Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………..
гр.София, 24.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав, в публично заседание, проведено
на десети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ А. ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
Мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Богданка Гешева и прокурора
Антоанета Панчева, разгледа докладваното от мл.съдия Атанасова ВНОХД № 3248 по описа
за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.05.2018 г., постановена по НОХД № 20218/2017
г., по описа на СРС, НО, 96ти състав, подсъдимият А.В.С. е признат за виновен,
в това, че на 14.03.2017г., около 20:20 часа, в гр.София, по бул. „Възкресение“
срещу бл. 9, с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към бул. „Цар
Борис III“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ******, след употреба на наркотични
вещества, а именно тетрахидроканабинол,
което е високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т.
1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекрусорите, и трамадол, което е рисково наркотично
вещество, съгласно списък III от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите, установено със съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с
изх.№ И-3274/11.04.2017г. на Военномедицинска академия – София – престъпление по
чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5 от НПК
и чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 78а от НК, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева, като на основание чл. 78а, ал. 4, вр. с чл. 343г от НК на
подсъдимия е наложено и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 10 месеца, като от същото е приспаднато времето, през
което подсъдимият С. е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 14.03.2017г.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на
подсъдимия С. са възложени направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия
А.С. – адв. В.Ч., в която се посочва, че
обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена
при съществени нарушения на материалния закон. Жалбоподателят е изразил
становище, че макар подсъдимият формално да е осъществил деянието, за което е
признат за виновен, то в конкретния случай била налице хипотезата на чл. 9, ал.
2 от НК. Предвид изложеното, се моли постановената от Софийски районен съд
присъда да бъде отменена, а привлеченото към отговорност лице да бъде признато
за невинно.
В закрито заседание на 03.08.2018 г. въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото следва да бъде назначена съдебно-графическа експертиза, която да
отговори на въпросите дали ръкописният текст в протокол за медицинско изследване
за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество е изписан от едно и също
лице и дали част от ръкописния текст в протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество е изписан от подсъдимия. Съдебният състав е приел,
че не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или на вещи лица.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия С. поддържа,
че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК. Адв. Ч.
заявява, че осъщественото от подсъдимия деяние формално съдържа признаците на
престъплението по чл. 343б от НК, но че същото не е извършено умишлено, поради
което моли въззивния съд да се произнесе в този смисъл.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва
жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Намира, че
фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и води до несъмнения
извод, че привлеченото към отговорност лице е осъществило състава на вмененото
му престъпление. Представителят на държавното обвинение подчертава, че от
токсикологичната експертиза е безспорно установено наличието на наркотично
вещество в кръвта на подсъдимия, като по отношение на същия не са налице
предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Прокуратурата поддържа, че
не може да бъде приета тезата, че е липсвал субективния елемент на
престъплението у С., тъй като било безспорно установено, че подсъдимият е
приемал процесното лекарство от началото на 2016г., поради което същият е бил
напълно наясно с неговия състав и въздействието, което е оказало върху неговата
физика. С оглед изложеното, представителят на Софийска градска прокуратура моли
присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.
Подсъдимият А.В.С., редовно уведомен, не се яви пред въззивния
съд.
Въззивният съдебен състав счита, че проверяваният
съдебен акт е бил постановен без да са събрани всички възможни и относими към
разкриването на обективната истина доказателства и по свой почин назначи
съдебно-графическа експертиза. След оценка на събрания от първостепенния съд и
на събрания в хода на въззивното съдебно следствие доказателствен материал и
след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ съдът в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице
основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло
по общия ред и въпреки че настоящият състав допусна събирането и други
доказателства за разкриване на обективната истина, Софийски районен съд
правилно е изяснил фактическата обстановка по отношение на съставомерните
признаци на деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по
делото доказателствен материал – както гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства събрани пред първостепенния съд, така и от приетото
пред Софийски градски съд заключение по назначената съдебно-графическа
експертиза.
От фактическа
страна въззивният съд прие за установено следното:
Подсъдимият А.В.С., е роден на ***г***,
с ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно
образование, безработен, с постоянен адрес:***.
