№ 366
гр. Пловдив, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20245001000262 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 71 от 08.02.2024 година, постановено по т. дело №
604/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено „Б.“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „В.“ № 124А, да
заплати на основание чл.55, ал.1,пр.1 и чл.86 от ЗЗД на П. „П.*“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц*“ № 24, сумата от 75 308,47 лв.
с ДДС, платена без основание, с оглед на обстоятелството, че съгласно чл.15,
ал.2, т.6 от Договор за възлагане на обществена поръчка за инженеринг № Д-
103/25.06.2019 г. с предмет „Инженеринг за ремонт и преустройство на
сградата на Х*, П.“ извозването на всички строителни отпадъци е за сметка
на изпълнителя, както и да заплати сумата от 7614,52 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от поканата за
доброволно изпълнение - 29.10.2021 година до завеждане на иска на
27.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2022г. до окончателното й изплащане.
1
Осъдено е „Б.“ ООД, ЕИК *, да заплати на П. „П.*“, ЕИК *, сумата от
12 316, 92 лева направени деловодни разноски /3316.92 лева заплатена
държавна такса и 9000 лева адвокатски хонорар/.
Така постановеното решение е обжалвано изцяло с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство „Б.“ ООД с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Поддържа се освен това, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Оспорен е
изводът на първоинстанционния съд, че исковата сума по главния иск е
платена без основание. Твърди се, че тази сума е заплатена от ищеца на
ответника след цялостно изпълнение и приемане на дейностите по сключен
помежду им договор по ЗОП № Д-103/2019 година и въз основа на издадени
данъчни фактури. Неправилно като аргумент за уважаване на иска била
използвана клаузата на чл. 15, ал. 2, т. 6 от процесния договор за инженеринг,
която била изтълкувана неправилно от съда. С нея се създавало задължение за
изпълнителя, свързано само с транспортиране на излишните земни маси и
строителни отпадъци, но не и със събиране и ръчно сваляне на намиращото
се в обекта обзавеждане, оборудване и инвентар. Исковата сума била дължима
за реално осъществени от изпълнителя, наредени от възложителя, дейности по
ръчно сваляне и извозване на амортизирано оборудване, чинове, банки,
картини, лабораторни препарати и други, намиращи се на строителния обект,
което било установено и от разпитания по делото свидетел. Тези дейности
били включени в двустранно подписаната от страните количествено
стойностна сметка. Не ставало дума за строителен отпадък, който да е
резултат от извършваните от изпълнителя СМР. Първоинстанционният съд
неправилно отказал да кредитира показанията на разпитания свидетел за тези
обстоятелства. Неправилно било прието, че възлагането на допълнителните
дейности следвало да се извърши по предвидения за това ред за изменение на
договора в чл. 116 от ЗОП, което не било сторено. Според жалбоподателя става
дума за задължително необходими дейности, без чието изпълнение не е било
възможно да започне изпълнението на договора. Спазването или не на
процедурата по ЗОП не се отразявало на валидността на договореното между
страните за допълнително възлагане на СМР, а касаело само
административната отговорност на съответното длъжностно лице по ЗОП.
Произнасянето по непредявен иск е мотивирано от жалбоподателя с
това, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът се е позовал на
2
Доклад за извършване на финансова инспекция като основание за
предявяване на иска. Според ответника евентуално се касаело за нанесена
вреда, а не за неоснователно обогатяване, за която изпълнителят по договора
следвало да отговаря ведно с виновните длъжности лица на възложителя при
условията на солидарна отговорност съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ.
Жалбоподателят бил получил плащане на исковата сума за извършени от него
СМР въз основа на фактура и количествено стойностна сметка, поради което
не се касаело за нещо, получено без основание. Цитирана е задължителна
съдебна практика – Постановление № 1 от 28.05.1979 година на ППВС, според
което фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква първоначална липса
на основание още при самото получаване.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове –
главен и акцесорен, като се присъдят на жалбоподателя разноски за
производството по делото.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от П. „П.*“ с
изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе и събраните
доказателства, съдът приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока
по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от
ответника срещу решението, с което е уважен предявеният срещу него
осъдителен иск.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с допустимостта на иска съдът следва да се произнесе по
поддържаното както в първоинстанционното производство, така и с
въззивната жалба възражение на ответника „Б.“ ООД за произнасяне по
непредявен иск.
В исковата молба срещу „Б.“ ООД, въз основа на която е образувано
3
производството по делото, ищецът П. е изложил обстоятелства по главния иск
и е формулирал искане, сочещи на иск по чл.55, ал.1 , предложение първо от
ЗЗД. Посочено е, че сумата по главния иск размер на 75 308,47 лева с ДДС е
платена от ищеца на ответника за част от дейностите, включени в два
протокола - № 1/30.09.2019 година и № 2/18.11.2019 година, съставени и
подписани от страните в изпълнение на договор за възлагане на обществена
поръчка за инженеринг № Д-103/25.06.2019 година с предмет: „Инженеринг за
ремонт и преустройство на сградата на Х*, П.“. Дейностите са
конкретизирани по позиции в уточняваща молба вх. № 11114/04.042023 година
/ стр. 78/. Те включват ръчно натоварване и извозване на отпадъци на дело.
Твърди се, че исковата сума за тези дейности е платена от ищеца на ответника
без основание. В тази връзка ищецът се позовава на констатации в доклад за
извършена финансова инспекция № ДИД5-ПД-17/27.05.2021 година, изготвен
от Агенцията за държавна финансова инспекция. Цитирана е т.1.3.2. от
доклада, в която било посочено, че има разлика между договорените видове,
количества и цени на СМР по договора, сключен по реда на ЗОП с тези,
приети с подписаните от страните протоколи по време на строителството. На
първо място в самата количествено стойностна сметка след всеки вид СМР
било предвидено ръчно събиране, сваляне на отпадъци и ръчно натоварване и
извозване на отпадъци на депо, чиято обща стойност била 129 416,15 лева без
ДДС. Освен това в самия договор в чл. 15, ал. 2, т. 6 било договорено, че
изпълнителят е длъжен за своя сметка да извозва всички излишни земни маси
и всички строителни отпадъци до депо, посочено от възложителя. При така
изложените обстоятелства е формулирано искане да се осъди ответникът да
заплати на ищеца исковата сума от 75308,47 лева с ДДС като недължимо
платена по договора за обществена поръчка. В допълнителната искова молба
се сочи, че дейностите по ръчно сваляне и извозване на отпадък, чиято
стойност е предмет на предявения иск като надвишаваща цената по договора
за обществена поръчка, не са възлагани допълнително от ищеца. Посочено е
също, че липсват доказателства тези дейности да са за отпадъци, различни от
строителните, каквито доводи е изложил ответникът. Твърди се също, че
съгласно клаузите на договора, по-конкретно чл. 2, ал. 6 при необходимост от
извършването на допълнителни дейности, невключени в проектно-сметната
документация на инвестиционния проект, същите се изпълняват в рамките на
договорената цена и не е предвидено заплащане на суми извън нея.
4
Ищецът е заявил и акцесорна претенция в размер на 7614,52 лева,
представляваща законната лихва върху претендираната главница за период от
29.10.2021 година - изтичане на срока за доброволно плащане след връчване
на нотариалната покана за плащане, до датата на исковата молба – 27.10.2022
година, както и за законна лихва върху главницата от датата на исковата молба
до окончателното й изплащане.
Становището на ответника по така предявените искове – главен и
акцесорен, е за тяхната неоснователност. Поддържа се, че процесните
дейности, чиято стойност е предмет на главния иск, са възложени от ищеца
на ответника и съгласно разпоредбите на договора той е бил длъжен да ги
изпълни и ги е изпълнил. Позовал се е на приложената към исковата молба
количествено –стойностна сметка като част от одобрената проектна
документация, част „Сметна“, посочвайки, че в нея са отразени прогнозно
всички дейности, които следва да бъдат извършени и платени и че
стойностите по нея не попадат в приложното поле на чл. 15, ал. 2, т. 6 от
договора. Посочено е също, че в основната си част процесните позиции не са
свързани със строителни отпадъци, а са за ръчно натоварване и извозване на
старо и амортизирано оборудване, чинове, банки, картини и лабораторни
препарати и др. Клаузата на чл. 15, ал. 2, т. 6 от договора създавала
задължение на изпълнителя, свързани само с извозването на земни маси и
строителни отпадъци до депо. Сумите, които се претендирали като
недължимо платени, не били за извозване на излишни земни маси и на
строителни отпадъци, а и цитираната клауза от договора не включвала
дейностите по ръчно натоварване нито на строителни отпадъци, нито на
битови такива и на обзавеждане и оборудване. Поддържа се, че в случая не
става дума за суми, получени за дейности, които не са изпълнени реално, но
са актувани и заплатени, а за реално възложени и изпълнени дейности.
