Решение по дело №3697/2016 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 374
Дата: 28 март 2017 г. (в сила от 1 юни 2018 г.)
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20164520103697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

374

гр.Русе, 28.03.2017 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  Х-ти граждански състав в публично заседание на 01-ви март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря Ш.С. ,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело 3697 по описа  за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Предявени са иск за неоснователно обогатяване с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД и иск за лихва за забава с правна квалификация чл.86 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца Д.Ч.Д. се основава на твърдения, че през 2012 г. на три пъти е влязъл в контакт с ответницата – на 25.07.2012г. на 02.08.2012г. и 05.08.2012г., като й предал парични суми в размер на 10 000лв., 7 000лв. и 3 000лв. или общо 20 000лв. Ответницата получила същите и за получаването издала разписка. В разписката изрично било посочено на какво основание се предават паричните суми, а именно за извършване на сеч  в конкретно посочени поземлени имоти, посочени в разписката като собственост на ответницата. Наред с това тя издала и пълномощно на ищеца, с което го упълномощила да извърши всички действия, свързани с извършването на сеч и извозване на дървесината от трупите с изключение на извършване на разпоредителни сделки с имотите.  При започване на подготовката за извършване на сечта и снабдяване с документи ищеца получил отказ да му бъде издадено позволение за сеч, за което бил уведомен устно. Направил справка в Службата по вписванията за периода от 19.02.2014 г. до 19.02.2014 г., от която се установило, че са налице възбрани  върху описаните имоти, наложени в полза на Банка ДСК ЕАД. Възбраните предхождали получаването на паричните суми от ответницата. Предвид изложеното  счита, че е налице неосъществено основание за даване на паричните суми на ответницата, предвид което претендира за осъждането й  да му възстанови сумата в размер на 20 000лв. по трите разписки. Претендира и  за осъждане на ответницата да му заплати лихва за забава в размер на 7891,03 лв. за периода  от  05.08.2012 г.  до датата на предявяване на иска.

Ответницата Д.Ц.Г. оспорва иска. Твърди, че собственик на въпросните имоти, посочени в разписките е търговско  дружество Екопроект-С ЕООД, предвид което счита, че искът неправилно е заведен срещу нея, а не срещу въпросното търговско дружество. Позовава се на това, че ищецът не е получавал официален отказ за сеч, а от упълномощаването са изминали повече от четири години, в който период той не е търсил връзка с нея и не я уведомил за наличие на проблем по сечта. Претендира присъждане на разноски по делото.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съгласно чл.55 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая няма спор, че ответницата е получила от ищеца парична сума в общ размер на 20 000 лв., за получаването на която са издадени и три разписки, приложени по делото в заверени преписи. Основанието за получаването на сумите е отразено по идентичен начин и в трите разписки, които са издадени по различно време. И в трите е посочено, че паричните суми се получават „за сеч на собствените ми гори, находящи се в……“ като са посочени едни и същи поземлени имоти и по трите разписки. Както се вижда никъде в разписките не е отразено, че ответницата е пълномощник на трето лице, което е собственик на имотите, напротив – изрично е заявено, че имотите са нейна собственост и тя получава сумите за да позволи на ищеца да извърши сеч в имоти, които са нейна собственост, и с които на това основание тя би трябвало да може да се разпорежда неограничено. Такива обстоятелства са отразени и в пълномощното, което тя е издала на ищеца, в което по отношение на втория имот е посочено, че е нейна собственост,  а също и на фирмата й -  Екопроект-С ЕООД. От направена от ищеца справка в СВ обаче е видно, че и двата имота са собственост на въпросното дружество и върху тях има наложени възбрани по искане на кредитора – Банка ДСК. Видно е още, че възбраните предхождат получаването на паричните суми от ответницата по уговорката с ищеца. Като собственик и управител на Екопроект-С ЕООД ответницата е била наясно с тези обстоятелства, а също и с това, че по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност и с решение №38/11.09.2012 г. правомощията й като управител на дружеството са прекратени – видно от писмен отговор на синдика на л.101, 102 от делото. От същия е видно още, че двата имота са били осребрени по реда на чл.718 от ТЗ, че през 2012 г. ответницата е заприходила в касата на дружеството сумата от 20 000 лв., че към него момент отношенията на дружеството са били само касови, т. к. сметките му са били запорирани през цялата 2012 г., че в края на същата е имало запитване от адвокат за сеч в двете гори, на което синдикът отговорил, че не може да има такава и е предприел действия за информиране на съответното горско стопанство за недопускане на такава. От изложеното е видно, че в нито един момент след постигането на договорка с ищеца и получаване на плащане от негова страна ответницата не е имала възможност да осигури осъществяването на насрещната престация – сеч в два конкретно посочени имота, които са собственост на трето лице, а след продажбата на имотите по реда на чл.718 от ТЗ такава вече окончателно не може да се осъществи. Обстоятелството, че ответницата е заприходила получените от ищеца суми в касата на ЕООД, на което е била едноличен собственик и управител сочи на извода, че е влязла в лични договорки с него не с цел да го измами, а поради невъзможността дружеството да осъществява търговска дейност поради влошено финансово състояние, наличие на запорирани сметки и наложени възбрани върху имотите по сечта. При това положение именно тя, а не дружеството следва да понесе отговорност спрямо ищеца и да обезщети възникналото неоснователно обогатяване с получената сума. Няма как ищецът да бъде принуден да търси правата си от трето лице, с което не е договарял, независимо че ответницата е собственик и управител на това трето лице-търговец. С оглед на това главният иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло. По отношение на иска за лихва съдът съобрази следното – Съгласно чл86, ал.1, изр. първо от ЗЗД „При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата“. В случая ищецът претендира такава от датата на предаване на последната сума по трите разписки за общо 20 000 лв. Липсват обаче доказателства, че ответницата е в забава от тази дата. Съгласно чл.84 от ЗЗД  Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана“. Видно е, че искът не е за непозволено увреждане, а по договорката между страните е нямало определен срок за изпълнение, поради което при неизпълнение е необходима покана, която да постави ответницата в забава. Няма доказателства за такава преди завеждането на иска, поради което акцесорният иск за лихва за забава за този период следва да се отхвърли изцяло.

Разноските по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОСЪЖДА, на осн чл.55 от ЗЗД,  Д.Ц.Г., ЕГН:********** *** да заплати на Д.Ч.Д., ЕГН:********** *** сумата в размер на общо 20 000 лв., получена по три броя разписки - от 25.07.2012 г., от 02.08.2012 г. и от 05.08.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на иска – 27.06.2016 г. до окончателното плащане, както и 1 466,47 лв. – разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на 7891,03 лв. - лихва за забава върху тази сума за периода от 05.08.2012 г. до завеждането на иска.

ОСЪЖДА Д.Ч.Д., ЕГН:********** *** да заплати на адвокат Г.Ч. от АК Силистра сумата в размер на 386,65 лв. – адв. възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двеседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

Районен съдия: