МОТИВИ към НОХД №907/2013 г.:

Обвинението е против подсъдимите Д.Н.А. и Я.З.М. ***.

Подсъдимият Д.Н.А. се обвинява за това, че за времето от 18.04.2013 г. до 19.04.2013 г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Я.З.М., в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужда движима вещ - алуминиев корпус за потопяеми помпи с пластмасови турбини на стойност 270.00 лв. и е направил опит да отнеме чужда движима вещ - машинно менгеме модел „МХ 160” на стойност 195.00 лв., всичко на обща стойност 465.00 лв., от владението на Владимир Георгиев Терзийски от гр.Пазарджик, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Обвинението против подсъдимия Я.З.М. е за това, че за времето от 18.04.2013 г. до 19.04.2013 г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Д.Н.А., в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужда движима вещ - алуминиев корпус за потопяеми помпи с пластмасови турбини на стойност 270.00 лв. и е направил опит да отнеме чужда движима вещ - машинно менгеме модел „МХ 160” на стойност 195.00 лв., всичко на обща стойност 465.00 лв., от владението на Владимир Георгиев Терзийски от гр.Пазарджик, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои– престъпление  по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите Д.А. и Я.М. правят самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

На 18.04.2013 г. подсъдимите Я.М. и непълнолетният Д.А. ***. Двамата искали да откраднат отпадъчно желязо и да се разпоредят с него като го предадат в пункт за изкупуване на отпадъци. Подсъдимите знаели, че дружество „Терзийски” ООД, чийто собственик бил свидетелят Владимир Терзийски, притежава складово помещение на ул.„Синитевска” №4 в гр.Пазарджик. В изпълнение на замисъла си, минавайки покрай горепосоченото складово помещение, двамата прескочили оградата и  влезли в двора. Оттам счупили прозореца на складовото помещение. Когато влезли вътре, намерили алуминиев корпус за потопяеми помпи с пластмасови турбини, който взели и си тръгнали, отнасяйки го със себе си. С отнетата вещ се разпоредили като я предали в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, собственост на „Стийл Интер Трейд” ООД гр.Пазарджик.

   На 19.04.2013 г. подсъдимите М. и А. отново решили да отидат да откраднат желязо. Отишли в склада на „Терзийски” ООД на ул.“Синитевска” №4 в гр.Пазарджик, тъй като знаели, че там има още желязо, което искали да вземат. Отново прескочили оградата и влезли в двора, а оттам през счупения прозорец – в склада. Вътре намерили и взели едно менгеме, модел „МХ 160”, което подготвили за изнасяне. В този момент в складовото помещение влязъл свидетеля Терзийски. Появата на последния предотвратила отнемането на вещта. Подсъдимите се опитали да избягат, но при опита подсъдимият М. бил задържан от свидетеля Терзийски, а подсъдимият А. избягал.

   Свидетелят Терзийски подал сигнал за извършената кражба на спешен телефон 112, като задържал и впоследствие предал заловеният подсъдимия М. на пристигналите полицейски служители.

   На място бил извършен оглед и бил изготвен фотоалбум.

   По делото е назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, според заключението на която  общата стойност на отнетите движими вещи възлиза на 465.00 лв. по пазарни цени към датата на извършване на деянието, като е приспаднато овехтяване, като стойността на отделните вещи е както следва: машинно менгеме модел „МХ 160” – 195.00 лв., алуминиев корпус за потопяеми помпи с пластмасови турбини– 270.00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  Владимир Терзийски, Ивайло Костадинов, Неделка Ангелова,Емил Тисовски, заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Д.Н.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК,  във  връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като за времето от 18.04.2013 г. до 19.04.2013 г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Я.З.М., в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел и направил опит д аотнеме чужди движими вещи на обща стойност 465.00 лв., от владението на Владимир Георгиев Терзийски от гр.Пазарджик, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си.

От събраните по делото доказателства съдът счита, че подсъдимият Я.З.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като за времето от 18.04.2013 г. до 19.04.2013 г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Д.Н.А., в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел и направил опит н аотнеме чужди движими вещи на обща стойност 465.00 лв., от владението на Владимир Георгиев Терзийски от гр.Пазарджик, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.

При извършване на деянието подсъдимите са действали при пряк умисъл, като е налице предварително сговаряне за извършване на кражбата. Сговарянето е предварително, защото съгласието е постигнато преди започване на престъпната дейност, с предварително набелязване на обекта на престъплението. Предварителното формиране на общия умисъл е обективирано впоследствие в участие на подсъдимите в извършване на деянието. Подсъдимите са имали представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително и квалифициращите и са искали настъпването на общественоопсаните последици.

Изпълнителното деяние на второто престъпление се характеризира с действия, които първо са насочени към отнемане на вещта от владението на нейния собственик (владелец или държател), и второ - които са насочени към установяване на свое владение върху веща.  С извършване на действията на влизане в складовото помещение и приготовлението за изнасяне на менгемето подсъдимите са започнали изпълнителното деяние за отнемане вещта от владението на нейния собственик. Изпълнителното деяние с установяване на свое владение върху вещите, предмет на кражбата, от страна на дейците обаче не е завършено, поради появата на собственика на предмета на деянието. Затова квалификация на това деяние  представлява опит за кражба, като същото е останало недовършено по независещи от дейците причини. Същото се наказва, като за довършено деяние и се поглъща от квалификацията на първото деяние, което представлява довършена кражба.

Двете деяния, извършени от подсъдимите А. и М. осъществяват поотделно различни състави на престъплението “кражба”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимите са осъществили едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

Установи се от събраните доказателства, че за да проникнат в склада на пострадалия Терзийски, подсъдимите са счупили прозорец.

С оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, чрез разрушаване на преградата, здраво направена за защита на имот.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите Д.А. и Я.М. за извършените от тях деяния съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид предварителния сговор за извършването и начина на извършване.

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са отрицателни.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими, съдействието при установяване на фактическите обстоятелства с оглед направените самопризнания, съжаление за извършеното, ниския социален статус, чистото им съдебно минало и невисоката стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващи - лошите характеристични данни и проявената престъпна упоритост.  

Настоящият състав счита, че при определяне на наказанието не са налице предпоставките за приложение на чл.55 от НК  Въпреки множеството смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че най-лекото предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние.

Затова съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия Д.Н.А. при условията на чл.58а, ал.1 от НК при редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След намаляване на така определеното наказание с 1/3 съгласно изискването на чл.58а, ал.1 от НК съдът определи наказание на Д.Н.А. от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед чистото съдебно минало, младата възраст и личността на подсъдимия съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието да се изтърпи ефективно.

Поради това и на основание чл.69, ал.1 от НК във връзка с чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ.

По отношение на подсъдимия Я.З.М., съдът прие, че за постигане целите на чл.36 от НК, следва да се наложи наказание при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Същото следва да се наложи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ЕДНА ГИДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимия Я.З.М. от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието на подсъдимия М. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Възпитателната работа по отношение на двамата подсъдими съдът възложи на Наблюдателна комисия при Община Пазарджик.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Д.А. и Я.М. бяха осъдени да заплатят в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пазарджик  направените по делото разноски в размер на по 25 лева.

Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: