Р Е Ш Е Н И Е
№ 123 / 13.6.2014г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На петнадесети май две
хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни заседатели:
1..........................................
2..........................................
Секретар …………………Д.Е.…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.......1....по описа за............2014…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от ЕТ Л. – И.Д.К. – Д.К. *** представляван от Д.Д.К. с която същият ЕТ е предявил срещу Община С. установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК .Със същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на ответника Община С. че същият му дължи общата парична сума в размер на 10 095, 11 лв. – главница , представляваща дължими се
мораторни лихви за забава по фактури :
фактура № 33 от 23.03.2010 година
издадена за сумата от 35 118, 66 лв. по която се претендира обезщетение за забава за периода от
14.11.2010 г. до 25.02.2013 година в размер на претендирана сума от 8 282,
58 лв. и по фактура № 37 от 22.04.2010
г. издадена за сумата от 7 685,28 лв. по която се претендира обезщетение за забава за периода от 14.11.2010 г. до 25.02.2013 г.
в размер на сумата от 1812, 53 лв. , която обща сума респ. суми е присъдена
със заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 971
/ 2013 година по описа на Районен съд
Карнобат както и отделно законовата лихва върху същата горепосочена главница начиная от
датата на предявяването на настоящия иск
в Районен съд Карнобат до окончателното й изплащане , като същият ищец претендира ответника да бъде осъден да
му заплати направените от него съдебни
разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.1 .
В съдебно заседание ищецът
е редовно призован и чрез процесуалния си представител поддържа така
предявения от него иск и се иска неговото уважаване изцяло , ведно с всички
законни последици от това.
Ответникът Община С. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с
която е предявен горепосочения установителен иск срещу него и по този начин взема становище по
същия иск като счита същият за неоснователен и недоказан по съображения
изложени от него в същия отговор . Същият ответник е редовно призован в съдебно
заседание и чрез процесуалният си представител отново оспорва предявения срещу него иск като моли съдът да го отхвърли като
неоснователен и недоказан ведно с всички последици от това .
След поотделната и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият предявен
от ищеца ЕТ Л. – И.Д.К. – Д.К. иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването в
полза на ищеца на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За да
бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да
бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни
предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от
ищеца период да е била налице валидно правоотношение обективирано в твърдените от страните сключени между тях договори за изработка
,
ищецът като страна по това валидно правоотношение –изпълнител да е
изпълнил поетите от него задължения – да е изпълнил поръчаното му от ответника в качеството му на възложител по
договора респ. да е извършил работата
предмет на сключения между тях договор
за изработка ,
ответникът също като страна в това правоотношение да не е изпълнил дължимата се
в твърдяния от ищеца размер насрещна престация
в определения му срок в договора и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
Ищецът по настоящото дело ЕТ Л. – И.Д.К. – Д.К. *** с подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените сума респ. суми е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 971 / 2013 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 645 от 15.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил
ответникът Община С. да
заплати на кредиторът – ищецът по делото ЕТ Л.- И.Д.К. – Д.К. *** дължимата се от същия сума посочени в
диспозитива на исковата молба , а именно
: общата сума от 10 095, 11 лв. представляваща
главница представляваща дължими се мораторни лихви за забава по
фактури : фактура № 33 от
23.03.2010 година издадена за сумата от
35 118, 66 лв. по която се
претендира обезщетение за забава за
периода от 14.11.2010 г. до 25.02.2013
година в размер на претендирана сума от
8 282, 58 лв. и по фактура № 37 от
22.04.2010 г. издадена за сумата от 7 685,28 лв. по която се претендира обезщетение за забава за периода от 14.11.2010 г. до 25.02.2013 г.
в размер на сумата от 1812, 53 лв. , както и отделно законовата лихва върху същата главница начиная от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за горепосочената сума – 15.11.2013 година до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 1557 лв. представляваща направени по това дело
съдебни разноски. Възползвайки се от правата си ответникът е възразил против
така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение и съдът с нарочно разпореждане № 1978
от 10.12.2013 г. по същото ч.гр.д. № 971 / 2013 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание
чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви
настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника ,
което с настоящата си искова молба ищецът
е сторил. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една
от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в
негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума
дължаща се от ответника.
Ответникът по делото Община
С. признава , че се е намирала с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения , като същите факти респективно
обстоятелства , че се е намирала в облигационно – правни отношения с ищеца се
подкрепя както и от признанията
на самия ответник , така и от приложените
към настоящото дело писмени доказателства договор за възлагане на малка
обществена поръчка № 147 от 15.08.2008 г. сключен между страните по делото и
анекс към същия договор № 32 от 10.03.2009 г. сключен между същите страни ,
като същите единствени доказателства като
неоспорени от страните по делото удостоверяват по един несъмнен и безспорен
начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през месец юни 2008 година са сключили договор за изработка - извършване на строително монтажни
работи по силата на който ищецът в
качеството си на изпълнител се е задължил
да извърши СМР за обект- текущ ремонт в ОУ Св.св. Кирил и Методий село
Манолич , а ответникът се е задължил да
му заплати възнаграждението за това описано в чл. 2 от същия договор. Освен това страните по същия договор и анекса
към него са се уговорили съгласно разпоредбите на същите договори и анекс – чл.
2 , чл. 3 и чл. 6 че извършените СМР от изпълнителя следва да се
приемат от възложителя със съответен констативен протокол подписан от
представители и на възложителя и на изпълнителя , след което се съставя акт –
образец 19 е едва тогава за изпълнителя възниква правото
да иска плащане на извършените от него СМР.
Тъй като по никакъв начин не се
установи договора за възлагане на малка
обществена поръчка и анекса към него сключени между страните по настоящото дело да са друго съдържание , то съдът намира, че съгласно чл.
20 а ал.1 от ЗЗД те имат силата на закон между страните и те трябва да ги
изпълняват така както повеляват техните горепосочени клаузи респ. клаузите на договора
и анекса . Освен това страните по делото признават , че те са сключили и
договор за изработка респ. за извършване
на СМР и за друг обект – извършване на текущ ремонт на санитарни възли и стълбище в
Поликлиниката на гр. С. , но по
отношение на него няма представени никакви писмени доказателства от които да се
установи точното съдържание на този сключен между страните договор.
Следователно съдът намира, че ищецът ЕТ Л. –
И.Д.К. – Д.К. *** е сключил горепосочените договори за изработка-
извършване на СМР на горепосочените обекти , който
факт се признава от страните по делото и по този начин намира, че е налице и втората императивна предпоставка за уважаването на
установителния иск- между страните по
договора е съществувало валидно
правоотношение.
Признава се от страните
по делото , които са страните по договорите
, което се доказва и с приложените като
доказателства по делото ксерокопия на данъчни фактури №№ 33 от 23.03.2010 г. и 37
от 22.04. 2010 г. , както и от заключението на вещото лице К.А. по назначената по делото
съдебносчетоводна експертиза , което заключение като неоспорено от страните по
делото съдът е приел като абсолютно доказателство , че ищецът е извършил съответните СМР , а ответникът му
е заплатил сумите по същите фактури за
извършени СМР , които суми са били
получени респ. усвоени изцяло от изпълнителя
, като по този начин договорите сключени
между страните са произвели своето
правно действие респективно и фактическо такова. Ищецът твърди , че претенциите
му по настоящото дело произтичат от
извършената забава в плащанията му по двете издадени от него горепосочени
данъчни фактури от страна на Община С. , които плащания отразяват задълженията
на Община С. за извършените от него горепосочени СМР по сключените между тях
договори . Ответната страна обаче възразява , че не дължи обезщетение за забава
по силата на сключените между тях договори и по силата на Закона – в случая ЗЗД
.Съдът намира , че действително въз основа на закона – в случая ЗЗД и въз
основа на сключените между страните договори за изработка – за извършване на
СМР , посочени по- горе правото на ищеца
като изпълнител по договор за извършване
на СМР да получи възнаграждение зависи
от следните правопораждащи факти , а именно: изпълнителят да е извършил
възложената му работа която е предмет на сключените договори , изпълнената
работа да отговаря на уговореното в договора количество , качество и срок
и извършената работа да е приета от възложителя съгласно разпоредбата на
чл. 264 от ЗЗД . В случая съдът намира, че едва след наличието на тези
изпълнени предпоставки той – изпълнителят има право на възнаграждение за
извършената работа и едва след забава от страна на възложителя да му заплати
такова , той има право и на обезщетение за забава , претендирано от него в
настоящото производство. Присъждането на обезщетение за забава е обусловено от наличието на валидно , изискуемо и неизпълнено в срок от страна на
възложителя парично задължение за
плащане на възнаграждение. В случая се признава от страните , че ищецът е
изпълнил съответните СМР предмет на сключените между тях договори , но в тежест
на ищеца беше да докаже , че той е изпълнил
договора си за извършване на СМР с предвиденото в договора качество ,
количество и срок , както и че неговата изработка е приета от възложителя по
договора със съответните констативни протоколи , и актове образец 19 за да съществува в негова полза задължението
на възложителя да му заплати уговореното възнаграждение. По делото ищецът не
доказа изпълнението от негова страна на договора за СМР в тази му част въпреки
горепосоченото задължение за това и приемането й от страна на ответника –
възложител . В случая единствените доказателства затова са представените от
него данъчни фактури и то издадени от него
които не доказват изпълнението от негова страна на процесните договори
за СМР в количествено, качествено и срочно отношение , нито пък доказват
приемането от страна на възложителя на извършените от ищеца СМР което е
императивно по силата на закона – чл. 264 от ЗЗД и чл. 2, чл. 3 и чл. 6 от
сключените между тях договори и анекс. Това е така понеже тези данъчни фактури
изразяват едно данъчно задължение дължимо се на ищеца според него самия от
страна на Община С. , но те не изразяват понеже са издадени от самия ищец едно
действително задължение на възложителя – ответник към
него. Нещо повече съдът намира, че те не са съответен елемент от
изпълнението на договора респ. договорите сключени между страните по делото за
извършване на СМР, нито пък засягат по какъвто и да е начин създадените между
страните облигационни правоотношения. Едва с плащането на тези фактури на дата
22.02.2013 г съдът намира, че Община С. е приела извършените СМР по сключените
между страните договори за СМР и тогава е възникнало и задължението й да плати
съответното възнаграждение на изпълнителя по същите договори , което тя е и сторила.
Следователно съдът намира, че Община С. е извършила своевременно плащане на
задълженията си като възложител по сключените договори за изработка респ. за
извършване на СМР и не е изпадала в забава за същите плащания. Затова тя не
дължи и претендираното за установяване от ищеца обезщетение за забава . Следователно не е налице третата императивна
предпоставка за валидното доказване на основателността на настоящия иск – възложителят Община С. да не
е заплатило в срок дължимото се възнаграждение на изпълнителя по сключените
дотовори за СМР , като по този начин да не
е изпълнил задължението си по договорите.
По този начин съдът
намира , че към датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение ответникът Община
С. не е дължал на ищеца процесната сума представляваща обезщетения за
забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД . В случая съдът намира, че не е налице четвъртата предпоставка за уважаване на иска –
ответникът също като страна в това правоотношение да
дължи на ищеца твърдяната от ищеца размер на обезщетение в определения му срок в договора и затова ответникът
не дължи плащане на претендираното от ищеца по договора за изработка .
С оглед на
гореизложеното , съдът намира, че искът на ищеца се явява напълно неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло , ведно с
всички законни последици от това – законни лихви и присъждането на сумата представляваща
направените от ищеца съдебни разноски по
делото на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.. Поради отхвърлянето изцяло на иска предявен от ищеца , съдът намира, че следва
да се присъдят на ответника направените от него съдебни разноски по настоящото
дело в размер на сумата от 950 лв. на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените си съображения,
Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от ЕТ Л. – И.Д.К. – Д.К. със седалище и адрес на
управление гр. Бургас ул. Карлово № 9
ет. 3 с ЕИК ********** представлявано от Д.Д.К. с ЕГН ********** *** и с който ищецът ЕТ Л. – И.Д.К. – Д.К. моли съда да постанови решение с което да приеме
за установено по отношение на ответника Община С. , че същият в качеството му на длъжник поради
неизпълнение на сключени между тях договори за възлагане на малка обществена
поръчка респ. договори за изработка му дължи общата парична сума в размер
на 10 095, 11 лв. – главница ,
представляваща дължими се мораторни лихви за забава по
фактури : фактура № 33 от
23.03.2010 година издадена за сумата от
35 118, 66 лв. по която се
претендира обезщетение за забава за
периода от 14.11.2010 г. до 25.02.2013
година в размер на претендирана сума от
8 282, 58 лв. и по фактура № 37 от
22.04.2010 г. издадена за сумата от 7 685,28 лв. по която се претендира обезщетение за забава за периода от 14.11.2010 г. до 25.02.2013 г.
в размер на сумата от 1812, 53 лв. , която обща сума респ. суми е присъдена със заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 971 / 2013 година
по описа на Районен съд Карнобат както и отделно законовата лихва върху същата горепосочена главница начиная
от датата на предявяването на настоящия
иск в Районен съд Карнобат до окончателното й изплащане , като неоснователен и недоказан изцяло .
ОСЪЖДА ЕТ Л. – И.Д.К. – Д.К.
със седалище и адрес на управление гр. Бургас
ул. Карлово № 9 ет. 3 с ЕИК ********** представлявано от Д.Д.К. с ЕГН **********
– управител да заплати
на Община С. сумата от 950 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК .
На основание
чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 ал.1 от ГПК отхвърля искането на ответника ЕТ Л. – И.Д.К. – Д.К. със седалище и адрес на управление гр. Бургас да му
бъдат присъдени направените от него съдебни разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: