ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3924
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. Б. В.
като разгледа докладваното от Н. Б. В. Частно наказателно дело №
20221110216273 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдията н. ч. дело № 16273 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 от НПК.
Образувано е по жалба на Етажна собственост (ЕС) „Метро Сити Бизнес Център”,
гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх.1 и вх.2, срещу Постановление от
25.10.2022г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 3382-ЗМК-1789/2019г. по описа на 07 РПУ – СДВР, прок. преп. №
28118/2019г. на СРП, започнато и водено за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Жалбата е подадена, чрез управителя на ЕС Д. Р., в която същият моли
постановлението на СРП, с което е прекратено воденото досъдебно производство, да бъде
отменено, а делото следвало да бъде върнато за продължаване на действията по
разследването. Като основно съображение за отмяна на оспореното прокурорско
постановление се изтъква, стойността на повреденото имущество. В жалбата се сочи, че
погрешно, държавното обвинение е приело, че броят на повредените дроп-болтове бил три,
а са изложени доводи, че от наличните документи можело да се установи, че са унищожени
четири дроп-болта, което наложило и тяхната подмяна. В тази последователност,
жалбоподателят намира, че крайното заключение на назначената и изготвена оценителна
експертиза, е погрешно, защото не били взети под внимание всички имуществени щети,
които са нанеси, както и последващите от тях действия по възстановяване на техническата
изправност и сигурност в сградата.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата
по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания прокурорския акт,
намери за установено следното:
С обжалваното Постановление от 25.10.2022г. на СРП е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 3382-ЗМК-1789/2019г. по описа на 07
РПУ – СДВР, прок. преп. № 28118/2019г. на СРП, започнато и водено за престъпление по
чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Като мотив за прекратяване на досъдебното производство представителят на
държавното обвинение посочил, че следвало деянието, за което се водело производството,
да бъде квалифицирано по по-леко наказуемия състав, уреждащ „маловажен случай” на
унищожаване на чужди частни вещи. За да достигне до този извод, прокурорът се е позовал
1
на стойността на унищоженото имущество. Поради липсата на осъществено деяние от общ
характер и липсата на предпоставки за спиране на наказателното производство, държавното
обвинение издало оспореното постановление.
Видно от доказателствата по делото, досъдебното производство е започнало на
основание чл.212, ал.1 НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216, ал.1,
прeдл.1, алт.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от 10.07.2019г. до 22.07.2019г., в
гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, при условията на продължавано
престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и
обективна страна, продължение на предшестващите, противозаконно са унищожени чужди
движими вещи, както следва: а) на 10.07.2019г., в гр. София, бул. „Александър Малинов” №
51, били унищожени (чрез срязване с неустановен предмет) чужди движими вещи – кабели,
захранващи дроп-болтове на 9 (девет) врати, поставени на стълбище на партер и по етажите
на въпросната ЕС, находяща се на посочения адрес, с председател Д. Р.; б) на 22.07.2019г., в
гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, били унищоженa (чрез срязване с неустановен
предмет) чужда движима вещ – кабел, захранващ дроп-болта на врата в секция „Б” на
партерния етаж на „Метро Сити Бизнес Център”, собственост на етажната собственост,
находяща се на посочения адрес, с председател Д. Р..
В хода на разследването са разпитани като свидетели Х. Х. (л.2, том № 1), Х. Х. (л.8,
том № 1), Д. Р. (л.11, том № 1), С. Х. (л.129, том № 1). С протокол за доброволно предаване
(л.14, том № 1) са приобщени 1 (един) брой диск, с надпис „Бизнес център Метро Сити 10,
22.07.2019г. - видеозапис и снимки”, като били приобщени и писмени документи: Протокол
от заседание на управителния съвет на Е (л.15, том № 1), служебна бележка от Столична
община (л.16, том № 1), приемо-предавателен протокол № 5060516 (л.17, том № 1), фактура
с № **********/03.07.2019г. (л.18, том № 1), протокол от 22.07.2019г. (л.19, том № 1),
принцип за работа на система за контрол за достъп до авариен режим и декларации за
съответствие (л.20-22, том № 1), писмо от 30.08.2019г. от ГДПБЗН (л.23-24, том № 1),
протокол от 03.10.2019г. (л.25, том № 1), протокол за извършен ремонт (л.26, том № 1),
писмо от МВР – ГД „ПБЗН” (л.61, том № 1).
С протокол за доброволно предаване (л.69, том № 1) били приобщени – фактура №
**********/19.07.2019г. (л.70-71, том № 1), фактура № **********/19.07.2019г. (л.72-72,
том № 1), фактура № **********/09.08.2019г. (л.74-75, том № 1), фактура №
**********/27.11.2019г. (л.76-77, том № 1), фактура № **********/20.03.2020г. (л.78-79,
том № 1), фактура за физическа охрана (л.80-81, том № 1), приемо-предавателен протокол №
5060519/18.07.2019г. (л.88-89, том № 1), писмо от „Полимекс Холдинг” ЕООД (л.115, том №
1), протокол от 15.07.2019г. (л.117-119, том № 1), приемо-предавателен протокол от
11.09.2019г. (л.129, том № 1), приемо-предавателен протокол № 5051664/29.07.2019г.(л.126,
том № 1), оферта на „Полимекс Холдинг” ЕООД (л.34, том № 2), оферта №
S019.002967/14.08.2019г. от „Полимекс Холдинг” ЕООД (л.31-30, том № 2) и други
документи.
В рамките на разследването заключение на оценителна експертиза (л.33-35, том №
1), допълнителна оценителна експертиза (л.63-65, том № 1), видео-техническа експертиза
(л.39-40, том № 1), както и комплексна технико-оценителна експертиза (КТОЕ) (л.131-134,
том № 1).
С постановление на СРП от 17.07.2020г. наказателното производство било
прекратено. По жалба на представителя на ЕС (свид. Д. Р.) било образувано н. ч. дело №
13071/2020г., като с определение от 19.10.2020г. на СРС – НО, 101-ви състав (л.94-95, том №
1), същото било отменено прокурорското постановление и върнал делото на СРП за
продължаване на действията по разследването.
При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни
изводи:
2
По допустимост на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от активно легитимиран
субект, пред съответния първоинстанционен съд и срещу прокурорски акт, който подлежи
на проверка в производство по съдебен контрол.
По съществото на обжалвания акт:
При преценката по същество жалбата се явява основателна в цялост.
На първо място, съдът провери обосноваността на прокурорския акт и констатира,
че в постановлението на СРП липсват изложени фактически положения, които прокурорът
е приел да са установени, което не позволява на съда да провери начина на формиране на
волята на прокурора, тъй като единствено е изложена хронологията на осъществени
действия в хода на разследването. За да бъде осъществен контрол по законосъобразност на
акта на СРП, то прокурорът следва да изложи какви фактически данни приема за установени
и още по-важното – да обсъди събрания доказателствен материал, наличието на
противоречия в същия (ако има такива) и да мотивира своя съдебен акт, то при липса на
изложени факти и анализ на събрания доказателствен материал, неминуемо се достига
до положение, ограничаващо правата на пострадалото лице, а това е основание за отмяна на
акта на СРП.
Единственият извод, до който е достигнал прокурорът от СРП е, че било налице
престъпление по чл.216, ал.4 от НК, защото стойността на увреденото имущество била в
размер от по-малък от две минимални работни заплати (290.10 лева), като се позовал на
заключението на изготвената КТОЕ. Единствено с позоваване на заключението на
оценителната експертиза, и като е игнорирал всички останали събрани доказателствени
източници, прокурорът от СРП е осъществил формално своите задължения, а освен
необоснованост на прокурорския акт, игнорирането на доказателства е съществено
процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно и поредно основание за отмяна на
постановлението.
В тази връзка съдебният състав счита, че актът на прокурора не е обоснован и не
законосъобразен, поради следните съображения:
Първо, изрично следва да бъде изтъкнато, че въпреки, че са назначени и изготвени
три експертизи (оценителна, допълнителна оценителна, както и КТОЕ), то заключенията се
отличават с крайна немотивираност, липса на обоснованост, както и повърхностно
извършване на задълженията, които законът поставя пред вещите лица. И в трите
експертизи, независимо от изминалия времеви период между тях и събрания междувременно
доказателствен материал в рамките на разследването, прави впечатление, че оценката за
стойността на увредените движимите вещи е направена единствено върху фактура с №
**********/19.07.2019г., както и разпит на свидетелите Д. Р. и С. Х.. Въпросната фактура
обаче, се отнася до осъществена смяна на захранващи кабели и дроп-болтове, но само
относно първото деяние, включено в състава на продължаваното престъпление – това от
дата 10.07.2019г. Извън полезрението на вещите лица, но и от органите на досъдебното
производство, е останало второто деяние от продължаваната престъпна дейност, съотв. в
обхвата на назначените експертизи изобщо не са отразени и взети под внимание щетите,
които са нанесени с деянието от 22.07.2019г. Единствено дословно преписване на цените на
захранващите кабели от представената фактура, без да бъдат съобразени характеристиките и
предназначението на вещите, както и пресмятането на съответен процент амортизация не
може и не следва да бъде прието като обосновано и компетентно изготвено експертно
заключение.
Видно от протокол от 29.07.2019г., сградата на етажната собственост е била посетена
отново от технически екип на поддържащата фирма, която е установила повреда, настъпила
поради срязан кабел на стъклена врата в търговския център на партера на вх.Б, което
именно деяние, прокурорът е описал като част от състава на продължаваното
престъпление. Техническото посещение е осъществено от две лица, чиято самоличност по
3
делото не е установена, съотв. не са привлечени в качеството им на свидетели, от които да
се изведе информация за осъществените от тях действия. В тази последователност, по време
на извършваната дейност по установяване на втората повреда, е присъствало лицето К. Р. ,
който също не е разпитан относно значими за процеса фактически обстоятелства.
След тази дата са приложени протоколи за осъществени монтажни действия,
фактури към тях, оферти с предложени цени за извършването на технически и монтажни
действия, всички изготвени от „Полимекс Холдинг” ЕООД. Представените фактури,
включват монтажните дейности по проект в размер на 294.00 лв. с ДДС; фактура №
*********/19.07.2019г., монтажни дейности по фактура № *********/19.07.2019г. на
стойност 324.00 лева; монтажна дейност по фактура № **********/09.08.2019г. в размер на
84.00 лева. Отделно от дати 27.11.2019г. и 20.03.2020г. са представени фактури за монтажна
дейност в размер на 1 176.00 лева с ДДС. За периода 10.07.2019г. – 31.07.2019г. пък, е
представена фактура за назначаването на допълнителна физическа охрана в търговския
обект от „Форс делта” ООД.
В протокол № 5060534/15.07.2019г., като забележка е описано, че и DVR системата
в обекта, също следва да бъде ремонтирана. При посещение на техническия екип на
16.07.2019г. е извършено преместване на контактно реле в шахтата на асансьора,
поради видимо прерязани кабели, което кореспондира с показанията на свид. Д. Р., че
поради прекъсване на захранващите кабели, асансьорите в сградата не са работели.
При наличието на доказателствени източници за такъв обем от технически
посещения и извършени монтажни действия, същите са останали игнорирани от
прокурора, както и не са взети под внимание в изготвеното заключение на КТОЕ, която не
дава отговор на редица въпроси, свързани с последствията, до които води прекъсването
на кабелите и дали унищожаването на чужди движими вещи е засегнало единствено
кабели, захранващи дроп-болтовете на 10 (десет) врати, или това прекъсване е повредило и
други елементи на вътрешна инсталация на сградата.
За да бъдат изяснени тези обстоятелства, то в рамките на разследването следва да
бъде изискана пълна и подробна информация за вида, разположението и
характеристиките на представените от „Полимекс Холдинг” ЕООД услуги, свързани с
цялата система за достъп, видеонаблюдение и окабеляване в сградата. След представените
технически характеристики е нужно да бъде изискана информация за всички служители на
дружеството, които са посещавали кооперацията за периода м. юли – м. септември на 2019г.,
от които чрез разпит като свидетели, да бъде събрана детайлна информация за това какви
са били установените повреди; кое е провокирало същите и какви други технически
действия са осъществили. Не е за подценяване и наличието на представена фактура за
назначена физическа охрана за инкриминирания период, като следва да бъде изяснено, какво
е породило назначаването на такава охрана и била ли е нарушена системата за сигурност в
сградата.
След събиране на посочената доказателствени информация, заедно с вече събраните
доказателствени материали, представени писмени документи, вкл. и финансово-счетоводни,
е редно да бъде извършен и оглед на въпросната сграда, за да бъде добита пряка и
непосредствена представа за ситуацията със системата за сигурност в бизнес центъра.
Едва след осъществяване на посочените действия по разследването следва да бъде
назначена повторна комплексна технико-оценителна експертиза, която да отговори на
въпросите за техническото разположение на кабелните трасета в сградата; мрежата за
видеонаблюдение; достъп, свързаност на същата с асансьорите в бизнес центъра и били са
те унищожени/повредени, вследствие на прерязаните кабели с деянията от процесното
продължавано престъпление. След като бъдат изясните техническите въпроси, то вещото
лице оценител вече би могло да отговори на въпроса за реално причинените имуществени
вреди и тяхната парична стойност. Тук е моментът да бъде посочено също така, че не се
извежда от изложените съображения в прокурорския акт въз основата на кои или какви
доказателства, държавното обвинение е приело, че става въпрос за унищожаване, а не за
4
повреждане на чуждите вещи.
Второ, следващото обстоятелство, което остава неизяснено е чия собственост са
приетите за унищожени от прокурора „чужди движими вещи”, от което да се изведе и кои
лица биха имали качеството на „пострадал”, съответно са били засегнати, от конкретно
приетата за установена престъпна деятелност и да бъде приложен правилно, както
материалният, така и процесуалният закон.
Видно от прокурорското постановление от 25.10.2022г., е посочено, че вещите са
собственост на етажната собственост. Етажната собственост обаче, не е правен субект,
който може да притежава в свой патримониум право на собственост, поради което не може
да се яви пострадал от деяния по чл.216, ал.1 от НК. Поради което и следва да се
конкретизира дали увреждането е засегнало всеки от членовете на етажната
собственост като собственици на общите части. Ако бъде установено горното, то
прокурорът, като приема наличие на престъпление от частен характер, то е следвало не да
прекрати производството, а на осн. чл.25, ал.1, т.6 от НПК да спре същото и да се даде
възможност на засегнатите физически лица да се възползват от правото си на частна тъжба
по чл.81 от НПК. След установяване на пряко засегнатите лица би могло да се направи
обоснована преценка и дали твърдението за липса на качеството на „пострадал” по смис. на
чл.74 от НПК е обосновано.
От друга страна, от показанията на свидетеля Д. Р. се извежда и извод, че в сградата,
намираща се на адреса в гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51 се намират отделни
обекти и всеки се води отделна етажна собственост. Видно от представената служебна
бележка, издадена от Столична община – Район „Младост”, се констатира, че за председател
на УС на ЕС на „Метро Сити, Бизнес център” е избран свидетелят Д. Р., но видно от
представените протоколи от проведени общи събрания (ОС) на ЕС се установява, че
формата за управление, избрана от участниците в етажната собственост е сдружение, а по
силата на разпоредбата на чл.25 от ЗУЕС сдружението на собствениците се регистрира по
установен в закона ред, от което следва, че ще е налице годен правен субект, който може да
притежава частно имущество. При това положение, следва СРП да изясни кръга от
засегнати правни субекти и тяхната правна природа и да установи с точност в чии
патримониум са настъпили имуществени вреди, за да бъдат гарантирани правата било на
пострадалите физически лица, било на ощетеното юридическо лице.
Трето, по делото е назначена и изготвена видео-техническа експертиза (ВТЕ) върху
приобщените записи от видеонаблюдение в сградата, от заключението на която се извежда,
че са налице изображения с потенциална идентификационна стойност, но по делото не е
назначена лицево-идентификационна експертиза, от която да се установи, лицето,
което прерязва кабели, в близост до стъклените врати. От друга страна, от свидетелските
показания по делото се извежда, че тези действия са били наблюдавани от лице, заемащо
длъжността „охранител” с имена Борислав Величков, за което не са събрани данни и не е
бил призоваван за разпит като свидетел, а това се явява очевидец на деянието, който не е
разпитван.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото няма привлечено в качеството на
обвиняем лице, като този съдебен състав намира, че прокурорът в своето изложение е
надхвърлил своите правомощия, като е използвал термини, които са в разрез с
презумпцията за невиновност. Твърдения като „съпричастен”, „обоснован правен извод,
че деянието е извършено”, „чистото съдебно минало на извършителя на деянието”,
надхвърлят допустимото като изразни средства за лице, което органите на досъдебното
производство приемат за „заподозряно” (в т. смис. решения на Съда в Страсбург срещу
България – Решение от 15.10.2013г. по „Гуцанови срещу България”, § § 191 и 192; и
Решение от 25.08.1993г., Sekanina v. Austria, A-266-A и др.). Още по-малко чистото
съдебно минало на свидетел по делото, не следва да бъде поставено като факт, обосноваващ
тезата на СРП за наличието на „маловажен” по своя характер случай.
Неясно за съда остава от къде СРП е направила извод, че случаят е „маловажен” и
5
предвид вредните последици, представлява по-ниска степен на обществена опасност, като е
изтъкнал единствено размера на нанесените имуществените щети. В тази връзка следва да
бъде напомнено, че не стойността е определящият и най-важен признак за това налице ли
е деяние по чл.216, ал.1 от НК или по ал.4 от с. чл., защото това е един от критериите, но не
и основен.
По делото няма нито едно доказателство, което да подкрепи този извод, а точно
напротив – налични са доказателства за обратната теза. От деянието са причинени вредни
последици, които не могат да бъдат определени като маловажни и незначителни. Следва да
се има предвид, че деянието е засегнало контрола на достъп, до определени части от
сградата, а от представените фактури може да се изведе и извод, че процесът по
възстановяване на техническа изправност на контрола за достъп и видеонаблюдение,
както и възстановяване на кабелното тресе, е бил продължителен, скъпоструващ и
създаващ допълнително неудобство на живущите и работещите в сградата.
От друга страна, прокурорът е следвало да прецени, че макар и имуществото, което е
унищожено (или повредено), да е било частно, същото, с оглед съжденията му, би се явило
собственост на юридическо лице, което обаче, не разполага с възможността да инициира
наказателно производство от частен характер, поради което прокурорът е следвало да
прецени, че единственият вариант ощетеното юридическо лице да бъде поставено на равна
плоскост с физическите лица, да има възможност да защити правата си, както и е да има
реален достъп до съд, е производството да се води по общия ред. Приложение на
разпоредбата на чл.218в, ал.1, т.1 НК не гарантира по никакъв начин ефективната защита на
обществения интерес в случаите на посегателства върху частната собственост на
юридическите лица, каквато цел законодателят очевидно не е имал предвид с извършеното
изменение на чл.218в, ал.1 НК с § 34 на ЗИДНК (обн., ДВ, бр.26 от 06.04.2010г. – в сила от
10.04.2010г.), поради което и преди да достигне до извод за наличието на достатъчно
основания за прилагане на посочената правна норма, прокурорът от СРП е следвало да
прецени дали с действията си не ограничава правата на юридическото лице и защитата на
неговата частна собственост.
В тази връзка съдът от първа инстанция констатира, че проведеното разследване по
досъдебното производство страда от съществен порок – липса и недостатъчност на
събрания доказателствен материал, което прави изключително трудно произнасянето на
съда по депозираната жалба, а както бе посочено, основният довод на прокурора за промяна
в правната квалификация е размерът на причинените имуществените вреди, който освен
всичко изложено, поради липсата на достатъчно осъществени действия по разследването в
тази насока, остава неизяснен.
Категоричната убеденост на прокурора, че е налице престъпление с правна
квалификация по чл.216, ал.4 от НК, не кореспондира с основанието, на което държавният
обвинител е прекратил наказателното производство (чл.24, ал.1, т.1, предл.2 от НПК),
защото това е хипотеза, визираща, че деянието не съставлява престъпление. За да бъде
прекратено производството на това основание обаче, прокурорът е следвало да защити
тезата, че не е налице елемент от обективната или субективната страна на
инкриминирания престъпен състав и да се обоснове липсата въобще на извършено
престъпление.
Всички тези изложени съображения водят съдебния състав до извода, че не са
извършени всички необходими и възможни действия за изясняване на фактическите
обстоятелства по делото и не са събрани посочените по-горе доказателства, които да
могат да направят извода на прокурора „обоснован” от гледна точка на събрания
доказателствен материал. Наред с това актът на прокурора сам по себе си, е необоснован,
постановен при липса на нужната мотивираност, без задълбочено изследване на
релевантните фактически и доказателствени данни, на фона на „пропуските в
разследването”, естествено довело до не съвсем категорични, а може би и неточни изводи,
затова и съдът приема, че атакуваното постановление на СРП за прекратяване на
6
горепосоченото наказателно производство следва да бъде отменено изцяло, като делото
следва да бъде върнато на прокурора за осъществяване на допълнителни действия по
разследването и въз основа събрания доказателствен материал, представителят на
държавното обвинение следва да обоснове своите правни и фактически изводи.
При тези съображения и на осн. чл.243, ал.6, т.3 вр. ал.5 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и неправилно Постановление от
25.10.2022г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 3382-ЗМК-1789/2019г. по описа на 07 РПУ – СДВР, прок. преп. №
28118/2019г. на СРП, водено за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СРП за продължаване на разследването и за изпълнение на
указанията.
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на наблюдаващия прокурор при СРП,
както и на жалбоподателя Д. К. Р..
Определението подлежи на оспорване с частна жалба и/или частен протест
пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от съобщаването му на горните лица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Н. В.)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7