МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 656 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2009 ГОДИНА
На 25.05.2009 год. във ВОС е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимите Р.С.Х., Д.С.А., Д.Р.Х., Ч.О.С.
и Г.Й.С., за извършени от тех престъпления от общ характер както следва:
По отношение на
подс.Р.С.Х. за престъпления по чл. 321 ал. 1 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1
предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК , чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и
3 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, чл.
155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2
и 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20
ал. 2 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК,
чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предм. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 159 В
предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК, по чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т.
2 вр. ал. 1 от НК, по чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
159 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК, по чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 1 вр.
чл. 159 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК, по чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК, както и по чл. 142 А ал. 4
вр. чл. 142 А ал. 1 от НК;
По отношение на
подс.Д.С.А. за престъпления по чл. 321 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т.
2 вр. ал. 1 от НК, по чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
159 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК;
По отношение на
подс.Д.Р.Х. за престъпления по чл. 321 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1
т. 2 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63
ал. 1 т. 2 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал.
2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл.
20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3
вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК, чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК,
чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК, чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК, чл. 159 В
предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 1 вр. чл. 159 А ал. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК, чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК;
По отношение на
подс.Г.Й.С. за престъпления по чл. 321 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 159
В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК, по чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 1 от НК, по чл.
159 В предл. 2 вр. чл. 159 Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1
от НК;
По отношение на
подс.Ч.О.С. за престъпления по чл. 321 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, чл. 155 ал. 3 вр.
ал. 1 предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 159 В предл. 2 вр. чл. 159
Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК.
В с.з. на
13.07.2009 год. подсъдимите са изразили желание за прилагане на съкратено
съдебно следствие, като са признали изцяло фактите по обвинителния акт и са се
признали за виновни по посочените обвинения
Представителят
на прокуратурата поддържа обвиненията. Анализира събраните по всеки от
пунктовете на обвинителния акт доказателства, изложи становището си за степента
на обществена опасност на отделните деяния и на всеки от подсъдимите.
Прокурорът предложи на съда да наложи на подс. Р.Х. за всяко от деянията
наказание в размер под минималния размер за всяко от деянията, като за
престъплението, наказуемо по чл.321 НК предлага наказанието да е „лишаване от
свобода за срок от 2 години и 11 месеца, за деянията по чл. 159В от НК –
„лишаване от свобода за срок от 4 години и наказание глоба в размер на
10 000 лв., за деянията по чл.155, ал.3 НК – лишаване от свобода за срок
от 10 месеца и глоба 5 000 лв., като съдът определи по чл. 23 от НК да
изтърпи най-тежкото от така наложените наказания.
По отношение на
подс. А. прокурорът предлага да му бъдат наложени наказания както следва: за
престъплението, наказуемо по чл.321 НК предлага наказанието да е „лишаване от
свобода за срок от 11 месеца, за деянията по чл. 159В от НК – „лишаване от
свобода за срок от 2 години и наказание глоба в размер на 5 000 лв., за
деянията по чл.155, ал.3 НК – лишаване от свобода за срок от 10 месеца и глоба
3 000 лв., като съдът определи да изтърпи най-тежкото от определените му
наказания по реда на чл. 23 от НК.
По отношение на
подс.Д.Х. прокурорът предлага да му бъдат наложени наказания както следва: за
престъплението, наказуемо по чл.321 НК предлага наказанието да е „пробация” за
срок от 1 година, за деянията по чл. 159В от НК – „пробация” за срок от 1 година,
за деянията по чл.155, ал.3 НК – „пробация” за срок от 1 година, като съдът определи
да изтърпи най-тежкото от определените му наказания по реда на чл. 23 от НК.
По отношение на
подс.С. прокурорът предлага да му бъдат наложени наказания както следва: за
престъплението, наказуемо по чл.321 НК предлага наказанието да е „лишаване от
свобода за срок от 10 месеца, за деянията по чл. 159В от НК – „лишаване от
свобода за срок от 2 години, за деянията по чл.155, ал.3 НК – лишаване от
свобода за срок от 2 години и глоба 5 000 лв., като съдът определи да изтърпи
най-тежкото от определените му наказания по реда на чл. 23 от НК.
По отношение на
подс.С. прокурорът предлага да му бъдат наложени наказания както следва: за
престъплението, наказуемо по чл.321 НК предлага наказанието да е „лишаване от
свобода за срок от 10 месеца, за деянията по чл. 159В от НК – „лишаване от
свобода за срок от 2 години, за деянията по чл.155, ал.3 НК – лишаване от
свобода за срок от 1 година и глоба 5 000 лв., като съдът определи да изтърпи
най-тежкото от определените му наказания по реда на чл. 23 от НК и да бъде
приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.
Защитникът на
подс. Р.Х. – адв. Стоянов, разглежда всяко от обвиненията по видове
престъпления и намира, че с оглед изразеното съгласие от страна на подзащитния
му за провеждане на съкратено съдебно следствие не следва подробно да обсъжда
всички доказателства по делото, като само подчертава, че са налице
доказателства за периоди, различни от тези, които са повдигнати на подзащитния
му. Счита за недоказани обвиненията по чл.155, ал.3 НК с пострадали П.К., А.М.
и Ц.И., както и кволифициращия признак „превел през граница” за същите лица за
престъпленията по чл.159В НК.. Моли за постановяване на оправдателна присъда по
тези пунктове на обвинението. Моли за присъда с наказание под минималния
размер, предвиден от закона.
Защитникът
на подс. А. – адв. Н., поддържа становището на адв.Стоянов. Посочва, че
подзащитния й е бил осъждан в Република Полша за същите деяния с пострадали А.В.
и П.К.. Моли за наказание под минималния размер, предвиден в разпоредбата на
закона, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок на
осн.чл.66, ал.1 НК.
Защитниците
на подс. Д.Х. – адв. Ц. и адв.Желязков, считат, че подзащитният им е извършил деянията
под въздействието на своя баща- подс.Р.Х., предвид обстоятелството, че към
момента на извършването им той е бил непълнолетен. Молят за предложеното от
прокурора наказание –„пробация”, но в размер, по-малък от предложения от него.
Упълномощените
защитници на подс.С. – адв. А. и адв.Желязков излагат становище, че не са
налага коментар на събраните по делото доказателства, доколкото производството
по делото се разглежда по реда на съкратената процедура. Молят да бъде
съобразена по-ниската степен на обществена опасност на подс.С. с тази на
подс.Р.Х., което предполага и наказание в по-нисък размер, изтърпяването на
което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Адв.А. обръща внимание и на
обстоятелството, че прокурорът е поискал по-висок размер на наказанието
„глоба”, а доколкото делото се гледа за втори път от ВОС и по първата присъда
не е имало протест, то настоящият състав на съда не може да определи по-висок
размер на наказанието „глоба” от определеното при предходното разглеждане на
делото.
Защитникът
на подс. С. – адв. Митков изразява становище, че не оспорва доказателствата по
делото доколкото производството е по реда на глава ХХVІІ НПК. Моли да бъде
съобразена степента на обществена опасност на неговия подзащитен с тази на
останалите подсъдими и предлага да му бъде наложен по-нисък размер на
наказание, изтърпяването, на което да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок.
В с.з. подсъдимите изразяват съжаление за
случилото се, признават фактите по обвинителния акт, признават се за виновни и молят
за минимално наказание.
От фактическа
страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият Р.Х. е български гражданин. Семейството му
живее на адрес в гр. Варна, ул. “Доброволци”, № 13, ап. 2. От повече от десет
години подс. Р.Х. предприемал чести пътувания и пребиваване в различни градове
и села в Р Полша, извършил там неправомерни действия, за които бил депортиран
многократно, включително и бил осъден с решение на съда в гр. Слубице от 26.11.1999г.,
като му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок
от три години и глоба. Търсейки начини да заобиколи забраните да посещава тази
страна, подсъдимият променял имената си, ползвал чужди и неистински документи. По
делото съществуват доказателства, че е използвал имената– Филип Илиев Манолов,
р. на 14.04.1958г. , Рудзи С.Х., р. 16.05.1960г., Румен С.В., р. 16.05.1960г.
След завръщането си в гр. Варна през 2002 год. подс. Р.Х.
решил да създаде група, в която да включи своите синове подс. Г.С. /доведен от
първия брак на съпругата му/ и подс. Д.Х.. През различни периоди в групата
привлякъл племенника си – подс. Ч.С. и подс. А., с бащата на когото преди били
съседи. Идеята на подс. Р. Х. била да се организира мрежа, която да трафикира
жени до Полша, на чиято територията те да проституират. Членовете на групата
извършвали различни различни дейности по транспортиране и придружаване на
жените. С задачи по транспортирането били използвани и хора, рутинно извършващи
транспортни услуги без да им разясняват целта на извеждането на пътуващите с
тях извън граница и последиците от това. Подсъдимите лично или чрез свои
познати намирали подходящи български момичета и жени, които да искат да работят
в чужбина, постигали доверието им, в някои случаи ги настанявали временно в
дома на подс. Р.Х. ***, осигурявали необходимите за пътуването документи и
транспорт, организирали извеждането им от страната и отвеждането им до членове
на групата в Полша. След пристигането им при подс. Р.Х. и членовете на групата
му жените били уведомявани каква всъщност дейност следва да извършват – да
проституират, били настанявани в квартири или хотели, наети от подсъдимите, под
различни претексти документите за самоличност били задържани от членовете на
групата. Впоследствие жените били извеждани да предоставят сексуалните услуги в
района на бензиностанции, паркинги край магистрали и пътища, а подсъдимите
събирали от тях и вземали за себе си заработените пари. Други жени подсъдимите
„закупували” направо в Полша от неустановени лица, като ги заставяли да
продължат да проституират, за да им върнат платената сума, под страх от
саморазправа с тях или близките им. През времето на отсъствието на някои от
подсъдимите – дейността продължавала от останалите, като непрекъснатият контакт
помежду им се осъществявал чрез телефонна връзка.
Във връзка с планираната от подс. Р.Х. дейност на
петнадесет годишния към момента подс. Д.Х. били издадени лични документи,
получени от майка му – Фатма Х. – на 05.08.2002г. – лична карта, а на
10.10.2002г. – задграничен паспорт. На 18.10.2002г. през ГКПП Кардам подс. Д.О.
напуснал България към Полша. Подс. Г.С. разполагал с паспорт от 31.01.2001г. В
системата за граничен контрол първото отразяване за подс. С. е влизане в
страната на 19.09.2002г. от Полша, последвали чести пътувания от България към
Полша и престой, съответстващ на нуждите на престъпната дейност.
През периода м.септември
2002г. – януари 2005г. на територията на Р България и Р Полша подсъдимите
извършили следното:
1. На 31.03.2002г. свид. В.Ц.В., 22 годишна напуснала Република България с лек
автомобил марка "Опел" с ДК№ Р 1185 АХ заедно със свид.М.М.И. и
лицата Г. Неджмиева М., Х.К.Г. и Веселин
Росенов Карачоров от гр. Русе. Първоначално й било обяснено, че излиза зад
граница, за да даде документите си на друго момиче, което да премине незаконно.
По време на пътуването й било казано да мълчи и да стои в микробуса. В Полша,
близо до границата с Германия, неустановено момиче й обяснило, че ще работят
заедно и че трябва да изкарат много пари, за да не останат цяла година там.
Започнала да проституира.
По-късно хората от гр.Русе я препродали на неустановени
лица от гр. Толбухин, които й взели личната карта и паспорта, като обяснили, че
са ги откраднали, след задържане в полицията й предоставили бележка за престой
в страната под друго име. Лицата обяснили, че ще я заведат във Варшава да й
бъде издаден пасаван за да се прибере в България, но по пътя се свързали с
подс. Р.Х. и оставили свидетелката при него. Подсъдимият й обяснил, че е платил
за нея и тъй като я е купил тя трябва да му възстанови парите. От м.11.2002г. свидетелката
била принуждавана и заплашвана да проституира, за да не пострадат родителите и
децата й. По време на пребиваването си свидетелката възприела, че за
подсъдимите работят и други жени. Няколко пъти подсъдимите и придружаващите ги
момичета променяли квартирите си. В края на 2002г. се установили в имение на
Игнаций Пендивятр в гр. Вола Йедлинска 169, 97-562 – Йедлно.
В хода на съвместното съжителстване свид. В. разбрала, че
подс.Р.Х. е известен с насилието си, видяла как принуждавал бременната в седмия
месец – свид. Асенова да проституира и я пребивал от бой, както и как е
постъпил със свид. Д.. Заедно с подс.Д.Х. и подс.Г.С. подс.Р.Х. извеждал свид. В.
на пътя, следил дали работи и след това отивал да прибере парите. По време на
престоя на свидетелката при тях подс. Р. Х. бил връщан в България, като
синовете му продължавали дейността. В период от една година свидетелката
предоставяла сексуални услуги срещу заплащане, като парите предоставяла на
подс. Р. Х..
На 21.11.2003г.
след поредния побой нанесен от
подс. Р.Х. свидетелката успяла да избяга и с помощта на неустановен полски
гражданин се свързала с организация за малтретирани жени – Фондация Ла Страда.
На 21.11.2003г. в Посолството на България в гр. Варшава постъпила молба от
фондацията за издаване на свидетелката безплатен пасаван. На 25.11.2003г. бил
издаден временен паспорт, с който на 28.11.2003г. свидетелката се върнала в
България и съобщила обстоятелствата по престоя си в Полша пред ОР на ГКПП.
С оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че подсъдимите следва да бъдат оправдани по
първоначално възведеното обвинение, че са склонявали към проституция св.В. за
периода от 31.03.2002 год. до м.11.2002 год., тъй като за това време
свидетелката е проституирала за други лица и е била продадена на подс.Р. ***002
год. Ванева не е била склоняване да простируира за подсъдимите и за периода
22.11.2003 до 28.11.2003 год., тъй като на 21.11.2003 год. тя е избягала от
подс.Х. и е потърсила съдействие за прибирането си в Република България от
Фондация Ла страда, като в страната се е върнала на 28.11.2003 год.
2. През м. 11.2002г.
свид. Д.С.А. /известна още с имената Д.
Милкова Джамбазова, Д.С. Асенова/ обявила на своя
позната, че иска да работи в чужбина.
Свидетелката имала опит в Гърция – където се занимавала с почистване на къщи и
бране на плодове, но била върната от там – тъй като останала извън срока на
разрешения й престой. Разбрала, че познатата й ще я свърже с човек, който ще й
осигури работа като продавачка и се съгласила да отиде при него. Била отведена
в дома на лице на име “Ибрям” в гр. Провадия. Свидетелката разбрала, че
познатата й я е “продала” на този мъж. Там пристигнал друг неустановен в хода на
разследването мъж на име “Кямил”, който извел свид. Асенова от България и я
закарал в Полша, където тя започнала да проституира за него. Свидетелката не
желаела да се занимава с такава работа, но тъй като документите й били в Кямил,
не знаела езика и се страхувала да избяга – останала при него и започнала да
проституира в района на с.Ополе.
В навечерието на 2003 година, присъствала на празненство,
където за първи път видяла подс. Р.Х., разбрала, че е сводник и за него работи
свид. В., както и лице на име Добринка – известно също и като А..***.2003г.
Кямил я отвел в близко село, където тя трябвала да продължи да работи, а той й
казал, че заминава за България. От това село я взел подс. Р. Х., като й казал,
че е платил за нея много пари и тя сега трябва да му ги върне. Отвел я в в имението на Игнаций Пендивятр в гр. Вола Йедлинска 169,
97-562 – Йедлно, където били и другите две момичета, както и подс.Г. С.. Подсъдимият държал паспорта й, като казвал че при него
ще бъде на сигурно място. Започнал да я извежда заедно с другите две момичета в
близост до хотела, където се намирал “самолетът” със син л.а., управляван от
него и от неустановен друг шофьор. Свид. Асенова работела по цял ден – вечер и
до 21-21.30ч. – на пътя или на някой от двата паркинга – в зависимост от
движението и желанието на подсъдимия. Подс.Р. Х. периодично минавал и прибирал
парите, давал им храна и пари за цигари и презервативи. Веднъж разрешил на
свидетелката да изпрати пари на майка си и тя изпратила 100 евро, които били
получени от жената на подс.Р. Х. и тя дала на майка й половината. Вечер спели в
една от стаите на къщата, като подсъдимият и свид. В. били на едното легло, а
те с “Добринка” на другото. Тъй като свид. Асенова била в напреднала бременност,
много се изморявала и се оплаквала.
При проверка на полицията в паспорта на свид. Асенова бил
поставен печат от служба в гр.Честохова да напусне страната до 18.02.2003г.
Подс. Р. Х. не й разрешил да напусне и продължил да я извежда да проституира.
Докато били заедно, “Добринка” споделила със свид.
Асенова, че всичко й е омръзнало и иска да избяга, казала й – ако намери клиент
да й помогне – да мине и да вземе и нея. На 09.03.2003г. свид. Асенова намерила
клиент от Варшава, който бил съгласен да им помогне, взели и “Добринка”. Докато
нощували в хотел, “Добринка” се свързала с подс.Р. Х., който уговорил поляка да
ги върне обратно. Мъжът ги върнал обратно до бензиностанцията до Вола Йедлинска
и ги предал на подсъдимия. “Добринка” прехвърлила отговорността за бягството им
на свид. Асенова. Подсъдимият започнал да бие жестоко свид. Асенова с юмруци по
лицето, ритал я по цялото тяло, намесил се подс.Г.С. и го спрял. Свидетелката
се чувствала много зле, страхувала се за себе си и за детето, което носи,
искала да избяга отново. На следващия ден я извели отново на пътя, но след обяд
подс.Г. С. минал и я прибрал, като й казал, че е болна и да ляга. Говорили с
подс. Р.Х., който казал, че разбира, че много й тежи бременността и че няма да
може да работи, предложил й да я изпрати в България и да отиде до Варна, като
близките му ще я посрещнат на летището и да остане в тях докато роди, а след
това да отиде пак с него на работа в Германия. Свидетелката казала, че е
съгласна, тъй като била много уплашена.
На 17.03.2003г. след 17ч. полицейски служители от
участъка в Каменск извършили проверка и задържали проституиращата Добринка Г.,
като била извършена проверка и на мястото, където живеела.
С оглед извършената проверка и в имението, където живеели
и състоянието на свид. Асенова подсъдимият решил да я закара в полицията в
Радомско, като й казал, да не споменава, че той я е бил.
На 18.03.2003г. в 18ч. свид. Асенова се явила в
околийското комендантство и заявила, че се занимава с пътна проституция, пребивава
нелегално и е работила за подс.Р. Х., който и я е бил. Свидетелката била
незабавно освидетелствана от лекар.
Свидетелката Асенова била настанена в Център за оказване
помощ на жени, пострадали от трафик, където се видели и с лицето “Добринка” – задържана
от полицията на 17.03.2003г. Подс. Р. Х. им се обадил и им казал, че ще им
занесе храна и цигари, но да не казват нищо за него на полицията. Когато отишъл
на свиждане бил временно задържан. На следващия ден се обадил и заплашил свид.
Асенова. Свидетелката се уплашила много, в хода на разследването заявила, че не
иска подс. Р. Х. да бъде разследван, защото са се споразумели и била върната в България
с помощта на Интерпол.
Веднага след това подс. Р. Х. и останалите български
граждани напуснали имението в м-ст Вола Йедлинска. Подс. Р. Х. ***003г. при
разглеждане на обвинителния акт по дело 2 Ds. 2759/02 във връзка с
противозаконно преминаване на границата на Полша в края на м.09. и началото на
м. 10.2002г. и за ползването на чужд паспорт на 03.12.2002г., признал се за
виновен и била произнесена и присъда.
По отношение на
подсъдимите е било възведено обвинение, че са склонявали св.Джамбазова да
проституира през м.12.2002 год. и м.01.2003 год., за който период съдът намира,
че следва да бъдът оправдани, тъй като от материалите по делото се установява,
че свидетелката Джамбазова е видяла за първи път подсъдимите на новогодишно
тържество за посрещането на 2003 год. и едва през м.януари е била продадена на
подс.Р.Х. от лицето Кямил.
3. През м.10.2003 год. св.А.Т.М., 20 годишна, тръгнала
при сестра си в Италия. Шофьорът на микробуса, с който пътувала я оставил на
12.10.2003 год. на непознат за нея път в околностите на Радомско при подс. Р.Х..
С л. а. “Форд Фиеста” № ВА 9808, син на цвят, управляван от подс. Д.Х.
пристигнали в имението.
На следващия ден подс.Р. Х. й взел паспорта, като
обяснил, че прави това за да не й го вземат полицаите. Отведена била на близък
път до бензиностанция, където трябвало да проституира – за да заработи пари за
билет до Италия. Подс. Р.Х. определил какви пари следва да получава за
извършените сексуални услуги, като искал от нея всеки ден да заработи 600
злоти. Заедно отишли до Варшава, където посетили други българи и на един от тях
подс. Р.Х. предал паспорта й – като й казал, че го дава за да не го вземе
полицията и от него, пренощували и се върнали в имението. М. ползвала дрехи,
предоставени й от подсъдимите. Била извеждана от двамата подсъдими ежедневно
към 9-10ч. и до около 24ч. проституирала на същата бензиностанция. През деня
подсъдимите периодично минавали и прибирали заработените пари, а вечер тя
давала останалите на подс.Р.Х..
На 22.10.2003г. разбрала, че подс. Р.Х. я лъже и използва
за да печели на неин гръб пари и отказала да работи. Подсъдимият й нанесъл
побой – удари и ритници, по цялото тяло, и я заплашил, че ако не излезе да
работи – ще навреди на нея и на семейството й в България. М. се отчаяла, но не
могла да начин да избяга и продължила да проституира за подсъдимите.
На 30.11.2003г. подсъдимите отново я закарали в района на
бензиностанцията и няколко пъти минавали да приберат парите. В 17ч. М. успяла
да намери номера на полицията и се обадила да потърси помощ. Към 17.30ч.
пристигнали полицейски служители, които я отвели в комендантството в гр.
Радомско, а по-късно била настанена в дом за помощ на жертви от насилието.
На 01.12.2003г. в помещенията на къщата в имението било
извършено претърсване, но паспортът на М. не бил намерен. М. присъствала по
време на претърсването и посочила помещението в което живеела, вещите й ги
нямало. Под душа било нейното яке, което оставила там.
Водено било разследване по дело № 596/03 на Околийското
комендантство на полицията в Каменск. Свидетелката останала известно време на
разположение, като си намерила работа в кафене. По-късно се върнала в България.
4. През месец август на 2003 година свид. К.Г.Д., 37 годишна, получила обещание от свид. К.Д.К. –
“Киязим”, че негов познат от гр. Варна ще й
осигури работа като продавачка в Република Полша. За целта свид.К. откарал свид.Д. *** и я представил в дома на подс.Р.С.Х., където била приета от подс.Д.Р.Х. – върнал се в България на
05.08.2003г. Подс. Р. Х. по това време бил в Полша. В деня на пристигане на
свидетелката в дома на подсъдимите дъщерята на подс. Р. Х. – Пембе Р.Х. /р. на
27.08.1985г./ празнувала 18-я си рожден ден. За периода 27.08-29.08.2003г. той
организирал пътуването й до Република Полша. На
28.08.2003г. подс. Д.Х. я отвел до дома на подс. Г.С. – в чиято къща се събрали
част от пътуващите за Полша.
На 29.08.2003г. в 20ч. свидетелката преминала през ГКПП
Русе Дунав мост с микробус “Форд” ДК № В 83 28 СМ, управляван от свид. А. и
свид. И., сред пътниците бил и свид.А.. На границата паспортите на пътуващите
били събрани при свид.А..*** Йедлинска, близо до Честохова, я посрещнал подс.Р.С.Х., като шофьорът предал паспорта на
свидетелката на подсъдимия.
Подс. Р. Х. я отвел в къщата, където живеел заедно със свид.В.В.. Подс.Р.С.Х. заявил на свид.Д., че няма да работи като продавачка, а като
проститутка, казал че е платил пари за нейното откупуване и трябва да си върне парите, които е вложил за нея, взел й паспорта. Още
на следващия ден започнал да я извежда
заедно със свид.В. с неговия автомобил да проституират
на магистрала близо до населеното място където живеели. Свид. В., разбрала, че свид. Д. не желае да върши тази работа и й
обяснила че или трябва да избяга веднага или да започне да работи. Първият ден
свид. В. й дала пари да ги даде на подс. Р. Х. като заработени от самата нея.
На втория ден свид. Д. отново отказала да работи и когато заявила това на подс.
Р. Х. той отишъл до мястото и я взел и с л.а. я откарал до квартира, където я
набил. След побоя я водил с него, като през цялото време бил много ядосан, че
му е провалила работата и само свид. В. му остава. На следващия ден продължил
да я уговаря да проституира, но тя се противила. Подс.Р. заплашвал, че ще убие нея и сина й. Свидетелката виждала,
че подсъдимият се отнася така и със свид. В., която също искала да избяга, но
много се страхувала от него.
Вечерта срещу 01.09.2003г. подс.Р.С.Х. упражнил поредното
физическо насилие върху свид.Д., изхвърлил лекарствата й, биел я по лицето, по
главата, по краката, взел стъклена бутилка с която понечил да я удари, но свид.
В. му изкрещяла да спре, при което той ударил и нея. Свид. Д. имала много
травми по главата – кървяла, имала отоци и синини. След това подсъдимият я
накарал да легне при тях със свид. В., свид. Д. се подчинила и възприела и
сексуалния им контакт. На сутринта сменили квартирата, като подс. Р. Х.
заключил свид. Д. в една от стаите. След време й донесъл мехлем,
с който да се маже, за синините, тъй като искал да се възстанови по-бързо и да
може да я извежда на пътя. Непрекъснато й говорел, че му дължи много пари за
храна и транспорт, казал, че ако не се съгласи да проституира за него ще я
продаде на поляк, вечер я биел с ритници, плашел я с нож, няколко пъти я душил по
врата. В последният ден 19.09.2003г. свид. Д. се възползвала от отключената
врата и отсъствието на подс.Р. Х. и успяла да избяга от къщата. С помощта на
неустановени полски граждани успяла да стигне до полицията в гр. Каменск.
Веднага след като установил бягството на свидетелката подс.Р.Х. се върнал в
България. Свид. Д. била настанена в център за възстановяване на Фондация Ла
страда, с чиято помощ й бил издаден временен паспорт от българското посолство и
на 26.09.2003г. била върната в България.
През периода 07.10.2003г. – 24.11.2003г. свид. Д. била на
лечение Александровска болница – І
психиатрична клиника, гр. София. Поставена била диагноза – “Афективно
разстройство.
В хода на разследването била назначена СПЕ, изготвена от
в.л. П. Ц.. При преглед на 17.12.2004г. вещото лице снело разказа на свид. Д.
относно фактите, свързани с производството и установило, че на синдромно ниво
свидетелката няма затруднения относно зададените от следствените органи
въпроси, не е бил установен дефицит в интелектуално паметовата сфера.
Заключението е, че свид. Д. страда от биполярно афективно разстройство, манийна
фаза, хипоманиен параноиден синдром. Вещото лице посочва, че среща трудност
относно въпроса правилно ли свидетелката е възприемала факти и събития към
момента на престоя й в Полша, тъй като е изследвал само нейните показания.
Съдейки от начина на протичане на психозата твърди, че свидетелката е била в
състояние на продължително разстройство на съзнанието, което е съществувало и към
момента прегледа, и с оглед на което свидетелката е неспособна да дава годни
свидетелски показания.
По делото била
назначена и тройна СПЕ, изготвена от в.л. Ц., С.К. и Х.С.. Свидетелката била
прегледана от експертите на 14.12.2006г. Установено било, че свидетелката не се
лекува и състоянието й се е влошило, като към момента било диагностицирана
шизоафективна психоза, непрекъснато протичане,
маниоподобно-параноидно-халюцинаторен синдром. Изразено е мнение, че към
момента на връщането си в България свидетелката е диссимулирала дори и при
настаняването й в Александровска болница – където лечението било кратко и
непълно. Вещите лица сочат, че към 17.01.2005г. – когато е проведен разпитът й
пред съдия, свид. Д. има известна критичност към изживяванията си, съхранена е
способността й за диссимулация и би могла да създаде впечатление за психично
здраве, което при отклоняване на темата би било компроментирано. Експертите
отчитат, че състоянието на свидетелката продължава да се влошава поради
нелекуването й и към 14.12.2006г. е налице обилна психотична симптоматика,
определяща цялостното й поведение и неспособност да дава годни свидетелски
показания поради продължително разстройство на съзнанието.
Въпреки
установеното заболяване, съдът намира че по делото съществуват достатъчно други
доказателства, от които да се направи извод относно извършените деяния по
отношение на тази свидетелка.
При така
изложените обстоятелства съдът намира, че следва да бъде постановен
оправдателен диспозитив относно периода 20.09.2003 год. до 26.09.2003 год.,
през който св.Д. няма как да е била склонявана към проституция, към този период
тя вече е потърсила съдействие от полската полиция и на 26.09.2003 год. вече е
била върната в РБ със съдействието на фондация Ла страда.
5. През м. 10.2003г. подс. Р.Х. привлякъл към
своята група подс. Д.А. и му възложил задача да намери подходящи момичета,
които да заблуди, под предлог че ще намерят хубава работа в Полша и да ги
изведе от България.
Чрез своя позната – неустановено лице, наричано Рени, на
23.10.2003г. подс. А. се запознал с П.И.К.,*** Пазар. Подсъдимият й обещал
добре платена работа в Полша – да продава дрехи, до края на годината, като
казал, че ще е с тях и да не се притеснява. “Геца” – както свидетелката
познавала подсъдимия, й предложил да поживее при него известно време, да се
запознае със семейството му, за да се убеди, че работата е сериозна.
Свидетелката се съгласила, напуснала работата си и отишла в къщата на
подсъдимия в гр. Варна, кв. Аспарухово. Подсъдимият платил издаването на
паспорта й, като казал, че като заработи в Полша ще му върне парите.
На 01.11.2003г. подс. А., отново чрез лицето на име “Рени” се запознал със
свид. А.К.,***. Подсъдимият й обещал работа в Полша като продавачка на дрехи на
пазара заедно с роднините му и също я поканил в дома си докато отпътуват
заедно. Запознал я със семейството си и й дал пари да си купи необходимите
принадлежности. Свидетелката оставила парите на децата си, взела паспорта си и
отишла в дома му. Свид. К. видяла свид. К. в дома на подсъдимия, но не се
запознали до момента на отпътуването им.
По същото време подс. Д.Х. организирал извеждането на Янка С.Ж.. Уговорено
било, че подс. Д.Х. и Янка Ж. ще пътуват по-рано, а на следващия ден трябвало
да ги последват подс.Д.А. и свидетелките К. и К.. Д.Х. и Янка Ж. пътували на
06.11.2003г. с микробус “Форд” ДК № В 4901 СХ. Подс.Д.А. и свид.К. и свид.К.
пътували на 07.11.2003 година с микробус марка "Форд" с ДК№ В 8328 СМ, който ги взел от дома на подсъдимия,
преминали границата през ГКПП Русе Дунав мост за Република Полша. Непосредствено преди границата подс.А. събрал
паспортите на свидетелките, а след това им ги върнал.
В Полша минали през гр. Честохова и слезли на бензиностанция близо до
Радомско, където ги чакал подс.Р.Х. и с л.а. ги откарал до къщата в местност
Розни, община Добришице, на територията на имение на Казимеж Седава.
Свидетелките видели и подс. Д.Х., запознали се с Янка Ж.. Тъй като в тази къща
нямало достатъчно място, след няколко часа подс.Р.Х. ги закарал и оставил в
хотел – комплекс за отдих “Саренка” в местност Ленг, община Крушина, окръг
Шльонск. Регистрирали се в хотела. Още с пристигането
подс.А. им взел задграничните паспорти. Казал им, че ще работят като
проститутки. Жените не били съгласни, а подсъдимият се разкрещял и започнал да
ги заплашва, че ще им удари главите в стените, че ще посинеят, че ще им унищожи
паспортите и няма да се върнат в България. Казал им, че му дължат пари за пътя
и за издръжката. Жените се видели принудени да започнат тази работа.
Извеждани били от подс.Р.Х., възприет от
жените като шеф, Д.А. и подс.Д.Х. – като
негови помощници, със син л.а. “Опел”да
проституират на близката магистрала “Катовице –
Варшава”, в близост до гр. Шчепочице и бензиностанцията в Стобиецко Шлахецке,
община Ладице. Поради това, че били без документи в чужда държава, не знаели
езика и се страхували от подсъдимите –
които дори обяснявали че плащат на полицията за охрана, К. и К. се подчинявали.
Извършваните от двете сексуални услуги били следени от подсъдимите, които периодично на 15 минути минавали и прибирали от тях парите, които те получавали от техните клиенти.
Подс. А. навсякъде ходел с тях.
Подсъдимите Р.Х. и А. определяли цените за услугите, като на магистралата
се плащало в полски злоти, а на бензиностанцията в евро. Подс.А. искал
ежедневен писмен отчет на събраните пари. Вечер свид.К. и свид.К. били прибирани отново от подсъдимите в жилището, където били настанени. К. си искала
паспорта, не желаела да работи така, но подс. А. й крещял, извил й ръката и тя
се уплашила.
Независимо от това жените продължавали да правят опити да си вземат
документите и замисляли как да избягат. Решили да се възползват от това, че в
съботния ден подс.А. не идвал при тях на 15 минути, а в 14ч. След като ги
закарал на пътя близо до “самолета” сутринта, те успели да спрат кола и да
обяснят на водача, че искат да ги закара в полицията.
На 15.11.2003г. в 14.20ч. свидетелките се явили в управлението на полицията
в Радомско и съобщили за извършеното спрямо тях. С полицейски служители били
отведени до комплекса в Ленг, където от рецепционистката Барбара Залога
разбрали, че подс.А. й е оставил същия ден паспортите на свидетелките – като от
своя страна тя им ги предала. Свидетелките взели от стаята вещите си и били
настанени в дом за жертви от насилие в семейството.
На 17.11.2003г. на ГКПП Хижне при опит да напусне Полша бил задържан подс.А.. След проведено разследване и съдебен процес, на
05.05.2004г. подс. А. бил признат за виновен от РС Радомско за това че през
периода 09.11.-15.11.2003г. в Стобиецко Шлахецке, община Ладице, действайки
преднамерено, с цел извличане на имуществени ползи, е принуждавал П.К. и А.К.
до проституция, като с присъдата му било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година – условно с четири години изпитателен срок, както и
глоба. С оглед осъждането и мярката за неотклонение – временно задържане, била
отменена на 05.05.2004г. от съда.
6. На
23.06.2004г. подс. Р.Х. се върнал в РБ през ГКПП Русе Дунав мост. В края на месец юни 2004г. се запознал в комплекс "Златни
пясъци" със свид. Ц.Г.И., 34 годишна. Свидетелката проституирала пред бар
“Магура” . Подс. Р.Х. в разговор с нея й казал, че я е откупил за 1000 долара
от хората, за които работела в момента и й обещал добра печалба ако проституира за него, като се
договорили да делят 50/50. Уговорил я, че ще организира пътуването й през
границата на Република България за Република Полша, където ще й осигури място за тази работа. След като се договорили със
свидетелката подс.Р.Х. ***, жена му й купила дрехи. След няколко дни организирал
отпътуването й от страната, като я качил на микробус и обяснил, че в Полша ще я
посрещнат синовете му – О. и Гюнал, ще я настанят и ще й покажат къде ще
започне работа.
На 03.07.2004г. в гр. Честохова,
Република Полша, свид.И. била посрещната от подс.Д.Р.Х. – отпътувал на 25.06.2004г. към Полша, и подс. Г.Й.С..
Отвели я и я настанили в хотел в стая с рускиня – също проституираща за тях.
Оставили я да си почине и вечерта отново отишли при нея и й поискали паспорта,
като на въпроса й защо го взимат – отговорили, че ще й го върнат след три
месеца, като изкара 1000 долара, които дължи на баща им. Свидетелката осъзнала,
че й вземат паспорта за да не избяга от тях и че явно няма да спечели никакви
пари за себе си и решила при първа възможност да избяга. На сутринта
подсъдимите Д.Х. и Г. С. с кола я откарали заедно с рускинята на едно шосе.
През час минавали да съберат спечелените пари, като вечерта й казали, че няма
да й дадат пари.
За времето от 04.07.2004 г. до 06.07.2004
г. свидетелката се подчинявала, но и търсела възможност да избяга. В последния ден успяла да привлече вниманието на един
джип, в който се возели монахини и с тяхна помощ се свързала с полската полиция. С полицейски автомобил се върнала в
хотела, където на рецепцията бил оставен паспорта й, успяла да вземе и вещите
си от хотелската стая. Преминала през център за трафикирани жени във Варшава и
била върната в България.
В хода на разследването по настоящото производство свид. И.
с категоричност и пълнота посочила външните белези на подсъдимите – Р.Х., Д.Х.
и Г.С. и ги разпознала при проведените следствени действия.
7. През м. 06.2004 година свид.З. Ибрям Али, 23 годишна,
се запознала чрез своя приятелка,
чиято самоличност не е установена по
делото, с подс.Г.Й.С.. Той й обещал да й намери работа като шивачка в Република
Полша. Св.Али се съгласила да замине за Полша.
Подс.С. организирал пътуването, като й дал пари за задграничен паспорт.
Приятелката й се обадила от Полша и й казала, че й е намерила работа като
шивачка, а човека, който й урежда работата се казвал Чакъра и бил от България.
Мотивирана от обещаната по-голяма заплата от получаваната за същия труд в
България свидетелката решила да тръгне
към Полша.
След като 15.07.2004г. получила личната си карта
свидетелката била насочена да дойде в гр. Варна в дома на Орхан Али
“Топчо”–родственик на подсъдимите, където живяла до момента на пътуването.
Подс. С. заминал за Полша по-рано. Свид.Али пътувала за Полша заедно с Орхан С. Али, който й обяснил че има своя работа
в Полша, но ще я придружи като услуга на приятелката й. На 23.07.2004г. в 16ч.
напуснали страната през ГКПП “Дуранкулак” с микробус “Форд” ДК № В 82 94 СВ.
В Полша на паркинга пред хотел на магистрала до гр.
Честохова я посрещнал подс.Р.С.Х. и подс. Д.Х. с
бял л.а. “Пежо”, управляван от последния. Свидетелката била отведена и
настанена в хотел Европа в Радомско. Там бил и подс. Г.С. – “Гюнал”. Към тях се присъединил подс.Ч.О.С..
Заедно с тях имало още момичета – 4 българки, 2 рускини и 2 украинки. Подс. Р. Х.
първоначално казал, че трябва да изчака около седмица, за да разговаря той с
шефа на шивашкия цех, след няколко дни й взел паспорта, за да й оформели
документите в цеха. В деня преди обещаното начало на работата свидетелката
потърсила подс.Р. Х., който й казал, че няма никакъв цех и че ще работи като
проститутка на магистралата. Свидетелката не била съгласна и си поискала
документите, а подс. Р. Х. заявил, че тя няма пари. Свид. Али отвърнала, че ще
се обади в полицията и че ще й помогнат, при което подсъдимият се развикал че
ще работи за него като проститутка и започнал да я бие. Свидетелката била в
синини, чувствала силна болка. На следващия ден подсъдимият й казал, че ако не
излезе да проституира ще запалят къщата на родителите й в България. Свид. Али
била много изплашена, не намерила избор и се подчинила. Започнала да
проституира под контрола на четиримата.
Парите, които свид. Али получавала от клиентите си за извършените от нея сексуални услуги били вземани от
подсъдимите. От
всички пари, които изработила по този начин, подс. Р. Х. разрешил на
свидетелката да изпрати на близките си 100 долара за Нова година. Страхувала се подсъдимите да не навредят на родителите й
и от побоите на подс. Р. Х.. Всяка сутрин тя била откарвана с автомобил до
заведение, наричано “Самолета” край магистралата
между гр. Честохова и Радомско, а вечер отново
някой от четиримата подсъдими я връщал
в хотела. През деня, докато проституирала, подсъдимите периодично минавали покрай нея с ползваните от тях два
автомобила и прибирали спечелените пари. Казвали, че имат хора, които
наблюдават действията й, а и те самите я следели, като заплашвали, че ако се
опита да избяга веднага ще я хванат и ще я дадат на Чакъра и жива няма да се
прибере в България.
Въпреки това свид. Али правила опити да си вземе
документите от подс. Р. Х., но той ги криел, опитала се да потърси помощ в
полицията, но не получила съдействие. Свидетелката трябвало да изкарва повече
от 100 евро на ден – в противен случай подс. Р.Х. я биел по цялото тяло и я
извеждали със синините на пътя. По същият начин постъпил и когато свидетелката
се обадила на родителите си.
На 11.01.2005г. свид. Али успяла да избяга с помощта на
неустановен полски гражданин, който я откарал във Варшава. Със съдействието на
Фондация Ла страда на 17.11.2005г. й бил издаден от българското консулство
временен паспорт, с който се завърнала в страната. Пътуването й като жертва на
трафик с цел сексуална експлоатация било с помощта на Международната
организация по миграция. С пристигането си е изготвила саморъчни обяснения, с
които сигнализирала НС “ГП”.
В хода на разследването свид. Али дала подробно описание
на подсъдимите и при извършените процесуално-следствени действия ги разпознала
категорично.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че следва да постанови оправдателна присъда
за това, че за периода 12.01.2005 год. до 20.01.2005 год. са склонявали към
проституция св.Али, тъй като от датата 12.01.2005 год. тя е била на
разположение на полската полиция, където се е тъжила и след това на 20.01.2005
год. е била върната отново в РБ.
На 22.03.2005г.
служители на Шльонското отделение на граничната стража в Рацибож задържали
подс. Р. Х. – Халил С.И., установено било че срещу него са водят две дела – с
пострадали свид. Асенова и А.М.. Производствата били обединени под № Ds
890/05г. и с постановление на прокурор от 30.03.2005г. разследването по тях
било прекратено. Прокурорът посочил, че свид. Асенова променила показанията си
и не искала да съдейства на органите на следствието, снимката по която го е
разпознала била копие, а и подсъдимият отрекъл да е извършил престъпленията. В
заключение прокурорът счел, че не е изключено извършител да е друг български
гражданин, поради което и било налице самостоятелно основание за прекратяване –
неоткриване на извършителя. Подс. Р. Х. бил депортиран в България, като
продължил да пътува към Полша, включително и в хода на разследването по
настоящото дело. Видно от протоколите за предявяване по делото, подс. Р.Х. и
подс. Г.С., въпреки наложените забрани да напускат пределите на страната от
16.08.2007г., не са се съобразили, отново са отишли в Полша и са били задържани
в арест до 11.01.2008г. и след като са били освободени са се върнали в
България.
Изложеното
съдът счита за установено въз основа на събраните и проверени доказателства
чрез показанията на свид. В., Асенова, Д., К., И., Али, заключенията на вищите
лица, писмените доказателства по делото, събрани на досъдебното производство,
които са взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства, релевантни
за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си като
взе предвид следните правни съображения:
Производството е по реда на чл.371, т.2 НПК
доколкото в с.з. подсъдимите са направили изрично изявление, че признават
фактите, приети в обвинителния акт, както и че се признават за виновни изцяло
по повдигнатите им обвинения.
Подсъдимият Р.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпления както следва:
1. Престъпление по
чл. 321, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НКза това, че в град Варна през периода м.09.2002 г. до м.01.2005 г., образувал и ръководил организирана престъпна група, с членове подс. Д.Р.Х.,
Г.Й.С., Ч.О.С. и Д.С.А., съставена с
цел да върши престъпления в страната и чужбина;
2. Престъпление
по чл.155, ал.3, вр. ал.1, предл.1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл.2, ал.2 НК за това , че в периода м.11.2002 г. до 21.11.2003 година в Република
Полша, в съучастие като съизвършители с подс.Д.Р.Х. и Г.Й.С.,
склонявал друго лице –В.Ц.В. към проституция, като деянието е извършено с користна цел ;
3. Престъпление
по чл.155, ал.3, вр.ал.1, предл. 1, вр.чл.2, ал.2 от НК за
това, че в периода от м.01.2003 г. до
18.03.2003 г. в Република Полша, склонявал друго лице - Д. Милкова Джамбазова към проституция, като деянието е
извършено с користна цел;
4. Престъпление
по чл. 155, ал.3, вр. ал.1, предл. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл.2, ал.2 НК за това, че в периода от 12.10.2003 г. до 30.11.2003 г. в Република Полша, в съучастие като съизвършители с Д.Р.Х.,
склонявал друго лице – А.Т.М. към проституция,
като деянието е извършено с користна
цел;
5. Престъпление
по чл.155, ал.З, вр.ал.1, предл. 1, вр.чл.2, ал.2 НК за това, че в периода от 29.08.2003 г. до 19.09.2003 г. в Република Полша, склонявал друго
лице – К.Г.Д. към проституция, като
деянието е извършено с користна цел;
6. Престъпление по
чл.155, ал. 3, вр. ал. 1, предл.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.2, ал.2 НК за това, че в периода от 23.07.2004 г. до 11.01.2005 г. в Република Полша, в съучастие
като съизвършители с Г.Й.С., Д.Р.Х. и Ч.О.С., склонявал друго лице – З. Ибрям Али към проституция, като деянието е извършено с користна цел;
7.Престъпление по
чл. 159 в, предл.2, вр. чл.
159а, ал.2, т.2, вр. ал.1 НК за това, че в периода от
27.08.2003 г. до 29.08.2003 г. в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с Д.Р.Х. *** набрал отделно лице - К.Г.Д. с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е
извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
8. Престъпление
по чл. 159 в, предл.2, вр. чл.
159 б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 09.11.2003 год. в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, с Д.Р.Х. *** набрал, транспортирал до ГКПП Русе Дунав мост и превел през границата на страната - ГКПП Русе Дунав мост, отделно лице - П.И.К. с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на
лицето в заблуждение;
9. Престъпление по чл.
159 в, предл.2, вр. чл. 159 б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159 а, ал. 2,
т. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 09.11.2003
год. в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, с Д.Р.Х.
*** набрал, транспортирал до ГКПП
Русе Дунав мост и превел през границата
на страната - ГКПП Русе Дунав мост отделно лице - А.В.К. с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез
въвеждане на лицето в заблуждение;
10.Престъпление по чл.159 в, предл.2, вр. чл.159 а, ал.1 НК за
това че в периода от 01.07.2004 год. до 03.07.2004 год. в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с Д.Р.Х. *** набрал отделно лице - Ц.Г.И. с цел да бъде използвана
за развратни действия;
11. Престъпление по чл. 159 в, предл.2, вр. чл. 159 б, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 159 а, ал.2, т.2 вр. ал.1 НК за това, че в периода от месец юни 2004 г. до 23.07.2004 г., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с Г.Й.С., Д.Р.Х.
*** и град Варна набрал, транспортирал до ГКПП Дуранкулак и превел
през границата на страната - ГКПП
Дуранкулак отделно лице - З. Ибрям Али
с цел да бъде използвана за
развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
12. Престъпление по чл.142 а, ал.4 вр. чл.142 а, ал.1 НК за това, че в периода 01.09.2003 г. до 19.09.2003 г. в
Република Полша, противозаконно
лишил К.Г.Д. от свобода, като
лишаването от свобода продължило повече
от две денонощия.
Подсъдимият Д.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпления както следва:
1.Престъпление по чл.321,
ал.2, вр.ал.1 НК за това, че в гр.Варна, в периода от неустановена дата на
есента на 2003 г. до месец ноември 2003
г., участвал в организирана и ръководена от Р.С.Х. организирана престъпна група, съставена с цел да върши престъпления в страната и чужбина;
2. Престъпление по чл.155, ал. 3, вр. ал. 1, предл.1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.2, ал.2 НК за това, че в периода от 09.11.2003 г. до
15.11.2003 г. в Република Полша, в съучастие като съизвършител с Р.С.Х. и Д.Р.Х., склонявал друго лице - П.И.К. към
проституция, като деянието е извършено с користна цел;
3. Престъпление
по чл.155, ал. 3, вр. ал. 1, предл.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.2, ал.2 НК за това, че в
периода от 09.11.2003 г. до
15.11.2003 г. в Република Полша, в съучастие като съизвършител с Р.С.Х. и Д.Р.Х., склонявал друго лице - А.В.К. към проституция, като деянието е извършено с користна цел;
4. Престъпление
по чл. 159 в, предл.2, вр. чл. 159 б,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2 вр. ал.1 НК за това, че на 09.11.2003 г.
в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с Р.С.Х. *** набрал, транспортирал до ГКПП Русе Дунав мост
и превел през границата на страната – ГКПП Русе
Дунав мост отделно лице – П.И.К. с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
5. Престъпление
по чл. 159 в, предл2., вр. чл. 159 б, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 09.11.2003 г. в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, с Р.С.Х. *** набрал, транспортирал до ГКПП Русе Дунав мост и превел през границата на страната - ГКПП Русе Дунав мост отделно лице – свид. А.В.К. с цел да бъде използвана
за развратни действия, като деянието е извършено чрез
въвеждане на лицето в заблуждение.
Подсъдимият Д.Р.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпления както следва:
1. Престъпление по чл.321, ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК за това, че за периода от месец 09.2002 г. до
месец 01.2005 г. в гр.Варна, като непълнолетен, но след
като разбирал свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си, участвал
в организирана и ръководена от подс. Р.С.Х. престъпна група, съставена с цел да върши престъпления в страната и чужбина;
2. Престъпление по чл.155 ал. З, вр. ал. 1, предл.1, вр.чл.20 ал.2,
чл.2, ал.2, вр.чл.63, ал. 1, т. 2 НК за това, че за периода от месец 11.2002 г. до 21.11.2003 г. в Република Полша, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител, с подс.Р.С.Х. и Г.Й.С., склонявал друго лице – В.Ц.В. към проституция,
като деянието е извършено с користна цел;
3. Престъпление по чл. 155, ал.3, вр.ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.63, ал.1, т.2 НК за това, че за периода от 12.10.2003 г. до 30.11.2003 г. в Република
Полша, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Р.С.Х. склонявал друго лице – А.Т.М. към проституция, като деянието е
извършено с користна цел;
4. Престъпление по чл.155, ал. 3, вр. ал. 1 , предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр.ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 НК за това, че за периода от 09.11.2003 г. до 15.11.2003
г. в Република Полша, като непълнолетен, но след като
разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да
ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с
подс.Р.С.Х. и Д.С.А., склонявал друго лице –П.И.К. към проституция, като деянието е извършено с
користна цел;
5. Престъпление по чл. чл.155, ал.3, вр. ал. 1, предл.1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр.ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т.2 НК за това, че за периода от 09.11.2003 г. до 15.11.2003 г. в Република
Полша, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с подс.Р.С.Х. и Д.С.А., склонявал друго лице –А.В.К.
към проституция, като деянието е
извършено с користна цел;
6. Престъпление по чл. 155, ал.3, вр. ал.1, предл.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.ал.1, вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 НК за това, че за периода от 23.07.2004 г. до 11.01.2005 г. в Република Полша, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие като съизвършител с Р.С.Х., Г.Й.С. и Ч.О.С., склонявал друго лице – З. Ибрям Али към проституция, като деянието е извършено с користна цел;
7. Престъпление по чл. 159 в предл.2, вр.чл.159 а, ал.2 т. 2 вр. ал. 1
вр. чл.63, ал.1, т. 2 НК за това, че в периода от
27.08.2003 г. до 29.08.2003 г., като непълнолетен, но
след като разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл да ръководи постъпките си, в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, с Р.С.Х. *** набрал отделно лице – К.Г.Д. с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
8. Престъпление по На 09.11.2003 г., като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с Р.С.Х. *** набрал, транспортирал до ГКПП Русе Дунав мост и превел
през границата на страната - ГКПП Русе Дунав мост отделно
лице –П.И.К. с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение, поради което и на основание;
9. Престъпление по чл.159в, предл.2, вр. чл. 159 б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159 а, ал. 2,
т.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.2 НК за това, че на 09.11.2003 г., като непълнолетен, но след като разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в
изпълнение на решение на организирана
престъпна група, с Р.С.Х. *** набрал,
транспортирал до ГКПП Русе Дунав мост
и превел през границата на страната - ГКПП
Русе Дунав мост отделно лице –А.В.К. с цел
да бъде използвана за развратни действия,
като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
10. Престъпление по чл. 159 в, предл.2, вр. чл.159 а, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.2 НК за това, че за периода
01.07.2004 г. до 03.07.2004 г., като непълнолетен,
но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в изпълнение на решение
на организирана престъпна група, с Р.С.Х.
***, набрал отделно лице –Ц.Г.И.
с цел да бъде използвана за развратни действия;
11. Престъпление по чл.159 в, предл.2, вр. чл.159 б, ал. 2, вр. ал.1,
вр. чл. 159 а, ал.2, т. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.2 НК за това, че в периода от месец юни 2004 г. до 23.07.2004 г., като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, с Р.С.Х., Г.Й.С.
и Ч.О.С. *** и град Варна набрал, транспортирал до ГКПП Дуранкулак
и превел през границата на страната -ГКПП
Дуранкулак отделно лице –З. Ибрям Али с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето
в заблуждение.
Подсъдимият Г.Й.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпления както следва:
1. Престъпление по чл.321,
ал.2 вр.ал.1 НК за това, че в периода от 09. 2002 г. до
месец януари 2005 г. в гр.Варна, участвал в организирана
и ръководена от Р.С.Х. престъпна
група, съставена с цел да върши престъпления в страната и чужбина;
2. Престъпление по чл.155, ал.З вр. ал. 1, предл.1, вр.чл.20, ал. 2, вр. ал.1, вр.чл.2, ал.2 НК за
това, че в периода месец 11.2002 г. до
21.11.2003 г. в съучастие като съизвършител с Р.С.Х. и Д.Р.Х., склонявал друго лице - В.Ц.В. към
проституция, като деянието е извършено с користна цел;
3. Престъпление
по чл.155, ал.3, вр. ал.1, предл.1, вр.чл.20,
ал.2, чл.2, ал.2 НК за това, че в
периода от 23.07.2004 г. до
11.01.2005 г. в Република Полша, в
съучастие като съизвършител с Р.С.Х., Д.Р.Х.
и Ч.О.С., склонявал друго лице –З.
Ибрям Али към проституция, като
деянието е извършено с користна цел;
4. Престъпление
по чл. 159 в, предл. 2, вр. чл.159 а, ал.2, т.2, вр. ал.1 НК за това, че за периода от
27.08.2003 г. до 29.08.2003 г., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с Р.С.Х. *** набрал, отделно лице - К.Г.Д. с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
5. Престъпление по чл.159 в,
предл.2, вр. чл. 159 а, ал.1 НК за това, че в периода от 01.07.2004 г. до 03.07.2004 г., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с Р.С.Х. *** набрал отделно лице – Ц.Г.И. с цел да бъде използвана за развратни действия;
6. Престъпление по чл.159в,
предл. 2 вр. чл.159 б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 а, ал.
2 т. 2, вр. ал. 1 НК за това, че в периода от месец юни 2004 г. до 23.07.2004 г. в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, с
Р.С.Х., Д.Р.Х. *** и град Варна набрал, транспортирал до ГКПП Дуранкулак и превел през границата на страната - ГКПП Дуранкулак отделно лице –З. Ибрям Али с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на
лицето в заблуждение
Подсъдимият Ч.О.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпления както следва:
1. Престъпление по чл.321,
ал.2, вр.ал.1 НК за това, че в периода от месец 06.2004 г.
до месец януари 2005 г. участвувал в организирана и ръководена от Р.С.Х. престъпна група,
съставена с цел да върши престъпления в страната и чужбина;
2. Престъпление по чл.155, ал.3, вр. ал.1, предл.1, вр. чл. 20, ал. 2,
чл.2, ал.2 НК за това, че за периода от 23.07.2004 г. до
11.01.2005 г. в Република
Полша, в съучастие като съизвършител, с Р.С.Х.,
Д.Р.Х. и Г.Й.С., склонявал друго лице
– З. Ибрям Али към проституция, като деянието е извършено с користна цел;
3. Престъпление по чл. 159 в,
предл.2, вр. чл.159 б, ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 159 а,
ал.2, т. 2, вр. ал. 1 НК за това, че в периода от
месец юни 2004 г. до 23.07.2004 г. в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, с Р.С.Х., Д.Р.Х. *** и град Варна набрал,
транспортирал до ГКПП Дуранкулак и превел
през границата на страната - ГКПП
Дуранкулак отделно лице –З. Ибрям
Али с цел да бъде използвана за
развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в
заблуждение
Тези свои изводи съдът направи поради следните
обстоятелства, които намира за категорично доказани по делото:
Първото
обвинение на подсъдимите е по чл.321 НК за организирине на престъпна група за
родс.Р.Х. и участие в организирана престъпна група. Предвид наличието на
легална дефиниция по чл. 93 т. 20 от НК, съдът приема, че установените по
делото факти, обосновават извод, че между подсъдимите е било налице трайно
сдружение – категорично структурирано – като ръководител е бил подс. Р. Х. и
членове – подс. Г. С., Д. Х., Д. А. и Ч. С. – в определените от фактическа
страна периоди. Целта е била съгласуваното извършване в страната и в Полша на
престъпления по чл. 155 ал. 3 от НК и чл. 159 В от НК – наказуеми по НК с
повече от три години лишаване от свобода и чрез които са целели имотна облага.
Дял в структурирането на групата има снабдяването с документи на ръководителя и
членовете за необходимите пътувания, с такова значение е разпределението на
функциите и задачите помежду им, прехвърлянето им според случая едни на друг -
предвид фактическото им пребиваване както в България, така и в Полша.
Сдружението има своята твърда опора в роднинските и етническите връзки между
ръководителя и членовете, а досежно подс. А. – с оглед познанството между
ръководителя и бащата на подсъдимия. Създадена е организация на базата на взаимното
доверие и общ материален интерес – пренесени от семейната към престъпната
единица. За създадените трайни връзки и съществуването на групата свидетелстват
доказателствата за начина им на живот в Полша - общо жилище, общо ползвани леки
автомобили, извършвани съвместни проверки спрямо проституиращите жени, единно
определяне на цените на сексуалните услуги и изискванията за спазване на
тарифите и най-ниския праг на ежедневни печалби, задържане на личните документи
на жените – с цел препятстване на самостоятелността им и осуетяване на бягство,
общи телефонни номера – на които да бъдат търсени при нужда от проституиращите.
По този начин групата е имала както установени твърди правила, така и
фактическо обособяване и възможности с цел постигане на престъпните намерения.
От правна
страна се установява хронологична връзка при осъществяване съставите на престъпленията
по чл. 159 в, предл. 3, вр. чл.
159 б, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 159 а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК, респ. по чл. 159 в, предл. 3, вр. чл. 159 б,
ал. 1, вр. чл. 159 а, ал.
1 от НК с тези по чл.
155, ал.3, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – в случаите при
които пострадалите са били първоначално набирани, транспортирани и превеждани
през границите на страната и впоследствие склонявани към проституция.
Специалната цел на деянието по чл. 159 в ал. 1 от НК, която групата е имала,
по-късно се е реализирала в действията по склоняване на свид. Д., К., К. и Али
- към проституция.
Престъплението по чл. 159 В вр. чл. 159 Б ал. 1 или ал. 2
от НК съставлява трансграничен трафик на хора. Към изпълнителните деяния от
общата норма по чл. 159 А от НК е добавено и превеждането на отделни лица или
групи хора през границата. Разгледани поотделно – набирането – е психичното
въздействие върху лицето, насочено към мотивирането му да участва в постигане
на някоя от целите на престъплението, транспортирането – е дейност по
преместване в пространството чрез транспортно средство на лицето, превеждането
– е преминаването на лицето през българската граница – като с това преминаване
престъплението е довършено. Престъплението е резултатно и двуактно – първият
акт е осъществяване на някоя от формите на изпълнително деяние на трафика, а
вторият – превеждането през границата на страната. Предвид конкретните факти –
по делото е осъществен и квалифицирания състав на трансграничния трафик – чрез
въвеждане на жертвата в заблуждение – по този начин е засегнато
самоопределението на волята и вземането на решение съобразно интереса на
жертвата. Заблуждението е налице, когато пострадалия е формирал погрешна
представа относно важните обстоятелства, които имат значение за предприемане на
определено поведение. Тази представа е следствие от психично въздействие,
оказано върху жертвата от дееца и реално е трафикът се осъществява против
волята на пострадалия.
При
осъществяване на престъплението по чл. 159 в, предл. 3, вр. чл. 159 б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1
от НК спрямо свид. К., К. и Али, подсъдимите са действали в изпълнение на решението на организираната
престъпна група. Налице е трансграничен трафик на хора – с цел да бъдат използвани
за развратни действия. В тази дейност групата е вложила по-малко средства, а е
спечелила големи незаконни печалби. Многообразието изпълнителните деяния – в
случая – набиране, транспортиране и превеждане през границата, както и
отдалечеността на региона на набиране и региона на експлоатация на жертвата не
биха могли да се осъществят от едно и също лице, като веднъж изграден способът
на транспортиране и превеждане извън границата на страната е бил многократно
използван.
Набирането е било насочено към т. нар. “рискова група” –
група от лица, които поради възрастта си, пола, социалния статус и
разположението на района, в който живеят са потенциални жертви. По този начин
в дома на подс. Р. Х. са пристигнали и пребивавали свид. Д. и И., свид. К. и К.
– били настанени в дома на подс. Д. А., свид. Али – в дома на родственика им. В
процеса на набирането на свид. К. и Али – групата е съдействала за снабдяване с
документи, на свид. И. били купени дрехи, на К. били предоставени пари, за да
си купи необходими вещи, а на Д. – осигурено място за живеене в гр. Варна.
Свид. Д. била посрещната от подс. Д. Х. ***, свид. К. и К. – били заедно с
подс. Д. А., свид. И. – под влиянието на подс. Р. Х., а свид. Али – изцяло
подпомогната от подс. Г. С.. В транспортирането и извеждането извън граница,
чрез въвеждането им в заблуждение, спрямо свид. К. и К. лично участвал подс. Д.
А.. По този начин действията в изпълнение на взетото от престъпната група
решение са били осъществявани от съответния пряко натоварен с конкретната
задача подсъдим. В случая със свид. И. – която единствена от трафикираните жени
е съзнавала целта на извеждането си и е изразила съгласие затова – следва да се
отчете, че в българския НК съгласието на жертвата не заличава престъпния
характер на действията на подсъдимите.
Фактите по
делото дават възможност за квалифициране на част от деянията по делото като
склоняване на друго лице към проституция – по чл. 155 ал. 1 от НК. В тази форма
на сводничество деецът от обективна страна въздейства психично върху друго лице
с цел да го мотивира да участва в съвкупление, в хомосексуални или блудствени
действия срещу получаване на материална облага. Престъплението е формално, тъй като
за довършеността му не е необходимо склоняваното лице да е взело решение да
проституира, и умишлено – при пряк умисъл – тъй като деецът цели лицето да
вземе решение за проституиране. Случаите са по-тежко квалифицирани с оглед
наличието на специална користна цел.
Съставът на
престъпление по чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 предл. 1 от НК е осъществяван спрямо
всяка от свидетелките – В., Асенова, М., Д., К., К. и Али. Признаците на
състава са осъществени от подсъдимите в различна форма на съучастие, като само
спрямо свид. Асенова, М. и Д. – подс. Р. Х. е действал самостоятелно.
Свидетелките са били склонявани към проституция, тъй като подсъдимите са ги
уговаряли, че това единствената им възможност – тъй като нямат документи, не
знаят езика, нямат пари за да решават самостоятелно какво да правят. На нито
една от свидетелките не е била предлагана друга работа – въпреки желанието на
жените да бъдат спазени дадените предишни обещания и съзнанието у подсъдимите
за наличието на опит и качества за извършването на друга работа. С фактическите
действия по предоставяне на място за проституиране, извеждане на пътя,
непрекъснато наблюдение и обикаляне за прибиране на парите – всеки от
подсъдимите е извършвал действия по склоняване през периода на престой на
свидетелките под контрол на групата. Склоняването към проституция е било
свързано и с упражняване на насилие и отправяне на заплахи към свид. В.,
Асенова, М., Д. и Али – от страна на подс. Р. Х., и спрямо свид. К. – от страна
на подс. А.. Такова значение има и наложеното изискване към жените да са
активни, да печелят повече и повече пари – както и санкциите при неизпълнение
на минималните за деня печалби. В местообитанията на групата е съществувала
атмосфера на задължително подчинение и всяка проява на нежелание да се
изпълнява престъпната воля е била жестоко наказвана – за назидание на
останалите – също проява на конклудентна и категорична мотивация.
Съдът
не намери основания да счита, че подсъдимите са осъществили признаците по чл.
155 ал. 1 предл. 2 и 3 от НК – “свожда към блудствени действия или съвкупление”,
тъй като към инкриминираните перието свождането, като изпълнително деяние е
било ненаказуемо, поради което и съдът по чл. 304 от НПК призна за невинни подсъдимите
по този елемент на обвинението.
С оглед
приетото от фактическа страна съдът счете, че спрямо свид. Д. е бил осъществен
състав на престъплението по чл. 142 А от НК. Деянието е осъществено чрез
съвкупност от действия и бездействие – налице е активно поведение срещу
пострадалата, изменение на конкретните материални условия, осигуряващи
обективна възможност за придвижването й в пространството и неизпълнение на
задължението незабавно да възстанови първоначалното положение. Създадено е
трайно престъпно състояние, продължило до неговото прекратяване – чрез
бягството на пострадалата. Престъплението е продължено, резултатно и извършено
при пряк умисъл. Подс. Р. Х. активно е упражнил обективни и субективни признаци
на лишаването от свобода, за повече от две денонощия на свидетелката. В случая
подс. Р. Х. е прибегнал към извършването му с оглед упражняване на максимална
принуда към свидетелката, която не се е поддала на склоняването му към
проституция.
За подс. Д.А.
защитата поиска при постановяване на присъдата, съдът да съобрази обвиненията с
пострадали К. и К., предвид пълното съответствие между престъпен период и
пострадали – идентични по делото
на РС Радомско, по което е бил признат за виновен в това че през периода
09.11.-15.11.2003г. в Стобиецко Шлахецке, община Ладице, действайки
преднамерено, с цел извличане на имуществени ползи, е принуждавал П.К. и А.К.
до проституция. Видно от писмените доказателства с присъдата на РС Радомско на
подс. Д. А. по чл. 204 от НК на Р Полша било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година – условно с четири години изпитателен срок, както и глоба. Тъй като
макар и влязла в сила полската присъда не е призната по реда на чл. 463 и
следв. от НПК – тя няма правно значение в РБългария, с което и съдът да се
съобразява, поради което и производството не би могло да бъде прекратено и с
оглед останалите повдигнати на подс. А. обвинения.
Така приетите обстоятелства за обективнто и
субективна осъществяване на вменените на подсъдимите престъпления съдът прави
на базата на събраните по делото доказателства:
Съществено
значение имат документите установяващи моментът на явяването на жените в
полицията и подаването на сигнал – рефлектиращ върху обективната невъзможност
след този момент подсъдимите да са продължили дейността си спрямо свидетелките.
Такова значение има и справката за задържането на подс. Д. А. на 17.11.2003г. –
факт изключващ престъпните му действия от този момент до момента на
постановяване на условното наказание и изменение на мярката му за неотклонение
през м.05.2004г.
Категорични
изводи могат да бъдат правени и въз основа на справките за пътуванията на всеки
от подсъдимите и свидетелките по делото
За да изясни
периодът на пребиваване на свид. В. при подсъдимите, съдът съобрази гласните
доказателства, а именно показанията й депозирани пред съдия. Това доведе до
уточняване на период – м. 11.2002г. – 21.11.2003г. В подкрепа на показанията на
свидетелката са и тези на свид. Асенова и Д., книжата получени от Посолството
на РБ в Полша, както и справките за движението на свид. В. ***. свид. М..
Съдът от друга
страна установява, че В. дава показания за още две свидетелки – пострадали по
делото – относно свид. Д. Асенова и свид. Д.. Показанията на трите свидетелки с
оглед хронологията на събитията се подкрепят и са взаимнодопълващи се. Предвид
социалния опит и интелектуалните възможности на всяка от свидетелките – в
показанията си те говорят една за друга – ползвайки различен речник, давайки
описание на характерните особености. Така например за свид. В. – свид. Асенова
е бременната в седмия месец жена, а свид. Д. характеризира с оглед възрастта й.
Свид. Асенова и Д. също обвързват своя престой с този на свид. В., описват я
като уплашена и зависима от подс. Р. Х..
Подсъдимите
са използвали два пътя, по които жените са достигали до тях – заблудени от
обещание за добре платена работа, или чрез “купуване”. В отделните пунктове на
фактическата обстановка съдът изложи за всяка една от пострадалите точните
обстоятелства, при които се е оказала под тяхно влияние. В тази част на
анализа, обаче е необходимо да се посочи, че свидетелките, които преди тях са
проституирали за другиго, са били купени. Този факт от една страна е израз на
материалното отношение на подсъдимите към свидетелките – като към тяхна
собственост, но в същото време е и способ за подчиняването им – за да върнат
парите, свид. Асенова и Ц. И. са били извеждани и въпреки – както е при свид.
Асенова – че е успяла да върне на подс. Р. Х. сумата – обстоятелствата по
престоя й не са се променили. Това още в началото е усетила свид. И. и е
предприела бягството си.
За
да изясни фактическата обстановка по отношение на обвиненията с пострадал К.Д.,
съдът с изключително внимание обсъди показанията на тази свидетелка, свързани с
различни инкриминирани действия от страна на подс. Р. Х., Д. Х. и Г. С.. Свид. Д.
– сочи месторазположението на апартамента на подс. Р. Х., фактът за рождения
ден и възрастта на дъщеря му, сочи името на жена му, на сина му – Д. Х., както
и че е била отведена в дома на другия му син – подс. Г. С., броя на пътувалите
в микробуса жени – съответстващ на справката за пътуването, описва шофьорът –
свид. А. като външни белези. На следващо място описва къде точно са я оставили
в Полша, как са били предадени документите й на подс. Р. Х., сочи името на
свид. В., пътя от м-стта Вола Йедлинска до града Каменск, където се е тъжила в
полицията, начина по който се е върнала в България. За всички тези факти – са
налице преки писмени доказателства. Описва имението на Игнаций Пендивятр в гр. Вола Йедлинска, живущата с него
полякиня, двете къщи и голямата градина – факти, потвърдени от показанията на
другите свидетелки пребивавали в това имение.
Според вещото лице Ц. към 17.01.2005г. свид. Д. е била в
продължително разстройство на съзнанието.
В показанията на тази свидетелка пред следователя, в
показанията пред съдия в хода на досъдебното производство – и в отразените
нейни изявления не се установяват никакви колебания или различия по
интересуващите производството факти. Сам експертът е посочил, че макар и
заболяването да е с начало от около 1995г., въпросите на следствените органи не
могат да обосноват на синдромно ниво
затруднения за свидетелката. Както и че към 17.01.2005г. – когато е проведен
разпитът й пред съдия, свид. Д. има известна критичност към изживяванията си,
съхранена е била способността й за диссимулация и би могла да създаде
впечатление за психично здраве. Присъствието на съдия в разпит на свидетел на
досъдебното производство има характер на контрол над действията на органите по
разследването и именно поради това съставлява категорична гаранция за
съответното съдържание на свидетелските показания. Напротив – тъй като
показанията на свид. Д. от 17.01.2005г. са непротиворечиви, взаимообвързани с
останалите гласни и писмени доказателства по делото, убедителни и съответстващи
на контролни факти като – имена на хора, градове, външни белези, събития, то
съдът ги цени като източник на годни доказателства и кредитира напълно. В тази
посока съдът не установява противоречие с констатациите на в.л. за влошаване на
психичното състояние на свидетелката впоследствие и за негодността към
настоящия момент да бъде разпитвана пред съда.
При
изясняване на обстоятелствата по пунктове 3 и 5 от фактическата обстановка,
съдът прецени основно писмените доказателства по делото. А.М., П.К. и А.К. – са
се засекли във времето – м. 11.2003г. и трите, придружавани от подсъдимите Р. и
Д.Х. и подс. Д.А. са възприели именията на лицето Казимеж Седава. Тъй като при
подс. Р. Х. нямало достатъчно място той ги откарал и ги настанил в хотел. К. и К.
сочат подс. А. като помощник на подс. Р.Х..
Видно от
депозираните пред съдия в хода на настоящото наказателно производство показания
– свид. К. на 23.03.2005г. не може да си спомни името на подс. А. – и го
определя като “дребния”, но затова пък помни имената на подс. Р.Х. и Д.Х. – О..
В тези свои показания свид. К. заявява, че подс. А. е бил неин сводник и й е
вземал всички изкарани пари и т.н. Свидетелката сочи, че е знаела че ще работи
като проститутка в Полша и е тръгнала доброволно с подс. А., проституирала там
доброволно без да бъде принуждавана, както и че не е имала работа с други освен
с него. В показанията си тя сочи, че не е имала възможност да се придвижва
свободно и че подс. А. не ги е пускал сами с другото момиче – П.. Проявяват се
вътрешни противоречия – от една страна извършва дейността доброволно – а от
друга – и документите и парите които спечели са държани от подс. А., който още
повече не й разрешава да избира мястото, където да стои, както и въобще да се
придвижва сама, държал ги в мизерия и глад. Виждала е подс. Р.Х. и Д.Х. да
събират пари от друго момиче, което се занимавало с проституция. Като цяло
депозираните в хода на стоящото производство показания на свид. К. разкриват
въздържаност, излагат обобщени факти и гравитират към линията на защита –
зададена й към момента на изготвяне на нотариално заверената декларация, поради
това и съдът ги кредитира частично – доколкото се подкрепят от останалите
доказателства.
Съдът
приема, че към момента на пристигането на свидетелката в Полша – 23.07.2004г.
подс. Р.Х. е бил там. Видно е от доказателствата по делото, че подсъдимия в
качеството си молител по гр. д. 2826/04г. на ВРС не се е явил в с.з. На
13.07.04г. за изготвянето на решението е била уведомена адв. Тодорова.
Решението за промяната на имената му е влязло в сила на 31.07.2004г.
Подсъдимият е подал заявление за лични документи в Община Варна на 10.08.2004г.
и е поставил подпис за получаване на 13.08.04г. и веднага след това на
14.08.2004г. – в 22.56ч. е преминал през Словакия в Полша през граничен пункт
Хижне. Следователно за момента, посочен в показанията на свид. Али не са налице
обективни доказателства, че подс. Р.Х. е бил в България. Постигнатата промяна в
имената му е гарантирала нова самоличност и нови законно получени документи. По
време на престъпната дейност на групата спрямо свид. Али подс. Р.Х. е бил
регистриран като Халим С.И. по ГКПП на Полша пет пъти, като последното му
пътуване към Чехия е било на 16.12.04г. и връщане в Полша на 17.12.04г. през
пункта Чешин. След установяване на извършеното и извеждане на свид. Али с
временен паспорт от 17.01.2005г., подс. Р.Х. е напуснал Полша на 30.01.2005г. и
се върнал в България.
Свид. Али сочи,
че по време на престоя й подс. Д.Х. е участвал активно в дейността на групата.
Към момента на първото му призоваване по настоящото дело – същият не се е явил
пред водещия разследването, а е останал в Полша, за да контролира свид. Али. На
29.09.2004г. спрямо него е повдигнато неприсъствено обвинение – предявено на
упълномощен от майка му адвокат. Свид. Али сочи, че в края на 2004г. подс. Д.Х.
бил депортиран, върнал се е в България за да смени имената си. Показанията й се
потвърждават от събраните писмени доказателства за образуваното гр. д. №
4475/04г. по повод постъпилата молба от О.Р.Х. за промяна на собственото му име
в Д.. Видно от решението на съда, в с.з. на 14.12.2004г. подсъдимият е бил представляван
от процесуален представител, който е поддържал молбата и за решението за
допускане на промяната е уведомена отново адв. Тодорова. Решението е влязло в
сила на 11.01.2005г., като майката на подсъдимия – предвид непълнолетието му, е
движила процедурата по снабдяване с нови документи за самоличност – според
новото име – получени са от нея на 02.03.2005г. Не са налице обективни
доказателства, че през този период подс. Д.Х. е бил България – съдът приема, че
след подаване на молбата до ВРС – същият се е присъединил към баща си, както
сочи и свид. Али. Свидетелката описва подсъдимия, включително и русите кичури в
косата му – факт – видим и от снимките по заявленията му за издаване на
документи.
По отношение на
подс. С. свид. Али дава подробни показания, описва вида му, разпознава го при
съответното следствено действие – като сочи и вида на родството му с подс. Р.Х..
Подс. С. е човекът, който се е възползвал от доверието на свид. Али в общата им
позната “Дида”, за да се доближи до свидетелката и да я мотивира да напусне
страната, за да работи като шивачка в Полша. Подсъдимият, известен като “Гюнал”
е финансирал и организирал издаването на документи на свидетелката, водил я по
съответните служби в Тервел и Добрич, поверил я на друг техен родственик –
Орхан Али, по прякор Топчо, който я придружил до гр. Честохова, Полша, където
подс. С. я посрещнал заедно с останалите. Описанието на характерния начин, по
който изглеждал подс. С. от свид. Али се потвърждава и от свид. Ц. И. – и в двете
разпознавания – свидетелките се водят от лицето и брадата на подсъдимия. Следва
да се отбележи, че съобщеното от свид. Али за рамките на периода на личния си
контакт с подс. С. на територията на РБългария съвпада хронологично от
обективна страна с показанията на свид. Ц. И. за това, че при нейното
пристигане в Полша на 03.07.2004г. – подс. С. вече е бил там и я е посрещнал
заедно с подс. Д.Х..
Видно е, че по
едно и също време организираната от подс. Р.Х. престъпна структура е
осъществявала действия спрямо свид. Али и спрямо свид. Ц. И.. Доказано
несъмнено е, че за времето 18.06.-23.07.2004г. подсъдимите са осъществили
трафика на свид. Али, междувременно от 01.07. до 03.07.04г. е било организирано
пътуването на свид. И. и от
03-06.07.2004г. в Полша подс. С. и Д.Х. са извеждали и контролирали свид. И..
За подс. Ч.О.
също се доказва от събраните по делото даказателства, че е извършил вменените
му деяния. Със заявление от 03.04.2004г. до Директор на Дирекция “ИАО” гр. Варна на
основание чл. 19 А от ЗГР името Румен Г.С. е било променено на Ч.О.С.. По
заявление от 09.07.2004г. подс. С. на 10.08.2004г. се е сдобил с комплект
документи с новите си имена и се е възползвал от тях с оглед установеното
предприето пътуване. Следователно показанията на свид. Али за активното участие
на подс. С. в престъпната група, организирала пътуването, пристигането й в
Полша и заставянето й да проституира не могат да бъдат опровергани от факта, че
някога преди подсъдимият е бил депортиран от полскате власти за нелегално
извършвана търговия. Положените от него усилия да се сдобие с ново име и
документи в хронологията на събитията съвпадат с действията на групата спрямо
свид. Али и са израз на личното му желание да подпомогне престъпната дейност в
Полша, организирана и ръководена от подс. Р.Х.. Свидетелката уточнява вида на
родствените връзки между подсъдимите Р.Х. и Ч.С.. Посочва характерните външни
белези и разпознава категорично подс. С..
Съдът прие, че
подс. Р.Х. е бил организатор и ръководел дейността. Той упражнявал и физическо
насилие спрямо жертвите си – свид. В., Асенова, М., Д. и Али. Подс. Д.Х., Г.С.,
Д.А. и Ч.С. изцяло се подчинявали на неговата воля и изпълнявали исканията му.
В този смисъл са показанията на свидетелките – напр. свид. З. Али. Свид.
Асенова сочи, че именно подс. Г. С. е спрял подс. Р. Х. да не я бие повече, а
на следващия ден е проявил съчувствие към нея и я е прибрал от пътя. К. и К.
описват подс. Р. Х. като шефа, а останалите като негови помощници.
Свидетелките
сочат през различните периоди – различни автомобили, с които подсъдимите са се
придвижвали - извеждали момичетата и периодично минавали за парите. От
доказателствата се установява, че подсъдимите са ползвали Опел Калибра ДК № EGT
650, Форд Фиеста ДК № ВА 9808, тъмносин Опел Кадет, тъмно гри Опел Вектра.
Видно от
показанията на свидетелките за подсъдимите са проституирали и други момичета и
жени – българки, рускини и украинки. От доказателствата могат да бъдат
направени изводи за съпричастност на престъпната група към проституирането на
лицата – Янка Ж. и Добринка Г., които са извън кръга на разпитаните по делото.
При
съобразяване на писмените и гласните доказателства по делото се установява, че
пътуванията на свидетелките са били с микробус – в повечето случаи един и същ
“Форд” ДК № В 8294 СВ. От показанията на свид. А. и на свидетелките, както и
предвид справките за пътуванията е категорично, че между Варна и Полша е имало
редовен транспорт, тръгващ от гр. Варна в петъчен ден - за свид. З. Али – това
е 23.07.2004г., за свид. Д.- 29.08.2003г., за свид. К. и К. – 07.11.2003г.
Подсъдимите често са пътували с различните тръгващи микробуси – установимо чрез
справката за пътуванията и съпоставката на имената на придружаващите при
излизане и влизане лица. Именно поради това и са били повече от познати с
шофьорите, които са вършели услуги – помолени от близките в България да откарат
някого до Полша – по този начин са пътували свид. Д., И. и Али.
Показанията на
свид. И. се потвърждават и от обективния факт, че същата връщайки се с полиция
в хотела е намерила паспорта си на рецепцията и не е било необходимо издаването
на временен паспорт с оглед прибирането й в България. Съпоставката на фактите
по различните пунктове изяснява, че именно по този начин е постъпил и подс. А.
с паспортите на свид. К. и К.. В обитаваните помещения – свид. И. е намерила
вещите си, Ат. М. – якето си. Също безспорни факти по делото, подкрепящи
изложеното от пострадалите.
Не са налице
доказателства, че свидетелките – пострадали от действията на подсъдимите имат
интерес да лъжат или да повлекат някого със себе си. Напротив, по делото е
налице съвкупност от единни съвпадащи показания на различни по възраст,
интелект, социална принадлежност жени, които описват по един и същ начин
подсъдимите и начина им на действие – в различни етапи на цялостната престъпна
дейност. По този начин – се осигурява основа за извод – че депозиращият
показанията не проявил пристрастност или предубеденост – тъй като същите факти
и обстоятелства се излагат и от други хора – които не се познават помежду си.
Показанията на следващо място са подкрепени от множество официални писмени
документи – в съдържанието на които не може да се търси субективизъм или
неточности. Изложеното даде на съда основание да кредитира показанията на свид.
В., Д., И. , Али, Костжво и К..
При анализа на
събраните по делото доказателства съдът изясни, че вписаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт периоди на извършване на отделните
деяния подлежат на промяна и в съответствие с направените фактически изводи
измени в тази част съответните диспозитиви. Категорично е, че свид. В., Д. и
Али са подали документи да им бъде издаден временен паспорт по-рано от
посочените в акта крайни дати на престъплението, свид. К. и К. още на
15.11.2003г. са потърсили помощта на полската полиция, а на 17.11.2003г. е
задържан и подс. А. – следователно обективно не би могло да продължи
извършването на престъплението по чл. 155 ал. 3 от НК спрямо всяка от
свидетелките.
Също така от
разпита на свидетелите по делото се установява, че св.В. е била „закупена” от
подс.Р.Х. ***002 год., като преди това е била принуждавана да проституира от
други лица, поради което и съдът прецени, че е необходимо да постанови
оправдателна присъда за това, че подсъдимите са я склонявали да проституира в
периода 31.03.2002 год. до м.11.2002 год., от когато тя вече реално се е
намирала под влиянието на подсъдимите.
Същото се
отнася и за св.Д. Джамбазова. Тя е била „продадена” на Р.Х. ***003 год., като
за първи път го е видяла на организирано новогодишно тържество, така че е
нямало как подсъдимите да са я склонявали към проституция по-рано, през което
време Джамбазова е работила като проститутка при неустановени по делото други
лица.
Св.К.Д. е потърсила помощта на полицията на
19.09.2003 год., така е било невъзможно подсъдимите да са я склонявали към
проституция след таза дата до повдигнатия им с обвинителния акт краен период
26.09.2003 год., която е датата на връщането й на територията на РБ.
Същото се отнася и за свидетелката Али, която е
потърсила помощта на полицията на 11.01.2005 год. и съответно след тази дата до
датата на крайния период в обвинителния акт – 20.01.2005 год. е нямало как по
отношение на нея да бъде извършено престъпление от страна на някой от
подсъдимите. Посочената като крайна дата на деянието е реално датата, на която
Али се е върнала в България.
По отношение на обвиненията на подсъдимите по
чл.159в НК също се установяват неточности в периодите, които са възведени като
обвинения на подсъдимите. Така например по отношение на св.Д. съдът намира, че
следва да ги оправдае, че са я набрали за развратни цели от 25-26.08.2003 год.
и от 30.08.2003 год. до 26.09.2003 год., тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че това е станало от 27.08.2003 год. до 29.08.2003
год., след които дати по отношение на свидетелката е било извършвано друго
престъпление, а именно склоняването към проституция.
Също така по отношение на тази свидетелка не е
налице квалифициращия елемент – превели през границата на страната, защото се
установява, че тази свидетелка е пътувала абсолютно самастоятелно от България
до Полша, където е посрещната от подсъдимите, поради което съдът ги оправда и
по този квалифициращ признак.
По отношение на свидетелките К. и К. се
установява, че на 09.11.2003 год. двете са пристигнали в Полша, така, че след
тази дата е нямало как да бъдат набирани, траспортирани и превеждани през
границата на страната, поради което и съдът оправда подсъдимите да са
осъществявали престъплението за периода 10.11.2003 год. до 25.11.2003 год.
По отношение на св.И. се установява, че същата е
набирана, за да бъде използвана за развратни цели от 01.07.2004 год. до
03.07.2004 год., на която дата е пристигнала в Полша, поради което е невъзможно
по отношение на нея да бъде извършвано престъпление по чл.159В НК за периода
04.07.2003 год. до 13.07.2003 год. и по тази причина подсъдимите бяха оправдани
от съда за този период.
Също така по отношение на тази свидетелка не е
налице квалификацията-транспортирал и превел през границата на страната, тъй
като тя е пътувала сама в микробуса, с който е превозина от гр.Варна до Полша и
само е била посрещната там от синовете на подс.Р.Х..
От обективна страна изпълнителното деянията са осъществени
при пряк умисъл от подсъдимите – те са съзнавали обществено опасния характер на
извършеното от тях, но са искали настъпването на обществено опасните последици.
Субект на престъплението са пълнолетни, вменяеми, физически
лица, като единствено подс.Д. Ружда Х. е бил непълнолетен към момента на
извършване на деянията.
Като съобрази изложените до момента обстоятелства,
настоящият състав на съда намира, че по категоричен начин се доказват горните
обвинения и на подсъдими, поради което и ги призна за виновни по тях.
В същото време съдът намира, че по отношение на
подсъдимите Р.Х., Д.Х. и Г.с. са налице обвинения, по които следва да бъдат
оправдани и това са следните:
По отношение на подс.Р.Х. за това, че:
1. В периода от 16.11.2003 г. до 25.11.2003 г.
в Република Полша, в съучастие като съизвършители с Д.Р.Х. и Д.С.А., склонявал друго лице – П.И.К. към
проституция, блудствени действия и съвкупления, като деянието
е извършено с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдава
по първоначално възведеното обвинение по чл.155, ал. З, вр.ал.1, предл. 1, 2 и
3, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
2. В периода от
16.11.2003 г. до 25.11.2003 г. в Република Полша, в съучастие като
съизвършители с Д.Р.Х. и Д.С.А., склонявал друго лице – А.В.К. към проституция, блудствени действия и
съвкупления, като деянието е
извършено с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдава
по първоначално възведеното обвинение чл.155,
ал.З, вр.ал.1, предл. 1, 2 и 3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
3. В периода от
01.07.2004 год. до 13.07.2004 год. в Република Полша, в
съучастие като съизвършители с Д.Р.Х. и Г.Й.С.,
склонявал друго лице – Ц.Г.И. към проституция, блудствени действия и съвкупления, като деянието е извършено с користна
цел, поради което и на основание чл.304 НПК го
оправдава по първоначално възведеното обвинение чл.155, ал.З, вр.ал.1, предл. 1, 2 и
3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
По отношение на подс.Д.Х. за това, че в периода от
01.07.2004 г. до 13.07.2004 г. в Република Полша, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Р.С.Х. и Г.Й.С.
склонявал друго лице – Ц.Г.И. към проституция, блудствени действия и
съвкупления, като деянието е извършено с користна цел, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправдава по първоначално възведеното обвинение по чл.155, ал.3, вр. ал.1, предл. 1, 2 и 3,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 2 от НК.
По отн. на подс.Г.С.
за това, че в периода от 01.07.2004 г. до 13.07.2004 г. в Република Полша, в съучастие като съизвършител с Р.С.Х. и Д.Р.Х., склонявал друго лице –Ц.Г.И. към
проституция, блудствени действия и съвкупления, като деянието е извършено с
користна цел, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по първоначално възведеното обвинение
по чл.155, ал. 3, вр. ал. 1, предл. 1, 2 и 3, вр. чл.20, ал.2 от НК.
За да достигне до този свой извод съдът
съобрази следните обстоятелства:
Свидетелките Павнила К. и А.К. са били заблудени и
по този начин мотивирани да заминат за Полша с подсъдимите. Там те се били
склонени да проституират от подсъдимите. По отношение на подс.Р.Х. обаче е
повдигнато обвинение, че е извършил това престъпление за периода 16.11.2003
год. до 25.11.2003 год.
От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че това не е вярно, тъй като на 15.11.2003 год. двете
свидетелки се успели да избягат от подсъдимите и да потърсят съдействието на
полицията, след което и са били настанени в център за оказване на помощ на
жени, жертви на трафик.
Тези обстоятелства са били известни на
прокуратурата още при повдигане на обвиненията, но периода на извършване на
престъплението не е бил съобразен с тях. В с.з. не е направено искане за
изменение на обвинението в тази насока/ а и такова би било недопустимо,
доколкото не са налице нови обстоятелства/. Съдът не би могъл да осъди
подсъдимия за период извън, този в който е обвинен, поради което и единственото
провилно решение при тези обстоятелства е подсъдимият Р.Х. да бъде оправдан по
тези две обвинения.
По отношение на обвинението, че подс.Р.Х., Д.Х. и
Г.Сабев са склонявали към проституция свидетелката Ц.И., то съдът намира, че
подобно обвинение е несъставомерно от обективна и субективна страна.
От материалите по делото се установява, че св.И. в
началото на лятото на 2004 год. е пристигнала в гр.Варна с цел да проституира в
КК Златни пясъци. Там именно тя осъществила контакт с подс.Р.Х., който й
предложил да тръгне с него за Полша, където да проституира, като там би могла
да изкара повече пари и да делят помежду си получените пари по равно. След като
св.И. се съгласила с предложението на подсъдимия, той й казал, че я е откупил
от друго лице за което тя проституирала, приел я в дома си няколко дни и след
като уредил пътуването й, И. тръгнала за Полша, където била посрещната от
другите двама подсъдими – Д.Х. и Г. С..
Престъплението „сводничество” е уредено в чл.155 НК. Към момента на инкриминираното деяние, тази разпоредба в редакцията й от ДВ
бр.92 от 2002 год. криминализира единствено склоняването на друго лице към проституция, блудствени действия или
съвкупление. За да е налице обективна страна на престъплението, деецът трябва
да въздейства върху психиката на друго лице от женски пол по такъв начин, че да
го мотивира да вземе решение да участва в съвкупление срещу получаване на
материална облага. Това въздействие може да има различни форми – даване на
съвети, увещаване, използване на физическа или психическа принуда и т.н. От
основно значение за обективната страна на склоняването
е обстоятелството, че до началото на това въздействие у склоняваното лице няма
оформено решение за извършване на дейността, към която деецът го мотивира.
Умисълът у жената да проституира трябва да се формира като последица от
въздействието на дееца.
За субективната съставомерност на склоняването към
проституция е необходимо деецът да действа с пряк умисъл – той трябва да
съзнава, че въздейства върху лице, което не е взело решение да проституира, че
в резултат на неговото въздействие то може да вземе решение да участва в
съвкупление или блудствени действия срещу материална облага.
В този конкретен случай не са налице нито
обективните, нито субективните признаци на това престъпление. На първо място
св.И. още преди срещата си с подс.Р.Х. е оказвала сексуални услуги срещу
заплащане, т.е. у нея не просто е бил формиран умисъл да проституира, той е бил
обективиран в поведението й и в начина й на живот. Това свое решения тя е взела
не под давлението на подсъдимия, а по собствени вътрешни подбуди и преди да
познава който и да било от подсъдимите. Запознавайки се с подс.Р.Х. свидетелката
просто е решила да земени своя сводник и мястото на извършваните от нея
сексуални услуги. При липсата на каквато и да било предварителна съзнателна
дейност на подсъдимите, насочена към мотивирането на св.И. или към преодоляване
на борба на мотиви и контра мотиви у нея, която всякога е свързана с процеса на
взимането на решение, повлияно от външно въздействие, не е налице и обективна
страна на склоняването към проституция по основния състав на чл.155, ал.1 НК. С
оглед изложеното настоящият състав на ВОС намира, че не е необходимо да
изследва наличието на квалифициращите деянието признаци.
Реално установената в хода на наказателното
производство деятелност на тримата продсъдими по отношение на св.И. осъществява
обективните и субективните белези на свождане
към проституция, тъй като те са създали условия за осъществяване на съвкупление
и блудствени действия от страна на И. с различни лица – охранявали са я,
осигурявали са й квартира, пари за консумативи, транспортирали са я до различни
места в Полша и т.н. Съдът обаче не разполага с процесуална възможност да
признае подсъдимите за свождане на И. към проституция на две основания: На
първо място подобно обвинение никога не е било повдигано и предявявано срещу
подсъдимите по реда, предвиден в НПК. На второ място дори да беше възведено
подобно обвинение, то би било незаконосъобразно, в нарушение на чл.2 НК, тъй
като свождането към проституция към инкриминирания момент не е било
криминализирано – с промяната на разпоредбата на чл.155, ал.1 от 27.09.2002
год., ДВ бр.92 2020 год., от формите на изпълнителното деяние на престъплението
сводничество отпада свождането. То отново бе включено като изпълнително форма
на деянието по чл.155, ал.1 НК със законодателна промяна на разпоредбата,
извършена с ДВ бр.26 от 30.03.2004 год.
Като съобрази изложеното до момента, съдат намира,
че възведено по този начин, деянието е несъставомерно, поради което и
подсъдимите Р.Х., Д.Х. и Г.С. следва да бъдат оправдани по това обвинение.
За да определи наказанията на подсъдимите, съдът
прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за
личността на всеки от извършителите, подбудите за извършване на деянието и като
взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение
за отговорността им, констатира следното:
От
представените копия от бюлетини за съдимост е видно, че в България подс. Р.Х. е
бил осъждан по НОХД № 45/90г. на РС – гр. Сливница бил признат за виновен в
престъпление по чл. 250 вр. чл. 20 вр. чл. 26 от НК и му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 8 м., отложено с 3 годишен изпитателен
срок, както и глоба и конфискация, и бил реабилитиран по право с изтичане на
изпитателния срок. По НАХД № 6155/2005г. на ВРС – за деяние по чл. 343 Б ал. 1
от НК и по чл. 78 А от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба в размер на 500лв.
Подс. Д.А. не е
осъждан в РБългария.
Подс. Д.Х. е
четирикратно освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78 А от НК – по
НАХД № № 5434/06г. на ВРС – за деяние по
чл. 343 В ал. 2 от НК, № 6359/06г. на ВРС за деяние по чл. 343 В ал. 2 от НК, № 1362/07г. на ВРС за деяние по чл.
343 В ал. 2 от НК и № 1289/07г. на ВРС за деяние по чл. 343 В ал. 2 от НК, като
по всяко от тях са му налагани административни наказания глоба в размер на по
500лв.
Подс. С. е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78 А от НК – по НОХД № 4235/03г. на ВРС – за деяние по чл. 343 Б ал.
1 от НК, като му било наложено наказание глоба в размер на 600лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и осъждан по НОХД № 3008/07г. на
ВРС за деяние по чл. 216 ал. 1 от НК като му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок 3 месеца, отложено с изпитателен срок от три години, в сила
от 30.01.2008г.
Подс. С. е
осъждан по НОХД № 972/08г. на ВРС по чл. 343 Б ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание пробация при мерки по чл. 42 А ал. 2 т. 1, 2 от НК, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 9 месеца, в сила от 15.04.2008г.
Съдът е съобразил обстоятелството, че
производството по делото е преминало по реда на Глава ХХVІІ НПК и доколкото за
престъпленията, за които са повдигнати обвинения на подсъдимите няма предвидени
алтернативни наказания, то за съда съществува задължението съгласно чл.58а НК
да определи наказания за подсъдимите съгласно чл.55 НК.
В същото време е необходимо да се преценят
смекчаващите и отегчаващите доказателства за всеки от тях при определяне на
конкретното наказание, порди което и
съдът прецени следното:
- смекчаващи- млада възраст за подсъдимите, с
изключение на подс.Р.Х., чисто съдебно минало за подс.Р.Х., Д.Х. и Д.А.,
съжаление за извършеното;
- отегчаващи – предходно осъждане, невлияещо на
квалификацията за подс.С. и С., а по отношение на подс.Р.Х. и Д.Х. прилагани
мерки по чл.78а НК.
Изложените съображения мотивираха съда да наложи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Към момента на
осъществяване на престъпната дейност подс. Д.Х. е бил непълнолетен, но напълно
разбиращ свойството и значението на извършеното и в състояние да ръководи
постъпките си. В началото на престъпната дейност е бил на 15 години, а на
30.03.2003г. е навършил 16 години. В тази насока следва да бъде съобразено
обстоятелството, че организатор на престъпната груба е неговия баща подс.Р.Х. и
общовалидното за социалната група, от която произхожда, от установеното за
семейството и начина му на живот,макар и да е имал ясно съзнание за мястото и
функциите, които му са отредени от ръководителя на престъпната група, извършвал
ги е преди всичко именно под давлението на възпитанието, което е имал и факта,
че именно неговият баща му е поставял съответните задачи за изпълнение.
За престъплението по чл.321 НК по отношение на
подсъдимите съдът прецени, че следва да наложи наказания под определения от
закона минимум, но над средния размер на възможното за налагане наказание, както
следва:
За подс.Р.Х. при условията на чл.55, ал., т.1 НК
следва да бъде определено наказание до 3 години лишаване от свобода. Съдът
прецени, че наказанието следва да е над средния размер, поради което като
справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл 59,
ал .1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален «ОБЩ»
режим в затворническо общежитие от открит тип.
По отношение на подс.Д.А. при
условията на чл.55, ал.1, т.1 НК следва да бъде определено наказание до 1
година лишаване от свобода. Съдът прецени, че наказанието следва да е над
средния размер, поради което като справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването
на което следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на подс.Д.Х. при условията на чл.55, ал., т.2, б.Б НК следва да
бъде определено наказание пробация. Съдът прецени, че наказанието следва да е
над средния размер, поради което като справедливо определи наказанието «ПРОБАЦИЯ» със следните пробационни мерки:
-на основание чл.42 А, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА;
-На основание чл.42 А, ал.2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА;
-На основание чл.42 А, ал.2, т.4 от НК включване в курсове за професионална
квалификация, програми за обществено въздействие за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По отношение на подс.Г.С. при
условията на чл.55, ал., т.1 НК следва да бъде определено наказание до 1 година
лишаване от свобода. Съдът прецени, че наказанието следва да е над средния
размер, поради което като справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването
на което следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на подс.Ч.С. при
условията на чл.55, ал., т.1 НК следва да бъде определено наказание до 1 година
лишаване от свобода. Съдът прецени, че наказанието следва да е над средния
размер, поради което като справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването
на което следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Степента на
обществена опасност на престъплението по чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 от НК е
висока. Засегнати са отношенията, осигуряващи спазването на моралните норми,
установени в обществото относно половото общуване между хората и половата
нравственост – непосредствен обект на деянието. Престъпните прояви засягат
половата неприкосновеност на човека. Деянията са извършвани рутинно, през
продължителни периоди от време и спрямо пострадали на различна възраст от 18 до
37 годишна възраст със съответстващ различен интензитет на психичното
въздействие. В процеса на склоняване са упражнени физическо и психическо
насилие над жертвите. Престъпните действия са извършени на територията на друга
държава и са станали достояние на компетентните за разследване, превенция и
възстановяване на пострадалите органи и организации.
В същото време следва да бъде съобразено обстоятелството, че производството
по делото е по реда на глава ХХVІІ и е установен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. При липсата на алтернативно предвидени заказания в
разпоредбата на закона съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.55 НК и за
това престъпление.
За подс.Р.Х. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК
следва да бъде определено наказание до 1 година лишаване от свобода. Съдът
прецени, че наказанието следва да е над средния размер, поради което като
справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл 59,
ал .1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален «ОБЩ»
режим в затворническо общежитие от открит тип. В същото време законът
предвижда и комулативно наказание „глоба” от 500 до 1 000 лв. Съдът
прецени, че следва да наложи наказание ГЛОБА в размер на 1000 за деянията с
пострадали св.В., Джамбазова и Али, и съответно в размер на 700 лв. за деянията
с пострадали М. и Д..
За подс.Д.А. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК
следва да бъде определено наказание до 1 година лишаване от свобода. Съдът
прецени, че наказанието следва да е над средния размер, поради което като
справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което
следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. В същото време законът предвижда и комулативно наказание
„глоба” от 500 до 1 000 лв. Съдът прецени, че следва да наложи наказание
ГЛОБА в размер на 500 лева за всяко отделно деяние.
За подс.Д.Х. при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.Б НК следва да бъде определено наказание ПРОБАЦИЯ, тъй като за него няма
определен минимум. Съдът прецени, че наказанието следва да е над средния
размер, поради което като справедливо определи наказанието «ПРОБАЦИЯ» със следните пробационни мерки:
-на основание чл.42 А, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА;
-На основание чл.42 А, ал.2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА;
-На основание чл.42 А, ал.2, т.4 от НК включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено
въздействие за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По отношение на този подсъдими,
съдът прецени, че не може да наложи комулативно предвиденото наказание „Глоба”,
тъй като той е бил непълнолетен към момента на извършването на деянията и
съответно не може да ми бъдат налагани наказания глоба.
За подс.Г.С. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК
следва да бъде определено наказание до 1 година лишаване от свобода. Съдът
прецени, че наказанието следва да е над средния размер, поради което като
справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изтърпяването на което
следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. В същото време законът предвижда и комулативно наказание
„глоба” от 500 до 1 000 лв. Съдът прецени, че следва да наложи наказание
ГЛОБА в размер на 600 лева за деянието, извършено по отношение на св.В. и 1000
лв. за деянието, извършено по отношение на св.Али.
За подс.Ч.С. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК
следва да бъде определено наказание до 1 година лишаване от свобода. Съдът
прецени, че наказанието следва да е над средния размер, поради което като
справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което
следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. В същото време законът предвижда и комулативно наказание
„глоба” от 500 до 1 000 лв. Съдът прецени, че следва да наложи наказание
ГЛОБА в размер на 800 лева.
С изключително
висока степен на обществена опасност според съда са петте деяния по чл. 159В от НК, в четири от които – жертвите са били въведени в заблуждение – свид. Д., К.,
К. и Али, и само свид. И. е съзнавала действителната цел на преминаването й
извън страната. По-високата степен на обществена опасност в сравнение със
случаите на обикновения трафик – се дължи на обстоятелството, че трафикът е получил
трансграничен характер. По този начин пострадалите са били откъснати от
обичайната им среда и от техните близки, които биха могли да им окажат
съдействие, стават по-уязвими и възможностите им за противопоставяне на
постигане на престъпните цели значително са намалели. С описаните деяния
сериозно са засегнати голям кръг защитени обществени интереси, настъпили са и
невъзстановими общественоопасни последици. Посегателствата са насочени към
отношенията, които осигуряват различни видове неприкосновеност на човешката
личност – свобода на избор на поведение, полова неприкосновеност и полов морал.
Завишената степен на обществена опасност на деянието следва да бъде
съобразено в съпоставка със сравнително по-ниската степен на обществена
опасност на самите извършители, при които преобладават смакчаващите
отговорността обстоятелства, както обстоятелството, че производството по делото
е било проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, което предвижда задължително
приложение на чл.55 НК, доколкото в разпоредбата на закона липсва алтернативно
предвидено наказание, действащата към момента на извършване на деянията
редакция е предвиждала наказания от 5 до 15 години лишаване от свобода и глаба
до 20 000 лв.
За подс.Р.Х. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК
следва да бъде определено наказание до 5 години лишаване от свобода. Съдът
прецени, че наказанието следва да е над средния размер, поради което като
справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което на
основание чл 59, ал .1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален «ОБЩ» режим в затворническо общежитие
от открит тип. В същото време законът предвижда и комулативно наказание „глоба”
до 20 000 лв. Съдът прецени, че следва да наложи наказание ГЛОБА в размер на 5000
за деянията с пострадали св.Д., Кастова, К. и Али, и съответно в размер на 1000
лв. за деянието с пострадали И..
За подс.Д.А. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК
следва да бъде определено наказание до 5 години лишаване от свобода. Съдът
прецени, че наказанието следва да е над средния размер, поради което като
справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което
следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила. В същото време законът предвижда и комулативно наказание
„глоба” до 20000 лв. Съдът прецени, че следва да наложи наказание ГЛОБА в
размер на 1 500 лева за всяко отделно деяние.
За подс.Д.Х. при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК следва да бъде определено наказание ПРОБАЦИЯ, тъй като за него няма
определен минимум. Съдът прецени, че наказанието следва да е над средния
размер, поради което като справедливо определи наказанието «ПРОБАЦИЯ» със следните пробационни мерки:
-на основание чл.42 А, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за
срок от ЕДНА ГОДИНА;
-На основание чл.42 А, ал.2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА;
-На основание чл.42 А, ал.2, т.4 от НК включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено
въздействие за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По отношение на този подсъдими,
съдът прецени, че не може да наложи комулативно предвиденото наказание „Глоба”,
тъй като той е бил непълнолетен към момента на извършването на деянията и
съответно не може да ми бъдат налагани наказания глоба.
В същото време по отношение на
подс.Д.Х. правилната разпоредба, която следва да бъде приложена за определяне
на наказание по чр.159в НК би била тази по чл.63, ал.2, т.2 НК, но тъй като
такова обвинение не е било надлежно повдигнато и предявено на този подсъдим,
съдът намира, че не може да влошава положенията му със съдебния си акт, поради
определи вида и размена на наказанията според предявеното обвинение от страна
на прокуратурата, а именно по чл.63, ал.1, т.2 НК.
За подс.Г.С. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК
следва да бъде определено наказание до 5 години лишаване от свобода. Съдът
прецени, че наказанието следва да е над средния размер, поради което като
справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
изтърпяването на което следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. В същото време законът
предвижда и комулативно наказание „глоба” до 20000 лв. Съдът прецени, че следва
да наложи наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева за деянието с пострадала св.И.
и 2000 лв. за всяко отделно деяние с пострадали св.Д. и Али.
За подс.Ч.С. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК
следва да бъде определено наказание до 5 години лишаване от свобода. Съдът
прецени, че наказанието следва да е над средния размер, поради което като
справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което
следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. В същото време законът предвижда и комулативно наказание
„глоба” до 20000 лв. Съдът прецени, че следва да наложи наказание ГЛОБА в
размер на 1 000 лева.
При определяне на комулативно предвидените наказания „глоба” представителят
на прокуратурата е поискал по-високи размери от определените от съда, но при
постановяване на съдебния си акт съдът прецени обстоятелството, че делото се
разглежда за втори път от ВОС и доколкото срещу първата постановена присъда не
е имало депозиран протест, то и е незаконосъобразно определянето на по-висок
размер на наказанието „глоба” от определения при първото разглеждане.
Престъплението по чл. 142 А ал. 4 вр.
ал. 1 от НК разкрива изключително висока степен на обществена опасност.
Сериозно са засегнати обществените отношения, чрез които се осигурява
обективната възможност на всеки човек да се придвижва свободно в
пространството, като престъпното състояние е продължило деветнадесет дни.
Съпътстващите престъплението отрицателни емоции са били значително по-големи от
обикновените случаи на извършване на деяние от този вид. Свидетелката е била
лишена, както от свободата си, така и от необходимите за поддържане на
психическата й пълноценност лекарства, в хода на деянието подс. Р. Х. е
упражнил целенасочено въздействие, за да я мотивира да проституира като си е
служил със заплахи, включително и спрямо най-ценното за свидетелката – детето
й. Паралелно с противозаконното лишаване от свобода е извършено и деяние по чл.
155 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като е постигнат общ свръхувреждащ пострадалата
престъпен резултат – категорично и безвъзвратно проявен върху психичното й
страдание.
В същото време
по отношение и на това деяние следва да бъдат съобразени превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства и обстоятелството, че производството
по делото е по реда на Глава ХХVІІ НПК, както и липсата в законовота разпоредба
на алтернативно предвидени наказания, което задължава съда да приложи
разпоредбата на чл.55 НК.
За подс.Р.Х. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК
следва да бъде определено наказание до 3 години лишаване от свобода. Съдът
прецени, че наказанието следва да е над средния размер, поради което като
справедливо определи наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл 59,
ал .1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален «ОБЩ»
режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът прецени, че по отношение на подс.
Р.Х. следва да бъде приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 НК тъй като деянията
са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях, поради което следва да наложи на подсъдимия най-тежкато от така
определените наказания, а именно «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от
ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл 59, ал .1 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален «ОБЩ» режим
в затворническо общежитие от открит тип.
На осн.чл.23.,
ал.3 НК към така определеното най-тежко наказание следва да бъде определено и
наказанието ГЛОБА в размер на 5 000
лв.
На осн.чл.59,
ал.1 НК съдът намира, че следва да бъде зачетено и времето през което подс.Р.Х.
е с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано от 13.07.2009 год.
Съдът прецени, че по отношение на подс.
Д.Х. следва да бъде приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 НК тъй като деянията
са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях, поради което следва да наложи на подсъдимия най-тежкато от така определените
наказания, а именно ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
-на основание чл.42 А, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за
срок от ЕДНА ГОДИНА;
-На основание чл.42 А, ал.2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА;
-На основание чл.42 А, ал.2, т.4 от НК включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено
въздействие за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание
чл.59, ал.1 от НК ЗАЧИТА времето през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 25.02.2009 г. до 14.07.2009 г.
Съдът прецени, че по отношение на подс.Д.А.
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 НК тъй като деянията са били
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
което следва да наложи на подсъдимия най-тежкато от така определените
наказания, а именно «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от
ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което отлага на осн.чл.66, ал.1 НК с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считено от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.23.,
ал.3 НК към така определеното най-тежко наказание следва да бъде определено и
наказанието ГЛОБА в размер на 1500 лв.
Съдът прецени,
че по отношение на подс.Г.С. следва да бъде приложена разпоредбата на чл.23,
ал.1 НК тъй като деянията са били извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради което следва да наложи на подсъдимия
най-тежкато от така определените наказания, а именно «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното
най-тежко наказание и наказанието ГЛОБА
в размер на 2000 лв.
На основание чл. 25, ал.1 , вр.чл.
23, ал.1 от НК ГРУПИРА наложените на
подс.С. наказания по настоящото дело и по НОХД
№ 3008/2007 г. на ВРС, 28 състав – лишаване от свобода за срок от три
месеца, отложено по чл. 66, ал .1 от НК с изпитателен срок от три години, като ПОСТАНОВЯВА за изтърпяване най-тежкото
от тях, а именно – «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното най-тежко
наказание и наказанието ГЛОБА в
размер на 2000 лв.
На основание
чл.59, ал.1 от НК ЗАЧИТА времето през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 25.02.2009 г. до 14.07.2009 г.
Съдът прецени,
че по отношение на подс.Ч.С. следва да бъде приложена разпоредбата на чл.23,
ал.1 НК тъй като деянията са били извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради което следва да наложи на подсъдимия
най-тежкато от така определените наказания, а именно“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното
най-тежко наказание и наказанието ГЛОБА
в размер на 1000 лева.
На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК ГРУПИРА наложеното на подс.С.
наказание по настоящото дело и по НОХД
№ 972/2008 г. на ВРС, 37 състав – пробация и лишаване от право да управлява
МПС за срок от девет месеца, като ПОСТАНОВЯВА
за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно – “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, ал.1, вр.чл 23,
ал.2 и 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така
определеното най-тежко наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 1000 лева.,
както и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 25, ал.2 и 3 от НК ПРИСПАДА
изтърпяната част от наказанията по НОХД № 972/2008 г. на ВРС.
Съдът намира, че определени в посочения размер
наказанията биха осъществили целите на индивидуалната и генералната превенция.
На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на
подсъдимите деловодните разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :