ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260114
гр. Варна,01.03.2021г.
Варненският апелативен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 77/21г., намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени от всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство, насочени против различни части на решение № 260702/14.12.20г., постановено по гр.д. № 482/20г. на ОС-Варна, както следва:
1.Въззивна жалба, подадена от И.Т.В. *** чрез адв. Д. Б. ***, насочена срещу решението в частта му, с която e прието за установено, че договорът от 13.12.2019 г., оформен с нотариален акт № 147, т. II, peг. № 9059, дело № 274/2019 г. на нотариус Т.М., peг. № 237 на НК, е недействителен, тъй като е сключен без представителна власт и не е потвърден, по иска, предявен от Д.М.И. срещу И.Т.В., на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Счита се, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Изтъкнато е, че приемайки за допустимо да разгледа довод на ищеца, релевиран в хода на устните състезания, за нищожност на пълномощното поради липсата на форма, изразяващо се в липсата на отбелязване от нотариуса, че нотариалната заверка е извършена извън кантората му, първоинстанционният съд е допуснал нарушение, което е лишило ответницата от възможността да даде отговор и да ангажира доказателства по този довод. Отделно от това се поддържа, че съдът не е длъжен да следи служебно за наличието на основание за нищожност на сделката, когато същото не е релевирано от страна по делото в съответните процесуални срокове. Произнасяйки се по късно заявеното обстоятелство от ищеца, съдът е въвел недопустима промяна в предмета на иска. Отделно от това се поддържа, че ако твърдението за нищожност на процесното пълномощно поради липсата на отбелязване, че нотариалното действие е извършено извън нотариалната кантора, е било направено своевременно, то ответницата е могла да представи един от намиращите се в нея екземпляри на документа, инкорпориращ процесната сделка, върху който е налице такова отбелязване, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“. Освен това в една от фактурите е отразено заплащането на такса и за този вид услуга. Този документ е бил представен от ответницата при изповядване на договора, но същият е бил върнат от нотариуса, предвид планираната друга сделка за имот в гр. Казанлък. Въззивницата твърди, че идентичен на нейния оригинал се намира в архива на нотариус Т. М/ – подвързна в книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписите от документи с удостоверено съдържание, водена съгласно Наредба № 32/29.01.97г. Липсвало е указание на съда, че ответницата носи тежестта да установи, че пълномощното е съдържало и посочения реквизит – място на полагане на подписа, както и указание, че не сочи доказателства в тази насока. Поради това и на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК е отправено искане да се приеме като доказателство представеното заверено от страната копие на пълномощно с рег. № 9039/13.12.19г. с отбелязване, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“, както и на осн. чл. 192, ал. 1 от ГПК да се изиска от нотариус Т. Милков заверено за вярност копие от посоченото пълномощно, съдържащо посоченото отбелязване. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Насрещната страна Д.М.И. чрез адв. Д. Д. *** е изготвил отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението в обжалваната му част е правилно и обосновано.Не се споделя тезата на въззивницата, че съдът се произнася само по наведените възражения, тъй като съдът е длъжен да се произнесе и когато е нарушена императивна правна норма. Предвидената в закона форма за действителност е установена с императивна правна норма. Поддържа се, че в документа, в който е инкорпорирано пълномощното, е извършена след постановяване на първоинстанционното решение добавка с отбелязване на посоченото от въззивницата съдържание. Освен това се счита, че след като по делото е бил предявен иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, ответницата е следвало да представи всички доказателства, които са били в нейно държане. Поддържа се, че посочването на датата, мястото и часа са били необходими, за да се избегнат злоупотреби и измами, както и да се оправдае нормативното задължение на нотариуса по чл. 27 от Наредба № 32/29.01.97г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори и да не извършва подлежащи на вписване сделки два часа преди края на приемното време на съответната СВ, или в настоящия случай преди 15.00 ч. Договорът е бил вписан на 16.12.20г., когато е бил платен и местния данък, тъй като поради форсирането на сделката, същата не е могла да бъде вписана преди края на работното време в деня на изповядването ѝ. Поддържа се и второ нарушение на формата на пълномощното, тъй като не са били налице предпоставките за поставянето на отпечатък от палеца на упълномощителя, вместо приетото от закона правило на саморъчното подписване. В пълномощното не е била и отбелязана причината за поставянето на пръстов отпечатък вместо подпис. Това нарушение също води до нищожност на сделката по см. на чл. 576 вр. чл. 570, ал. 2 от ГПК. Счита се, че в случая е налице преклузия, препятстваща събирането на представеното от въззивницата доказателство. В случай, че се приеме представеното с въззивната жалба пълномощно, направено е изявление, че се оспорва съдържанието на пълномощното, вкл. направената добавка, както и авторството на същото по отношение на упълномощителя. В случай, че въззивницата заяви, че желае да се ползва от документа и представи оригинал на същия, отправено е искане да се открие производство по оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК. В случай, че се уважи и искането за изискване на заверено копие на документа от нотариус Т. Милков, то отново се иска документът да бъде представен в оригинал при спазване на изискванията на чл. 3 от Наредба № 32/29.01.97г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, тъй като се изразява съмнение относно съпричастност на нотариуса към интересите на въззивницата. Претендира се отхвърляне на въззивната жалба.
2. Насрещна въззивна жалба, подадена от Д.М.И. чрез адв. Д. Д. ***, насочена срещу решението в частта му, с която са отхвърлени предявените в евентуалност искове против И.Т.В., както следва: за прогласяване нищожността на пълномощно peг. № 9039/13.12.2019 г., с което М. Д. И. е упълномощил И.В. да прехвърли сама на себе си жилище и на договора, сключен на 13.12.2019 г. с нотариален акт № 147, т. II, peг. № 9059, дело № 274/2019 г. на нотариус Т. М., peг. № 237 на НК, чрез който М. Д. И., представляван от ответницата, прехвърля самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3515.768.3.74 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: град Варна, район „Младост“, кв. „Св. Иван Рилски“, блок № 53, вход „Б“, на етаж 10-ти, представляващ жилище - апартамент № 76, с площ 38.00 кв. м, ведно с избено помещение № 76 с площ 4 кв. м, както и 0.7589 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор 10135.3515.768.3 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.3515.768 на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане, основани на твърдение, че упълномощителят е бил очевидно неспособен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, евентуално за прогласяване нищожността на договора, основани на твърдение, че престациите не са равностойни, за което ответницата се е възползвала от безпомощното състояние на прехвърлителя, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, евентуално, че ответницата е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 14.12.2019 г., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, евентуално за унищожаване на пълномощното, основан на твърдение, че упълномощителят не е разбирал значението на сделката в състояние след инсулт, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Счита се, че в тази част решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Направен е подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което са изведени аргументи за наличието на предпоставките от съответните правни норми за прогласяване нищожността на процесните сделки, респ. за унищожаемостта на осн. чл. 31 от ЗЗД на пълномощното и поради това за недействителност на сключения въз основа на същото договор, на осн. 42, ал. 2 от ЗЗД. Обоснован е извода, че липсва воля не само, когато лицето е в ментално състояние, лишаващо го от възможността да действа разумно, но и когато са налице многобройни доказателства, че същото действа под натиск и в състояние, което го лишава от възможността да разбере действията си, какъвто е бил и настоящият случай. Освен това се поддържа, че при преценка на събраните доказателства следва да се приеме, че с оглед състоянието на вуйчо ѝ и предприетите незабавни действия от ответницата, последната е знаела, че нещата са необратими и поради това договорът е лишен от основание. Не се споделят изводите на съда, че неравностойността на престациите е също липса на съгласие и поради това съдът не се е произнесъл по основанието за нищожност на договора – накърняване на добрите нрави. Поради това решението в тази част също е неправилно, тъй като в процесния случай е била налице очевидна нееквивалентност на престациите – един дава всичко, а друг не изпълнява нищо и то при съобразяване на условията на сключване на договора, които сочат на необичайност. Обосновава се наличието и на хипотезата на чл. 31 от ЗЗД с това, че е установено такова физическо, психическо и емоционално състояние на упълномощителя, което му е попречило да се противопостави на въздействието на трети лица, подтикващи го да извърши сделката, която в нормално състояние не би извършил /аргументът е, че ако е бил в добра физическа и ментална кондиция упълномощителят би се явил в нотариалната кантора/. Обусловено от нищожността, евентуално унищожаването на упълномощаването, се явява уважаването и на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД относно договора, сключен въз основа на тази едностранна сделка. Изложени са съображения и по предявения в евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за наличието на предпоставки и за разваляне на договора, ако същият се приеме за действителен. В частта за разноските е изложено, че първоинстанционното решение се явява неправилно, тъй като съдът е уважил иска на първото възможно основание, поради което разноски се дължат само на ищеца, а не и на ответника. В тази връзка се сочи, че независимо, че ищецът не е подал молба за изменение на решението в частта за разноските или самостоятелна жалба срещу решението в тази му част, то с предявяването на насрещната жалба съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските в първата инстанция, дори и при потвърждаване на първоинстанционното решение, тъй като насрещната въззивна жалба в частта за разноските не е обусловена от настъпването на процесуалното условие за произнасяне по насрещната въззивна жалба. Претендира се отмяна на решението в обжалваните с насрещната въззивна жалба части, но последната да бъде разгледана само ако бъде уважена подадената от ответника въззивна жалба. Но ако все пак това е невъзможно, то насрещната жалба се претендира да бъде разгледана самостоятелно, ведно с присъждане на разноските.
В предвидения срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от И. Т. В. чрез адв. Д. Б., с който същата е оспорена като неоснователна поради законосъобразност на решението в обжалваните му с нея части. Счита се, че по делото са били събрани множество доказателства, от които се установява, че М. И. е бил в състояние самостоятелно да взема решения и да ръководи действията си и сключените сделки не страдат от твърдените от ищеца пороци. Претендира се потвърждаване на решението, обжалвано с насрещната въззивна жалба.
Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в съответните срокове и от страни с правен интерес от обжалването на решението в съответните му части.
В изпълнение на указанията, дадени с определение № 260111/26.02.21г. въззивникът Д. М. И. чрез адв. Д. Д. с молба вх. № 261276/01.03.21г. е уточнил, че с насрещната си въззивна жалба не е отправил искане за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на обжалваното решение, а са изложени съображения за неправилност на същото в частта му за разноските, поради неправилност на произнасянето по съществото на спора.
Поради горното следва да се приеме, че не съществуват процесуални пречки за разглеждане на въззивната и насрещната въззивна жалба.
Предвид обстоятелството, че възражения за нарушения на изискванията относно формата за действителност на упълномощителната сделка с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. нотариус Т. М. (досежно липсата на отбелязване, че действието е извършено извън кантората на нотариуса и на датата и часа на извършване на действието), са били направени от ищеца в хода на устните състезания, поради което и указания за доказване на този факт не е възлаган на ответницата, следва да се приеме, че не е налице преклузия за събиране на посоченото от въззивницата писмено доказателство от въззивния съд.
На осн. чл. 183, ал. 1 от ГПК и въз основа на отправеното от насрещната страна искане, въззивницата следва да бъде задължена да представи оригинала на представеното с въззивната жалба копие на пълномощното с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. нотариус Т. М..
Освен това на осн. чл. 192, ал. 1 от ГПК и след представянето на нарочна молба от въззивницата, следва да се изиска от нотариус Т. М. изпращането на заверено копие на този документ, в който е налице саморъчното отбелязване, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“, както и ако е налице такъв документ – да бъде посочен автора на саморъчно изписаната забележка.
Освен това и на осн. чл. 186 от ГПК следва служебно да се изиска от нотариус Т. М. изпращането и на заверен препис от същото пълномощно, но без посочената забележка /такъв, какъвто е бил приложен към нотариалното дело, по което е издаден НА № 147, т. ІІ, рег. № 9059, дело № 274/13.12.19г. и изпратен вече на първоинстанционния съд/.
Преценката относно необходимостта от изискване и на оригинала /оригиналите/ на пълномощното от нотариалната кантора на нотариус Т. М. ще бъде направена след получаване на заверени копия от документите и изразяване на становища от страните.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като писмено доказателство по делото представеното с въззивната жалба на И.Т.В. заверено от страната копие на пълномощното с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК.
ЗАДЪЛЖАВА въззивницата в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение на осн. чл. 183, ал. 1 от ГПК да представи оригинала на представеното с въззивната ѝ жалба пълномощно и да заяви дали ще се ползва от него, след което на насрещната страна ще бъде дадена възможност да изрази становище дали поддържа предприетото с отговора на въззивната жалба оспорване на осн. чл. 193, ал. 1 от ГПК.
При неизпълнение в срок, представеното
с въззивната жалба на И.Т.В. заверено от страната копие на пълномощното
с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с
рег. № 9040/13.12.19г. на нотариус Т. Милков, рег. № 237 на НК, ще бъде
изключено от доказателствата по делото, на осн. чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА въззивницата В. в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи писмена молба по чл. 192, ал. 1 от ГПК, с която съдът да задължи нотариус Т. М. да представи заверено копие на пълномощното с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г., в който е налице саморъчното отбелязване в забележка, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“, както и ако е налице такъв документ – да бъде посочен автора на саморъчно изписаната забележка.
При неизпълнение в срок и ако
това стане причина за отлагане на делото, на въззивницата ще бъде наложена
санкцията по чл. 92а от ГПК.
На осн. чл. 186 от ГПК служебно да се изиска от нотариус Т. М. изпращането на заверен препис от пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. - такъв, какъвто е бил приложен към нотариалното дело, по което е издаден НА № 147, т. ІІ, рег. № 9059, дело № 274/13.12.19г. и изпратен вече на първоинстанционния съд с писмо вх. № 261694/16.07.20г.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 21.04.21г. от 10.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, едновременно
с връчване на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
На осн. чл. 6а, ал. 4 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, деловодителят да
установи чрез телефонен разговор с адв. Д. Б. като процесуален представител на И. Т. В. дали същата
желае настоящото определение,
ведно с молба вх. № 261276/01.03.21г. да
ѝ бъдат връчени по електронен път на посочения
пред първата инстанция електронен
адрес /л. 84/ и при задължението да
потвърди получаването им.
Настоящото
определение да се връчи на Д. М. И. чрез адв. Д. Д. на посочения от него
алектронен адрес и при задължението да потвърди получаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: