Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 85
Гр. Габрово, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 13.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 363 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството с води въз основа
на иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „Банка Пиреос България" АД, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско
шосе № 115 Е срещу И.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: *** за установяване на
дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение суми.
І. Искания и възражения на страните, сочени
обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Сочи, че по силата и при условията на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 15042/2008г., сключен на 24.09.2008г.
(наричан „Договор за кредит") между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД и Г.С.И.,
с ЕГН ********** (наричана „Кредитополучател" или „Длъжник") Банката
предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 6700,00
(шест хиляди и седемстотин) евро. Кредитополучателят
изцяло усвоил кредита на 30.09.2008 г., но не заплащал дължимите погасителни
вноски съгласно представеното по заповедното производство извлечение от
счетоводните книги на банката.
Съгласно настъпило
универсално правоприемство /наследяване/ кредитополучателият оставил един
наследник: И.Г.И., с ЕГН **********.*** съда било вписано приемане на
наследството под № 115/12.10.2017 г.
От страна на Банката
била изготвена и изпратена до ответника нотариална покана за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземанията. С нотариална покана с peг. № 13005, том
V, № 152 от 15.12.2017 г. на нотариус Светослав Василев, рег. № 093 на НК
„Банка Пиреос България" АД уведомили И.Г.И. за предсрочна изискуемост на
кредита и за размера на дължимите суми по кредитната експозиция. Изискуемостта
на всички вземания на „Банка Пиреос България" АД по Договора за кредит
настъпила на 27.02.2018 г. В поканата изрично било указано, че при незаплащане
на изискуемите суми в срок до 7 работни дни от получаването на поканата по
Договора за кредит „Банка Пиреос България" АД ще предприеме незабавни
действия по принудително изпълнение. Нотариалната покана на кредитополучателя
била връчена на 15.02.2018 г., но в указания седемдневен срок не постъпило
плащане за погасяване на дълга.
Въз основа на подаденото
от банката заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
състав на PC Габрово била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №
2628 от 21.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 927/2018 г. по описа на PC Габрово и въз
основа на нея на изпълнителен лист № 659 от 21.05.2018 г. По силата на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист PC Габрово осъдил длъжника
И.Г.И., ЕГН **********,***, в качеството на наследник на Г.С.И., починала на
14.04.2013 г., да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, следните суми:
- сумата EUR 4584,86 (четири хиляди петстотин осемдесет
и четири евро и осемдесет и шест евроцента) - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
15042/2008г., сключен на 24.09.2008г.;
- сумата
EUR 1347,23 (хиляда триста четиридесет и седем евро и 23 евроцента) - възнаградителна
лихва по чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №
15042/2008г, сключен на 24.09.2008г.;
- сумата EUR 1642,54
(хиляда шестстотин четиридесет и два евро и петдесет и четири евроцента) - лихва съгласно чл. 86 от ЗЗД върху просрочени вноски по главница по
Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 15042/2008г., сключен на 24.09.2008 г. за периода от 24.06.2013
г. до 17.05.2018 г. (включително);
- сумата 205,20 лева (двеста и пет лева и двадесет
стотинки) - нотариални такси, дължими съгласно чл. 3, ал. 2 от Общите условия
на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД;
- сумата 210,00 лева (двеста и десет лева и 00 ст.) -
такси, дължими съгласно чл.3, ал.2 от Общите условия на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 15042/2008г., сключен на 24.09.2008г.;
- сумата 424,60 лева (четиристотин двадесет и четири
лева и 60 ст.) - съдебни разноски в заповедното производство, от които 304,60 лв. държавна такса и
120,00 лв. адв. хонорар.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД
образувала изп.д.№ 20187320400206 по описа на ЧСИ Весела Цонева. Длъжникът -
наследник на починалия кредитополучател депозирал писмено възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 927/2018 г. на ГРС.
