
Правна последица от този факт е прекратяването на трудовия договор по едностранен
волеви почин на ищеца на 29.01.2025 г. / чл.335, ал.2, т.3 от КТ/ , още повече , че обстоятелството ,
пораждащо преобразуващото му право да го стори, включено в хипотезата на нормата на чл.327,
ал.1, т.2 от КТ : забава на работодателя да му изплати дължимото трудово възнаграждение за
месец ноември 2024 г., е съшествувало към посочения момент.
Работодателят не твърди и доказва обстоятелството , че издадената от него заповед за
уволнение е фактически връчена или следва да се счита връчена на К. в по-ранен момент.
Затова, щом трудовия договор между страните не е прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ, дисциплинарно уволнение няма , поради което не е възникнало претендираното в
приложното поле на чл.221, ал.2 от КТ право по предявения насрещен иск и същия подлежи на
отхвърляне като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора
и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, вр. с чл.359 от КТ и чл.1 от Тарифата за ДТ, вр. с чл.71,
ал.1 от ГПК, ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТРС сумата от
200 лева, представляваща следваща се държавна такса върху уважените искове
.
На основание чл.78, ал.1, ал.3 от ГПК „Екопроект Био“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление : гр.В.Търново , ул.“Васил Левски“ № 14, ет.3 , с ЕИК200679667,
представлявано от П. Р. - И.а като загубила делото страна , дължи на К. А. К. от гр.***
сумата от 950 лева , представляваща направени по производството разноски във вид на
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2, във вр. с чл.242 , чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО с ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма
“ ЕКОПРОЕКТ БИО“ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново,
ул.”Васил Левски ” № 14, ет.3 , с ЕИК *********, представлявано от управителя П. Р. -
И.а да заплати на К. А. К. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“ ***“
№ *, 1/ сумата от 1423 / хиляда четиристотин двадесет и три / лева , представляваща
сбор от дължими трудови възнаграждения за м. ноември 2024 г. / 933 лева/ и за м.
декември 2024 г. / 490 лева/ ; сумата от 29,27 лева , представляваща сбор от
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главните парични
вземания, считано от 31.12.2024 г. и от 31.01.2025 г. до 04.03.3025 г., заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата сборна главница ,
считано от 04.03.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 785,60 /
4
седемстотин и осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 16 дни за 2024 г. и сумата от 1,19 /
един лев и деветнадесет стотинки/ лева , представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главното парично задължение, считано от 01.03.2025
г. до 04.03.2025 г. , заедно с обезщетение за забава от 04.03.2025 г. до окончателното му
изплащане, като отхвърля иска за обезщетение в размер на законната лихва за
разликата от 1,19 лева до предявения му размер от 10,11 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО с ОГРАНИЧЕНА
ОТГОВОРНОСТ с фирма “ ЕКОПРОЕКТ БИО“ ЕООД , със седалище и адрес на
управление: гр.В.Търново, ул.”Васил Левски ” № 14, ет.3 , с ЕИК *********,
представлявано от управителя П. Р. - И.а срещу К. А. К. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.***, ул.“ ***“ № *, иск за заплащане на сумата от 933 лева,
представляваща обезщетение , претендирано да е дължимо поради това , че
работодателят е прекратил трудовия му договор с дисциплинарно уволнение на
основание чл. 330, ал.2, т.6, вр. с чл. 190, ал.1, т.2 , вр. с чл.187, ал., т.1 от КТ по силата на
Заповед № ** от 24.01.2025 г. на управителя на дружеството – като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, чл.71, ал.1, чл.72, ал.1 от ГПК
ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО с ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма “
ЕКОПРОЕКТ БИО“ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново,
ул.”Васил Левски ” № 14, ет.3 , с ЕИК *********, представлявано от управителя П. Р. -
И.а да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата от 200/ двеста/ лева
представляваща сбор от следващи се държавни такси върху уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал.3 от ГПК ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО
с ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма “ ЕКОПРОЕКТ БИО“ ЕООД , със
седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.”Васил Левски ” № 14, ет.3 , с ЕИК
*********, представлявано от управителя П. Р. - И.а да заплати на К. А. К. , с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“ ***“ № *, сумата от 950/ деветстотин и
петдесет/ лева, представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва ред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните .
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5