Решение по дело №162/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 69/23.02.2024 г., постановено по АНД № 20242230200010/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което се потвърждава като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 23–0804–005602/20.11.2023 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ - Сливен, упълномощен с M3 № 8121з-1632/02.12.2021 г. против Ж. С. Х., с [ЕГН], за извършено нарушение по чл.137А, ал. 1 от ЗДвП

Горното решение е обжалвано в законният срок от Ж. С. Х.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при постановяването на решението, съдът не е констатирал допуснатите в хода на административното производство нарушения на процесуалните правила. В решението било посочено, че нарушението е извършено на 31.10.2023 г., а в съставения АУАН било посочено, че е извършено на 01.11.2023 г. Съществувало разминаване между съставения АУАН и издаденото НП, относно датата на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание касатора лично и чрез пълномощника си адв. С. М. от АК – Ямбол поддържа жалбата. Счита, решението на Районен съд - Сливен за неправилно и незаконосъобразно и моли като такова същото да бъде отменено, а също да бъде отменено и наказателното постановление. Представя писмено становище.

Ответникът по касацията – Началник сектор в РУ - Сливен при ОД на МВР – Сливен не се явява в съдебно заседание. В писмено становище от пълномощника му заявява, че оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на РС Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, като предлага да се потвърди решението на СлРС, като правилно и законосъобразно. В случай, че административният съд прецени доводите в касационната жалба, относно разминавания в датите на отделни правнозначими факти и документи, че същите не са плод на техническа грешка, моли да се процедира съобразно закона.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.11.2023 г. в 15:20 часа, в гр.Сливен на ул. „Керамика“ в района на предприятие "Тирбул" жалбоподателят Ж. С. Х. управлявал лек автомобил, марка „Рено канго“ с ДКН [рег. номер], без да има поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. На същата дата и място се намирал полицейски екип, който осъществявал контрол за допуснати нарушения по ЗДП. Водача бил спрян за проверка, при която му бил съставен АУАН № 0641858 от 01.11.2023 г. за извършено от него нарушение на чл. 137а,ал.1 от ЗДП, затова ,че като водач на МПС от категории М1, M2, МЗ и N1,N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

Въз основа на АУАН му било издадено НП № 23–0804–005602/20.11.2023 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ - Сливен, с което на основание чл. 183, ал.4, т.7 пр.1. от ЗДвП на касатора била наложена глоба в размер на 50 лв. В НП е посочено, че е съставено въз основа на АУАН № АД 0641858 от 31.10.2023 г, като на 31.10.2023 г. в 15:20 часа, в гр.Сливен на ул. „Керамика“ в района на предприятие "ТУРБУЛ" водача Ж. С. Х. управлявал лек автомобил, марка „Рено канго“ с ДКН [рег. номер], без да има поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на нарушението от касатора и че издаденото въз основа на акта наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като АУАН е съставен за деяние, което е различно от това за което е наложено административно наказание. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 01.11.2023 г., а наказанието е наложено за нарушение извършено на 31.10.2023 г. По този начин е наложено административно наказание за деяние, за което не е съставен АУАН, а това представлява съществено нарушение на чл. 36, ал.1 от ЗАНН. В случая не може да се приеме, че е допусната техническа грешка, тъй като липсва акт на АНО за поправката и. След като липсват предприети действия от АНО за поправка на техническа грешка, то следва да се приеме, че волята му е тази изразена в НП. Наличието на яснота относно датата, на която е извършено административното нарушение, както и местоизвършването му е необходимо за да може нарушителят да узнае кога се твърди, че е извършил нарушението, което му е вменено и да организира защитата си. Посочването на датата на нарушението е необходимо и за да се преценят сроковете за допустимостта на административнонаказателно производство по чл. 34 от ЗАНН.

Допуснатото съществено процесуално нарушение изцяло опорочават административно-наказателното производство и същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, като е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а факта, че е съществено изключва приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Смисълът на разпоредбите на чл. 42, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,т.3 и т. 5 от ЗАНН е в АУАН и НП да бъде посочена датата на извършване на нарушението, по начин, даващ възможност да се индивидуализира административното нарушение. Следва да има идентичност в посочената дата както в АУАН, така и в НП за да може да се направи извод, че се касае за едно и също деяние. Това, от една страна, е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на НП - дали и доколко е фактически установеното и удостоверено по надлежния ред санкционираното деяние (действие или бездействие). На следващо място, чрез конкретизацията на административното нарушение от фактическа страна, се обезпечава правото на защита на санкционираното лице, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно кога е извършено административно нарушение което се твърди, че е извършил, за да организира защитата си в пълен обем.

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл. 6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат. В случая не става ясно кога е извършено посоченото нарушение, доколкото за нарушение извършено на 31.10.2023 г. изобщо не е съставен акт.

Посоченият недостатък на НП не е съобразен от СлРС, в резултат на което същия е постановил неправилен съдебен акт.

Ето защо Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно и с решение по същество следва, да отмени наказателно постановление издадено от Началник сектор в РУ при ОД на МВР – Сливен.

При този изход на делото се явява основателно искането на касатора за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие и разписка (л. 9 от делото) същите са в размер на 1000,00 лева.

От друга страна, съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. (В този смисъл Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 75/2024 г.)

Следователно дължимото адвокатско възнаграждение, при направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл.78, ал. 5 ГПК, следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай се определя от предмета на делото – защита по касационна жалба против решение по ЗАНН против НП за наложена глоба от 50 лв., поради което адвокатско възнаграждение в размер 20 кратен на наложената глоба явно не съответства на материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. За защита по такова дело в Наредбата за заплащането на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 до 150 лв. (чл.27ж). С оглед на това и при незадължителен за съда и страните минимален размер от 400 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., но при съобразяване, че се касае за адвокат от друго населено място, настоящият състав намира, че възнаграждението е прекомерно по см. на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 5 за горницата над 200 лева до 1000 лева. Предвид изложеното, на касатора следва се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за настоящото производство, като до претендирания размер от 1000,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.1 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 69/23.02.2024 г., постановено по АНД № 20242230200010/2024 на СлРС, като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 23 –0804 – 005602/20.11.2023 година, издадено от Началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ - Сливен, против Ж. С. Х., с [ЕГН] за извършено нарушение по чл.137А, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на Ж. С. Х., с [ЕГН] от [населено място], разноски в размер на 200,00 (двеста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 1000,00 (хиляда) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението не подлежи на обжалване.