Р Е Ш Е Н И Е
№ 260083 / 26.8.2021г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и осми юни две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......236 ...по описа за............2021…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по входирана искова молба на
Г.Д.Т. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат И.Д.Ц. ***, с която
на основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ, е предявил осъдителен иск срещу ответника Община
Сунгурларе, със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе,
община Сунгурларе, област Бургас, ул. Г. Димитров № 2, представлявана от Д-р Г.С.К. -
кмет, ЕИК *********. С така предявения
иск, ищецът желае ответната община да бъде осъдена да му заплати следните
суми: обезщетение по чл. 226, ал. 2
от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка - за периода от 19. 06. 2020
г. до датата на завеждане на исковата молба в съда 04. 02. 2021 г., за 7, 5
месеца по 823,00 /осемстотин двадесет и три лева/ лева - брутно трудово
възнаграждение или обща сума –размер на 6172, 50 лева. На основание чл. 86 от ЗЗД се
претендира от ищеца заплащане на
мораторна лихва за забава в размер на 396,07 /триста деветдесет и шест
лева и 07 ст./лева, за периода от 19. 06. 2020 г. до 04. 02. 2021 г., както и
заплащане на законната лихва върху
главницата от 6 172,50 лв., считано
от 04. 02. 2021 г. до окончателното
изплащане. Претендира се заплащане на направените по делото разноски в т.ч. и
платен адвокатски хонорар. Направено е искане за допускане на предварително
изпълнение на решението в осъдителната му част.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
В исковата
молба се твърди, че ищецът Г.Д.Т. *** по безсрочен трудов договор, на длъжност „главен експерт" в Общински
поземлен фонд. Голяма част от трудовия му стаж /от 06. 02. 2012 год./ е
преминал в служба на Община Сунгурларе. На 19. 06. 2020 г. му е връчена лично
Заповед № 330 / 18. 06. 2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение
с него на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ. Сочи, че е завел в Районен съд
Карнобат гр. д. 610 / 2020г. за
признаване на уволнението му за незаконно. Твърди, че от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на подаване на исковата молба, въпреки множеството
покани и посещения в Община Сунгурларе, работодателя и длъжностните лица от
личен състав отказват да му върнат трудовата книжка и я задържат незаконно. Вследствие
незаконното задържане на трудовата му книжка, ищецът търпи имуществени вреди. Ограничено
е било конституционното му право на труд, защото без трудовата книжка не могъл да
постъпи на друга работа, ограничени са били и социално-осигурителните му права.
Твърди, че имал уговорена друга работа в друга фирма с друг работодател и
по-голяма заплата. Могъл да започне работа по специалността си, като агроном,
непосредствено след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, но
тъй като не разполагал с трудовата си
книжка не могъл да започна тази работа и е назначено друго лице. Посочва, че и
до момента на подаване на исковата молба не е започнал нова работа, понеже не разполагал
с трудовата си книжка.
Съдът е счел иска за допустим и исковата молба за редовна, поради което е
изпратил същата за отговор на ответника, като е указал на същия всички
обстоятелства имащи значение за разглеждане на делото, включително и възможността
при неподаване на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото
заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, че
ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК не е подал отговор по исковата
молба, с която са предявени горепосочените осъдителни искове срещу него.
Преди
първото по делото съдебно заседание е постъпила молба от процесуалният
представител на ищеца, с която се желае на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК да
се допусне изменение в размера на предявните искове като иска се счита предявен: за сумата от 9876 лв. (девет хиляди осемстотин
седемдесет и шест лева)- (главница) за 12 месеца х 823.00 лева - (брутно
трудово възнаграждение) за периода от 19. 06. 2020г.- (датата на прекратяване
на трудовото правоотношение) до 19.06.2021 г., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 1004.06 лв. (хиляда и четири лева и 0.6 стотинки) за периода
от 19. 06. 2020г. до 19. 06. 2021г., ведно със законна лихва върху главницата
от 9876 лв., считано от 04. 02. 2021 г.-датата на завеждане на исковата молба в
съда. Представен е и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният
си представител подържа така предявените искови претенции, посочва че са налице
основанията
на чл. 238 от ГПК за постановяването на неприсъствено решение.
В първото по
делото съдебно заседание ответникът, редовно призован /л. 29 от делото/ не се
явява и не изпраща представител. молба, с
която е предявен горепосочения установителен иск срещу него. Същият ответник редовно призован не
се явява лично в съдебно заседание, не изпраща представител и не е направил искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Съгласно
разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на
ответника, обстоятелството, че същия не е взел становище по него, не е
направени възражения и не е посочил или представил доказателства установяващи
изпълнение на задължението му, не е направил оспорване истинността на
представените доказателства, ответника е загубил възможността да направи това
по-късно, пропуснал е преклузивния срок.
Съдът,след като прецени доводите на ищеца,
доказателствата по делото и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 239 от ГПК, приема за установени следните
обстоятелства: С връчена лично на ищецът на 19. 06. 2020 г., Заповед № 330 /
18. 06. 2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение между ищецът Г.Д.Т. на длъжност главен експерт в Д“БФСД и ОС“ в
Община Сунгурларе и ответника Община Сунгурларе, представлявана от Кмета д-р Г.К..
В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от
връчване на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 350 , ал. 1 от КТ „При
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в
трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно
на работника или служителя.“. Съгласно константната съдебна практика / Тълкувателно
решение № 1 от 2. 12. 2019 г. на ВКС по т. д. № 1 / 2019 г., ОСГК, Решение №
519 от 9. 01. 2012 г. на ВКС по гр. д. № 1741 / 2010 г., IV г. о., Решение №
229 от 12. 07. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 1875 / 2009 г., IV г. о./ При
прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от КТ
и чл. 6, ал. 3
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя
възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да
предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на
вписване са посочени в чл. 6, ал. 1
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването
им, работодателят следва да предаде, т. е. фактически да предостави във
владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са
свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в
мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила.
Изпълнението им следва да е "незабавно", т. е. веднага, бързо, без
отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Този срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение е императивно определен. В деня на прекратяване трудовото
правоотношение горепосочените две задължения на работодателя стават изискуеми и
следва да бъдат изпълнени. При неизпълнение той изпада в забава от същия ден. Във
всички случаи на неизпълнение от страна на работодателя на посочените в чл. 350
от КТ задължения за вписване на данните, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение и за незабавно предаване на трудовата книжка, която е надлежно и
своевременно оформена, е налице незаконно задържане на трудовата книжка. За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. Второ от КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при
него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя
се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването
на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Непредаването на
трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да
постъпи на работа при друг работодател, съответно да реализира трудов доход,
поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди.
Когато обстоятелството, че в периода на задържането на трудовата книжка
работникът не е реализирал социално осигурен доход се оспорва от работодателя,
то в негова тежест е да установи, че работникът е реализирал доход и в какъв
размер. Съгласно чл. 226, ал. 3 от КТ, обезщетението за незаконно задържане на
трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение
е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на
трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на
обезщетението е нормативно определен.
Местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника
надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение не е определено в закона и на практика не се урежда от трудовия
договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което
следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т.е. в
местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор,
когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на
работника.
Предвид установената фактическа обстановка и
цитираната съдебна практика съдът намира иска за изплащане на обезщетение по
чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ
за основателен.
По отношение на обективно
съединения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за
забава в размер на 1004, 06 лева за периода от 19. 06. 2020 г. до 19. 06. 2021
г. съдът счита, че същия следва да бъде отхвърлен поради следните причини:
Искът се явява недоказан по размер. Със същият се претендира пълния размер на
мораторна лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и върху
размера на цялото обезщетение за период от една година. Размера е изчислен през
интерент калкулатор, като е посочена цялата сума за обезщетението за една
година и съответно като първоначална дата за изпадане в забава върху цялата
сума е посочена датата от която работодателят е изпаднал в забава- датата на
прекратяване на трудовия договор. Би следвало мораторната лихва да се изчисли
относно дължимото обезщетение за всеки един от месеците, в които работодателят
е бил в забава и незаконно е задържал трудовата книжка на ищецът, със
съответното натрупване, като това би следвало да стане чрез назначаване и
изслушване на заключението на нарочно назначена съдебно счетоводна експертиза,
но искане за назначаване на така не е направено от ищеца и съответно същата не
е била допусната и назначена. В тази връзка иска за присъждане на мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал.1 от
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК
предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
В тази връзка
съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по
предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 от ГПК,/ л. 24/ от
делото чрез юрисконсулт на Община Сунгурларе не е представил в срок отговор на
исковата молба, същият е редовно призован за насрочено открито съдебно
заседание, призовката за това е връчена на 03. 06. 2021 г., /л. 29 от делото/,
не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени
доказателства в тази връзка– чл. 238, ал. 1 от ГПК. С разпореждане №
260352 / 19. 02. 2021 г. , както и с определение № 260264 от 25. 05. 2021 г. на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, исковете са вероятно основателни
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – чл. 239, ал.1 от ГПК.
Ето защо искът по чл. 226,
ал. 2, вр. ал. 3 от КТ следва да бъде уважен, а обективно съединеният с него иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
отхвърлен, без решението да се мотивира
по същество.
Следва да се
осъди ответника да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни
разноски, съгласно представеният списък по чл. 80 от ГПК съразмерно уважената
част от иска в размер на сумата от 744,
33 лева адвокатско възнаграждение, както и да заплати дължимата държавна такса
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в
размер на сумата от 445, 04 лв. представляващи държавна такса.
По отношение на
направеното с исковата молба искане за допускане на предварително изпълнение на
решението в осъдителната му част, съдът счита, че такова не следва да бъде
допуснато. В чл. 242, ал. 1 и 2 от ГПК изрично са изброени случаите при които
съдът постановява предварително изпълнение на решението, както и случаите при
които може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението.
Настоящия случай не попада нито в една от изброените от закона хипотези: в
случая не се присъжда издръжка, възнаграждение или обезщетение за работа. В
случая обезщетението е за незаконно задържана трудово книжка. Освен това ищецът
не е посочил възоснова на какви обстоятелства претендира допускането на
предварително изпълнение на решението, а и съдът счита, че нито една от
посочените в закона предпоставки не е налице.
Мотивиран от гореизложените
си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, със седалище и адрес на
управление гр. Сунгурларе, община Сунгурларе, област Бургас, ул. Г. Димитров № 2, представлявана от Д-р Г.С.К. -
кмет, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Д.Т. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адвокат И.Д.Ц. *** сумата от 9876 лв., представляващи обезщетение по чл. 226,
ал. 2 и ал. 3 от КТ за имуществени вреди от незаконното задържане на трудовата
книжка на ищеца, начислени за периода от 19. 06. 2020г. до 19. 06. 2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /04. 02. 2021г./ до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, община Сунгурларе, област Бургас, ул. Г. Димитров № 2, представлявана от Д-р Г.С.К. -
кмет, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Т. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адвокат И.Д.Ц. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 744, 33 лв.
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе със седалище и адрес на
управление гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Г. Димитров № 2, представлявана
от Кмета д-р Г.С.К., да заплати по сметка на Карнобатски районен съд, сумата от
445, 04 лева, представляваща дължими държавни такси, заедно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното им изплащане, както и държавна такса в размер
на по 5 лв. за издаване на всеки един изпълнителен лист за горепосочените суми,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Г.Д.Т. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат И.Д.Ц. ***, да бъде осъдена Община Сунгурларе,
със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе,
община Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.
Димитров № 2, представлявана от Д-р Г.С.К. - кмет, ЕИК ********* да му заплати мораторна лихва от 1004, 06 лева за периода
от 19. 06. 2020 г. до 19. 06. 2021 г. върху главницата в размер на сумата от
9876 лв., представляващи обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3 от КТ за
имуществени вреди от незаконното задържане на трудовата книжка на ищеца,
начислени за периода от 19. 06. 2020г. до 19. 06. 2021г..
ОТКАЗВА да постанови предварително
изпълнение на решението в осъдителната му част поради липса на законови
предпоставки за това.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: