РЕШЕНИЕ
№ 7285
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110165027 по описа за 2021 година
Предявени са два кумулативно обективно съединени осъдителни иска по чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3450,00 лева, представляваща регресно вземане
за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 05.03.2020 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 387,20 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 08.10.2020 г. до 15.11.2021 г.
Ищецът „Алианц България“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил –
лек автомобил марка „Нисан“ модел „Патрол“ с рег. № Е Поддържа, че вредите са на
стойност 3450,00 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение.
Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента – водач на т.а. марка „Волво“, модел „ФЛ“,
с рег. № С, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение, ведно със законната лихва върху него. Твърди, че след покана
ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата, както и
лихва за забава върху нея, считано от поканата до предявяването на иска. Претендира
разноски.
Ответникът ЗД „Лев Инс“ АД оспорва механизма на ПТП. Оспорва, че водачът на
застрахования при него автомобил има вина за процесното ПТП, като двамата водачи
определили като виновен този, управлявал застрахования при ищеца лек автомобил.
Алтернативно счита, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 10.02.2022 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 14.04.2022 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между МПС
„Нисан“ модел „Патрол“ с рег. № ЕС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”,
и т.а. марка „Волво“, модел „ФЛ“, с рег. № СВ застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че процесната сума е
действително заплатена от ищцовото дружество, както и че преди подаването на
исковата молба ответникът е получил регресна покана. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в
ПТП.
Според показанията на свидетеля Б. ГР., водач на застрахования при ответника
тежкотоварен автомобил „Волво“, модел „ФЛ“, с рег. № С, се установява, че
произшествието настъпило пред „Мотопфое“ на бул. Сливница/бул. Европа – и по-
конкретно при светофара с ул. „Панчо Владигеров“. Сочи, че като куриер се движил
посока Околовръстен път с 6-тонен камион, с товар от още 6 тона, като е пътувал към
„Мотопфое“. Бил първо превозно средство на светофара, като изчаквал на червено.
„Мотопфое“ се намирало на около 100 м. от светофара. На пряката с „Мотопфое“,
която се намирала от дясната му страна, трябвало да завия надясно, като включил
десен мигач, когато движещ се зад него джип „Нисан“ с възрастен мъж около 55-60 г.
се блъснал отзад в борда на камиона. Ударът бил много силен, като станал в движение
– когато свидетелят потеглир с камиона, като се движел със скорост не повече от 20 –
30 км./ч. Сочи, че свободната лента за движение била една, защото там имало банка и в
дясната лента за движение имало паркирали автомобили. Водачът на другия автомобил
лъхал на алкохол, но не извикали органите на КАТ, защото водачът на л.а. „Нисан“ се
притеснил, че ще му отнемат книжката, поради което съставили двустранен
протокол.Свидетелят усещал миризмата на алкохол от разстояние около 1 м. - 1,5 м.
Разпитан в производството е и свидетелят Р.Г. – водач на застрахования при
ищцовото дружество лек автомобил „Нисан“ модел „Патрол“ с рег. № Е4002МС. В
2
показанията си сочи, че се движил в лявата лента /от общо две по пътното платно/, като
в дясната лента имало тежкотоварен автомобил, който преди светофара се изнесъл в
лявата лента за движение. Свидетелят се опитал да премине в насрещното движение,
но тъй като там имало насрещно движение, не могъл да заобиколи камиона от лявата
му страна, поради което се върнал в лентата, в която се движел преди това. Опитал се
да спре, но не успял и се ударил в намиращия се пред него тежкотоварен автомобил.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за ПТП с
начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ,
която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила.
Съдът възприема посочения в приетото заключение механизъм на ПТП, тъй като
кореспондира с останалите събрани в производството доказателства. Вещото лице
сочи, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да
се направи извод, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на лек автомобил „Нисан“ модел „Патрол“, който се движел със скорост и
дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на
превозното средство, без да настъпи съприкосновение с движещия се пред него
товарен автомобил „Волво“, модел „ФЛ“.
Следва да се даде отговор на въпроса дали произшествието е настъпило в момент,
когато товарният автомобил вече е бил завършил маневрата за престрояване в лява
пътна лента /с оглед на факта, че в дясната такава имало паркирани автомобили/ или
по време на маневрата за престрояване. Съдът възприема изводите на вещото лице,
дадени по време на неговото изслушване в открито съдебно заседание на 16.06.2022 г.,
според които ударът категорично е настъпил в лявата пътна лента за движение, като
товарният автомобил е имал достатъчно време да се престрои. Вещото лице е посочило
освен това, че няма как частично товарният автомобил да навлезе в лявата пътна лента,
тъй като в този случай задната му част, с която е настъпил ударът, би останала в
дясната. Експертът сочи, че с оглед данните по делото, водачът на лек автомобил
„Нисан“ е имал достатъчно време да задейства спирачната уредба и да предотврати
удара. Счита, че до такова предотвратяване най-вероятно е щяло да се стигне, ако
водачът на лекия автомобил „Несан“ не бил правил маневра за навлизане в насрещното
движение и заобикаляне на тежкотоварния автомобил от лявата му страна и след това
връщане обратно, а направо бил задействал спирачната система.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие.
По делото не се установи обаче процесното ПТП да е настъпило вследствие на
виновно и противоправно поведение на водача на тежкотоварния автомобил „Волво“,
модел „ФЛ“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
При възприетия по-горе механизъм на ПТП, съдът намира, че вина за настъпване
на събитието има водачът на лекия автомобил „Нисан“, застрахован при ищцовото
дружество, който, движейки се зад изцяло навлезлия в пътната му лента тежкотоварен
автомобил „Волво“, модел „ФЛ“, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно
която разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
3
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Водачът на л.а. „Нисан“ е бил длъжен да
съобрази скоростта на движение, като има предвид изцяло пътната обстановка, така че
да е в състояние да спре при всяко видимо препятствие, какво безспорно е намиращият
се пред него в лентата за движение тежкотоварен автомобил.
Същевременно, водачът на л.а. „Нисан“, който е предприел и маневра за
навлизане в насрещното движение, заобикаляйки тежкотоварния автомобил и връщане
обратно в лентата за движение, не е съобразил и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
При това положение и при неустановяване на елемент от фактическия състав на
спорното материално право, а именно – процесното ПТП да е настъпило вследствие на
виновно и противоправно поведение на водача на тежкотоварния автомобил „Волво“,
модел „ФЛ“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неоснователност на предявения главен иск, поради
което като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорната претенция за
присъждане на лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответника.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответното дружество в размер на 100,00
лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответното дружество сумата от 290,00 лева, представляваща разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК. Не следва да се присъжда сума, представляваща
внесен депозит за свидетел, тъй като, видно от данните по делото, същият не е усвоен.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* против
ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* искове: 1/ по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 3450 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско” обезщетение за вреди на лек
автомобил „Нисан“ модел „Патрол“ с рег. № ЕС, причинени от застрахователно
събитие, настъпило на 05.03.2020 г. в гр. София, както и 2/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 387,20 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 08.10.2020 г. до 15.11.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********
4
да заплати на ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* сумата от 290,00 лева разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5