№. 260018 / 5.2..2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
05.02.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 21.01.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора..............................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2383 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2. СК, чл.143 СК.
Ищецът, И.Д.И., ЕГН, xxxxxxxxxx и адрес: xxx, е предявил иск срещу П.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx и адрес: xxx, с правно основание чл.127 ал.2. и ал.3 СК.
В исковата си молба твърди, че той и П. са родители на децата И. И. Д., ЕГН xxxxxxxxxx и В. И. Д., ЕГН xxxxxxxxxx.
С П. не живеят заедно от 2. години, поради съжителството на майката и раждането на трето дете от друг мъж. С оглед защита на правата и интересите на децата, той преди да подаде настоящата искова молба провел разговори с майката П.Л. да постигнат съгласие относно издръжката на децата и местоживеенето им.
Нямат спор относно: Упражняването на родителските права, личните отношения с децата и местожителството на децата, поради факта, че децата живеят, отглеждани са и са обгрижвани изцяло от него.
От две години отдава необходимите грижи, възпитание и отглежда
двете деца, при абсолютна незаинтересованост от страна на майката.
В интерес на децата е да живеят в подходяща семейна среда, в която да се чувстват спокойно и удовлетворени, поради което упражняването на родителските права следва да му бъде предоставено. Това няма да промени социалната и жилищната среда на децата, в предвид крехката им и емоционална възраст и отдалечените и утежнени контакти с майката. Разполага с наследствено жилище, което е обзаведено с всичко необходимо, даващо комфорт и условия за живот на децата. Децата имат положителна нагласа към семейната си среда и привързаност единствено към него, което е от съществено значение за благоприятното развитие на отношенията родител - деца и за хармоничното изграждане на децата като личност. И като добави, обстоятелството, че двете момичета са на крехка емоционална и физическа възраст, а майката съжителства с друг мъж, на друго непознато място.
Изхождайки от принципа за грижа за детето и необходимостта му да контактува с двамата си родители, следва да се даде възможност на майката да вижда дъщерите си. Предлага следния режим за осъществяване на лични отношения, а именно: П.Л.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx да има право да вижда и взема децата при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с право на преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения му годишен отпуск, по предварителна договорка, постигната най-късно до края на месец май.
Задължението за издръжка на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане. Съгласно чл.143, ал.1 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на децата да получат издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството непълнолетно лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от минималната работна заплата. Размерът на издръжката е относителна величина и при определянето му се прави конкретна преценка на посочените обстоятелства, от които зависи. В настоящия случай възрастта на децата и липсата на изключителни нужди, по смисъла на чл.143,ал.3 от СК, налага да се приеме, че необходимият за правилното им отглеждане и хармонично развитие размер на издръжката, преценен съобразно обикновените условия на живот и вземайки в предвид
финансовите възможности на майката желая тя да бъде в размер на законоустановения минимум - 152.50лв за дете.
Той в качеството на баща полага и ще полага непосредствените грижи за дъщерите си, което трудно може да бъде оценено в паричен еквивалент.
При изложената фактическа обстановка счита, че са налице основанията на чл. 127, ал. 3 от СК съдът да определи привременни мерки в интерес на децата, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2. от СК, родителите имат равни права и задължения по отношение ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са в брак. Разпоредбата на чл.123, ал.1 от СК допълва, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето.
Моли съда да постанови определение на основание чл.127, ал.3 от СК, с което да се постанови привременни мерки, съгласно които:
Да се предостави упражняването на родителските права на него, И.Д.И. и се определи местоживеенето на децата да е с него - в с. Г. Ц. ул. ,,Т.“ №. 2., както е и по настоящем, при режим на лични контакти на майката П.Л.Д. с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с право на преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, по предварителна договорка, постигната най-късно до края на месец май, като майката да взема и връща децата в дома им;
П.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща месечна издръжка за децата И. И. Д. на 7 год., и В. И. Д. на 14 г. в минималния предвиден размер от СК от 152.50лв., начиная от завеждане на делото, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, до приключване на делото с влязло в сила решение;
Моли съда да постанови решение, с което да се произнесе относно
предоставянето на родителските права, местоживеенето, личните отношения с децата и издръжката им, така, както са поискани и за привременните мерки.
Ответникът П.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е връчен препис от исковата молба. В срока, предвиден за отговор не е взето становище по иска, не са представени доказателства, на са заявени искания, не са направени и оспорвания.
Изискан е и представен на 16.11.2020 година Социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” Монтана, с вх.№. 262132, депозиран в Районен съд Монтана.
С определение №. 260330 от 16.11.2020 година съдът, при условията на чл.323 ГПК е определил привременни мерки относно издръжката и грижата за ненавършилите пълнолетие деца до приключване производството по делото.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Дирекция „Социално подпомагане” Монтана представя писмено становище.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, събраните в хода на производството доказателства и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Предявен е иск от бащата, за определяне упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство деца.
Майката не взема становище по иска в предвидения от закона срок.
По делото е безспорно установено, от представените заверени копия на Удостоверение за раждане от xxx xxx, въз основа на Акт за раждане №. 0018, че на 09.01.2006 година е родено детето В. И. Д., с родители: П.Л.Д. – майка и баща – И.Д.И., страни в процеса.
Съгласно Удостоверение аз раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №. 0155 от 21.03.2013 година на Община Монтана, на 16.03.2013 година в град Монтана е родена И. И. Д., от същите родители.
Страните са живели на съпружески начала и от това фактическо съжителство са родени В., който към настоящия момент е на 15 години. И. има навършени 7 години и 11 месеца.
Съгласно събраните в хода на производството доказателства е установено, че страните са се разделили преди около две години и всеки от тях живее на различни адреси. Децата са останали да живеят при бащата. Понастоящем бащата полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на двете им дъщери. Няма данни при какви социално-битови условия се отглеждат момичетата. Бащата е земеделски производител, отглежда 260 декара земя с различни насаждения.
В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно не е постигнато съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с родителя и издръжката им, следва съдът да разреши възникналия спор.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство деца, съдът съобрази, следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.59 ал.6 от Семейния кодекс съдът изслуша бащата, който е категоричен в решението си да упражнява родителските права по отношение и на двете деца.
В конкретният случай основен критерий за решението при кого от двамата да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самите деца. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС №. 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№. 3/74 г., което не е загубило силата си понастоящем, и при действието на Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г. Съобразно постановеното в него, съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС №. 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен безспорен авторитет. Самата грижа към детето предпоставя освен отговорност, отдаденост, постоянна, всеобхватна, непрекъсната и цялостна грижа и внимание. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот.
От събраните по делото доказателства е безспорно, че двете момичета, от раждането си са отглеждани в семейна среда, от своите родители. Отношенията между родителите са били изградени на взаимна обич, зачитане, уважение, доверие, разбиране и подпомагане. В хода на процеса се изясни, а и на съда служебно е известно, че майката П. е напуснала семейството си, заживяла е с друг мъж, от който е родила дете. Безспорно се установи, че майката е тази, която е напуснала семейното жилище преди две години и от тогава родителите са разделени. Двете момичета са останали при своя баща, които осъществяват контакти и срещи с майката.
При произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съдът следва да спази правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото /чл. 14 от Конституцията на Република България/, закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, както и при кой от родителите децата ще се чувства по-добре. Съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение и не само следва да прецени твърдените на страна или направено доказателствено искане, но е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство.
Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на децата. Тъй като родителските качества и проявлението им имат най-голямо значение, а емоционалната връзка и изграденият родителски авторитет пред детето - резултат от проявлението на тези качества, изборът на детето при кого предпочита да живее не следва да се игнорира от съда без състоятелни мотиви, следва да се прецени задълбочено и да се зачете.
Във възрастта, в която се намират В. и И., в която се счита, че вече са създадени навици, са необходими още много знания, придобиване на умения, в която се внушават ценности и детето следва да се моделира, изгражда и напътства, за което безспорно са необходими и двамата родители. Когато отношенията между тях са добри, то и децата са спокойни, сигурни, уверени, усмихнати, щастливи, успяващи. Всичко е в семейството – най-вече примера, който се показва с отношенията между членовете му и авторитета, който са изградили и създали родителите. Действително, авторитета на родителите спрямо децата не може да бъде наложен, той се създава и извоюва, отстоява се постоянно. Изискват се взаимни усилия за изграждане на взаимоотношения на разбирателство, търпимост, толерантност, съчувствие и подпомагане, зачитане достойнството на всеки. Във всичко това е любовта – като израз на всеотдайност, съпричастност, топлота, търпение и най-вече внимание. В тази връзка са и отношенията на поощрение, одобрение и стимулиране на децата, но и на порицание, на справедливо, спокойно откоригиране допуснати грешки, на надзор, контрол и изисквания, съвместими с възможностите и възрастта на детето, и най-важното и съществено е, да не се прекъсва емоционалната връзка между родители и деца. Тук не става въпрос и за угаждане, разглезване, прекалено задоволяване или опрощаване на допуснати грешки, с единствената мисъл да бъде обичан повече родителя и да се покаже като по-добрия. Но няма и друг кой, освен родителя, който търпеливо, спокойно, постоянно и преди всичко с поведението си да покаже кое е добро и кое зло, кое е правилно и кое неправилно, как да се реагира, какво да се направи, когато възникне проблем, как се преодоляват възникнали трудности.
Ответницата не взе никакво становище по иска, не се яви и в насрочено съдебно заседание да отговори на въпроси, отнасящи се до понататъшния живот на двете момичета. Проявената безотговорност, безучастност, не желание, незаинтересованост, е основание на съда да приеме, че просто и липсва НЕОБХОДИМИЯ родителски капацитет, мисъл, грижа и отношение. В хода на процеса се установи, че цялата грижа и отговорност за двете момичета е най-вече на бащата. Проявеното поведение на майката, освен, че не е нормално, то е и неприемливо. Съдът не е длъжен да коментира и изяснява причините за влошените отношения между родителите, то това е от много голямо значение и има тясна връзка за състоянието на децата, тъй като неминуемо рефлектира върху тях. Те са най-големия, безпощаден и точен барометър и са най-потерпевши от това, което се случва и се е случило.
В конкретния случай, съобразено с всички доказателства по делото и по убеждение на съда, интересът на децата налага упражняването на родителските права да бъде възложено на бащата. Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, навици, умения, социалното обкръжение, възрастта и пола на децата, доверието и уважението, което съществува между бащата и двете момичета, фактът, че те живеят и понастоящем с него, привързаността им, а така също и че не се възпрепятства контакта с майката, намира, че в най-голям интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Решаващ и единствен критерий за съда в случая е обективният интерес на В. и И., поради което и намира, че в конкретния случай, на настоящия етап в създадените отношения, не майката е по-пригодна, а бащата е този, който следва да поеме грижата за отглеждането и възпитанието им. Майката обаче следва да има осигурена възможност за редовни контакти с децата, за да не се допусне окончателно прекъсване на връзките помежду им и пълно отчуждение между тях, което не е в интерес както за тях, така и за майката.
Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им, без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Същевременно решението на съда не следва да изброява всички форми на лични отношения, а да предостави до известна степен свобода на преценка и избор на родителя и детето, като се има предвид и възрастта им. Независимо от това, на кого са предоставени за упражняване родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля, значение и отговорност за формиране и подпомагане развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за това от съда. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес на детето си. Той носи отговорност за своите действия и при липса на доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави свобода на преценка. Поддържането на лични отношения е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да изпълнява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание, развитие, съзряване. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува и с двамата си родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на децата. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето. Следва да се създаде възможност за децата, общувайки с майката, да възвърнат своите чувства на привързаност, обич и доверие. Това ще съдейства за правилното и развитие и личностно формиране, за тяхното спокойствие и самочувствие; да приемат не само грижите и подкрепата на бащата, но и на тези на майката, което ще съдейства да се преодолее по-леко разрушаването на връзката между родителите и окончателното им решение за невъзможност от по-нататъшно съвместно съжителстване.
Предоставянето на родителските права за упражняване по отношение на децата от бащата, обуславя извода и за определяне тяхното местоживеене, което съгласно изискването на закона се постановява и в отделен диспозитив.
По отношение на издръжката, дължима от майката:
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а и възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2. СК. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление №. 5/1970 г. на Пленума на ВС. За задоволяване нуждите на родените деца, съответно на 15 години и на 7 и 11 месeца от храна, облекло, и други ежедневно необходими разходи, макар и без луксозните такива, са нужни средства, които следва да се поемат от родителите и – страните по делото – съобразно доходите и възможностите им. Не са представени доказателства за доходите на родителите. П.Л.Д. следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лева, който е минималния такъв, за двете момичета, като за В., със съгласието на баща и, а за И., чрез И.Д.И., като неин баща и законен представител, на когото е предоставено упражняването на родителските права по следните съображения: При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, във връзка с ППВС №. 5/1981 г. за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените определени от Министерския съвет граници на размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на момичетата, са необходими 270.00 лева месечно, от които майката следва да поеме 162.50 лева, а бащата останалите, като бащата поема и грижите по непосредственото отглеждане и възпитание.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата И. И. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година и В. И. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г., на бащата И.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx;
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на И. И. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година и В. И. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г., както следва: с.Г. Ц. о., ул. Т. №. 2., в жилището, което обитават със своя баща.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката П.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и децата И. И. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година и В. И. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г., два пъти в месеца, всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с право на преспиване, като майката да взема и връща децата в дома им; както и един месец през лятото.
ОСЪЖДА П.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лв. за детето И. И. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година, на неговия баща И.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, считано от 28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа и, до окончателното изплащате на сумата, до настъпването на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА П.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лв. за детето В. И. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г., на нея, със съгласието на баща и И.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, считано от 28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа и, до окончателното изплащате на сумата, до настъпването на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА П.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за определената месечна издръжка в размер на 468.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл.242 ал.1 предложение първо ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: