№ 771
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500670 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни срещу Решение от 31.08.2020 г., обявено с №38/01.09.2020 г. по гр.д.
№167/2019 г. на Окръжен съд – Монтана, постановено по предявени от Ц. В. П. против
„ДЗИ – Общо застраховане“ АД обективно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, в размер на 150 000 лв., както и
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, в размер на 8085,21 лева,
претърпени от ищеца в резултат от ПТП, настъпило на 17.08.2015 г. в гр. Берковица, по
вина на водача на застрахован при ответника със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат“, с рег.№***. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 000 лв., както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 8085,21 лв., ведно със законната лихва
върху всяка от сумите, за периода от датата на увреждането 17.08.2015 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 48 000 лв. до пълния
предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан, и е осъдил ответника
да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 2212,55 лв., и разноски в
полза на бюджета на съда в размер на 2243,40 лв. С Определение №17/04.11.2020 г.,
постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК, съдът е осъдил ищеца на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника за разноски по делото сумата от 3517,15 лв.
С въззивна жалба вх.№4087/374511/18.09.2020 г. ответникът „ДЗИ-Общо
застраховане“АД, чрез юрк. Л. Х., обжалва решението частично в неговата осъдителна
1
част – по иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над размера от 30 000
лв. до присъдения размер от 48 000 лв., а по иска за обезщетение за имуществени вреди
– за сумата над размера от 3 400,08 лв. до присъдения размер от 8085,21 лв., ведно със
законната лихва върху тези разлики, за периода от 17.08.2015 г. до окончателното
плащане, както и разноските, начислени съобразно тези горници. Релевирани са
оплаквания за неправилност, назаконосъобразност и необоснованост на решението в
посочените осъдителни части. Поддържа се нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2
от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер от 20% на приноса на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат, като се претендира принос 50% - скоростта от
160 км./ч, с която пострадалият е управлявал мотоциклета, не само е несъобразена, но
и многократно надвишаваща разрешената скорост в населено място. Съдът правилно е
определил справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди размер от
60 000 лв., но след прилагане на редукцията от 50% искът за обезщетение за
неимуществени вреди се явява основателен до размера от 30 000 лв. Съдът неправилно
е приел, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан в пълния
му предявен размер от 8085,21 лв. - сумата на отделните разходи по
разходооправдателните документи е 7239,53 лв., като част от представените писмени
доказателства за разходи в размер на 439,36 лв. са дублирани, поради което общият
размер на установените разходи е 6800,17 лв. Същевременно неправилно не е
приложена редукцията на обезщетението на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД, съобразно приноса
на пострадалия. След прилагане на редукцията, съобразно действителния принос на
пострадалия от 50%, се поддържа основателност на иска за обезщетение за
имуществени вреди до размера от 3400,08 лв., над който размер се настоява решението
на първостепенния съд да бъде отменено, и да бъде отхвърлен предявения иск. Заявява
се претенция за присъждане на разноски по делото, включително на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№5120/3756/04.12.2020 г., от
Ц. В. П., чрез адв. М.Д., с който се поддържа неоснователност на въззивната жалба.
Поддържа се неправилност на съдебния акт, но поради занижаване на определения от
съда размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Не е
налице никакъв принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като съобразно изслушаните по делото заключения на САТЕ и Повторна САТЕ, и
обясненията на вещите лица в съдебно заседание, ударът би настъпил, дори
мотоциклетът да се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч. Не са събрани
доказателства пострадалият да се е движел със скорост от 160 км/ч. – установената по
делото скорост на мотоциклета непосредствено преди удара е 68 км/ч., а преди това –
от порядъка на 82 км/ч. За пострадалия е било невъзможно да предотврати
настъпването на ПТП, като поведението на виновния водач е било противоправно и
неочаквано, тъй като е предприел маневра „ляв завой“ на място, където това е
забранено - за да се изкачи на тротоар и за премине през зелени площи. Правилно
съдът е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
2
ответника. Неоснователни са оплакванията за завишен размер на определеното от съда
справедливо обезщетение – напротив, същият е занижен, не може да компенсира
претърпените неимуществени вреди в причинна връзка с процесното ПТП, и не е
съобразен с трайната съдебна практика при сходни случаи. Неоснователни са
оплакванията за повтаряемост и идентичност на фактури и касови бележки, правилно
са калкулирани претендираните имуществени вреди. Налице е процесуална преклузия
за оспорване на направените разходни документи. Не следва да се редуцира
обезщетението за претърпените имуществени вреди. Настоява се въззивната жалба да
се остави без уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноски, включително
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
С въззивна жалба вх.№46561/27.10.2020 г. ищецът Ц. В. П., чрез адв. М.Д.,
обжалва решението в отхвърлителната му част по предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над присъдения размер от 48 000 лв.
до предявения размер от 150 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в тази част, поради нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен
размер на справедливото обезщетение, който не съответства на икономическата
конюнктура в страната, и на посочена съдебна практика по сходен случай. Съдът е
обсъдил само част от релевантните обстоятелства, а част от релевантните
обстоятелства неправилно е приел, че не съществуват. Не са обсъдени в тяхната
цялост всички увреди и усложнения, периода на възстановяване, продължителните
интензивни болки, невъзможността за придвижване, извършеният голям брой
оперативни интервенции, обезобразяващите оперативни белези, трайно намалената
работоспособност. Съдът неправилно е приел, че се установява противоправно
действие от страна на пострадалия в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, и е определил този принос в размер от 20%. Изводът е
необоснован и в противоречие със заключението на САТЕ и ПСАТЕ, които
установяват, че ударът би бил неизбежен за пострадалия и при движение с разрешената
скорост, а какви вреди биха настъпили в този случай, вещите лица не могат да посочат.
Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част по иска за обезщетение
за неимуществени вреди, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с
което предявеният иск да бъде уважен до пълния му предявен размер от 150 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 17.08.2015 г. до окончателното
плащане. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, същата отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК. С Определение от 20.09.2019 г. /на л.117 от делото на СГС/ въззивникът
– ищец е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на
държавна такса над размера от 50 лв., поради което въззивната жалба е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на насрещната страна, която в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
3
В настоящото производство е съединена за съвместно разглеждане по реда на
чл.274 и сл. от ГПК и Жалба вх.№5119/375675/04.12.2020 г., подадена от Ц. В. П., чрез
адв. М.Д., с характер на частна жалба против Определение №17/04.11.2020 г.,
постановено по реда на чл.248 от ГПК по т.д.№167/2019 г. на ОС – Монтана, с което е
допуснато изменение на постановеното Решение от 31.08.2020 г., обявено с
№38/01.09.2020 г. по гр.д.№167/2019 г. на Окръжен съд – Монтана, като ищецът е бил
осъден да заплати на ответника на осн. чл.78, ал.3 от ГПК разноски за
първоинстанционното производство в размер на 3517,15 лева. Релевирани са
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на определението.
По аргументи за основателност на предявения иск в пълния му размер, се настоява за
оставяне на претенцията на ответника за присъждане на разноски без уважение. С
отказа си да уважи предявената извънсъдебна претенция, ответникът е станал причина
за завеждането на делото, и следва да понесе всички сторени от ищеца разноски за
това. Наред с това се сочи прекомерност на претендираните разноски, с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоява се за отмяна на
определението и постановяване на ново, с което молбата на ответника за присъждане
на разноски за производството да се отхвърли изцяло.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез
надлежен процесуален представител, същата отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на
частната жалба.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивните жалби.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът
намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори, че са налице предпоставките на чл.226,
ал.1 от КЗ /отменен/ за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на
ищеца неимуществени вреди до размера от 30 000 лв. и за причинените му
имуществени вреди – до размера от 3004,08 лв. Спорни са размера на справедливото
обезщетение за неимуществените вреди, общият размер на направените разходи за
4
лечение, и наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат.
По спорните между страните въпроси, съдът намира следното:
По делото е приета Съдебна автотехническа експертиза вх.№935/05.03.2020 г.,
от която се установява, че процесното ПТП е настъпило на 17.08.2015 г., около 20:00
ч., в гр. Берковица, област Монтана, на прав хоризонтален участък от двупосочно
пътно платно с две пътни ленти – по една за всяка посока, с обща ширина 9 м. /4,6 м.
едната и 4,4 м. другата/, разделени от пътна маркировка - непрекъсната осева линия.
При условия на сухо време, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК №***, управляван
от В. А. Т., се движи по ул.“Александровска“ в посока от центъра на гр. Берковица към
бензиностанцията „ОМV“, като приближавайки до мястото на ПТП намалява скоростта
си до 18-20 км/ч., и предприема маневра завой наляво, с цел да се качи на левия за него
тротоар, където няма пресечка, а има бордюр, като навлиза в лентата за насрещно
движение. По същото време, в обратна посока – откъм бензиностанция „ОМV“ в
посока към центъра на гр. Берковица, се движи с висока скорост мотоциклет „Хонда
СВ 750“ с ДК №***, управляван от пострадалия Ц. В. П.. Траекториите на двете МПС
се пресичат и настъпва удар между тях, като мотоциклета се удря в задната част на
лекия автомобил, който в този момент е застанал напречно на лентата за движение на
мотоциклета, преди да се е качил с предните си колела на левия за него тротоар.
Преценявайки, че ще се удари в лекия автомобил, водача на мотоциклета задейства
спирачната система на разстояние от 4,4 м. преди удара. Настъпва удар между
предната част на мотоциклета и задната дясна част на лекия автомобил, който удар е
изцяло в лентата за движение на мотоциклета, на 0,6 м. от непрекъснатата осева линия.
В резултат на високата скорост на мотоциклета и удара, мотоциклетистът отскача във
въздуха и пада на 19,2 м. върху пътното платно, в лявата пътна лента за движение.
След удара мотоциклетът започва да се плъзга по лявата пътна лента на растояние 16,2
м., достигайки до левия за него тротоар на пътното платно, качва се върху тротоара и
се удря в стена на растояние 23,1 м. от мястото на удара. При настъпилото ПТП Ц. В.
П. получава травматични телесни увреждания, и са нанесени материални щети по двете
МПС. Експертизата приема, че причина за настъпване на ПТП е предприетата от
водача на автомобила неразрешена маневра завой наляво, пресичайки непрекъснатата
осева линия на ул.“Александровска“, както и високата скорост на мотоциклета, около
156 км/ч.
От приетата по делото Съдебна автотехническа експертиза вх.№1921/11.06.2020
г. се установява, че при скорост на движение от 156 км/ч. на мотоциклетиста, той се е
намирал на 67,71 м. от мястото на удара в момента, когато автомобилът е навлязъл в
пътната лента за движение на мотоциклета. При движение на мотоциклета със скорост
5
от 50 км/ч., той би се намирал на около 21,66 м. от мястото на удара при навлизане на
автомобила в лентата му за движение. Опасната зона за спиране на мотоциклета при
скорост от 156 км/ч., се изчислява от вещото лице на 251,69 м., а при скорост от 50
км/ч., опасната зона за спиране на мотоциклета е 35,24 м. Видимостта в двете посоки
не е била ограничена, и двамата водачи са имали възможност да възприемат другото
превозно средство, но при така описаната обстановка, пътно-транспортното
произшествие не е можело да бъде предотвратено от техническа гледна точка. При
изслушването на експертизата в о.с.з. на 26.06.2020 г. вещото лице уточнява, че не е
изчислявало самостоятелно скоростта на движение на мотоциклета преди удара, а
скоростта от 156 км/ч. е взета от изготвената АТЕ за нуждите на досъдебното
производство. Скоростта на движение на лекия автомобил е определена на 18 км/ч. по
експертен път, съобразно опитните технически познания на вещото лице, тъй като за
преодоляване на бордюра е необходимо скоростта на движение на автомобила да е
между 15 и 20 км/ч. при завой наляво, за да преодолее бордюр с височина от 15 см.
Изготвената Повторна съдебно-техническа експертиза вх.№3293/15.07.2020 г.
/на л.406/ потвърждава описаната в първоначалната експертиза фактическа обстановка,
при която е настъпило произшествието, като след извършен оглед на място уточнява,
че разрешената скорост за движение на МПС в гр. Берковица, е 50 км/ч., като на
мястото на настъпване на произшествието няма пътни знаци, които да регламентират
допълнителни ограничения. Мястото, където автомобилът е предприел завой наляво,
съставлява междублоково пространство между жилищен блок „Ален мак“ и жилищен
блок №27, където от живущите е изграден от грапав бетон вход/изход с малка ширина,
на нивото на тротоарните плочки, през който се осъществява достъп до задблоковото
пространство, който вход/изход е с неясни контури, и е на нивото на тротоара, който е
по-висок от пътното платно с 12 см. При извършените от ПАТЕ изчисления, се
установява, че скоростта на мотоциклета „Хонда“ в момента на удара е била 68 км/ч., а
в момента преди удара, когато мотоциклетистът е възприел лекия автомобил, скоростта
му е била около 82 км/ч. По отношение на механизма на настъпване на
произшествието ПАТЕ потвърждава изцяло изводите на първоначалната САТЕ, като за
разлика от нея приема, че водачът на автомобила е бил в състояние да предотврати
настъпването на произшествието, като не предприема забранена маневра и не пресича
непрекъснатата осева линия, и като е имал неограничена видимост, е могъл да
възприеме приближаващият мотоциклет от разстояние 246,63 м., и да го пропусне,
преди да навлезе в лентата му за движение. От своя страна, мотоциклетисът е
управлявал мотоциклета със скорост от 82 км/ч., надвишаваща допустимата за
движение в населено място, което не е бил в състояние да намали или да спре при
възникналата опасност от извършващия маневра завой наляво лек автомобил. В
момента, в който лекият автомобил е навлязъл в лентата му за движение, мотоциклетът
е бил на около 30 метра от мястото на удара. При движение със скорост от 82 км./ч.
6
опасната зона за спиране на мотоциклета е около 63 м., а при движение с допустимата
за населено място скорост от 50 км/ч., опасната зона за спиране на мотоциклета би
била около 32 м. При движение със скорост от 82 км/ч. водачът на мотоциклета
възприел автомобила като опасност, когато е бил на 30 м. от мястото на удара, при
опасна зона от 63 м., поради което ударът е бил непредотвратим за него. Ако
мотоциклетистът се бе движил със скорост от около 50 км/ч., в рамките на разрешената
за населеното място, той би бил на 18 м. от мястото на удара, когато е могъл да
възприема автомобила като опасност, при опасна зона за спиране около 32 м., поради
което и в този случай ударът за него би бил непредотвратим.
Съдът констатира, че двете експертизи стигат до едни и същи крайни изводи за
непредотвратимост на произшествието от страна на мотоциклетиста, дори той да се бе
движил със скорост, която е в рамките на разрешената за населеното място скорост от
50 км/ч., макар да приемат съществено различна скорост на движение на мотоциклета
непосредствено преди удара – първоначалната експертиза приема скорост на движение
156 км/ч., а повторната – 83 км/ч. По отношение на скоростта, с която се е движел
мотоциклетиста непосредствено преди да възприеме автомобила като опасност, съдът
кредитира заключението на повторната експертиза, тъй като то е изготвено от експерта
след извършване на оглед на място и извършване на собствени изчисления въз основа
на данните от огледния протокол, докато първоначалната експертиза възприема
безкритично данните от изготвената авто-техническа експертиза за нуждите на
досъдебното производство /която не е годно доказателствено средство в настоящото
производство/, и без да извърши проверка на нейните изводи. Изводите на повторната
експертиза се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С. И. и Р. М. – и двамата очевидци на произшествието. От показанията им
се установява, че непосредствено преди настъпването на процесното ПТП
мотоциклетът се е движил със скорост, значително по-ниска от 150-160 км/ч. – около
50 км/ч. Около 100 м. преди мястото на удара, минавайки по улицата с мотора си, Ц.
помахал с ръка за поздрав на свидетелката И. и нейния съпруг, които в това време били
на терасата в дома си. Ищецът ги познавал, тъй като бил приятел на съпруга . Ударът
настъпил около 10 метра след блока на свидетелката – колата, която идвала насреща,
свила, за да влезе между блоковете, и му отнела предимството. Автомобилът направил
ляв завой, но там няма пресечка, а е тротоар. В момента на удара автомобилът бил
изцяло в лентата за движение на мотоциклета. От показанията на свидетеля М. се
установява, че непосредствено преди настъпването на процесното ПТП той пътувал с
автомобила си непосредствено след автомобила, с който се сблъскал мотоциклета на
ищеца. Внезапно движещият се пред него автомобил подал ляв мигач, и започнал да
завива наляво, въпреки че нямало пресечка. В този момент свидетелят възприел
приближаващият мотоциклет, и видял, че мотоциклетиста махва с ръка в посока към
7
блока отдясно. Мотоциклетът се движел с около 50 км/ч. Когато мотоциклетът бил на
около 50 м., свидетелят осъзнал, че ще стане ПТП, и натиснал педала на газта, за да
освободи пътя на мотоциклетиста, като мислел, че той ще заобиколи автомобила.
Мотоциклетът обаче не успял да заобиколи, и се ударил в задната част на автомобила.
Свидетелят видял в огледалото за обратно виждане, че мотоциклетистът е седнал,
мърда, и преценил да не спира, тъй като превозвал в колата малко дете, и се страхувал,
че то ще се уплаши. Свидетелят познава ищеца, но тогава не го разпознал, тъй като бил
с каска.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че пострадалият е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата, изразяващо се в управление на мотоциклета със значително по-висока
скорост от разрешената в населено място, а именно – със 83 км/ч., при разрешена
скорост от 50 км/ч. Така допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата обаче не е в причинна връзка с настъпването на процесното
пътно-транспортно произшествие, тъй като то би настъпило и в случай, че
пострадалият е управлявал мотоциклета със скорост в рамките на допустимата скорост
от 50 км/ч, като и в двата случая настъпването на произшествието би било
непредотвратимо за него. Не се установява по несъмнен начин, че в случай, че
пострадалият е управлявал мотоциклета със скорост в рамките на разрешената – до 50
км/ч., макар настъпването на ПТП да е непредотвратимо, той би получил по-леки
травматични увреждания – при изслушването на заключението на първоначалната
съдебно-автотехническа експертиза вещото лице изрично заявява, че дори при
настъпване на произшествие при скорост от 20 км/ч., настъпването на летален изход за
мотоциклетиста не е изключено. Ето защо, съдът намира, че не се установява
несъмнено да е налице причинна връзка между допуснатото от пострадалия нарушение
на правилата за движение по пътищата, и тежестта и характера на получените
травматични увреждания. При неуспешно проведено пълно и главно доказване от
страна на ответника на възражението му за принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, възражението следва да се отхвърли, като неоснователно.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания по делото е
Съдебномедицинска експертиза вх.№1585/27.05.2020 г. /на л.373/, от която се
установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 17.08.2015 г., при удар в
лек автомобил с последващо падане върху пътната настилка, ищецът е получил
травматични увреждания, изразяващи се в открито счупване на дясната подбедрица с
многофрагментарно счупване на голям пищял (тибия) и малък пищял (фибула), с
широко, дълбоко кожно ламбо (отлепване на кожния слой) и засягане на
кръвоснабдяването на крайника. За лечение на получените травматични уврежданя
ищецът е бил хоспитализиран многократно, като е претърпял множество (тринадесет)
8
оперативни интервенции:
Хоспитализиран е по спешност на 17.08.2015 г. до 26.08.2015 г. в Хирургично
отделение на МБАЛ – Монтана, където е извършена оперативна интервенция за
реканализиране (бай-пас) на нарушената цялост на хранещия съд на долен десен
крайник (на ниво подбедрица), както и операция за ревизиране на
многофрагментарно открито счупване на двете кости /тибия и фибула/ на
дясната подбедрица с поставяне на метална остеосинтеза - метална плака и
винтове;
От 26.08.2015 г. до 06.09.2015 г. /11 дни/ е пролежал в Отделение по
травматология към УМБАЛСМ“Пирогов“, където оперативно е ревизирано
счупването с премахване на костни сегменти (секвестректомия) и са премахнати
металните свързващи елементи, поставен е външен фиксатор, костните дефекти
са запълнени с антибиотичен цимент. Поставена е специална превръзка (VAC).
Кожната рана е описана с некротични участъци, взет е материал за
микробиологично изследване с последвал резултат и съответна антибиограма.
При изследване на артериите не се установява нарушен кръвоток;
От 07.09.2015 г. до 18.09.2015 г. (11 дни) е пролежал в Специализирано отделение
по изгаряния и пластична хирургия, където е извършена първата оперативна
интервенция за кожна пластика на мекотъканния дефект в областта на
дясната подбедрица. Взет е раневи секрет с резултат положителен и наличие на
антибиограма;
От 25.09.2015 г. до 28.09.2015 г. (4 дни) повторно постъпва в клиниката по
изгаряния и пластична хирургия за почистване на кожния дефект чрез специални
процедури, включващи премахване на безжизнените тъкани. При проведеното
микробиологично изследване не е установен бактериален разтеж;
На 20.10.2015 г. до 26.10.2015 г. отново е хоспитализиран в Ортопедична клиника
за оперативна подмяна на антибиотичния цимент (премахване на поставения, и
поставяне на нов) на мястото на счупването надясната подбедрица;
На 22.11.2015 г. до 29.11.2015 г. (7 дни) е хоспитализиран в Ортопедична клиника
за оперативно премахване на външния фиксатор и антибиотичния цимент,
последвано от аутоостеопластика (взет е костен материал от хълбочната кост и
е поставен на мястото на дефекта на костта за подпомагане на
костообразуването), с последващо фиксиране с метални плаки и поставяне на
VAC-превръзка;
На 30.11.2015 г. до 11.12.2015 г. (12 дни) е хоспитализиран в Клиника по изгаряне
и пластична хирургия, където е извършено оперативно почистване на
безжизнени тъкани с последваща пластика (аутопластика) с вземане на
собствена кожна тъкан от ляво бедро и поставяне върху кожния дефект;
От 30.03.2016 г. до 08.04.2016 г. (9 дни) е пролежал в Ортопедична клиника,
9
където е проведено оперативно премахване на металните плаки и винтове и е
премахната част от костта (остеотомия) около ръбовете на плаката;
От 20.03.2017 г. до 24.03.2017 г. (4 дни) е бил хоспитализиран в Клиника по
гнойна и септична хирургия по повод гноевидно изтичане. При проведеното
оперативно отваряне е установен гноен абсцес, който се е самодренирал с
видимо изтичане на гноевидна материя. Абсцеса е почистен и е поставена
антисептична материя (Севтопал) под формата на „миниверижка“ с цел
предотвратяване на по-нататъшно развитие на възпалителния процес;
На 15.06.2017 г. до 21.06.2017 г. (7дни) е хоспитализиран в УМБАЛ „Софиямед“
по повод наличие на костно-мускулно-кожен дефект и наличие на изтичане на
гноевидна материя от два отвора. Извършено е оперативно почистване и
реконструкция както на кожните, така и накожните дефекти;
На 18.04.2018 г. до 24.04.2018 г. (6 дни) е хоспитализиран в Ортопедична клиника
по повод данни за персистиране на възпалителния процес – проведено е
оперативно премахване на наличния антисептичен материал. Проведено е
микробиологично изследване с позитивен разултат за наличие на бактерии.
През 2019 г. са налице данни за проведено лечение в болнично заведение в
чужбина, където под анестезия, оперативно е поставен на ищеца апарат
„Илизаров“ (поставяне на компресионно – дистракционна остеосинтеза –
външни за тялото фиксатори – куки, пръстени, спомагателни метални елементи за
подпомагане на костообразуването) за лечение на травмата на долен десен
крайник, и едновременно с това е проведена пластика на кожен дефект чрез
използването на част от мускулатурата на подбедрицата. Премахването на
апарата след приключване на лечението също става оперативно. Лечебният
процес е продължителен, свързан с болкови и неприятни усещания при
ежедневното манипулиране на апарата. След премахването на апарата е
необходимо провеждане на физиотерапия.
Благодарение на бързото и адекватно лечение е било възстановено
кръвоснабдяването на десния крайник. Счупването на фибулата също е възстановено.
Извършени са множество оперативни интервенции за наместване на фрагментите, за
подпомагане на регенерирането на костта и за борба с настъпилото усложнение от
възпалителен характер. Едновременно и последователно с тези оперативни
интервенции се извършват и множество оперативни интервенции за пластичното
възстановяване на кожните дефекти, включително и аутопластика. От проведените
оперативни процедури, включително от извършените изземвания на материали за
пластика от хълбок и бедро, са останали белези с постоянен характер, които са
обезобразяващи. Останалите описани травматични увреждания под формата на отоци,
кръвонасядания, охлузвания в тяхната съвкупност са причинили на П. разстройство на
10
здравето – временно и неопасно за живота, със срок на оздравяване 2-3 седмици до
един месец.
Съдът намира заключението на експертизата за компетентно изготвено,
подробно, обосновано, и кореспондиращо на събраните по делото писмени
доказателства – медицински документи на л.32-57, документи за медицински разходи
на л.62-105, медицинско досие на ищеца от МБАЛ – гр. Монтана вх.
№1101/16.03.2020, медицинско досие на ищеца от УМБАЛСМ „Пирогов“ вх.
№1231/01.04.2020 г., поради което го кредитира изцяло.
От приетите Експертно решение на ТЕЛК №1146/20.03.2018 г. /на л.58/ и ЕР на
ТЕЛК №0971/12.03.2019 г. /на л.60/ се установява, че за периода от 16.02.2017 г. до
01.03.2020 г. на ищеца е определена трайно намалена работоспособност в размер на
51% за първата година, и 50% за втората година, в резултат от получените увреждания
при процесното ПТП.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е. Т.
П. /живуща на съпружески начала с ищеца/, се установява, че е видяла ищеца седмица
след настъпване на процесното ПТП, и по това време той все още бил напълно
неадекватен, изпитвал силни болки, не можел да говори. Първите две операции били
тежки и продължителни, като имало висока вероятност да загуби крака си. Ищецът за
първи път бил изписан от болницата 3 месеца след постъпването, тъй като поради
тежкото състояние с линейка бил приведен от болницата в Монтана – в болница
Пирогов. След изписването му той останал да живее в дома на свидетелката в София,
за да може да продължи да се лекува – бил на легло около 6 месеца, напълно
неподвижен, с обездвижен крак. Непрекъснато имал нужда от чужда помощ за
обслужването си. През месец март, 2016 г. започнал да се изправя с патерици, но
последвали нови и нови операции. За изминалия период от 5 години няма период, в
който ищецът да е бил активен. Преди катастрофата бил млад, 27 годишен човек,
спортуващ, срещал се с приятели, а понастоящем е прикован на инвалидна количка, не
може да се справя сам, и никой не може да каже, дали ще се подобри, променил се е
значително – станал по-агресивен, обезверен, затворил се в себе си, не общува с
никого, отдалечили се приятелите му, не може да се облича, заради външните
фиксатори, и ходи с едни и същи пригодени дрехи. Дори да се оправи, той вероятно
няма да може да работи, няма да може да кляка, няма да може да се навежда. В
момента ищецът е на лечение в Италия, живее при майка си, тя се грижи за него.
Обездвижен е, на инвалидна количка, с огромни обръчи, монтирани на крака, отрязани
са 5 сантиметра от костта му, заради тежка инфекция, която все още не е овладяна,
претърпял пластична трансплантация - взели му мускул от прасеца, за да затворят
образувала се дупка. В България направили 4 опита за пластична трансплантация, но
11
неуспешно, болките са невероятни. В България са му правени около 15 операции,
прехвърляли го от болница на болница, но не можели да се справят, и го изпратили на
лечение в Италия. Сега в Италия бил с външен фиксатор, с тези рингове, които по
някакъв начин разтягат костта, като не се знае колко ще продължи лечението – може
година, или година и половина. Той е притеснен, тревожи се, че ще му ампутират
крака, няма комуникация с външния свят, затворен е на едно място, чува се само със
семейството си и със свидетелката, и не общува с никой друг.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита обстоятелството, че същата е живяла на съпружески начала с ищеца,
който обуславя заинтересованост на свидетелката от изход на делото в полза на ищеца.
Въпреки това, съдът кредитира показанията на тази свидетелка, като ги намира за
подробни, логични, основани на непосредствените впечатления на свидетелката от
състоянието на ищеца, и кореспондиращи на събраните по делото писмени
доказателства и изготвената съдебно-медицинска експертиза.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 17.08.2015 г.,
ищецът Ц. В. П., тогава на 27 години, е получил травматични увреждания, изразяващи
се в открито счупване на дясната подбедрица с многофрагментарно счупване на
голям пищял (тибия) и малък пищял (фибула), с широко, дълбоко кожно ламбо
(отлепване на кожния слой) и засягане на кръвоснабдяването на крайника. За лечение
на получените увреждания ищецът е бил хоспитализиран по спешност, първоначално в
продължение на 3 месеца без прекъсване, през които е проведено оперативно лечение
за за реканализиране (бай-пас) на нарушената цялост на хранещия съд на долен десен
крайник (на ниво подбедрица), както и операция за ревизиране на многофрагментарно
открито счупване на двете кости /тибия и фибула/ на дясната подбедрица с поставяне
на метална остеосинтеза - метална плака и винтове. Впоследствие многократно е бил
хоспитализиран по повод на възникнало усложнение – възпалителен процес, който
възпрепятства възстановяването, като е претърпял повече от 13 оперативни
интервенции за периода от настъпване на произшествието, да настоящия момент.
Въпреки това, състоянието му продължава да е тежко, с неясна перспектива, и
вероятност за ампутация на десния крак, понастоящем ищецът все още не може да се
придвижва самостоятелно извън дома си, а в рамките на дома си извършва ограничени
движения с помощни средства – патерици. Проведеното лечение през целия период от
процесното ПТП до сега /вече около шест години/, е било съпроводено със силни
болки, непрекъсната нужда от чужда помощ, липса на социални контакти, неясна
перспектива на оздравителния процес. Преди процесното ПТП ищецът е бил здрав,
активен млад човек. Настъпилото ПТП коренно е променило начина му на живот,
както и перспективите пред него – ищецът е преживял изминалите 6 години в
12
непрестанни интензивни болки и страдания, множество хоспитализации и над 13
оперативни интервенции, болезнени терапевтични процедури, множество
обезобразяващи белези по крака, както и по местата, от които са вземани материали за
автопластика, непрекъснато нуждаещ се от чужда помощ, загубил е независимия си
начин на живот, социалните си контакти, понастоящем е обезверен, депресивен, станал
по-агресивен, загубил е трайно работоспособността си.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че претендирания от
ищеца размер на обезщетението от 150 000 лв. за търпените от него неимуществени
вреди, е напълно справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, и съобразен с формулираните
критерии с ППВС №4/1968 г., отговаря на характера и тежестта на получените
увреждания, изключително продължителния възстановителен процес, търпените през
целия период и продължаващи към момента интензивни болки и ежедневни страдания,
непрекъснатата до момента нужда от чужда помощ, загубената самостоятелност,
настъпилата коренна промяна в начина на живот и перспективите за личностово
развитие. Посоченият размер е съобразен с икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, както и със съдебната практика по сходни случаи.
Поради приетата от настоящия съд неоснователност на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, така определеното
справедливо обезщетение следва да се присъди на ищеца в пълен размер, и ведно със
законната лихва върху тази сума, считана от момента на увреждането – 17.08.2015 г.,
до окончателното плащане.
По жалбата срещу решението в частта му по предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди, съдът намира следното:
За установяване на претърпените имуществени вреди, ищецът е представил
разходни документи за медицински разходи на л.62-105, от които се установяват
направени медицински разходи на обща стойност 6774,17 лв. Установява се
дублиране на разходните документи на л.72 и на л.69 /за 58 лв./, разход за лекарства в
размер на 68,44 лв., удостоверен с документи на л.79 и л.80, дублиращи се с документ
на л.81; както и удостоверяване на един и същи разход с повече различни документи -
на л.76 и л.78 /касови бонове от регистратура/ и тези на л.88 /за 2 х 15 лв.,
удостоверени с фиш за платена амбулаторна услуга с описание на услугата/; разход за
електрофореза на 08.02.2016 г. в размер на 84 лв., удостоверен с няколко различни
документа - на л.73, л.74 и л.75 ; разход за електрофореза на 17.02.2016 г. в размер на
84 лв., удостоверен с различни документи на л.85, л.86 и л.87; разхозд за електрофореза
на 09.03.2016 г. за 84 лв., удостоверен с различни документи на л.94,95,и л.96; разход
за електростимулация в размер на 26 лв., удостоверен с различни документи на л.97,
л.98 и л.99. Посочените разходи съда приема за направени, но ги включва еднократно в
13
общия размер на вредите. Съдът намира удостоверените медицински разходи за
направени във връзка с проведеното лечение на ищеца, като същите кореспондират на
описаните в медицинската документация и изготвената СМЕ медицински манипулации
и лечение. Ето защо, искът за претърпени имуществени вреди се явява основателен до
размера на сумата от 6 774,17 лева. За разликата над този размер, до уважения размер
от 8085,21 лв. искът се явява недоказан, и следва да се отхвърли. Сумата от 6774,17 лв.
следва да се присъди на ищеца, ведно със законната лихва, така както е претендирана –
от датата на предявяването на исковата молба 29.08.2019 г., до окончателното
плащане.
Като е достигнал до различни фактически и правни изводи досежно размера на
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, и за доказания
размер на имуществените вреди, съдът е постановил частично неправилен съдебен акт,
който ще следва да се отмени изцяло в отхвърлителната му част по иска за
обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над присъдения размер от 48 000
лв. до претендирания размер от 150 000 лв., както и частично в осъдителната му част
по иска за обезщетение за имуществени вреди, за сумата над размера от 6774,17 лв. до
уважения размер от 8085,21 лв., и в тази част следва да се постанови ново решение по
съществото на спора, с което на ищеца да се присъди допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на още 102 000 лв., и да се отхвърли частично
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 6774,17 лв. до
претендирания размер от 8085,21 лева.
По частната жалба:
Съобразно този резултат, решението на първостепенния съд следва да бъде
отменено частично в частта му за разноските, които Ц. В. П. е бил осъден да заплати на
ответника ЗАД“ДЗИ-Общо застраховане“АД, съгласно Определение №17/04.11.2020
г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по т.д.№167/2019 г. на ОС – Монтана. Съдът
е приел, че ответникът е направил разноски за първоинстанционното производство в
размер на 5411 лв. С оглед отхвърлената част от иска с решението на въззивната
инстанция – в размер на 1311,04 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати
1311,04/158085,21 части от направените разноски, или сумата от 44,87 лв. Над този
размер, до присъдения размер от 3517,15 лв., Определение №17/04.11.2020 г., с което
на основание чл.248 от ГПК е изменено решението в частта за разноските, ще следва
да се отмени.
Общият обжалваем интерес по двете въззивни жалби е в размер на 124 685,13
лв. /102 000 лв. по жалбата на ищеца по иска за обезщетение за неимуществени вреди,
14
18 000 лв. по жалбата на ответника по иска за обезщетение за неимуществени вреди и
4685,13 лв. по жалбата на ответника по иска за обезщетение за имуществени вреди/.
Съобразно резултата от въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза
на ответника следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на
1311,04/124 685,13 части от претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв. – т.е. сумата от 1,05 лв.
/един лев и пет стотинки/. От направените разноски за държавна такса в размер на
453,70 лв. следва да му се присъдят 1311,04/22685,13 части – или сумата от 26,22 лв.
/двадесет и шест лева и двадесет и две стотинки.
В полза на ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за въззивното производство съобразно уваженият му обжалваем интерес в
размер на 123 374,09 / 124 685,13 части от направените от него разноски за държавни
такси за въззивното производство общо в размер на 40 лв. – т.е. сумата от 39,58 лв. В
полза на процесуалния му представител следва да се присъдят по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв. 123 374,09 / 124 685,13 части от минималния размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което се изчислява в размер на 3930 лв. по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, и 557,96 лв. по иска за обезщетение за
имуществени вреди, или общо сумата от 4487,96 лв. От тази сума 123 374,09 /
124 685,13 части представляват сумата от 4440,77 лв., която ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. М.Д.. В полза на ищеца следва да се присъдят и
допълнителни разноски за първоинстанционното производство. Съобразно резултата
от въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят 156774,17 / 158085,21 части от направените от него разноски за ДТ за
първоинстанционното производство в размер на 50 лв., или сумата от 49,59 лв. В полза
на адвокат Д. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 4530 лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди и
от сумата 6774,17 / 8085,21 части от сумата 734,26 лв. – т.е. 615,20 лв., или общо
5145,20 лв. От тази сума с решението на първостепенния съд е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 2212,55 лв., поради което с въззивното решение следва да
се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред
първоинстанционния съд в размер на 2932,65 лв.
Ответникът следва на осн. чл.78, ал.6 от ГПК да бъде осъден да заплати
допълнителна държавна такса в полза на бюджета на съда, по сметка на САС, в размер
на 6042,56 лв. /като от дължимата такса в размер на 6% от допълнително присъдената
сума от 102 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди се приспаднат част от
разноските за първоинстанционното производство в размер на 52,44 лв.,
представляващи 4% от отхвърлената част от иска за обезщетение за имуществени
15
вреди, както и сумата от 25 лв., представляваща платената от ищеца държавна такса за
въззивното производство/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение №17/04.11.2020 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК
по т.д.№167/2019 г. на ОС – Монтана, В ЧАСТТА МУ, в която Ц. В. П., с
ЕГН**********, от гр. ***, обл. ***, ул.“***“ №3А, е осъден да заплати на „ЗАД ДЗИ-
Общо застраховане“АД, с ЕИК *********, сумата над размера от 44,87 лв.
/четиридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, до присъдения размер от
3517,15 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №17/04.11.2020 г., постановено по реда на
чл.248 от ГПК по т.д.№167/2019 г. на ОС – Монтана, в останалата му част.
ОТМЕНЯ Решение от 31.08.2020 г., обявено с №38/01.09.2020 г. по гр.д.№167
по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Монтана, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявения от Ц. В. П. с ЕГН**********, от гр. ***, обл. ***, ул.“***“ №3А, против
„ЗАД ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Витоша“№89Б, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, настъпило на
17.08.2015 г. в гр. Берковица, за сумата над размера от 48 000 лв. /четиридесет и осем
хиляди лева/ до претендирания размер от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
КАКТО И В ЧАСТТА, в която ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“№89Б, е
осъден на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на Ц. В. П., с ЕГН**********,
от гр. ***, обл. ***, ул.“***“ №3А, сумата над размера от 6774,17 лв. /шест хиляди
седемстотин седемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ до размера от 8085,21
лв. /осем хиляди осемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени от ищеца в
резултат от ПТП, настъпило на 17.08.2015 г. в гр. Берковица, КАКТО И за законната
лихва върху главница над размера от 6774,17 лв. до размера от 8085,21 лв., за периода
от датата на увреждането 17.08.2015 г. до окончателното плащане, И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК *********, със
16
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“№89Б, на основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на Ц. В. П., с ЕГН**********, от гр. ***, обл. ***, ул.“***“
№3А, сумата от още 102 000 лв. /сто и две хиляди лева/, представляваща допълнително
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания,
претърпени от ищеца в резултат от ПТП, настъпило на 17.08.2015 г. в гр. Берковица,
ВЕДНО със законната лихва върху тази сума за периода от датата на увреждането
17.08.2015 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц. В. П., с ЕГН**********, от гр. ***, обл. ***,
ул.“***“ №3А, против „ЗАД ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“№89Б, иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за лечение, в резултат от ПТП, настъпило на 17.08.2015
г. в гр. Берковица, за сумата над размера от 6774,17 лв. /шест хиляди седемстотин
седемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ до размера от 8085,21 лв. /осем
хиляди осемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 31.08.2020 г., обявено с №38/01.09.2020 г. по гр.д.
№167 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Монтана, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, с която е осъден ответникът „ЗАД ДЗИ – Общо застраховане“ АД, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на Ц. В. П., с ЕГН**********, сумата над размера
от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ до размера от 48 000 лв. /четиридесет и осем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, претърпени от ищеца в резултат от ПТП,
настъпило на 17.08.2015 г. в гр. Берковица, ведно със законната лихва върху тази
горница за периода от датата на увреждането 17.08.2015 г. до окончателното плащане,
КАКТО И в която е осъден ответникът „ЗАД ДЗИ – Общо застраховане“ АД, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на Ц. В. П., с ЕГН**********, сумата
над размера от 3 400,08 лв. /три хиляди и четиристотин лева и осем стотинки/ да
размера от 6774,17 лв. /шест хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и
седемнадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази горница за периода от
датата на увреждането 17.08.2015 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“№89Б, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на Ц. В. П. с ЕГН**********, от гр. ***, обл. ***, ул.“***“
№3А, сумата от 39,58 лв. /тридесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща направени разноски за въззивното производство, КАКТО и 49,59 лв.
/четиридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени
разноски за първоинстанционното производство.
17
ОСЪЖДА „ЗАД ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“№89Б, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на адвокат М. И. Д., с ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 4440,77 лв. /четири хиляди четиристотин и
четиридесет лева и седемдесет и седем стотинки/ за въззивното производство, КАКТО
И сумата от 2932,65 лв./две хиляди деветстотин тридесет и два лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за
производството пред първоинстанционния съд, за процесуалното представителство на
Ц. В. П. с ЕГН**********.
ОСЪЖДА „ЗАД ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“№89Б, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на САС, сумата от 6042,56 лв. /шест
хиляди четиридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща държавна
такса върху допълнително уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ц. В. П. с ЕГН**********, от гр. ***, обл. ***, ул.“***“ №3А, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „ЗАД ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“№89Б,
сумата от 27,27 лв. /двадесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Решението в частта му, в която съдът се произнася по реда на чл.248, ал.3 от
ГПК, има характер на определение, и подлежи на касационно обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18