Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1267
гр.Бургас, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 3323 по описа на БРС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.Г.В. с ЕГН:
**********, съдебен адрес: ***, чрез адв. М.П. ***, срещу Наказателно
постановление № 19-0769-002108/04.06.2019г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което
за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал.3, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
С жалбата се посочва, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, а също така и необосновано. Конкретно се застъпва, че в НП
не е налице точно, прецизно и разбираемо описание на всички обективни и
субективни признаци на вмененото нарушение.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, като се представлява от адв. П.,
която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор
„ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя.
Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6
– НП е връчено на жалбоподателя на 15.07.2019г., а жалбата е депозирана по
пощата, с дата на пощенското клеймо - 22.07.2019г.- л. 11). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 04.04.2019
г. жалбоподателят Д.Г.В. управлявал
товарен автомобил „Даф ФТ ХФ 105.460Т“ с рег. № *, с прикачено полуремарке
„Стас“ с рег. № * по ул. „Проф. Яким Якимов“ в посока от ул.
„Янко Комитов“ към бул. „Стефан Стамболов“. Докато преминавал в участък, където
била въведена временна организация на движението със знак Б4, въвеждащ забрана
за движение на МПС над 10 тона, бил спрян за проверка от св. А.Г.И.- мл. автоконтрольор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“. Свидетелят
преценил, че е налице нарушение по чл. 177, ал.3 ЗДвП, поради което и съставил
на жалбоподателя АУАН с бл. № 071996. Актът бил връчен на жалбоподателя, който
го подписал, като не посочил възражения. В акта не било посочено каква е масата
на ППС-то.
Въз основа на АУАН на 04.06.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 177, ал.3, пр. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни
и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Постановлението и АУАН са
издадени от компетентни органи, видно от приложената Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. Мястото на извършване на нарушението е конкретизирано
достатъчно ясно, като е посочена конкретната улица, където е имало поставен
знак. Липсват и нарушения във връзка с посочените свидетели, като чл. 40, ал. 1 ЗАНН не съдържа императивно изискване за техния брой (например като чл. 40, ал.
3 от ЗАНН), а в АУАН е подчертано, че се касае за очевидец. Не представлява и
нарушение непосочването на конкретната хипотеза на чл. 6, т. 1 от ЗАНН, тъй
като от словесното описание става ясно, че е вменено като нарушение
неспазването на пътен знак.
Независимо от горното, съдът счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като както АУАН, така и НП са издадени в нарушение на разпоредбите на чл.
42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. И в двата процесуални
документа не е посочено точно и ясно от фактическа страна каква е била масата
на конкретното МПС, което е основният признак от състава на вмененото нарушение.
АУАН има в административнонаказателния процес функцията на обвинителен
акт. В него трябва да бъдат посочени ясно и точно фактическото и юридическо
обвинение срещу нарушителя. Това изискване на закона - чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не е спазено от актосъставителя. Непосочването
ясно и точно на фактическото и юридическо обвинение срещу нарушителя ограничава
правото му на защита, да разбере в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатото
нарушение не може да бъде поправено с
наказателното постановление (а и реално не е), а още по-малко - в хода на
съдебното производство.
Нещо повече, във
връзка с последно изложеното, следва да се отбележи, че вмененото нарушение е
останало и недоказано. В съдебно заседание актосъставителят
заяви, че не си спомня случая, но преценката за масата се правила по талона, а
за конкретния вид МПС се виждало- „камион с ремарке“. Очевидно е, че по никакъв
начин не става ясно каква е била масата на МПС, като липсват и доказателства в
тази насока. Действително, в приложената по делото товарителница се вижда, че в
този ден е бил превозван товар повече от 10 тона, но не става ясно дали и в
момента на проверката този товар е бил наличен. Нещо повече, свидетелят посочва:
„…тези камиони и празни да вървят ще им напиша акт.“. При това положение,
издаденото НП почива единствено и само на предположения, като извършването на
вмененото нарушение не е доказано по несъмнен начин.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира,
че в случая неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача на автомобила, поради което и атакувано наказателно
постановление следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-002108/04.06.2019г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал.3, т. 2 ЗДвП на Д.Г.В.
с ЕГН: **********, съдебен адрес:
*** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.