Решение по дело №201/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „АГРОМАТ 2017“ ЕООД, [населено място], чрез адвокат Г. Д. от *, против Решение № 74 от 17.04.2024 г. по АНД № 141/2024 г. по описа на ЯРС. Със съдебния акт е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 7-72-23 от 22.01.2024 г. на и. д. Директор на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – Стара Загора, с което на „АГРОМАТ 2017“ ЕООД, [населено място], представлявано от Управителя И. Ж. И. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева за нарушение по чл. 135, ал. 4, вр. чл. 119, ал. 5, т. 1 от Закона за управление на отпадъците. Със същото решение е отхвърлено като неоснователно искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноските по делото.

Претендира се цялостна отмяна на решението на Ямболския районен съд по съображения за неправилно необоснованост и неправилно приложение на закона. Оспорва се изводът на решаващия съд за съставомерност на вмененото нарушение по чл. 135, ал. 4 от ЗУО, като се твърди, че този извод е необоснован и не отговаря на установената по делото фактическа обстановка. Сочи се, че доказателствата по делото не установяват наличието на отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО върху ползвания от дружеството имот. Излагат се и твърдения, че извършващите проверката служители на РИОСВ, както и придружаващите ги представители на органите на полицията не са се легитимирали като такива; не било представено и постановлението на прокуратурата, въз основа на която служителите твърдели, че следва да извършат проверката. Сочи се още, че при извършване на проверката И. не е действал като представител на „АГРОМАТ 2017“ ЕООД; че излезлите от употреба автомобили - предмет на проверка, не са собственост на наказаното дружество, за тях управителят няма нито ключове, нито документи; санкционираното дружество не осъществява дейност по събиране, третиране или съхранение на отпадъци, не е разполагало върху стопанисвания от него терен такива отпадъци, като се твърди, че сочените в НП 13 броя МПС са собственост на друго лице, а достъпът до тях е бил свободен. В този смисъл се твърди липса на съставомерност на деянието по чл. 157, ал. 4 от ЗУО. Иска се касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт и да постанови решение по същество, с което да отмени процесното НП като законосъобразно с присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание касаторът „АГРОМАТ 2017“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат Г. Д., редовно упълномощен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. В допълнение сочи, че не са налице обективни данни за възпрепятстване на проверката от страна на юридическото лице - автомобилите, за които се твърди, че са отпадък, не са се намирали в заградено пространство, а са били паркирани до път, където не е имало огради, не е имало портали, съответно не се е налагало да се осигурява достъп. Иска се отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателното постановление с присъждане на разноските пред двете инстанции.

Ответникът по касация - Директор на РИОСВ – Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не взема и становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура–Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Сочи, че при допуснатото административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил наказателното постановление. По тези съображения се иска съдът да остави жалбата без уважение.

Административен съд–Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 74 от 17.04.2024 г. по АНД № 141/2024 г. по описа на ЯРС, с което е потвърдено НП № 7-72-23 от 22.01.2024 г. на и. д. Директор на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – Стара Загора за наложено на „АГРОМАТ 2017“ ЕООД, [населено място], представлявано от Управителя И. Ж. И., административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева за нарушение по чл. 135, ал. 4, вр. чл. 119, ал. 5, т. 1 от ЗУО. Със същото решение е отхвърлено като неоснователно искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноските по делото.

За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа страна, че на 24.07.2023 г. длъжностни лица на РИОСВ – Стара Загора, съвместно със служители на сектор ПИП при ОД на МВР-Ямбол, във връзка със своите служебни правомощия и на основание постановление на ЯРП за отказ да се образува наказателно производство № 2834/03.07.2023 г. следвало да извършат проверка на терен, прилежащ към язовир (имот с идентификатор 35609.43.223), находящ се в землището на [населено място], област Ямбол, местност „Над село“, в който се съхранявали излезли от употреба 13 бр. МПС. На място проверяващите не могли да влязат на посочения терен, тъй като управителя на дружеството, който стопанисвал терена, отказал да ги допусне в него. При пристигане на място служителите били посрещнати от него, но той категорично отказал да ги допусне в обекта, като заявил, че РИОСВ не са му дали отговори на сигналите, които той е подавал към тях. Обадил се на тел. 112 и на място пристигнал екип на РУ-„Тунджа“, [населено място] за съдействие; след пристигането на служителите на районното управление управителят И. отново отказал да допусне проверяващите в обекта, след което на същия ден представителите на РИОСВ - Стара Загора съставили Констативен протокол № 011392/24.07.2023 г., в който било отбелязано обстоятелството, че управителят на дружеството-жалбоподател е отказал да осигури на проверяващите достъп до терена; огледът на автомобилите бил извършен от пътя, при което се установило, че на терена се съхраняват 13 бр. излезли от употреба МПС, които били в полуразглобено състояние, без регистрационни табели; на място пристигнало лице, което заявило, че констатираните на терена автомобили са негова собственост. След съставяне на протокола в присъствието на управителя И. И., препис от него му бил връчен лично срещу подпис на разписката. При тези данни за констатирано нарушение била надлежно връчена и Покана изх. № КОС-06-4647/15.08.2023 г. за съставяне на АУАН, но представляващият „АГРОМАТ 2017“ ЕООД, [населено място] не се явил. Актът бил съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и бил връчен чрез ОД на МВР-Ямбол на 15.09.2023 г., след което бил върнат обратно на РИОСВ – Стара Загора, заедно с направените от управителя писмени възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На 22.01.2024 г. и. д. Директор на РИОСВ – Стара Загора издал НП, с което за нарушение по чл. 135, ал. 4, вр. чл. 119, ал. 5, т. 1 от ЗУО на „АГРОМАТ 2017“ ЕООД, [населено място] била наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева. Наказателното постановление било връчено на дружеството на 29.01.2024 г. по пощата с известие за доставяне и обжалвано на 12.02.2024 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от процесуална страна, че санкционният акт не страда от пороци, обуславящи отмяната му на това основание. По същество съдът приел, че правилно е ангажирана отговорността на наказаното дружество за вмененото нарушение, тъй като доказателствата по делото недвусмислено сочат осъществен състав на административно нарушение по чл. 135, ал. 4, вр. чл. 119, ал. 5, т. 1 от ЗУО, за което съобразно разписаното в санкционната норма се следва „имуществена санкция“ от 5 000 лева.

Оспореното решение е правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. Напълно обосновано е прието от въззивната инстанция, че АУАН и НП са съставени при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Както правилно е прието от въззивната инстанция, те съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И.АУАН, и в НП са отразени датата и мястото на нарушението; самото нарушение е описано подробно и в двата акта, в тях са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Както в АУАН, така и в издаденото НП деянието е описано по начин, напълно позволяващ на наказаното дружество да бъде запознато с приетите за осъществили се факти от обективната действителност и с дадената от страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти. В този смисъл правилен е изводът на ЯРС, че по никакъв начин не нарушено правото на защита на дружеството - да разбере за какво конкретно нарушение е санкционирано и да организира защитата си, както по фактите, така и по правото. Правилен е изводът на съда, че не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Не съставлява процесуално нарушение, при това съществено такова, и обстоятелството, че в наказателното постановление не е посочено пред кой съд и в какъв срок то подлежи на обжалване, респ. не е налице нарушено право на защита на дружеството-жалбоподател – в случая НП е било надлежно връчено на 29.01.2024 г. и е обжалвано пред съда по местоизвършване на нарушението (Районен съд-Ямбол) и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване от неговото получаване. В този смисъл изводът на въззивната инстанция за липса на съществени нарушения на процесуалните правила е напълно правилен и обоснован.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗУО контролните органи по чл. 112 - 115, 117 и 118 извършват проверки по документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност. Според регламентацията на чл. 135, ал. 4 от с.з. с имуществена санкция в размер от 5 000 до 15 000 лева се наказва, едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което не осигури достъп до площадки или помещения или документи на длъжностно лице, извършващо проверка.

Следва да се посочи, че доказателствената сила на съставения АУАН не е оборена в производството пред първоинстанционния съд. В този смисъл и свидетелските показания на служителите на РИОСВ и икономическа полиция, дадени пред ЯРС са непротиворечиви и последователни, в съответствие с писмените доказателства по делото, потвърждаващи извършеното нарушение.

При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства напълно обосновано е прието от въззивната инстанция, че на сочената в санкционния акт дата 24.07.2023 г. жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 135, ал. 4, вр. чл. 119, ал. 5, т. 1 от ЗУО, тъй като в качеството си на стопанисващ язовира в [населено място] е бил длъжен да осигури достъп на контролиращите органи, което в случая не е сторил. Така осъщественото сочи на извод за съставомерност на деяние по чл. 135, ал. 4, вр. чл. 119, ал. 5, т. 1 от ЗУО, за което законът разписва налагане на административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 5 000 лева до 15 000 лева, като в случая с оглед обстоятелството, че деянието е извършено за първи път, правилно е определен размер на наказанието в минимума на санкционната норма. Като е достигнал до горните изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

В заключение касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение - то е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила, а подадената касационна жалба против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора искането на касатора за разноски пред двете съдебни инстанции се явява неоснователно. Предвид липсата на заявена от ответника по касация претенция за разноски такива в негова полза не следва да се присъждат.

 

 

Водим от горното, Административен съд Ямбол, втори касационен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 17.04.2024 г. по АНД № 20242330200141 по описа на ЯРС за 2024 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението е окончателно.