Решение по дело №470/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 675
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 2 юли 2021 г.)
Съдия: Гергана Димитрова Стоянова
Дело: 20217050700470
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№…………………………………….   2021 година, 

гр.ВАРНА  

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и втори  състав  

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГЕРГАНА СТОЯНОВА

 

В съдебно заседание, проведено на 21.04.2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя  административно дело  470/2021 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с чл. 186 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от „E.“ ООД с управител В.Н.И., против Заповед № 40-ФК/10.02.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка, по реда на чл. 186 от ЗДДС - Запечатване на търговски обект представляващ Фитнес център „Протеинов бар“, в гр. Варна, ул. „Ян Палах“ № 10 стопанисван от дружеството и Забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

 В жалбата  са изложени  доводи за незаконосъобразност  на оспорената заповед, поради допуснати при издаването и нарушения на административнопроизводствените правила,  неправилно приложение на материалния закон, липса на мотиви. Като такива се сочат несъответствието на наложената ПАМ  на нито една от целите закрепени в чл.22 от ЗАНН.

 Изтъква се, че  не са налице предпоставки за издаване на принудителна административна мярка, тъй като не е безспорно установено извършването на твърдяното в заповедта нарушение на чл. 8, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г.  Твърди се, че ползваното в обекта фискално устройство е от одобрен тип,  включен в списъка на НАП, публикуван на официалната му страница, одобрен на 08.02.2021 г. Относно липсата на реквизит на  издавания ФБ счита се, че дори и да представлява нарушение на чл. 26 от Наредбата, то същото не предполага необходимост от запечатване на обекта, предвид факта , че на 05.02.2021 г.  в обекта е въведено в експлоатация друго ФУ също от одобрен тип, за което  представено доказателство.

Твърди се и нарушение на принципа за съраразмерност , заложен в чл. 6 от АПК. Отделно се изтъква, че наложената с оспорената заповед ПАМ представлява вторично средство за въздействие, предвид образуваното срещу търговеца административнонаказателно производство.

Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на наложената мярка.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, същата е законосъобразна и правилна.  Безспорното установяване  на нарушението  обосновавало  налагането на ПАМ, която счита за справедлива.

Въз основа на изложеното моли оспорената  заповедта да бъде потвърдена. Претендира разноски.

По допустимостта:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество е  HEОСНОВАТЕЛНА.

 Фактите по случая са следните:

  Видно от описаната в оспорената заповед фактическа обстановка, на 04.02.2021 г. е извършена контролна покупка  на услуга – фитнес тренировка в търговски обект –фитнес център „Протеинов бар“, ,  стопанисван от „E.“ ООД, находяща се в гр.Варна, ул. „Ян Палах” №20 на стойност 6 лв., за която  бил издаден  фискален касов бон № 0027063/04.02.2021 г.

В обекта е установено и въведено в експлоатация и функциониращо  фискално устройство модел – „DATES DP55KL  с рег.№3771166/01.12.2016 г. в НАП.

При извършена проверка на издадения ФКБ органите по приходите установили, че същия не съдържа изискуемия съгласно чл.  26, ал.1 т.16 от Наредба № Н-18/2006 г.  двумерен баркод (QR), липсвала и възможност за сторно операции, не се отразявал сторно оборот.

Предвид констатираното от органите по приходите е приет извод, че функциониращото в търговския обект към момента на проверката ФУ не е от одобрен тип по смисъла на чл. 8,ал.2 от Наредбата,  не отговаря на функционалните изисквания на раздел ІІІ, т.4 от същата, тъй като  издадения от него ФКБ не съдържа реквизитите по чл. 26, ал.1 и ал. 2.

Посочено е, че търговецът  е следвало да приведе дейността си в съответствие с изискванията на §75 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006 г.,  предвид въведената законова промяна  в техническите и функционални изисквания към ФУ и след като не го е сторил в определения от закона срок, , то действащото в стопанисвания от него обект ФУ  е счетено за такова от неодобрен тип.

Съобразно    прието, в оспорената заповед е формиран крайния извод за допуснато от търговеца  нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4,  от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за прилагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

По правото:

Съгласно разпоредбата на  чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 (публичния регистър на Българския институт по метрология на одобрените типове ФУ). Т. е. за да се направи извод, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология – с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър, и да отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Фискалните устройства, съгласно  чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, трябва да отговарят на: 1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1; 2. техническите изисквания съгласно приложение № 2.

Сред функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в раздел ІІІ -  Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с ФУ, в т. 4 е посочено, че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2.

 Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизита двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Този уникален двумерен баркод съгласно Приложение № 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредбата се съдържа в края на всеки документ за продажба/сторно операция непосредствено преди текста "ФИСКАЛЕН БОН"/"СИСТЕМЕН БОН", а в случаите на издаване на ДУБЛИКАТ на фискален/системен бон непосредствено преди текста "СЛУЖЕБЕН БОН".

 От приетите по делото доказателства  е видно че: нито ФКБ № № 0027063/04.02.2021 г., издаден при извършване на контролната покупка на услугата от ФУ  марка DATES DP55KL  с рег.№3771166/01.12.2016 г., нито представения от търговеца служебен ФКБ №02577834/05.02.2021 г., издаден от  въведеното  на 05.02.2021 г. в обекта ново ФУ  марка DATES DP25X DT577834, съдържат задължителния реквизит по чл. 26, ал.1, т.16 от Наредбата - двумерен баркод (QR код).

Безспорно в случая от доказателствата по делото се установява, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си по § 71, ал. 1 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да приведе дейността си в съответствие с изискванията на наредбата. Изискването фискалната касова бележка да съдържа такъв код, представлява едно от функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в Приложение № 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – раздел ІІІ, т. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 16 от същата наредба.

Съгласно на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че е налице използване на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип. Наложената ПАМ има преустановителна и превантивна функция - да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния.

Налагането на процесната ПАМ отговаря на целите на закона. Органите по приходите са действали в условията на обвързана компетентност и са приложили предвидената за това нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, мярка.

Като материално правни предпоставки за налагане на въпросната ПАМ  едно от предвидените от законодателя основания е именно констатираното от органите по приходите нарушение - неизползването на ФУ от одобрен тип.

В този случай АО винаги действа при условията на обвързана компетентност и не разполага със самостоятелна преценка дали да я наложи или не.

Относно приетия от АО срок на действие на ПАМ от 14 дни  - към средния размер,  съдът, предвид изложени доводите, на които се основава  преценката, го намира за обоснован,   в мотивите си АО ясно е посочил всичките си съображения.

Относно възражението за нарушение на принципа  за съразмерност съдът счита,  че  в случая   правната сфера на оспорващия не се засяга несъразмерно спрямо преследваната легитимната цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН.

В случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение на оспорващия търговец като стопански субект, без ПАМ да се приравнява на санкция.

С оглед изложеното релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност  на наложената с оспорената заповед ПАМ съдът прецени  като неоснователни, следва да се отхвърлят.

 

Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно претендираното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно , следва да го уважи при условията  на чл. 78,а л.8 от ГПК.

 


          Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2,   съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на E.“ ООД с управител В.Н.И., против Заповед № 40-ФК/10.02.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка, по реда на чл. 186 от ЗДДС - Запечатване на търговски обект представляващ Фитнес център „Протеинов бар“, в гр. Варна, ул. „Ян Палах“ № 10 стопанисван от дружеството и Забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА E.“ ООД,  ЕИК ***с управител В.Н.И., да заплати на ГД  „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

         

                                     

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ГЕРГАНА СТОЯНОВА