Доводите на ответника за недопустимост на иска са свързани с
предпоставките за реализиране на имуществена отговорност по ЗДФИ при
съставен акт за начет по чл. 22 от ЗДФИ въз основа на констатации в доклада
по чл. 17, ал. 1 от ЗДФИ. В случая от обстоятелствената част и петитума на
исковата молба е видно, че не се търси реализиране на имуществена
отговорност за вреди, причинени противоправно на П.*, поради което
цитираните разпоредби са неприложими и не може да се приеме
произнасяне по непредявен иск, каквито доводи се поддържат от
5
жалбоподателя.
Обстоятелствата и искането на ищеца са за осъждане на ответника да
му върне исковата сума като получена без основание. Това е прието и с
доклада на първоинстанционния съд, срещу който страните не са възразили.
Със събраните по делото писмени доказателства се установява
сключването на 25.06.2019 година между П.* като възложител и „Б.“ ООД
като изпълнител на договор за възлагане на обществена поръчка за
инженеринг за ремонт и преустройство на сградата на Х* на П.*. В чл. 2 от
договора е посочена договорната цена за изпълнение на поръчката и тя е
общо 2 170 000 лева без ДДС / 2 604 000 лева с ДДС/, включваща 50 000
лева без ДДС / или 60 000 лева с ДДС/ за изготвяне на инвестиционен проект
във фаза Технически проект, 2 115 000 лева без ДДС / или 2 538 000 лева с
ДДС/ за изпълнение на строежа в съответствие с одобрения инвестиционен
проект и 6000 лева с ДДС за упражняване на авторски надзор.
Допълнителното споразумение, сключено между страните на
03.12.2019 година, с което ищецът е възложил на ответното дружество
изпълнение на непредвидени с първоначалния договор работи на стойност
85291,35 лева без ДДС / или 102349,62 лева с ДДС/, е неотносимо към
настоящия спор. От обстоятелствата, изложени в исковата молба и
представените доказателства е видно, че процесните дейности, чиято стойност
е предмет на осъдителния иск, са свързани с изпълнението на първоначалния
договор от 25.06.2019 година, приети са със съставените и подписани от
страните два протокола - № 1 от 30.09.2019 година и № 2/18.11.2019 година и
са реално заплатени от ищеца на ответника след издаването на фактура №
1184/30.09.2019 година и фактура № 1227/18.11.2019 година. Допълнително
възложените дейности на 03.12.2019 година и тяхната договорена цена не
променят клаузите на първоначалния договор.
Основателността на предявения иск зависи от това дали процесните
дейности, конкретизирани от ищеца, са включени в първоначалния предмет на
договора за обществена поръчка или не, респ. ако са извън първоначалния
предмет – дали е допустимо и дали извършено изменение на първоначалния
договор съобразно изискванията на ЗОП.
По делото са представени два протокола за установяване завършването
и заплащането на видове строителни и монтажни работи, които са подписани
6
от двете страни по договора. Става дума за протокол № 1 от 30.09.2019 година
и протокол № 2 от 18.11.2019 година. Реалното изпълнение на всички
дейности по вид, количество и стойност, включени в двата протокола, не е
оспорено по делото. Не се твърди и не е установено сред описаните дейности
да има такива, които да не са изпълнени от изпълнителя „Б.“ ООД.
Предмет на иска по чл. 55, ал. 1,т. 1 от ЗЗД са дейностите, описани в
протокол № 1, позиции 24,55,84, 108,128, 133, 146,163,179,195,209 и 296,
както и тези в позиции 18,139,152 и 168 от протокол № 2. Всички те включват
ръчно натоварване и извозване на отпадъци на депо и касаят различни етапи
от изпълнението на строителните дейности на обекта.
Към исковата молба е представена от самия ищец количествено
стойностна сметка, за която няма спор между страните, че е част от
инвестиционния проект за обект „Инженеринг за ремонт и преустройство на
сградата на Х*, П.“. Тя е подписана от двете страни по договора. В нея са
посочени всички дейности, които изпълнителят по договора следва да
извърши и те са на обща стойност 2 115 000 лева без ДДС, съвпадаща с тази,
посочена в чл. 2 от договора.
От съпоставката между количествено-стойностната сметка, част от
инвестиционния проект и двата протокола за установяване завършването и
заплащането на видовете строителни и монтажни работи е видно, че има
почти пълно съвпадение между количествата и стойностите на приетите за
реално изпълнени дейности по ръчно натоварване и извозване на отпадъци
на депо, касаещи отделните етапи на извършване на СМР в обекта, с тези,
заложени в количествено стойностната сметка.
Налице е пълно съвпадение във вида, в количествата и стойностите на
следните дейности: п. 24 от КСС с п. 24 от протокол № 1; п. 55 от КСС с п. 55
от протокол № 1; п. 84 от КСС с п. 84 от протокол № 1; п. 108 от КСС с п. 108
от протокол № 1; п. 166 от КСС с п. 133 от протокол № 1; п. 190- от КСС с
пункт 146 от протокол № 1; п. 226 от КСС с п. 163 от протокол № 1; п. 260 от
КСС с п. 179 от протокол № 1; пункт 493 от КСС с п. 296 от протокол № 1.
Дейностите по п. 209 от протокол № 1 и п. 152 от протокол № 2 –
ръчно натоварване и извозване на отпадъци на депо на стълбище вход на
стойност съответно 2820,30 лева и 154,84 лева общо съвпадат с тези по п. 320
от КСС.
7
Пункт 137 от КСС е за ръчно натоварване и извозване на отпадъци на
депо от кота 0,00 – 40 куб. метра, с единична цена 110,60 лева и обща
стойност 4424 лева. В протокол № 1 в пункт 128 са актувани 38 куб. метра на
стойност 4202 лева, а в протокол № 2 в пункт 18 – допълнителни 5,60 куб.
метра на обща стойност 619,36 лева. Или общо по двата протокола стойността
е 4822,26 лева, надхвърляща с 398,26 лева тази по КСС.
Пункт 296 от КСС е за процесните дейности на кота 15,50 и предвижда
такива на обща стойност 12475,68 лева – 112,80 куб. метра с единична цена
110,60 лева. В протокол № 1, пункт 195 са актувани 111,30 куб. метра на
стойност 12309,78 лева. В протокол № 2, пункт 139 за същата кота са
актувани допълнително 11,50 куб. метра на стойност 1271,90 лева, или общо
по двата протокола – 13581,68 лева. По този начин предвиденото в КСС е
надхвърлено с 1106 лева.
В пункт 337 от КСС са предвидени дейности по ръчно натоварване и
извозване на отпадъци на депо от стълбището на обща стойност 132,72 лева
– 1,20 куб. метра по 110,60 лева. Актуваните такива са в пункт 168 от
протокол № 2 и са на обща стойност 243,32 лева, надхвърлящи стойността по
КСС със 110, 60 лева.
Безспорно е между страните, а и от представените фактури се
установява, че всички дейности по двата протокола № 1 и № 2, включително
подробно обсъдените по-горе такива, свързани с ръчно натоварване и
извозване на отпадъци на депо, са реално заплатени от П.* на изпълнителя
„Б.“ ООД.
От изложеното до тук е видно, че са приети и заплатени дейности на
по-висока стойност само по пунктове 137, 296 и 337 от КСС, касаещи ръчно
натоварване и извозване на отпадъци на депо, като общата сума по трите
пункта е 1614,80 лева / 398,26 + 1106 + 110,60/.
С двата протокола са приети, а впоследствие и реално заплатени
дейности на обща стойност, съвпадаща с договорената такава в чл. 2, ал. 2, т. 2
от договора, а именно 2 115 000 лева без ДДС / 1 022 261,48 лева по протокол
№ 1 и 1092 738,52 лева по протокол № 2/, или общо 2 538 000 лева с ДДС.
Т.е. от всички процесни дейности, стойността на които се претендира с
иска по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, само дейности на обща
стойност 1614,80 лева са извън предвидените с количествено-стойностната
8
сметка към инвестиционния проект на обекта, като тази сума не е довела до
увеличаване на крайната цена по договора за обществена поръчка.
В чл. 15, ал. 2, т. 6 от сключения между страните договор от 25.06.2019
година е предвидено, че изпълнителят извозва за своя сметка всички излишни
земни маси и всички строителни отпадъци до депо, посочено от възложителя.
Това е клаузата от договора, на която ищецът основава главния си иск
по настоящото дело, посочвайки, че дейностите по ръчно натоварване и
извозване отпадъци на депо е следвало да бъдат извършвани от изпълнителя
за негова сметка, а не за сметка на възложителя, поради което сумите,
заплатени за тях, са недължимо платени. В тази връзка ищецът се е позовал
на констатациите в т. 1.3.2 от Доклад № ДИД5-ПД-17/27.05.2021 година на
Агенция за държавна финансова инспекция за извършена финансова
инспекция на П. „П.*“ град П., който е приложен като доказателство по
делото.
Въпросът дали за процесните дейности по ръчно натоварване и
извозване на отпадъци на депо е приложима клаузата на чл. 15, ал. 2, т. 6 от
договора е спорен между страните.
По делото са събрани и гласни доказателства. В качеството на свидетел
на ответника в съдебно заседание на 30.01.2024 година е разпитан Д.А.З.,
който е работил по граждански договор с П.* по време на осъществяване на
дейностите по процесния договор, като е следял за качеството на изпълнените
работи, посредничел е между изпълнителя и ръководството на у.а за
уточнения във връзка с изпълнението. От неговите показания е видно, че още
преди започване на СМР изпълнителят е бил натоварен с дейности по
изнасяне в двора и впоследствие изхвърляне на ненужните движими вещи от
помещенията, които до този момент са се използвали като учебна сграда и
са били обзаведени и оборудвани. По искане на възложителя изпълнителят
„Б.“ ООД се заело с тази работа, тъй като у. не разполагал с капацитет и
работници за това. Изпълнителят наел общи работници, те изнесли в двора
огромни купища отпадъци, ненужни вещи, които били събирани в
помещенията през последните 40-50 години. Впоследствие ненужните вещи
били транспортирани с огромни самосвали от изпълнителя.
При тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че дейностите по ръчно натоварване и извозване на отпадъци
9
на депо не са заплатени от ищеца на ответника без основание.
На първо място, тези дейности, които са посочени от ищеца при
конкретизация на исковата му молба и извозването на излишните земни маси
и всички строителни отпадъци, предвидено в чл. 15, ал. 2, т. 6 от договора, са
различни. Процесните дейности включват натоварването и извозването на
отпадъци, а тези по чл. 15, ал. 2, т. 6 от договора – само извозването на земни
маси и на строителни отпадъци. Начинът, по който са описани двата вида
дейности е достатъчен, за да се приеме, че те не са еднакви. В Закона за
управление на отпадъците се съдържат легални определения на „отпадък“ и
„строителен отпадък“ . Според § 1, т. 17 от ДР на ЗУО отпадък е всяко
вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или
възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Определението за
строителни отпадъци се съдържа в т. 39 на § 1 от ДР на ЗУО и според него
най-общо това са отпадъците от строителство и разрушаване. При това
нормативно разграничение между отпадъци и строителни отпадъци и като се
има предвид изрично изразената воля на страните по договора чл. 15, ал. 2, т. 6
да се отнася само за извозване на земни маси и строителните отпадъци, не
може да се приеме, че приетите и заплатени дейности по ръчно натоварване и
извозване на отпадъци на депо са идентични с дейностите по чл. 15, ал. 2, т. 6
от договора. Напротив, в самата количествено стойностна сметка към
инвестиционния проект, както и в протоколите за приемане и заплащане на
извършените дейности изрично е предвидено дейностите по ръчно
натоварване и извозване на общите отпадъци да се заплащат и са фиксирани
техните количества, единична цена и обща стойност. От свидетелските
показания се установява, че изпълнителят е осъществил реално тези дейности.
Разминаването между стойностите за процесните дейности по
количествено стойностната сметка, съдържаща ценовото предложение на
изпълнителя и в този смисъл неразделна част от договора съгласно чл. 72, и
стойностите на реално извършените, приети и заплатени дейности, в каквато
насока съдът изложи подробни мотиви по-горе / за общо 1614,80 лева/ също
не е основание да се приеме, че не се дължи тяхното заплащане.
Незначителното надхвърляне на количествата и стойностите на реално
осъществените дейности в сравнение с тези, описани в количествено-
стойностната сметка към инвестиционния проект, не изисква сключване на
10
допълнително споразумение между страните в предвидената в чл. 67 от
договора писмена форма, до какъвто извод е стигнал първоинстанционният
съд. Изискванията и ограниченията за изменение на договори, сключени по
реда на ЗОП, се съдържат в чл. 116. Към момента на сключване на процесния
договор е приложим чл. 116 от ЗОП във варианта, обнародван в ДВ бр.
86/2018 година, в сила от 01.03.2019 година.
В случая, въз основа на обсъдените доказателства, не може да се
приеме, че става дума за изменения на първоначално сключения договор, за
които да е необходимо допълнително споразумение в писмена форма.
Страните по процесния договор са постигнали изрично съгласие за
изменението му в чл. 2, ал. 6. Тази клауза предвижда, че в случай, че при
изпълнението на строежа се установят обстоятелства, водещи до
необходимост от извършване на допълнителни видове и/или количества
работи, същите се изпълняват в рамките на договорената цена по чл. 2, ал. 2, т.
2 от договора, след доказване на необходимостта от тяхното изпълнение и чрез
частична замяна на СМР, включени в част проектно-сметна документация на
инвестиционния проект, когато това е в интерес на възложителя и не води до
увеличаване стойността на договора. Безспорно е установено по делото с
писмените доказателства, както и със свидетелските показания, че
дейностите по ръчно натоварване и извозване на отпадъци в пълния им обем
са били възложени на изпълнителя, за да се освободят помещенията и да се
осигури възможност да започне изпълнението на СМР, той ги е изпълнил и те
са приети без възражения от възложителя, като това е оформено в писмен
вид с двустранно подписаните протоколи № 1 и № 2.
По всички тези съображения съдът намира, че исковата сума е
заплатена от ищеца на ответника не без основание, а в изпълнение на
задължението по чл. 11, т. 1 от договора да изплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя в размера, при условията и в сроковете по
сключения помежду им договор по реда на ЗОП, за реално осъществени и
приети дейности, включени в предмета на договора.
Първоинстанционното решение, с което са уважени главният иск, както
и акцесорната претенция са лихви до датата на предявяване на иска и за
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, следва да бъде отменено и следва да се постанови ново решение по
11
същество за отхвърляне на исковете.
С оглед изхода на спора следва да се отмени решението и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца.
Ответникът „Б.“ ООД има право на разноски както за
първоинстанционното, така и за въззивното производство. За
пъровинсатнционното производство са претендирани разноски в размер на
9000 лева за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
ищеца е възразил срещу този размер, поддържайки, че той е прекомерно
завишен. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото
намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Допълнителен аргумент
за това е и фактът, че възнаграждението на процесуалния представител на
ищеца за първоинстанционното производство е определено в същия размер,
което е основание да се приеме, че това е стойността на адвокатската работа
по конкретното дело.
За въззивната инстанция жалбоподателят „Б.“ ООД е претендирал
разноски само в размер на заплатената държавна такса от 1658,47 лева, които
следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 71 от 08.02.2024 година, постановено
по т. дело № 604/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. „П.*“, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Ц*“ № 24, срещу „Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „В.“ № 124А, осъдителни искове по чл.55,
ал.1,пр.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника „Б.“ ООД да заплати на П.
„П.*“ следните суми: сумата от 75 308,47 лв. с ДДС, платена без основание
във връзка с изпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка за
инженеринг № Д-103/25.06.2019 г. с предмет „Инженеринг за ремонт и
преустройство на сградата на Х*, П.“; сумата от 7614,52 лева, представляваща
12
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от поканата за доброволно изпълнение - 29.10.2021 година до завеждане на
иска на 27.10.2022г.; законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. „П.*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „Ц*“ № 24, да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „В.“ № 124А, направените по делото в общ размер на
10 658, 47 лева, от които 9000 лева адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и 1658,47 лева – държавна такса за
въззивното обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13