РЕШЕНИЕ
№ 20529
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110118208 по описа за 2022 година
Производството по делото е по искова молба на фирма, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление - гр. С, район К.с. ул. Я. № *, срещу И. В. Д.,
ЕГН **********, със адрес - гр. С., ул. А. № *, Т.д., вх.*, ет.*, кантора № *,
чрез особения представител адв. С., с която се иска ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца суми в размер на 488.98лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от входиране на исковата молба до
изплащане на вземането, и 101.08лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 22.03.2022г.,както и сума за дялово разпределение в размер на
18.40лв. главница за периода от м.02.2019 г. до м.04.2020г, ведно със
законната лихва от датата на входирането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите и 4.17лв мораторна лихва върху
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от
31.03.2019г до 22.03.2022г, за топлоснабден имот в с адрес: гр. С., общ. С.,
ж.к. С. Т., бл. *, ет. *, ап. *, аб. № *.
Ищецът твърди, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и
1
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/,
които в процесния случай се изготвят от „фирма“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „фирма“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във
в-к „***” в сила от 10.07.2016 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника И. В. Д., чрез особения
представител адв. С., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните, както и количеството и качеството на ТЕ.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва легитимацията на
ищеца да претендира сумите за „дялово разпределение“, а именно
валидността на сключеният договор за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с сградата.
Третото лице помагач „фирма” ЕООД намира, че е водил надлежно
топлинно счетоводство за процесния имот, както и че предявените искове са
основателни.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
По делото е приета като писмено доказателство Заповед РД
41628/10.04.1984 г. на Председателя на Столичния народен съвет от която е
видно, че на М. Д. Д. и И. П. Д. се предоставят по реда на чл. 102 от ЗТСУ в
2
собственост два броя апартаменти, находящи се в гр. С., общ. С., ж.к. С. Т.,
бл. *, а именно ап. № * на *-ти етаж, както и процесния ап. *, ет. *, като той се
предоставя за нуждите на сина им В. М. Д., който е баща на ответника И. В.
Д.. Наследственото правоприемство се установява от представеното
удостоверение за наследници с изх. № РИЛ22-ТД26-369/15.06.2022 г., от
което е видно, че В. М. Д. е починал на 08.12.2020 г., като е оставил за свой
единствен наследник по закон ответника И. В. Д. (л. 60 от делото).
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния абонатен номер, договор между СЕС и „фирма” ЕООД
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както
и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР, договор между
“фирма” ЕАД и „фирма” ЕООД, съобщение към фактури с № ********** и
№ **********, както и Общи условия.
Привлеченото по делото трето лице помагач предоставя: талон за отчет
на уреди и 2 бр. изравнителни сметки за процесния имот в процесния период.
По делото бяха изслушани и съдебно–техническа (СТЕ) и съдебно-
счетоводна (ССчЕ) експертизи.
Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на
всеки месец като с помощта на т. н. "терминал" се снема показанието на
топломера в 00.00ч. на първо число на месеца. От отчетеното количество ТЕ
са приспаднати технологичните разходи. Количеството на технологичните
разходи е определено по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба 16-334. Видно от
приложената към заключението таблица “фирма” ЕАД е отчислявала за своя
сметка количеството на ТЕ за технологичните разходи на абонатната станция.
Предвид данните по делото, дяловото разпределение се е извършвало от
„фирма” ЕООД през процесния период. В имота не е имало отоплителни тела,
а само щранг – лира в банята, както и не е имало доставка на топла вода. За
процесния абонатен номер са начислявани суми за топлинна енергия за
отопление и за сградна инсталация. Според заключението на вещото лице,
след уточнение в открито съдебно заседание, общата дължима сума по ФДР
възлиза на 488.95 лв., като сумата по фактури е 502.41 лв., а сумата за
получаване е 13.45 лв. Според вещото лице начислените суми и
разпределението на ТЕ е извършено в съответствие с нормативните
разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба 16-334 и Общите условия за
продажба на ТЕ от “фирма” ЕАД на потребителите за битови нужди в гр.
София, като СТИ, отчитащи потребената топлинна енергия за имота, са
преминали успешно необходимите метрологични проверки. Такава проверка
не е преминал топломера на сградата за втората половина на 2019 г. и 2020 г.,
но при проверката през 2021 г. е налице констатация, че топломера е годно
измервателно средство.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ
незаплатените суми за главници за процесния период са както следва – 488.95
3
лв. – незаплатена стойност на потребената топлинна енергия и незаплатени
суми за предоставяне на услугата дялово разпределение, т.е. претендирания
размер по делото. Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
процесния период е в размер от 116.80 лв., т.е. по – висок размер от
претендирания по делото. Според вещото лице не са налице погасени по
давност вземания, тъй като фактурите са издадени след 01.10.2019 г.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Собственик на процесното жилище с абонатен номер 166965 през
процесния период е бил ответника И. В. Д.. Това обстоятелство се установява
от приложената по делото Заповед РД 41628/10.04.1984 г. на Председателя на
Столичния народен съвет, по горепосочените съображения. Не се твърди и не
се представят доказателства по делото за извършено разпореждане или
ограничаване на правото на собственост върху жилището на посочените лица
след датата на придобиването му, предвид което съдът приема, че именно той
е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот в
рамките на предявения с исковата молба период. Ето защо, съдът счита, че
ответника се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия
за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено,
че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на битов
клиент. Понятието "битов клиент", от своя страна, има легално определение в
закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно
лице битов клиент, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
4
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота,
като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответника И. В. Д., от
една страна и ищеца, от друга, са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия от 2016 г., за периода
от м.10.2018г. до м.04.2020г.
Доколкото от данните по делото е видно и съгласно заключението на
вещото лице по назначената СТЕ, в процесния имот не е имало отоплителни
тела, както и не е доставяна топла вода, а е имало един брой щранг – лира в
банята. За процесния абонатен номер са начислявани суми за топлинна
енергия за отопление от щранг - лирата за сградна инсталация. В рамките на
процесния период дяловото разпределение в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира и процесното жилище, се е извършвало от
третото лице – помагач на страната „фирма” ЕООД.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по
изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, че
задълженията за процесния имот са били изчислени в съответствие с
действащата нормативна уредба. През исковия период са били начислявани
само суми за топла вода, за отопление и за сградна инсталация. Действащата
през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
5
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006
г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва
да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми
са били завишени или занижени. Вещото лице констатира, че за периода от
м.10.2018г. до м.04.2020г. стойността на доставената до имота на ответника и
потребена топлинна енергия за битови нужди след отчитане на изготвената
изравнителна сметка в края на отчетния период е в размер от 488.95 лв., т.е.
претендираната от страна на ищеца.
Според заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, за
процесния период не се установява извършването на плащания от страна на
ответника за погасяване на начислените суми за главница за топлинна
енергия, както и дължимите лихви при забава.
Видно от представения по делото договор между СЕС на процесната
сграда и „фирма” ЕООД от 09.08.2005 г. за топлинно счетоводство, както и
предвид заключението по приетата по делото СТЕ, по отношение на сградата,
в режим на етажна собственост, в която се намира и процесният имот, е бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
конституираното по делото на страната на ищеца трето лице – помагач. В тази
връзка съдът намира възражението на ответниците за липса на договор между
СЕС и ФДР за предоставяне на услугата дялово разпределение за
неоснователно. Това е така, доколкото съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в
сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
за извършване на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест
на ответника, както и на останалите етажни собственици е било задължението
след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг
топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов
договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се
установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото
законово задължение от страна на етажните собственици не е от естество да
ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на настоящото
производство безспорно се установи, че в рамките на предявения с исковата
молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на доставената и
потребена топлинна енергия и то именно от „фирма” ЕООД. Независимо от
изложеното съдът намира, че представения по делото договор между СЕС и
„фирма” ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
6
енергия от 03.06.2020 г., които касае последващ на процесния период не може
да е основание за заплащане на дялово разпределение в полза на ищеца,
поради което исковете в частта за заплащане на дялово разпределение и лихва
върху него се явяват неоснователни.
Предвид извода за основателност на претенциите на ищеца за
заплащане на главница за потребена топлинна, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД - налице
са парични задължения, имащи единен правопораждащ факт (договор за
доставка на топлоенергия при общи условия), чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да
са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР № 3/2011 г. на ВКС-
ОСГТК). Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна
давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно най-старото вземане
за главница за топлинна енергия от м.10.2018 г. – до 05.04.2019 г. /т.е. три
годни преди депозиране на исковата молба на 05.04.2022 г./ се явява погасено
по давност. В тази част съдът не кредитира заключението на вещото лице по
ССЕ, което обвързва давността с издаването на общата фактура. Видно от
горецитираната фактура № **********, издадена на 31.07.2019 г. размерът на
погасената по давност главница е 223.54 лв., за което вземане искът се явява
неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че първата предпоставка за
уважаване на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
7
лихва е налице, доколкото се установи наличието на главен дълг.
За процесния период – 15.09.2019 г. – 22.03.2022 г., намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако
последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за
който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че „фирма“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „фирма“ начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура – виж
решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС .
На следващо място и доколкото е налице извод за неоснователност на
част от вземането за главница и с оглед акцесорния характер на иска за лихви,
искът се явява неоснователен в тези части. Отделно от това и с оглед
направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът ще следва да
го разгледа. Доколкото вземанията за лихви се погасяват с тригодишна
давност, съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, както и предвид датата на депозиране
на исковата молба на 05.04.2022 г., съдът намира че вземанията преди
05.04.2019 г. се явяват погасени по давност. За размера на иска съдът
кредитира приложената към исковата молба счетоводна справка, като според
същата размерът на дължимите суми за период от три години преди
депозиране на исковата молба на 05.04.2022 г. са в размер на 32.77 лв. лихви
за забава. До пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 657.14 лв. представляващи
държавна такса, депозити за вещи лица за СТЕ и ССчЕ и особен
представител, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД И. В. Д., ЕГН
**********, със адрес - гр. С., ул. А. № *, Т.д., вх.*, ет.*, кантора № *, чрез
8
особения представител адв. С., да заплати на фирма, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул.”Я.” № *, сума в размер на 265.44 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 05.04.2019 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 488.95 лв. и за периода
м.10.2018 г. - 04.04.2019 г., да заплати сума в размер на 32.77 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 22.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 101.08 лв., както и ОТХВЪРЛЯ исковете
за заплащане на сума за дялово разпределение в размер на 18.40лв. главница
за периода от м.02.2019 г. до м.04.2020г, ведно със законната лихва от датата
на входирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и
4.17лв мораторна лихва върху главница за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 31.03.2019г до 22.03.2022г, за топлоснабден
имот в с адрес: гр. С., общ. С., ж.к. С. Т., бл. *, ет. *, ап. *, аб. № ***.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН **********, със адрес - гр. С., ул. А. № *, Т.д.,
вх.*, ет.*, кантора № *, чрез особения представител адв. С., да заплати на
фирма, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”Я.” № *, сума
в размер на 657.14 лв., представляваща сторените разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - „фирма” ЕООД ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Проф. Г. П. № *.
Банкова сметка на „фирма” ЕАД, по която може да бъдат заплатени
сумите – IBAN ****.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9