Определение по дело №1889/2019 на Софийски градски съд

О     П      Р      Е      Д       Е      Л      Е      Н      И       Е

Гр.София, … април 2021 година

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                        СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар  Йоана Петрова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1889 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производство по чл.692, ал.3 и ал. 4 ТЗ.

                   Постъпило е възражение с вх.№267278/02.10.2020г., подадено от “В.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Т.Т., срещу обявен в ТР, на 01.10.2020година, списък на предявени и неприети вземания спрямо „С.“ ЕООД.

                   Възразилият кредитор твърди, че има вземане спрямо длъжника,  което е включено в списъка на неприети вземания, в общ размер на 153 608,16лева, от които 141 608,16лева главници за задържани като гаранция суми в размер на 10% от стойността на фактурирани СМР, представляващи гаранции за добро изпълнение, съгласно т.2.3 от раздел трети от договор,сключен на 20.12.2018г. и 12 000лева адвокатски хонорар за процесуално представително на кредитора в това производство.

                   Твърди, че синдикът е изложил мотиви, че задържаните суми за качествено изпълнение се възстановяват на изпълнителя на две половини – 50% след успешното приключване на дейностите и завършване на всички довършителни работи, удостоверено с протокол за практическо приключване и останалите 50% в 6-месечен срок от подписване на протокол за практическо приключване и доказана липса на дефекти, съгласно т.2.3 от раздели трети от договора.

                   Възразилият кредитор твърди, че в търговското дело за несъстоятелност №1889/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав е кредитор в това производство с предявени в срок и приети вземания в общ размер на 511 229,25лева, от които 505 229,25лева главници, дължими по издадени фактури по договор от 20.12.2018година за извършване на СМР дейности, с предмет „надграждане на хвостохранилище „Челопеч“ до кота 630. Изграждане на земнонасипни стени и скатов канал“ и анекси към него, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.08.2020г. до окончателното плащане и сумата от 6 000лева- частично платен адвокатски хонорар за представителство в производството по несъстоятелност.

                   Възразилият кредитор твърди, че в договора е предвидено връщане на гаранцията да се извърши по следния начин: 50% след успешното приключване на дейностите и завършване на всички довършителни работи, удостоверено с протокол за практическо приключване и 50% в 6-месечен срок от датата на подписване на протокола и доказана липса на дефекти. Твърди, че двустранно подписаните протоколи за разплащане и сметки №22, удостоверяват приемането на работата именно в ролята на протоколи, доказващи практическото приключване на работата и доказват липсата на дефекти по изпълнението и.

                   Твърди, че има информация, че въпросните документи са подписани между възложителя и инвеститора на обекта и се съхраняват в техните счетоводства, но самият той няма достъп до тях, поради което не би могъл да ги представи на синдика или на съда, за да удостовери, че е спазена предвидената в договора процедура.

                    „В.“ ЕООД е подизпълнител на длъжника „С.“ ЕООД по отношение на сключен договор на последното с „Д.П.М.Ч.“ ЕАД и като подизпълнител няма достъп до цитираните от синдика протоколи, които са предпоставка за връщане на гаранцията, съгласно договора.

                   От друга страна „С.“ ЕООД е страна по договора и синдикът има възможност да изиска тези протоколи, за да може да се изиска и връщане на процесните гаранции, като предполага, че е възможно тези гаранции изцяло или частично вече да са върнати от „Д.П.М.Ч.“ ЕАД по банковите сметки на „С.“ ЕООД, за които обстоятелства възразилият кредитор не разполага с доказателства.

                   В тази връзка прави искания.

                   По отношение на вземането от 12 000лева, представляващо адвокатски хонорар, възразилият кредитор, моли съда да вземе предвид следното:

                   Уговореното възнаграждение е в размер на 18 000лева, платими на три равни месечни вноски от по 6 000лева, както следва: първа вноска от 6 000лева, платима в срок до 07.08.2020г., приета в производството по несъстоятелност; втора вноска в същия размер, платима в срок до 07.10.2020г., неприета в производството по несъстоятелност и трета вноска в същия размер, платима в срок до 07.12.2020г., неприета в производството по несъстоятелност.

                   От така уговореното е видно, че докато трае производството по несъстоятелност, „В.“ ЕООД ще извърши реално плащане и на останалите две вноски по договора. Претендира същите, тъй като в случай, че изтекат сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ възразилият кредитор ще изгуби възможността да ги претендира и да се удовлетвори за направените от него разходи. За него не съществува друга възможност да удовлетвори претенцията си за разноски, поради което счита, че на основание чл.620, ал.3 ТЗ те са дължими от масата на несъстоятелността.

                   Във възражението се твърди, че поради техническа грешка, неприетите суми за гаранции са посочени от синдика в списъка на неприети вземания в размер на 141 608,16лева, докато същите са в размер на 152 438,16лева, тъй като включените от синдика в списъка на приети вземания са всички неплатени вземания по главници по фактури и двустранни протоколи на кредитора без изключение, а удържаната гаранция по тях е сума от 152 438,16лева.

                   Моли съда да уважи направеното възражение и да включи в списъка на приети вземания, изброените от възразилия кредитор такива, за които са издадени цитираните фактури, чийто общ размер е сумата от 164 438,16лева, от които 152 438,16лева- суми за удържани, но невъзстановени гаранции и сумата от 12 000лева, представляващи остатъчно задължение по договор за правна помощ от 04.08.2020г.

                   В срока за становище на това възражение длъжникът „С.“ ЕООД заема становище, че процедурата по възражението се свежда до корекция на техническа грешка, присъединява се към становището на синдик Т..

                   В срока за становище на това възражение синдикът Е.Т., не спори по допустимост на възражението, като подадено в срока по чл.690 ТЗ.

                   По основателността на същата излага следното:

                   Твърди, че след извършена проверка при длъжника “С.“ ЕООД е установено, че на 26.05.2020г.е  подписан сертификат за завършване (протокол за практическо приключване, образ. Акт 15), подписан от възложителя „С.“ ЕООД и инвеститора „Д.П.М.Ч.“ ЕАД, с което е настъпило условието за освобождаване на всички гаранции, удържани от подизпълнителя по сключени договори за СМР – 50% от задържаните суми са станали изискуеми за възстановяване незабавно, след подписване на протокола без забележки (на 26.05.2020г.), а изискуемостта на останалите 50% - на 26.11.2020г.

                   Ето защо, признава синдикът, претенцията на кредитора за освобождаване и плащане на 10% от стойността на извършените СМР като гаранция за добро изпълнение, в размер общо на сумата от 141 608,16лева се явява основателна и следва да бъде уважена, като това вземане следва да се включи в списъка на приети вземания.

                   По отношение на адвокатското възнаграждение от 12 000лева- счита възражението в тази му част за неоснователно, тъй като дори и в това производство кредиторът не представя доказателства за реалност на този разход. Моли в тази част възражението да се остави без уважение.

                   Възразилият кредитор е подал молба за предявяване на вземания в срок по чл.685, ал.1 ТЗ под вх.№83092/13.08.2020г.

                   С тази молба страната претендира да има изискуеми вземания спрямо длъжника „С.“ ЕООД общо в размер на 646 837, 41лева, която сума е формирана по следния начин:

                   По договор, сключен със „С.“ ЕООД , „В.“ ЕООД претендира да има вземане, в размер на 7 200лева с ДДС, за което е издадена фактура №1675/15.05.2019г.; вземане в размер на 46 259,33лева с ДДС, за което е издадена фактура №1677/05.04.2019г.; вземане в размер на 95 036,83лв С ДДС, за което е издадена фактура №1678/15.05.2019г.; вземане в размер на 103 823,44лева с ДДС, за което е издадена фактура №1681/12.06.2019г.; вземане в размер на 152 426,72лева с ДДС, за което е издадена фактура №1687/12.07.2019г.вземане в размер на 95 788,33лева с ДДС, за което е издадена фактура №1696/21.08.2019г.; вземане в размер на 162 828,82лева с ДДС, за което е издадена фактура №1751/12.09.2019г.; вземане в размер на 185 075,80лева с ДДС, за което е издадена фактура №1739/31.10.2019г.; вземане в размер на 173 084,28лева с ДДС, за което е издадена фактура №1769/30.11.2019г.; вземане в размер на  315 601,08лева с ДДС, за което е издадена фактура №2154/17.12.2019г.; вземане в размер на 245 815,24лева с ДДС, за което е издадена фактура №2156/06.01.2020г.

                   Кредиторът твърди, че преди издаване на всяка от преждецитираните фактури е подписан двустранен протокол за разплащане, а част от дължимата сума, в посочени в молбата размери, по всяка от фактурите е задържана като гаранция, която и до момента на подаване на молбата не е възстановена на страната.

                   Кредиторът твърди, че независимо от липсата на своевременно плащане е продължил да изпълнява коректно възложената му работа по този договор, за което се съставят протоколи, надлежно подписани от „С.“ ЕООД, която работа не е платена, независимо от това, че липсва възражения по престирания трудов резултат.

                   Твърди, че на 02.04.2020г. е съставен двустранен протокол №13 на стойност 144 382,82лева с ДДС и сметка №22, по който е задържана гаранция от 12 031,90лева.

                   Твърди, че на 13.04.2020г. е съставен двустранен протокол на стойност 133 581,82лева с ДДС и сметка №22 от същата дата, по който е задържана гаранция от 11 131,82лева.

                   Твърди, че страните са сключили три последващи анекса към договора, от 01.07.2019г., с които се допълват дейностите, предмет на договора, съобразно ценова оферта към всеки от анексите и приложение към него, представляващи неразделна част от постигнатото между страните съглашение.

                   Кредиторът претендира и вземане в размер на 18 000лева, представляващо възнаграждение по договор за правна защита и платежно нареждане за внесена първа вноска по него.

                   За установяване на тези претенции страната представя следните документи:

                    Договор с предмет „Надграждане на хвостохранилище до кота 630.Изграждане на земно-насипни стени и скатов канал“, сключен със „С.“ ЕООД на 20.12.2018година.

                   По силата на постигнатото съгласие настоящият кредитор поема задължение да предостави срещу възнаграждение изпълнение на СМР, съгласно количествено-стойностна сметка, представляваща приложение към договора и други дейности и услуги, по взаимно съгласие, извършено със заповед за промяна, отправена от възложителя до изпълнителя, на база заповед на инвеститора. Към този договор е изготвен график за изпълнение – раздел четири, като е предвидено, че договорът влиза в сила от деня на подписването му и се сключва със срок на действие – завършване на дейностите.

                   В ОУ на договора е предвидено, че като гаранция за добро изпълнение на дейностите, възложителят ще удържа определен процент от всяко плащане на изпълнителя, като размерът на удръжката и условията за заплащането на изпълнителя са определени в раздел четири-възнаграждение/ цени и условия на плащане, което е неразделна част от този договор.

                   Съобразно постигнатото между страните съгласие размерът на възнаграждение,  дължимо на изпълнителя за осъществяване на дейностите по този договор се определя на база: разбивка на цените по видове дейности, съгласно Приложение 1 „Остойностена количествена сметка към настоящия раздел на договор; на база общата прогнозна стойност на договора, която възлиза на 2 032 722,20лева и на база всички единични цени, съдържащи изброените елементи в т.1.3 от договора, раздел четири.

                   Съобразно постигнатото между страните съгласие (т.1.4) единичните цени и ставки са твърди фиксирани и не подлежат на промяна по време на изпълнението на договора.

                   Условията за плащане са следните:

                   За навременното и качествено изпълнение на дейностите от страна на изпълнителя, възложителят е поел задължение да заплати цената калкулирана в съответствие със сумите и ставките; редовността на плащане на изпълнителя ще се базира на извършената работа; стойността на междинните плащания ще се определи на база реално извършените количества по видове дейности, отразени в одобрени актове за завършени натурални работи, от която сума се приспада удръжката за гаранция за качество посочените в т.2.3, като изпълнителят поема задължение да представи на възложителя актове за реално извършени дейности, като възложителят преглежда и връща на изпълнителя представения акт в срок до 5 работни дни от утвърждаването им от инвеститора; отчитането на извършените работи и плащания се извършва на месечна база, ежемесечно, до тридесето число от месеца, като изпълнителят представя на възложителя акт за завършените натурални СМР, заедно с доказателствен материал към него-измервания КС сметка, товарителници, пътни лиси, работни карти и др.; страните са уговорили, че плащанията следва да се извършат в 30-дневен срок от датата на утвърждаване от инвеститора на акт за завършени натурални СМР, но не по- късно от три дни, от датата, на която възложителят е получил заплащане на актуваните работи от инвеститора; страните са се споразумели, че възложителят ще задържи плащане в размер на 10% от стойността на всяка фактура до достигане на 10% от общата сума на договорени общи разходи, като плащането ще бъде освободено при наличие на следните предпоставки: 50% от задържаната сума – след успешно приключване на дейностите и завършване на всички видове довършителни работи и забележки(ако им такива), удостоверено с протокол за практическо приключване между възложителя и инвеститора и 50% от задържаната сума – 6 месеца от датата на подписване на протокола, споменат по- горе и доказана липса на дефекти.

                   Страните са се съгласили, че в допълнение на чл.8, параграфи 4 и 5 от ОУ, изпълнителят ще адресира исканията си за плащане и/или фактурите си до възложителя и изпраща копия на посочения електронен адрес, а оригиналите на фактурите следва да се изпращат/предават на посочения административен адрес на главния счетоводител на възложителя.

                   В договора е посочена банковата сметка на изпълнителя.

                   Към договора е представен подробен линеен график за изпълнението на възложената работа, като са представени и допълнителни анекси, с които е изменен предмета на договора.

                   Страната е представил процесните фактури и двустранно подписаните протоколи, с които се установяват извършените работи, количество, единична цена и обща стойност на дължимото възнаграждение.

                   Истинността на тези документи не е оборена в процеса, а те установяват извършване на възложените СМР от страна на възразилия кредитор и приемане на престирания от него трудов резултат от страна на възложителя „С.“ ЕООД.

                   По отношение на претенции за удържани суми като гаранции.

                   Тази претенция на възразилия кредитор е в размер на 152 438,16лева.

                   Синдикът е включил в списъка на неприети вземания сумата от 141 608,16лева. Т.е. това е размерът на вземането, по което е налице произнасяне от страна на синдика и то е предмет на възражението по реда на чл.692, ал.3 и 4 ТЗ. Съдът намира за необходимо да отбележи, че до размер на съдебно заявеното вземане от 152 438,16лева, а именно сума за сумата  от 10 830лева липсва произнасяне от страна на синдика, поради което в тази част възражението е преждевременно направено и не следва да се разглежда.

                   С оглед установеното от синдика, че изискуемите за възстановяване на удържаните гаранция суми, документи са съставени и се намират в деловодството на длъжника, то възражението за съществуване на изискуемо вземане в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, в размер на сумата от 141 608,16лева се явява основателно и съдът следва да го изключи от списъка на неприети вземания и го включи в списъка на приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.8 ТЗ- като необезпечено вземане.

                   По отношение на адвокатското възнаграждение от 12 000лева.

                   Към молбата за предявяване на вземането страната е представила договора от 04.08.2020година, сключен между „В.“ ЕООД и адвокатско дружество „Т. и П.“ с предмет на договора организиране на правна защита и процесуално представителство и извършване на съответните правни действия за една съдебна инстанция пред надлежните съдебни органи в РБ, както и по извънсъдебно уреждане на възникнали спорове, страна по които е „В.“ ЕООД – да извърши процесуално представителство по търговско дело за несъстоятелност по ТЗ, а именно т.д.№1889/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, по което възложителят „В.“ ЕООД е кредитор с длъжник „С.“ ЕООД.

                   Страните са уговорили възнаграждение на изпълнителя в размер на 18 000лева, платими на три равни вноски, както следва: първа вноска от 6 000лева с включен ДДС в срок до 07.08.2020г.; втора вноска в същия размер в срок до 07.10.2020г. и трета вноска в същия размер в срок до 07.12.2020г. доказателства за реално плащане са представени единствено по отношение на една вноска, на 05.08.2020г., поради което синдикът е включил това вземане в списъка на приети вземания, а остатъкът от дължимото възнаграждение в размер на сумата от 12 000лева – в списък на неприети вземания, тъй като не са налице доказателства за ефективност на този разход.

                   Към възражението не са представени доказателства, че възразилият кредитор е извършил плащане на сумата от 12 000лева, поради което съдът не намира основание да уважи възражението в тази му част (арг. от т.1 на ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС).

                   Обобщено – възражението на кредитора „В.“ ЕООД се явява основателно за сумата от 141 608,16лева се явява основателно и съдът следва да го изключи от списъка на неприети вземания и го включи в списъка на приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.8 ТЗ- като необезпечено вземане; недопустимо за сумата от 10 830лева, поради липса на произнасяне за нея от страна на синдика и неоснователно за сумата от 12 000лева.

 

                   Постъпило е възражение с вх. №269099/06.10.2020г. от „С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу вземане на „О.“ ООД, ЕИК *********,  включено в списъка на приети вземания от синдика на дружеството. Във възражението страната твърди, че насрещни вземания в размер на 250 677,58лева с ДДС, които представляват стойност на разходите, необходими за отстраняване на констатирани дефекти в участъците, изпълнени от „О.“ ООД, ЕИК *********, при изпълнение на СМР на главен канализационен клон I и клон 120 от обект „Канализация и водопроводна мрежа на гр.Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПВОС - етап IА“.

                   Твърди, че посочената стойност е установена със заключение, изготвено по реда на чл.207 ГПК, по гр.д.№1756/2020г. по описа на РС – Плевен. Твърди, че предстои завеждане на осъдителен иск в тази насока.

                   Кредиторът с оспорено вземане „О.“ ООД, ЕИК *********, оспорва възражението, като твърди, че твърденията на длъжника касаят негово вземане, а не липса на съществуване на вземането на „О.“ ООД, ЕИК *********. Моли съда да остави без уважение възражението.

                   Синдик Е.Т., депозира становище, че приетите вземания на този кредитор са в размер на 171 857,50лева. Срещу тези вземания длъжникът „С.“ ЕООД противопоставя свои вземания за отстраняване недостатъци на извършената работа общо в размер на 205 677,58лева Твърди, че тази стойност е установено в производство по обезпечение на доказателствата по гр.д.№1756/2020г. по описа на РС- Плевен.

                   Не спори по допустимост на възражението.

                   По съществото на спора твърди следното:

                 С направеното възражение длъжникът упражнява свое потестативно право да намали дължимото възнаграждение на изпълнителя по два договора от 03.08.2017г. и от 23.03.2018г. за извършени некачествено и с дефекти СМР, на основание чл.276, ал.1 ЗЗД, с размера на извършените разходи по отстраняване недостатъците на извършената от „О.“ ООД работа. Излага доводи относно възможностите при упражняване на потестативните права по чл.265 ЗЗД, като заявява, че общата отговорност за недостатъци по чл.265 ЗЗД възниква от датата на приемане на работата. Началният момент, от който започват да текат сроковете по чл.265 ЗЗД при липса на завършен и предаден обект с акт, обр.15, е моментът на приемане на завършен подобект или етап от него. Твърди, че видно от приложените писмени доказателства, незабавно след подписване на протоколите за приемане на извършените СМР са констатирани недостатъци/дефекти в изпълнените СМР, за които изпълнителят е уведомен писмено. Последният не е отстранил констатираните недостатъци, поради което за възложителя се е породило правото по чл.265 ЗЗД да иска намаляване на дължимото възнаграждение със стойността на извършените от него разходи за отстраняване им.

                   С молба с вх.№84518/18.08.2020г. „О.“ ООД, ЕИК *********, в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, предявява свои вземания, произтичащи от договор от 03.08.2017г. за изпълнение на работите по обект „Канализация и водопроводна мрежа на гр.Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПВОС - етап IА“, съгласно КСС – Приложение №№1, 2 и 3, включително изпълнение на СМР, осигуряване на механизация, работна сила и всякакви услуги и дейности, необходими за изпълнение на строителството в съответствие с техническите спецификации и изпълнение на СМР в определени участъци, в размер на 53 948,01лева; както и вземания, произтичащи от договор от 23.03.2018г. за извършване на СМР по асфалтиране на обект „Канализация и водопроводна мрежа на гр.Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПВОС - етап IА“, съгласно КСС – Приложение №№1, 2 и 3 в размер на 87 419,56лева.

                   С тази молба се претендират и лихви за забава.

                   Към молбата страната е представила писмени доказателства, а именно: договор, сключен между „С.“ ЕООД и „О.“ ООД, на 03.08.2017г., по силата на който настоящият длъжник е възложил на „О.“ ООД част от канализационно и водопроводна мрежа на гр.Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап IA, съгласно КСС- Приложение 01, №2 и№3, в това число изпълнение на СМР, осигуряване на механизация, работна сила и всякакви услуги и дейности, необходими за изпълнение на строителството в съответствие с техническите спецификациии, работните проекти и количествените сметки. Изпълнение на СМР в определени участъци от обхвата, определен в това споразумение, както и отговорност през периода за съобщаване на дефекти- отстраняване на дефекти.

                   С този договор страните са се съгласили, че общата цена за извършване на СМР е в размер на 912 620,51лева без ДДС, съгласно Приложение№1, приложение№2 и Приложение№3, която ще се заплаща за подлежащи на доказване действително изпълнени работи. Уговорено е, че цената е за цялостно извършване на съответните работи, съгласно цитираните по- горе приложения,  разходите за труд, механизация, енергия, складиране и други разходи,  съобразени с мерките за опазване на околната среда и безопасните условия на труд, както и печалба за изпълнителя, без изброяването да е изчерпателно, като доставката на материалите е в тежест на възложителя.

                   Страните са се споразумели, че възложените допълнително СМР ще са предмет на анекс към това споразумение.

                   Срокът за изпълнение на договора е 120 дни строителство и изпитване и 365дни- отговорност по време на период за съобщаване на дефекти.

                   Съобразно постигнатото съгласие изпълнителят получава плащания по банков път при задължение за издаване на надлежно оформена данъчна фактура и са следните: междинни плащания в срок от 7 работни дни, след като възложителят получи плащане от страна на инвеститора по основания договор, в което плащане са включени извършените от изпълнителя работи, на база действително изпълнените СМР по цени съгласно КСС, Приложение №№1, 2 и 3 и след приспадане на съответни задържани суми съгласно договора; актуване на СМР- след завършване на работите, предмет на този договор, на база изготвените от изпълнителя и подписани от представителите на двете страни измервателни страници за действително изпълнени работи през периода. Обусловили са, че всички плащания за изпълнени работи следва да се извършват след представяне на отчет за действително извършените СМР, подписан от възложител и изпълнител и придружен от изготвените от изпълнителя и подписани от представители на двете страни измервателни страници, както и от представяне на оригинална фактура на стойност, която е равна на стойността на предходния акт (отчет), от която сума са приспаднати пропорционално задържани суми и удръжки, ако има такива по този договор, Срокът за плащане е 7 работни дни след като възложителят получи плащане от страна на възложителя по основания договор, в което плащане тези суми са били включени.

                   Уговорено е, че възложителят не плаща суми за непълно и/или некачествено изпълнение, преди отстраняване на недостатъците, което е за сметка на изпълнителя – чл.4. 2 от договора.

                   Предвидено е, че възложителят задържа 10% от сумата по чл.4.2 от договора като гаранция за добро изпълнение.

                   Уговорено е, че окончателно плащане на сумите, които са задържани за добро изпълнение е следното- първата половина се изплаща след получаване на сертификат за приемане на обекта, а втората половина след изтичане на срока за съобщаване на дефекти и при всички случаи при получено плащане от инвеститора към възложителя.

                   Към договора са представени неговите приложения, представляващи неразделна част от съгласието, постигнато между страните.

                   Страната е представила три броя фактури, както следва: фактура №**********/23.11.2017г. на стойност от 247 622,23лева, издадена от нея с получател „С.“ ЕООД при сума за задържане като гаранция за добро изпълнение в размер на 20 635,19лева и кредитно известие към тази фактура №**********/23.10.2018г.; фактура №**********/08.03.2018г. на стойност 191 952,95лева при сума задържана като гаранция за добро изпълнение в размер на 15 996,08лева и кредитно известие към нея с №**********/23.10.2018г.; фактура №**********/06.06.2018г. на стойност 168 081,94лева при задържана гаранция за добро изпълнение в размер на 14 006,83лева и кредитно известие към нея под №10000002264/23.10.2018г.

                   Към молбата за предявяване на вземанията си „О.“ ООД е представило и договор, който е сключил с длъжника на 23.03.2018година.

                   Съобразно постигнатото съгласие „С.“ ЕООД е възложил на „О.“ ООД да извърши с материали на възложителя СМР по асфалтиране на обект „Инженеринг за обект: Канализационна и водопроводна мрежа на гр.Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПВОС – етап IA“ в рамките на ОП „Околна среда“ 2007-2014г., съгласно договорните условия на ФИДИК за технологично оборудване и проектиране – строителство за електро и машинно-монтажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектирани от изпълнителя („Жълта книга“), съгласно КСС- Приложение№1, представляващо неразделна част от договора-т.1 от договора.

                   Страните са се съгласили, че срокът за изпълнение на договора е съгласно строителния график на обекта и в съответствие с протокола по т.2 за възлагане изпълнението, като при възлагане на допълнителни количества и видове работа срокът се удължава съгласно двустранно подписано допълнително споразумение – т.3 от договора.

                   Страните са се съгласили, че възложителят ще задържа 10% от стойността на извършените от изпълнителя по конкретния акт СМР, представляващи удържане на сума за гаранция за качествено изпълнение, която се възстановява съгласно условията, посочени в основния договор между възложителя и инвеститора- т.5 от договора.

                   Съгласно т.6 от договора до всяко 30-то число от месеца страните подписват акт, обр.19 относно изпълнените на обекта асфалтови работи, придружен със съответните двустранно-подписани приемо-предавателни протоколи, експедиционни и кантарни бележки за действително извършените асфалтови работи на обекта през съответния период.

                   Страните са се съгласили, че ориентировъчната стойност на договорените работи е съгласно единичните цени и количества, посочени в Приложение №1. Плащането на извършените от изпълнителя СМР, удостоверени в акт, обр.19 по реда на т.6 от договора, ще се извърши в 5-дневен срок от подписване между страните на акт, обр.19 без забележки и представяне на оригинална данъчна фактура. Посочената в изр.1 цена е ориентировъчна и на заплащане подлежат действително доказаните количества положени асфалтови настилки.

                   Страните са се съгласили, че количествата на изпълнените работи се доказват след приключване на работа с протокол обр.19 за 30-дневния отчетен период, подписан без забележки от представител на възложителя, придружен с двустранно подписани приемно-прадавателни протоколи, експедиционни и кантарни бележки за съответния период от време – т.7 от договора.

                   Към договора страната е представила Приложение №1 негова неразделна част, в което са посочени количествата, мярката и единичната цена, като изрично е отбелязано, че тези параметри са ориентировъчни по отношение на количествата.

                   „О.“ ООД е представил издадените от него фактури и дебитни известия, както и протоколи, образец 19 от 23.10.2018г.; от 07.03.2018г.; от 07.03.2018г.-три броя, протокол без дата на стойност 115 982,68лева; протокол без дата на стойност 22 698,05лева; протокол без дата на стойност 30 601лева.

                   Претенциите на този кредитор спрямо длъжника са следните: по договор от 03.08.2017г.сума от 53 948,01лева, от които неплатени суми по договора  и задържана гаранция в размер на 49 485,20лева – общо сумата от 103 433,21лева; вземания от договор от 23.03.2018г., представляващи неплатено възнаграждение в размер на 97 184,98лева, от която неплатено възнаграждение по този договор в размер на 87 419,56лева и задържана гаранция за добро изпълнение в размер на 9 765,42лева, за която е изтекъл срокът за задържането и; сумата от 256,35лева, представляваща законна лихва за периода от 29.11.2017г. до 16.07.2020година за плащане на сума от 960,74лева, дължима по фактура № **********/23.11.2017г.; сумата от 8, 54лева представляваща законна лихва за забава в плащането на  сумата от 960,74лева по същата фактура за периода от 17.07.2020г. до 17.08.2020г.;  вземане в размер на 11 274,52лева, представляващо законна лихва за забава в плащането на сумата от 52 987,27лева, за която е издадена фактура №**********/06.06.2018г. за периода от 12.06.2018г. до 16.07.2020г. и вземане в размер на 471лева, представляващо законна лихва за плащане на вземането, за което е издадена преждецитираната фактура за периода на забава от 17.07.2020г. до 17.08.2020г.;  вземане в размер на 17 702,46лева, представляващо законна лихва за забава в плащането на вземане от 87 419,56лева, за което е издадена фактура №**********/13.07.2018г. за периода от 19.07.2018г. до 16.07.2020г. и вземане за законна лихва на същото вземане, за периода от 17.07.2020г .о 17.08.2020г. в размер на 777,06лева;  вземане за законна лихва върху описаните в т. и 2 от тази молба вземания в размер на 103 433,21лева и 97 184,98лева за периода от 18.08.2020година до заплащането им.

                   Съобразно обявения на 01.10.2020година списък на предявени приети вземания, изготвен от синдик Т., приетите вземания на този кредитор са общо в размер на 171 857,50лева, която сума е формирана от главници в общ размер на 141 367,57лева, представляващи дължимо и неплатено възнаграждение по двата договора за изработка, посочени по- горе, за извършена от този кредитор, приета от възложителя и настоящ длъжник работа, за която са издадени следните фактури №№ **********/23.11.2017г.; **********/06.06.2018г. и **********/13.07.2018г.;  лихва за забава за периода от 29.11.2017г. до 16.07.2020г.;  законна лихва върху главниците за периода от 17.07.2020г. до 17.08.2020г. и ведно със законната лихва върху същите суми, начиная от 18.08.2020г. до окончателното им заплащане. Вземането е посочено с ред на удовлетворяване – чл.722,т.8 ТЗ – необезпечено и т.9 – за лихвата сред РОПН.

                   Именно това включено в списъка на приети вземания длъжникът атакува да е съществуващо.

                   Възражението на „С.“ ЕООД е неоснователно и следва да се остави без уважение.

   Дружеството твърди, че има спрямо този кредитор вземания за извършени от него разходи за отстраняване на констатирани недостатъци по извършената от „О.“ ООД работа, основавайки се на нормата на чл.265, ал.1 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. С направеното възражение длъжникът не е конкретизирал дали претендира да има вземане за разходи, необходими за поправката или иска намаляване на възнаграждението. Страната просто твърди, че има вземане спрямо този кредитор в размер на сумата от 250 677,58лева като се позовава на събрано по реда на обезпечение доказателствата доказателствено средство- изготвена СТЕ по гр.д.№1756/2020г. по описа на РС- Плевен.

                   Въз основа на извършеното обезпечение на доказателства в друг процес, настоящият състав не може да направи извод за основателност на подаденото възражение и това е така, тъй като в тежест на възразилата страната е да установи наличие на вземане, произход на същото и размер на претенцията, с всички допустими доказателствени средства, които може да събере в този процес (ТР № 1 от 03.12.2018г. по тълк. д. №1/2017г. на ОСТК на ВКС- т.4). Представената  експертиза по гр.д.№1756/2020г. на което базира претенцията си длъжника, формирана като разходи по извършени работи за отстраняване на констатирани с протокол от 19.10.2028г. недостатъци, се явява негодно доказателствено средство за установяване на процесното вземане.

                   Възражението на длъжника се явява неоснователно, поради което съдът намира, че следва да го остави без уважение.

 

                   По делото е постъпило възражение с вх. №270482/08.10.2020г., подадено от „О.“ ООД, ЕИК *********, срещу включване на предявено от този кредитор вземане в списъка на неприети вземания, изготвен от синдика на „С.“ ЕООД, обявен в ТР на 01.10.2020година. Вземането, което е включено в списъка на неприети вземания е в размер на сумата от 59 250,62лева и представлява сумарна величина на задържаните като гаранция от възложителя суми за добро изпълнение. Твърди, че такава възможност за възложителя е предвидена и в двата договора, които го обвързват със „С.“ ЕООД и са налице предпоставките за освобождаване на гаранцията. Това е така защото срокът от 365дни на отговорност по време на периода за съобщаване на дефекти (договор от 03.08.2017г) е изтекъл, а инвеститорът е платил на възложителя, поради което за последния е възникнало задължение да заплати на изпълнителя задържаните суми като гаранция.

                   Дори и да се приеме, че предпоставките за заплащане на задържаната сума не са настъпили, възразилият кредитор моли съда да уважи възражението му като се позовава на съдебна практика, съобразно която грижата на добрия търговец и добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора, следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнение на възложителя на изпълнителя, спрямо третото за спора лице. Позовавайки се на изтичане на срокове за плащане на цена, за съобщение за недостатъци, търговецът твърди, че е отпаднало основанието за задържане на гаранцията и тя следва да бъде заплатена на него като на изпълнител, в размер на сума от 59 250,62лева.

                   Длъжникът „С.“ ООД оспорва възражението да е основателно и моли съда да не го уважава.

                   Синдик Е.Т., в представеното становище, не спори по допустимост на възражението, но оспорва неговата основателност. Съгласно постигнатото съгласие между двете страни, в договор  от 03.08.2017г. в т.7, ал.2, б“d“ и в договор от 23.03.2018г. в чл.26, страните са уговорили, че в гаранционния срок изпълнителят следва да отстрани за своя сметка недостатъците и дефектите в изпълнението незабавно, след получаване на писмената покана от възложителя за това. След което в съгласуван от двете страни ден и час, в присъствие на представители на изпълнител и възложител, следва да се подпише констативен протокол, в който се удостоверяват констатираните недостатъци, мерки и срок за отстраняването им.

                   Синдик Т. твърди, че е налице двустранно подписан протокол от 19.08.2018г. между „О.“ ООД и представител на обединение „ВиК Т.2014“, с който са установени дефекти и неизпълнени СМР. С писма изх.№№ 248/16.12.2018г.; 249/13.12.2018г.; 155/02.12.2019г.; 157/05.12.2019г. и 59/31.03.2020г. и нот.покана рег.№ 12095/31.10.2019г. на нотариус рег.№053 на НК, възложителят „С.“ ЕООД уведомява изпълнителя „О.“ ООД за констатирани дефекти във връзка с назначената за 21.12.2018г. Държавна приемателна комисия за обекта, както и разходи по отстраняване на констатираните недостатъци и дефекти.

                   Ето защо, твърди синдикът, възражението на този кредитор е неоснователно, тъй като наличните доказателства не установяват наличие на уговорените кумулативно предпоставки за освобождаване на задържаните като гаранции суми, а именно: наличие на сертификат за приемане на обекта, получено плащане от инвеститора и липса на констатирани дефекти в рамките на гаранционния срок. Моли възражението да се остави без уважение.

                   В това производство длъжникът „С.“ ЕООД е представил, по искане на възразилия кредитор, наличните документи, касаещи процесните правоотношения  (двата договора с „О.“ ООД,  които са обсъдени по- горе; основен договор № РД – 12 – 67/26.04.2017г., сключен между община долна Митрополия и обединение „В и К Т.2014“ със съдружници настоящия длъжник „С.“ ЕООД и „А.Т.“ ООД и др. са обсъдени по- горе). С молба от 16.02.2020година „С.“ ЕООД конкретизира недостатъците в извършената от „О.“ ООД работа.

                   Както е посочено по- горе, съобразно двата договора възложителят (в настоящия случай „С.“ ЕООД) има право да задържи 10% от възнаграждението като гаранция за добро изпълнение. Както е уговорено в споразумение от 03.08.2017 година, за да се освободи гаранцията следва да са налице следните условия, които страните са посочили в т.4 от договора – връщане на половината от задържаната сума след получаване на сертификат за приемане на обекта, а втората половина – след изтичане на срока за съобщаване на дефекти и при всички случаи след получено плащане от инвеститора.

                   По делото не са налични доказателства, че инвеститорът е извърши плащане на „С.“ ЕООД.

                   По делото не се спори и по твърдението на синдик и длъжник за изготвен констативен протокол от 19.08.2018г. между „О.“ ООД и представител на обединение „ВиК Т.2014“, с който са установени дефекти и неизпълнени СМР. С писма изх.№№ 248/16.12.2018г.; 249/13.12.2018г.; 155/02.12.2019г.; 157/05.12.2019г. и 59/31.03.2020г. и нот.покана рег.№ 12095/31.10.2019г. на нотариус рег.№053 на НК, възложителят „С.“ ЕООД уведомява изпълнителя „О.“ ООД за констатирани дефекти във връзка с назначената за 21.12.2018г. Държавна приемателна комисия за обекта, както и разходи по отстраняване на констатираните недостатъци и дефекти.

                   Ето защо не може да се приеме, че са налице изискванията за възстановяване на задържани суми като гаранция за добро изпълнение, тъй като това задължение на възложителя следва да бъде изпълнено, ако е налице точно изпълнение (в качествено, количествено отношение), приета работа със сертификат за приемане на обекта и плащане от страна на инвеститора. И ако доводите на възразилия кредитор за добрите търговски практики, при уговорка плащането на подизпълнителя да се обвърже с плащане на основания изпълнител и негов възложител, могат да бъдат споделени, но само в хипотеза това да е единственото условие за плащане, то в настоящия случай са налице пречки за освобождаване на гаранцията- констатираните недостатъци в работата на „О.“ ООД, както и изпратените писма в тази насока от възложителя, както не се спори и относно наличие на констативен протокол от 19.08.2018г. между „О.“ ООД и представител на обединение „ВиК Т.2014“, с който са установени дефекти и неизпълнени СМР. С писма изх.№№ 248/16.12.2018г.; 249/13.12.2018г.; 155/02.12.2019г.; 157/05.12.2019г. и 59/31.03.2020г. и нот.покана рег.№ 12095/31.10.2019г. на нотариус рег.№053 на НК.

                   Ето защо съдът приема, че възражението на „О.“ ООД се явява неоснователно.

 

                   Постъпило е възражение с вх.№270524/08.10.2020г. от „У.“ ЕООД, ЕИК *******, относно включване на предявеното от това дружество вземане в списъка на неприети вземания. Оспорва мотивите на синдика, че заплащане на претендираната сума, представляваща окончателно възнаграждение, да е въз основа на двустранно подписани приемо-предавателни протоколи по договора за завършен монтаж на съоръженията и тяхната проверка. Моли съда да изключи вземането му от списъка на неприети вземания и го включи в списък на приети вземания.

                   Длъжникът „С.“ ЕООД се присъединява към становище на синдика.

                   Синдик Е.Т. депозира становище на 06.01.2021 година, с което не оспорва допустимост на възражението.

                   По неговата основателност излага следното: В чл.15 от договора, сключен между възразилия кредитор и „С.“ ЕООД е предвиден начинът на плащане на уговореното възнаграждение: авансово плащане в размер на 10%; междинно плащане – 80% и окончателно плащане -10%, което следва да бъде извършено в 1-седмичен срок след монтажа на съоръженията, а в случай на поетапно монтиране – поотделно за всяко съоръжение(или на групи). Плащането е предпоставено от изискване в 5-дневен срок от завършване на монтажа възложителят (или изпълнителя като негов пълномощник) да поиска назначаване на приемно-предавателна комисия, както и комисия за извършване на изпитания за краен контрол на асансьорите, независимо от строителната готовност на обекта като цяло.

                   Работата на изпълнителя ще се счита за надлежно изпълнение, при двустранно подписано приемно-предавателен протокол. При липса на съдействие от страна на възложителя за приемане и/или подписване на този протокол, работата ще се счита за надлежно изпълнение, след като изпълнителят уведоми писмено възложителя за липса на съдействие.Само при получено писмено уведомление и липса на съдействие от страна на възложителя, работата ще се счита за надлежно извършена.

                   Относно фактите излага следното:

                   Съоръженията са доставени, видно от протоколите за доставка на асансьори и съоръжения и след открит фронт за монтаж е пристъпено към действия по монтирането им от изпълнителя.

                   Представен е протокол от 24.01.2020г. за завършен монтаж на съоръжения и вертикален транспорт, подписан от представител на „Д.П.Г.“ АД и изпълнителя със забележки: за ескалатори три на брой е подаден фронт за завършване на 22.01.2020г.; за асансьор А1 с производствен номер XBG7863UN е подаден фронт за монтаж от 22.01.2020година.

                   Издадена е и изпратена на възложителя проформа фактура №13319/28.01.2020г на обща стойност 176 629,93лева с ДДС, от която 173 029,93лева-главница, представляваща остатък от възнаграждение за извършен монтаж и 3 600лева- плащане по чл.6, ал.2 от договора.

                   Не спори, че на възложителя е връчена нотариална покана да се яви на 17.03.2020г. при нотариус И. Николов за подписване на приемо-предавателен протокол за завършен монтаж на съоръжения за вертикален транспорт, на основание чл.6, ал.3 и 4 от договора. Неявяването на възложителя на посочената дата в кантората на нотариуса е констатирано с констативен протокол рег.№3272/17.03.2020г., изготвен от нотариуса. Допълнително са представени декларации за съответствие, приемо-предавателен протокол от 11.08.2020г. за предоставени на „Метрополитен“ ЕАД, като възложител на 14броя техническо досие и 14броя декларации за съответствие са ескалатори, 6броя техническо досие и 6 броя декларации за съответствие на асансьори с изброени технически номера, както и 6 броя ревизионни книги на съоръжения с повишена опасност- електрически асансьори.

                   Синдикът оспорва да е налице изискуемо вземане от възразилия кредитор поради констатирани недостатъци във извършената от него работа и липса на проверка за изправността на съоръженията от комисия за извършени изпитания за краен контрол, както изисква закона. Заявява, че най-ранният момент, който би могъл да се приеме за изпълнение е месец август 2020година, към която дата са представени описаните по-горе документи. Твърди, че възразилият кредитор не е успял да докаже, че преди откриване на производството по несъстоятелност е съществувало негово изискуемо вземане.

                   С молба вх.№84116/17.08.2020г. „У.“ ЕООД, в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, предявява свои вземания спрямо „С.“ ЕООД, произтичащи от  договор сключен между тях на 01.10.2018 година, представляващи следните суми: 173 029,93лева с ДДС- общо дължима сума по проформа фактура №**********/28.01.2020г.;  3 600лева- плащане съгласно чл.6, ал.2 от договора; 14 130,39лева- неустойка по чл.25, ал.1 от договора; 82,80лева с ДДС- нотариална такса за връчване на нотариална покана за фактура №**********/10.03.2020г.; 57,60лева- нот. такса за съставяне на констативен протокол, съгласно фактура №**********/17.03.2020г., издадена от нотариус И. Николов, рег.№040 на НК.

                   Общият размер на предявените вземания е сумата от 190 900,72лева.

                   Към молбата за предявяване на вземанията страната е представила договор за доставка и монтаж,  сключен между „С.“ ЕООД като възложител и „У.“ ЕООД, като изпълнител,  по силата на който на изпълнителя е възложено да извърши доставка и монтаж на 6 броя пътнически асансьори и 14 броя ескалатори, наричани съоръжения, на обект „Проект за разширяване на метро София III-та метролиния: бул.Ботевградско шосе“ – бул. „В. Вазов“ – Централна градска част – ж.к.“Овча купел“; I-ви етап от км 4-320 (МС5) до км 11-966,34 (МС14)- подобект:МС10“.

                   Параметрите на съоръженията са в Приложение №1 – „окомплектовка и дизайн“, което е неразделна част от договора и са произведени от“ Orona S. Coop.“ и  „ SJEC“.

                   Изпълнителят е приел да извърши възложената му работа срещу възнаграждение, определено в Приложение №2 „Цени и стойност на договора“, явяващо се неразделна част от договора.

                   Съобразно чл.5 от договора изпълнителят се задължава лично или чрез избрани от него подизпълнители да извърши монтаж на съоръженията след получаване на фронт за монтаж (при уговорена солидарна отговорност между изпълнителя и неговите подизпълнители). Указанията за стартиране и срокът за монтаж са указани в приложение №3 „График на плащания и изпълнение“, което е неразделна част от този договор. Страните са уговорили, че за целите на този договор ще се счита, че фронт за монтаж е предоставен, когато изпълнителят получи уведомление за това от възложителя и между страните се подпише без забележки Приложение №4“Контролен лист“, представляващо неразделна част от договора. Прието е, че срокът за монтаж не включва времето за строителни и довършителни работи.

                   Съобразно чл.6, ал.4 от договора работата на изпълнителя, посочена в чл.6, ал.3, ще се счита надлежно изпълнение, при двустранно подписан, без забележки,  приемо-предавателен протокол, като при липсата на съдействие от страна на възложителя за приемане на същото и/ или за подписване на приемно-предавателен протокол, то работата ще се счита за надлежно изпълнение, като изпълнителят следва да уведоми писмено възложителя за липсата на съдействие. Само при получено писмено уведомление и липса на съдействие от страна на възложителя, работата по чл.6, ал.3 ще се счита за надлежно извършена.

                   С разпоредбата на чл.15 от договора страните са регламентирали плащането на възнаграждение на изпълнителя по следния начин: авансово от 10% от стойността на договора, което се плаща в срок от 10 дни след подписване на договора; междинно в размер на 80%, което се плаща в срок от 14 дни от доставката на съоръженията на обекта и окончателно в размер на 10%- в 1-седмичен срок от монтажа на съоръженията,  а в случай на поетапно монтиране, възложителят извършва окончателно плащане за всяко едно съоръжение поотделно или на групи, като в 5-дневен срок от завършване на монтажа възложителят или изпълнителят като негов пълномощник е длъжен да поиска назначаване на приемно-предавателна комисия, както и комисия за извършване на изпитания за краен контрол на асансьорите, независимо от строителната готовност на обекта като цяло. При липса на назначена комисия, по независещи от изпълнителя причини, възложителят се задължава да приеме на отговорно пазене монтираните съоръжения.

                   Страните са се съгласили плащанията да се извършват по банков път- чл.17 от договора.

                   В раздел Х от договора, чрез института на неустойка, е предвидена възможност да ангажиране на договорната имуществена отговорност на всяка от страните по договора,  която неустойка е в размер на 0,2% върху размера на забавеното плащане, респ. на забавеното изпълнение, за всеки просрочен ден, но не повече от 8% върху размера на забавеното плащане, респ. стойността на забавеното изпълнение.

                   Към договора са представени следните приложения: Приложение №1; Приложение №2; Приложение №4; Приложение №6 и Приложение №6.

                   Представени са четири протокола за доставка на съоръжения, на които е отбелязано, че не се дава фронт за монтаж.

                   Представена е разменена между страните кореспонденция, от която става ясно, че „У.“ ЕООД е уведомил възложителя, че е извършен монтаж на съоръженията, но няма кой да подпише приемно-предавателния протокол, на което „С.“ ЕООД се е противопоставил, като е заявил, че приложения към писмата протокол за завършен монтаж от 24.01.2020г. и проформа фактура не отговорят на изискванията на договора за доставка и монтаж от 01.10.2028г. Единствено възложителят, твърди „С.“ ЕООД, може да положи подпис, с който да удостовери изпълнение на договора, но не и трети лица. Моли изпълнителя да се придържа към договора. В следващото писмо го уверява,  че неговият представител,  инж.К.И., ще бъде наличен на обекта,  в подходящо врече и ден за изпълнителя за приемане на изпълнение монтаж. В следващо писмо от 14.04.2020 година възложителят уведомява изпълнителя и „Д.П.Г.“ АД,  във връзка с констативен протокол от 17.03.2020г., че при посещение на обекта, на 10.04.2020г. е констатирано, че пет съоръжения (три ескалатора и два асансьора) не работят, който факт е потвърден и от началник станцията. Във връзка с узаконяването на асансьорите, моли за потвърждение,  че 14-те на брой ескалатори и всички асансьори -6 на брой – са в изправност и да се премине към процедура по краен контрол с цел узаконяване на съоръженията.

                   Представен е протокол за извършен монтаж от 24.01.2020година, за който иде реч по- горе, подписан от изпълнителя и „Д.П.Г.“ АД, в който е удостоверено, че ескалатори А1, А2 и А3 са с подаден фронт за завършване от 22.01.2020 година,  а за асансьор А1 такъв фронт е подаден на 22.01.2020година.

                   Представени са доказателства от кредитора за изпълнение процедура за връчена на възложителя нот. покана за подписване на приемно-предавателен протокол и затова, че на посочената от него дата за съставяне на този документ, възложителят не се е явил.

                   Към молба, подадена в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, не са представени доказателства, които да опровергаят констатацията на възложителя,  че при посещение на обекта, на 10.04.2020г. е констатирано, че пет съоръжения (три ескалатора и два асансьора) не работят.

                   Въз основа на горното в съставения от синдика списък на неприети вземания, обявен в ТР по партидата на „С.“ ЕООД, на 01.10.2020г., синдикът е посочил като неприето вземане на кредитора „У.“ ЕООД, по т.6, вземане в общо размер на 190 900,72лева.

                   Към възражението си в срока по чл.690 ТЗ, възразилият кредитор представя като доказателства в подкрепа на своята теза за наличие на изискуемо вземане приемо-предавател протокол от 11.08.2020 година, съставен от него и възложителя „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД, с който се удостоверява, че на възложителя са представени 14 броя техническо досие и 14 броя декларации за съответствие на ескалатори и 6 броя техническо досие  и 6 броя декларации за съответствие на описаните със своите заводски номера асансьори.

                   Възразилият кредитор е представил и заверени копия от ревизионни книги на асансьори, с разрешение за въвеждане в експлоатация на 14.08.2020година, издадени на „Д.П.Г.“ АД за 3-та метролиния МС310, които документи носят и подпис на инспектор ИДТН. Последният е част от ГД „ИДТН“, която е част от специализираната администрация в рамките на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/. ГД „ИДТН“ осъществява технически надзор на съоръжения с повишена опасност, попадащи в обхвата на наредбите по чл. 31 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/  и регламентирани в т.1 от Приложение № 1 на Наредба за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията. ГД „ИДТН“ осъществява и надзор на  пуснати на пазара и/или в действие съоръжения с повишена опасност и машини, за които има съществени изисквания съгласно наредбите по чл. 7 от ЗТИП.

                   Представени са и декларации за съответствие на съоръженията.

                   При така установеното, въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема следното от правна страна:

                   Съобразно постигнатото съгласие между страните, обективирано в чл.15 от договора,  окончателното заплащане на сумата от 10% от стойността на договора се извършва в 1-седмичен срок от монтажа на съоръженията, а в случай на поетапно или групово монтиране-този срок тече за всяко група или отделно съоръжение.

                   Предпоставка за плащане, съгласно чл.266 ЗЗД, е приемане на извършената работа.

                   По приемане на извършената работа, страните са приели следното:

                   Приемането се предхожда от извършване на монтаж на съоръженията, а този монтаж се предхожда от даване на фронт за монтаж, което обстоятелство ще е налице, ако изпълнителят е получил от възложителя уведомление за това и между страните са подпише без забележки контролен лист. При наличието на тези условия, изпълнителят извършва монтаж на съоръженията (чл.5 от договора) и се задължава (чл.6 от договора) да подготви необходимата документация и създаде организация за техническите изпитания, в случай, че съоръженията са поднадзорни, да издаде декларация за съответствие, както да организира и съдейства за необходимата регистрация пред органите за технически надзор.

                   В настоящия случай предпоставките по чл.5 от договора не са налице. По делото не са събрани доказателства, че монтажът на съоръженията е извършен след изготвяне на контролен лист и въз основа на уведомление от възложителя за даден фронт за осъществяване на монтажа. Едновременно с това, за да се състави приемо-предавателен протокол следва изпълнителят, както повелява нормата на чл.6, ал.1 от договора, която му вменява това задължение, да подготви необходимата документация и създаде организация за техническите изпитания, в случай, че съоръженията са поднадзорни, да издаде декларация за съответствие, както да организира и съдейства за необходимата регистрация пред органите за технически надзор. Тази норма следва да намери приложение поради създадения с нея регламент в отношенията между двамата съдоговорители (тъй като договорите имат значението на закон между страните, които са ги сключили-чл.20аЗЗД), както и поради естеството на процесните съоръжения, което налага представяне на посочените в чл.6 документи,  да издаде декларации за съответствие, необходима регистрация пред компетентните органи, както и да организира техните изпитания. По отношение на процесните съоръжения се извършва технически надзор,  съгласно чл.18 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, тъй като представляват съоръжения с повишена опасност. Едва след изпълнение на тези задължения изпълнителят има право да претендира съставяне на приемо-предавателен протокол, съответно да упражни правата си по чл.6, ал.4 от договора.

                   Страната е преминала към последната процедура и на нейното изпълнение основава претенция за плащане, както на главница, така и на неустоечно вземане, така и на плащане за разходи по изпълнение на тази процедура, които претенции  намират основанието си в нормата на чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД.

                   По виждане на състава възразилият кредитор към момента на предявяване на тези вземания не може да се легитимира като техен титуляр, тъй като е неизправна страна по договора – неизпълнила поетото задължение по чл.5 и 6, ал.1 от договора (липсват доказателства в тази насока), поради което за него не е възникнало изискуемо парично вземане по чл.266 ЗЗД във връзка с чл.15 от договора за главница, а неизправността му го лишава от възможността да има претенции с правно основание чл.92 от договора. Не се установява и вземането му по чл.79 във връзка с чл.82 от ЗЗД. Осъществяване на процедурата по чл.6, ал.4 от договора не санира неизпълнение на предходните задължения. Тази разпоредба предпазва изпълнителя от шикана на възложителя, но не го освобождава от отговорност да изпълни точно регламента, създаден с процесния договор. Както е посочено по- горе, възложителят е направил възражение относно точността на изпълнението на договора, което негово изявление, обективирано в писмо от 14.04.2020г., получено от изпълнителя и представено от него с молбата по чл.685, ал.1 ТЗ, съдържащо твърдения за неработещи ескалатори и асансьори, е останало неопровергано от възразилия кредитор. Т.е. налице е неизпълнение, своевременно констатирано от възложителя, поради което искането за заплащане се явява неоснователно, тъй като не е спазена процедурата по издаване на документ, съставляващ признание за годността на престирания трудов резултат и наличие на изискуемост на вземането, както е налице и неизпълнение на преждецитираните разпоредби на договора.

                   Едва на 14.08.2020 година страната е представила документите, за които е поела задължение да представи на възложителя с нормата на чл.6, ал.1 от договора. Ето защо, към момента на подаване на молбата по чл.685, ал.1 ТЗ страната не е била титуляр на тези вземания, поради което възражението и следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл съдът намира, че тезата на синдика се явява основателна, тъй като към момента на подаване на молбата страната не е била титуляр на съдебно заявените спрямо длъжника „С.“ ЕООД като изискуеми вземания.

                   Ето защо приема възражението за неоснователно.

 

                   Постъпило е възражение с вх. №270418/08.10.2020година, подадено от „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, с което страната оспорва извода на синдика относно наличие на изискуемо парично старо вземане, поради което претенцията на този кредитор е включена в списъка на неприети вземания, обявен по партидата на „С.“ ЕООД на 01.10.2020година. С възражението страна моли съда да изключи вземането и от списъка на неприети вземания и го включи в списъка на приети вземания.

                   Длъжникът „С.“ ЕООД се присъединява към становище на синдик Е.Т., която не спори по допустимост на същото. По неговата основателност изразява следното:

                   Вземанията на този кредитор произтичат от сключения между него и „С.“ ЕООД договор за СМР, на 17.12.2018 година. Съобразно този договор страните са се съгласили, че всички задържани суми в размер на 5% от стойността на извършени и приети СМР, като гаранция за качествено изпълнение,  се плащат на изпълнителя в срок от 10 дни след завършване изпитанията на релсовия път и приемането му от възложителя по основания договор, като това не освобождава изпълнителя от гаранционната му отговорност- чл.3, ал.6 от договора. С оглед публичното оповестяване за пускане на третия лъч на метрото в гр.София, на 26.08.2020г., следва да се приеме, че към тази дата е настъпило отлагателното условие, уговорено между страните и вземането за главница в размер на 4 027,50лева(задържана гаранция от 5%), за която сума е издадена фактура № 0 -3051/13.03.2019г., издадена въз основа на констативен протокол от 12.03.2019г. и двустранна сметка за разплащане на завършени СМР от същата дата, следва да се приеме, че това вземане е станало изискуемо след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и същото следва да се приеме с поредност на удовлетворяване по чл.722,т.7 ТЗ.

                   По отношение на лихвата – счита вземането за недоказано по размер, а ако се приеме, че неговата изискуемост е връчване на фактурата на възложителя от страна на изпълнителя, то размерът на това вземане се доказва и същото следва да бъде включено в списъка на приети вземания.

                   С молба вх. №77238/30.07.2020г. „Д.“ ЕООД, ЕИК ******* е предявило свои вземания спрямо длъжника „С.“ ЕООД в размер на 4 027,50лева, за които кредиторът е издал фактура №**********, както и лихви по фактури №№**********/20.05.2019г.; **********/20.05.2019г. и **********/27.06.2019г. Страната е представила сметка, съобразно която обезщетението за забава по първата фактура, за периода от 20.05.2019г до 16.07.2020г. е в размер на 3 908,57лева; по втората фактура за същия период на забава е в размер на 2 538,44лева и по третата фактура за периода на забава от 28.06.2019г. до 16.07.2020г. е в размер на 2 229,45лева. Следователно, общият размер на претендираното обезщетение за забава е сума в размер на 8 676,46лева.

                   Към молбата, с която са предявени тези вземания, ведно със законната лихва върху главницата от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по отношение на „С.“ ЕООД, страната е представила договор от 17.12.2018г., сключен между „С.“ ЕООД, като възложител и „Д.“ ООД, като изпълнител. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя да извърши СМР, подробно описани по видове и единични цени в Приложение №1-КСС, представляващо неразделна част от договора, за обект: “Проект за разширяване на метро София III диаметър етап I –Лот 2- участък от км 4+950,00(МС6) до км 11+966,00 (край на МС 14) обособена позиция 2- от км 8+ 996,69)край на МС 11) до км 6+561,05 (край на МС8) метростанция 10, от км 8+ 244,84 до км 8+991,74“.

                   Съобразно чл.2 от договора общата ориентировъчна стойност на възнаграждение на изпълнителя е сумата от 160 390лева, без ДДС и се определя на база КСС- Приложение №1.

                   С разпоредбата на чл.3 страните са уговорили плащане на дължимото на изпълнителя възнаграждение, което се извършва по следния начин: авансово плащане от 10% от ориентировъчната стойност на възнаграждение и текущо плащане – след актувани и фактуриране на реално извършен обем от работа, в срок от 45 дни от подписване на междините актове за действително извършени и приети СМР, изпълнени в срок, качествено и без забележки от страна на възложителя, в което са включени съответните СМР.

                   Страните са уговорили, че от всяко текущо плащане възложителят задържа 5% от стойността на извършените по конкретния акт СМР, представляващи удържана сума за гаранция за качествено изпълнение.

                   Тази сума се изплаща на изпълнителя,  след представяне от негова страна на следните документи, в случай, че са приложими към съответния представен акт за междинно плащане, а именно: оригинална данъчна фактура на стойността на плащането; протокол, обр.19 за извършени и приети СМР,  подписан от упълномощени лица;  сметка 22 и всички други документи, изискуемо съгласно Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

                   С нормата на ал.6 от чл.3 от договора страните са се съгласили, че общата удържана сума като гаранция за качествено изпълнение ще бъде изплатена на изпълнителя в срок от 10 дни след завършване на изпитанията на релсовия път и приемането му от възложителя по основания договор („Метрополитен“ ЕАД), като това не освобождава изпълнителя от общата му гаранционна отговорност.

                   Страните са уговорили  конкретните права и задължения, които произтичат от този договор, както и последици от виновно неизпълнение чрез института на неустойката.

                   Кредиторът е представил приложение №1 към договора, представляващо КСС.

                   Възразилият кредитор е представил констативен протокол №1/12.03.2019г., обр.19, за извършени от него СМР, двустранно подписан от страните по договора и двустранна сметка от същата дата на стойност 82 966,50лева; констативен протокол №2/19.03.2019 година, обр.19, за извършени от него СМР и двустранна сметка от същата дата на обща стойност от 33 186,60лева- двустранно подписани документи; констативен протокол №3/29.03.2019година, обр.19, за извършени от него СМР, двустранно подписан и сметка от същата дата на стойност 21 552,85лева; констативен протокол№4/28.05.2019г.,  обр.19 за извършени от него СМР, подписан от възложителя и двустранна сметка от 29.03.2019г. на стойност 20 846,79лева, носеща подпис само на изпълнителя.

                   За дължимия аванс по договора, представляващ частично плащане на уговореното възнаграждение, е издадена фактура №**********/08.02.2019г., като за всяка стойност от представените двустранни сметки страната е издала фактура.

                   Представено е извлечение от сметката и, от което се установяват извършени плащания от възложителя.

                   Представено е писмо от „Метрополитен“ ЕАД, с което последното дава отговор на настоящия кредитор, че изпълнените СМР по монтажа на релсовия път в участъка на „С.“ ЕООД са разплатени от „Метрополитен“ ЕАД през март и април 2019 година. Писмото е с изх.№ М-3754/21.08.2019 година.

                   Към молбата за предявяване на вземания страната е представила кореспонденция с възложителя, от която се установява, че по електронен път страната е изпращала на своя съдоговорител съставените протоколи и издадените във връзка с дължимото възнаграждение фактури.

                   Въз основа на тази молба и нейните приложения синдик Е.Т. е включила в списъка на неприети вземания претенциите на този кредитор, общо в размер на 12 703,96лева, сума формирана като сбор от 4 027,50лева-главница- задържана като гаранция за добро изпълнение и 8 676,46лева  общ размер на обезщетение за забава в плащанията на процесните фактури.

                   По отношение на сумата от 4 027,50лева.

                   Съобразно постигнатото между страните съгласие в обвързващия ги договор - с нормата на ал.6 от чл.3 от договора страните са се съгласили, че общата удържана сума като гаранция за качествено изпълнение ще бъде изплатена на изпълнителя в срок от 10 дни след завършване на изпитанията на релсовия път и приемането му от възложителя по основания договор („Метрополитен“ ЕАД).

                   Доказателства в това производство, че са завършени изпитанията на релсовия път и приемането му от възложителя по основани договор („Метрополитен“ ЕАД) не са налични.

                   Съдът не възприема тезата на синдика, че публичното оповестяване на пускането на третия лъч на метрото следва да се тълкува като сбъдване на отлагателното условие за плащане. В тежест на възразилия кредитор е да установи сбъдването на това условие с документи, които установяват завършване на изпитанията на релсовия път и приемане на същия от „Метрополитен“ ЕАД.

                   Ето защо съдът намира възражението в тази му част за неоснователно.

                   По отношение на дължимостта на сумата от 8 676,46лева -  общ размер на обезщетение за забава в плащанията на процесните фактури.

                   Съгласно процесния договор текущото плащане следва да се извърши след актувани и фактуриране на реално извършен обем от работа, в срок от 45 дни от подписване на междините актове за действително извършени и приети СМР, изпълнени в срок, качествено и без забележки от страна на възложителя, в което са включени съответните СМР.

                   Следователно периодът на забава е различен от посочения от кредитора и това е срок от 45 дни от датата на подписване на протоколи, които установяват извършените СМР и обективират приемане на същите от възложителя.

                   Въз основа на представените от кредитора доказателства съдът приема следното:

                   Кредиторът претендира заплащане на обезщетение по фактури с №№**********/20.05.2019г. със сума за плащане от 33 186лева, свързана с протокол №2/19.03.2019г.; фактура **********/20.05.2019г. със сума за плащане от 21 552,85лева, свързана с протокол №3/29.03.2019г. и фактура **********/27.06.2019г., свързана с протокол№4/28.05.2019г.

                   Както е посочено по-горе падежът, който страните са уговорили да се извърши плащане е 45 дни от подписване на протокола, установяващ извършените и приети СМР.

                   Това означава, че падежът за плащане по фактура №**********/20.05.2019г. със сума за плащане от 33 186лева, свързана с протокол №2/19.03.2019г. е настъпил на 07.05.2019г.; падежът за плащане по фактура № фактура **********/20.05.2019г. със сума за плащане от 21 552,85лева, свързана с протокол №3/29.03.2019г. е настъпил на 14.05.2019 година и падежът за плащане по фактура №**********/27.06.2019г., за сума от 20 846,79лева, свързана с протокол№4/28.05.2019г. е настъпил на 15.07.2019г. За последното вземане кредиторът претендира периодът на забава да е от 28.06.2019г., т.е. по-рано от уговорения, а по отношение на останалите вземания сочи като начало на периода на забава дата, която следва настъпилия вече падеж.

                   Ето защо съдът приема за доказани като размер претенции за обезщетения касателно които са издадени следните фактури: фактура№**********/20.05.2019г. със сума за плащане от 33 186лева, свързана с протокол №2/19.03.2019г. е настъпил на 07.05.2019г. – обезщетението за забавено плащане е в претендирания от страната размер – сума от 3 908,57лева; падежът за плащане по фактура № фактура **********/20.05.2019г. със сума за плащане от 21 552,85лева, свързана с протокол №3/29.03.2019г. е настъпил на 14.05.2019 година. Обезщетението за забавено плащане е в претендирания размер – сума от 2 538,44лева.

                   По отношение на последното обезщетение за плащане по фактура №**********/27.06.2019г., за сума от 20 846,79лева, свързана с протокол№4/28.05.2019г., падежът на това вземане е настъпил на 15.07.2019г. На основание чл.162 ГПК съдът го определя в размер на 2 125.21 лева, в който размер приема претенцията за доказана.

                   Следователно в тази част възражението се явява частично основателно – за сумата за обезщетение общо в размер на 8 572,22лв (удовлетворяване по чл.722, т.8 ТЗ), а в частта надхвърляща този размер-възражението следва да се остави без уважение.              

 

                   Следващите възражения са направени от съдружниците на „С.“ ЕООД, с които той участва в две неперсонифицирани дружества, под формата на консорциум, по силата на сключени между „С.“ ЕООД, „Д.П.Г.“ АД,  „И.“ ЕООД и „Б.-МЕ“ ЕООД договори от 27.09.2016г. и от 23.07.2014г.

                   Възраженията са следните:

                   Постъпило е възражение № 271216/09.10.2020г. от „Д.П.Г.“ АД, ЕИК *********, срещу включване в списъка на неприети вземания на този кредитор, както следва:

                   Вземане в размер на 11 892,05лева, дължимо на основание договор за СМР от 01.06.2019г. и по фактура №396/17.12.2019г., в размер на 11 163,28лева и лихва за забавеното му плащане в размер на 728,77лева, за периода от 01.01.2020г. до 16.07.2020г. Това вземане се установява от двустранна сметка за заплащане на извършени СМР, подписана от инвеститор и изпълнител, двустранно подписан акт обр.19 за установяване на завършване и заплащане на натурални видове СМР от 03.05.2019г., както и двустранно подписана КС. Моли съда да включи това вземане в списъка на приети вземания.

                   Вземането е предявено с уточняваща молба от този кредитор от 26.08.2020 година. Като негов произход е посочен договор за цесия, сключен между „Д.П.Г.“ АД и „АБИ – ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД от 20.12.2019г., по силата на който последното продава на настоящия възразил кредитор вземане в размер на 11 165,85лева, за което е издадена фактура №365/12.04.2019гг. и за която цесия длъжникът „С.“ ЕООД е уведомен от „стария“ кредитор, по който факт страните не спорят.

                   Вземане в размер на 38 404,86лева.

                   По отношение на това вземане кредиторът оспорва невключването му в размер на 13 134,08лева, което произтича от принудително изпълнение върху обща банкова сметка *** „Метробилд Запад“, находяща се в „Уникредит Булбанк“ АД, което принудително изпълнение е осъществено от ЧСИ Р.М. на 18.02.2020г. в размер на 34 684,48лева и на 16.03.2020г. в размер на 21 510,02лева- общо сума от 56 193 50лева.

                   Възразилият кредитор твърди, че от посочената сума е претендирал 44 595,15лева, съобразно дяловото му участие в консорциума+ дялотово участие на „С.“ ЕООД и това е така, тъй като с договорно споразумение №56 от 20.02.2017г. по общата целева сметка на дружеството са постъпвали единствено парични суми, които са възнаграждения по договор за изработка, заплащани от възложителя „Метрополитен“ ЕАД за извършена работа по участък от км 11 + 941,33 до км 14 + 277,56 от третата метролиния. Към 18.02.2020г. и 16.03.2020г. (датите на които е осъществено принудителното изпълнение на ЧСИ) длъжникът „С.“ ЕООД вече е бил заместен в изпълнението на  „Д.П.Г.“ АД в правоотношението по отношение на дължимите за изпълнение от негова страна СМР, което заместване е извършено въз основа на Тристранно споразумение от 26.04.2019г. и поради това не е изпълнявал СМР на този участък. Това означава, че вземане на „С.“ ЕООД за възнаграждение за изпълнени СМР не е възникнало. От друга страна е извършено плащане на дълг на това дружество от настоящия възразил кредитор до размер на вземането на последния, което е породило права за „Д.П.Г.“ АД да се суброгира в правата на удовлетворените лица, който факт принципно твърди страната, не се оспорва от синдика, с оглед на включване на вземане на   „Д.П.Г.“ АД в списъка на приети вземания в размер на 31 461,07лева, която сума отговаря на дяловото участие на тази страна в договора за гражданско дружество. Синдикът не е съобразил факта, че освен своето дялово участие, „Д.П.Г.“ АД има и вземане в размер на22,5% от целия размер на погасеното вземане (общо 76,50%), поради което вземането му е в общ размер на 44 595,15лева. Ето защо възразилият кредитор претендира да има вземане още в размер на 13 134,08лева, която сума представлява разлика между предявената вземане в общ размер на 44 595,15лева и прието вземане в размер на 31 461,07лева.

                   Вземането е предявено с уточнителна молба от този кредитор, с която предявява същото, от 26.08.2020г., предявено в общ размер на сумата от 56 193,50лева.

                   Другото вземане, за което претендира включване в списъка на приети вземания този кредитор е вземане в размер на 255 995,65лева.

                   В тази връзка твърди следното: “Метрополитен“ ЕАД е бюджетен разпоредител и в качеството му на такъв спряно него се прилага РМС № 593820.07.2016г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори. Съгласно чл.1 от това РМС преди извършване на плащания по договори на стойност равна или надвишаваща 30 000лева, всички бюджетни разпоредители задължително уведомяват НАП, като плащането се извършва след потвърждение от органа по приходите, че насрещната страна няма просрочени публични задължения. Съгласно чл.4.1, б.“Б“ от РМС, при наличие на публични задължения над 100лева и наложен обезпечителен запор от НАП върху предстоящата за плащане сума от бюджетния разпоредител, дължимото плащане се извършва на НАП, а не в полза на частния кредитор. В изпълнение на това РМС „Метрополитен“ ЕАД, като възложител по договор №56/20.02.2017г., е заплатило в полза на НАП суми за погасяване на публични задължения на длъжника „С.“ ЕООД, описани по-долу, които са дължими на съдружниците в ДЗЗД “Метробилд Запад“ за възнаграждение за извършени СМР, а именно: сума в размер на 411 074,62лева, наредена на 31.01.2020г., върху която е наложен запор със съобщение с изх.№ С200029-119-0001236/31.01.2020г и  изпълнено, съобразно разпореждане за изпълнение с изх.№ С200029-009-0001089/31.01.2020г., от която непогасена сума е в размер на 245 611,32лева; сума в размер на 247 446,06лева, наредена на 29.05.2020г., върху която е наложен запор със съобщение изх.№ С200029-119-0005692/18.05.2020г. и е изпълнено разпореждане за изпълнение с изх.№С200029-009-005239/29.05.2020г.; сума в размер на 9 416,90лева, наредена на 03.06.2020г., върху която е наложен запор със съобщение с изх.№С200029-119-0006719/03.06.2020г. и е изпълнено съобразно разпореждане за изпълнение с изх.№ С200029-009-0005585/03.06.2020г.

                   Възразилият кредитор твърди, че тези суми са се следвали на съдружниците в гражданското дружество, като възнаграждения за извършени СМР, в размер, определен от дяловото им участие в това дружество, като за този кредитор размерът от 54% дялово участие е увеличен дяловото участие на длъжника „С.“ от 22,5% и това е така на база тристранното споразумение и поради факта, че длъжникът е преустановил да изпълнява възложената му работа. Твърди, че тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства.

                   Въз основа на горното претендира конкретни суми, както следва:

                   Вземане в размер на 187 892,67лева, представляващо припадаща се част от неговото вземане от неплатено на ДЗЗД “Метробилд Запад“ възнаграждение, поради погасяване на публични задължения на „С.“ ЕООД в размер на 245 611,32лева, станало изискуемо на 31.01.2020г., която дата е датата на нареждане от „Метрополитен“ ЕАД и законна лихва за забава в размер на 8 796,03лева; вземане в размер на 55 657 лева, неприета от синдика част от предявено вземане в общ размер на 189 296,24лева, представляваща припадаща се част от вземането на този кредитор, представляваща неплатено на ДЗЗД “Метробилд Запад“ възнаграждение, поради плащане на публичен изпълнител; вземане в размер на 2 769,68лева, неприета част от синдика от предявено вземане в размер на 9 416,90лева, представляващо припадаща се част от вземане на „Д.П.Г.“ АД от неплатено на ДЗЗД “Метробилд Запад“ възнаграждение, поради погасяване на публични вземания на длъжника „С.“ ЕООД в размер на 12 309,67лева, станало изискуемо на 03.06.2020г., датата на нареждане на сумата от страна на „Метрополитен“ ЕАД и законна лихва за забава в размер на 33,85лева върху тази неприета главница.

                   Относно неприето вземане в размер на 105 088,84лева възразилият кредитор излага следното.

                   Твърди, че това вземане е формирано от главница в размер на 99 978,70лева и 5 110,14лева лихва за забава.

                   Произходът на това вземане е следният: възразилият кредитор „Д.П.Г.“ АД и длъжникът „С.“ ЕООД са съдружници в ДЗЗД “Метро Билд Център“. В рамките на възложеното с договор за СМР от 06.11.2015г. „С.“ ЕООД е сключил договор със „С.И.“,  за СМР на 20.02.2017г. и анекс към него от същата дата, с предмет на договора оборудване и извършване на СМР срещу възнаграждение в общ размер на 4 287 547лева. Касае се за договор, сключен с подизпълнител с предмет – част от дължимите за извършване СМР от длъжника „С.“, съобразно извършеното разпределение на възложената работа.

                   Възразилият кредитор твърди, че поради неизпълнение от страна на „С.“ ЕООД на задължението му за заплащане на възнаграждение на подизпълнителя, дейностите по изпълнение на трета метролиния са били значително забавени. Ето защо с тристранно споразумение от 22.08.2019г., сключено между „С.“ ЕООД, „С.“ АД и ДЗЗД „Метро Билд Център“, съдружниците в гражданското дружество се съгласяват да поемат плащанията по актуваната и приета работа, извършена от подизпълнителя и в негова полза да бъдат освободени задържаните от „С.“ ЕООД гаранции за добро изпълнение в размер на 104 720,19лева за сметка на съдружниците в гражданското дружество. Т.е. съдружниците да изпълнят чужд дълг- задължението на „С.“ ЕООД. Поради наложен запор върху вземанията на съдружниците в общата им сметка в „Уникредит Булбанк“ АД за задължения на „С.“ ЕООД същите не са могли да се разплатят с подизпълнителя и вместо с общи средства, сумата от 99 978,70лева е погасена от „Д.П.Г.“ АД чрез сключване на договор за цесия от 12.12.2019година и договор за цесия от 27.02.2020г. и плащане на продажна цена за вземането по договорите в размер на 99 978,70лева. Твърди, че доколкото платеното е използвано за погасяване на задължения на „С.“ ЕООД към подизпълнителя, твърди, че има вземане в размер на платената главница , а при условие на евентуалност твърди, че по силата на договорите за цесия е придобил вземания от съдружниците в това число и спрямо „С.“ ЕООД. Съответният размер на това вземане, съответстващ на дяловото му участие е в размер на 32 992,97лева и лихва за забава в размер на 1 686,56лева за периода от 01.01.2020г. до 16.07.2020г.- общо сумата от 34 679,53лева.

                   Вземането е предявено с уточнителна молба на „Д.П.Г.“ АД, подадена на 26.08.2020година, към която са приложени доказателства, установяващи посочените от кредитора факти. Във връзка с твърдението за уведомление за извършената цесия е приложено изявление от Стефан Филипов Тотев в качеството му на представляващ ДЗЗД „Метро Билд Център“, без дата.

                   От представените доказателства се установява, че дружеството „С.“ ЕООД е сключил договор със „С.И.“АД,  за СМР на 20.02.2017г. и анекс към него от същата дата, с предмет на договора оборудване и извършване на СМР срещу възнаграждение в общ размер на 4 287 547лева. Касае се за договор, сключен с подизпълнител с предмет – част от дължимите за извършване СМР от длъжника „С.“, съобразно извършеното разпределение на възложената работа. Не се спори, че „С.“ ЕООД не е изпълнил точно задълженията си към своя подизпълнител и  е останал задължен за сумата, представляваща гаранции за добро изпълнение в размер на 104 720,19лева. По делото не е налице спор и относно това, че между „С.“ ЕООД и „С.И.“АД и останалите съдружници в ДЗЗД „ Метро Билд Запад“ е сключено споразумение, по силата на което тези съдружници са се съгласили да заместят в дълга длъжника „С.“ ЕООД. Изпълнение на поетото задължение по това тристранно споразумение от страна на съдружниците не е осъществено,  поради наличие на запор върху банковата им сметка. По тази причина настоящият възразил кредитор е сключил договори за цесия с този подизпълнител, явяващ се кредитор към този момент на длъжника „С.“ ЕООД, по силата на които му заплаща цена на прехвърлените вземания, които дружеството цедент има към „С.“ ЕООД,  в размер на 99 978,70лева, по които факти не се спори. По делото обаче не са налични доказателства, че за извършеното прехвърляне на вземания е уведомен длъжника, както повелява нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД, както не е налично и самото уведомление от „стария“ кредитор до неговия длъжник, за да се приеме, че чрез предявяване на вземането или с постъпилото възражение е налице уведомление, извършено надлежно, чрез размяна на съдебните книжа. Налично е единствено изявление от представляващия ДЗЗД, че е наясно със сключените договори за цесия,  но неговото знание се явява ирелевантно в отношенията между „С.“ ЕООД и неговия подизпълнител, които са извън правоотношенията между съдружниците в ДЗЗД, касателно цесиите. Ето защо вземане, произтичащо от цесия възразилият кредитор няма, тъй като цесията не е породила действие по отношение на длъжника, за който тя поражда действие от момента на уведомлението. Без съмнение нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма, която предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника.

                   Относно вземане в размер на 47 196,47лева, включено в списъка на неприети вземания, предявени от този кредитор, „Д.П.Г.“ АД твърди следното:

                   Това вземане произтича от осъщественото принудително изпълнение върху общата банков сметка на ДЗЗД “Метро Билд Център“ в „Уникредит Булбанк“ АД, осъществено в рамките на изп.дело№20198440402781 по описа на ЧСИ Стоян Якимов.

                   Възразилият кредитор твърди,  че на 31.12.2019г.  от сметката на ДЗЗД е наредена сума от 145 386,96лева, от която към датата на предявяване на вземането-17.08.2020г.- непогасена е сума от 127 419,39лева; на същата дата е наредена сума от 7 031,20лева, която изцяло е непогасена от длъжника към датата на предявяване на вземането и на 19.05.2020г. от тази сметка е наредена сума от 1 484,18лева останала изцяло непогасена към датата на предявяване на вземането.

                   Възразилият кредитор твърди, че е налице изпълнение на чужд дълг,  което е основание за предявеното от него вземане, а към 31.12.2019г. и 19.05.2020година възразилият кредитор вече е бил изцяло заместил „С.“ ЕООД въз основа на тристранното споразумение.

                   Ето защо страната моли съда да включи в списъка на приети вземания следните суми: 42 048,40лева-неприета от синдика част от предявено вземане в общ размер на 87 919,38лева, представляващо припадаща се част от вземане на „Д.П.Г.“ АД от общо платена сума за възнаграждение на гражданското дружество в размер на 127 419,39лева, за погасяване на задължения на „С.“ ЕООД по цитираната по- горе изпълнително дело; законната лихва в размер на 2 312,85лева; вземане в размер на 2 320,30лева, представляваща неприета от синдика част от предявено вземане в общ размер от 4 851,53лева, припадаща се част на този кредитор от общо платена сума за възнаграждение в размер на 7 031,20лева за погасяване на задължения на „С.“ ЕООД по цитирана изп.дело; вземане в размер на 489,77лева, неприета от синдика част от вземане в общ размер на 1 024,08лева, представляваща припадаща се част от вземането на този кредитор по изплатено възнаграждение от 1 4848,18лева, за погасяване на задължения на „С.“ ЕООД по цитираната изп.дело.

                   Вземане в размер на 10 282,83лева, включено от синдика в списъка на неприети вземания.

                   Това вземане е формирано от главница в размер на 9 913,76лева, представляваща неприета от синдика част от предявено вземане в размер на 20 728,77лева, представляваща припадаща се част от вземане на възразилия кредитор, поради погасяване на задължения на длъжника „С.“ ЕООД от публичен характер в размер на 30 041,70лева, станало изискуемо на 05.03.2020г., на която дата сумата е наредена от „Метрополитен“ ЕАД към публичния изпълнител, въз основа на преждецитираното РМС и законна лихва върху тази сума от 369,07лева.

                   Вземане в размер на 3 756,92лева, включено в списъка на неприети вземания, съставен от синдика, което вземане е възникнало по силата на изпълнение на публични задължения на длъжника „С.“ ЕООД, извършено от сметката на ДЗЗД „Метро Билд Център“, поради нареждане на сумата към публичен изпълнител. Това вземане е формирано от главница в размер на 2 043,04лева, неприета от синдика част от вземане в общ размер от 3 747,55лева, представляваща припадаща се част от вземане на този кредитор от неплатеното възнаграждение на гражданското дружество, поради погасяване на публични задължения на длъжника в размер на 4 743,74лева, станало изискуемо на 08.07.2020г.- датата на нареждане на сумата от страна на „Метрополитен“ ЕАД към публичния изпълнител и лихва в размер на 5, 11лева.

                   В процеса по оспорване на списъците страната е представила писмени доказателства в подкрепа на тезата си за наличие на тези вземания техния размер и дължимостта им. Основава възражението си на нормата на чл.74 ЗЗД и чл.180 ДОПК.

                   Длъжникът „С.“ ЕООД оспорва основателността на тези възражения.

                   Синдик Е.Т. не спори по допустимост на направените възражения. По тяхната основателност излага следното:

                   По отношение на вземане в размер на 11 892,05лева не възразява същата да бъде изключено от списъка на неприети вземания и да се включи в списък на приети вземания, въз основа на представените с възражението доказателства приема за доказана тази претенция. По отношение на останалите възражения- не се противопоставя на искането за събиране на доказателства, оспорва размер на същите.

                   По делото е допусната и изслушана ССчЕ изготвена от в.л. А.Т., приета като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.

                   Констатациите на вещото лице са следните:

                   При проверка на представените от ДЗЗД „Метро Билд Център“ извлечения от банкова сметка *** *** „Уникредит Булбанк“ АД са установени следните плащания в общ размер на 725.347,90 лв. /словом: седемстотин двадесет и пет хиляди триста четиридесет и седем 0,90/, извършени по сметка на ЧСИ Стоян Якимов.  По запор № 529552 извършените плащания са в размер на 153.901,34 лв. /словом: сто петдесет и три хиляди деветстотин и един 0,34/.  На 16.12.2019 г. ДЗЗД „Метро Билд Център“ е издало фактура № 48/16.12.2019 за „Договор № 302/28.09.2015 г. за проектиране и строителство на обект Трети метродиаметър, Обособена позиция № 2 - участък от км 8+996 /край на МС11/ до км 6+651.06/ край МС 8/ с 3 бр. метростанции ОПТТИ № BG16M10P001-3-001-0001. Акт за междинно плащане № 46 за м. ноември 2019 г. на стойност 1.398.696,50 лв. /словом: един милион триста деветдесет и осем хиляди шестстотин деветдесет и шест 0,50/, начислен ДДС - 279.739,30 лв. /словом: двеста седемдесет и девет хиляди седемстотин тридесет и девет 0,30/. Сума за плащане - 1.678.435,80 лв. /словом: един милион шестстотин седемдесет и осем хиляди четиристотин тридесет и пет 0,80/. Общата стойност на издадените от „Д.П.г.“ АД фактури за извършени СМР в ДЗЗД „Метро Билд Център“ през м. декември 2019 г. е 1.154.684,60 лв. /словом: един милион сто петдесет и четири хиляди шестстотин осемдесет и четири 0,60/ с вкл. ДДС.

                   При проверка на представените от ДЗЗД „Метробилд Запад“ банкови извлечения от банкова сметка *** *** „Уникредит Булбанк“ АД са установени плащания в размер на 56.193,80 лв. /словом: петдесет и шест хиляди сто деветдесет и три/, извършени по сметка на ЧСИ Р.М.:

                На 06.03.2020 г. от „Метрополитен“ ЕАД е наредено плащане от дължимата сума по фактура № 49/27.02.2020 г. в размер на 30.041,70 лв. (словом: тридесет хиляди четиридесет и един 0,70) по сметка на ТД на НАП - ГДО с посочено основание „ЗАПОР С ИЗХ. № С20029-009-0002846 ОТ 05.03.2 ЗАД. ЛИЦЕ „С.“ЕООД-ЕИК*********. Фактура № 49/27.02.2020 г. е издадена на основание. Акт за междинно плащане № 47 за м. декември 2019 г.

                В предоставените от „Метрополитен“ ЕАД счетоводни регистри са установени плащания, извършени по запорни съобщения с №№ С200029- 119-0001236/31.01.2020 г., С200029-119-0005692/18.05.2020 г. и С200029- 119-0006719/03.06.2020 г. Извършените плащания са:

                 На 03.02.2020 г. от „Метрополитен“ ЕАД е наредено плащане от дължимата сума по фактура № 31/24.01.2020 г. в размер на 411.074,62 лв. (словом:четиристотин и единадесет хиляди седемдесет и четири 0,62) по сметка на ТД на НАП - ГДО с посочено основание „ЗАПОР С ИЗХ. № С20029-119-0001236 ОТ 31.01.2 ЗАД. ЛИЦЕ „С.“ЕООД-ЕИК*********“. Фактура № 31/24.01.2020 г. е издадена на основание Акт за междинно плащане № 30 за месец Декември 2019

                На 01.06.2020 г. от „Метрополитен“ ЕАД е наредено плащане от дължимата сума по фактура № 34/11.05.2020 г. в размер на 247.446,06 лв. /словом: двеста четиридесет и седем хиляди четиристотин четиридесет и шест 0,06/ по сметка на ТД на НАП - ГДО с посочено основание „ЗАПОР С ИЗХ. № С20029-009- 0005239/29. ЛИЦЕ „С.“ЕООД ИД. НОМ. *********“. В платежното нареждане е посочен изх. № разпореждането за изпълнение, запорното съобщение е с изх. № С20029-119- 0005692/18.05.2020 г. Фактура - 34/11.05.2020 г. е издадена на основание Акт за междинно плащане № 33 за месец Март 2020 • На 05.06.2020 г. от „Метрополитен" ЕАД е наредено плащане от дължимата сума по фактура № 35/11.05.2020 г. в размер на 12.309,67лв. /словом: дванадесет хиляди триста и девет 0,67/ по сметка на ТД на НАП - ГДО с посочено основание „ЗАПОР С ИЗХ. № С20029-009-0005585/03. ЛИЦЕ „С.“ЕООД ИД. НОМ. *********“. В основанието за плащане е посочен изходящият номер на разпореждането на изпълнение, запорното съобщение е с изх. № С20029-119-0006719/03.06.2020 г. Фактура № 35/11.05.2020 г. е издадена на основание Акт за междинно плащане № 34 за месец май 2020.

                                  От изслушаната СТЕ, изготвена от вещото лице инж.Д.М., се установява,че след извършения преглед и анализ на приложените по делото строителни книжа, ТЕ приема, че „С.“ ЕООД не е изпълнявал СМР, за периода от 26.03.2019 г. до датата на приключване на обект: „Трети метродиаметър, обособена позиция две - Участък от км.8 + 996,69 /Край на МС 11/ до км.6 + 561,05“ /Край на МС 8/ с 3 броя метростанции“ - 21.08.2020 г.

                      Горният извод вещото лице е направило с оглед на обстоятелството, че сред приложените писмени доказателства към възражението на „Д.П.Г.“ АД от 09.10.2020 г., както и сред тези, представени на ТЕ от„Д.П.Г.“ АД, липсват актове за междинни плащания, установяващи актуване на изпълнени СМР от „С.“ ЕООД към ДЗЗД „Метробилд Запад“, съответно липсват заявления за плащане на същите, както и издадени фактури от „С.“ ЕООД към обединението.

                                След анализ на приложените към възражението от 09.10.2020 г. писмени доказателства, както и на тези, предоставени от„Д.П.Г.“ АД, вещото лице приема, че „Д.П.Г.“ АД, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Метробилд Запад“, е изпълнявало СМР по обект: „Трети метродиаметър, обособена позиция две - Участък от км. 8 + 996,69 /Край на МС 11/ до км.6 + 561,05“ /Край на МС 8/ с 3 броя метростанции“, предмет на Договорно Споразумение 302 от 28.09.2015 г., в периода след 26.03.2019 г. (датата, посочена в Тристранно Споразумение от 26.03.2019 до приключване на обекта – 21.08.2020г.).

                      За извършените от „Д.П.Г.“ АД през посочения период видове СМР на процесния обект, са съставени и надлежно подписани актове за междинни плащания, подробно описани в експертизата.

                            Възразилият кредитор е предявил вземанията си с молба с вх.№№ 84211, 84212 и 84216 ат 17.08.2020г., уточнени с молби с вх.№87341 от 26.08.2020г. и с вх.№262314/21.09.2020г. С молба с вх.№87341/26.08.2020година страната е предявила вземане спрямо длъжника „С.“ ЕООД в общ размер от 96 021,80лева, цедирано от „АБИ- ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с договор от 20.12.2019г., по силата на който това дружество прехвърля на настоящия възразил кредитор посочените в договора суми, както и вземане в размер на 11 163,28лева, с падеж 31.12.2019 година, ведно със законна лихва за периода на забава в размер на 728,77лева.

                              Тази претенция е включена от синдик в списъка на неприети вземания, обявен по партидата на длъжника на 01.10.2020година, като основание за това му действие е нечетливост на представената фактура, установяваща вземането на цедента по отношение на „С.“ ЕООД.

                             С подаденото възражение „Д.П.Г.“ АД представя четлив заверен препис от фактура №396/17.12.2019година, издадена от цедента“АБИ- Инженеринг“ ООД, с получател „С.“ ЕООД за сума от  11 163лева. С договора за цесия страните са уговорили, че вземанията се прехвърлят заедно с всички привилегии и принадлежности- чл.1, изречение последно от договор за цесия от 20.12.2019година. следователно вземането е прехвърлено ведно със законната лихва за забава, която е в размер на 728,77лева, по който страните не спорят.

                            Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че в тази част възражението на кредитора „Д.П.Г.“ АД се явява основателно и следва да бъде уважено като вземането се изключи от списъка на неприети вземания и се включи в списъка на приети вземания с поредност на удовлетворяване по т.8 на чл.722 ТЗ.

 

                      Постъпило е възражение с вх.№271122/09.10.2020 година от „Б.- М“ ЕООД, ЕИК *********, относно включване в списъка на неприети вземания, съставен от синдика и обявен на 01.10.2020година, касателно вземане на този кредитор в размер на 2 570,74лева, от които 2 456,11лева главница и 114,63лева лихви.

                  Моли съда да изключи това вземане от списъка на неприети вземания и го включи в списък на приети вземания, като в подкрепа на това излага следното:

                   По силата на споразумение за обединение от 27.09.2016г., сключено между „Д.П.Г.“ АД, „С.“ ЕООД, „И.“ ЕООД и „Б. І М“ ЕООД, тези правни субекти са се договорили да се обединят в консорциум по смисъла на чл.257 ТЗ и чл.357 ЗЗД с наименование „Метробилд Запад“ с БУЛСТАТ *********, за постигане на обща цел, при дялово разпределение:  „Д.П.Г.“ АД – 54%, „С.“ ЕООД – 22,5%, „И.“ ЕООД – 22,5% и „Б. - М“ ЕООД -1%.

                   Въз основа на това споразумение е сключен договор №56/20.02.2017г. с „Метрополитен“ ЕАД с предмет „Проектиране и строителство на обект: Трета метролиния – втори етап – първа обособена позиция – Участък от км 11+941,33 до км 14+277,56“.

                   Възнагражденията, които са дължими от „Метрополитен“ ЕАД по този договор постъпват в обща целева сметка на ДЗЗД „Метробилд Запад“ с БУЛСТАТ *********, находяща се в „Уникредит Булбанк“ АД. По посочената банкова сметка ***. Следователно, доколкото по сметката постъпват суми за възнаграждение на участниците в консорциума, то при изпълнение върху тези средства всеки участник се суброгира в платеното вземане до размер на дела си – в случая 1% за „Б. – М“ ЕООД, което обстоятелство не се оспорва от синдика.

                   Съгласно т.1 на РМС№593/20.07.2016г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, преди извършване на плащания по договори на стойност равна или надвишаваща 30 000лева, като плащането се осъществява след потвърждение о страна на приходния орган, че насрещната страна няма просрочени публични задължения над 100лева и наложен обезпечителен запор от НАП върху предстоящата за освобождаване сума от бюджетния разпоредител, дължимото плащане се извършва в полза на НАП, а не в полза на частния кредитор. В изпълнение на това РМС, „Метрополитен“ ЕАД е наредило в полза на НАП суми за погасяване на публични задължения на длъжника „С.“ ЕООД, които иначе са дължими на ДЗЗД“Метробилд Запад“ за възнаграждение за извършени СМР, а именно: сума в размер на 411 074,62лева, наредена на 31.01.2020г., върху която е наложен запор със съобщение с изх.№ С200029-119-0001236/31.01.2020г и  изпълнено, съобразно разпореждане за изпълнение с изх.№ С200029-009-0001089/31.01.2020г., от която непогасена сума е в размер на 245 611,32лева; сума в размер на 247 446,06лева, наредена на 29.05.2020г., върху която е наложен запор със съобщение изх.№ С200029-119-0005692/18.05.2020г. и е изпълнено разпореждане за изпълнение с изх.№С200029-009-005239/29.05.2020г.; сума в размер на 9 416,90лева, наредена на 03.06.2020г., върху която е наложен запор със съобщение с изх.№С200029-119-0006719/03.06.2020г. и е изпълнено съобразно разпореждане за изпълнение с изх.№ С200029-009-0005585/03.06.2020г.

                   Възразилият кредитор твърди, че с молба с вх.№87445/27.02020г. е представил извлечение от сметката на „Метрополитен“ ЕАД от 03.02.2020г. и платежно нареждане от същата дата на НАП за сумата от 411 047,62 с основание „запор С200029-009-0001-89/31.01.2020г.“. Сумата се претендира в това производство частично и по тази причина счета, че е доказал съществуване на изискуемо вземане в размер на 2 456,11лева главница и лихва от 01.02.2020г. до 16.07.2020г. в размер на 114,63лева.

                   Длъжникът „С.“ не признава основателност на възражението.

                   Синдик Е.Т. депозира становище, с което не оспорва допустимост на възражението, но спори по неговата основателност. В това становище заявява следното:

                   Възразилият кредитор твърди, че неприето сума като негово вземане е 1% (претендирано частично) от извършен на 31.01.2020г. паричен превод на сумата от 411 974,62лева, от която непогасена е сума в размер на 245 611,32лева, поради което претендира неполучено възнаграждение, след извършено плащане от „Метрополитен“ ЕАД по договор от 20.02.2017г. под №56, на сума за погасяване на чужди задължения от публично естество- тези на длъжника „С.“ ЕООД.

                   Не спори относно наличните договори (за гражданско дружество и за изпълнение на СМР), не оспорва и начина на погасяване на публичното задължение на длъжника в размер на 411 074,62лева.

                   Въз основа на установените факти синдикът оспорва претенцията на възразилия кредитор да е доказана по своя размер, тъй като извършеният превод за погасяване на задълженията на „С.“ ЕООД е сума от 411 074,32лева, а се претендира съществуване на изискуемо вземане от 1% от 245 611,32лева-непогасена сума, бе да е доказано, че тази сума е част от извършеното погасяване на чужд дълг.

                   Във връзка с тези оспорвания на възраженията, в проведеното на 23.02.2020година открито съдебно заседание, възразилият кредитор депозира молба, в която излага подробни доводи основно относно правопораждащите вземането факти, приложимо право и съдебна практика.

                   Във връзка с тази молба длъжникът „С.“ ЕООД депозира изрично становище на 04.03.2021 година   с което твърди, че изложеното от възразилия кредитор е по съществото на спора. Твърди, че молбите, с които са предявени вземанията на неговите съдружници в гражданското дружество с произход суброгация в правата на удовлетворените кредитори, с оглед извършеното погасяване на задълженията на „С.“ ЕООД. Твърди, че продължава да е налице съдружие. Депозираната молба съдържа нови основания на претендираните вземания, което е направено след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ.

                   Длъжникът твърди, че единственото основание, което този кредитор е посочил, предявявайки своите вземания спрямо него е нормата на чл.74 ЗЗД. Твърди, че не е налице суброгация, тъй като законът изисква за съществуването правен интерес. Такъв интерес не е налице по отношение на отделните съдружници в обединението, тъй като техните вземания възникват една след прекратяване на дружеството. Ето защо този кредитор би имал интерес и правно основание да претендира вземания спрямо него едва след прекратяване на обединението по см. на чл.357 ЗЗД. Именно на тази плоскост следва да се приемат за основателни и твърденията на „Б. – М“ ЕООД, че придобитото от гражданското дружество по своята същност представлява вземания на отделните съдружници, на основание чл.359, ал.3 ЗЗД В случая вземането на съдружника става изискуемо при прекратяване на гражданското дружество  и една след настъпване на този факт за съдружника настъпват регресни права, които могат да се претендират срещу друг съдружник.

                   По отношение на твърденията в тази молба на възразилия кредитор за хипотези, основаващи се на института на неоснователното обогатяване, то длъжникът твърди, че това не е уточняване на квалификацията на исковете, а въвеждане на нови факти, които страната не е въвела като основание на претендираните вземания в сроковете (чл.685 и 68 ТЗ), които законът изисква.

                   Синдик Т. излага допълнително становище по тази молба на възразилия кредитор, депозирано на 04.03.2021 година, с което заявява, че изложението на възразилия кредитор в депозираната допълнителна молба, прието з о.с.з. на 23.02.201 година не налага промяна в становището на синдика, като заявява, че спорният въпрос в това производство е основанието и размерът на неприетата претенция.

                   В хода на процеса по възражения са събрани поисканите от страните писмени доказателства и е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице А.Т., приета като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.

                   Съобразно това заключение вещото лице е установило въз основа на счетоводните регистри на „Метрополитен“ ЕАД са установени плащания, извършени по запорни съобщения с №№С200029-119-0001236/31.01.2020г.; С200029-119-0005692/18.05.2020г. и С200029-11-0006719/03.06.2020г.

                    Извършените плащания са от: 03.02.2020г. от страна на „Метрополитен“ ЕАД на сума от 411 074,62лева по фактура 031/24.01.2020г. по сметка на ТД на НАП с посочено основание „запор с изх.№ С200029-119-0001236/31.01.2020г., зад. Лице „С.“ ЕООД, фактура №31/24.01.2020г., издадена на основание акт за междинно плащане №30 за м.декември 2019г.; от 01.06.2020г. от същото дружество от дължима сума по фактура 034/11.05.2020г. в размер на  247 446,06лева по сметка на ТД на НАП с посочено основание „запор с изх.№С2000-009-0005239/29, зад.лице „С.“ ЕООД ИД№*********, в платежното нареждане и посочен изх.№разпореждане за изпълнение, запорното съобщение е с изх.№С20029-119-0005692/18.05.2020г., фактура №34/11.05.2020г. е издадена на основание акт за междинно плащане 033 за м.март 2020; на 05.06.2020г. от същото дружество е наредено плащане от дължима сума по фактура №35/11.05.2020г. в размер на 12 309,67лева по сметка на ТД на НАП с посочено основание „запор с изх.№С20029-009-0005585/03  лице  „С.“ ЕООД  ИД№*********, в основанието за плащане е посочен изх.№ на разпореждането на изпълнение, запорното съобщение е с изх. № С20029-119-0006719/03.06.2020 г., фактура №35/11.05.2020г. е издадена на основание акт за междинно плащане №34 за м.април 2020година.

                   Възразилият кредитор „Б. – М“ ЕООД, ЕИК е подал молба, с уточнителен характер, под вх.№87445/27.08.2020г., с която уточнява предходни молби от 17.08.2020година, касателно вземания, които претендира от длъжника „С.“ ЕООД, очертавайки ги по пера. В тази молба страната твърди, че тя и длъжникът „С.“ ЕООД, заедно с „Д.П.Г.“ АД и „И.“ ЕООД има качство на съдружници в гражданско дружество „Метробилд Запад,“ образувано въз основа на договор, чиято цел и участие в открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет :“Проект за разширение на метрото в София, трета метролиния, втори етап – от км 11+966,34/11+941,33 до км 15+749 с четири метростанции, за първа обособена позиция – Участък от км 11+941,33 до км 14+277,56 с дължина от 2 336,23м и две подземни метростанции, с възложител Столична община – Метрополитен“ ЕАД, гр.София, ул.“*********. Съобразно постигнатото съгласие в договора за гражданско дружество, страните в него са уговорили следното дялово разпределение: „Д.П.Г.“ АД – 54%, „С.“ ЕООД  и „И.“ ЕООД-всеки по 22,5% и „Б.“ ЕООД – 1%.

                   Кредиторът твърди, че същите правни субекти са сключили и друг договор за гражданско дружество „Метро Билд Център“ за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Проект за разширение на метрото в София, трета метролиния-депо бул.“Ботевградско шосе – бул.“В. Вазов“ – централна градска част – ж.к.“Овча купел“, първи етап – от км 4+950 до км 11+ 966,34 по обособени позиции: ОП 02:участък от км 8+996,69 (край на МС11) до км 6+561,05 (край на МС8) с три броя метростанции“. Дяловото участие на съдружниците в това дружество е следното: „Д.П.Г.“ АД – 36%; „С.“ ЕООД – 33%;  „И.“ ЕООД - 30 и „Б.“ ЕООД – 1%.

                   С тази молба кредиторът е направил уточнение, че има вземане спрямо длъжника „С.“ ЕООД в размер на 2 456,11лева, представляваща припадащото му се вземане от неплатено на гражданското дружество „Метробилд Запад“ възнаграждение, поради погасяване на публични задължения на „С.“ ЕООД в размер на сумата от 245 611,32лева, станало изискуемо на 31.01.2020г., датата на нареждане на сумата от страна на „Метрополитен“ ЕАД и законна лихва върху тази сума за периода от 31.01.2020г. до 16.07.2020г. (датата на решението за ОПН по отношение на „С.“ ЕООД) в размер на 114, 63лева.

                   Синдик Т. включва това предявено в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземане в списък на неприети вземания по т.11, който списък е обявен по партидата на длъжника на 01.10.2020година.

 

                   Постъпило е възражение с вх.№271226/09.10.2020година от „И.“ ЕООД, ЕИК *********, с което страната оспорва включването в списъка на неприети вземания от синдика, съдебно заявено от този кредитор вземане в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, в размер общо на 57 841,68лева, от които главница в размер на 55 262,55лева и лихва в размер на 2 579,13лева.

                   Моли съда да изключи това вземане от списъка на неприети вземания и го включил в списък на приети вземания, като обосновава искането си със следното:

                   По силата на споразумение за обединение от 27.09.2016г., сключено между „Д.П.Г.“ АД, „С.“ ЕООД, „И.“ ЕООД и „Б. І М“ ЕООД, тези правни субекти са се договорили да се обединят в консорциум по смисъла на чл.257 ТЗ и чл.357 ЗЗД с наименование „Метробилд Запад“ с БУЛСТАТ *********, за постигане на обща цел, при дялово разпределение: ,„Д.П.Г.“ АД – 54%, „С.“ ЕООД – 22,5%, „И.“ ЕООД – 22,5% и „Б. - М“ ЕООД -1%.

                   Въз основа на това споразумение е сключен договор №56/20.02.2017г. с „Метрополитен“ ЕАД с предмет „Проектиране и строителство на обект: Трета метролиния – втори етап – първа обособена позиция – Участък от км 11+941,33 до км 14+277,56“.

                   Възраженията, които са дължими от „Метрополитен“ ЕАД по този договор постъпват в обща целева сметка на ДЗЗД „Метробилд Запад“ с БУЛСТАТ *********, находяща се в „Уникредит Булбанк“ АД. По посочената банкова сметка ***. Следователно, доколкото по сметката постъпват суми за възнаграждение на участниците в консорциума, то при изпълнение върху тези средства всеки участник се суброгира в платеното вземане до размер на дела си – в случая 1% за „Б. – М“ ЕООД, което обстоятелство не се оспорва от синдика.

                   Съгласно т.1 на РМС№593/20.07.2016г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, преди извършване на плащания по договори на стойност равна или надвишаваща 30 000лева, като плащането се осъществява след потвърждение о страна на приходния орган, че насрещната страна няма просрочени публични задължения над 100лева и наложен обезпечителен запор от НАП върху предстаящата за освобождаване сума от бюджетния разпоредител, дължимото плащане се извършва в полза на НАП, а не в полза на частния кредитор. В изпълнение на това РМС, „Метрополитен“ ЕАД е наредило в полза на НАП суми за погасяване на публични задължения на длъжника „С.“ ЕООД, които иначе са дължими на ДЗЗД“Метробилд Запад“ за възнаграждение за извършени СМР, а именно: сума в размер на 411 074,62лева, наредена на 31.01.2020г., върху която е наложен запор със съобщение с изх.№ С200029-119-0001236/31.01.2020г и  изпълнено, съобразно разпореждане за изпълнение с изх.№ С200029-009-0001089/31.01.2020г., от която непогасена сума е в размер на 245 611,32лева; сума в размер на 247 446,06лева, наредена на 29.05.2020г., върху която е наложен запор със съобщение изх.№ С200029-119-0005692/18.05.2020г. и е изпълнено разпореждане за изпълнение с изх.№С200029-009-005239/29.05.2020г.; сума в размер на 9 416,90лева, наредена на 03.06.2020г., върху която е наложен запор със съобщение с изх.№С200029-119-0006719/03.06.2020г. и е изпълнено съобразно разпореждане за изпълнение с изх.№ С200029-009-0005585/03.06.2020г.

                   Възразилият кредитор твърди, че с молба с вх.№87445/27.02020г. е представил извлечение от сметката на „Метрополитен“ ЕАД от 03.02.2020г. и платежно нареждане от същата дата на НАП за сумата от 411 047,62 с основание „запор С200029-009-0001-89/31.01.2020г.“. Сумата се претендира в това производство частично и по тази причина счета, че е доказал съществуване на изискуемо вземане в размер на 2 456,11лева главница и лихва от 01.02.2020г. до 16.07.2020г. в размер на 114,63лева.

                   Синдикът „С.“ не признава основателност на възражението.

                   Синдик Е.Т., депозира становище, с което не оспорва допустимост на подаденото възражение, а по основателност излага следното:

                   Възразилият кредитор твърди, че неприето сума като негово вземане е 22,5%%(претендирано частично) от извършен на 31.01.2020г. паричне превод на сумата от 411 974,62лева, от която непогасена е сума в размер на 245 611,32лева, поради което претендира неполучено възнаграждение, след извършено плащане от „Метрополитен“ ЕАД по договор от 20.02.2017г. под №56, на сума за погасяване на чужди задължения от публично естество- тези на длъжника „С.“ ЕООД.

                   Не спори относно наличните договори (за гражданско дружество и за изпълнение на СМР), не оспорва и начина на погасяване на публичното задължение на длъжника в размер на 411 074,62лева.

                   Въз основа на установените факти синдикът оспорва претенцията на възразилия кредитор да е доказана по своя размер, тъй като извършеният превод за погасяване на задълженията на „С.“ ЕООД е сума от 411 074,32лева, а се претендира съществуване на изискуемо вземане от 1% от 245 611,32лева-непогасена сума, бе да е доказано, че тази сума е част от извършеното погасяване на чужд дълг.

                   Във връзка с тези оспорвания на възраженията, в проведеното на 23.02.2020година открито съдебно заседание възразилият кредитор депозира молба, в която излага подробни доводи основно относно правопораждащите вземането факти, приложимо право и съдебна практика.

                   Във връзка с тази молба длъжникът „С.“ ЕООД депозира изрично становище на 04.03.2021 година   с което твърди, че изложеното от възразилия кредитор е по съществото на спора. Твърди, че молбите, с които са предявени вземанията на неговите съдружници в гражданското дружество с произход суброгация в правата на удовлетворените кредитори, с оглед извършеното погасяване на задълженията на „С.“ ЕООД. Твърди, че продължава да е налице съдружие. Депозираната молба съдържа нови основания на претендираните вземания, което е направено след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ.

                   Длъжникът твърди, че единственото основание, което този кредитор е посочил, предявявайки своите вземания спрямо него е нормата на чл.74 ЗЗД. Твърди, че не е налице суброгация, тъй като законът за съществуването и изисква правен интерес. Такъв интерес не е налице по отношение на отделните съдружници в обединението, тъй като техните вземания възниква една след прекратяване на дружеството. Ето защо този кредитор би имал интерес и правно основание да претендира вземания спрямо него едва след прекратяване на обединението по см. На чл.357 ЗЗД. Именно на тази плоскост следва да се приемат за основателни и твърденията на възразилия кредитор, че придобитото от гражданското дружество по своята същност представлява вземания на отделните съдружници, на основание чл.359, ал.3 ЗЗД В случая вземането на съдружника става изискуемо при прекратяване на гражданското дружество  и едва след настъпване на този факт за съдружника настъпват регресни права, които могат да се претендират срещу друг съдружник.

                   По отношение на твърденията в тази молба на възразилия кредитор за хипотези, основаващи се на института на неоснователното обогатяване, то длъжникът твърди, че това не е уточняване на квалификацията на исковете, а въвеждане на нови факти, които страната не е въвела като основание на претендираните вземания в сроковете (чл.685 и 68 ТЗ), които законът изисква.

                   Синдик Т. излага допълнително становище по тази молба на възразилия кредитор, депозирано на 04.03.2021 година, с което заявява, че изложението на възразилия кредитор в депозираната допълнителна молба, прието з о.с.з. на 23.02.201 година не налага промяна в становището на синдика, като заявява, че спорният въпрос в това производство е основанието и размерът на неприетата претенция.

                   В хода на процеса по възражения са събрани поисканите от страните писмени доказателства и е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице А.Т., приета като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.

                   Съобразно това заключение вещото лице е установило въз основа на счетоводните регистри на „Метрополитен“ ЕАД са установени плащания, извършени по запорни съобщения с №№С200029-119-0001236/31.01.2020г.; С200029-119-0005692/18.05.2020г. и С200029-11-0006719/03.06.2020г.

                    Извършените плащания са от: 03.02.2020г. от страна на „Метрополитен“ ЕАД на сума от 411 074,62лева по фактура 031/24.01.2020г. по сметка на ТД на НАП с посочено основание „запор с изх.№ С200029-119-0001236/31.01.2020г.,  зад. лице „С.“ ЕООД, фактура №31/24.01.2020г., издадена на основание акт за междинно плащане №30 за м.декември 2019г.; от 01.06.2020г. от същото дружество от дължима сума по фактура 034/11.05.2020г. в размер на  247 446,06лева по сметка на ТД на НАП с посочено основание „запор с изх.№С2000-009-0005239/29, зад.лице „С.“ ЕООД  ИД№*********, в платежното нареждане и посочен изх.№разпореждане за изпълнение, запорното съобщение е с изх.№С20029-119-0005692/18.05.2020г., фактура №34/11.05.2020г. е издадена на основание акт за междинно плащане 033 за м.март 2020; на 05.06.2020г. от същото дружество е наредено плащане от дължима сума по фактура №35/11.05.2020г. в размер на 12 309,67лева по сметка на ТД на НАП с посочено основание „запор с изх.№С20029-009-0005585/03  лице  „С.“ ЕООД  ИД№*********, в основанието за плащане е посочен изх.№ на разпореждането на изпълнение, запорното съобщение е с изх. № С20029-119-0006719/03.06.2020 г., фактура №35/11.05.2020г. е издадена на основание акт за междинно плащане №34 за м.април 2020година.

                   Кредиторът „И.“ ЕООД е подал уточнителна млоба с вх.№87442827.08.2020г,. с която уточнява предходни молби от 17.08.2020година, по следния начин: предявява вземане в размер на 55 262,55лева, представляващо припадаща се на тази страна сума от неплатено на ДЗЗД “Метробилд Запад“ възнаграждение, поради погасяване на публични задължения на „С.“ ЕООД в размер на 245 611,32лева, станало изискуемо а 31.01.2020г. и законната лихва върху това вземане от 31.01.2020г. до датата на решението по чл.630 ТЗ, постановено по отношение на длъжника – 16.07.2020г. в размер на 2 579,13лева.

                   Това вземане е включено от синдика в списъка на неприети вземания по т.№10, обявен в ТР на 01.10.2020г.

                   Възраженията на тези кредитори се основават на едни и същи факти, а те са:

                   Тези кредитори имат качество на съдружници на длъжника „С.“ ЕООД, в посочените по- горе граждански дружество, създадени въз основа на договор за гражданско дружество, чиято правна регламентация е в разпоредбите на чл.357 и сл. ЗЗД. Гражданските дружество продължават съществуването си и към датата на предявяване на вземания, както и към настоящия момент не са прекратени, които обстоятелства не са спорни между страните.

                   Двете граждански дружества имат собствена сметка, по която постъпват плащанията на възнагражденията, по силата на сключените с „Метрополитен“ ЕАД договори за строителство, като подвид на договора за изработка.

                   По делото е безспорно установено, че спрямо „С.“ ЕООД са образувани изп.д.№*********/2020г. и изп.д.№*********/2020г. за установените задължения на търговеца, като главници и лихви.

                   По делото е безспорно установено, че поради наличие на задължения на „С.“ ЕООД от публичен характер, НАП е издала три запорни съобщения под следните номера: запорно съобщение №С200029-119-0001236/31.01.2020г.;  запорно съобщение №С2000029-119-0005692/18.05.2020г. и запорно съобщение №С200029-11-000671/03.06.2020г., с които запорира вземания на „С.“ ЕООД от „Метрополитен“ ЕАД до размер на дяловото му участие в дружеството.

                   По делото безспорно е установено, че въз основа на посочените от в.л. в изготвеното заключение разпореждания на НАП третото задължено лице е извършило плащане със дължимите като възнаграждения по договорите за СМР, изчислени въз основа на актове за междинни плащания, за които са изготвени фактури, както следва: фактура №31/24.01.2020г.; фактура №34/11.05.2020г. и фактура №35/11.05.2020г.

                   Съобразно трите експертизи е безспорно установено, че от сумите по общата сметка на съдружниците е извършено плащане, след наложените запори, с което са удовлетворени публичните вземания на НАП и на част от вземанията на кредиторите на „С.“ ЕООД по двете изпълнителни дела, по описите на ЧСИ С.Я.и ЧСИ Р.М., след които плащания, двамата съдебни изпълнители са извършили разпределение по реда на  чл.460 ГПК. Плащанията са извършени съобразно дяловото участие на съдружниците  ДЗЗД.

                   Тезата на тези съдружници е, че същите има вземания, спрямо длъжника „С.“ ЕООД на основание нормата на чл.74 ЗЗД (която правна конструкция е посочена и в уточнителните молби, с които са предявени тези вземания) и е налице хипотеза на законова суброгация. След като са извършили плащане на дълга на „С.“ ЕООД то тези съдружници се суброгират в правата на удовлетворените кредитори до размера на дяловото им участие в двете дружества.

                  Определянето на основанието, от които възниква вземането, се извършва от съда въз основа на твърденията за факти и обстоятелства на възразилия кредитор съобразно молбата по чл. 685 ТЗ. Квалифицирането на основанието на вземането, чрез подвеждане под конкретна норма от материалното право, е част от решаващата дейност на съда. Евентуално нарушение би било допуснато при подмяна на фактите и обстоятелствата, на които е разгледано искането за приемане на вземането, респ. за съществуването или несъществуването му, с факти и обстоятелства, които не са били твърдени от кредитора или ако въвеждането на такива твърдения е било преклудирано. От изложените от възразилите кредитори в молбите, с които същите предявяват вземанията си към длъжника може да се направи извод, че основанието на техните претенции е в нормите на чл.74 ЗЗД и чл.180 ДОПК. Твърденията им са за наличие на законова суброгация. Всяка последваща промяна в изложението на фактите, касателно основанието на съдебно заявените вземания е недопустима, тъй като е налице преклузия относно фактите, която настъпва след предявяване на вземанията в срокове по чл.685, ал.1 Тз и чл.688, ал.1 ТЗ.

                   Ето защо настоящият състав приема, че претенциите се основават на преждепосочените норми на закона.

                   Съобразно нормата на чл.74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.

                   Основният спорен въпрос по делото е дали са налице предпоставките на института на суброгацията при съществуваща и непрекратена облигационна връзка между съдружниците, възникнала на основание чл.357 и сл. ЗЗД.

                   Законодателят е предвидил три предпоставки за възникване на суброгационното права на платилия чуждо задължение:  плащане/изпълнение на едно чуждо задължение, което има погасителен ефект (изключение при поръчителството, тъй като поръчителят плаща свое задължение, произтичащо от договора за поръчителство); интерес у третото лице да изпълни чуждо задължение, а такъв е налице тогава, когато при неизпълнение имуществената сфера на това трето лице е застрашена и е възможно за него да настъпят имуществени вреди (напр.при личните и реалните обезпечения, тогава, когато третото лице е в облигационна връзка с кредитора; изкл. при конкуренция между няколко ипотеки и при липса на интерес – хипотеза по чл.56 ЗЗД)  и регресни права на третото лице срещу длъжника.

                   За да е налице суброгация следва едно трето за кредитора лице да престира и тази престация спрямо кредитора да има погасителен ефект. В резултат на изпълнението от страна на това трето лице неговият патримониум намалява, а длъжниковото имущество остава ненакърнено.

                   Въпросът е дали това е достатъчно, за да се признание на платилото чужд дълг трето лице да иска от длъжника да му върне обратно всичко, което е заплатило?

                   Предопределящи отговора на този въпрос са вътрешните отношения между това трето за облигацията лице и длъжника. За третото лице ще е налице регрес, ако длъжникът го е натоварил да извърши плащането, тъй като в този случай отношенията между тях ще се регулират от нормите за мандата; за третото лице ще е налице обратен иск, като по този начин изпълнява задължението си за заем (приложимост на разпоредбата на чл.240 ЗЗД); ако действа при института на гестията (искът по чл.61 ЗЗД);  ако плаща без основание – тогава искът ще се основана на института на неоснователното обогатяване(чл.5 ЗЗД).

                   С такъв иск третото лица няма да има, ако е решило да надари длъжника, кагота плаща на кредитора със средства на длъжника или изпълнява свой дълг към длъжника.

                   Ето защо третото лице, което е платило дълга на длъжника ще има право на регресен иск, който зависи от характера на вътрешните му отношения с длъжника. В теорията се приема, че във всички случаи ефикасността на този обратен иск е обусловена от платежоспособността на длъжника.

                   Относно суброгаторния иск, наложен от практическия интерес като защита срещу евентуално неплатежоспособност на длъжника.

                 Този иск позволява на третото лице, което е изпълнило чужд дълг да встъпи в правата на удовлетворения кредитор и да упражни всички тях, които съпровождат платеното вземане-залози, поръчителство, лихви, изпълнителни листове, солидарност и др.

                   Възможността третото лице да встъпи в правата на удовлетворения кредитор не го лишава от възможностите на обратния му личен иск срещу длъжника, който произтича от техните вътрешни отношения, като суброгаторният иск се явява допълнителна помощ за третото лице и затова суброгацията е изключена винаги, когато платецът няма регресни права, тогава, когато претенцията на третото лице-платец е изключена от вътрешните им отношения.

                   Тезата на тримата кредитори е, че в настоящия случай е налице законова суброгация.

   Тази теза по виждане на състава се явява неудържима в настоящия случай, тъй като докато двете граждански дружества са действащи, не са прекратени, между съдружниците не съществува законова възможност да имат претенции едни спрямо други регресни права. Съгласно нормите на ЗЗД (чл.359, ал.3; чл.361, ал.1 ; чл.364 ЗЗД)  отношенията между съдружниците се уреждат след прекратяване на дружеството и извършване на рекапитулация на резултата от дейността на последното. Ето защо към този момент тримата съдружници възразили кредитори нямат основание да претендират от длъжника тези вземания, тъй като законът не допуска изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите, както не допуска и разноските да бъдат в тежест на един от съдружниците. Тази теза не противостои на тезата на възразилите кредитори, подкрепена от съдебната практика, че вземанията на съдружниците в гражданското дружество са техни (касае случаи на вземания от трети за съдружниците лица).

   Освен това, съдът намира за необходимо да отбележи и следното: за тримата възразили кредитори не е бил налице интерес от изпълнението на задълженията на „С.“ ЕООД и това е така, тъй като тяхната имуществена сфера не е била застрашена от кредиторите на този длъжник, като последица от неизпълнението от страна на „С.“ ЕООД. С кредиторите  на „С.“ ЕООД настоящите възразили кредитори не са били в никакви правоотношения, които да се във връзка със съществуващите със „С.“ ЕООД правоотношения, тъй като не са отговоряли чрез лични или чрез реални обезпечения на дълга, а хипотеза по чл.56 ЗЗД явно не е налице. Не е налице и друга конкуренция на права, която да „оправдае“ заплащането на дълга на „С.“ ЕООД от неговите съдружници в двете ДЗЗД.

Възразилите кредитори претендират и вземане, основано на погасяването на чужд публичен дълг, като и относно погасените публични задължения на длъжника, липсва изложение за наличието на правен интерес от суброгиране в правата на удовлетворения кредитор по чл.74 ЗЗД във връзка с чл.180 ДОПК. Тази норма дава възможност за възникване на законова суброгация, но само на определен кръг лица, заплатили чуждо публично задължение. Текстът гласи, че лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство срещу длъжника по реда на ГПК или на този кодекс, когато: 1. изпълнението е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата, или 2. изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочтително удовлетворение, или 3. изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на публичното задължение, или 4. изпълнилият задължението е купувач на недвижим имот и заплаща до размера на покупната цена публичното вземане в полза на публичния взискател за имоти, за които е наложена възбрана, обезпечаваща публичното вземане, или 5. изпълнилият задължението е наследник, приел по опис наследство, и е изпълнил със свои средства публичните задължения на наследодателя.

Законът дава право на изпълнилият задължението да встъпи в правата по ал. 1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице (ал.2 на чл.180 ДОПК).

   Анализът на нормата предвижда право на суброгаторен иск на лице, което попада в посочените категории лица, определени с алинея 1 на цитираната разпоредба. Изискваните от закона качества на кръга лица, посочен от законодателя,  определя, че наличието на тези качества предпоставя наличие на интерес у тези лица да изпълнят чуждото публично задължение.

   Настоящите възразили кредитори не попадат в никоя от посочените категории лица,  поради което и не могат да обосноват наличие на интерес от изпълнението, за да се приеме правото им да се суброгират в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения.

   Ето защо по виждане на състава възраженията им по отношение на включването на тези вземания в списъка на неприети вземания, следва да се оставят без уважение. В молбите по чл.685, ал.1 ТЗ не са предявени личните права на тези лица, личните им вземания спрямо длъжника, а и както е посочено по- горе,  наличието на договорната им обвързаност с длъжника, до прекратяване на доброволните сдружавания под формата на ДЗЗД, възпрепятства извод за наличие на вземания по отношение на „С.“ ЕООД.

 

 

                Постъпило е възражение с вх.№272122/13.10.2020година, подадено от „С.-И.“ АД, ЕИК *********, с което се оспорва списъка на приети вземани, съставен от синдика и в частност вземанията на „М.Б.“ АД, ЕИК *********, предявени с молба с вх.№ 79240/04.08.2020г., а именно: 1/.обезпечени вземания по чл.722, т.1 ТЗ в общ размер на 199 144,24лева, от които главница в размер на 100 000лева, ведно със законната лихва върху нея от 20.12.2019г. до окончателното заплащане; 91 275,41лева представляваща неустойка за забава върху тази главница; 7 868,83лева присъдени съдебни разноски; 2/. необезпечени вземания в общ размер на 20 808,04лева, от които 19 666,22лева главница; 1 141,82лева законна лихва върху главницата за периода от 20.12.2019г. до 15.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020г. до окончателното плащане, с посочена поредност на удовлетворяване по т.8 на чл.722 ТЗ, съответно по т.9 от цитираната разпоредба.

                   Оспорва по основание и размер тези вземания, както привилегията и поредността им по чл.722 ТЗ. Твърди, че тези вземания имат спорен характер и следва да бъдат изключени от списъка на приети вземания.

                   Твърди нищожност на договорните връзки между „С.“ ЕООД и кредитора “М.Б.“ АД, за което са налице висящи искови производства. Твърди, че неправилно синдикът е включил с поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722 ТЗ всички вземания на този кредитор, като се позовава на специалност на ипотеката, която не “покрива“ вземанията, произтичащи от последващ анекс към рамковия договор, за който не е налице вписване.

                   Кредиторът с оспорено вземане и оспорен обем на привилегията „М.Б.“ АД оспорва допустимост и основателност на възражението.

                   Длъжникът „С.“ ЕООД оспорва допустимостта на възражението.

                   Синдик Е.Т. депозира становище, с което оспорва допустимост на възражението, а при условие на евентуалност, ако съдът го приеме за допустимо по същество излага следното:

                   С Рамков договор за покупко- продажба S – 5-  582 от 05.04.2019година на стоки-метални изделия, „М.Б.“ АД е поел задължение, като продавач, да достави и продаде стоки – метали и метални изделия на купувача „С.“ ЕООД до размер на продажната цена от 100 000лева главница без ДДС, платими в срок от 60 календарни дни от издаване на съответната данъчна фактура. При забава в плащането е уговорена неустойка в размер на 0,1% на ден (при просрочие до 30дни), а след този срок – 0,3%, но не повече от 10% от стойността на дължимото плащане. Срокът на договора е 1 година, считано от датата на подписване, с опция за автоматично подновяване.

                   С анекс №1/15.04.2019г. към рамковия договор е увеличен размерът на неустойката за забава – 0,45% от дължимата сума на ден, но не повече от двукратния размер на стойността на фактурите.

                   В периода от 16.04.2019г. до 19.06.2019г. са доставени и продадени стоки(винкел и арматурно желязо), съгласно издадени 7 броя данъчни фактури, при обща цена на стоките от 119 666,22лева с ДДС или 95 732,98лева без ДДС.

                   Видно от спогодба от 16.12.2019г. с нотариална заверка на подписите рег.№14095/16.12.2019г. на нотариус В.М., рег.№053 на НК, страните приемат за установено, че „С.“ ЕООД дължи на „М.Б.“ АД сума в общ размер от 210 941,63лева от които 199 666,22лева-главница, представляваща неплатени суми по 7 броя данъчни фактури; 91 275,41лева- неустойка за забава, изчислена в приложение№1, неразделна част о спогодбата, в размер на 0,45% на ден от дължимата сума по тези фактури, за всеки ден просрочие, считано от 30 календарни дни от издаване на фактурата  до 16.12.2019г.

                   Приели са краен срок за погасяване на тези вземания 17.12.2019г.

                   Поради липса на изпълнение на тези задължения, които са признати от длъжника, кредиторът „М.Б.“ АД е инициирал производство по чл.417 ГПК и се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на преждепосочение парични задължения, с която заповед му е присъдена законната лихва от 20.12.2019 година до окончателното плащане на главницата, неустойка за забава в размер на 91 275,41лева за периода от 15.06.2019г. до 16.12.2019година и съдебни разноски в размер на 7 868,83лева.

                   Синдикът твърди, че тази заповед за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжника, който е осчетоводил тези си задължения към този кредитор Ето защо твърденията за липса на вземания на „М.Б.“ АД спрямо длъжника са неоснователни.

                   По отношение на обхвата на привилегията, синдикът изразява следното:

                   Тълкувайки волята на страните, на основание чл.20 ЗЗД и в съответствие с нормата на чл.174 ЗЗД, към датата на учредяване на ипотеката, същата безспорно обезпечава вземанията за цена на подадените стоки от 100 000лева, главница и неустойка за забавено изпълнение в размер на 0,1% от дължимата сума на ден, а след този срок – 0,3%, но не повече от 10% от дължимата сума, което представлява 10 000лева, както и разноските по събиране на вземането, присъдени с изп. лист от 02.01.2020г.

                   Последващият договора анекс води до изменение на облигационната връзка,  касателно размера на вземането, произтичащо от рамковия договор, а съгласно константната практика на ВКС, ипотеката обезпечава вземането, но само до размера на сумата, за която е извършено вписване на ипотечния акт. Ето защо по отношение на нововъзникналото вземане, ипотеката няма действие, а това означава, че като необезпечено вземане е сума, представляваща разлика над 10 000лева до присъдената неустойка в размер на 91 275,41лева, както и законната лихва върху главницата от 100 000лева, считано от 20.12.2019г. до окончателното плащане.

                   С молба с вх.№79240/04.08.2020г.,  подадена в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, „М.Б.“ АД, ЕИК *********, предявява вземане в общ размер  на 219 952,28лева, формирано от сбора на главница от 100 000лева, ведно със законната лихва от 20.12.2019 година до окончателното плащане на сумата; неустойка в размер на 91 275,41лева за периода на забава в плащането на главницата и съдебни разноски в размер на 7 868,83лева, за които твърди, че са обезпечени с ипотека вземания, която ипотека е вписана в СВ- гр.София под акт№87, том 11, вх.рег.№20849/10.04.2019г., върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.2776.1.13, находящ се в гр.София, район „Лозенец“, кв.“Витоша“, ул.“*********и 20 808,04лева необезпечени вземания.

                 Към тази молба страната е представила рамков договор за покупко-продажба, сключен между „М.  Б.“ АД, ЕИК *********, в качеството му на продавач и „С.“ ЕООД, в качество на купувач, на 05.04.2019г. По силата постигнатото съгласие страните са приели възможността купувачът, по предоставения му кредитен лимит от 100 000лева, да закупува от продавача метали и метални изделия за продължителен период от време. Страните са се договорили цената на стоките да се заплаща на продавача в срок от 60 календарни дни от датата на издаване на съответната фактура, без да е необходима покана. В случай на забава, продължила до 30 дни, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума на ден, а при забава надвишаваща този срок, размерът на неустойката е от 0,3% на ден, но не повече от 10% от стойността на дължимото плащане.

                   За обезпечаване на вземането на продавача, страните са уговорили купувачът да учреди договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на „С.“ ЕООД, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.2776.1.13, находящ се в гр.София, район „Лозенец“, кв.“Витоша“, ул.“К. *********, като самостоятелен обект в сграда№1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.905.2776.

                   На 10.04.2019г. между страните е сключен договор за ипотека, обективиран в нот. акт№155,том първи, рег.№3455, дело №141/2019г. по описа на нотариус В.М., рег.№053 на НК, с район на действие СРС, съгласно който ипотеката обезпечава вземанията на „М.Б.“ АД, ЕИК *********, спрямо „С.“ ЕООД, произтичащи от рамков договор за покупко-продажба с изх.№S-50-582 от 05.04.2019г., с цел продажба на стоки в общ размер от 100 000лева, които купувачът заплаща в срок от 60дни от издаване на данъчната фактура, като при неплащане в срок до 60 дни, дължи неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума на ден, а след този срок, в размер на 0,3%, но не повече от 10% от стойността на дължимото плащане и при всички други условия, подробно описани в сключения договор. В точка втора от ипотечния акт изрично е посочено, че за обезпечаване на всички вземания на „М.Б.“ АД-всички дължими плащания, неустойки, както и всички разноски, свързани със събиране на вземането, включително при удължаване на сроковете на ползване и погасяване, произтичащи от сключения договор, ипотекарният длъжник „С.“ ЕООД, учредява в полза на кредитора „М.Б.“ АД договорна ипотека върху описания недвижим имот, собственост на длъжника. Договорът е вписан в СВ – гр.София с вх. рег. №20849 на 10.04.2019година, с акт 87, том 11, д.№15470, имотна партида №608706.

                   След вписване на тази ипотека,  на 15.04.2019година,  страните сключват допълнително споразумение – анекс №1 от тази дата, с който изменят рамковото споразумение в частта относно размера на мораторната неустойка, като завишават нейния размер на 0,45% дължима сума на ден, но не повече от двукратния размер на стойността на фактурите.

                   На 16.12.2019година сключват извънсъдебна спогодба, в чиято установителна част, приемат за безспорно, че съгласно закупените стоки и издадените за тях фактури, задължението на „С.“ за заплащане на продажна цена е общо в размер на 119 666,22лева и мораторна неустойка в размер на 91 275,41лева.

                   В спогодбата е уговорен краен срок за плащане 17.12.2019г.

                   Към молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил описаните в спогодбата фактури.

                   Представена е заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№74642/2019г. по описа на СРС, на 02.01.2020година, съобразно която длъжникът „С.“ ЕООД е осъден да заплати на кредитора „М.  Б.“ АД сумата от 119 666,22лева, представляваща дължими суми по рамково споразумение от 05.04.2019г. и последващ анекс, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 20.12.2019г. до изплащане на вземането и неустойка за периода на забава от 15.06.2019г. до 16.12.2019г. в общ размер на 91 275,41лева, както и направени по делото разноски в размер на 4 218,83лева държавна такса и 3 650лева адвокатско възнаграждение. Заповедта е издадена въз основа на спогодба с нот. заверка на подписите от 16.12.2019г.

                   В това производство е издаден и изпълнителен лист на кредитора на същата дата, след постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на горецитираната заповед за изпълнени на парично задължение.

                   Въз основа на тези доказателства кредиторът „М.Б.“ АД, предявява като обезпечени следните вземания: главница от 100 000лева, законна лихва върху нея от 20.12.2019г.; неустойка в размер на 91 275,41лева от мораторен характер и разноски в заповедното производство в размер на 7 868,83лева, за които претендира поредност за удовлетворяване по чл.722,т.1 ТЗ. Като необезпечени предявява вземания за главница в размер на 19 666,22лева, законна лихва върху нея в размер на 1 141,82лева- пот.8 на чл.722 ТЗ и по т.9 от същата разпоредба законна лихва върху сумата от 19 666,22лева, считано от 16.07.2020г.

                   Синдикът Е.Т. включва в списъка на приети вземания под №9 вземанията на този кредитор така, както са предявени.

                   По възражението относно съществуване на тези вземания на кредитора „С.-И.“ АД, ЕИК ********* и искането му тези вземания да се изключат от списъка на приети вземания.

                   Това възражение се явява неоснователно.

                   От събраните по делото доказателства, чиято истинност не е оспорена в процеса,  се установяват наличие на договорни връзки между „М.Б.“ АД и „С.“ ЕООД, които се явяват правопораждащи  юридически факти за вземанията , които „М.Б.“ АД е предявило в това производство и легитимират тази страна като кредитор на длъжника.

                   Ето защо възражението в тази му част следва да се остави без уважение.

                   По отношение на възражението в част поредност на удовлетворяване на съдебно заявените вземания.

                   Настоящият състав споделя за основателно възражението в тази му част, в каквато насока е и становище на синдик Т., поради което намира, че следва да го уважи. Промяната касае неустоечното вземане, като част от него в размер на 10 000лева следва да е с поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722 ТЗ, тъй като само тази част от вземането е „покрито“ от ипотечното право. Основание за този извод е нормата на чл.174 , ал.1 ЗЗД, съгласно която ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването.

                   В трайната практика на ВКС ипотеката обезпечава вземането, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването (решение № 61 от 16.07.2012 г. по т.д. № 678/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение).

                   Ето защо над сумата от 10 000 лева до размера на съдебно заявената претенция с правно основание чл.92 ЗЗД от 91 275,41лева, а именно сумата от 81 275,41лева следва да бъде с поредност на удовлетворяване по т.8 на ТЗ.

                   По отношение на разноските от 7 868,83лева.

                   Този размер на разноските е определен от заповедния съд на база размера на съдебно заявеното вземане по ч.гр.д.№74642/2019г. по описа на СРС.

                   Ето защо съдът намира, че касателно разноските, следва да преизчисли същите, като определи разноски, които ще се удовлетворяват по т.1 и тези, които ще се удовлетворяват по т.8 на чл.722 ТЗ.

                   На база вземане в общ размер от 110 000лева дължимата държавна такса е сумата от 2 200лева, която следва да се удовлетвори по т.1 на чл.722 ТЗ и това е така, тъй като  сумата от 110 000лева се формира от главницата от 100 000лева и неустойката в размер на 10 000лева, представляваща 10% от това вземане, които се покриват от ипотеката, както се покриват и разноските за тяхното събиране.

                   По отношение на адвокатското възнаграждение, то част от него, в размер на минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАС в размер на 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. Следователно, минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай е сумата от 3 730лева. Присъденото адвокатско възнаграждение е в размер на 3 650лева – под минималното адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да е с поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722 ТЗ.

                   При така изложеното съдът намира, че възражението на „С.-И.“ АД, ЕИК *********, че вземанията на „М.  Б.“ АД спрямо длъжника „С.“ ЕООД не съществуват, поради което следва да се изключат от списъка на приети вземания,  е несъстоятелно, но се явява основателно другото възражение на този кредитор, касателно поредността на удовлетворяване на тези вземания, поради което съдът намира, че следва да промени в тази насока списъка на приети вземания, изготвен от синдика.

                   При изложеното съдът

 

                   О      П       Р        Е        Д       Е        Л        И:

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх. №267278/02.10.2020г., подадено от „В.“ ЕООД, ЕИК *********, в частта, касаеща вземане в размер на 10 830лева, поради липса на произнасяне от синдика касателно това вземане.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в тази му част, подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от съобщението на страните по реда на ГПК, с частна жалба.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. №267278/02.10.2020г.,  подадено от „В.“ ЕООД, ЕИК 12054311, в частта, касаеща вземане в размер на 12 000лева, претендирано адвокатско възнаграждение, включено в списъка на неприети вземания, като неоснователно.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. №269099/06.10.2020г., подадено  от “С.“ ЕООД, ЕИК *********,  срещу съществуване на вземане на „О.“ ООД, ЕИК *********, включено в списъка на приети вземания, обявен по партидата на длъжника на 01.10.2020година, в размер на 171 857,50лева, като неоснователно.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№ 270482/08.10.2020г., подадено от „О.“ ООД, ЕИК *********, срещу включване на вземане в списъка на неприети вземания, обявен по партидата на длъжника на 01.10.2020г., в размер на 59 250,62лева, като неоснователно.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№270524/08.10.2020г., подадено от „У.“ ЕООД, ЕИК *******, относно вземане в общ размер на 190 900,72лева, представляващо сумарна величина на главница от 173 029,93лева; 3 600лева-главница по чл.6, ал.2; 14 130,39лева – неустойка, които вземания произтичат от договор, сключен между този кредитор и „С.“ ЕООД на 01.10.2018г. и 140,40лева нотариални такси, вземания, включени в списъка на неприети вземания, обявен по партидата на длъжника на 01.10.2020година,  като неоснователно.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№270418/08.10.2020г., подадено от „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, в частта относно вземане в размер на 4 027,50лева, представляваща задържана гаранция от 5% за качествено изпълнение по договор, сключен между този кредитор и „С.“ ЕООД на 17.12.2018година, включено в списъка на неприети вземания, обявен по партидата на длъжника на 01.10.2020г., като неоснователна.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. №271216/09.10.2020г., подадено от „Д.П.Г.“ АД, ЕИК *********, в частта относно следните вземания, основаващи се на нормата чл.74 ЗЗД и чл.180 ДОПК: вземане в размер на 13 134,08лева, произтичащо от осъществено принудително изпълнение върху обща банкова сметка ***“Метробилд Запад“, осъществено от ЧСИ Р.М.;  вземане в размер на 255 995,65лева, произтичащо от осъществено изпълнение от публичен изпълнител за погасяване на публични изпълнение на длъжника „С.“ ЕООД, въз основа на наложени запори с №№С200029-119-0001236/31.01.2020г.; С200029-119-005692/18.05.2020г. и С200029-119-0006719/03.06.2020г., ;  вземане в размер на 105 088,84лева, заплатени суми от този кредитор на „С.И.“ АД;   вземане в размер на 47 196,47лева, произтичащо от осъществено принудително изпълнение от общата банков сметка на ДЗЗД „Метро Билд Център“, осъществено в рамките на принудително изпълнение по изп.д.№20198440402781 по описа на ЧСИ Стоян Якимов; вземане в размер на 10 282,83лева, представляващо платено от този кредитор публично задължение на длъжника „С.“ ЕООД и вземане в размер на 3 756,92лева, заплатена сума от този кредитор за погасяване на публично задължение на длъжника „С.“ ЕАД, включени в списъка на неприети вземания, обявен по партидата на длъжника на 01.10.2020г.,като неоснователно.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ        възражение с вх. №271122/09.10.202г., подадено от „Б. –М“ ЕООД, ЕИК*********, относно вземане в общ размер на 2 570,74лева, с която сума този кредитор е заплатил публични задължения на „С.“ ЕООД, предявено на основание чл.74 ЗЗД и чл.180 ДОПК, включено в списъка на неприети вземания, обявен по партидата на длъжника на 01.10.2020г., като неоснователно.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№271226/09.10.2020г., подадено от „И.“ ЕООД, ЕИК ********* относно вземане в общ размер на 57 841,68лева, с която сума този кредитор е заплатил публични задължения на „С.“ ЕООД, предявено на основание чл.74 ЗЗД и чл.180 ДОПК, включено в списъка на неприети вземания, обявен по партидата на длъжника, като неоснователно.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№ 272122/13.10.2020г., подадено от „С.-И.“ АД, ЕИК *********, с което се оспорва списъка на приети вземания, обявен по партидата на длъжника на 01.10.202г. и в частност вземанията на „М.Б.“ АД, ЕИК *********, предявени с молба с вх.№ 79240/04.08.2020г., а именно: 1/.обезпечени вземания по чл.722, т.1 ТЗ в общ размер на 199 144,24лева, от които главница в размер на 100 000лева, ведно със законната лихва върху нея от 20.12.2019г. до окончателното заплащане; 91 275,41лева представляваща неустойка за забава върху тази главница; 7 868,83лева присъдени съдебни разноски; 2/. необезпечени вземания в общ размер на 20 808,04лева, от които 19 666,22лева главница; 1 141,82лева законна лихва върху главницата за периода от 20.12.2019г. до 15.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020г., включени в списъка на приети вземания, обявен по партидата на „С.“ ЕООД на 01.10.2020година, като неоснователно.

                   ИЗКЛЮЧВА от списъка на неприети вземания, обявен в ТР по партидата на „С.“ ЕООД, на 01.10.2020г., вземане на „В.“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 141 608,16лева и ВКЛЮЧВА това вземане в списъка на приети вземания, обявен в ТР по партидата на длъжника на 01.10.2020г.,  с поредност на удовлетворяване по т.8 на чл.722 ТЗ.

                   ИЗКЛЮЧВА от списъка на неприети вземания, обявен в ТР по партидата на „С.“ ЕООД, на 01.10.2020г., вземане на „Д.“ ЕООД, ЕИК ******* и ВКЛЮЧВА в списъка на приети вземания, представляващи обезщетения за забава, касателно които са издадени следните фактури и които са в размери, както следва:  по фактура№**********/20.05.2019г. със сума за плащане от 33 186лева, свързана с протокол №2/19.03.2019г., за периода от 08.05.2019г. до датата на РОПН, обезщетението за забавено плащане е в размер на 3 908,57лева; по фактура № **********/20.05.2019г. със сума за плащане от 21 552,85лева, свързана с протокол №3/29.03.2019г. за периода от падежа до датата на РОПН, обезщетението за забавено плащане е в размер на 2 538,44лева и по фактура №**********/27.06.2019г., за сума от 20 846,79лева, свързана с протокол№4/28.05.2019г., чийто падеж е настъпил е настъпил на 15.07.2019г. до датата на РОПН обезщетение за забавено плащане е в размер на 2 125.21 лева, с поредност на удовлетворяване по т.8 на чл.722 ТЗ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, възражението в останалата му част, като неоснователно.

                   ПРОМЕНЯ поредност на удовлетворяване на вземане на „М.Б.“ АД, ЕИК *********, представляващо част от неустойка в размер на 81 275,41лева, като от т.1 на чл.722 ТЗ, определя поредност на удовлетворяване по т.8 на чл.722 ТЗ, а остатъкът от това вземане в размер на 10 000лева запазва поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722 ТЗ и държавна такса в размер на 2 200лева остава с поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722 ТЗ, а остатък от държавна такса в размер на 2 018,83лева придобива поредност на удовлетворяване по т.8 на чл.722 ТЗ, които вземания са включени в списък на приети вземания, обявен по партидата на „С.“ ЕООД на 01.10.2020година.

                   ОДОБРЯВА списъка на приети вземания и списъка на неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, с внесените в тях промени.

                   На основание чл.674, ал.2 ТЗ СВИКВА СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на “С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** година от 10, 30 часа  в Съдебна плата в гр.София, бул. „Витоша“№2, СГС, в залата за открити заседания на 6-6състав, с дневен ред по чл.677, т.8 ТЗ, а именно: определяне ред и начин за осребряване имуществото на длъжника, метод и условия на оценка на имуществото, избор на оценители и определянето на възнаграждението им.

                               Препис от настоящето определение да се изпрати на АВ – ТРРЮЛНЦ за обявяването му по партидата на “С.“ ЕООД, ЕИК *********.

                 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в тази му част, не подлежи на обжалване.

 

                  

 

                                                                                СЪДИЯ: