№ 735 / 04.11.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно
заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Атанас Палхутев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №503 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от РУ Димитровград
към ОД на МВР Хасково срещу Решение №74/14.04.2022г.,
постановено по АНД №530 по описа на Районен съд Димитровград за 2021г. Счита
се, че решението е неправилно поради неправилно тълкуване от районния съд на материалния
закон. В жалбата се твърди, че основният мотив на съда за отмяна на наказателното
постановление бил, че на посочената дата и час нямало извършено нарушение и МПС
имало валидна полица ЗЗГО със срок на валидност до 23,59 на 29.03.2022г. При
направена справка от базата данни на МВР чрез Информационен център към
Гаранционен фонд се установявало, че МПС има сключена ЗЗГО в ЗК Лев Инс с
валидност от 30.03.2021г. до 29.03.2022г., на вноски, но в 00,00ч. на дата
16.07.2021г. била подадена като прекратена 15 дни след незаплащане на дължимата
вноска по полицата. Съгласно законодателството прекратена полица не можело да
се възобновява под същия номер, а новата полица за процесното МПС била сключена
отново в ЗК Лев Инс, но била валидна от 11,30ч. на 21.07.2021г., т.е. 4 дни след констатиране на нарушението. Иска
се съдът да постанови решение, с което да бъде отменено решението на районния
съд и да се потвърди издаденото наказателно постановление, като правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът – Г.И.Я., не взема становище по
касационната жалба.
Окръжна Прокуратура
Хасково намира касационната жалба за основателна. Счита, че мотивите на Районен
съд Димитровград са неправилни и решението следва да бъде отменено, а
издаденото наказателно постановление – потвърдено.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С Решение №74/14.04.2022г., постановено по АНД №530/2021г.,
Димитровградският районен съд е отменил Наказателно постановление №21-0254-000734
от 16.08.2021г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което
на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането на Г.И.Я. е наложено
административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за нарушение по чл.638,
ал.3 от КЗ. За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е
констатирал, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и при издаване на наказателното постановление като цяло са спазени
изискванията на закона, но е допуснато и съществено нарушение. Видно от
изисканата и представена по делото писмена справка от Гаранционен фонд София,
управляваният от жалбоподателя лек автомобил с посочен регистрационен номер
имал сключена застраховка ГО с начало 30.03.2021г. и край – 29.03.2022г. В
същата таблица съм справката било описано, че застраховката е прекратена от
16.07.2021г. – причина „Невнесена вноска“. Така договорът за задължителна
застраховка на процесния автомобил бил прекратен 5 дни преди извършване на
проверката от органите на РУ – МВР - Димитровград. Съдът е обсъдил разпоредбите
на чл.368, ал.1, ал.2 и ал.3 от КЗ и е посочил, че в случая може да се приеме,
че описаната дата на прекратяване на договора е след изтичане на 15-дневния
период, в който задължителната застраховка е валидна. Но въззивната инстанция
прави извод, че законодателят предвидил в разпоредбата на чл.368, ал.3 от КЗ
две кумулативно описани предпоставки, за да се счита за автоматично прекратен
договора за застраховка – когато застрахователят е избрал правото по ал.2, т.3
– прекратяване на договора, и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се
смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска. При наличието на тези две кумулативно дадени предпоставки
възниквала възможността за приемане на писменото уведомление за връчено и
автоматичното прекратяване на договора. Според РС Димитровград обаче не било
ясно дали са налице тези обстоятелства, като по този начин не било ясно дали е
спазена процедурата по прекратяването на застрахователния договор. А
установяването на тези обстоятелства не можело да се извършва в съдебната фаза
на производството, тъй като не можела да бъде допълвана волята на контролните и
административнонаказващия орган. Съдът е приел, че има наличие на предоверяване
на информацията от служебната база данни, без да изискат и съберат нужните
доказателства, каквото всъщност било задължението на административнонаказващия
орган преди издаване на наказателното постановление. Посочил е, че по този
начин издаденото наказателно постановление се явявало необосновано, при
непълнота на доказателствата за елементите от фактическия състав на
административното нарушение, изисканите писмени доказателства внасяли
достатъчно съмнения в описаната фактическа обстановка, поради което и отменил
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е валиден съдебен
акт, постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и
местната подсъдност, и в надлежен съдебен състав, а също и допустимо, тъй като е
постановено по подадена от легитимирано лице и в срок жалба Но решението е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно
чл.84 от ЗАНН за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК, а съгласно чл.107, ал.2 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните
искания, но и по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната
истина. В настоящия случай са установени всички релевантни за съставомерността
на деянието факти и обстоятелства, но въззивната инстанция приема, че не е
безспорно установена датата на прекратяване на застраховка ГО. За съда съгласно
чл.13 от НПК съществува задължение да разкрие обективната истина, като решенията
си съдът взема по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, и като се ръководи от закона - чл.14, ал.1 от НПК. Законодателят е предоставил възможност не само по искане
на страните, но и по свой почин, служебно, съдът да събира доказателства.
Доколкото съдът е обсъждал представената допълнително справка от Гаранционен
фонд и не е приел за безспорна посочената дата на прекратяване – 16.07.2021г.,
на застраховка ГО, сключена на 29.03.2021г., то е следвало в изпълнение на
задълженията си по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК да изиска от жалбоподателя, респ. собственика, и
застрахователя /ЗК Лев инс/ самия договор за застраховка ГО – BG 22/121000909747. Направените изводи от
съда относно начина на прекратяване на застрахователния договор са в зависимост
от уговореното между страните по него съдържание, т.е. дали страните са
уговорили съобразно чл.368, ал.3 от КЗ и в полицата има изрично посочване, че
договорът се смята за прекратен след изтичането на определен срок, касаещ
падежа на разсрочената вноска, и какъв е
уговореният срок. В проведеното производство е останало неизяснено именно този
момент, който е следвало да бъде изяснен служебно, след като не е прието за
безспорно прекратяването на 16.07.2021г., за което има представени
доказателства. Липсата на изясненост на тези факти – каква е уговорката в
договора за застраховка ГО и имали определен срок, след изтичането на който се
счита същият за прекратен автоматично, препятства и настоящата касационна
инстанция да извърши проверка на правилността и законосъобразността на
обжалваното решение. Данните, посочени в същата справка, че в деня на
проверката и след установеното нарушение – 21.07.2021г., 07.44ч., но в по-късен
час /11.30ч/ и след като вече е била извършена проверката, има нов сключен
договор за ГО, действащ от 21.07.2021г., 23.59ч., не могат да заместят липсата
на яснота в представените и приети като спорни доказателства. Наред с това
следва да се обсъди и спорния момент относно наличието на знание за
прекратената застраховка, като се има предвид, че съгласно Търговския регистър
се установява, че соченият за нарушител е управител на дружеството, собственик
на управлявания от водача автомобил – ЕООД Ив Де Кар – Димитровград.
Поради изложеното и като съобрази
установената в чл.220 от АПК забрана за нови фактически установявания, настоящият касационен състав
намира, че районният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което не може да бъде преодоляно при разглеждане
на касационна инстанция. Касационната инстанция следи само за правилното
приложение на закона и е съд по правото, а не по фактите, поради което в случая
не може да реши делото по същество. Това налага решението да бъде отменено, а
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия районен съд
за събиране на доказателства и произнасяне по същество, като при повторното
разглеждане на делото, въззивният съд следва да събере и приложи като
доказателство по делото посочения в справката от ГФ договор за застраховка ГО -
BG 22/121000909747 от
29.03.2021г. между ЕООД Ив Де Кар – Д., и ЗК Лев инс, след което да обсъди и да
се произнесе по въпроса дали и кога е прекратен договорът, и дали е осъществено
нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, за което е издадено наказателното
постановление.
Като счита касационната жалба за
основателна, както и че във въззивното съдебно производство е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, съдът намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
Мотивиран така и на
основание чл.221, ал. 2, предл.2 и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №74/14.04.2022г. по анд №530/2021г. на РС Димитровград, с което
е отменено Наказателно постановление №21-0254-000734
от 16.08.2021г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което
на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането на Г.И.Я. е наложено
административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за нарушение по чл.638,
ал.3 от КЗ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на РС Димитровград.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.