РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. ХАСКОВО, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500761 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от „
Теленор България“ ЕАД гр. София.
С Решение № 83 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 299/2021 г., РС
Свиленград е отхвърлил предявеният от „ Теленор България“ ЕАД гр. София против С. С.
Д. иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД да
признае за установено по отношение на С. С. Д. ,че дължи на „ Теленор България“ ЕАД гр.
София сумата 208,31лв., представляваща договорна неустойка за прекратяване на договор за
мобилни услуги от 04.05.2018 г. за телефонен номер ***, за която сума е издадена Заповед
№ 260003 от 06.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 4/2021 г. по описа на РС Свиленград.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Теленор България“
ЕАД гр. София, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Свиленград решение
е неправилно поради неговата необоснованост и неправилното приложение на материалния
закон. Твърди,че съгласно сключените между страните договори и в качеството си на
изправна страна по тях е имал право да прекрати договорите и получи неустойка. Счита за
неправилни изводите на първоинстанционния съд,че не е доказано предсрочното
прекратяване на сключения между страните договор. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението на РС Свиленград и постанови друго по същество на спора, с
което да уважи предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
1
двете инстанции разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв.А.Г., особен представител на ответника С.
С. Д., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС
Свиленград решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.
Въззивникът,с писмена молба вх. № 846/01.02.2022 г., поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения.
Адв.Г., особен представител на въззиваемата, с писмена молба от 01.02.2022 г.
поддържа подадения писмен отговор.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Свиленград решение е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на въззивникът не се дължат
разноски.
РС Свиленград е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК,
вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД, предявен от „ Теленор България“ ЕАД гр. София да бъде признато за
установено по отношение на С. С. Д. ,че дължи на „ Теленор България“ ЕАД гр. София
сумата 208,31лв., представляваща договорна неустойка за прекратяване на договор за
мобилни услуги от 04.05.2018 г. за телефонен номер ***, за която сума е издадена Заповед
№ 260003 от 06.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 4/2021 г. по описа на РС Свиленград.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което е
отхвърлил същия. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които
да дават основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.
За да постанови атакувания съдебен акт съдът е приел, от една страна,че ищецът не е
доказал предсрочното прекратяване на договорите, поради което и не се дължи неустойка
Отделно от това е приел,че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна практика, а именно уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като
неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146 ал.1 вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, вр.
чл.26 от ЗЗД. Направените от решаващия съд изводи са правилни и на основание чл.272 се
споделят от настоящия съдебен състав. Заплащането на неустойка дори изчислена на три
месечни такси нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл.9 от ЗЗД. Уговорената по
този начин неустойка за предсрочното прекратяване на договора излиза извън присъщите
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който
след прекратяване на договора е преустановил предоставянето на услугата и не са налице
основания за получаване на месечна такса. Правилно съдът е посочил,че с предвиждането за
2
едно и също неизпълнение на две различни и едновременно дължими санкции безспорно се
надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и се накърняват
добрите нрави и справедливостта.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83 от 29.10.2021 г. на РС Свиленград, постановено
по гр.д. № 299/2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3