На 14.03.2017 г. вечерта подсъдимият А.С. управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ****** в гр. София,
след като бил употребил високорисково и рисково наркотични вещества – тетрахидроканабинол
и трамадол. Около 20.20 часа същият се
движел по бул. „Възкресение“ с посока на движение от бул. „Константин Величков“
към бул. „Цар Борис III“, когато срещу бл. 9 бил спрян
за проверка от свидетелите Р.Б.Г.и Р.И.К.– полицейски служители към Отдел
„Пътна полиция“ – СДВР. Свидетелите Г.и К.установили самоличността на
подсъдимия по лична карта и го изпробвали за употреба на алкохол, но резултатът
бил отрицателен. Полицейските служители забелязали, че подсъдимият бил със
зачервени очи, разширени зеници и неясен говор, като същият признал пред тях,
че по-рано през деня е пушил канабис. Поради това служителите на МВР решили да
го изпробват за употреба на наркотични вещества, като на подсъдимия С. била
направена проба с техническо средство „Drug Test 5000“ № АRАМ 0007, проба № 037. Отчетен бил положителен резултат
за употреба на канабис, с оглед на което на привлеченото към отговорност лице
бил съставен АУАН № 601515/14.03.2017г. – подписан без възражения от водача, и
бил издаден талон за медицинско изследване № 0417171. Подсъдимият С. бил
съпроводен до Военномедицинска академия
– София, където дал кръв за изследване, но отказал да даде проба от урина.
При вземането на кръвната проба бил изготвен протокол
за медицинско изследване, в който по заявени от подсъдимия данни било
отбелязано, че същият е съобщил, че на 14.03.2017г. в 11:00 часа е употребил
марихуана в количество приблизително 1 цигара и 1 капсула „трамадол“. Като
причина за употребата на наркотичното вещество е посочил „кеф и заради болки“.
На подсъдимия С. със заповед №
985/14.03.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена
от инспектор при 3 група, 1 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за
управление н МПС.
В хода на досъдебното производство от разследващите
органи била назначена химическа експертиза за установяване на наличието на
наркотични вещества в кръвта на подсъдимия. Кръвната проба, предоставена от
подсъдимия С., била изследване в токсикохимичната лаборатория на
Военномедицинска академия. Изготвено било заключение по съдебно-химическа експертиза № И-3274/11.04.2017г.,
в което е направена констатация, че във взетите от подсъдимия проби от кръв е
установено наличието на тетрахидроканабинол и опиоиден аналгетик - „трамадол“.
От разследващите органи била назначена допълнителна
съдебно-химическа експертиза. Вещите лица, изготвили експертизата, дават
заключение с изх.№ И-7877/11.10.2017г., че установените в кръвта на подсъдимия
наркотични вещества – тетрахидроканабинол и трамадол могат да се получат след
употреба на посочените от него продукти – „Трамадол“ и „Сативекс-спрей“. В
заключението си експертите посочват, че употребата на „трамадол“ дори и по
лекарско предписание, е забранена на водачите на МПС, доколкото веществото е
класифицирано като наркотично. По отношение на препарата „Сативекс-спрей“
вещите лица подчертават, че същият не е регистриран от Изпълнителната агенция
по лекарствата у нас и не е разрешен за употреба в Република България дори и по
лекарско предписание, тъй като съдържа наркотично вещество.
Така
установената фактическа обстановка, се подкрепя от събрания по делото доказателствен
материал, както следва:
От показания на
полицейските служители Р.Б.Г.(дадени пред първоинстанционния съд и в хода на
досъдебното производство на л. 20, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК) и Р.И.К.(дадени пред първостепенния съд и в хода на
досъдебното производство на л. 21, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК), от писмените доказателства – Акт за установяване на
административно нарушение № 601515/14.03.2017г. (находящ се на л. 8 от досъдебното
производство), заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(находяща се на л. 9 от досъдебното производство), талон за медицинско
изследване № 0417171 (находящ се на л. 12 от досъдебното производство), протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество
(находящ се на л. 29 от досъдебното производство), справка от Изпълнителната
агенция по лекарствата (находяща се на л. 64-69 от първоинстанционното
производство), листовка за употреба на лекарствен продукт „Трамадол Стада“ 50 mg (находяща се на л. 74 от първоинстанционното
производство), справка за съдимост (находяща се на л. 15 от първоинстанционното
производство), както и от приетите по делото заключение с изх.№
И-3274/11.04.2017г. по назначена съдебно-химическа експертиза (находящо се на
л.24-27 от досъдебното производство), заключение с изх.№ И-7874/11.10.2017г. по
допълнителна съдебно-химическа експертиза (находящо се на л. 46-48 от
досъдебното производство) и заключение по изслушаната пред въззивната инстанция
съдебно-графическа експертиза, обективирана в протокол № 358-Е/2018г. (находящо
се на л. 23-26 от въззивното производство).
Всички доказателства, събрани в хода на наказателното
производство след надлежно и законосъобразно проведени процесуално-следствени
действия, подкрепят описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт и
възприета от първата инстанция фактическа обстановка, която въззиният съд
намира за доказана по указания в чл.303, ал. 2 от НПК несъмнен начин.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията
на свидетелите Г.и К., дадени както пред първоинстанционния съд, така и пред
органите на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, доколкото същите са еднопосочно, логични и непротиворечиво. От заявеното
от тях се установява по категоричен начин, че на посочените в обвинителния акт
дата и място, в изпълнение на служебните си задължения са спрели за проверка
управлявания от привлеченото към отговорност лице лек автомобил. Полицейските
служители свидетелстват, че при извършването на проверката водачът на
автомобила - подсъдимият С., когото и двамата свидетели посочват в съдебна
зала, е бил със зачервени очи, разширени зеници и с неясен говор, като е
демонстрирал неадекватно поведение, което е станало и причина да решат да го изпробват
с техническо средство за употреба на алкохол и с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. С. и К.са категорични, че използваното от тях
техническо средство „Drug test 5000“
за изпробване на подсъдимия е дало като резултат положителна проба за употреба
на наркотични вещества – „канабис“. В допълнение следва да се отчете
обстоятелството, че и двамата свидетели в показанията си, дадени пред органите
на досъдебното производство, приобщени по надлежния процесуален ред,
свидетелстват, че подсъдимият е заявил пред тях, че няколко часа преди това е
пушил марихуана.
Описаната фактическа обстановка от свидетелите се
подкрепя и от приетия по делото Акт за установяване на административно
нарушение, който е подписан без възражения от подсъдимия.
Въз основа на представения талон за медицинско
изследване и протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества, се установява, че подсъдимият е бил отведен във
Военномедицинска академия, където е дал кръвна проба, но е отказал да даде
проба от урина – обстоятелство, което е удостоверено върху талона за медицинско
изследване и от лекаря, взел кръвната проба, а именно – д-р А.. В протокола за
медицинско изследване, е отбелязано, че при вземането на кръвната проба
подсъдимият С. е заявил пред медицинското лице, че по лекарско предписание е
приел една таблетка „трамадол“, заради изпитвани от него болки от дискова
херния, и в приблизително 11:00 часа на 14.03.2017г. е изпушил една цигара
марихуана. Този протокол е подписан и от подсъдимия, като същият не е оспорвал това
обстоятелство.
От допуснатата пред въззивният съд съдебно-графическа
експертиза се установява, че протоколът за медицинско изследване е попълнен
изцяло от едно и също лице, което неизменно води до извода, че след
подписването на протокола от подсъдимия не са нанасяни поправки или допълнения.
Също като пъровинстанционния съд, въззивната инстанция
приема, че фактът, че привлеченото към отговорност лице е употребило наркотични
вещества, се установява и от заключението на приетата съдебно-химическа
експертиза, съгласно което в кръвта на подсъдимия е установено наличието на
тетрахидроканабинол и трамадол, което свидетелства за комбинирана употреба на
наркотични вещества от различни групи. Изслушани в съдебно заседание пред
Софийски районен съд, вещите лица заявяват, че в случая се касае за употреба на
„канабис“ средно до 24 часа преди вземане на кръвната проба, като същата е била
годна за извършване на експертизата.
Допусната е и допълнителна съдебно-химическа
експертиза, от заключението на която е видно, че установените в кръвта на подсъдимия
наркотични вещества могат да бъдат резултат и от употребата на посочените от
самия него лекарствени продукти „Трамадол“ и „Сативекс – спрей“, като изрично
се подчертава, че употребата на „трамадол“ дори и по лекарско предписание е
забранена при управление на МПС, доколкото веществото, което се съдържа в него
е класифицирано като наркотично. Досежно препарата „Сативекс – спрей“, вещите
лица дават експертното си становище, че същият не е регистриран от
Изпълнителната агенция по лекарствата в Република България и е забранен за
употреба дори и по лекарско предписание.
Въззвиният съдебен състав изцяло
кредитира изготвените от вещите лица заключения по назначените
съдебно-химическа, допълнителна съдебно-химическа и съдебно-графическа
експертизи, като намира същите за обективни, безпристрастни и изчерпателни,
изготвени от експерти, притежаващи необходимите квалификация и професионални
знания и умения.
Въпреки това настоящият състав,
също като първостепенния съд приема, че наличието на веществото тетрахидроканабинол
в кръвта на подсъдимия е в резултат именно на употребата на марихуана, а не в
резултат на употребата на препарата „Сативекс
– спрей“, който съгласно заключението на вещите лица, изготвили допълнителна
съдебно-химическа експертиза, може да бъде причина за наличието на наркотичното
вещество тетрахидроканабинол
в кръвта на подсъдимия. Аргументите на съда в тази насока са следните:
Вещите лица в заключението си по
назначената допълнителна съдебно-химическа експертиза изрично посочва, че
препарата „Сативекс – спрей“ се използва
за овладяване на спастични състояния при множествена склероза, които не се
поддават на повлияване с други медикаменти. Същевременно по делото не са
представени доказателства, които да подкрепят твърдението на подсъдимия,
обективирано в обясненията му, приобщени по делото по реда на чл. 279, ал. 2 от НПК, че по отношение на здравословното му състояние е налице съмнение на
наличието на множествена склероза, което да налага употреба на лекарствения
продукт „Сативекс – спрей“. Съдът отчита двойнствената природа на обясненията
на подсъдимия като средство за защита и като гласно доказателствено средство, поради
което не кредитира заявеното от него, а именно, че е употребил като лекарствен
продукт „Сативекс – спрей“. Нещо повече, заявеното от него се опровергава от
показанията на свидетелите Г.и К., че С. е заявил пред тях, че е употребил
марихуана на процесната дата, като това обстоятелство е потвърдено от
подсъдимия и пред медицинското лице, съставило протокола за медицинско
изследване. Въззивният състав намира, че следва да бъде отчетен фактът, че
подсъдимият е съобщил при вземането на кръвна проба единствено за употребата на
лекарството „трамадол“, но не и за употреба на „Сативекс – спрей“, като
твърденията за използването на този лекарствен продукт се появява за първи път
при разпита на подсъдимия пред разследващите органи, приобщен по делото по реда
на чл. 279, ал. 2 от НПК, където самият той посочва, че направил консултации във
връзка с установеното наличие на наркотични вещества в кръвната му проба. Ето
защо настоящият състав, също като първоинстанционния съд, счита, че
наркотичното вещество тетрахидроканабинол е попаднало в кръвта на подсъдимия
след употреба на марихуана, а не в следствие на употреба на предписаното му
лекарство „Сативекс – спрей“.
По отношение на откритото в кръвта на подсъдимия С.
вещество „трамадол“, въззивният съд приема, също като първостепенния съд, че от
листовката на лекарствения продукт „Трамадол Стада“ 50 mg твърди капсули се установява, че този препарат оказва
въздействие върху централната нервна система, координацията и предизвиква
сънливост и замайване, като и че същият принадлежи към групата на опиоидите.
Предвид това, не може да бъде възприето твърдението на подсъдимия в приобщените
по реда на чл. 279, ал. 2 от НПК, че едва след проверката е разбрал за
действието на употребяването от него лекарство, въпреки че заявява, че го
използва от 2016г. Нещо повече в листовката на лекарството, с която подсъдимият
безспорно е бил запознат, доколкото такава е представена от защитата пред
Софийски районен съд, изрично е забранена употребата на лекарствения продукт
заедно с други психоактивни вещества, каквито са съдържащите се в марихуаната
вещества.
При така
установената фактическа обстановка, първата инстанция напълно обосновано е
приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.В.С. е осъществил
състава на престъплението по чл.343б, ал. 3, пр.1 от НК. Въззивният съд не
намира основания за приемане на различни изводи от правна страна.
От обективна страна – на 14.03.2017 г., около 20:20
часа подсъдимият А.В.С. *** лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
рег. № ******, след употреба на наркотични вещества, а именно тетрахидроканабинол и трамадол, установено по надлежния ред съгласно
Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм. ДВ, бр.
61 от 28.07.2017г. в сила от 29.09.2017г.) – със съдебно-химическа експертиза с
изх.№ И-3274/11.04.2017 г. Веществото тетрахидроканабинол от своя страна
представлява високорисково наркотично вещество, което е включено в Приложение №
1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекрусорите, а трамадолът е рисково
наркотично вещество съгласно списък III от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
От субективна страна – подсъдимият С. е извършил
деянието при пряк умисъл, като е знаел, че управлява моторно превозно средство
след употребата на наркотични вещества, съзнавал е, че деянието му е
неправомерно, но въпреки това го е извършил.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от
категорията на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога
евентуален. За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го
извърши. Според константната съдебна практика (в това число и решение №
79/08.05.2018г. по н.д.№ 318/2018г. на ВКС, ІІІ н.о,), която настоящият състав
изцяло споделя, за съставомеронстта на това престъпно деяние е достатъчно да се
установи обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и
умисълът за осъществяване на престъплението. В случай подсъдимият С. е съзнавал
забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, но въпреки това съвсем
съзнателно е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.
№ ******, след като е употребил на марихуана и трамадол.
Настоящият състав намира, че спорът пред въззивната
инстанция с оглед наведените доводи във въззивната жалба и поддържаното от
защитника в проведеното пред Софийски градски съд открито съдебно заседание, е
концентриран върху въпроса за прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съобразявайки установената фактическа обстановка,
контролната инстанция споделя законосъобразните правни изводи на първоинстанционния
съд, че осъщественото от подсъдимия С. деяние не може да бъде квалифицирано
като малозначително.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК деянието не е престъпно,
макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
когато то поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Следователно малозначителност на
деянието ще е налице в два случая, когато то въобще не е общественоопасно или
когато разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно
незначителна. За да се формира извода за наличието на някоя от посочените
хипотези, следва да се съобразят фактите по делото в светлината на характера и особеностите на непосредствения обект на посегателство, начина на засягане на охраняваните обществени отношения, мотивите за
инкриминираното поведение - анализирани в корелация с личностните данни за подсъдимия. В този смисъл и константната
съдебна практика, обективирана в решение № 331/24.06.2013г. по н.д.№ 942/2013г.
на ВКС, ІІІ н.о., решение № 85/23.03.2012г. по н.д.№ 3149/2011г. на ВКС, І н.о,
решение № 324/13.06.2013г. по н.д.№ 910/2013г. на ВКС, І н.о.
Предвид горното, въззивният съд съобрази всички
обстоятелства свързани с механизма на деянието, като намери, че не е налице
нито пълна липса на обществена опасност, нито обществената опасност на
извършеното е явно незначителна. В действителност, както беше посочено и
по-горе, реализираното от подсъдимия С. престъпление е формално, т. е не е
настъпил конкретен вредоносен резултат, но неговата обществена опасност не
отсъства, нито е явно незначителна. Същият е управлявал лек автомобил под
въздействието не на едни, а на два отделни вида наркотични вещества, което
отличава деянието от обичайните случай на неговото проявление. Освен това МПС е
било управлявано от привлеченото към отговорност лице в градска среда и то във
времеви интервал и на място, които предполагат наличието на множество
пешеходци. Предвид това отсъствието на други вреди последици, които да са
възникнали от престъплението, не заличава неговата обществена опасност.
Обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, също не е достатъчно да обоснове
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
С оглед на това въззивният съд намира, че подадената
жалба е неоснователна и не са налице основания за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК.
По отношение
на наложеното от първоинстанционния съд наказание настоящият състав приема
следното:
В разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева. Въззивната инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че в настоящия случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78а от НК, доколкото забраната, предвидена в чл. 78а, ал. 7
от НК (в редакция от ДВ бр. 54 от 05.07.2017г.), за прилагане на тази
разпоредба в случаите, когато деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества или техните аналози, е влязла в сила след датата на извършване на
процесното деяние. Предвид това по аргумент от чл. 2, ал. 2 от НК, по отношение
на привлеченото към отговорност лице следва да намери приложение
по-благоприятната за него редакция на правната норма, а именно тази на чл. 78а,
ал. 7 от НК от ДВ бр.95 от 2016г., действаща към датата на осъществяване на
инкриминираното деяние, в която не е предвидена забрана за приложение на чл.
78а, ал. 1 от НК, в случай на употреба на наркотични вещества. Ето защо
правилно първоинстанционният съд е освободил подсъдимия С. от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева. С оглед принципа reformatio im peius и обстоятелството, че наложената
глоба е в минималния, предвиден размер, настоящият състав приема, че същият не
може да бъде изменен.
Въззивният състав счита, че правилно и законосъобразно
Софийски районен съд е преценил, че по отношение на подсъдимия следва да намери
приложение и нормата на чл. 78а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 343г от НК и е
наложил на А. В.С. административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 10 месеца, като е приспаднал времето, през което подсъдимият е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право със
заповед № 985/14.03.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка,
считано от 14.03.2017г.
По отношение
на сторените по делото разноски:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК правилно първоинстанционният
съд е възложил разноските по делото на подсъдимия С.. Същият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд и сторените пред въззивната
инстанция разноски, а именно 50 лева, заплатени от бюджета на съда за явяване
на изслушаното пред Софийски градски съд вещо лице и 119.02 лева – направени
разходи по изготвяне на съдебно-графическа експертиза.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания, които да налагат нейното изменение или
отмяна, поради което и предвид посочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от горното и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр.
чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.05.2018 г., постановена по НОХД № 20218/2017
г., по описа на СРС, НО, 96ти състав.
ОСЪЖДА
подсъдимия А.В.С., с
ЕГН **********, да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК по сметка на Софийски
градски съд сумата от 169.02 лева, представляваща сторените пред въззивната
инстанция разноски по делото и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.