РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Асенова Крепост” АД, ЕИК *********, гр.
Асеновград, ул. „Иван Вазов” № 2, подадена чрез пълномощника по делото адвокат
М.Ч., против Решение № 261098 от 07.04.2021 г. постановено по гр.д.№ 13356 по описа
за 2020 г. на Районен съд - Пловдив, V- ти гр.с, с което е отхвърлен предявеният от
„Асенова Крепост” АД, ЕИК ********* против „Електроразпределение Юг“ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
връщане на сумата от 6 444, 90 лв. с ДДС- главница, представляваща платена на
20.08.2015 г. без правно основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа
за периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 28.07.2020 г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 9136/2020 г.
по описа на ПРС, както се осъжда „АСЕНОВА КРЕПОСТ” АД, ЕИК ********* да
заплати на „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:*********, сумата от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение за представителство по гр.д. № 13 556/2020 г. по
описа на ПРС.
1
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Възразява се за допуснати процесуални нарушения
при изготвянето на доклада, неправилно приложение на материалния закон и оценка на
представените по делото решенията на КЕВР, АССГ, ВАС, решениe на СЕС по
преюдициално запитване, при което се настоява за нарушаване на чл.177 АПК, чл.302
и чл.633 ГПК. Оспорват се фактическите констатации на първостепенния съд като се
сочи, че същите са изградени въз основа на предположения за присъединяването на
ищеца към електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ и реалното предоставяне на
услугата, посочено като опровергано от влезлите в сила решения между страните,
поддържат се възраженията в първоинстанционното производство. Също така се
възразява, че липсва договор за присъединяване по чл.116, ал.1 от ЗЕ към ЕРМ,
сключен между ищеца и ответника.Поддържа се, че обектът на ищеца е присъединен
към електропреносната мрежа, който е собственост на ЕСО ЕАД, а не към
електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ, във връзка с което излага подробни
доводи за разграничението между преносната и разпределителната мрежа. Излагат се
съображения, че съдът неправило е приел формално сключеният договор за достъп
между страните за правното основание за получаването на сумата, а не предоставянето
на насрещната престация. Въвеждат се възражения за нищожност на договора на
осн.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД /противоречие със закона чл.88, ал.1 ЗЕ/, ал.2, пр.1 /
невъзможен предмет/, ал.2, пр.4 /липса на основание/. Моли се изцяло да се отмени
обжалваното решение и да се постанови ново, с което изцяло да се уважат предявените
искове. Претендира се присъждането на разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:*********, чрез
пълномощника юрисконсулт К.Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Взема се подробно становище по оплакванията във въззивната жалба и такива за
правилността на решението, както и че същото е постановено в съответствие с
влязлото в сила решение на административния съд. Позовава се на указанията на
КЕВР, от които се заключава, че същата се е произнесла по законосъобразността на
начислената сума. Посочва се, че липсва разпореждане в диспозитива на
административния акт за анулирането на процесните фактури, в частта им за цена за
достъп до разпределителната мрежа. Отделно от това се поддържа, че операторът на
преносната мрежа /ЕСО АД/ е потвърдил, че обектът на ищеца е присъединен до
електроразпределителната мрежа, с което се обосновава неговото задължение да
заплати цената за достъп до разпределителната мрежа. Подробно се коментират
доказателствата по делото, с които се твърди, че се опровергават твърденията на
ищеца. Поддържа се, че през процесния период ищецът не е имал сключен договор с
друг мрежов оператор, а договорът с ЕСО АД за достъп до електропреносната мрежа е
2
от 14.03.2016 г. Моли се да се остави без уважение жалбата и да се потвърди
обжалваното решение, както и да се присъдят разноските по делото във въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение. На осн.чл.78, ал.5 ГПК се прави се
възражение за прекомерност на разноските на въззивника.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Производството пред районния съд е образувано по реда на чл.422 ГПК във вр. с
чл.415 ГПК по предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
55, ал.1, предложение първо ЗЗД от „Асенова Крепост” АД, ЕИК ********* против
„Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:********* за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца връщане на сумата от 6444, 90 лв. с ДДС- главница,
представляваща платена на 20.08.2015 г. без правно основание цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г., за която е
издадена фактура № **********/31.07.2015г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 28.07.2020 г. /датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК/
до окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение №
4116/29.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 9136/2020г. на РС Пловдив. Претендира присъждането
на разноските по делото и тези по ч.гр.д.№ 9136/2020г. на РС Пловдив.
Ищецът твърди, че не е мрежови клиент на ответното дружество, не е
потребител на услугите на ответника и не получава такива от ответника, а така и че
няма качеството на потребител по ЗЗП и на енергийни услуги по ЗЕ. Твърди се, че на
20.08.2015 г. е заплатил изцяло процесната сума от 6444,90 лв. по горепосочената
фактура, която сума била платена като цена „достъп до електроразпределителната
мрежа“. Твърди, че процесната сума е недължимо платена, поради липса на правно
основание за начисляването й като оспорва реалното предоставяне от ответника на
мрежовите услуги достъп до ЕРМ и отрича реално да е ползвал тези услуги. Оспорва
наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника по
ползването на електроразпределителната мрежа, което да е основание за
предоставянето на тези услуги и заплащане на същите.Ищецът оспорва качеството си
на клиент на ответника и присъединяването си към неговата ЕРМ като твърди, че е
присъединен към електропреносната мрежа, собственост на „Електроенергиен
3
системен оператора“ ЕАД / „ЕОС“ ЕАД/ на ниво средно напрежение - 20 KV. В тази
връзка твърди, че обектът му „Завод за химическа и каучукова промишленост”,
разположен в ПИ с кад. № 00702.510.87 – промишлена зона – Север, гр. Асеновград,
ул. „Иван Вазов” № 2 е присъединен на ниво средно напрежение – 20 kV към
електропреносната мрежа със собствени присъединителни съоръжения – 2 бр.
собствени съществуваща кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование
„Химик 1” и „Химик 2”, директно в Килия № 16 и Килия № 21 от ЗРУ 20 Kv на п/ст 110
kV/20 kV „Асеновград”. Твърди, че п/ст 110 kV/20 kV „Асеновград” е собственост на
ЕСО ЕАД – оператор на електропреносна мрежа, както и че тази подстанция е част от
електропреносната мрежа, а не от електроразпределителната мрежа. Също така твърди,
че доставяната и консумирана електрическа енергия в обекта на ищеца се измерва със
средствата за търговско измерване, които са собственост на ЕСО ЕАД и са монтирани в
подстанцията на ЕСО ЕАД, а не са собственост на ответното дружество. Твърди, че
„Асенова Крепост” АД е присъединено към електропреносната мрежа, собственост на
„ЕОС“ ЕА/ със собствени ел.съоръжения като сочи, че двете кабелни линии с
диспечерско наименование „Химик 1“ и „Химик 2“, по които се осъществява
основното и резервното захранване са изградени от „Асенова Крепост” АД,
собственост са на последното и се поддържат от него и поема разходите за това, служат
единствено за захранване на производствените обекти на ищеца и не са част от
електроразпределителната мрежа. Твърди, че присъединяването се извършва директно
в подстанцията на „ЕСО“ЕАД и меренето се осъществява в подстанцията.Въз основа
на изложеното твърди, че между съоръженията на „Асенова Крепост” АД и тези на „ЕР
ЮГ“ЕАД не съществува никаква техническа, електротехническа, галванична,
икономическа връзка. Предвид на това ищеца сочи, че не съществува никакво правно
основание за дължимостта, респ.заплащането и получаването от страна на ответника на
суми за достъп през електроразпределителната мрежа.Ищецът излага правни доводи за
недължимост на цената за достъп до ЕРМ. Оспорва да е налице електрическа уредба на
електроразпределителната мрежа, която да е собственост на „ЕР ЮГ“ ЕАД, с която да
се осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия, а цената за достъп
се сочи, че е дължим при ползване на електроразпределителна мрежа. Посочва, че
липсва енергия, която да се транспортира през разпределителната мрежа с
позоваването на т.49 на пар.1 от ДР на ЗЕ и на достъп по см. на чл.15 от същата
разпоредба като посочва легалното определение на термините „разпределение на
електрическа енергия“, „електроразпределителна мрежа“, „пренос на електрическа
енергия“, „електрическа мрежа“, „средно напрежение“ и на „достъп“. Посочва, че
цената за достъп до ЕРМ се калкулира на база на предоставена мощност и включва
условно постоянните разходи, които операторът на съответната мрежа извършва за
поддържане на осигурения мрежови капацитет, заделен от мрежата за конкретния
обект. Посочва, че „ЕР ЮГ“ЕАД няма разходи по предоставянето на услугата, тъй като
4
реално не предоставя такава.
Ищецът се позовава на влезли в сила Решение № Ж-/11.05.2017 г. на КЕВР,
Решение № 1739 от 14.03.2019 г. по дело № 6489/2017 г. по описа на Административен
съд – София град и Решение от 15.07.2020 г. по дело №4902/2019 г .на ВАС –
тричленен състав, установяващи недължимост на цена за достъп до ЕРМ. Посочва, че
срещу начисляването /без правно основание от страна на ответника на цена за достъп
до ЕРМ, от страна на ищеца е била подадена жалба до КЕВР. С решението си КЕВР
задължило ответника да преустанови начисляването на цена за достъп до ЕРМ, което
решение било потвърдено с решенията от АССГ и ВАС. Посочва се, че с тези решения
е разрешен със СПН въпросът за собствеността на ел.съоръженията, чрез които ищецът
е присъединен към електропреносната мрежа кабелните изводи Химик 1 и Химик 2.
Сочи, че по всички дела ответникът бил конституиран като заинтересована страна и
надлежно участвал в процеса. С посочените решения било установено, че ищецът е
мрежови клиент на преносния оператор „ЕСО“ ЕАД, а не на „ЕР ЮГ“ЕАД, защото
обекта на ищеца е присъединен на ниво средно напрежение със собствени кабелни
линии - Химик 1 и Химик 2 към ел.съоръжения - килии 16 и 21 в подстанция
„Асеновград“ 110 KV/20 KV. Посочва, че подстанцията като елемент на
електропреносната мрежа е собственост на „ЕСО“ ЕАД, а не на „ЕР ЮГ“ЕАД.
Посочва, че според решенията липсва осъществяване на дейността разпределение на
ел.енергия от „ЕР ЮГ“ЕАД, както и предоставяне на мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“.Позовава се и на Решение от 17.10.2019 г. на СЕС -
V с-в по дело С-31, постановено по преюдициално запитване, отправено от АССГ към
СЕ по искане на „ЕР ЮГ“ЕАД относно дължимостта на цената за достъп към
електроразпределителната мрежа от мрежови клиенти, присъединени на ниво средно
напрежение /20 KV/ със собствени кабелни линии към електропреносната мрежа,
собственост на оператора на електропреносната мрежа „ЕСО“ЕАД.По изложените
съображения ищецът моли искът да бъда уважен, ведно с присъждането на законна
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК и на разноските.
С отговора на исковата молба по реда на чл.131 ГПК ответното дружество
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК:********* е оспорило иска като
неоснователен. Ответникът не оспорва, че обектът на ищеца „Завод за химическа и
каучукова промишленост”, находящ се в гр. Асеновград, ул. „Иван Вазов” № 2, е
присъединен на ниво средно напрежение – 20 kV към електропреносната мрежа със
собствени присъединителни съоръжения – 2 бр. собствени съществуваща кабелни
електропроводни линии с диспечерско наименование „Химик 1” и „Химик 2” в
подстанция „Асеновград”. Оспорва твърдението, че процесната сума е недължимо
платена, без наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.
Твърди, че процесната сума е платена на основание сключения между страните
5
Договор за достъп и пренос на електрическата енергия през електроразпределителната
мрежа № 105/19.03.2013 г. за цитирания в исковата молба обект, прекратен с
предизвестие от ищеца, считано от 01.04.2016 г., като след тази дата ответникът
посочва, че не е начислявал суми на ищеца за достъп до разпределителната мрежа. В
тази връзка се позовава на указанията в Решение № Ж-/11.05.2017 г. на КЕВР за
анулиране на всички фактури за периода след изтичане на предизвестието, с което е
прекратен горецитирания договор. Посочва, че преди изтичане на срока на
предизвестието /01.04.2016 г./, законосъобразно са били начислени сумите за достъп до
ЕРМ на основание на Договор № 105/19.03.2013 г. Позовава се на чл.29, ал.1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия и твърди се, че заплатената сума е
законосъобразно начислена върху предоставената мощност в съответствие с правилата
по чл.83, ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по
утвърдените от комисията цени. Изразява и несъгласие с твърдението на ищеца, че
доколкото присъединителните съоръжения Химик 1 и Химик 2 са негова собственост,
то същото не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Излага
доводи за преобразуването на „Национална електрическа компания“ ЕАД /НЕК ЕАД/ и
образуването на „Електроразпределение Пловдив“ЕАД, като и за разпределение на
активите между двете предприятия. Посочва легалната дефиниция на „място на
присъединяване към електрическа мрежа“ и прави съпоставяне и разграничение между
понятията „пренос“ и „разпределение на електрическа енергия“. Твърди, че
единственият критерий за разграничение между преноса и разпределението
представлява напрежението на електроенергията. Приема, че вида и предназначението
на съоръженията /за транспортиране на ел.енергия на съответното ниво на напрежение
до клиента или разпределителя/, а не собствеността са определящи за разграничаване
на принадлежността на съответните съоръжения към електропреносна или
електроразпределителна мрежа. Моли се искът да се отхвърли като неоснователен,
като претендира разноски.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил исковата претенция,
позовавайки се на сключения между страните договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 19.03.2013 г. и на
действието му през отчетния период, въз основа на което е заключил, че е налице
основание за начисляване на договорената между страните услуга. Така районният съд
е приел за неоснователно твърдението на ищеца за липсата на основание за
начисляване на процесната сума за периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г. за достъп
до разпределителната мрежа. Това са и решаващите изводи на районният съд за
отхвърлянето на исковата претенция за връщане на сумата като платена без основание.
Отделно от това РС е изложил доводи, че според Решение от 17.10.2019 год. по дело С-
31/18 СЕС и на Решение на ВАС от 15.07.2020 г. по дело №4902/2019 г., „от датата на
6
въвеждането в експлоатация на търговско мерене на електроенергия чрез СТИ на ЕСО
/т.е. след 27.10.2015 г. – датата на сключване на договор с ЕСО/ ЕВН България
Електроразпределение ЕАД не извършва разпределение на електрическата енергия
чрез процесните кабелни електропроводи извод Химик 1 и Химик 2“.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и
допустимо. Ето защо, на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба
оплаквания, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция
се произнесе по правния спор между страните.
С предявения иск по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД,
ищецът претендира установяване на вземането си по отношение на ответното
дружество от 6 444, 90 лв. с ДДС като платена без правно основание цена за „достъп до
електроразпределителната мрежа“.
При предявен иск в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ищецът следва да
докаже само предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума.
Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно
плащането на сумата, е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е
налице правно основание за даването или плащането, е на ответника, тъй като именно
наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения
срещу него иск да бъде отхвърлен. / Решение № 148 от 10.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2183/2018 г., IV г. о./ В съответствие с последното и предвид сезиращата искова
претенция, районният съд правилно е определил подлежащите на доказване факти и е
разпределил доказателствената тежест между страните, поради което неоснователни са
оплакванията за допуснати нарушения на съпроизводствените правила от районния съд
при изготвянето на доклада по чл.146 ГПК, по които въззивният съд се произнесе с
определение в съдебното заседание.
Соченото от ответника правно основание за извършване на плащането на сумата
от 6 444, 90 лв. с ДДС е договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от 19.03.2013 г. между „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД и „Асенова крепост” АД, сключването на който е
безспорно по делото. Със сключване на договора страните са постигнали съгласие,
ЕВН ЕР в качеството си на собственик и оператор на електроразпределителната мрежа
да предостави на „Асенова крепост” АД правото на ползване на
7
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на негови обекти с електрическа
енергия, като предоставените услуги са, но не са ограничени до достъп до
електроразпределителната мрежа, пренос чрез електроразпределителната мрежа и
допълнителни услуги. Договорът е сключен за неопределен срок и е в сила от датата на
неговото подписване. В чл. 25 е предвидено, че мрежовият клиент заплаща на ЕВН ЕР
изчислените суми за ползваните мрежови услуги, по одобрени от ДКЕВР цени аз
ползване на мрежата, както и установените по действиящия ценоразпис цени- при
ползванена допълнителни услуги.
По делото се установява, че договорът е подписан въз основа на заявление от
21.01.2013 г. от „Асенова Крепост” АД до „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД, с което ищецът с клиентски № *** е поискал издаване на съгласувателно писмо
по чл. 6 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителната мрежи във връзка с Правилата за търговия с електроенергия
за следните обекти, обслужвани от ответното дружество, а именно: обекти с
наименование „ Химик 1” с ИТН 1070884 и „Химик 2“ с ИТН ***, двата с адрес
гр.Асеновград, ул.“Иван Вазов“ № 2.
С писмо от 06.02.2013 г. „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е
потвърдило, че „Асенова Крепост” АД има осигурен достъп през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и че
последното ще изпълнява всички права и задължения на „Оператор на
разпределителната мрежа“ за обекти „Асенова крепост“АД извод Химик 1 и „Асенова
крепост“АД извод Химик 2, ведно с Приложение № 3 -списък на средствата за
търговско измерване на електрическа енергия на обетите на ищеца. Със същото писмо
са отразени утвърдените от ДКЕВР цени за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа.
Последвало е писмо от 03.04.2013 г., с което ЕСО ЕАД уведомява ответното
дружество, че ищецът от 01.04.2013 г. има регистриран график за доставка на
електрическа енергия по двустранни договори за обектите, описани в Приложение 1, а
именно: процесните обекти с наименования „ Химик 1” и „Химик 2“.
По делото е безспорно, че процесният договор е прекратен от 31.03.2016 г. по
силата на изпратено от ищеца и получено от ответника едномесечно писмено
предизвестие на 29.02.2016 г.
Няма спор, че с фактура № **********/31.07.2015 г. е начислена процесната
сума по договора, както и правилното приложение на нормативната уредба при
определянето й, които обстоятелства са отделени като безспорни в
първоинстанционното производство. Също така не се спори, че сумата от 6 444, 90 лв.
8
с ДДС по горепосочената фактура е платена от ищцовото дружество на 10.08.2015 г.
С оглед на така установените факти по делото, настоящият съдебен състав
намира, че след като страните са били обвързани от договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа през процесния период
01.07.2015 г - 31.07.2015 г., сумата от 6 444, 90 лв. е платена въз основа на правно
основание, тоест не е налице липса на основание за извършване на плащането по
смисъла на чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД. Под основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД следва да се разбира наличието на съществуващо между страните
правоотношение, даващо възможност на една от страните да иска предаването на
дадена вещ или плащането на определена парична сума, както и да задържи
полученото / Решение № 148 от 10.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2018 г., IV г. о./.
По същество доводите на ищеца за липсата на основание се заключават в това,
че ответното дружество реално не е престирало мрежовата услуга през процесния
перид, а така и че цената от 6 444, 90 лв. е недължимо платена. Така и твърденията на
ищеца са, че през процесния период ел.енергия е постъпвала директно от
електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД като е преминавала в подстанция „Асеновград“,
която е собственост на ЕСО ЕАД, и е пренасяна по електропроводите на ищеца с
диспечерско наименование - Химик 1 и Химик 2 до неговите обекти. Това е и соченият
от ищеца начин на захранване на обектите му с ел.енергия през процесния период,
предвид на което оспорва ел.енергията да е доставяна чрез електроразпределителната
мрежа на ответника, тоест ответникът да е предоставял мрежовата услуга, а така и че
ищецът недължи цената за услугата.
Така изложените съображения на ищеца обаче не обосновават липсата на правно
основание за заплащането на цената, доколкото страните са били обвързани от
договора и плащането е извършено по него. Твърдяното неизпълнение от страна на
ответника на негови задължения по договора не води до отпадане на основанието за
извършване на престацията. Изправността на ответника по договора, съответно
престирал ли е договорената услуга и дължима ли е платената сума са въпроси, който
са неотносими за разрешаването на поставения пред съда правен спор, а следва да
намерят разрешение в производство по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, какъвто
не е предявен в това производство. Настоящото производство е по реда на чл.422 във
вр. с чл.415 ГПК, което е продължение на заповедното производство по ч.гр.д.№
9136/2020г. и е с предмет на установяване вземането по издадената заповед като
платено без правно основание.
С оглед на изложеното, представените от ищеца Решение № Ж-/11.05.2017 г. на
КЕВР, жалбата срещу което е отхвърлена с Решение № 1739 от 14.03.2019 г. по дело №
9
6489/2017 г. на Административен съд – София град, последното потвърдено с Решение
на ВАС – тричленен състав от 15.07.2020 г. по дело №4902/2019 г., както и Решение от
17.10.2019 год. по дело С-31/18 СЕС е приел, че чл.2, т. 3 и 5 от Директива 2009/72/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 год., са неотносими за
установяването на вземането като платено без правно основание. С решението си
КЕВР се е произнесла по жалба на „Асенова Крепост” АД против начисляването от
ответника на цена за процесния договор след неговото прекратяване на 31.03.2016 г. С
оглед предвидената възможност за прекратяване на договора с предизвестие КЕВР е
приел, че считано от 01.04.2016 г. не следва да се начисляват мрежови услуги за
достъп до разпределителната мрежа, достъп и пренос през преносната мрежа. КЕВР е
указал на ответното дружество да преустанови начисляването на мрежови услуги за
достъп до електроразпределителната мрежа, достъп и пренос през преносната мрежа и
надбавка по чл. 7 от НРЦЕЕ на Асенова крепост АД за обекти с ИТН № 1070884, извод
„Химик“ 1 и с ИТН № ***, извод „Химик“ 2 в п/ст „Асеновград“, както и да се
анулират всички фактури, считано от изтичане на едномесечното предизвестие. При
обжалването на решението на КЕВР, АССГ и ВАС са приели, че ел. съоръженията на
територията на ПС „Асеновград-1" (с изключение на електромерите на ЕВН) са
собственост на ЕСО ЕАД и се поддържат от същото дружество, а по отношение на
"Асенова крепост"АД - до границата на собственост спрямо процесиите кабелни
изводи, която е местата на присъединяване на кабелните им накрайници към изходящи
клеми на ЗРУ 20 kV. Посочено е, че процесиите кабелни електропроводи „Извод
„Химик-1" и „Извод „Химик-2", от границата на собственост със съоръженията в ПС
„Асеновград-1" са собственост на "Асенова крепост"АД и се поддържат от същото
дружество; от техническа гледна точка, от въвеждането в експлоатация на
рехабилитираните килии № 16 и № 21 на ПС „Асеновград-1", където са присъединени
процесиите изводи „Химик-1" и „Химик-2", респ. от въвеждане в експлоатация на
търговското мерене на електроенергия чрез СТИ на ЕСО ЕАД до датата на процесния
оглед, изводите, респ. клиентът Асенова крепост АД следва да се считат присъединени
към електропреносната мрежа ЕСО ЕАД, а не към електроразпределителната мрежа
ЕВН България Електроразпределение. Средствата за търговско измерване (СТИ) на
кабелни електропроводи „Извод „Химик-1" и „Извод „Химик-2" са инсталирани в ПС
„Асеновград 1", собственост на ЕСО ЕАД, СТИ са разположени в съоръжения на ЕСО
ЕАД и се обслужват от същото дружество; От въвеждането в експлоатация на
процесиите кабелни електропроводи „Извод „Химик-1" и „Извод „Химик-2" до датата
на процесния оглед, чрез изводите се захранва с електрическа енергия само клиентът
Асенова крепост АД, както и че от тогова ЕВН България Електроразпределение ЕАД,
не извършва разпределение на електрическа енергия чрез процесиите кабелни
електропроводи „Извод „Химик-1" и „Извод „Химик-2".
10
Настоящият съдебен състав на ПОС намира, че изводите на КЕВР и на
административните съдилища са относими при преценка изправността на ответника по
договора, но не и към претенцията за връщане на сумата като платена без правно
основание, с която е сезиран съдебният състав. В предвид това, съдът в настоящото
производство не следва да се произнася по приложението на цитираните актове и
респективно по въпроса дали през процесния период ищецът е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на ответника или към електропреносната мрежа на
ЕСО ЕАД, транспортирана ли е ел.енергия, извършена ли е реална доставка и прочие,
които въпроси по същество касаят изпълнението от ответника на задълженията му по
договора. Това се отнася и за Решение от 17.10.2019 год. по дело С-31/18 СЕС, в което
е постановено, че чл.2, т. 3—6 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/72 трябва да се
тълкуват в смисъл, че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво
средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на
електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за
разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от
договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната
мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа,
когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част от електрическа
подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, за да
се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на
дейността на тази мрежа. Това решение е задължително за съдилищата по аргумент на
чл.633 ГПК, но в случая е правноирелевантно, тъй като не е обуславящо за изхода на
делото.
По наведените във въззивната жалба възражения за нищожност на договора на
осн.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД / противоречие със закона - на чл.88, ал.1 ЗЕ/, ал.2, пр.1 /
невъзможен предмет/, ал.2, пр.4 / липса на основание/, въззивният съд намира
следното: Съдът следи служебно за недействителността на правоотношението, от което
произхожда спорното право единствено поради противоречие със закона или добрите
нрави, както и при неспазване на предвидената в закона форма, тъй като по този начин
се охранява правния и обществения ред, като за останалите основания за нищожност е
необходимо наличие на съответен довод с конкретно изложени обстоятелства,
обосноваващи приложението на съответното основание за нищожност./ в този смисъл и
Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о. на ВКС/. Конкретно за
настоящото дело, в исковата молба ищецът е оспорил наличието на валидно
облигационно правоотношение без да е изложил твърдения за настъпването на
конкретни юридически факти, представляващи основания за нищожност, уредени в
разпоредбата на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Следователно по наведените в жалбата
основания по чл.26, ал.2, пр. 1 и 4 ЗЗД, съдът не дължи произнасяне, тъй като не са
11
били включени в предмета на делото. Възражението за нищожност на договора, поради
противоречието му със закона, съдът намира за неоснователно. Не се установява
нарушение на чл.88, ал.1 ЗЕ. По делото се доказва, че ответното дружество е оператор
на електроразпределителна мрежа и притежава лицензия за разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, в която се включва подстанция
„Асеновград“, видно от представената Лицензия № Л -140-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР и
Приложение № 3 към нея, фактическото захранване на обектите на ищеца от мрежата е
въпрос по същество изпълнението на договора. Цитираните от въззивника съдебни
решения са постановени при различна фактическа обстановка и са правноирелевантни
за делото. Същевременно не се установява нарушение на добрите нрави и неспазването
на предвидената от закона форма.
Възражението, че липсва договор за присъединяване по чл.116, ал.1 от ЗЕ към
ЕРМ, сключен между ищеца и ответника е без правно значение. Цитираната
разпоредба в случая не намира приложение, тъй като регламентира сключването на
договор между оператор на електропреносната мрежа, съответно операторът на
електроразпределителна мрежа, и производители на електрическа енергия, какъвто
ищецът не е.
Следователно в настоящото производство не се установява недействителност на
процесния договор, страните са били в договорна обвързаност през процесния период,
поради което не са налице елементите от първия фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД и искът за връщане на даденото следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд
е достигнал до същите изводи, поради което решението му следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение.
При този изход на правния спор, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемото дружество на осн.чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева .
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261098 от 07.04.2021 г. постановено по гр.д.№
13356 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив, V- ти гр.с.
ОСЪЖДА „АСЕНОВА КРЕПОСТ” АД, ЕИК *********, гр. Асеновград, ул.
„Иван Вазов” № 2 да заплати на „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата
от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение за представителство във въззивното
12
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1,
предл.второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13