Искането на ищеца е
- съдът да признае за
установено, че ответникът му дължи присъдените със заповед за изпълнение по
чл. 417, от ГПК №2628 от 21.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 927/2018 г. суми, посочени
по горе;
- да се произнесете по
дължимостта на разноските в заповедното производство общо в размер на 424.60
лв.;
- да му бъдат присъдени направените съдебни
разноски за настоящото исково
производство.
2.
От страна на ответника:
Ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер.
Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Оспорва твърдението, че
е било постигнато съгласие за сключване на договор за кредит на 24.09.2008г.
между майка му и ищеца, както и че майка му приела от ищеца без възражение
общите условия и тарифата за таксите и предоставянето им при сключване на
договора.
Твърди, че ищецът не
изпълнил задължението си да предостави реално посочената в договора сума за
ползване на майка му.
Оспорва твърдението, че
майка му е била неизправна страна по посочения договор, поради което за ищеца
не били настъпили основанията за прекратяване на договора, вкл. и правото му да
начисли лихви и неустойки.
Като наследник на
кредитополучателя не бил поканен от кредитора да изпълни задължението, поради
което не бил изпаднал в забава.
Не бил уведомен надлежно
за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението, каквото било
изискването на т. 18 на TP № 4 /2013г. от 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС, по
въпросите на заповедното производство, тъй като уведомлението за предсрочна
изискуемост не било връчено надлежно.
Не били спазени
правилата на ГПК при връчване на нотариалната покана относно предсрочната
изискуемост.
Подписалите извлечението
от счетоводните книги на банката лица не разполагали със съответната
компетентност, т.е. не били съответните длъжностни лица, в чиито правомощия
било да изготвят счетоводни документи.
Извлечението от сметка
не съдържало информация относно движението на погасяването на кредита, размера
на непогасената част и от кога длъжниците са изпаднали в забава и спрямо коя
част от задължението си, което го прави нередовно.
Извлечение от
счетоводните книги на банките не представлявало редовен документ по смисъла на
чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК.
Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
било нередовно.
Прави възражение за
погасяване по давност на вземането за наказателна лихва по договора за кредит.
Представеният договор за
предоставяне на потребителски кредит от 24.09.2008г. съдържал неравноправни
клаузи, които били нищожни.
Оспорва представените с
исковата молба „Общи условия на Банка
Пиреос България АД", като твърди, че това не били общите условия, с които
се съгласила майка му, или че не е била запозната с тях, или че същите били
валидни към дата 24.09.2008 г.
При предявяване на иска
било налице изменение на основанието, което било недопустимо.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
Видно от извършената
съдебно-сечтоводна експртиза и приложения Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 15042/2008г, сключен на 24.09.2008г. между „Банка Пиреос
България" АД и Г.С.И., с ЕГН ********** – наследодател на ответника, от
страна на ищеца„Банка Пиреос България" АД е предоставен на Г.С.И. кредит
при следните условия:
Размер
на сумата - 6700 евро;
Срок
за изплащане 10 години;
Погасяване
на кредита на 120 месечни вноски;
Размер
на месечната вноска през първите 80 месеца -178,14 лева;
На
оставащите вноски до края на периода 163,32 лева;
Годишна
лихва 10,69% за първите 80 месеца, за оставащите вноски - 5,34% за периода след
изтичане на 80-тия месец от усвояването на кредита до крайния срок за
погасяване.
ГПР към датата на отпускане на кредита – 13,7%;
Дата на първа вноска: 24.10.2008г.;
Краен срок за погасяване - 24.09.2018г.
Договорената сума в
размер на 6700 евро е предоставена и усвоена от Г.С.И. по откритата й банкова
сметка № ********** в банката кредитодател.
С предоставяне на
заемната сума банката е изпълнила задължението си по договора и за кредитополучателя
е възникнало задължнието за връщането й съгласно договореното между страните.
Тъй като
кредитополучателят е починал, съгласно настъпилото универсално правоприемство
/наследяване/, за задълженията по кредита,
с оглед разпоредбата на чл. 60 ал. 1 от ЗН, отговаря наследникът на
кредитополучателя, който е приел наследството, а именно ответникът И.Г.И., с
ЕГН **********. Видно от представеното по делото удостоверение, в особената книга на PC Габрово е вписано
приемане на наследството на Г.С.И. от
отвеника И.Г.И. под № 115/12.10.2017 г.
Съдът не намира
клаузите, регламентиращи претендираното задължение на ответника за заплащане на
главница и договорна лихва да са неравноправни на нито едно от основанията,
предвидени в в. 143 от ЗЗП. Договореното изменение на размера на договорната лихва
след 80-тия месец е в посока на намаление, което е в интерес кредитополучателя.
Дори да
бъде прието, че клаузата за промяна на лихвения процент с оглед състоянието на EURIBOR е
неравноправна и нищожна, поради това, че няма ясна регламентация за критериите
за това изменение, то претендираната договорна лихва не се претендира на
основание тази клауза. В посока
увеличение, изменение на договорената лихва не е правено – сумите се търсят на
база начално договорените нива, за които от доказателствата не следва, че водят
до нееквивалентна престация по кредита.
Неоснователно е възражението
на ответника, че завереният от адвокат препис на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 15042/2008г., сключен на 24.09.2008г. между „Банка Пиреос
България" АД и Г.С.И., представен по
делото, не е годно доказателствено средство и същият следва да бъде изключен от
доказателствата по делото, поради това, че не е представен оригинала съгласно
искането на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗА заверените от
адвоката копия имат значение на официално заверени преписи, в случай че
заверката е извършена в кръга на работата на адвоката, т.е. от адвокат,
упълномощен да представлява страната по делото. В конкретния случай, видно от
представеното пълномощно на л. 43 и л. 99 от делото, удостоверение за
регистрация от 29.01.2019 г. по ф.д. №
358/2015 г. на СГС, пълномощно на л. 105 от делото, молба от страна на ищеца на
л. 97 от делото и извършените заверки на представените по делото документи, в
т.ч. на процесния договор за кредит, заверките на документите с „вярно с
оригинала” са извършени от адвокат В.В. в кръга на работата й, т.е. в кръга на
пълномощията й да представлява страната /ищеца/ по делото. Изпълнени са
изискванията на чл. 183 от ГПК за представяне на документите, в т.ч. на
процесния договор, във вид на официално заверен препис, поради което не са
налице предпоставките за изключването на процесния договор от доказателствата
по делото.
Такава е и трайната
съдебна практика, като не е налице задължителна такава, която да обосновава
твърденията и исканията на ответника, изразени чрез процесуалния му
представител за изключване на процесния договор за кредит от доказателствата по
делото, поради непредставянето на оригинала на същия, след като е представен
заверен препис от упълномощен на страната адвокат.
Клаузата
на чл. 6 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 15042/2008г. за
обявяване едностранно от банката на изискуемостта на кредита, без да е
необходимо уведомление или покана до кредитополучателя противоречи на т. 18 от TP № 4/18.06.2014 г. по
т.д.№4/2013 г. на ОСГТК, където се приема в хипотезата на
предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за вземане произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на
определен брой вноски, че вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Основателно е възражението на
ответната страна, че нотариалната покана за предсрочна изискуемост на кредита
не е връчена на кредитополучателя съгласно изискванията на чл. 47 ал. 1 от ГПК,
изискваща лицето да бъде търсено не по-малко от три пъти през период от време
не по-кратък от един месец. Видно от разписката за връчване на
кредитополучателя на нотариалната покана на 14.10.2016 г., кредитополучателят е търсен само един път и не е посочен източник на данните, че не живее на посочения адрес, каквото е отразяването в разписката. Поради
това връчването чрез залепване на нотариалната покана на кредитополучателя е
нередовно, съответно не е налице достигнало до длъжника изявление за
обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита. С оглед изложеното не е налице обявена предсрочна изискуемост на
кредита.
Едновременно с това обаче, падежът и
на последната от вноските, формиращи претенцията
за главница и договорна лихва е настъпил на 30.09.2018 г., видно от
приложения погасителен план и заключението на вещото лице, т.е. от 01.10.2018
г. е налице просрочие по всички вноски от кредита.
Съгласно
т. 9 от TP № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г.,
ОСГТК в производството по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Независимо, че предсрочната изискуемост
на цялото задължение по договора за кредит не е обявена надлежно преди подаване
на заявлението по чл. 417,
то не би могло да се отрече съществуване на претендираното вземане,
тъй като всички вноски от които то се състои са с настъпил падеж /в този смисъл
решение №
7/19.05.2017г., постановено по гр.д. № 60053/2016г. на ВКС, II г.о.,/.
Видно от заключението на
вещото лице и изслушването му, незаплатените главница и договорна лихва съвпадат с претендираните
такива, а именно същите са в размер на 4584,86 евро – главница и 1347,23 евро –
договорна лихва /при окончателния извод в заключението е допусната техническа
грешка, като е отразено, че дължимата договорна лихва е 11347,23 евро, която
грешка се коригира от устното изложение на вещото лице и от отразената в
таблица 1 от заключението дължима договорна лихва.
С оглед изложеното установителният
иск в частта на главницата и договорната лихва следва да бъде уважен изцяло, като бъде
признато съществуването на вземането за главница в размер на 4584,86
евро и за договорна лихва в размер на 1347,23 евро по издадената
заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК № 2628 от 21.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 927/2018 г. по описа
на PC Габрово. Относно законната лихва върху същото, такава следва да
бъде признато, че се дължи не от датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК, а от датата на връчването на поканата за доброволно изпълнение по
образуваното изпълнително дело № 20187320400206 на ЧСИ Весела Цонева, рег. №
732 на КЧСИ, във връзка с издадения изпълнителен лист по заповедното
производство, т.е. от 20.12.2018 г.
Възраженията за пороци в
счетоводните книги, въз основа на които е издадена заповедта по чл. 417 от ГПК
са относими относно незабавното
изпълнение на заповедта, но за настоящото производство, в което доказването на
задълженията по изданата заповед са предвидени всички доказателствените средства, пороците на
счетоводните книги не могат да обосноват несъществуване на вземането, присъдено
със заповедта, при наличието на други доказателствени средства, въз основа на
които се установява същото.
Основателни е
възражението на ответника, че в качеството на наследник дължи мораторни лихви върху просрочените след
смъртта на кредитополучателя главници от момента на получена от него покана да
изпълни. Същото има правно основание в чл. 84 ал. 1 от ГПК. По делото няма
данни кога е починала майката на
ответника, но от датата на издаване представеното удостоверение изх. № 1398 от
18.10.2017 г. на РС – Габрово за вписване приемане на наследството от страна на
ответника по делото, може да се направи извод, че смъртта е настъпила преди
датата на издаване на удостоверението. Претенцията за мораторна лихва обаче
обхваща и главниците, чийто падеж е настъпил след смъртта на наследодателката, без за този
период да е връчена покана на ответника.
Основателно е и
възражението за изтекла погасителна давност за част от претендираните мораторни
лихви. Съгласно чл. 111 б.”в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с три
годишна давност, т.е. погасени са вземанията за лихви, начислени за периода
преди 18.05.2015 г. /за периода по-голям от три години от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
По делото не са събрани
доказателства за дължимите мораторни лихви с оглед основателността на
посочените две възражения, а съдът не е в състояние да изчисли същите служебно,
тъй като не са налице данни за датата на смъртта на наследодателката.
Поради това претенцията
за установяване на дължимостта на мораторна лихва следва да бъде оставена изцяло
без уважение, като неоснователна и недоказана.
Следва да
бъдат оставени без уважение и претенциите за установяване дължимостта на нотариални
такси и други такси, дължими съгласно чл. 3 ал. 2 от Общите условия на „Банка Пиреос България" АД. Посочените общи условия не са подписани от
длъжника, съответно не са налице доказателства, че представените по делото Общи условия са част от облигационната
връзка, възникнала между ищеца и кредитополучателя по повод процесния договор. Тъй като
представените Общи условия не доказват
такова облигационно отношение, исканията въз основа на тях за признаване
дължимостта на сумата 205,20 лева (двеста и пет лева и двадесет
стотинки) - нотариални такси, дължими съгласно чл. 3, ал. 2 от Общите условия
на „Банка Пиреос България" АД и на сумата 210,00 лева (двеста и десет лева и 00 ст.) -
такси, дължими съгласно чл.3, ал.2 от Общите условия на „Банка Пиреос България" АД по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 15042/2008г.,
сключен на 24.09.2008г. следва да бъдат оставени
без уважение, като неоснователни и недоказани.
ІІІ. Относно разноските по делото.
От
страна на ищеца се претендират разноски:
-
направени в исковото производство: държавна
такса в размер на 387,99 лева,
адвокатско
възнаграждение /което е заплатено/ в размер на 240,00 лева и разноски за вещо лице в размер на 250 лева, в
общ размер на 877,99 лева.
-
направени в заповедното производство: държавна
такса в размер на 304,60 лева
и адвокатско възнаграждение /което е заплатено/ в размер на 120,00
лева, в общ размер на 424,60 лева, които са присъдени със заповедта.
От страна на ответника
се претендират разноски за адвокатски хонорар в размер на 6800
лева /заплатени, видно от представените договори за правна помощ от страна на
ответника/. Няма направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Пропорционално на
уважената част от претенциите по исковото производство на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 668,85 лева, а за заповедното производство в
размер на 323,46 лева, относно които съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г.
на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
Пропорционално
на отхвърлената част от претенциите на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство в размер на
1619,75 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.И., с ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Цариградско шосе № 115 Е:
сумата EUR 4584,86 (четири хиляди петстотин осемдесет и четири евро и
осемдесет и шест евроцента) - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 15042/2008г., сключен на
24.09.2008г., ведно
със законната лихва от 20.12.2018
г. до окончателното изплащане на
задължението;
- сумата EUR 1347,23 (хиляда триста
четиридесет и седем евро и 23 евроцента) - възнаградителна
лихва по чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №
15042/2008г, сключен на 24.09.2008г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2628/21.05.2018 г. по ч. гр. д. 927/2018
г. на ГРС,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
2. ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ от „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ"
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е в
ЧАСТТА с която се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „БАНКА ПИРОС БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********:
- сумата EUR 1642,54 (хиляда шестстотин
четиридесет и два евро и петдесет и четири евроцента) - лихва съгласно чл. 86 от ЗЗД върху просрочени вноски по главница по
Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 15042/2008г., сключен на 24.09.2008 г. за периода от 24.06.2013
г. до 17.05.2018 г. (включително);
- сумата 205,20 лева (двеста и пет лева и двадесет стотинки) -
нотариални такси, дължими съгласно чл. 3, ал. 2 от Общите условия на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД;
- сумата 210,00 лева (двеста и десет лева и 00 ст.) - такси, дължими
съгласно чл.3, ал.2 от Общите условия на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 15042/2008г.,
сключен на 24.09.2008г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2628/21.05.2018 г. по ч. гр. д. 927/2018
г. на ГРС,
като
неоснователни и недоказани, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
3. ОСЪЖДА И.Г.И.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ
на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е сумата 668,85 лева – разноски по делото по воденето на исковото
производство, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК.
4. ОСЪЖДА И.Г.И.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е сумата 323,46 лева – разноски по делото по воденето на заповедното
производство, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК.
5. ОСЪЖДА „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е да ЗАПЛАТИ на И.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1619,75 лева – разноски по
делото по воденето на исковото производство,
на осн чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: