и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 9/08.02.2007 г., постановена по НОХД № 967/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал Мохамед Сергеев Маринов от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 05.10.2006 г. в гр.Кърджали, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, чрез използване на специален начин – ловкост, повторно, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи –пари в размер на 40 лв., от владението на Таня Господинова Маркова от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.т.4 и 7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.64, ал.1 от НК го е освободил от изтърпяване на така наложеното наказание и го е настанил във възпитателно училище – интернат. На основание чл.69, ал.2 от НК съдът е освободил изцяло от изтърпяване на наказанието постановено с присъда /определение/ по НОХД №144/2006 г. на КРС, влязла в законна сила на 02.03.2006 г., с която на подсъдимия за извършено престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Постановил е също след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство – 1 бр. монета от 1 лв. да се върне на Таня Господинова Маркова от гр.Кърджали. Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 60 лева. Срещу така постановената присъда е подаден протест от прокурор при РП-Кърджали, в който се твърди, че присъдата е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК и като такава е неправилна. Наложеното наказание счита за явно несправедливо, тъй като към момента на извършване на престъпното деяние – 05.10.2006 г., непълнолетния подсъдим Мохамед Маринов бил осъждан с 3 влезли в сила присъди, от което следвало, че е проявил престъпна упоритост при извършване на престъпленията и въобще не се е превъзпитал. Освен това посоченото деяние било извършено в рамките на изпитателния срок, наложен му с присъда по НОХД № 144/2006 г. по описа на РС – Кърджали и освобождавайки го от изтърпяване на наказанието по условното осъждане, съдът не бил взел предвид обществената опасност на подсъдимия, която била висока и престъпната му упоритост. Счита, че наложеното с протестираната присъда наказание, от чието изтърпяване е освободен и настаняването му във възпитателно училище – интернат не биха постигнали целите на наказанието. С оглед на изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК с протеста се предлага да бъде изменена присъдата постановена по НОХД №967/2006 г. по описа на РС-Кърджали, като се увеличи наложеното на подсъдимия наказание от три месеца на шест месеца „лишаване от свобода” и на основание чл.68, ал.1 от НК да се приведе в изпълнение отложеното наказание по НОХД №144/2006 г. по описа на РС-Кърджали, а именно три месеца „лишаване от свобода”. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста в съдебно заседание и моли съда да постанови решение, с което да измени присъдата постановена по НОХД № 967/2006 г. на КРС като се увеличи наложеното наказание лишаване от свобода от три на шест месеца без да се прилага разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК и да бъде приведено в изпълнение наказанието по присъда по НОХД №144/2006 г. по описа на КРС. В съдебно заседание ответника по протеста - подсъдимия Маринов не се явява. Представляващия го служебно назначен защитник – адв.Чакъров, счита протеста за неоснователен и моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Съдът правилно бил отчел степента на обществена опасност на деянието, касаело се за кражба в размер на 40 лв., макар и квалифицирана като извършена по специален начин, но в същото време бил отчетен и социалния статус на извършителя и условията, при които живее, поради което правилно бил приложен чл.64, ал.1 от НК. Счита, че в средата, в която сега бил установен, ще бъдат изпълнени целите на наказанието. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на протестираната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с изложените оплаквания, констатира: Протеста е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните доÛазателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: На 05.10.2006 год. около 12.00 часа подсъдимият Мохамед Маринов движейки се покрай паркинг, находящ се до ресторант „Тракийска гозба” в гр.Кърджали, забелязал паркиран лек таксиметров автомобил „Тико” с ДК № К 15 04 АМ, собственост на св.Таня Маркова. Подсъдимият се огледал и след като не забелязал никакви лица наоколо се приближил до автомобила, погледнал през стъклата му и забелязал, че до жабката има оставени пари. Той хванал стъклото на шофьорската врата и го извадил от гумените уплътнения, след което отворил вратата и взел от барчето на автомобила и от монетник, находящ се под таблото общо сумата от 40 лева на банкноти и монети, след което напуснал автомобила. Част от сумата изхарчил на лични нужди, а другата част предоставил на батко си. Междувременно св.Маркова установила липсата на пари от автомобила си и сигнализирал за извършената кражба на органите на полицията. Същият ден /05.20.06г./ бил извършен оглед на автомобила и били открити и иззети дактилоскопни следи. От заключението на вещото лице Кисьова, извършило дактилоскопна експертиза, се установява, че иззетата от вътрешната страна на предното ляво стъкло дактилоскопна следа от лек автомобил „Тико” с ДК № К 15-04 АМ е оставена от лявата длан на лицето Мохамед Сергеев Маринов. С протокол за доброволно предаване от 06.10.2006 г., подс.Маринов предал на разследващия 1 бр. монета от 1 лев, като заявил, че това е останалата му сума от кражбата от таксиметровия автомобил „Тико” до ресторант „Тракийска гозба”. Видно от заключението на вещото лице Бюлюкова, към датата на извършване на деянието подс.Маринов, макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Установено е също, че не страда от психично заболяване и не се води на отчет в ДПБ- Кърджали. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която се установява от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви, и която обстановка не се оспорва от страните, следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Правилно и законосъобразно кражбата е квалифицирана като съставомерна по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, предвид, че при извършването й деецът е използвал специален начин ловкост по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК, случаят е немаловажен случай и е извършена повторно по смисъла на чл.195, ал.1 т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, с оглед предходните му осъждания с влезли в сила присъди за кражби - присъда по НОХД №895/2005 г., влязла в сила на 23.12.2005 г., с определение постановено по реда на чл.414з, ал.7 от НПК/отм./ по НОХД №144/2006 г., влязло в сила на 02.03.2006 г. и с присъда по НОХД №435/2006 г. влязла с сила на 21.07.2006 г., всички по описа на Районен съд Кърджали. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд подробно е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя, а също и смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, след което е достигнал до правилния извод, че в случая наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца. Така определеното наказание напълно отговаря на извършеното от подс.Маринов деяние и на целите визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Съдът е приел, че след като подсъдимият е непълнолетен, наказанието „лишаване от свобода” е по-малко от 1 година и не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, следва на основание чл.64, ал.1 от НК, подс.Маринов да бъде освободен от изтърпяването му и да бъде настанен във възпитателно училище – интернат. За определяне на тази мярка, решаващият съд е посочил, че е взел предвид липсата на достатъчен родителски контрол – Маринов живеел с майка си, която била разведена, а баща му живеел в друг град, както и с оглед характеристичните данни за личността му. Във връзка с изложеното настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите изложени в протеста, че определеното наказание е явно несправедливо, с оглед престъпната упоритост, която е проявил деецът и непостигане на целеното превъзпитание на подсъдимия с наложените му наказания по предходните му осъждания, поради което и наказанието следвало да бъде увеличено от три на шест месеца „лишаване от свобода”, което да се изтърпи ефективно. Освен сочената престъпна упоритост, която е проявил деецът, при определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК се вземат предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При определяне размера на наказанието първоинстанционният съд, както бе посочено и по-горе в решението, е съобразил и подробно обсъдил всички обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията на наказанието съгласно разпоредбата на чл.54 от НК. Така законосъобразно е прието, че обществената опасност на конкретното деяние е ниска с оглед размера на причинения престъпен резултат, който е на незначителна стойност – пари в размер на 40 лева, който признак от своя страна характеризира степента на засягане на обществените отношения, свързани със собствеността. Максимално подробно е извършена и преценка на обществената опасност на дееца, която настоящата съдебна инстанция определя като средна по степен съобразявайки следните данни и обстоятелства: деецът е 16-годишен непълнолетен ученик т.е. в юношеска възраст; произхожда от бедно ромско семейство на разведени родители, като грижи за него се полагат единствено от майка му, която често боледувала, а бащата живеел в гр.Мадан, което от своя страна обуславя занижен родителски контрол; с нисък социален статус и правосъзнание; прави пълни самопризнания, като подробно обяснява фактическата обстановка на извършеното деяние; съдейства за разкриване на обективната истина по делото; съжалява и се разкайва за извършеното. Описаните данни и обстоятелства представляват смекчаващи вината обстоятелства. Данни охарактеризиращи негативно дееца са единственото предходните му осъждания – Мохамед Маринов е осъден за кражби по три влезли в сила присъди преди датата на извършване на процесното деяние – 05.10.2006 г. /присъда по НОХД №895/2005 г., влязла в сила на 23.12.2005 г., определение постановено по реда на чл.414з, ал.7 от НПК/отм./ по НОХД №144/2006 г., влязло в сила на 02.03.2006 г. и присъда по НОХД №435/2006 г. влязла с сила на 21.07.2006 г., всички по описа на Районен съд Кърджали/, което обстоятелство обаче не може еднозначно да се определи като отегчаващо вината обстоятелство, тъй по едно от кÔалифициращите кражбата обстоятелства - в немаловажни случаи, ако е извършена повторно - чл.197, ал.1 т.7 от НК, предходните осъждания за кражба са част от състава на процесното престъпление, т.е. това обстоятелство е взето в предвид от закона при определяне на съответното престъпление, за което подсъдимият е предаден на съд и осъден, поради което съгласно разпоредбата на чл.56 от НК не е отегчаващо обстоятелство предвид посочената квалификация. В тази връзка следва да се отбележи също, че именно предходните осъждания са критерият даващ основание кражбата да се определи като немаловажна. В същото време съдът съобрази, че с извършената кражбата е осъществен и състава на чл.195, ал.1, т.4 от НК, предвид използването от дееца на специален начин, а именно ловкост, с която е успял да извади стъклото на прозореца от гумените уплътнения на шофьорската врата на автомобила, след което да проникне в него. В приложената характеристика за подс.Маринов като негативно обстоятелство е посочено единствено, че същият е регистриран за извършени многобройни криминални престъпления в ДПС към РПУ – Кърджали. В тази връзка съдът съобрази, че освен описаните осъждания, които вече бяха коментирани, други данни за извършени от подсъдимия „криминални” престъпления липсват по делото. С оглед на всичко изложено относно отговорността на дееца следва да се направи извода, че размера на наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде определен при превес на смекчаващите вината обстоятелства, които съгласно чл.54, ал.2 от НК обуславят налагането на по-леко наказание. Определения размер от 3 месеца в настоящия случай е законосъобразен и справедлив, и отговаря напълно на извършеното от подсъдимия деяние. Предвид наличието на предпоставките визирани в разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК и конкретно извършеното деяние отново законосъобразно първоинстанционният съд е освободил подсъдимия от изтърпяване на наложеното му наказание и го е настанил във възпитателно училище – интернат. Настоящия съдебен състав счита, че именно тази мярка е най - подходяща в конкретния случай, тъй като най-добре би превъзпитала и поправила дееца към спазване на законите и добрите нрави. Изпращането му в поправителен дом, където непълнолетните изтърпяват наказание „лишаване от свобода” е прекалено строго и несправедливо за процесното престъпление извършено от подс.Маринов. Законосъобразно решаващият съд е приел, че извършителя не следва да търпи наказанието лишаване от свобода за срок от 3 месеца по осъждането му с определение от 02.03.2006 г. по НОХД №144/2006 г. на КРС, което изпълнение е било отложено за срок от три години и на основание чл.69, ал.2 от НК го е освободил изцяло от изтърпяването му. Предвид всичко изложено искането направено с протеста първоинстанционната присъда да бъде изменена като наложеното на подс.Маринов наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца се увеличи на 6 месеца и се постанови изтърпяването на условната присъда от три месеца лишаване от свобода, се явява неоснователно и незаконосъобразно. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена протестираната присъда. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9/08.02.2007 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 967 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |