Решение по дело №3323/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1267
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20192120203323
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1267

 

гр.Бургас, 21.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 

 при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 3323 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Д.Г.В. с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. М.П. ***, срещу Наказателно постановление 19-0769-002108/04.06.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от  ЗДвП, на основание чл. 177, ал.3, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

С жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, а също така и необосновано. Конкретно се застъпва, че в НП не е налице точно, прецизно и разбираемо описание на всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. П., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

 Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на жалбоподателя на 15.07.2019г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо - 22.07.2019г.- л. 11). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 04.04.2019 г. жалбоподателят  Д.Г.В. управлявал товарен автомобил „Даф ФТ ХФ 105.460Т“ с рег. №  *, с прикачено полуремаркеСтас“ с рег. №  * по ул. „Проф. Яким Якимов“ в посока от ул. „Янко Комитов“ към бул. „Стефан Стамболов“. Докато преминавал в участък, където била въведена временна организация на движението със знак Б4, въвеждащ забрана за движение на МПС над 10 тона, бил спрян за проверка от св. А.Г.И.- мл. автоконтрольор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“. Свидетелят преценил, че е налице нарушение по чл. 177, ал.3 ЗДвП, поради което и съставил на жалбоподателя АУАН с бл. № 071996. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като не посочил възражения. В акта не било посочено каква е масата на ППС-то.

Въз основа на АУАН на 04.06.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал.3, пр. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

            Постановлението и АУАН са издадени от компетентни органи, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Мястото на извършване на нарушението е конкретизирано достатъчно ясно, като е посочена конкретната улица, където е имало поставен знак. Липсват и нарушения във връзка с посочените свидетели, като чл. 40, ал. 1 ЗАНН не съдържа императивно изискване за техния брой (например като чл. 40, ал. 3 от ЗАНН), а в АУАН е подчертано, че се касае за очевидец. Не представлява и нарушение непосочването на конкретната хипотеза на чл. 6, т. 1 от ЗАНН, тъй като от словесното описание става ясно, че е вменено като нарушение неспазването на пътен знак.

            Независимо от горното, съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като както АУАН, така и НП са издадени в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. И в двата процесуални документа не е посочено точно и ясно от фактическа страна каква е била масата на конкретното МПС, което е основният признак от състава на вмененото нарушение.

АУАН има в административнонаказателния процес функцията на обвинителен акт. В него трябва да бъдат посочени ясно и точно фактическото и юридическо обвинение срещу нарушителя. Това изискване на закона - чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не е спазено от актосъставителя. Непосочването ясно и точно на фактическото и юридическо обвинение срещу нарушителя ограничава правото му на защита, да разбере в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатото нарушение не може  да бъде поправено с наказателното постановление (а и реално не е), а още по-малко - в хода на съдебното производство.

Нещо повече, във връзка с последно изложеното, следва да се отбележи, че вмененото нарушение е останало и недоказано. В съдебно заседание актосъставителят заяви, че не си спомня случая, но преценката за масата се правила по талона, а за конкретния вид МПС се виждало- „камион с ремарке“. Очевидно е, че по никакъв начин не става ясно каква е била масата на МПС, като липсват и доказателства в тази насока. Действително, в приложената по делото товарителница се вижда, че в този ден е бил превозван товар повече от 10 тона, но не става ясно дали и в момента на проверката този товар е бил наличен. Нещо повече, свидетелят посочва: „…тези камиони и празни да вървят ще им напиша акт.“. При това положение, издаденото НП почива единствено и само на предположения, като извършването на вмененото нарушение не е доказано по несъмнен начин.

С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че в случая неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на автомобила, поради което и атакувано наказателно постановление следва да се отмени.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-002108/04.06.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, СекторПътна полиция”, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от  ЗДвП, на основание чл. 177, ал.3, т. 2 ЗДвП на Д.Г.В. с ЕГН: **********, съдебен адрес: *** е наложено административно наказаниеГлоба” в размер на 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.