Р Е Ш
Е Н И Е
№ …..
Гр.София,20.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19 състав, в открито съдебно заседание при
закрити врата на двадесет и осми май
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Алина Тодорова като
разгледа докладваното от съдия Стефанова търговско дело № 2498 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл.
от ТЗ
Образувано е по молба на „М.Т.И.“ Лтд, дружество регистрирано
според законите на Хонг Конг с дружествен номер*******, със седалище и адрес на
управление:Хонг Конг, ********Ситикорп Център, 16 етаж, офиси 1607-8,
представлявано от управителя М.П.Д.Р.и от
„В.М.И.“ Инк, дружество регистрирано според законите на САЩ, с рег.№
46-3751363, със седалище и адрес на управление:1540 Е.Фронт Ст., гр.Клейтън,
щата Северна Каролина, 27520, САЩ, представлявано от управителя Б.Д., и двете
дружества действащи чрез процесуалния представител адв. Б.Ц.В. от САК, с адрес
за получаване на призовки и съобщения: гр.София, пл.“********, срещу
„Н.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност, а в условията на евентуалност
– на основание свръхзадълженост.
Молителите твърдят, че имат изискуеми и
непогасени парични вземания към ответника, произтичащи от съдебни спогодби,
обективирани съответно в Протокол от 25.04.2018 година по т.д.№ 3336/2017 година
по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав и Протокол от 20.03.2018 година по т.д.№
20/2018 година по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав. Със съдебната спогодба от
25.04.2018 година ответникът се е задължил да заплати на „В.М.И.“ Инк сумите от
65 800 щатски долара-неплатена главница, дължима за връщане на продажна
цена по развален договор поради пълно
неизпълнение, 903, 33 щатски долара –обезщетение по чл.86 ЗЗД за периода
27.10.2017 година -11.12.2017 година и 9464,59 лева-разноски, като тези
задължения е следвало да бъдат заплатени в срок до 20.05.2018 година, като
ответникът изпълнил частично задължението си до размера на 5000 щатски долара.
Молителят В.М.И.“ Инк сочи, че се е
снабдил с изпълнителен лист, издаден на 03.07.2018 година като било образувано
изп.дело № 20188440401849 по описа на ЧСИ С.Я..
Твърди се, че по силата на одобрената от
съда спогодба на 20.03.2018 година ответникът се е задължил да заплати на М.Т.И.
сумата от 142 000 щатски долара, представляваща половината от дължимата
главница за връщане на продажна цена по развален договор поради пълно
неизпълнение, посочен в молбата, 142 000 долара-остатък от дължимата
главница , 5058, 98 щатски долара-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД и
31 521, 88 лева –разноски. Сочи, че в договорените срокове ответникът не е
изпълнил задължението си, поради което ищецът се снабдил с изпълнителен лист и
се е присъединил като кредитор по реда на чл.456 ГПК по образуваното от другия
взискател и молител в настоящото производство В.М.И. Инк изпълнително дело №
20188440401849 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№ 844 на КЧСИ.
Сочи, че прилага удостоверение, издадено
от ЧСИ за размера на паричните задължения на ответника към 17.09.2019 година.
Поддържа, че изискуемите и ликвидни задължения на ответника към молителите са
породени от неизпълнение на търговски сделки за продажба на гуми, за което
представят доказателства-фактури.
Твърди се, че длъжникът не е в състояние
да изпълни свои безспорни парични задължения, произтичащи от търговски сделки и
текущи публични задължения към държавата, както и че неплатежоспособността на
длъжника се предполага на основание чл.608, ал. ТЗ, тъй като по изпълнителното
производство, образувано за изпълнение на установени със сила на пресъдено нещо
вземания на всеки от двамата молители – кредитори, са неудовлетворени в рамките
на 6 месеца от получаване на поканата за доброволно изпълнение –съответно на
10.07.2018 година и на 03.10.2018 година.
Излага твърдения, че ответникът е и в
състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ, тъй като
имуществото му очевидно не е достатъчно, за да покрие паричните задължения към кредиторите му- дружеството не
разполагало със средства по банковите си сметки, нито с недвижими имоти и
движими вещи в страната на значителна стойност и не разполага с регистрирани
права върху индустриална собственост.
Изразява становище, че началната дата на
неплатежоспособността е 10.01.2019 година-датата, на която са изтекли 6 месеца
от връчването на ПДИ за вземанията на първоначалния кредитор „В.М.И.“.
Направени са доказателствени искания.
Ответникът не взема становище по молбата.
По делото са събрани писмени
доказателства. Изслушана е съдебна финансово-икономическа експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От служебно извършена справка в
общодостъпния Търговски регистър при Агенцията по вписванията се установява, че
ответникът е юридическо лице-ЕООД, вписано в ТР при АВ на 14.05.2008 година с
основна икономическа дейност от КИД –събаряне и разчистване на сгради, земни
работи.
Установява се от приложените
неоспорени доказателства, че между всеки от ищците и ответника са възникнали
облигационни отношения, произтичащи от договори за покупко-продажба на
автомобилни гуми, които били развалени, поради неизпълнение на ответника да
предаде стоката, след заплащане на цената от страна купувачите, като са били образувани
съдебни производства, съответно т.д.№ 20/2018 година по описа на СГС, VІ-7
състав и т.д.№ 3336/2017 година по описа на СГС, VІ-13 състав.
С определение от 20.03.2018 година
на СГС, V—7 състав по т.д.№20/2018 година, съдът е одобрил постигната между
страните „М.Т.И.“ ЛТД и „Н.“ ЕООД спогодба за дължими суми за връщане на
продажна цена по развален договор за покупко-продажба /проформа фактура №
19062107/19.06.2017 година/ и обезщетение за забава и разноски. В спогодбата е
договорен срок за плащане на две вноски до 26.03.2018 година -142 000 щатски
долари и до 05.04.2018 година останалата част от главницата, лихвите и таксите.
Първата вноска е заплатена от длъжника на 04.04.2018 година. Въз основа на
спогодбата и разпореждане от 13.09.2018 година на съдията докладчик е издаден
изпълнителен лист по т.д.№ 20/2018 година, с който ответникът „Н.“ ЕООД е
осъден да заплати на „М.Т.И.“ ЛТД следните суми- 142 000 щатски долара-главница,
по чл.1, т.3 от спогодбата, 5058,98 щатски долара-обезщетение за забава по
чл.8 ЗЗД, разноски – 18808,96 лева-платена държавна такса и 12 712,92 лева
платено адвокатско възнаграждение.
С определение от 25.04.2018 година
по т.д.№ 3336/2017 година съдът е одобрил постигната между страните „В.М.И. Инк“ и „Н.“ ЕООД спогодба, уреждаща
отношенията между страните във връзка с покупко-продажба на гуми и издадена
проформа фактура № 591 от 15.08.2017 година и въз основа на нея на 05.06.2018 година е бил
издаден изпълнителен лист, с който ответното дружество е осъдено да заплати на
„В.М.И. Инк“ 65800 щатски долара –главница, 903,33 щатски долара лихва от
27.10.2017 година до 11.12.2017 година, 4760,51 лева платена държавна таса,
3021,76 лева-платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
и защита по делото, 977, 92 лева-адвокатско възнаграждение за консултации по
събиране на вземането и извънсъдебни действия, 196, 80 лева –такси за връчване на
нотариални покани и 207, 60 лева за преводачески услуги за представяне на
доказателства по делото, като присъдените суми в лева са платими в щатски
долари по обменния курс обявен към деня
на нареждането на банковия превод. Съгласно
горепосочената спогодба от 25.04.2018 година страните са се споразумели „Н.“
ЕООД да изплати задълженията си в срок от 20.05.2018 година.
Приложени са проформа-фактура № 591
от 15.08.2017 година, издадена от „Н.“ ЕООД на „В.М.И.“ ИНК за нови гуми на
стойност 70 800 щатски долари, платима на 100% предварително и
потвърждение за превод на сумата на 17.08.2017 година, както и проформа фактура
№ 19062107 от 19.06.2017 година, издадена от длъжника на „М.Т.И.“ ЛТД за сумата
от 284 000 щатски долари за нови гуми с посочено условие за плащане
предварително 100% и дневно извлечение за трансгранично плащане от 21.06.2017
година на посочената сума.Във
фактурата е договорена дата на доставка
15 дни след плащането, ФРАНКО БОРД пристанище Клайпеда.
Приложен е и документ за заявяване на годишен отчет на
бизнес корпорация В.М.И. ИНК за данъчна година, приключваща на 31.12.2018
година, в заверен превод.
Видно от приложеното по делото
удостоверение на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ по изпълнително дело №
20188440401849, издадено на 17.09.2019 година , делото е образувано по молба на
взискателя В.М.И. ИНК въз основа на изпълнителен лист, издаден от СГС по т.д.№
3336/2017 година, с който длъжникът „Н.“ ЕООД е осъден да заплати посочените в
изпълнителния лист суми.На основание чл.458 ГПК държавата е конституирана като присъединен
взискател за сумата от 16 511,63 лева, представляваща публични задължения.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 10.07.2018 година.С
постъпила молба от 01.10.2018 година „М.Т.И.“ ЛТД по делото е присъединен
изпълнителен лист по т.д.№ 20/2018 година по описа на СГС за посочения в същия
суми, като ПДИ е връчена на длъжника на 03.10.2018 година.
Сочи се, че с удостоверение по
чл.456, ал.3 ГПК, издадено от ЧСИ М. Б., с рег.№ 838 на КЧСИ по изпълнителното
дело е присъединен взискателя „Х.Б.Грутхандел Б.В“ за сумата от 131 780,
72 лева-главница, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2017 година и
разноски 6812,29 лева.
На 04.10.2018 година е извършено
разпределение на постъпила сума в размер на 9485,87 лева от наложен запор върху
банкови сметки на длъжника, като на взискателя В.М.И. ИНК е преведена сума от
214, 07 лева, а на присъединения взискател НАП-8504,65 лева.
На 09.07.2019 година е извършено
разпределение на сума в размер на 46997, 36 лева, от които 2309,36 лева,
получена от запор и 44 688 лева от продажба на недвижим имот-надземен гараж
№ 1, находящ се в гр.София, ул.“********, като на взискателя В.М.И. ИНК е
преведена сума от 2977,40 лева, а на присъединения взискател НАП-40 293,93лева,
съгласно удостоверение с вх.№220371901655546 от 04.07.2019 година.
Посочено е в удостоверението,
че към 17.09.2019 година размерът на
непогасените вземания на взискателя В.М.И. ИНК е 60 800 щатски долара-главница,
903, 33 щатски долари лихва, сумата от 9601, 67 лева-такси по изпълнителен ист,
6568,04 лева-пропорционална такса.На взискателя „М.Т.И.“ ЛТД се сочи, че не са
превеждани суми за погасяване на задължението и към 17.09.2019 година то
възлиза на 142 000 щатски долари-главница, 50598, 98 щатски долари –обезщетение
за забава, разноски в размер на 18808,96 лева, както и пропорционална такса в
размер на 10 563, 89 лева.
ЧСИ удостоверява, че непогасените
задължения към присъединения взискател по изпълнителното дело „Х.Б.Грутхандел
Б.В“ са сумата от 131 780, 72 лева-главница, ведно със законната лихва,
считано от 01.07.2017 година до 17.09.2019 година- 29673,28 лева, разноски в
размер на 48438,97 лева и пропорционална такса в размер на 7792, 91 лева.
От постъпилата от Служба по вписванията –
гр. София справка вх. № 20698/17.02.2020 г.(л.123), се установява, че за
периода 01.01.1992 г. – 06.02.2020 г. по отношение на „Н.“ ЕООД са налице
вписвания, отбелязвания и заличавания относно недвижими имоти на територията на СВ-гр.Плевен- вписани са възбрани от В.М.И. ИНК на 01.03.2019 година и от
„Х.Б.Г. Б.В“ на 03.06.2019 година и върху сграда
парцел VІ, площ по док.-556 кв.м., местност Пангаля, сграда работилница,
обл.Плевен, общ.Долни Дъбник, с.Петърница, собственост на Н. ЕООД, придобита на
19.05.2008 година чрез публичен търг/постановление за възлагане и ателие № 1,
находящо се в гр.София, ул.“*********вписана договорна ипотека на 16.12.2010
година от „У.Б.“ АД и заличена на 15.06.2018 година.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“ вх. № 15566/06.02.2020 г.(л.109), се установява, че в централната база
на АИС-КАТ към 03.02.2020 г. „Н.“ ЕООД е
регистрирано като собственик на 3 пътни превозни средства-лек автомобил Нисан
Патфайндър, 27.04.2006 , товарен автомобил МАН служебно прекратена регистрация
и товарен автомобил МАН –служебно прекратена регистрация.
От постъпилата от ТД на НАП София справка
вх. № 190018/13.02.2020г (л. 111), се установява, че задълженията на длъжника,
плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител към 04.02.2020 година са в общ размер на 23 519,14 лв. , както и
задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения, ДОО, ЗО, УПФ – 1788, 05 лева. Видно от писмото са наложени
обезпечителни мерки върху имуществото на
длъжника с постановление от 07.12.2018
година- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити ,
вложени вещи в трезори и суми предоставени на доверително управление в „У.Б.“
АД за сумата от 37 011,33 лева, няма започнати действия по принудително
изпълнение, както и неплатени публични задължения по ревизионни актове.
От изготвената и приета без възражения
по делото съдебна финансово икономическа експертиза се установява, че най-голям
относителен дял от нетекущите активи за анализирания период от 2015 до края на
2018 година са дълготрайните материални активи , а с най-голям относителен дял
от краткотрайните активи са вземанията на дружеството, които към 31.12.2018
година са в размер на 835 хил.лв, представляващи 74,7% от краткотрайните
активи. С най- голям относителен дял от краткосрочните задължения към
31.12.2015 година са задълженията към финансови предприятия, а за периода
2016-2018 година – към доставчици, като към 31.12.2018 година са в размер на
223 хил.лв, представляващи 84, 2% от всички задължения, съответно 51% към 2017
година и 87,1% към 2016 година.
Общият
размер на задълженията, произтичащи от търговски сделки и публичноправни
задължения към 2015 година са 312 хил.лв, от които 291 хил.лв по търговски
сделки и 21 хил.лв публично правни задължения, към 2016 година- 2713
хил.лв,от които 2691 хил.лв по търговски сделки и 22 хил.лв публичноправни
задължения, 2017 -335 хил.лв, от които 326 хил.лв по търговски сделки и 9
хил.лв по публичноправни задължения и 2018 година- 265 хил.лв, от които 223
хил.лв задължения по търговски сделки и 42 хил.лв- публичноправни
задължения.
На
база данните от баланса, коефициентите на обща, бърза , незабавна и абсолютна
ликвидност за всяка година от анализирания период са в референтни стойности.
Към 31.12.2016 година, 31.12.2017 година и 31.12.2018 година коефициентът на
финансова автономност има стойност над единица и показва, че всички задължения
са обезпечени със собствен капитал. Съобразно коефициентите на ликвидност, изчислени по данни от баланса
към 2016, 2017, и 2018 година краткотрайните активи на дружеството са
достатъчни за покриване на краткосрочните задължения.Преобладаващ дял имат
задълженията към доставчици. Задълженията към НАП, актуални към 04.02.2020
година са в размер на 23 519, 14 лева.Общата стойност на имуществото на
дружеството по последния годишен финансов отчет – 31.12.2018 година е с
балансова стойност 1118 хил.лв, в т.ч. ДМА 18
хил. лв, материални запаси 250 хил.лв, вземания 835 хил.лв и парични
средства 33 хил.лв, в т.ч. 2 хил.лв в брой и 31. хил.лв в банкови сметки.
За
финансовата 2015 и 2016 години дружеството е реализирало печалба от дейността
си, поради което показателите за рентабилност имат положителни стойности и
всеки то тях определя степента на възстановяване на капитала , а за финансовите
2017 година и 2018 година отчетеният финансов резултат е загуба и показателите
за рентабилност имат отрицателни стойности и всеки от тях определя степента на
декапитализация на предприятието.
Изчислените
показатели за обръщаемост на КМА на дружеството към 2016 , 2017 и 2018 година
сочат големи стойности на показателя „времетраене на един оборот“, съответно
малки стойности на показателя „брой на обороти на КМА“, които определят КМА
като бавно ликвидни.
Осчетоводените
от длъжника задължения към 31.12.2018 година, съгласно действащите счетоводни
стандарти са в размер на 265 хил.лв, от които 265 хил.лв към доставчици и 41
хил.лв други-осигурителни и данъчни.
Материалните
запаси, осчетоводени по дебита на сметка 304 „Стоки“ са с балансова стойност
250 хил.лв-употребявани и нови автомобилни гуми, употребявани джанти и отп.
пръстени, но дружеството не е представило инвентаризационен опис и сравнителна
ведомост.
Вземанията
на дружеството към 31.12.2018 година по баланс са в размер на 835 хил.лв. В
баланса на „Н.“ ЕООД към 31.12.2018 година са посочени задължения в размер на
265 хил.лв като не са осчетоводени задълженията към молителите в настоящото
производство в размер на 402 хил.лв, поради което вещото лице е изготвило
алтернативен вариант на експертизата, при който в пасива на баланса са включени
тези задължения. Видно от същия, вземанията в размер на 804 хил.лв /възникнали
в периода 2013, 2014 и 2017 година са отчетени като такива със срок над 1
година и съответно не са включени в стойността на краткотрайните активи към
31.1.2.2018 година, а в пасива на баланса към 31.12.2018 година са включени
задълженията към молителите в общ размер на 402 хил.лв. Когато вземанията се
изключат от КМА и в пасива се включат посочените задължения, стойностите на
всички коефициенти на ликвидност са извън референтните стойности – коефициент
на обща ликвидност – 0.4708 при референтни стойности 1-3, бърза ликвидност -
0.0960 при референтни стойности 0.8-1, незабавна ликвидност - 0.0495 при
референтни стойности по-голям от 0.4, абсолютна ликвидност -0.0495 при
референтни стойности по-голям от 0,2.
За
сравнение вещото лице е посочило, че коефициентът на обща ликвидност на
отчетените пред НСИ предприятия с тази икономическа дейност за 2017 година има
стойност 2.0218, а за 2018 година- 1.9483, а коефициентът на бърза ликвидност е
над единица.
Последното
плащане, извършено от длъжника е извършено към контрагент на 05.04.2018 година
в размер на 55 193 щатски долари, равностойни на 87 933, 49 лева.
На
04.04.2018 година „НИПЕД“ ООД е възстановило частично половината от дължимата
главница за продажна цена по развален договор от М.Т.И. поради пълно
неизпълнение за продажба на 40 броя гуми марка „Бриджстоун“ в размер на 142000
щатски долара.
От
представяния дневник на счетоводни сметки 501, 502, 503 и 504 за периода
01.01.2019 година до 31.12.2019 година са установени наличности на следните
суми: сметка 501 „Каса в левове“ 79,10 лева, сметка 502 „каса във валута“ 0,86
щатски долари, сметка 503 „Разплащателна сметка в левове“ У.Б. АД, кл.Централен
8,57 лева, сметка 504 „Разплащателна сметка валутна“ в същата банка 164, 23
щатски долари.
Дружеството
не отчита в баланса си задължения към финансови предприятия.
В съдебно
заседание вещо лице Й. уточнява, че най-голямото вземане е от месец юни 2013
година в размер на 600 000 лева, което не е събрано, като има вземания и
от 2014 година и от 2017 година, т.е. със срок над 1 година. Вещото лице сочи,
че за материалните активи не са представени доказателства, а има само
счетоводно записване, а вземанията, възникнали през 2018 година са едва в
размер на 31 000 лева. Вещото лице сочи, че дружеството разполага само с една
работилница и компютри на стойност 8000 лева.Дружеството няма служители и
персонал и не работи като от април 2018 година няма счетоводни записвания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност
следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ, съответно чл.626 ТЗ и по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност
на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ; евентуално
да се установи свръхзадълженост, съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест молителите следва да докажат следните факти и
обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника по основание и
размер, така както са посочени в молбата по чл.625 от ТЗ, вкл., че те са
парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от
търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на
ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в
чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, посочената начална дата на неплатежоспособността
на дружеството; установяване на презумцията по чл.608, ал.4 ТЗ- че по
изпълнителното дело вземането е останало частично или изцяло неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на ПДИ, че ответникът има достатъчно
имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б
ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на
хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ, съответно - състояние на свръхзадълженост.
На ответника е указано, че носи тежестта да докаже следните факти
и обстоятелства: 1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали
от търговската му дейност.
В настоящия случай е налице
предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към
момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и
втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма
като търговско дружество.
Съдът е сезиран
с молба от страна с активна процесуална
легитимация по смисъла на чл. 625 от ТЗ -от кредитори на длъжника. Вземанията
на молителите произтичат от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286,
ал.1, вр. с чл.1, ал.1 от ТЗ.Налице е изискумо парично задължение на длъжника
към молителите, съответно от 05.04.2018 година към „М.Т.И.“ ЛТД и от 20.05.2018 година към „В.М.И.“
ИНК, признато от длъжника.
Относно първото основание на молбите за
откриване на прозиводство по несъстоятелност на длъжника–неплатежоспособността.
Неплатежоспособността представлява
обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ
се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
изискуемо задължение по частно държавно вземане. Също така, за да се приеме че
е налице неплатежоспособност, следва да се установи че невъзможността на
търговеца да покрие свои изискуеми задължения е обективно състояние, което не
се дължи на съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.
За целта е необходимо да се изследва цялостното
финансово-икономическо състояние на предприятието – длъжник, чрез прилагане на коефициентите
на ликвидност, събираемост и финансова автономност, за да се даде отговор на
въпроса дали дружеството притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се,
че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие,
а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези
активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат
за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. В тази връзка водещи
са показателите за ликвидност и най-вече този за обща ликвидност.
Ликвидността определя способността на предприятието да обслужва текущите си
задължения /тук се включва и съответния дял на дългосрочните задължения,
дължими през съответната година/ към кредиторите с разполагаеми краткосрочни
активи, които могат да бъдат превърнати в парични средства.
В случая съдът кредитира
алтернативното заключение на вещото лице, отразяващо в пасива на баланса
вземанията на молителите в настоящото производство и изключване на вземанията с
проблемно събиране от стари периоди преди повече от година от изчисленията на
показателите за ликвидност.
Стойността на показателя обща
ликвидност следва да бъде над единица. Видно от заключението коефициентът на
обща ликвидност на дружеството, изчислен по алтернативния вариант е 0,4708 към
2018 година.За сравнение коефициентът на обща ликвидност на отчетените пред НСИ
предприятия с тази икономическа дейност за 2018 година е 1,9483.
Бързата ликвидност отразява
възможността на дружеството да покрива текущите си задължения чрез
краткосрочните си вземания, финансови активи и налични парични средства, като
се изключва стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно
ликвидните от краткотрайните активи.В случая коефициентът на бърза ликвидност
по алтерантивния вариант е 0,0960 при минимална референта стойност 0,8-1. /по
данни на НСИ за отрасъла 1,2763/.Коефициентът за незабавна ликвидност на
дружеството е 0,0495 при референтна стойност над 0,4.Коефициентът на абсолютна
ликвидност , който показва степента на покритие на текущите задължения само с
налични парични средства е в размер на 0,0495 при референтна стойност по-голяма
от 0,2.Т.е от изложеното е видно, че всички коефициенти на ликвидност на
дружеството са извън референтните стойности.От изготвения алтернативен вариант
на заключението може да се направи извод, че към 31.12.2018 година
краткотрайните активи на дружеството не са достатъчни за покриване на паричните
задължения.
Към 31.12.2019 година дружеството
няма достатъчно парични средства-общо
87,67 лева и 165, 09 щатски долари.
Към 31.12.2018 година паричните
средства по баланс са били в размер на 33 000 лева.
Активите на дружеството се формират
от материални запаси- стоки 250 хил.лв съгласно баланса, за които липсват
документи , включително инвентаризационен опис и сравнителна ведомост, и вземания
835 хил.лв, които в голямата си част -804 хил.лв, натрупани от предходни
отчетни периоди-2013-/600 хил.лв/, 2014 и 2017 г, чиято събираемост е
дългосрочна и проблемна, поради което не могат да бъдат причислени към текущите
вземания, респ. със срок до 1 година. В алтернативния вариант вещото лице е
посочило към края на 2018 година краткотрайни активи в размер на 314 хил.лв./в
баланса 835 хил.лв/ Посочило е балансова стойност на ДМА 8123, 80 лева.
Задълженията на търговеца, съгласно баланса са в размер на 265 хил.лв към
31.12.2018 година към доставчици и други задължения, но както се установи не са
осчетоводени задълженията към молителите- общо 402 хил.лв, които са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188440401849 на ЧСИ С.Я. с
рег.№ 844 КЧСИ. За финансовите 2017 година и 2018 година показателите за
рентабилност имат отрицателни стойности и отчетеният финансов резултата е
загуба. Последното извършено плащане е от април 2018 година като съгласно
изложеното от вещото лице в о.с.з. дружеството не осъществява дейност към
момента, а срокът за депозиране в ТР на ГФО за 2019 година все още не е
изтекъл.
Въз основа на гореизложеното към
31.12.2018 година може да се приеме, че дружеството е декапитализирано и е в
състояние на неплатежоспособност, което е предпоставено от настъпилата
изискуемост на дълга му към молителите и други кредитори.Не са налични данни за
извършени плащания на задълженията. В този смисъл са и изводите на вещото лице.
Във връзка с въведеното твърдение за
осъществяване на презумпцията по чл. 608, ал.4 ТЗ, молителите ангажират удостоверение за образувано изпълнително дело
№ 20188440401849 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 КЧСИ, видно от което ПДИ за вземанията
на молителите са връчени на длъжника, съответно на 10.07.2018 година и на
03.10.2018 година и вземанията не са удовлетворени в рамките на шест месеца от
получаване на ПДИ.
В производството не са представени
доказателства до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция,
дружеството ответник придобило да е
придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни
задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. Липсват основания
да се счита, че съществува каквато и да е вероятност търговецът Н. ЕООД да
преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения
и през настоящата финансова година. Това означава, че посоченото състояние има
характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице
всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен
по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ
и чл. 631 ТЗ,както
и че е налице презумцията по чл.608, ал.4 ТЗ, поради което и по отношение на „Н."
ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото
основание.
Предвид направения извод за наличие на
състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и
началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да
бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена
задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната
обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични
задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ
с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и
това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение
е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на
свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен
такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г.,
постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т. о., Решение № 202/
10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., Решение №
80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на
ВКС, I т. о. Следователно, за да се определи началната дата на
неплатежоспособността на "Н." ЕООД, следва да се определи кой е
първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения
на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо
състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото
предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи,
а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т. е.
спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната
невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се
установи, че към 31.12.2018 г. молителят е имал изискуеми задължения към молителите
и други кредитори, които са на значителна стойност, поради което и възможността
на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово
състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни
задължения с притежаваните от него активи. Налице е тенденция за увеличаване на
времето, за което дружеството събира вземанията си.За финансовите 2017 и 2018
години дружеството не е успяло да генерира достатъчно приходи от продажби, с
които да възстанови извършените разходи за дейността си и да осигури доходи за
собственика. Въпреки отрицателния финансов резултат и през двете посочени
години дружеството е продължавало да извършва разплащания и да генерира приходи,
но през 2018 година приходите от продажба рязко са намалели в сравнение с 2017
година от 2748 хил.лв на 771 хил.лв или със 71,9%. Задълженията към молителите
по фактури от 2017 година не са осчетоводени, но са признати от длъжника , за
което е сключена и съдебна спогодба през 2018 година. След като вещото лице е
съобразило в изготвения алтернативен вариант включването в пасива на вземанията
на молителите 402 хил.лв, съгласно удостоверението по изпълнителното дело и при
съобразяване на класификацията на вземанията със срок над една година при
определяне на коефициентите на ликвидност и балансовата стойност на ДМА към
31.12.2018 година, се установява че всички
коефициенти на ликвидност към 31.12.2018 година са извън референтните стойности
като краткотрайните активи са в размер на 314 хил лв, а краткосрочните
задължения в размер на 667 хил лв. Нетните приходи от продажби през 2018 година, съгласно заключените по
баланса са в размер на 647 хил.лв. Дружеството е извършило последно плащане на
05.04.2018 година, респ. от тази дата е спрял плащанията, както и вземането на
кредиторите, подали молба по чл.625 ТЗ
са останали неудовлетворени в рамките на 6 месеца след получаване на поканата
за доброволно изпълнение, респ. 10.01.2019 година, 03.04.2019 година, а и след
тази дата.
Ответникът, предупреден за последиците по
реда на чл.161 ГПК не е представил на вещото лице междинен финансов отчет за
2019 година, инвентаризационни описи и сравнителни ведомости, респ.
доказателства че описаните краткотрайни активи-материални запаси в размер на
250 хил.лв съществуват. Трудно събираемите вземания, предвид изминалия период
от време са 600 хил лв от юни 2013 година.
Това състояние на длъжника е необратимо,
тъй като липсва възможност за посрещане на краткосрочните и текущи задължения
към 31.12.2018 година, установена с показателите за ликвидност към посочената
дата, съгласно изготвения алтернативен вариант на експертизата. Именно към тази
дата дружеството е в обективна невъзможност да
посреща паричните си задължения поради липса на ликвидни краткотрайни активи,
чието осребряване да му даде възможност да извърши плащане на задълженията си.
Поради изложеното, са налице предвидените
в закона предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност на „Н.“
ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018 година.
Поради уважаване на молбата по първото
заявено основание от молителите, съдът не следва да разглежда дали по делото се
доказва да са налице предвидените в закона предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност на второто заявено от молителите в условията на
евентуалност основание за това, а именно наличие на състояние на
свръхзадълженост по смисъла на чл.
742, ал. 1 ТЗ.
На следващо място, при произнасяне по
молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на "Н."
ЕООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки,
съдът съобразява и това, че в производството се установява, че към момента това
дружество не разполага с достатъчно парични средства, с които да бъдат покрити началните разноските
в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата
на чл. 629б ТЗ,
с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито
съдебно заседание на 28.05.2020 г., съдът е определил сумата от 3 000 лева,
която е необходима за покриване на началните разноски в производство по
несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на дружеството
в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ
/ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия
срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно
имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението
са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне
на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ
е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ
на 10.06.2020 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която
тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване
на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. В
този срок, нито до момента не са представени доказателства за внасяне на
определената сума по сметка на СГС или доказателства, удостоверяващи, че
длъжникът притежава бързоликвидно имущество, от което да могат да се покрият
разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са
налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ
и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма,
с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната дата,
да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, да допусне
обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да постанови прекратяване на дейността
на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото по реда на чл.632, ал.1, във вр. с чл.710 ТЗ.
На длъжника и кредиторите следва да бъде
указано, че спряното производство по несъстоятелността може да бъде възобновено
в срок от една година от вписване на решението, ако бъде удостоверено че е
налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на СГС сумата
необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността в
размер на 3000 лева. Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на
производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
постанови заличаване на длъжника от търговски регистър.
На молителите са дължими на основание
чл.78, ал.1 ГПК , във връзка с чл.81 ГПК направените разноски в размер на 250
лева за държавна такса на всеки един от тях по 400 лева – за депозит за съдебна финансово
икономическа експертиза и, както и разноски за адвокатско възнаграждение - сумата от 800 лева на молителя М.Т.И. и сумата
от 780 лева на молителя В.М.И..
Така мотивиран, на основание чл.632, ал.1
от ТЗ, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.“
ЕООД,
с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** ".
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на Н.“
ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА
ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Н.“
ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.“ ЕООД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото
на „Н.“ ЕООД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т. д. № 2498/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав.
УКАЗВА на кредиторите на Н.“ ЕООД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество
или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ
сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност, която е в размер на 3 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на Н.“ ЕООД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** и на длъжника, че ако в едногодишен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ,
същото ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.Т.И.“ Лтд, дружество регистрирано според законите
на Хонг Конг с дружествен номер*******, със седалище и адрес на управление:Хонг
Конг, ********Ситикорп Център, 16 етаж, офиси 1607-8, представлявано от управителя
М.П.Д.Р., действащо чрез процесуалния представител адв. Б.Ц.В. от САК, с адрес
за получаване на призовки и съобщения: гр.София, пл.“********, сумата от 1450 лева разноски по делото
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и за депозит за съдебна
експертиза, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** , ДА ЗАПЛАТИ на „В.М.И.“ Инк, дружество регистрирано според
законите на САЩ, с рег.№ 46-3751363, със седалище и адрес на управление:1540
Е.Фронт Ст., гр.Клейтън, щата Северна Каролина, 27520, САЩ, представлявано от
управителя Б.Д., действащо чрез процесуалния представител адв. Б.Ц.В. от САК, с
адрес за получаване на призовки и съобщения: гр.София, пл.“******** сумата от 1430 лева разноски по делото
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и за депозит за съдебна
експертиза, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър
при Агенция по вписванията, включително от лицата по чл.613а, ал.3 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на
Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ,
вр. с чл.624 ТЗ и чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ
книга.
СЪДИЯ: