№ 121
гр. Шумен, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20243630202264 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №24 – 0869 -002704/17.10.2024г. на
Началника на сектор ПП към ОДМВР - Шумен , с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на И. И. А., ЕГН********** от гр.Шумен са наложени кумулативно
пет административни наказания “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, за нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.а, б.б, б.в, б.г и б.д от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи, че изложените
обстоятелства в АУАН и в НП не отговарят на обективната действителност. Счита, че АУАН
и НП не отговарят на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с което е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Намира вменените нарушения за
малозначителни, поради което не следва да бъдат налагани наказания. Също така излага, че
няма доказателства, че при пътнотранспорното произшествие има пострадали.
В съдебно заседание редовно призован, не се явява, явява се процесуален
представител – адв. С.С. от ШАК, който поддържа жалбата.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като
правилно и законосъобразно като излага доводите си за това. Счита, че по безспорен начин е
установено, че в резултат на ПТП са пострадали две лица, поради което се касае за ПТП с
пострадало лице. Намира фактическа обстановка за правилно установена и правилно
отразена в съставения АУАН и НП, както и, че не са допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Около 03.40 часа на 28.06.2024г. жалб. И. И. А. управлявал л.а.“Мицубиши
Аутлендър“ с рег.№ Н 7363 КВ, в гр.Шумен по ул.“Съединение“, в посока от бул.“Ришки
проход“ към бул.“Велики Преслав“. В автомобилът имало и други лица, между които и
свидетеля Б. И. К., който седял на задната седалка. В същото време свидетелят Ф. И. М. с
таксиметров автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ Н6994 КА се движел по бул.“Велики
Преслав“, в посока от пл.България към кръстовището в ул.“Съединение“, с клиент – св.Д. С.
Б., която седяла на задната седалка в дясно.
При приближаване на кръстовището с бул.“Велики Преслав“, сигнализирано със
1
светофарна уредба, която в тази част от денонощието работела в режим „Внимание“
/мигаща жълта светлина/, въпреки поставения знак Б2 „Стоп“ на ул.“Съединение“ и знак Б3
обозначаващ като път с предимство бул.“Велики Преслав“, жалбоподателят не се съобразил
със знак Б2, навлязъл в кръстовището без да спре като не пропуснал движещият се по път с
предимство л.а. „Дачия Докер“ с рег.№ Н6994 КА, управляван от св. М., в резултат на което
го блъска.
В резултат на настъпилото ПТП, на мястото на произшествието паднала предната
броня, заедно с поставената на нея регистрационна табела с рег.№ Н 7363 КВ на
л.а.“Мицубиши Аутлендър“.
След настъпване на ПТП произшествие жалб.А. предложил на св. Ф. И. М. да се
разберат, но той отказал тъй като жалбоподателят миришел на алкохол. Жалбоподателят не
останал на местопроизшествието. С помощта на пътниците в автомобилът му, с бутане
преместили л.а.“Мицубиши Аутлендър“ като го придвижили до междублоковото
пространство между ул.“Съединение“ №10 и бул.Мадара, където го оставили.
Във връзка с подаден сигнал за настъпилото ПТП, свидетелите В. Й. В. и А. Д. А. –
мл.автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, посетили произшествието. В този
момент, както л.а.“Мицубиши Аутлендър“, така и водачът – жалб.И. А., не били на мястото
на ПТП. На место установили л.а. „Дачия Докер“ с рег.№ Н6994 КА, неговия водач - св. Ф.
И. М., както и св. Б. И. К.. Към този момент св.Д. С. Б., вече била напуснала
местопроизшествието. Данни за настъпилото ПТП били предоставени от св.М.. По номера
на регистрационната табела, поставена на останалата на местопроизшествието предна
броня на л.а.“Мицубиши Аутлендър“, контролните органи установили, че МПС е
собственост на жалбоподателя. При извършения обход на района установили автомобила
паркиран в междублоковото пространство между ул.“Съединение“ №10 и бул.Мадара, като
същият бил с видими материални щети. Било установено, че жалб. А. бил военнослужещ,
поради което били уведомени служители на РС „Военна полиция“ – Варна, които също
дошли на место и предприели действия за установяване на жалбоподателя.
Междувременно св. Ф. И. М. бил откаран от екип на ЦСМП – Шумен. При
извършеният му преглед в СО на «МБАЛ – Шумен» АД в 04.30 часа на 23.06.2024г. бил
констатиран външен оток по медиалната повърхност на дясната подбедрица и охлузни рани
по черепа.
На 23.06.2024г. в 14.15 часа св.Д. С. Б. също посетила СО на «МБАЛ – Шумен» АД,
където при извършеният й преглед бил констатиран травматичен оток и охлузна рана в
средна трета на лява подбедрица.
