Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 302 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ТД на НАП, гр. Варна, дерпозирана срещу
Решение № 540/19.09.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1575/2019г.
по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление
№ 438795 – F483399/27.05.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.261, ал.1 от
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на „Д.Д.1“ ЕООД, ***, е
наложена имуществена санкция размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на
чл.92, ал.2, във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Аргументира
позицията, че неизпълнението е установено по категоричен начин и закономерно е
било санкционирано, при спазване на императивните правила на ЗАНН. Поради това
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наказателното
постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответната страна, Д.Д.1“
ЕООД, ***, не представя писмен отговор, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Д.Д.М.е управител и
едноличен собственик на капитала на „Д.Д.1“ ЕООД, ***. Същият е регистриран и
като ЕТ „Д.Д.“, гр. Шумен. Въз основа на сключен договор, свидетелят Й.С.Й., обслужвал
счетоводството на дружеството и ЕТ, във връзка с което бил упълномощен да ги
представлява пред НАП като подава
необходимата информация и документи.
На 30.03.2019г. Й. подал
в ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен по електронен път ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат на дружеството и дължимия годишен
корпоративен данък за 2018г., но вместо да подаде информацията от името на „Д.Д.1“
ЕООД, поради техническа грешка я подал от името на ЕТ „Д.Д.“, гр. Шумен. След констатиране на
грешката била подадена нова ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО на 13.04.2019г.
На 15.04.2019г. в ТД на НАП,
офис Шумен при извършена проверка в
програмния продукт, свидетелката Ж.Д.констатирала, че ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО не била подадена в законоустановения срок, а именно до 01.04.2019г.
включително /т.к. 31.03.2019г. е бил неприсъствен/. На 22.04.2019г. съставила срещу дружеството
АУАН № F483399 за нарушение на чл.92, ал.2, във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО, в
присъствието на свидетеля Й.С.Й., в качеството му на упълномощено лице. При
предявяване на акта Й. посочил, че декларацията е била подадена в срок /на
30.03.2019г./, но поради допусната техническа грешка при подаването посочил едноличния търговец. В
законоустановения срок не са депозирани допълнителни възражения.
Въз основа на така
съставения акт и на изготвените писмени материали било издадено и процесното
наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че административно наказателното
производство е протекло при спазване на императивните правила на ЗАНН.
Съдебният състав формирал и извод, че приложените доказателства установяват
извършване на описаното в акта и в НП нарушение. Независимо от това, въззивният
съд извел решаващото си становище, с което приел, че процесното нарушение
следва да бъде възприето за „маловажно“. По тези съображения отменил оспорения
пред него правораздавателен акт.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно
възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни
изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Касационният съдебен
състав, в унисон с тезата на касатора, приема на базата на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, че с описаната в АУАН и НП
деятелност санкционираният правен субект е осъществил състава на
регламентираното в чл.261, ал.1 от ЗКПО нарушение, доколкото не е изпълнило в
срок вмененото му задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО. Забавеното изпълнение се потвърждава и от самото юридическо лице.
Същевременно обаче,
правилно районният съд е приел, че санкционираната деятелност съставлява
маловажен случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен
в чл.28 от ЗАНН. Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички
възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите
правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно
затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не
наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така,
защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред,
съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши
от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска
степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер
санкция не съответства на тежестта на нарушението. По делото липсват данни, а и
не се твърди, деецът да е санкциониран за други сходни нарушения. Следва да се
отчете и факта, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за
фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на несъзнателен пропуск. АНО е
следвало да съобрази и спецификите при осъществяването на простъпката, които
районният съд подробно е обсъдил в мотивите на решението си – подаването на
декларацията е предприето в срок, но поради пропуск от страна разпитания в хода
на производството свидетел Й. Й. се е стигнало до реализиране на простъпката.
Следва да се отчете и обстоятелството, че забавеното изпълнение по представяне
на ГДД за 2018г. е осъществено преди извършване на проверката от контролните
органи и преди установяване на нарушението. Коректно попълнената декларация е
депозирана на 13.04.2019г. при нормативно въведен краен срок 31.03.2019г. При
това положение се налага извод за по-ниска степен на обществена опасност на
дееца и на допуснатото от него опущение. С оглед на то съдът намира, че изводът
за маловажността на нарушението би бил в унисон със смисъла на закона, поради
което нарушението следва да бъде подведено под нормата на чл.28 от ЗАНН, а
санкционният акт се явява незаконосъобразен, доколкото АНО е пристъпил към
стриктното прилагане на абстрактната правна норма, без да отчете горните
обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че
посочените в чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана
административно наказателната отговорност на санкционираното лице, като
постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже
предупредително въздействие върху дееца. Административно наказващият орган е
следвало, вместо да санкционира „Д.Д.1“ ЕООД, *** с предвидената в чл.261, ал.1
от ЗКПО имуществена санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно
нарушение от същия вид ще му бъде наложено визираното в санкционната разпоредба
наказание. До аналогичен
извод е достигнал и решаващият състав на районния съд.
Горното мотивира
настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци
на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 540/19.09.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1575/2019г. по описа на съда.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.12.2019 г.