№ 5317
гр. С, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110158692 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от Е. П. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С бл...., чрез адв.Т., със
съдебен адрес гр.С, бул.“Г.М.Д.“ № ..., за осъждане на ответника “Б В И Г“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ № 5, представлявано от И И Г и Н Д Ч, да
запати на ищеца сумата от 280.08 лева /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от
04.03.2025 г./, предявена частично от 1 000.00 лв., представляваща дължим остатък от
застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за имуществено
застраховане във връзка с настъпило на 04.07.2024 г. застрахователен риск по МПС с рег.№
..., за който е образувана щета № .../24/05.07.2024 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2024 г., до окончателното й
изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за имуществено
застраховане с предмет л.а.Х с рег.№ ..., по който ищцата е заплатила своевременно
застрахователната премия.
Обяснява се, че на 04.07.2024 г. е настъпило застрахователно събитие, по което е
образувана щета № .../24/05.07.2024 г. и е установено увреждане по облицовката на задната
броя, изискващо боядисването й. Според ищцата, ответното дружество не й заплатило в
пълен размер дължимото застрахователно обезщетение, което следва да бъде определено на
база стойността на ремонта, без прилагане на обезценка.
С оглед на това, ищецът претендира да получи обезщетение за увреденото
имущество, застраховано при ответника, като размерът на щетите оценява на 1000.00 лв., а в
настоящето производство претендира само част от тях – сума в размер на 100.00 лв.
1
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва да е настъпило на посочената от ищцата дата застрахователно
събитие. Освен това се позовава на т.4.1 от Раздел „Общи положения“, подраздел
„Сключване на застрахователен договор“, който изключва отговорността му за щети,
налични при сключване на застрахователния договор.
На самостоятелно основание искът се оспорва и предвид липсата на валидно
застрахователно правоотношение между страните, доколкото според ответника, ищцата не е
изпълнила едно от задълженията си, за да валидира полицата, а именно да е извършен оглед
и заснемане на застрахованото МПС.
С отговора се релевират възражения и досежно материалната легитимация на
ищцата, тъй като тя не е единствен собственик на застрахования автомобил.
Ответникът оспорва иска и по размер.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експериза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
За основателност на предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ в тежест
на ищеца е да установи наличие на облигационно правоотношение с ответника по договор
за имуществено застраховане на МПС с рег.№ ..., съдържанието на това правоотношение,
изпълнение на своите задължения по договора, настъпване на покрит застрахователен риск,
както и причинените по застрахования автомобил вреди по вид и размер.
На първо място следва да се посочи, че от представеното по делото копие на
Свидетелство за регистрация част II /малък талон/ се установява, че ищцата Е. П. М. е
собственик на автомобила, доколкото същата е вписана като собственик в талона,
респективно доводите на ответното дружество за липса на активна материалноправна
легитимация на ищеца се явяват неоснователни.
Представена е застрахователна полица № 4725... от 07.11.2023 г. , сключена между
страните, по силата на която застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил „Х И20“, с
рег.№ ..., с рама ..., зелен на цвят. Застрахователният договор е със срок на действие от
12.11.2023 г. до 11.11.2024 г., с основно покритие по полицата – „Пълно Каско“ и
допълнителни покрития „Помощ на пътя“ (асистанс) и „Доверен сервиз“. При сключване на
2
застрахователния договор е опредЕ. застрахователна сума на МПС – 8000 лв. Страните са
уговорили застрахователна премия в размер на 479,40 лв., платима на четири вноски, всяка
от които в размер на 119,85 лв. (първа вноска на 12.11.2023 г., втора вноска на 12.02.2024 г.,
трета вноска на 12.05.2024 г., четвърта вноска на 12.08.2024 г.). Не е спорно между страните,
че първата вноска е била заплатена от страна на застрахования. В графа „Допълнителни
условия за влизане в сила на застрахователното покритие“ е посочено, че при подновяване
на полицата без прекъсване и без промяна на условията, не е необходимо извършване на
оглед и заснемане на МПС, като по делото е представен Протокол № ... от 15.11.2022 г. за
извършен оглед на ППС при сключване на предходната полица Каско при ответното
дружество № ..., със срок на валидност на полицата от 12.11.2022 г. до 11.11.2023 г., в който е
посочено, че няма констатирани увреждания по автомобила.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че към 04.07.2024 г. страните са били
обвързани от валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка Каско
№ 4725.... Неоснователно в тази връзка се явява възражението на ответника за липсва на
застрахователно правоотношение между страните, доколкото не било извършено оглед и
заснемане на процесния автомобил, което заедно с плащането на първата прямия по
полицата, било задължително условие за влизане в сила на договора. Както се посочи по-
горе, в самата полица, в графа „Допълнителни условия за влизане в сила на
застрахователното покритие“, страните са уговорили, че при подновяване на полицата без
прекъсване и без промяна на условията, не е необходимо извършване на оглед и заснемане
на МПС. Установи се, че между страните е била сключена предходна полица Каско № ..., със
срок на валидност на полицата от 12.11.2022 г. до 11.11.2023 г., поради което съдът намира,
че с настоящата полица е било подновено застрахователното правоотношение между
страните, без прекъсване. Ето защо и за влизане в сила на покритието по същата не е било
нужно извъшването на оглед и заснемане на МПС, още повече, че такъв е бил извършен при
сключване на първоначалната застрахователна полица ..., видно от представения Протокол
№ ... от 15.11.2022 г. Безспорно е между страните, че на уговорения падеж от страна на
ищеца е била заплатена първата застрахователна премия в размер на 119.85 лв., като
наличието на сключен застрахователен договор се признава и в писмото на ответника с изх.
№ 00... от 09.07.2024 г., с което е отказано изплащане на застрахователно обезщетение по
образуваната при него щета, с оглед на което съдът приема за установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение между страните към 04.07.2024 г., т. е. договорът е
влязъл в сила по смисъла на т. 4 от Раздел „Общи положения“, Подраздел I „Сключване на
застрахователен договор“ от общите условия.
От приложените по делото копие на опис на претенция № .../24 от 05.07.2024 г. и
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 05.07.2024 г. се установява, че в
срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие. В заявлението за
изплащане на застрахователно обезщетение собственикът на застрахования автомобил е
описал и механизма на настъпване на уврежданията, а именно при маневра на заден ход е
закачил задната броня във висок бордюр, при което е увредил задната броня. От опис на
3
претенция, изготвен от служители на ответното дружество, се установяват щетите по
автомобила, а именно увредени - „облицовка задна броня“.
Настоящият съдебен състав намира, че уврежданията на автомобила са настъпили в
срока на застрахователно покритие 12.11.2023 г. - 11.11.2024 г., доколкото заявлението за
изплащане на застрахователно обезщетение е заведено при ответника на 05.07.2024г., като в
същото е посочено, че застрахователното събитие е настъпило на 04.07.2024 г. Съдът
намира, че процесните увреждания не са били налични при застраховане на автомобила,
доколкото от представения по делото Протокол № ... от 15.11.2022 г. за извършен оглед на
ППС при сключване на предходната полица Каско при ответното дружество № ... и приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, се установява,
че при сключване на предходната полица Каско № ... е нямало констатирани увреждания по
процесния автомобил.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
доводите на ответника, че не дължи плащане на застрахователно обезщетение, доколкото се
установи настъпило застрахователно събитие в срока на покритие на процесната застраховка
„Каско стандарт“.
Във връзка с размера на дължимото се застрахователно обезщетение съдът намира
следното:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на
чл. 290 ГПК решения / решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о./, постановени при действието на КЗ
(отм.) , но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ.
От заключението на вещото лице по изготвената САТЕ, което съдът кредитира като
пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
4
квалификация, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по лек
автомобил „Х И 20“, с рег.№ ..., изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на сумата в размер на 280.08 лв.
Доколкото след допуснатото, по реда на чл.214 ГПК, изменение на иска, претенцията
е увеличена именно до размер от 280.08 лв., искът се явява изцяло основателен.
По претенцията за законна лихва:
По отношение претенцията за лихва от датата на подаване на исковата молба до
плащане на сумата съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС при увеличаване в хода на процеса на частично
предявен иск, законна лихва от датата на подаване на исковата молба се дължи само върху
предявената част с исковата молба. Едва с увеличението на иска цялото вземане става
предмет на спора и от момента на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 ГПК е налице искане
за присъждане на законната лихва върху увеличената част /в този смисъл Решение № 60141
от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК /.
По изложената аргументация следва извода, че законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до плащане на сумата следва да се присъди върху първоначално заявените
100.00лв., а върху увеличената част от 180.08 лв. законна лихва следва да се присъди от
04.03.2025г. до плащане на тази част, доколкото тази сума е въведена като предмет на
делото, едва с допуснатото изменение на иска с протоколно определение от 04.03.2025г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество следва
да заплати на ищеца разноски в общ размер 350.00 лв., от които 50 лв. за държавна такса и
300.00 лв. за депозит за вещо лице.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., ответното дружество следва да заплати на
адв.Д. Т. сумата от 480.00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ с включен ДДС.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника, формулирано в отговора на исковата молба, че в полза на адв. Т. не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение, поради следните съображения:
В Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 2611/2021 г., IV г. о., ГК е
застъпено становището, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ са: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 - 3 ЗАдв. и 2) в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Наличието на основанията по
чл.38, ал.1 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение №
682 от 18.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 598/2012 г. на ІІІ г.о., определение № 708 от 05.11.2015 г. по
ч.гр.д.№ 4891/2015 г. на ІV г.о., определение № 257 по ч.т.д.№ 226/2018 г. на ІІ т.о. и др., в
5
която е прието, че съдът не следва да извършва проверка дали посоченото в договора за
правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ
действително е налице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б В И Г“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ №
5, представлявано от И И Г и Н Д Ч, да заплати на Е. П. М., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.К С бл...., чрез адв.Т., със съдебен адрес гр.С, бул.“Г.М.Д.“ № ..., на основание чл. 405, ал.
1 КЗ, сумата от 280.08 лева, предявена частично от 1 000.00 лв., представляваща дължим
остатък от застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за
имуществено застраховане във връзка с настъпил на 04.07.2024 г. застрахователен риск по
МПС с рег.№ ..., за който е образувана щета № .../24/05.07.2024 г., ведно със законна лихва
върху сумата от 100.00 лв. от датата на подаване на исковата молба - 04.10.2024 г., до
окончателно изплащане на сумата и ведно със законна лихва върху сумата от 180,08 лв. от
датата на изменение на иска - 04.03.2025г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Б В И Г“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Е. П.
М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С бл...., чрез адв.Т., със съдебен адрес гр.С,
бул.“Г.М.Д.“ № ..., сумата от 350.00 лв., представляваща направени от последната разноски
по делото.
ОСЪЖДА „Б В И Г“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., да заплати на
адв. Д. Р. Т. от САК, с адрес гр.С, бул.“Г.М.Д.“ № ..., сумата от 480.00 лв. с вкл.ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ на ищеца Е. П. М., ЕГН
********** по настоящето гр.д.№ 58692/2024 г. по описа на СРС, 128 състав.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6