Р Е Ш Е Н И Е № 141
гр. Перник, 25.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
КРИСТИАН ПЕТРОВ
при секретаря Златка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 287 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 5 от 26.02.2018 г., постановено по гр. дело № 178/2017 г. по описа на
Трънски районен съд, е отхвърлен предявеният от П.Д.П. против Р.П.Х. иск с
правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови
действията, с които нарушава и смущава правото му на собственост върху дворно
място с площ от около 2000 кв.м., неурегулирано, ведно с построените върху него
паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, находящо се в с. ***, Община Трън,
Област Перник, при съседи на имота: път, дере, имот на В.И. и А. Х. и П. С., и
да възстанови предишното фактическо положение съществувало отпреди извършването
на неоснователните действия. Със същото решение са присъдени и разноски
съобразно изхода на спора.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца П.Д.П.. Във
въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради
погрешна преценка на събраните по делото доказателства относно извършените от
ответника фактически действия по изграждане на оградата, за които е установено
по делото, че са противоправни и смущават ползването на собствения му имот,
както и че тази погрешна преценка е довела до неправилно прилагане на материалния
закон. Иска решението да бъде отменено и уважен предявеният иск. Претендира разноски.
Въззиваемият
– ответникът Р.П.Х., в законоустановения срок по чл.
263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата,
възразявайки че не са налице предпоставки за уважаване на иска поради
изграждане на оградата изцяло в собствения му имот и при съобразяване на
предвидените строителни правила и норми. Претендира разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният
съд приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено в
изискуемата писмена форма от надлежен орган и в пределите на
правораздавателната му власт, и е допустимо, включително и предвид поясненията
на ищеца пред въззивната инстанция, с които настоящият съдебен състав намира,
че са отстранени нередовностите на исковата молба.
С
така предявения иск ищецът навежда твърдения за защита на пълноценното
упражняване на притежавано от него право на собственост върху дворното място
чрез осигуряване на достъп до него чрез процесните път и чешма, поради което
доводите от ответника – въззиваем в настоящото производство, за недопустимост
на производството поради упражняване на чужди права по арг. чл. 26, ал. 2 от ГПК е неоснователно.
Съобразявайки
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК, въззивният съд намира за установено
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск по чл. 109 от ЗС.
Ищецът
П.Д.П. твърди в исковата молба и поясненията по уточняващата молба от
18.06.2018 г., представена пред въззивната инстанция, че е собственик на неурегулирано
дворно място с площ от около 2000 кв.м, заедно с построените върху него паянтова
жилищна сграда и стопанска сграда, находящо се в с. ***, Община Трън, при съседи
на имота: път, дере, имот на В.И. и А. Х. и П. С., а ответникът Р.П.Х. на съседен
на имота му поземлен имот с пл. № 1 по кадастрален план на с. ***, който по
нотариален акт представлявал дворно място, находящо се в с. ***, Община Трън, с
площ от около 2000 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда, състояща
се от стая, мазе и ижа и стопанска сграда, при съседи по нотариален акт: М.З.,
път, наследници на Д. П., наследници на Х. Ц. и път, придобит от него въз основа
на договор за покупко-проджба на недвижим имот по нотариален акт № 23 от
29.01.2013 г. от наследниците на М.Д.С.. Поддържа, че през лятото на 2014 г. ответникът
е поставил ограда на имота си със затваряне на съществуващ селски път и обществена
чешма, довело до възпрепятстване на достъпа до собствения му имот и пълноценното
му ползване откъм този път, в частта му заключена с така поставената ограда по
букви ПРУФА на скица № 2 от основното заключение на съдебно-техническата експертиза.
Иска ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните действия, изразяващи
се поставяне на ограда по букви ПРУФА на скица № 2 от основното заключение на
съдебно-техническата експертиза, които му пречат да упражнява правото си на
собственост в пълен обем и да възстанови предишното фактическо положение чрез
премахването на посочената част от оградата.
Ответникът
Р.П.Х. е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявените
искове, възразявайки че оградата е поставена при спазване на строителните
правила и норми в собствения му имот и че ищецът има осигурен достъп до имота.
За
да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че затвореният с
поставената ограда път представлявал част от имота на ответника, в който съществувала
само изградена от последния система за водозахранване с дълбоичинна сонда и
хидрофорна уредба, предвид което и наличието на осигурен подход към имота на
ищеца така предявеният иск се явявал неоснователен.
По
делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 41 от
11.04.1991 г., видно от който ищецът и въззивник П.Д.П.,
Д. Д. П. и К. Д.П. са признати за собственици по давностно владение и
наследство на неурегулирано дворно място, находящо се в с. ***, Община Трън, с
площ от около 2000 кв.м, заедно с построени в него паянтова жилищна сграда и
стопанска сграда, при съседи на имота: път; дере; имот на В.И. и А. Х. и П. С..
Представен
е също и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23 от 29.01.2013
г., видно от който Д.А.С., Д.М.С. и Б.М.С. са продали на Р.П.Х. – ответник и
въззиваем в настоящото производство, собствеността върху недвижим имот, представляващ
новообразуван имот с пл. № 1 по кадастралния план на с. ***, Община Трън, а по
нотариален акт - дворно място, находящо се в с. ***, Община Трън, с площ от около
2000 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от стая, мазе
и ижа, и стопанска сграда, при съседи по нотариален акт: М.З.; път; наследници
на Д. П.; наследници на Х. Ц. и път.
При
съставянето на нотариалния акт за продажбата на имота е представен нотариален
акт за продажба № 55 от 27.08.1985 г., приложен и по делото, с който наследодателят
на продавачите - М.Д.С., видно от удостоверението за наследници от 09.01.2013
г., го е закупил от А.А.Р. – низходящ родственик на А.
Ц., сочен от разпитаните по делото свидетели. Представена е също и кадастрална
скица-проект на имота, изготвена от Перник кадастър ООД въз основа на възложено
от наследниците на М.Д.С. попълване на кадастрален план на махала *** (с. ***),
Общита Трън, с дворно застроено място, като по делото
липсват доказателства за откриване на производство по чл. 35а от ЗКИР.
Представени
по делото са проект, разрешение за строеж № УТ-17-03 от 07.02.2014 г., протокол
за откриване на строителна площадка и писма на Община Трън, свързани със
строителство на ажурна (лека) ограда по имотните граници на поземлен имот 1 в
землището на с. ***, м. ***, Община Трън.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Д.С., Р.Л., П.Т. и С.Т. – съответно жители или наследници на жители на селото с
имоти в близост до тези на страните по делото, включително и чрез преразпита им
при извършения оглед на място на 16.11.2018 г. пред въззивната инстанция. Св. Д.С.,
роден през *** г., заявява в показанията си, че е израснал в селото и от
пенсионирането си живеел в него през лятото, като от дете помнел, че до имота
му, който се намирал в близост до тези на страните, идвайки от гр. Трън по пътя
от изток след това се минавало през процесния път, който се спускал надолу в
посока север и се включвал в пътя на север от имота на ответника. Заявява, че
пътят от изток на имота на ответника бил направен от общината около година след
закупуването му от него, като преди това същият се ползвал само като пътека
поради намиращ се на него камък. Имотът, закупен от ответника, бил на А. Ц.,
който имал имот с две кошари, намиращ се на север от процесния път, и двор с
къща, който достигал на около 2-3 метра преди съществуваща понастоящем чешма в
имота на ответника, като пътят отграничавал имота с кошарите и двора с къщата и
се намирал на север от съществуващите понастоящем камъни. Сочи в показанията
си, че имотът на ищеца бил по съществуващата ограда и че до него се стигало по спорния
път през врата, която той бил направил, като преди от южната страна на имота на
ищеца минавал междуселски път, който излизал на пътя за гр. Трън, но този път бил
затворен много отдавна от хора в селото. Пътят на север от имота на ответника винаги
съществувал, като по него се стигало до реката и ВЕЦ Ерма, но не и с пряк
достъп до пътя за гр. Трън. Свидетелят заявява, че през 1953 година от общината
бил прокаран водопровод и чешма, за която предполагал, че била на мястото на съществуващата
понастоящем чешма в имота на ответника, и водата от която била изчезнала през
1995 г. - 1997 г.
В
показанията си св. Р.Л. заявява, че е родена през *** г. и била наследник на рода
на Ц.П., между синовете на който - А., С. (неин дядо) и Х. Ц.и, през 1938 г.
била извършена делба, като тя идвала в имота на дядо си до 18-годишната си
възраст и отново след 1992 г. Завява, че до имота на дядо й се стигало през
път, който преминавал по диагонал на ограденото от ответника дворно място и се
излизало на пътя от север на същото място, но не и по спорния път, за който не
знае кога е прокаран, тъй като и след 1992 г. до имота на дядо й се минавало по
намиращия се по диагонал път. Свидетелства, че до имота на ищеца се влизало от
северната му страна, а след 1992 г. достъпът до него бил от спорния път. Пътят
от изток на имотите на страните бил прокаран понастоящем, като преди на мястото
му имало храсти. Чешмата е видяла през 1992 г. и не знае дали имало вода от
нея.
Св.
П.Т., който е роден през *** г. заявява, че до влизането си в казармата е живял
в селото, а след пенсионирането си на 50-годишна възраст се върнал отново да
живее в него и един от тримата му постоянни жители, като и през останалото
време не е прекъсвал връзка със селото. Сочи, че имотът на А. Ц. бил почти във
вида, който бил заграден от ответника Р.Х., като спорният път бил част от
дворното му място, в което се влизало през порта на мястото на сега съществуващата
порта за имота. Свидетелства, че А. Ц. след 1950 г. бил изселен в гр. ***
заради сина му, а след кратко завръщане в селото отишъл да живее при дъщеря си А.
в гр. *** и не се върнал повече, поради което мястото дълго време било
изоставено и използвано от ТКСЗ през 1957 г. за отглеждане на крави, а по-късно
и за овце, а заради по-прекия достъп през него хората разградили имота и го използвали
за преминаване. Пътят от изток на имотите винаги е съществувал, но поради порои
на него се появил голям камък, който препятствал преминаването по този път и започнало
да се преминава през имота на А. Ц.. Следващият собственик на имота – М.С.,
ползвал само частта от имота на север от спорния път и самия път, а тази част
от него на юг не се ползвала от никой. Заявява, че до имота на ищеца П.П. преди се влизало през порта на къщата, намираща се на северната
страна на имота му, до която се достигало и по сега съществуващия от север път,
но тъй като съседите му заградили достъпа от тази страна, се направила портата
от източната страна на имота на ищеца, като тя била направено преди повече от 5
години от св. Д.С.. Пътят, който се намирал на юг от имота на ответника,
съществувал отпреди и през него минавал собственикът на имота от юг на имота на
ищеца, но не бил във вида, прокаран от общината преди около две години. Свидетелства,
че при прокарването на водата в селото отклонение за спорната чешма, която
представлява стърчаща тръба, не е имало. Отклонението с шахта, намираща се на 3
метра от източния вход на имота на ответника, било направено по искане на А. Ц.,
за да напоява добитъка си, като от извършения преди 15-20 години ремонт на стария
водопровод вода до чешмата не е достигала. Понастоящем в имота на ответника имало
сонда, от която се захранвала направената в него нова чешма.
В
показанията си св. С.Т., роден през *** г., сочи, че до имота му, който се намирал
на североизток от имотите на страните, се достигало по пътя от изток, който не
бил проходим за коли, но сега бил в добро състояние. Заявява, че до имота му се
достигало и през намиращ се път на север от спорния път, който излизал зад
стълб на северната страна на имота на ответника. Този път съществувал от 12-13
години, когато се е пенсионирал, и бил в лошо състояние, като пътят от изток,
прокаран от общината, бил в много по-добро състояние. Съществуващият от юг на
имота на ответника път сега бил в по-добър вид, но не знаел кой го е оправил.
Свидетелства, че имотът на север от спорния път бил на М.С., а на юг – мястото
било буренак и на знае на кого е бил. Заявява, че за чешмата нямало отклонение
от водопровода и че чешмата в имота на ответника била направена с хидрофорна
помпа.
Приети
по делото и неоспорени от страните са заключения на основна и допълнителна
съдебно-технически експертизи, които въззивният съд възприема за достоверни
като обективно, компетентно и обосновано изготвени от вещото лице. Установява
се от заключението на основната съдебно-техническа експертиза, че имотите на
страните са с обща граница само в частта по букви АБВ от скица № 2 от
заключението, като до тях се стига по съществуващи черни пътища, обозначени на
скица № 1 от заключението в оранжев цвят, а в зелен цвят на същата скица е
обозначен спорният между страните път и поставената от ответника ограда по букви
ПРУФА на скица № 2 от същото заключение, която затваря този път и преминаването
до входа за имота на ищеца от източната страна. Със заключението на
допълнителната експертиза са онагледени дадените при огледа свидетелски
показания, като видно от скиците на показанията на св. Д.С. и св. П.Т. спорният
черен път бил част и обслужвал имота на А. Ц. и неговия правоприемник М.С.. Извършеният
оглед и допълнителната експертиза, пояснена при изслушването на вещото лице в
съдебно заседание пред въззивната инстанция, изясняват, че до имота на ищеца
има достъп по пътя от южната страна на имота на ответника между имоти 1 и 4 от
комбинираната скица и от северната страна на имота на ищеца и зад сградата на ответника.
Установява се, че посоченият път от южната страна достига до имоти в селото,
които не са оградени и обособени на място, и за да се достигне до портата (вратата)
от източната страна на имота на ищеца трябва да се изминат от края на пътя до
портата на ищеца около 10 метра. Входът за имота на ищеца от северната страна
понастоящем е затворен и осигуряването на достъп през него е свързано с преминаване
през имот на трети лица. Вещото лице изяснява, че за селището няма кадастрален
и регулационен план, но за имотите около селището има влязла в сила кадастрална
карта, която възпроизвежда КВС, като имот 04697.100.9901 е предходният имот 35
на скицата, намираща се на л. 35 от първоинстанционното дело, в която не са
нанесени възстановените имоти с кадастрални номера 04697.100.7 и 04697.100.7,
част от които попадат в имотите на страните по настоящето дело и които съдът не
ги обсъжда, тъй като същите са имоти на трети на делото лица. Установява се от
заключенията на съдебни-техническите експертизи, че резервоарът, каптажът и старото
отклонение към имота на ответника, намиращо се пред входа за имота, понастоящем
не са функциониращи, като ответникът ползва сондаж за новата си чешма и няма
нищо общо със старата водопроводна мрежа на селото.
По
отношение правилността на обжалваното решение, преценена въз основа на
релевираните основания в жалбата, въззивният съд намира следното:
Предмет
на настоящото производство е иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване
на неоснователните действия на ответника, изразяващи се поставяне на ограда по
букви ПРУФА на скица № 2 от основното заключение на съдебно-техническата
експертиза, създаващи пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
притежавания от него имот в пълен обем и за възстановяване на предишното
фактическо положение чрез премахване на посочената част от оградата. По силата
на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК на ищеца принадлежи правното задължение
да установи при пълно и главно доказване по иска по чл. 109 от ЗС както принадлежността
на правото си на собственост, така и че ответникът е осъществил неоснователни
действия, изразяващи се в създаване на фактическо състояние на изграждане
ограда по букви ПРУФА на скица № 2 от основното заключение на
съдебно-техническата експертиза, и препятстващо възможността за упражняване на правото
му на собственост в пълен обем поради неосигуряването на достъп до него чрез
ползване на заключени по тези букви път и чешма.
Неоснователни
са оплакванията на ищеца и въззивник П.П. за неправилност на решението на първоинстанционния съд
поради погрешна преценка на събраните по делото доказателства за извършените от
ответника фактически действия по изграждане на оградата. По делото не е спорно
между страните, а и от представения нотариален акт № 41 от 11.04.1991 г. се
установява, че ищецът П.П. е съсобственик въз основа въз
основа на давностно владение и наследство на неурегулирано дворно място,
находящо се в с. ***, с площ от около 2000 кв.м, заедно с построени в него
паянтова жилищна сграда и стопанска сграда. По делото обаче не се установява
ответникът Р.Х. да е осъществил неоснователни действия, които да са създали пречки
за упражняване на правото на собственост на ищеца върху посочения имот в
неговия пълен обем поради неосигуряването му на достъп до имота чрез ползване
на заключени по тези букви път и чешма. Процесният черен път е представлявал
част от имота на праводателите на ответника и създаден от тях за обслужване на самия
имот, който е съседен имот на имота на ищеца. Именно липсата на надзор и
стопанисване на имота поради неговото напускане от праводателя
А. Ц. за дълъг период от време и възникването на пречки за безпрепятстването
ползване на съществуващия от източната страна на имотите път от жителите на
селото е довело до използването му (почти по диагонал на целия имот на ответника
в посока югоизток - северозапад) за по-удобен достъп до имотите им в селото,
включително и за тези, намиращи се на североизток от имотите на страните, до който
достъпът е бил затруднен поради откритата от порои скала на пътя от източната им
страна. Така установеният начин на ползване на имота на праводателите на
ответника, респ. на процесния път, се установява по делото както от показанията
на св. П.Т. и св. С.Т., които въззивният съд при
преценката им с другите данни по делото, включително и с изводите на експертизите,
и като последователни, житейски правдиви и възпроизвеждащи лични възприятия на
свидетелите, ги възприема за достоверни, така и от показанията на св. Д.С., дадени
при преразпита му при извършения оглед на място на
16.11.2018 г., в частта им за пътя, намирал се на север от съществуващите
понастоящем камъни и отграничавал имота с кошарите и двора с къщата на праводателя А. Ц., и появата на камък на намиращия се от
източната страна на имотите път, кореспондираща с показанията на св. П.Т.. В
тази част и в частта им относно описанието на имотите като съседни, местоположението
на процесните път и чешма и липсата на вода до последната от прокарания преди водопровод
в селото настоящият състав на въззивния съд възприема показанията на св. Д.С. и
св. Р.Л.. Въззивният съд не възприема показанията на тези свидетели в останалата
им част, тъй като те се опровергават от другите данни по делото, установени от свидетелските
показания, заключенията на експертизите и констативни нотариални актове.
Не
се установява по делото и да е налице придобито за ищеца право на преминаване
върху имота на ответника или осигурен достъп до имота му чрез прокаран временен
път. Поземлените имоти в селището са неурегулирани и без създадени за тях
кадастрален план и кадастрален регистър. Съществуващите в него пътища са установени
през времето от преминаването на живущите в него, а не създадени въз основа на
устройствени планове или като временни такива в неурегулирани части по арг. от
чл. 190, ал. 2 и чл. 192 от ЗУТ, които да навеждат за възникнали в полза на
ищеца ограничения на собствеността или сервитутно право на преминаване. Нещо
повече, по делото се доказа по несъмнен начин, включително и от извършения
оглед на място и приетото заключение на допълнителната съдебно-техническа
експертиза, че въпреки поставената от ответника лека ограда, която е изградена от
последния в съответствие със строителните правила и норми (така представените
строителни книжа и прието заключение на основната експертиза), съществуващият
от южната страната на имота на ответника път е приведен от Община Трън в
състояние за ползване и осигурява понастоящем подход към имота на ищеца П.П., макар и не пряко до него, а до пътека, водеща непосредствено
до имота и намиращата се на поставената му ограда портална врата. Следователно
ищецът не е лишен от достъп до притежавания от него в съсобственост имот, респ.
не са налице неправомерни действия на ответника, препятстващи упражняването на
правото му на собственост в пълен обем поради неосигуряването на такъв достъп.
Извод
за отсъствие на неправомерни действия на ответника, създали фактическо
състояние, което да пречи на ищеца да ползва имота си пълноценно, следва и от
липсата на лишаване на ищеца П.П. от водоползване на намиращата се в имота на ответника чешма,
респ. на възникнал за него сервитут на ползване на водоизточник по чл. 103 от
ЗВ. От събраните по делото доказателствени средства се установи по категоричен
начин, че прокараната през 50-60 години на миналия век водопроводна мрежа,
включително и отклонението за имота на ответника, намиращо се на около 3 метра
от входа на имота (видно от свидетелските показания и експертизите), не функционира
повече от 15-20 години, респ. не е осигурявала доставка на вода за жителите на
селището, включително и чрез намираща се в имота на ответника тръба (частна, а
не обществена такава), ползвана от неговите праводатели, а след напускане на
селото и от другите му жители. Доказа се също и че за новата чешма в имота на
ответника се ползва сондаж, който не е свързан със старата водопроводна мрежа,
поради което и по арг. от чл. 23 и чл. 30, ал. 1 от ЗВ настоящият състав на въззивния
съд приема, че водата и съоръжението за осигуряване на водоползването са собственост
на ответника като собственик на имота, в който се намират.
С
оглед на тези съображения и установените по делото данни въззивният съд приема,
че извършените от ответника действия по поставяне на ограда са не само основателни,
като предприети от собственик на имота, част който са процесните път и чешма,
за защита на абсолютното му вещно право на собственост, но и не създават пречки
на ищеца за упражняване на правото му на собственост върху съседния имот в
пълния му обем поради неосигуряването на достъп до него, което води до неоснователност
на наведените в жалбата оплаквания за неправилно прилагане на закона. Следователно
така предявеният негаторен иск иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
и тъй като правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала,
съответстват на тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба - отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на спора право на разноски пред въззивната инстанция има въззиваемият
за заплатеното от нето адвокатско възнаграждение от 400 лева по договор за
правна защита и съдействие от 19.04.2018 г., които на основание чл. 273 във вр.
с чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да му се присъдят с решението.
По
изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 26.02.2018 г., постановено по гр. дело
№ 178/2017 г. по описа на Трънски районен съд, с което е отхвърлен предявеният
от П.Д.П. против Р.П.Х. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване
на неоснователни действия, изразяващи се поставяне на ограда по букви ПРУФА на
скица № 2 от основното заключение на съдебно-техническата експертиза, находяща
се на л. 88 от първоинстанционното дело, която
приподписана от настоящия състав на въззивната инстанция представлява
неразделна част от решението, с които нарушава и смущава правото му собственост
върху дворно място с площ от около 2000 кв.м, неурегулирано, ведно с построените
върху него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, находящо се в с. ***,
Община Трън, Област Перник, при съседи на имота: път, дере, имот на В.И. и А. Х.
и П. С., и за възстановяване на предишното фактическо положение чрез
премахването на посочената част от оградата, и са присъдени разноските по производството.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********,***, да заплати на Р.П.Х., ЕГН **********, с адрес
***, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 400.00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България по правилата на чл. 280 от ГПК в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.