Св. В. Й. В. съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2024 - 1038 –
343/23.06.2024г. и план - схема на произшествието, която схема била подписана и от
жалбоподател, след установяването му. Били изготвени снимки на местопроизшествието и
на автомобилите. По случая свидетелите В. Й. В. и А. Д. А. изготвили докладна, в която
отразили установените обстоятелства.
На 28.06.2024г. св.В. Й. В. съставил срещу жалбоподателя в негово присъствие,
АУАН серия GA №1301570 за нарушения на чл.50 ал.1, чл.123 ал.1 т.2 б.а, б.б, б.в, б.г и б.д
от ЗДвП. В акта е посочено, че 23.06.2024г. в 03.40 часа в гр.Шумен на кръстовището на
бул.“Велики Преслав“ и ул.“Съединение“, в посока от бул.“Ришки проход“ към бул.“Велики
Преслав“, управлявал, собственият си л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег.№ Н 7363 КВ, като
по време на движението преминавайки през кръстовището не пропуснал движещият се по
път с предимство л.а. „Дачия Докер“ с рег.№ Н6994 КА и го блъска, с което става причина
за ПТП с леко ранен. Като участник в ПТП с пострадало лице, водачът – жалб.А. не е
уведомил компетентната служба на МВР, не останал на место до пристигането на
компетентните органи на МВР, не е взел мерки за осигуряване на безопасността на
движението, не е оказал помощ на пострадалите, след ПТП преместил или променил
състоянието на ПС, или не се връща на мястото на ПТП, след превозване на пострадалите и
като участник в ПТП с пострадали не взел мерки за запазване на следите от него.
В съставеният акт е отразено, че жалбоподателят няма възражения. В
зконоустановения срок не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като възприел констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП на И. И. А., ЕГН********** от гр.Шумен са наложени кумулативно пет
административни наказания “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец, за нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.А, б.Б, б.В, б.Г и б.Д от ЗДвП. По
отношение нарушението на чл.50 ал.1 от ЗДвП, производството в тази част било прекратено
на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗДвП.
2
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и приобщените веществени доказателства – снимки
изготвени от контролните органи.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. При описание на нарушението,както в АУАН, така и в НП са посочени
съставомерните за нарушенията обстоятелства. Вменените във вина на жалбоподателя
нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи има
ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и
дали това лице го е извършило виновно. В тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно именно от лицето, посочено като нарушител.
В разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.а, б.б, б.в, б.г, б.д и б.е от ЗДвП са регламентирани
задълженията на водачите на ППС участници в ПТП, при което са пострадали хора, а
именно – да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи; до пристигането на органите, съобразно
необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на
пострадалите, ако това не представлява опасност за него; да не премества превозното
средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването
на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да
превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на
мястото на произшествието; да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие
да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби; да не
консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
Разпоредбата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП санкционира поведение, при което водачът на
МПС е нарушил задълженията си като участник в ПТП регламентирани в чл.123 от ЗДвП. За
да бъде осъществен състава на нарушенията на чл.123 ал.1 т.2 б.а, б.б и б.г от ЗДвП от
обективна страна е необходимо да е настъпило ПТП, при което да са пострадали хора,
нарушителят да е участник в него и след настъпване на ПТП не е изпълнил задълженията
си.
Понятието "пътнотранспортно произшествие" е дефинирано в § 6 т.30 от ДР на ЗДвП
като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. По смисъла на § 6 т.27 от ДР на ЗДвП
"участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че на посочената дата и място , жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.50 ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е причинил ПТП.
В депозираната жалба и в съдебно заседание не оспорва, че на посочената дата и
място е управлявал л.а.“Мицубиши Аутлендър“ с рег.№ Н 7363 КВ. Не оспорва и
обстоятелството, че навлизайки в кръстовище не се съобразил със знак Б2, не е спрял и не
пропуснал движещият се по път с предимство л.а. „Дачия Докер“ с рег.№ Н6994 КА,
управляван от св. М., с което причинил ПТП, блъскайки управляваното от св.М. МПС. Не
се излагат и възражения, че след настъпване на ПТП жалбоподателят не е уведомил
органите на сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, не е останал на местопроизшествието,
както и , че автомобилът бил придвижен и оставен на съвсем друго място, което наложило
да бъде издирван, както водача, така и автомобила. Посочените обстоятелства по безспорен
начин се установяват и от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Жалбоподателят оспорва при ПТП да са пострадали лица, т.е оспорва неизпълнение
на вменените от ЗДвП задължения на водача при ПТП с пострадали. В тази връзка основния
3
факт, който следва да бъде изяснен по делото, който е от значение за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя за вменените нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.а, б.б, б.в, б.г и
б.д от ЗДвП, е в резултат на причиненото от жалбоподателя ПТП има ли пострадали лица.
Съдът намира за безспорно установено по делото на база събраните писмени и гласни
доказателства, че в резултат на ПТП св. Ф. И. М. е получил травматични увреждания
изразяващи се във външен оток по медиалната повърхност на дясната подбедрица и охлузни
рани по черепа, а св. Д. С. Б. - травматичен оток и охлузна рана в средна трета на лява
подбедрица. Доколкото св.М. е водач на таксиметровия автомобил, блъснат от
жалбоподотеля, а св. Б. е била пътник в таксиметровия автомобил, същите имат качеството
на участници в ПТП. Безспорно е налице и причинно – следствена връзка между
настъпилото ПТП и получените травматични увреждания, поради което се касае за
настъпило ПТП с пострадали лица. Законът не се изисква причинените травматични
увдреждания на лицата да са с определен характер или определена степен на увреждане
на здравето. Единствено следва да е настъпило реално увреждане на здравето, които в
случая безспорно е налице.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. За наличието на вина е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
жалбоподателят е съзнавал, че е участник в настъпването на ПТП, при което са пострадали
лица. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми –
умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на
вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че
вредоносният резултат ще настъпи.
Съдът намира, че нарушенията на чл.123 ал.1 т.2 б.а, б.б, б.в, б.г и б.д от ЗДвП са
извършени виновно. От показанията на св. Ф. И. М., които съставляват пряко доказателство
по делото, се установява, че веднага след настъпване на ПТП, жалбоподателят е разговарял
с него. В показанията си св. В. Й. В. сочи, че по данни на св.М., жалбоподателят му
предлагал да не викат полиция. Същите съставляват косвено доказателство по делото,
доколкото св.В. не е възприел лично това обстоятелство, а възпроизвежда споделеното от
св.М.. Предвид тези гласни доказателства съдът намира за установено, че веднага след
настъпване на ПТП, жалбоподателят е разговарял с другия участник в ПТП. Отново от
показанията на св. М. се установява, че в резултат на ПТП имал наранявания на главата и
кървял, което кореспондира с факта, че на место дошъл екип на ЦСМП – Шумен, който
откарал св.М. в СО на „МБАЛ – Шумен“ АД и с приобщеното писмено доказателство –
амбулаторен лист за извършен преглед, в който са отразени и охлузни рани по черепа. Съдът
намира, че след като жалбоподателят е разговарял със св.М., е имал възможност да формира
представа, че действията му са довели до нараняване на другия участник в ПТП и е
осъществил състава на вменените му нарушения и от субективна страна. Жалбоподателят е
имал представа, че е настъпило ПТП с пострадали хора и съответно е съзнавал, че за него са
възникнали задълженията по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателя, че вменените на
жалбоподателя нарушения са малозначителни. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК предвижда,
че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. По принцип разпоредба е
съотносима към всички престъпления от особената част на НК и това е трайната съдебна
практика, съответно е съотносима и към всички административни нарушения по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. поради което е принципно приложима по
отношение на всички състави на нарушения, вкл. и по ЗДвП. Единственото условие е
деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление,
съответно нарушение, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или
неговата опасност да е явно незначителна. Други условия законът не предвижда. По силата
на тази разпоредба, противоправния характер на деянието се изключва при наличието на
една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или
наличие на обществена опасност, но с явна незначителност. Посоченото предполага
преценка относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците
от него и наложеното наказание.
В конкретният случай съдът намира, че не се касае за деяния с липса на обществена
опасност или незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. В случая
именно жалбоподателят с противоправното си поведение е причинил ПТП, при което има и
пострадали лица, и въпреки това, той не е изпълнил нито едно от задълженията си,
4
регламентирани в чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В
съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни
факти и обстоятелства, относно нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.а, б.б, б.в, б.г и б.д от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира, че в процеса не се
доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт.
Съдът намира, че нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна
страна. За административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са
извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа
обстановка и е наложил съответните наказания в минимално предвидения размер.
Административно - наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в открито
съдебно заседание е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, се явява
основателно и на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР - Шумен да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева в
производствата по ЗАНН. В настоящия случай производството по делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира за справедливо да бъде
определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24 – 0869 -002704/17.10.2024г. на
Началника на сектор ПП към ОДМВР - Шумен , с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на И. И. А., ЕГН********** от гр.Шумен са наложени кумулативно
пет административни наказания “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, за нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.а, б.б, б.в, б.г и б.д от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН********** да заплати на ОДМВР гр.Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5