№ 357
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225000500449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК
Обжалвано е определение № 260359/09.07.2022г. ,постановено по
гр.д.2153/ 2019 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което са оставени без
разглеждане предявените от А. Н. М. чрез адв. Т. И., срещу М. Х. М., и „Б.“
ЕООД - гр. П., евентуално съединени отрицателни установителни искове по
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че вземането на М. М. към „Б.“ ЕООД в размер на общо 92
658,39 лв. - предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ *** на ЧСИ
И.К., не съществува като погасено по давност, евентуално, че посоченото
вземане не съществува за разликата над сумата от 29 924,02 USD до общо
дължимите 44 000 USD като погасена чрез плащане, като недопустими и е
прекратено производството по делото като недопустимо. Със същото
определение А. Н. М., е осъден да заплати на М. Х. М., сумата 3 230 лв.
разноски за адвокатска защита.Определението се обжалва изцяло като
жалбоподателят А. Н. М. поддържа същото да е неправилно и по подробно
изложените в частна жалба съображения заявява искане за неговата отмяна
и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане и
произнасяне по съществото на повдигнатия спор.
От ответника М. Х. М. ,представляван от адв.И. С. е постъпил
отговор, с който оспорва частната жалба ,счита обжалваното прекратително
определение за правилно и законосъобразно , и по съображенията ,изложени
в отговора заявява искане същото да бъде потвърдено.
От ответника „Б. „ЕООД не е постъпил отговор.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна с материалите по
делото и при цялостна преценка правилността на обжалваното определение
1
намира за установено следното :
Гр.д.2153 / 2019 г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по искова
молба от А. Н. М., срещу ответниците М. Х. М., ЕГН **********, и „Б.“
ЕООД, ЕИК ***, с която е предявил отрицателен установителен иск за
признаване за установено по отношение на ответниците, че вземането на
ответника М. М. към „Б.“ ЕООД, което е предмет на принудително
изпълнение по изп.д.№ *** на ЧСИ И.К. в общ размер от 92 658,39лв. ,от
които 44 000 ЩД главница ,и 15 774,11 лв. лихва за периода 25.03.2015 г.-
23.05.2018 г. не съществува, тъй като е погасено по давност, а в условията на
евентуалност е предявил отрицателен установителен иск, че посоченото
вземане не съществува за разликата над сумата от 29 924,02 ЩД до общо
дължимите 44 000 ЩД, тъй като сумата от 29 924,02 USD е била погасена
чрез плащане към 11.05.2005 г., както и че не съществува и акцесорното
вземане за лихви за периода от 23.05.2013 г. до 23.05.2018 г. (подаване на
ИМ) в размер на 12 000 лв.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 760/2013 г. по
описа на ПОС, е обявена за относително недействителна спрямо М. М.
сделката, извършена с нот.акт за покупко-продажба от 2008 г., с която „Б.“
ЕООД е продало на П.Л.Ч., непряк праводателите на ищеца, 3 недвижими
имота – ателиета в гр. П., подробно описани в ИМ. Твърди ,че в мотивите си
съдът е приел, че е налице валидно възникнало задължение по договор за
заем, което е съществувало към момента на сключване на прехвърлителната
сделка, като е прието от ССЕ, че през 2005 г. са извършени само частични
погасявания по заема в размер на 29 924,02 USD от общо дължимите 44 000
USD. Ответникът М. М. е предявил иск срещу „Б.“ ЕООД по гр.д.№
1205/2018 г., ПОС, по което е постановено неприсъствено решение, с което е
осъдил дружеството да заплати на М. сумата от 44 000 USD - главница по
договор за заем, ведно с лихва в размер на 15 774,11 лв. за периода 23.05.2013
г.-23.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 23.05.2018 г. до
окончателното плащане, както и направените разноски. Въз основа на това
решение е издаден ИЛ и е образувано изп.д.№ 75/2019 г. на ЧСИ И.К., като
предвид влязлото в сила решение по отменителния иск по чл.135 от ЗЗД
изпълнението е насочено върху собствените му недвижими имоти.Поддържа
,че за защита на собствените си права е предявил в условията на
евентуалност обсъжданите отрицателни установителни искове като счита,че с
тяхното уважаване ще бъде отречено наличието на действително вземане
,предмет на посоченото изпълнително дело ,за събирането на което
изпълнението е насочено спрямо собствените му имоти.
С протоколно определение от 23.06.2020 г. съдът е прекратил
производството по делото поради липса на правен интерес от предявяване и
на двата евентуално съединени иска,което определение с определение №
260010 / 28.08.2020 г. ,постановено по ч.гр.д. 372/ 2020 г. по описа на ПАС е
отменено като неправилно и делото е върнато на ОС – Пловдив за
2
продължаване на съдопроизводствените действия.
След приключване на устните състезания и в срока за произнасяне с
решение съдът отново е преценил ,че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване и на двата евентуално съединени иска и с определението
,предмет на обжалване е оставил същите без разглеждане и е прекратил
производството по делото.
