№ 47515
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20251110111057 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.
№66580/25.02.2025 г., подадено от „А1Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Х.Б" ЕООД за следните суми: сумата в размер на 828,26
лева – месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор №*****, партида
********* от 20.04.2023 г. за периода 28.04.2024 г. – 27.11.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението, сумата в размер на 3600 лева – неустойка за
неизпълнение на договор №*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, както и сумата в размер на 131,59 лева – мораторна лихва върху
горепосочените вземания, от които 37,59 лева – мораторна лихва върху вземанията за
месечни такси за потребление за период на забава 08.07.2024 г. – 23.02.2025 г. и 94 лева –
мораторна лихва върху вземането за неустойка за период на забава 21.11.2024 г. – 23.02.2025
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано
с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от
заявителя „А1Б“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
При тълкуване на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи
1
проверка и ако установи такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При
подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК се прави от съда въз основа на посочените от заявителя факти.
Настоящият състав намира, че претендираното със заявлението вземане за неустойка в
размер на 3600 лева, представляваща неустойка за прекратяване на договора по
вина/инициатива на абоната, формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни
такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната, считано от датата на
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в договора срок, е нищожна като
противоречаща на добрите нрави.
Неустойката по начина по който е уговорена, а именно в размер на абонаментните
такси по договора до края на неговото действие не съответства на типичните за неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Нищожността на неустойката се
преценява към момента на сключването на договора. Ако целта на неустойката не
съответства с нейните основни и присъщи функции, то съдът я обявява за нищожна поради
противоречие с добрите нрави. В процесния случай неустойка в частта за абонаментните
такси, доставя на зяаявителя онези блага, които би получил, ако договора не беше прекратен
предсрочно, но без кредиторът да е обвързан от задължението за насрещна престация. Така
договорената неустойка противоречи на принципите на справедливост и за еквивалентност
на престациите по двустранните договори, съответно излиза извън основните й функции,
поради което и съдът приема, че същата следва да се обяви за нищожна.
Предвид изложеното, съдът намира за недължима претенцията за неустойка в размер
на 3600 лева, поради което заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.
Поради недължимост на претенцията за неустойка, недължима се явява и претенцията
за мораторна лихва върху неустойката за периода 21.11.2024 г. – 23.02.2025 г. в размер на 94
лева, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено и частта за претенцията за лихва
за разликата над 37,59 лева до пълния претендиран размер от 131,59 лева.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в
частта за разноските за разликата над сумата от 14,67 лева за държавна такса и над 100,32
лева за адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №66580/25.02.2025
г., подадено от „А1Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу „Х.Б" ЕООД за следните суми: сумата в размер на 3600 лева – неустойка за
неизпълнение на договор №*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, за разликата над 37,59 лева до пълния претендиран със заявлението размер от
131,59 лева – мораторна лихва, както и в частта за разноските за разликата над 14,67 лева за
2
държавна такса и за разликата над 100,32 лева за адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А1Б“ ЕАД, че може да
предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок
от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство
за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3