МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от И.Г.В.
*** против В.Х.Г. ***.В същата тъжителят развива
оплаквания за извършено спрямо него престъпление, преследвано по частен път – причинена
лека телесна повреда.В тъжбата е формулирано искане подсъдимият Г. да бъде
признат за виновен в това, че на 22.04.2020 г., около
18.30 часа, на черен път във вилната зона в местността „Севлиевските лозя“, в
землището на гр.Севлиево, чрез нанасяне на удари с дървен кол по тялото причинил
на В. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителят И.Г.В. - конституиран
в процеса като граждански ищец - против подсъдимия В.Х.Г., с който се
претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.130,
ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 2000.00лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като се
претендират и разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителя, който
настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по чл.130,
ал.1 от НК, като му се наложи подходящо наказание, предвидено в закона, а
гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият В.Х.Г.
заявява, че е получил препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира
обвинението, което му е повдигнато.Дава обяснения по повдигнатото му обвинение,
като не се признава за виновен и твърди, че на въпросната дата тъжителят,
минавайки покрай имота му и управлявайки скутер се ударил с него в портата на
неговия имот, в следствие на което паднал на земята, а по вратата имало
материални щети, по никакъв начин не е упражнявал спрямо тъжителя физическо
насилие под каквато и да било форма.В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия
пледира за постановяване на присъда, с която да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение във връзка с което се развиват различни
съображения, които ще бъдат обсъдени от съда по-надолу в мотивите му.По
отношение на гражданският иск се изразява становище, че следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
От обясненията на подсъдимия В.Х.Г., показанията на свидетелите В.Г.В., С.Г.В., Г.К. Д., М.Д.С., И.Т.К. и Г.П.П. и от останалите
доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Х.Г. и съпругата му – свид.М.Д.С.
притежавали вилна постройка с дворно място, която се намирала в местността
„Севлиевските лозя“, в землището на гр.Севлиево.В съседство с нея се намирали
вилна постройка и дворно място, които били собственост на тъжителя И.Г.В. и братята му – свид.В.Г.В.
и свид.С.Г.В..*** намирал и имот, собственост на свид.Г.К. Д..От години
отношенията между семейството на подс.Г. и това на тъжителя В. били обтегнати.На
22.04.2020 г., около 07.30 часа свид.С.В. закарал брат си – свид.В.В. в близост
до вилата им, до която след това последният се придвижил пеша.Уговорили се
вечерта свид.С.В. да отиде отново, за да прибере брат си – свид.В.В..Около
16.00 часа тъжителят И.В. отишъл до вилната постройка, която била негова и на
братята му собственост.По това време в собствения си имот се намирали подс.Г. и
неговата съпруга – свид.С..По същото време в имота си отишъл и свид.Г.Д..Над
имота на подс.Г. и съпругата му, тримата братя притежавали сливова
градина.Около 17.00-18.00 часа свид.В.В. изпратил брат си – тъжителят И.В. да
отиде до въпросната сливова градина, в която имало паднали дъски, за да ги
вземе.Тъжителят В. се качил на електрически скутер и управлявайки го тръгнал
към сливовата градина.В близост до входната врата на имота на подс.Г., скутера,
управляван от тъжителят се подхлъзнал и ударил входната врата.В този момент от
имота си излязъл подс.Г., който носел дървен кол.Между двамата възникнало
пререкание и подс.Г. нанесъл на тъжителя И.В. два удара с дървения кол в
областта на тялото му – по гърба и ръката.Тъжителят се качил на скутера и
тръгнал обратно към неговото вилно място.След това помолил брат си – свид.В.В.
да се обади за случилото се на тел.112.Свид.В.В. се опитал да позвъни на
посоченият телефон, но не успял, тъй като батерията на телефона му била
изтощена, поради което последният се изключил.Свид.В.В. казал на брат си, че не
може да звънне и го посъветвал да се придвижи до съседите им и да позвъни на
тел.112 от техният телефон.След това свид.В.В. влязъл във вилата, включил
телефона си към зарядно устройство и в последствие се обадил на своя брат –
свид.С.В. да отиде до вилата им, за да го прибере.Междувременно тъжителят И.В.
се придвижил до техни съседи, след което се обадил на тел.112 и съобщил за
възникналия инцидент.Същевременно подс.Г. извикал съседа си – свид.Г.Д. и му
обяснил, че тъжителят И.В. бил паднал, докато управлявал скутера си, ударил входната
му врата и буксувал пред нея.Свид.С. чула, че съпругът й – подс.Г. повикал на
съседа си и излязла навън преди неговото пристигане, като видяла, че тъжителят И.В.
заминава със скутера си надолу.По повод постъпилият сигнал от оперативно-дежурната
част на РУ МВР Севлиево бил изпратен полицейски екип, в състава на който били свид.И.Т.К.
и Г.П.П..Полицейските служители провели разговор с тъжителя И.В., който ги
чакал на асфалтовия път, след което го посъветвали да подаде жалба до
служителя, отговарящ за района, както и да потърси правата си по частен път.На същата
дата – 22.04.2020 г. тъжителят посетил филиала на ЦСМП – Габрово в гр.Севлиево,
където му бил извършен преглед, за което била изготвена и съответната
медицинска документация.На следващият ден – 23.04.2020 г. тъжителят посетил
кабинета на хирург, който му извършил медицински преглед и изготвил Медицинско
свидетелство.
По искане на тъжителя съдът допусна
извършването на съдебно-медицинска експертиза, която не бе оспорена от страните
и съдът прие за правилна и законосъобразна.Съгласно заключението на вещото лице
д-р Я.К., според медицинската документация, приложена към делото, при преглед
във филиала в Севлиево на ЦСМП-Габрово, на 22.04.2020 г. при тъжителя И.Г.В. се
установяват контузия в поясната област и кръвонасядане в областта на лявата
предмишница.При преглед от хирург на 23.04.2020 г. се установяват две успоредни
една на друга линейни кръвонасядания по външната горна трета на лявата мишница
и едно линейно кръвонасядане в долната поясна област вляво, всичките придружени
с локален оток.Експертизата констатира противоречие в описанието на
уврежданията по локализация – на лявата мишница или предмишница.По-вероятно е
описанието на хирурга от 23.04.2020 г., тъй като е по-детайлно по вид, размери
и локализация.Според така описаните увреждания, механизмът на получаването им
отговаря да е удари с продълговат твърд предмет с ограничена повърхност,
какъвто може да е дървен кол – при това се получават продълговати,
линейно-лентовидни кръвонасядания, често състоящи се от две успоредни
кръвонасядания с по-бледа зона помежду им, както описаното на лявата
мишница.Уврежданията са довели до болка и страдание, за което основание е
наличието на кръвонасядане и оток на меките тъкани – нарушение на структурата
на подкожието с миграция на телесни течности / лимфа и кръв – от разкъсани
малки кръвоносни съдове / в съединителната тъкан.Възстановителният период и за
двете увреждания е обичайно около 10-14 дни.Така описаните увреждания не са
характерни за падане върху твърда равна повърхност.В съдебно заседание вещото
лице поддържа депозираното от него заключение като допълва, че времевия период
между двата прегледа е отразен върху самите документи, като и двата по всичко
личи, че са в рамките на 24 часа.Локализацията на уврежданията е по външна
повърхност на мишницата и в лявата лумбална област, което означава отзад.Не
може точно да се твърди какво е било положението на тялото, зависи от страна на
удрящия, може да са нанесени странично спрямо тялото или отзад, когато става
дума за поясната област.Увреждането на мишницата, ако е външно, може да бъде
нанесено и отпред и отзад.
В съдебните
прения защитникът на подсъдимия излага доводи, че деянието не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, поради което отправя молба към съда да го признае
за невинен и оправдае по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като същевременно
отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.Изнесеното в
тъжбата не кореспондирало с доказателствата по делото.Описаното в нея драстично
се разминавало с показанията на свид.В.В. и показанията на последния следвало
да се прецени доколко са достоверни.В тъжбата тъжителят твърдял, че му били
нанесени три удара с кол, а в показанията си посоченият свидетел заявявал, че
подсъдимият замерял тъжителя с камъни и му бил нанесъл два удара.В показанията
си полицейските служители заявявали, че след като разговаряли с тъжителя
констатирали, че е имало някакъв конфликт, но нямало наличие на данни за
нанесени телесни увреждания от страна на подсъдимия.Спорен бил също така
момента дали изобщо свид.В.В. е бил на мястото на инцидента и е видял какво се
е случило.Набляга се също така на обстоятелството, констатирано в заключението
на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза за наличието на противоречие
в медицинската документация, изготвена след извършени прегледи на тъжителя.В
заключение се излага довода, че доказателствата по делото били противоречиви, а
деянието не било установено по един безспорен и несъмнен начин.
Съдът не
споделя тези доводи.По делото по безспорен и несъмнен начин бе установено, че
на посочената в тъжбата дата подс.Г. е нанесъл на тъжителя два удара с дървен
кол в областта на тялото, в следствие на което му причинил телесни
увреждания.Това се установява по категоричен и несъмнен начин от показанията на
свидетеля В.Г.В., както и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза.В показанията си пред съда свидетеля В. заявява,
че е видял как подс.Г. нанася два удара с дървен кол в областта на тялото на
тъжителя И.В..Макар и да е брат на тъжителя, неговите показания се потвърждават
по категоричен начин от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, както и от тези на свид.С.В..Те се подкрепят
частично и от показанията на полицейските служители.Свид.В.В. е наблюдавал
случващото се отстрани, пряк очевидец е на нанесените удари, не е имал участие
в конфликта и не се е намесвал в него след възникването му.Показанията на този
свидетел са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.Същевременно показанията му се
подкрепят от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза, досежно получените увреждания от тъжителя и механизма на
причиняването им.Голословно е твърдението, че в тъжбата се твърдяло за нанесени
на тъжителя три удара с кол, а свид.В. в показанията си сочел за нанесени два
удара.Безспорно в тъжбата се твърди, че подсъдимият е нанесъл три удара, но се
сочи, че на тъжителя са били нанесени два удара, а третият удар, който не е
предмет на повдигнатото обвинение е бил нанесен по телефона на тъжителя.Никъде
в показанията си полицейските служители не твърдят, че при обработката на
сигнала не са констатирали наличието на физически увреждания в следствие
инцидента.Двамата заявяват, че нямат спомен дали за такова е било споделено от
страна на тъжителя, както и, че е възможно да е имало оплакване за нанесени
телесни увреждания, но те нямат спомен за това.Същевременно характера и мястото
на получените увреждания от страна на тъжителя са такива, че те няма как да
бъдат забелязани след като той е бил с дрехи, които са ги прикривали.Не може да
бъде споделен и довода, че констатираното от вещото лице противоречие в двата
медицински документа води до недоказаност на повдигнатото с тъжбата
обвинение.Безспорно такова е налице.Тези противоречия обаче се дължат на
медицинските лица, които са ги изготвили и в никакъв случай това не бива да
бъде тълкувано в полза на подсъдимия.Тези противоречия не са толкова
съществени, че да доведет до извода за манипулация на медицинските
документи.Изготвени са били от различни медицински лица, с различна
квалификация и на базата на лични впечатления от извършените прегледи.Дори в
самото заключение вещото лице приема, че е по-вероятно описанието на
уврежданията, дадени от хирурга, тъй като те са по-детайлни от тези, изготвени
в медицинския документ, издаден от филиала на ЦСМП.Двата документа обаче в
своята цялост съдържат достатъчно данни за констатираните от медицинските лица телесни
увреждания и в съвкупност с останалия доказателствен материал са послужили за
изготвяне на заключението по съдебно-медицинската експертиза.
Както вече
бе отбелязано по-горе, по делото бе безспорно установено, че в следствие на
нанесените му от подсъдимия удари по тялото тъжителят И.В. е получил
увреждания, които са довели до болка и страдание.Заключението на вещото лице е
категорично, а и по делото не се събраха доказателства, от които да се
установява, че така получените от тъжителя увреждания са довели до разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и 129
от НК – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Поради
което съдът счете, че причинената лека телесна повреда се изразява в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето и, че подсъдимият
Г. не е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, каквото
обвинение му е повдигнато с тъжбата.
При
преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани по
делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.В.Х.Г., след като на 22.04.2020 год., около 18.30 часа,
на черен път, в местността „Севлиевски лозя“, в землището на гр.Севлиево,
нанесъл на И.Г.В. *** удари с дървен кол по тялото и с това си деяние му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание
без разстройство на здравето, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, за което бе признат
за виновен.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
По
изложените по-горе съображения и във връзка с преквалификацията на деянието
съдът призна подсъдимия В.Х.Г. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по първоначално
предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия, мотивите и подбудите,
както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За осъщественото
от подс.В.Х.Г. деяние в закона се предвижда наказание лишаване от свобода до
шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.Подсъдимият Г. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на
гл.VІІІ на НК.По отношение на осъжданията му, отразени в справката за съдимост
е настъпила реабилитация, което е отразено в нея.От деянието на подс.Г. няма
причинени съставомерни имуществени вреди.При това положение, предвид
императивната разпоредба на чл.78А от НК, подс.Г. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът взема
предвид невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало.Не са
налице отегчаващи вината обстоятелства.При съвкупната преценка на тези
обстоятелства, отчитайки и формата на вината, както и материалното му положение
и имотно състояние, съдът счита, че на подсъдимия Г., с оглед постигане на
целите на наказанието, следва да се наложи наказание в размер на минималния,
предвиден по чл.78а, ал.1 от НК.По изложените съображение съдът наложи на
подсъдимия В.Х.Г. наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 000.00лв.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение
за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000.00лв.,
ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането, както и
направените по делото разноски.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителят
И.Г.В. е претърпял неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него
престъпление от страна на подс.В.Х.Г..В резултат на нанесените му удари на И.Г.В.
били причинени телесни повреди, изразяващи се в причиняване на болка и
страдание.Търпените вреди от престъплението са пряка и непосредствена последица
от противоправното поведение на подсъдимия.Поради това гражданския иск се явява
основателен.При определяне на размера на обезщетението за вредите от
престъплението, съдът съобрази възрастта на тъжителя, характера и вида на
причинените телесни увреждания и причинените болка и страдание, времето за
възстановяване на пострадалия, и по справедливост, и с оглед практиката на
съда, прецени, че искът следва да се уважи в размер на сумата от 1 000.00лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди
подсъдимия В.Х.Г. да заплати на тъжителя И.Г.В. обезщетение за причинени от
деянието неимуществени вреди в размер на сумата от 1000.00 / Хиляда / лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите –
22.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителя
направените от него разноски по делото в размер на 597.00 / Петстотин деветдесет
и седем /лева.
Съдът отхвърли предявения от И.Г.В. против В.Х.Г. граждански
иск, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди над
размера от 1000.00лева до пълния размер от 2000.00лева, като неоснователен и
недоказан.Съдът счете, че така претендираната сума е прекомерна предвид
характера и вида на причинените телесни увреждания.
Подс.Г. следва да заплати по сметка на Районен съд
гр.Севлиево държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
50.00 / Петдесет / лева, както и 5.00 (пет) лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: