ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 342
гр. Пазарджик, 10.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103915 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба вх. №30112/30.12.2019 г. по описа
на РС Пазарджик, депозирана от „Е. М.” ****, ЕИК *************, със седалище и адрес
на управление: гр. ************************ представлявано от Р. И. М.-Т. – управител,
действаща чрез пълномощник адв. Н.К., АК – Стара Загора, съдебен адрес: гр.
************, бул. „*************“ №***, ет.*, срещу С. И. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. *********************, ул. „******“ № **, гр. ***********, ул. „*******“ № ***, вх.*,
ет.*, ап.*, с искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3518,41 лева от която: главница-
2176,74 лева - частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от
17.06.2016 г. до 17.02.2020 г. включително, договорна лихва – 754,54 лева за вноски с
настъпил падеж за периода от 17.06.2018 г. до 17.05.2021 г. включително, лихва за забава-
587,13 лева за претендираната главница за периода от 17.06.2018 г. до дата на подаване на
заявление, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
FL626483-29 от 17.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението в съда- 11.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Посочва банкова сметка, по чл.127, ал.4 ГПК: IBAN BG** BPBI ************* BIC:
BPBIBGSF, по сметка на: „Е. М.“ ЕООД
Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и
предявения иск:
В исковата молба се твърди, че на 17.02.2012 г. в гр. е сключен договор за
потребителски кредит № FL626483-29 от 17.02.2012г. между „Ю. И Е. Д. Б. ”АД (с настоящо
наименование „Б. п. б.“ АД), в качеството на кредитор и С. И. И., в качеството на
кредитополучател. Сочи, че кредиторът по силата на цитирания договор е отпуснал в полза
на ответника сумата в размер на 5140 лева за текущи нужди, като същата била преведена по
1
сметка в банката на името на ответника. Сочи, че ответникът дължи на банката през първата
година от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва в размер на сбора на
БЛП плюс договорна надбавка в размер на - 5,20 пункта. За всяка следваща година до
крайния срок на издължаване на кредита дължи на банката годишна лихва, в размер на
сбора на Базовия лихвен процент на „БНБ“ АД за потребителски кредити, за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0,80 пункта. Към
момента на сключване на настоящия договор БЛП на „Ю. И Е. Д. Б.”АД за потребителски
кредити било в размер на 13,200 процента. Дължимите лихви се начислявали от датата на
усвояване на кредита по договора. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита бил
15,85% процента. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително
дължимите възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 17-то число на месеца, като
крайния срок на погасяване на кредита бил до 17.02.2022 г.. Общата сума, която ответникът
се задължил да върне в уговорения срок, била в размера посочен в погасителния план, като
ответникът се задължил да погася задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които
първите 12 вноски по 64,86 лева, останалите по 80,74 лева и една изравнителна в размер на
81,34 лева. След усвояване на кредита, ответникът погасил част от месечните си вноски,
след което е преустановил плащанията си.
На следващо място в исковата молба е посочено, че ищцовото дружество е цесионер
по Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. с прехвърлител
на вземанията „Ю. Б.” АД (с предишно наименование „Б. п. б.“ АД и „Ю.И Е. Д. Б." АД), с
който договор е прехвърлено и непогасеното задължение на ответника И., произтичащо от
процесния договор. Твърди, че съобразно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД ответникът бил
уведомен за извършената цесия. Направено е искане приложеното Уведомление за
извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и
доказателствата към нея.
Ищецът твърди, че придобивайки правата върху цедираното вземания и като
кредитор на същото, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, ищцовото
дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 ГПК се снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д. № 2000/2021 г. по описа на
РС Пазарджик. Поради депозирано възражение на длъжника срещу заповедта за
изпълнение и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване
на вземането си. Ищецът твърди, че погасяването на задължението не е осъществено, като
не са му известни основания, поради които да е отпаднало.
Правна квалификация:
Исковата молба, при посочените горе обстоятелства има своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.
86 от ЗЗД – предявени искове за установяване на парично вземане, произтичащото от
договорно правоотношение с ответника.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока за
писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си
2
адвокат З.М. от АК Пазарджик, депозира отговор, в който изразява следното становище:
По представения по делото погасителен план следвало, че за периода от 17.06.2016 г.
до 17.02.2020 г. дължи главницата сумата от 2064,24 лева, а не както било посочено в ИМ от
2176,74 лева. Счита, че дължи договорна лихва, както и лихва за забава в размер на 587,13
лева. Твърди, че процесната сума е непосилна и не разполага с такава сума, тъй като била
безработен и нямал жилище.
Доказателствени искания:
С исковата молба ищцовата страна е направила доказателствени искания за събиране
на писмени доказателства, приложени към исковата молба, както и за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира, че писмените документи следва да бъдат допуснати до събиране, като
изцяло относими към предмета на делото и от значение за правилното му решаване. Следва
да бъде допусната и ССчЕ, като относимо и необходимо за правилното решаване на делото,
като вещото лице даде отговор на поставените в ИМ въпроси. В този смисъл в ОИМ е
налице оспорване на дължимата сума.
По делото липсват въведени, неподлежащи на доказване факти, по смисъла на чл.154,
ал.2 и чл.155 ГПК.
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че на 17.02.2012 г. в гр. е
сключен договор за потребителски кредит № FL626483-29 между „Ю. И Е. Д. Б. ”АД (с
настоящо наименование „Б. п. б.“ АД), в качеството на кредитор и С. И. И., в качеството на
Кредитополучател.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че между ответника и „Ю. И Е.
Д. Б. ”АД (с настоящо наименование „Б. п. б.“ АД), е сключен договор за потребителски
кредит № FL626483-29 от 17.02.2012 г., по който ответникът е останал задължен за
процесните суми, че кредитодателят е предоставил на ответника необходимата
преддоговорна информация, изпълнение на поетите от кредитодателят задължения по
договора, размера на вземането по пера и изискуемостта на задълженията по договора, че
между кредитора и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по силата на който на
последното дружество е прехвърлено вземането по договора за кредит.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже изпълнение на задължението
си за заплащане на сумите по договора или наведените правоизключващи възражения.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
Във връзка с така предявения иск принципно страните биха могли да постигнат
съдебна спогодба при условията и по реда на чл.234 от ГПК, по силата на която чрез
взаимни отстъпки да уредят със сила на присъдено нещо изцяло или отчасти правния спор,
3
като десезират съда и сложат край на делото в рамките на постигнатата спогодба, или да
постигнат доброволно извънсъдебно споразумение за уреждане на спора помежду им.
Воден от горното, на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 16.03.2022 год. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца и от ОИМ.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе служебно по валидността на
клаузите на договора.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. №
2000/2021 г. по описа на РС Пазарджик.
НАЗНАЧАВА съдебно- счетоводна експертиза с вещо лице Л.Ц. и задача, след като
се запознае с материалите по делото и при необходимост - направи справка в Банката по
кредитното досие на кредитополучателя, както и където е необходимо, да изготви
заключение като даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит, явяващ се възнаграждение за вещото лице в размер на 180
лева, вносими в 1-седмичен срок от ищеца от получаване на съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Л.Ц., след внасяне на депозита, С УКАЗАНИЕ за
представяне на заключенията най-малко една седмица преди датата на насроченото съдебно
заседание и представяне на Справка-декларация по чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № 2 от
29.06.2015г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните е, че на
17.02.2012 г. в гр. е сключен договор за потребителски кредит № FL626483-29 между „Ю. И
Е. Д. Б. ”АД (с настоящо наименование „Б. п. б.“ АД), в качеството на кредитор и С. И. И., в
качеството на Кредитополучател.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че между ответника и „Ю. И Е.
Д. Б. ”АД (с настоящо наименование „Б. п. б.“ АД), е сключен договор за потребителски
кредит № FL626483-29 от 17.02.2012 г., по който ответникът е останал задължен за
процесните суми, че кредитодателят е предоставил на ответника необходимата
преддоговорна информация, изпълнение на поетите от кредитодателят задължения по
договора, размера на вземането по пера и изискуемостта на задълженията по договора, че
между кредитора и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по силата на който на
последното дружество е прехвърлено вземането по договора за кредит.
4
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже изпълнение на задължението
си за заплащане на сумите по договора или наведените правоизключващи възражения.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за извънсъдебно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.238, ал.1 ГПК, ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238,
ал. 2 от ГПК, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5