РЕШЕНИЕ
№ 11924
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110161821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по два иска – искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу В. Б. А., с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните
суми – 2062,46 лева за доставена за периода месец май 2018 г. до месец април
2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Х. С.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап.
**, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2022 г., до
окончателното плащане; 277,10 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. – 16.03.2022 г.; 67,26 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец февруари 2019 г. – месец
март 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2022 г., до окончателното
плащане, и 11,85 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 31.03.2019 г. – 16.03.2022 г. – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 16289/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав, както и инцидентен установителен иск на
В. Б. А., с който се иска признаване по отношение на първоначалния ищец –
„Топлофикация София“ ЕАД, че същата не е собственик на 1/6 идеална част
от недвижимия имот с адрес: С., ж.к. „Х. С.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, тъй
като е бил собственост на съпруга ѝ.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата В. Б. А. (за
1
назоваване на страните съдът ще използва единствено качеството им по
първоначалния иск) била „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били
собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия
съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че
падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи
условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след
одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и
публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на
дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден
след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен
прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на
всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни
изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо
услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е
„Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по
делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – В. Б. А., с
който предявеният иск се оспорва по основание. Твърди се, че ответницата не
е едноличен собственик на топлоснабдения имот, като се поддържа, че
същият е придобит по време на прекратения брака на ответницата, поради
което същата е съсобственик със сестрата на починалия си съпруг. Прави и
възражение за погасяване на задълженията по давност. Възразява срещу иска
за цена на услугата „дялово разпределение“, като сочи, че тя не се предоставя
от ищеца. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В исковата си молба по инцидентния установителен иск първоначалната
ответница обосновава интереса си от предявяване спрямо ищеца на
отрицателен установителен иск за собственост с това, че първоначалният
ищец определя задълженията според собствеността , а тя твърди, че
имотът е придобит от нея по време на брака с А. В. А., който след смъртта
си оставил като наследници първоначалната ответница и своята майка, която
също починала и така тази част от наследството преминала върху Г. В. Б..
Първоначалният ищец оспорва с молба от 13.03.2024 г. (на лист 121 от
делото) инцидентния установителен иск като недопустим и неоснователен.
Не сочи защо.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно Нотариален акт № ******** г., том **, рег. № ****, нот. дело
№ ****** г. на ************, с регистрационен № 049 в Нотариалната
камара, ищцата е закупила недвижим имот – апартамент с адрес: С., ж.к. „Х.
С.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, за който се води делото.
Съгласно представено в неоспорен по делото препис Удостоверение за
сключен граждански брак № 117394/08.11.1997 г. (на лист 64 от делото) към
2
2001 г. ответницата е била в брак с А.В.А.. Съгласно представено на лист 65
от делото Удостоверение за наследници от 21.11.2022 г. на район „Слатина“
на Столичната община съпругът на ответницата е починал на 15.10.2022 г. и е
оставил за наследници ответницата и сестра си Г. В. Б.. При служебна
проверка в книгата по чл. 49 ЗН съдът установи, че последната не е вписала
отказ от наследството на починалия си брат.
Съгласно представено на лист 18 – 19 Заявление-декларация от
20.11.2001 г. ответницата е заявила желание единствена да заплаща
отоплението за процесния апартамент, както и че домакинството се състои
от трима души. В текста на декларацията е посочено, че при продажба следва
да се посочи и новият клиент.
С определението за насрочване на делото (на лист 68) съдът е отделил
за безспорен между страните факта, че е доставена топлинна енергия в
количества и с цени, описани от ищеца в исковата молба, а именно:
За месец май 2018 г. – 39,32 лева; за месец юни 2018 г. – 39,32 лева; за
месец юли 2018 г. – 31,19 лева; за месец август 2018 г. – 24,74 лева; за месец
септември 2018 г. – 33,35 лева; за месец октомври 2018 г. – 36 лева; за месец
ноември 2018 г. – 75,79 лева; за месец декември 2018 г. – 99,58 лева; за месец
януари 2019 г. – 99,53 лева; за месец февруари 2019 г. – 86,33 лева; за месец
март 2019 г. – 85,33 лева, и за месец април 2019 г. – 65,58 лева, или общо
716,06 лева. В изравнителната сметка за периода от месец май 2018 г. до
месец април 2019 г. (на лист 28 – 29 от делото) е посочено, че за периода след
отчет следва да се върнат 140,45 лева и общата дължима се сума е 575,62 лева
с ДДС.
За отоплителния сезон от месец май 2019 г. до месец април 2020 г.
задължението след изравняване съгласно фактура от 31.07.2020 г. (н а лист 26
от делото) е 678,30 лева.
За отоплителния сезон от месец май 2020 г. до месец април 2021 г.
задължението след изравняване съгласно фактура от 31.07.2020 г. (на лист 26
от делото) е 847,01 лева.
Съгласно представени на лист 37 от делото Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат
месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от
същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от
издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените
разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат
чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия
при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за
забава. В чл. 81 е предвидено следното: „(1) При промяна на собствеността
или правото на ползване новият и предишният собственик или ползвател са
длъжни да подадат до (ищеца) в срока по чл. 12, т. 11 и т. 12 заявление за
откриване, промяна или закриване на партида по образец, като се прилага
3
съответно чл. 60“, „(2) Ако предишният собственик или ползвател в случаите
по ал. 1 не закрие партидата си, (ищецът) събира дължимите суми от него до
откриване на партида на новия собственик или ползвател съобразно
представения акт за собственост или ползване.“ В чл. 83 по аналогичен начин
са уредени случаите на смърт и наследяване, като в чл. 83, ал. 2, изр. второ е
посочено, че новите дялове се уреждат по споразумение между наследниците,
а ако такова няма – според наследствените дялове, определени от
представените документи.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като ответницата възразява по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за погасяване на задължения
по давност. Ответницата е предявила по реда на чл. 212 ГПК инцидентен иск
за установяване, че не е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот,
който има правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 153, ал.
1 ЗЕ – ищцата е заявила, че предявява установителен иск за установяване на
собственост на имота.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответницата е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията. Искът ще се отхвърли за задълженията,
чийто падеж е настъпил повече от 3 години преди датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Предявеният от ответницата инцидентен отрицателен установителен
иск не е допустим, тъй като същият цели да установи, че не е собственик на
част от имота, т.е. да отрече собственото си право. Съгласно указанията,
дадени от Върховния касационен съд в мотивите към т. 2а от Тълкувателно
решение № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС по някои въпроси на исковете за
собственост, и Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС за
отрицателните установителни искове за собственост, предмет на
отрицателния установителен иск е винаги правото на ответника по него. В
случая ищцата по инцидентния установителен иск (първоначалната
ответница) не цели да установи липса на право на ищеца – това е основанието
на интереса на нейния иск, а цели да установи, че тя няма вещно право.
Съгласно изложеното по-горе такъв иск не е възможно да се предяви поради
липса на интерес.
В случая съдът няма основание и да преквалифицира иска с решението
си, тъй като по отношение на процесния период ищцата няма интерес да
установява дела си в съсобствеността с отделен иск – обемът на правото на
4
собственост ще бъде установен с решението по предявения първоначален иск,
който ще формира сила на присъдено нещо по отношение на процесния
период. По отношение на бъдещи периоди искът за установяване на дял от
съсобствеността на практика цели установяване на изменението на
съдържанието на правоотношение, а това означава, че искът би бил
конститутивен, като такъв иск не се допуска съгласно чл. 124, ал. 3 ГПК, ако
изрично не е уреден от закона. Установяването на промени в собствеността,
вкл. при наследяване, се урежда извънсъдебно в общите условия на
доставчиците на топлинна енергия, като начинът за това съгласно чл. 150 ЗЕ,
тълкуван според указанията в Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС за определяне на ползватели на топлинна енергия, се определя от
общите условия, които обвързват първоначалния потребител, докато
договорът не се прекрати при условията, посочени в техните клаузи, след
което отново страната по правоотношението ще се определя от вещното
право върху имота съгласно чл. 153 ЗЕ.
Следователно ответницата няма интерес в настоящото производство да
предявява инцидентен установителен иск относно собствеността на имота,
като поради това съдът следва на основание чл. 253 ГПК да отмени
протоколното си определение от 13.03.2024 г., с което е допуснал
разглеждане на такъв иск. Този процесуален ред е допустим, тъй като
съгласно т. 7а от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане
инцидентен установителен иск не прегражда защитата по такъв и не подлежи
на въззивно обжалване.
При това положение съдът следва да разгледа само исковете на
първоначалния ищец.
По делото няма спор, че ответницата е обитавала процесния отопляван
имот, като нейната собственост в случая няма значение, тъй като със
заявлението си от 20.11.2001 г. тя е заявила пред ищеца желанието си сама да
заплаща цялата доставена до имота топлинна енергия. Смъртта на съпруга на
ответницата и последвалата промяна в собствеността на жилището нямат
значение за промяна на заявеното, тъй като съгласно чл. 83 от общите
условия на ищеца ответницата е била длъжна да заяви промяната в
собствеността пред ищеца. Освен това съпругът на ищцата е починал на
15.10.2022 г. – след края на исковия период, поради което по силата на
собствената си декларация ищцата дължи цената на цялото доставено до
процесния имот количество топлинна енергия.
По делото не е спорно, че в процесния имот е ползвана топла вода с
цена за отоплителния сезон от май 2018 г. до април 2019 г. е 575,62 лева; за
отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г. – 678,30 лева, и за
отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2021 г. – 847,01 лева.
Ответницата е дължала тези суми.
Частично основателно е задължението за погасяване на задълженията
по давност, като същите е безспорно, че са периодични и се погасяват с 3-
годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Давностният срок се прекъсва с
5
подаване на искане до съда да установи вземанията, което ищецът е направил
с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 28.03.2022 г.
Следователно са погасени по давност всички задължения, които е следвало да
се платят до 28.03.2019 г. Това са сметките за месеците от май 2018 г. до
януари 2019 г. включително (като последната е с падеж на 15.03.2019 г.
съгласно общите условия). Тези сметки възлизат на 379,23 лева, за която сума
искът следва да се отхвърли, като се уважи за сбора от останалите се
дължими суми – 196,39 лева; 678,30 лева и 847,01 лева, или общо за 1721,70
лева. За тази сума искът следва да се уважи, като се отхвърли за разликата
над нея до пълния предявен размер от 2062,46 лева.
Върху тази сума следва да се начисли и законна лихва от падежите на
трите изравнителни сметки, тъй като съгласно чл. 33, ал. 3 от общите условия
на ищеца при забава за плащане на месечните сметки не се начислява лихва.
Върху посочените по-горе три суми следва да се начисли лихва от 45-ия ден
след издаването на общите фактури за годината, т.е. от 15 септември
съответно на 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Лихвата съдът изчислява по реда на чл.
162 ГПК с помощта на лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на
държавна институция.
Върху изравнителната сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2019 г., от която се дължат само 196,39 лева, лихва се дължи от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 16.03.2022 г. (крайна дата
по исковата молба), а за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. съгласно
първоначалната редакция на чл. 6 ЗМДВИПП (действала до обнародваното в
ДВ, бр. 34/09.04.2020 г. изменение) не се начислява лихва, като задължението
възлиза на сбора от 9,82 лева и 39,17 лева, или 48,99 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2020 г., в размер на 678,30 лева, се дължи лихва от 15.09.2020 г. до
16.03.2022 г. в размер на 105,52 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2021 г., в размер на 847,01 лева, се дължи лихва от 15.09.2021 г. до
16.03.2022 г. в размер на 45,88 лева.
Така искът за лихва следва да се уважи за общо 203,50 лева, като се
отхвърли за разликата над последната сума до претендираните 277,10 лева,
както и за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.
По иска за заплащане на услугата „дялово разпределение“ – за същата е
представен договор, по силата на който тази услуга се заплаща на ищеца, но
не е установено да е извършвана ефективно (по делото няма представени
изравнителни сметки, а третото лице – помагач, е заявило на 08.12.2023 г. (на
лист 105 от делото), че не е извършвало тази услуга, като получаването от
ответницата не е доказано, поради което този иск следва да се отхвърли, а с
оглед на акцесорния му характер следва да се отхвърли и искът за лихва за
забава върху претенцията за дялово разпределение.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
6
пропорционално на уважената част от исковете (2265,96 лева от общо 2418,67
лева, или 93,69% от предявения размер), а ответницата – пропорционално на
отхвърлената част (6,31 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал в исковото производство разноски в размер на 48,38
лева – държавна такса (внесеното в повече не може да се вменява в
отговорност на ответницата), 2 лева – такса за копия, и следва на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК да му се присъдят и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, или общо разноски за 200,38 лева, поради което следва да му
се присъдят пропорционално 187,73 лева разноски. От заповедното
производство на ищеца следва да се присъдят от определените в заповедта
(неоспорена в тази част) 98,37 лева разноски пропорционално 92,16 лева.
Ответницата е доказала разноски по делото в размер на 852 лева –
адвокатско възнаграждение по договори от 27.01.2023 г. (на лист 50 от
делото) и 10.02.2023 г. (на лист 107 от делото), които съдържат разписки за
плащане в брой. Основателно е направеното от ищеца на стр. 6 от исковата
молба (лист 7 от делото) възражение за прекомерност на разноските на
ответницата, като с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както
и защитаваният материален интерес, същото следва да бъде намалено от съда
до 450 лева, от които пропорционално се дължат 28,40 лева.
Доколкото ищецът е направил на посоченото място и искане за
прихващане на разноските, с последната посочена сума следва да се намалят
разноските на ищеца в исковото производство, като му се присъдят само
159,33 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.03.2024 г. по гражданско дело
№ 61821 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, с което е
приет за съвместно разглеждане ИНЦИДЕНТЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК
на В. Б. А. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за собственост на 1/6
идеална част от апартамент с идентификатор: 68134.705.319.2.55.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В. Б. А., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „Х. С.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, че последната дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите 1721,70 лева (хиляда седемстотин
двадесет и един лева и 70 стотинки) – цена за доставена за периода от месец
февруари 2019 г. до месец април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С.,
ж.к. „Х. С.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 28.03.2022 г., до окончателното плащане, и 203,50 лева (двеста и три
лева и 50 стотинки) – законна лихва върху последната посочена сума за
периода от 15.09.2019 г. до 16.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 01.03.2022 г.
7
включително – вземания по Заповед за изпълнение № 10007/11.04.2022 г. по
частно гражданско дело № 16289/2022 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за цена за топлинна енергия за
разликата над 1721,70 лева и пълния претендиран размер от 2062,46 лева
(две хиляди шестдесет и два лева и 46 стотинки), претенцията за лихва за
забава за разликата над 203,50 лева и пълния претендиран размер от
277,10 лева (двеста седемдесет и седем лева и 10 стотинки), както и за
периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. включително; претенцията за цена
за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2021
г. в размер на 67,26 лева (шестдесет и седем лева 26 стотинки), и за законна
лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 31.03.2019
г. до 16.03.2022 г. в размер на 11,85 лева (единадесет лева и 98 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Б. А., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Х. С.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“ № 23б,, сумите 159,33 лева (сто петдесет и девет лева и 33
стотинки) – разноски в исковото производство, и 92,16 лева (деветдесет и два
лева и 16 стотинки) – разноски в заповедното производство.
В частта относно отмяната на определението за допускане на съвместно
разглеждане на инцидентния установителен иск, която има характер на
определение, решението е окончателно и не подлежи на обжалване. В
останалата си част решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8