За да постанови този резултат съдът е приел, че са отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК .По отношение на първия иск -
да се признае за установено по отношение на ответниците ,че вземането на
М. ,предмет на посоченото изпълнително производство не съществува като
погасено по давност,е приел, че доколкото ищецът А. М. не е страна в
изпълнението,то за да брани свое защитимо от закона право като третото
лице разполага със защита по реда на чл. 440 от ГПК и по чл. 435, ал. 4 и ал. 5
от ГПК, но тези хипотези в случая не са налице .Като трето за изпълнението
лице ищецът А. М. не е нито процесуално, нито материалноправно
легитимиран да оспорва вземането на взискателя.Изложил е мотиви ,че тъй
като ищецът не е страна по договора за заем от 31.12.2004 г. не може да се
позовава на изтекла в полза на заемополучателя погасителна давност, а що се
касае за евентуалният иск е посочил ,че размерът на вземането на взискателя
е установен с влязло в сила съдебно решение, което независимо дали е
присъствено или неприсъствено, се ползва със стабилитет, съгласно чл. 299,
ал. 1 от ГПК – спор, разрешен с влязло в сила решение и не може да бъде
пререшаван ,поради което е недопустимо това да бъде сторено, при това по
инициатива на лице, което не е страна по спорното правоотношение.
Тези доводи не могат да бъдат споделени.При изложените фактически
обстоятелства ,на които ищецът основава иска си – закупени от него
недвижими имоти с вписана искова молба за прогласяване на полза на
ответника М. относителна недействителност на сделка от 2008 г. за същите
имоти ,които ответника “Б.“ ООД е продал на П.Ч. ,непряк праводател на
ищеца ; влязло в сила решение ,с което този иск е уважен ; влязло в сила
решение , с което „Б. „ООД е осъден да заплати на М. сумата от 44 000 ЩД
,ведно с лихва; образувано изпълнително производство за събиране на това
вземане ,в хода на което изпълнението е насочено спрямо имотите
,собственост на ищеца , безспорно за същия е налице правен интерес да
установи съществуването изцяло или до определен размер на вземането ,
което е в основата на това изпълнение с оглед защита на собствените са права
върху имотите.
На второ място ,що се отнася до посоченият от съда във връзка с
евентуалния иск стабилитет на решението , с което е установено вземането
,предмет на изпълнението, следва да се посочи ,че силата на присъдено нещо
на това решение е обвързваща само за страните по спора ,но не и за ищеца
,който не е бил страна по този спор ,поради което на това основание искът му
не се явява недопустим.
3
На следващо място ,що се отнася до правното положение на ищеца като
лице ,което не е страна в изпълнителното производство,но е засегнат от
изпълнението с конкретно предприетия изпълнителен способ доколкото
същият е насочено спрямо собствените му недвижим следва да се отбележи
следното : както се прие в ТР от 11.03.2019 г. ,постановено по т.д.4/2017 г. на
ОСГТК лицата ,дали като обезпечение своя вещ за чужд дълг ,в
изпълнителното производство ,когато изпълнението е насочено срещу тази
вещ ,имат идентично на длъжника процесуално качество, съответно права и
задължения. В материалното отношение с кредитора този, който е дал своя
вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в
изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той
разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника,
за да се защити от процесуално незаконосъобразното принудително
изпълнение,в това число и с иск по чл.439 от ГПК. Павловият иск също е вид
обезпечение доколкото цели да запази целостта на длъжниковото имущество
с оглед удовлетворяване вземанията на неговите кредитори.При неговото
уважаване сделката между длъжника и третото лице , с което същият е
договарял е действителна и при прехвърляне на недвижим имот същата има
и запазва транслативния си ефект ,но за кредитора ,в чиято полза е обявена
относителната й недействително , се отваря пътя на индивидуалното
принудително изпълнение и третото лице ,придобило вещта е длъжно да
търпи принудата .Следователно изводът е ,че правното положение на третото
лице ,придобило имот ,по отношение на който е успешно проведен иск по
чл.135 от ГПК е идентично с това на лицето ,дало своя вещ в залог или
ипотека за обезпечаване на чужд дълг доколкото същото ,макар и да не е
длъжник в материалното правоотношение ,от което произтича вземането ,в
изпълнителното производство ,когато изпълнението е насочено към
собствения му имот е в положение ,аналогично с това на длъжника.При така
изложените съображения и в светлината на разясненията ,дадени в
горепосоченото тълкуватено решение ,имащи принципен ,а не казуистичен
характер, се налага извода ,че настоящият ищец, доколкото изпълнението по
изп.д. .№ 75/2019 г. на ЧСИ И.К.,е насочено към собствените му имоти ,на
основание чл.439 от ГПК има право да оспори изпълнението чрез иск ,което
всъщност същият е направил с предявените в условията на евентуалност
отрицателни установителни иска за отричане съществуването изцяло или
отчасти на вземането ,което е в основата на изпълнителното производство ,от
което същият е засегнат и същите се явяват допустими като предявени при
наличие на правен интерес.
Не до тези изводи е стигнал Пловдивски окръжен съд,поради което
обжалваното тук определение , с което исковете са оставени без разглеждане
и производството по делото е прекратено е неправилно и следва да бъде
отменено и делото върнато на ОС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното ,съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260359/09.07.2022г. ,постановено по
гр.д.2153/ 2019 г. по описа на ОС – Пловдив.
ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5