№ 5138
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело №
20221100509580 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 12977/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 76 състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“
ЕАД ЕИК ****, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Б. С. С., ЕГН **********. Признато е за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 980,46 лева, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г.; както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 180,08 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2018 г. – 04.01.2022 г., като отхвърля иска за главница за разликата до
предявения размер от 1 011,32 лева и иска по чл. 86 за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
Производството е образувано по въззивна жалба № 130214/23.06.2022 г.,
подадена от ответника, с която е обжалвано решението в частта, в която са уважени
исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия. Излага прани доводи, че
първоинстанционния съд не е приложил правилно института на погасителната давност.
Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по
установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал,
както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД, с който се излагат доводи за нейната неоснователност и
недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба
и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Решението в необжалваната част е влязло в сила и не е предмет на
1
проверка от настоящата инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата,
когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно
Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. 1/2013 г/ ОСГТК на ВКС в рамките на
въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно
императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по
делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци
водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По основателността на иска.
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска установяване със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1) 980,46 лева, представляваща стойността на доставената топлинна енергия
за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 27, находящ се в гр. София, общ.
Слатина, ул. ****, с абонаментен номер № 248729 за периода от 05.2017 г. до 04.2020
г.,; 2) сумата от 60,56 лева, представляваща цената за услугата дялово разпределение
за периода 06.2018 г. до 04.2020 г. ведно със законната лихва върху двете главници от
20.05.2021 г. до окончателното погасяване на дълга; 3) както и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 150,73 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
15.09.2018 г. – 19.04.202 и сумата от 10,32 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за услугата дялово разпределение.
От събраните доказателства не се установява, че между главните страни е
възникнало облигационно отношение. В първоинстанционното производство липсват
доказателства относно правото на собственост върху процесния имот.
Съгласно т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС , правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа
на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150,
чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично
известни общи условия.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
2
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от
2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя 5
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Следователно в тежест на ищеца е да докаже на какво основание е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение, въз основа на което се претендира реално
изпълнение от ответника.
В рамките на първоинстанционното производство ищецът е поискал да се издаде
съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди с доказателства, относно
собствеността върху процесния имот, като по този начин да установи пълно и главно
подлежащия на доказване релевантен факт. Първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не се е произнесъл въобще по направеното
доказателствено искане.
Въззивният съд не е контролно-отменителна инстанция, а такава по съществото
на спора (Решение № 454/28.03.2014 г. по гр. д. № 4478/2013 г. на III г. о на ВКС,
Решение № по гр. дело № 7175/2013 г. на IV г. о., Решение № по гр. дело № 6606/2014
г. на IV г. о., Решение № 643/12.10.2010 по гр. д. № 1246/2009 на ІV г. о, Решение №
237/2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV г. о. и Решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. №
546/2012 г. на ІV г. о.) Непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешение на материалноправния спор, при което дейността на първата и
въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността на фактическите
твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствения материал и
субсумирането на установените факти под приложимата материална норма (в този
смисъл са мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. ОСГТК на ВКС). Следователно въззивният съд се произнася след
3
самостоятелна преценка на събраните в двете инстанции доказателства, като съобрази
изложените доводи и възражения на страните и направи свои собствени фактически и
правни изводи в рамките на въззивното обжалване.
Съгласно т. 3 от от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.
ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността
на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за
установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който
се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден
релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме
определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за
необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от
ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този
факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба
съдържа оплакване за това. Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания,
въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да
е правнорелевантен факт.
Ищецът, въпреки че е получил решение, с което се уважават исковите
претенции, е имал възможност с отговора на исковата молба да изложи оплакване във
връзка с допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд, като поиска
събирането на доказателства относно установяването на собствеността върху
процесния имот. След като липсва подобно оплакване въззивният съд не може
служебно да допусне събирането на доказателства с които да се установи подлежащия
на доказване правнорелевантен факт.
Поради липса на пълно и главно доказване на фактите, включени в твърдения от
ищеца правопораждащ фактически състав, исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение отменено като неправилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемата страна.
Въззивникът има право на разноски в размер на 400 лева пред настоящата инстанция.
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски в размер на 350 лева,
сторени в първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 12977/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 76 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, срещу С.
С., ЕГН **********, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 980,46 лева, представляваща цената
за доставена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната
лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване на дълга; както и иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 180,08 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2018 г. – 04.01.2022 г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
4
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на С. С., ЕГН **********, 400 лева, представляваща разноски,
сторените пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на С. С., ЕГН **********, 350 лева, представляваща разноски,
сторените пред първата инстанция.
Решение е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Бруната България“ ООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5