Определение по дело №414/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

По ч. Г. д. № 979/2014 г., състав на Кърджалийският районен съд е издал заповед № 391 от 04.09.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът Община К. да заплати на кредитора „М. И. М., с ЕИК, Г. П., представлявано от собственика И. Д. М., сумата в размер на 809.26 лв., представляваща част от неизпълнени парични задължения; сумата 16364.25 лв., представляваща мораторни лихви за периода от 30.01.2013 г. до 03.09.2014 г., вкл. и сумата 1544 лв. разноски по делото, от които 344 лв.- държавна такса и 1200 лв.- адвокатско възнаграждение.

Против така постановеното разпореждане в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение е постъпила частна жалба от длъжника О. К., представлявана от кмета на общината и чрез процесуалният представител ст. юрисконсулт Р. И.. Излагат се съображения, че размера на адвокатското възнаграждение бил прекомерен и несъобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото. Иска се на основание чл. 78 ал. 5 от ГКП да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на 640 лв. съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7 ал. 5 във връзка с ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не следвало да се прилага.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от А. Ел. П., пълномощник на „М. И. М., с ЕИК, Г. П., представлявано от собственика И. Д. М., в който се излагат съображения, за допустимост, но неоснователност на жалбата. Изложени са подробни съображения. Сочи се в отговора, че с атакуваната Заповед № 391/04.09.2014 г. по ч. Г. дело № 979/2014 г. по описа на Районен съд- К., Община К. била осъдена да заплати „М. И. М. Г. П., сумата в размер на 17173.51 лв., както и разноски по делото в размер на 1200 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 344 лв. за внесена държавна такса. Така присъденото адвокатско възнаграждение не било прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по смисъла на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Възнаграждението било определено съобразно разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7 ал. 5 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в ДВ бр. 64/23.07.2004 г., изм. и доп. в бр. 2/09.01.2009 г., доп. в бр. 43/08.06.2010 г., изм. и доп. в бр. 28/28.03.2014 г./ като била взета предвид последната редакция на посочената разпоредба и било начислено дължимото ДДС от 20 % върху сумата, тъй като пълномощникът на ищеца бил регистриран по ДДС. Искането е да се остави без уважение жалбата срещу Заповед № 391/04.09.2014 г. по ч. Г. дело № 979/2014 г. по описа на Районен съд- К.. Претендират се разноски за тази инстанция. Приложен е Акт за регистрация по ЗДДС № *13121/21.06.2010 г. на ТДНАП- Пловдив.

Въззивният съд при извършената проверка на разпореждането при и по повод подадената жалба, констатира:

Частната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а съгласно разпоредбата на чл. 413 ал. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение подлежи на обжалване от страните в частта за разноските, респ. частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Установява се по делото, че със заповед № 391/04.09.2014 г. издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. Г. дело № 979/2014 г. по описа на Районен съд- К., О. К. била осъдена да заплати „М. И. М. Г. П., сумата в размер общо на 17173.51 лв., както и разноски по делото в размер на 1200 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 344 лв. за внесена държавна такса.

Съгласно разпоредбите на чл. 7 ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на чл. 7 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата общо в размер на 17173.51 лв., при което адвокатското възнаграждение следва да се определи на базата на сумата в размер на 8586.76 лв., или при условията на ал. 2 т. 3 на чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с последно изменение в ДВ бр. 28/28.03.2014 г. С оглед посочената разпоредба в случая дължимото минимално адвокатско възнаграждение възлиза на 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., равняващи се на 179.34 лв., или общо в размер на 759.34 лв. И тъй като адвоката- пълномощник на взискателя е регистриран по ДДС, видно приложения акт за регистрация по ЗДДС № *13121/21.06.2010 г. на ТДНАП- П., на същия се дължат и 20% ДДС, при което сумата възлиза на 911.21 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, договореното и платено адвокатско възнаграждение е 1000 лв. плюс дължимия ДДС, или общо сумата в размер на 1200 лв.

При тези данни, съставът на съда намира, че в издадената заповед за изпълнение, разноските са определени законосъобразно, а доводът на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство е неоснователен. И това е така, тъй като от една страна, прекомерност по смисъла на чл. 78 Óл. 5 от ГПК е налице не във всеки случай, в който този размер превишава минимално установените размери на адвокатските възнаграждения, а от друга- услугите за процесуално представителство не са фиксирани към минималните размери, а се договарят свободно. Прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство би била налице, само ако размерът на уговореното възнаграждение е несъразмерно висок, като се отчита фактическата и правна сложност на конкретното дело, броя и вида на извършените процесуални действия и пр. В конкретния случай, уговореното и изплатено на А. П. възнаграждение не е прекомерно, доколкото размерът му е близък до минималния нормативно установен размер на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразен е с действителната правна и фактическа сложност на делото и с оглед свободата на договаряне не следва да бъде намалявано.

С оглед изхода на делото и предвид искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от страна на ответника по жалбата за настоящото производство, каквито по делото се установява да са били сторени, следва да бъдат присъдени в размер на 240 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена отО. К., представлявана от кмета на общината, чрез процесуалният представител ст. юрисконсулт Р. И. против заповед за изпълнение на парично задължение № 391 от 04.09.2014 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. Г. д. № 979/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, относно присъдения адвокатски хонорар в размер на 1200 лв.

ОСЪЖДА Община К., с ЕИК, да заплати на „М. И. М., с ЕИК, сумата в размер на 240 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/