Р Е Ш Е Н И Е
№ I-3
07.02.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.а КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1436 по
описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба
с вх. № 28542/05.07.2018г. по описа на РС Бургас от В.Н.Н. ЕГН ********** чрез
адв. Бойко
Даков с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 77 и въззивна жалба
от В.Н.Н. – лично против Решение № 1292/14.06.2018г., постановено по гр.д. №
5885/2016г. по описа на Районен съд Бургас в частта, в която
първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на В.Н.Н., че дължи
на М.П.Г., сумата 2 102, 50 лева (две хиляди сто и два лева и петдесет
стотинки), представляваща неплатена част от възнаграждение за изпълнение на задължение по договор за правна
защита и съдействие серия В, рег.№ ********** от 20.05.2016 година, сумата
26,87 лева (двадесет и шест лева, осемдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
11.06.2016 година до 26.07.2016 година,
ведно със законната лихва върху главницата от 2 102, 50 лева (две хиляди
сто и два лева и петдесет стотинки), считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на 27.07.2016 година до окончателното й
плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело №
4327 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година и е осъдил В.Н.Н. да плати
на М.П.Г., с адрес: град Б., ул. „Г.И.” №*, ет.*, сумата 841,50
лева (осемстотин четиридесет и един лева и петдесет стотинки) - разноски,
направени за водене на делото и сумата
42,60 лева (четиридесет и два лева и шестдесет стотинки) - разноски,
направени в заповедното производство.
Във въззивната жалба, подадена от адв. Даков като
процесуален представител на В.Н. погрешно е посочено, че се подава чрез РС
Айтос, но видно от входящия номер на същата, тя е подадена в РС Бургас,
разгледал правния спор по същество. Предвид посоченото, същата е надлежно депозирана
до компетентния за това съд. По същество, с въззивната жалба въззивникът намира
решението на първа инстанция за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
неправилно е прието, че възраженията на ответника пред първа инстанция са
останали недоказани и са отхвърлени, както и че необосновано е отхвърлено
възражението за нарушаване на етичния кодекс. Акцентира, че в деня на съдебното
заседание по гр.д. № 1088/2016г. по описа на РС Бургас В.Н. е имал готовност да
заплати възнаграждението за процесуално представителство и защита като факт,
който не е оспорен от другата страна.
Моли се за отмяна на решението на РС
Бургас в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковите претенции
да бъдат отхвърлени. Не се правят искания за събиране на доказателства.
Претендират се разноски.
Постъпила е и въззивна жалба – лично от В.Н.,
с която изразява становище, че първоинстанционното решение е в противоречие със
закона и добрите нрави. Сочи, че не е упълномощавал адв. Г. да съставя
договор като възнаграждението е определено произволно без да се спазва Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата)
като за изготвяне на отговор на искова молба въззиваемата е получила сума в
размер на 500 лева, което счита, че се установява от събраните по делото
доказателства, а с искането за допълнително плащане на сумата от 2102,50 лева, адв. Г. превишава
правата си. Намира, че адв. Г. е нарушила
разпоредбите на Закона за адвокатурата като се е отказала от защита и
съдействие по гр.д. № 1088/2016г. на РС Бургас, с което е поставила въззивника
в неблагоприятно положение. Счита, че адвокатът няма право да се отказва от
поета защита, а следва да защитава правата и законните интереси на своите
клиенти. Сочи, че с претенцията за заплащане на процесното възнаграждение,
въззиваемата е нарушила Етичен кодекс на адвоката, тъй като не е съобразила, че
В.Н. е пенсионер със социална пенсия, а адвокатът има задължение да оказва
безплатна правна помощ на материално затруднени лица. Твърди, че липсва
изпълнение на договора за правна защита и съдействие и не дължи на адв. Г. претендираното
от нея възнаграждение. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Не се
правят искания за събиране на доказателства.
Въззивната жалба е връчена на
въззиваемата страна и в законния срок е постъпил отговор, в който се изразява
становище, че въззивните жалби са неоснователни, а решението на РС Бургас е
правилно и законосъобразно. Намира, че липсват изложените в жалбите пороци на
първоинстанционния съдебен акт, а решението е обосновано и мотивирано като
съдът е изложил становище по релевираните пред него възражения от страна на
ответника. Сочи за неоснователни възраженията за нарушение на Закона за
адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката. Излага съображения, че адвокатското
възнаграждение е изчислено при спазване на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения като в този смисъл намира за
неправилно изложеното в мотивите на РС Бургас изчисление. Излага, че и до момента възнаграждението не е
платено, както и че въззивникът към момента на сключване на процесния договор
не е съобщавал за затрудненото си материално състояние, а притежавал недвижими
имоти и е получавал значителни парични преводи. Не се правят искания за
събиране на доказателства. Моли да се остави в сила обжалваното решение.
Във въззивна инстанция бяха проведени
три открити съдебни заседания, тъй като с Определение № 1884/02.10.2018г. по
в.гр.д. № 1436/2018г. на ОС Бургас по изложени в него съображения съдът указа
на В.Н.Н. да посочи поддържа ли изложеното от процесуалния си представител адв.
Даков във въззивна жалба с вх. № 28542/05.07.2018г. като при неизпълнение на
указанията в срок въззивна жалба с вх. № 28542/05.07.2018г. ще бъде върната, а
производството в тази част прекратено. В първите две заседания въззивникът редовно
призован, не се яви като по молба на процесуалния представител делото беше
отложено за потвърждаване на извършените действия, в трето по ред съдебно
заседание пред въззивна инстанция В.Н. се яви лично и с адв. Даков като посочи,
че поддържа изложеното от процесуалния представител, както и това, което сам е
написал.
Съдът намери, че въззивните жалби,
подадени от адв. Даков и лично от В.Н. отговарят на изискванията за редовност
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, подадени са срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл. 268 и сл. от ГПК бяха внесени за разглеждане в открито съдебно заседание. В съдебно
заседание В.Н. и адв. Даков поддържат въззивните жалби, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Процесуалният
представител на въззиваемата поддържа отговора на въззивна жалба.
С обжалваното решение първа инстанция е приела
за установено по отношение на ответника В.Н.Н., че дължи на ищцата, М.П.Г.
сумата 2 102, 50 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение
за изпълнение на задължение по договор
за правна защита и съдействие серия В,
рег.№ ********** от 20.05.2016 година, сумата 26,87 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
11.06.2016 година до 26.07.2016 година,
ведно със законната лихва върху главницата от 2 102, 50 лева, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
27.07.2016 година до окончателното й плащане, плащане, на които е разпоредено
със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по частно
гражданско дело № 4327 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година КАТО Е
ОТХВЪРЛИЛ претенцията на М.П.Г., за осъждане на ответника В.Н.Н. да й плати
сума, представляваща лихва за забава в размер разликата между присъдената на
това основание сума в размер на 26,87 лева
до претендирания размер от 27,50 лева, както и разноски в исковото
производство в размер разликата между присъдените сумата 841,50 лева до
претендираните 1091,50 лева.
Съдът е осъдил В.Н.Н. да плати на М.П.Г.
сумата 841,50 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото и
42,60 лева, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Липсва подадена въззивна жалба в
отхвърлителната част на решението, поради което в тази част то е влязло в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.07.2016г. М.П.Г. е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.Н.Н. за
заплащане на сумата в размер на 2102,50 лева – главница, 27,50 лева – лихва за
периода от 11.06.2016г. до 27.07.2016г. и законна лихва от 27.07.2016г. до
изплащане на вземането като същото произтича от договор за правна защита и
съдействие с предмет – подготовка на писмен отговор на искова молба вх. №
7472/29.02.2016г. от М. К. Г., депозирана пред Районен съд Бургас, без явяване
в съдебно заседание с договорено възнаграждение в размер на 2602,50 лева по
реда на чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, платимо в брой, от които при подписване платени 500
лева, а останалите 2102,50 лева трябвало да се платят до 10.06.2016г.
На 28.07.2016г. е издадена Заповед № 2327
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът В.Н.Н. да заплати на М.П.Г. сумата от 2130 лева, от която 2102,50
лева – неплатена част от адвокатско възнаграждение до 10.06.2016г. по договор
за правна защита и съдействие серия В, № ********** от 20.05.2016г., с предмет
подготовка на отговор на искова молба от М. К. Г., депозирана пред РС Бургас,
цялото в размер на 2602,50 лева и 27,50 лева – лихва за забава върху главницата
за периода от 11.06.2016г. до 26.07.2016г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 27.06.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, както и 42,60 лева – държавна такса за производството.
На 16.08.2016г. заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника като в срока по чл. 415 ГПК е постъпило писмено
възражение от него.
На 12.09.2016г. заявителят е уведомен за
постъпилото възражение с указания, че може да предяви иск по чл. 422 ГПК. В
законния срок – на 11.10.2016г. М.Г. предявила установителен иск за
установяване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че между
ищцата М.П.Г. и ответникът В.Н.Н. е сключен договор за правна защита и
съдействие серия В, № ********** от 20.05.2016г., с предмет подготовка от
ищцата като адвокат на отговор на искова молба, подадена от М. К. Г. пред РС
Бургас, без явяване в съдебно заседание с договорено възнаграждение в размер на
2602,50 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, платимо в брой като при подписване на договора се
заплащат 500 лева, а останалите 2102,50 лева в срок до 10.06.2016г. Сочи, че
при подписване на договора на адвоката са заплатени 500 лева. Твърди, че
адвокатът изпълнил задълженията си по договора като изготвил в срок отговор и
го предал на клиента и отговорът бил депозиран в срок в деловодството на РС
Бургас. Остатъкът от дължимата съгласно договора сума обаче не бил заплатен на
ищцата до уговорената дата – 10.06.2016г., както и не бил платен до датата на
подаване на исковата молба в съда. Твърди, че е налице извънсъдебно признание
на иска като ответникът е подписал разписка за получаването на отговора и
приложенията и заплащане на част от договореното възнаграждение в размер на 500
лева още на същата дата. В открито съдебно заседание ответникът е заявил, че
поддържа депозирания писмен отговор и приложил бележки в тази насока. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че сумите по
заповедта за изпълнение са дължими на ищцата. Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба. Същият многократно е уточняван с оглед наведените
възражения. Първоначално ответникът оспорва предявения иск като твърди, че е
недопустим, неоснователен, недоказан. Твърди, че е налице неизпълнение на
сключения между страните договор от страна на адвоката. Сочи, че с адв. Г. имали
уговорка да му съдейства за сключване на предварителен договор с М. Г. като на
16.10.2015г. от 09 часа почти цял ден с адв. Г. чакали М. Г. за сключване на
предварителния договор, но към 16,30 часа адв. Г. завила, че не може да чака
повече, Н. се разплатил с нея и напуснал кантората й. Наложило се сам да
подпише предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който
твърди, че е изцяло неравностоен за него. Впоследствие отношенията с купувача
по предварителния договор се влошили, поради което той завел дело срещу него,
образувано под № 1088/2016г. по описа на РС Бургас. В.Н. потърсил съдействието
на адв. Г. по образуваното дело, тъй като била запозната със сключването на
предварителния договор. Твърди, че страните постигнали уговорка за цялостно
процесуално представителство по делото и подписал адвокатско пълномощно, типова
бланка като сочи, че бил далекоглед и не можел да разчита написаното и не
предполагал, че в пълномощното може да пише нещо различно от първоначално
уговореното. На 20.05.2016г. подписал множество документи, разчитайки на
коректността на адвоката. Твърди, че трябвало да се подпишат спешно документите
и да се подадат в съда, а като условие да му се предат било да подпише
бланка-разписка, от която останал с впечатление, че дължи фиксирана сума от 500
лева като хонорар за извършената от адв. Г. услуга. Под диктовка на адвоката
подписал декларация, че е получил отговор на искова молба, но в нея не било
посочено, че дължи сума още в размер на 2602,50 лева само за изготвяне на
отговор, без явяване в съдебно заседание. Твърди, че ако е бил уведомен за
това, че дължи 2600 лева само за изготвяне на отговор не би приел услугите на
адвоката. Навежда, че в договора за правна защита и съдействие било дописано
без явяване в съдебно заседание, а с печатната декларация, която бил подписал,
за да получи изготвените документи и съдържанието на типова бланка разписка се
запознал едва след връчване на книжата по делото. Счита, че претендираното
възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба не е справедливо с
оглед извършените от адвоката услуги, както и че не е правилно определен
неговия размер съгласно нормативните изисквания като моли съдът да определи
справедлив размер. Сочи, че поради неявяването на адв. Г. в първо съдебно
заседание се наложило да се яви сам, а във второто се разболял и не могъл да се
яви като съдът не е имал възможност да се запознае с всички факти и
обстоятелства и постановил решение, с което обявил предварителния договор за
окончателен. Направено е възражение относно валидността, действителността и
съдържанието на разписката – договор за правна защита и съдействие от
20.05.2016г. и втората печатна декларация, изготвена от адв. Г., които счита,
че следва да бъдат обявени за недействителни, поради обстоятелствата и начина
по който били подписани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
в производството пред първа инстанция. Моли да се отхвърли предявеният иск и да
му се присъдят разноски.
С разпореждане № 2292/26.01.2017г. по
гр.д. № 5885/2016г. по описа на РС Бургас съдът е дал указания до ответника в
едноседмичен срок от съобщението да конкретизира всяко едно от основанията,
изложени в отговора относно обстоятелствата, начина при които е подписан
договора и какво искане отправя до съда като посочи дали твърди нищожност или
унищожаемост, да конкретизира искането относно определянето на справедлива
стойност на действителната сума, дължима по договора за правна защита и
съдействие, да посочи дали оспорва верността на договора за правна защита и
съдействие от 20.05.2016г. в частта, в която е посочено без явяване в съдебно
заседание и верността на печатната декларация.
С молба – уточнение от 21.12.2017г. ответникът
е поискал договорът за правна защита и съдействие да бъде обявен за
недействителен и нищожен, тъй като написаното не отговаряло на устните
договорки и е въведен в заблуждение. Сочи, че на 20.05.2016г. адв. Г. заставила
Н. да подпише декларацията, за да му предаде отговора на исковата молба като
към датата на подписване имал възможност да плати 500 лева, които платил и била
постигната уговорка за всяко следващо заседание да плати по още 100 лева. За
първото съдебно заседание обаче адв. Г. отказала да се яви, ако ответникът не е
й плати предварително цялата сума, същият бил пред вратата на съдебната зала,
готов да плати, но ищцата не се явила и затова бил принуден сам да се защитава
по делото, с което претърпял негативи от некоректното й поведение. Твърди, че ищцата
не проявила лоялност и коректност.
С Разпореждане от 24.02.2017г. РС Бургас
отново е указал на ответника да конкретизира отговора и да посочи дали
предявява насрещни искове и с какъв петитум, коя форма на недействителност
претендира, а в случай, че упражнява правото си на защита чрез възражение да
посочи отново формата на недействителност, която претендира и при каква
последователност като искането трябва да кореспондира с изложените факти.
С молба от 06.03.2017г. ответникът е
посочил отново, че претендира нищожност на договора за правна защита и
съдействие, сключен с ищцата поради липса на съгласие относно предмета, тъй
като уговорката се отнасяла до процесуално представителство и защита по цялото
гр.д. № 1088/2016г., а не само за изготвяне на отговор на исковата молба. В
случай, че не се намери за нищожен, претендира унищожаемост на договора за
правна защита и съдействие. Твърди, че ищцата го е въвела в заблуждение и е
подписан в условия на крайна нужда. Бил въведен в заблуждение, че подписва
типова-бланка от кочан за платена в брой сума от 500 лева. Претендира нищожност
на печатната декларация, поради липса на съгласие, тъй като била с различни от
постигнатите уговорки, а в условията на евентуалност – унищожаемост поради
начина, по който била подписана. Оспорва да е получавал проект на отговор на
искова молба. Очаквал с ищеца по заведеното срещу него дело да постигнат
споразумение, но това не се случило и на 20.05.2016г. отишъл в кантората на
адвоката, която не била подготвена и започнала да изготвя отговора, с оглед
бързина и спазване на срока подписвал всички дадени му документи. Поддържа, че
не е запознат със съдържанието на подписаните от него на 20.05.2016г. документи,
тъй като бил далекогред, трябвало спешно да се депозира отговора в съда и не
могъл да ги прочете като разчитал на коректността на адвоката. Намира сума от
2602,50 лева за прекомерно завишена само за изготвяне на отговор на исковата
молба като не била такава уговорката между страните, а заплатения от него
хонорар от 500 лева счита за достатъчен. Сочи, че не дължи сума над платената,
тъй като не му е предоставена необходимата правна защита и съдействие. Оспорва
верността на договора за правна защита и съдействие, както и че същият не
съответства на законовите изисквания за такъв договор и на уговореното между
страните. Оспорва верността и на печатната декларация, на 18.05.2016г. не бил в
кантората на ищцата и не получавал проект на отговор на исковата молба,
описаните факти били неверни.
С разпореждане от 28.03.2017г. РС Бургас
отново е предоставил възможност на ответника да конкретизира отговора си като
посочи основанието, на което счита договора за нищожен съгласно чл. 26 ЗЗД или
унищожаем съгласно разпоредбите на чл. 27 – чл. 33 ЗЗД и да посочи релевантните
за всяко основание факти.
По молба на ответника с Определение №
3894/09.06.2017г. му е предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство по гр.д. № 5885/2016г. по описа на РС Бургас, но ответникът е
отказал да съдейства на назначения по делото представител, поради което последният
впоследствие се е отказал от защитата му. С Определение № 7812/28.11.2017г. за
процесуален представител на ответника е назначен адв. Бойко Даков.
С молба от 13.12.2017г. процесуалният
представител е заявил, че поддържа всички подадени отговори от ответника и че
счита договора за правна защита и съдействие за нищожен поради липса на
съгласие относно предмета на същия, алтернативно, моли да се обяви договора за
унищожаем по изложени съображения в молба от 01.03.2017г. (видно от кориците на
делото същата е с дата 01.03.2017г., но е входирана в съда на 06.03.2017г.).
Съгласно определение № 8495/21.12.2017г.
съдът е изготвил проект за доклад по делото и е докладвано в първо съдебно
заседание съгласно определението. Исковете са квалифицирани по чл. 36, ал. 1 ЗА
вр. чл. 280 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.
Дадена е квалификация на направените от ответника възражения в условията на
евентуалност: 1. липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД; 2. противоречие
със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, 3. като противоречащ на добрите нрави
– чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД; 4. грешка в предмета – чл. 28, предл. 1 ЗЗД; 5.
при крайна нужда чл. 27 ЗЗД. Страните не се възразили по доклада като във
въззивните жалби не са въведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
при докладване на делото. В първото съдебно заседание ищецът е представил
писмени доказателства във връзка с образуваното гр.д. № 1088/2016г. по описа на
РС Бургас, както и е посочил, че ще се ползва от представените с исковата молба
писмени документи и е изразил становище, че не следва да се открива
производство по реда на чл. 193 ГПК.
С Определение № 2617/05.04.2018г. по
гр.д. № 5885/2018г. на РС Бургас е открито производство по оспорване
автентичност на договор за правна защита и съдействие серия В, №********** от
20.05.2016 година като е указано, че тежестта от установяване на неистинността
на договора е на ответника, както и че не е представил доказателства за
установяване на това твърдение. В предоставения срок за ангажиране на доказателства
в подкрепа на твърдението си, ответникът не е посочил такива. В съдебно
заседание от 14.05.2018г. ответникът е заявил, че няма доказателствени искания
и няма да сочи други доказателства. Ето защо въззивният състав намира за
недоказано възражението, че В.Н. не е автор на изявлението в договора за правна
защита и съдействие и съдът приема, че то изхожда от него. Видно от договор за
правна защита и съдействие сер В **********, същият е подписан на 20.05.2016г.
в гр. Бургас от В.Н.Н. и адвокат М.П.Г. с предмет: подготовка на писмен отговор
на искова молба вх. № 7472/29.02.2019г. от М. К. Г., депозирана пред Районен
съд Бургас, без явяване в съдебно заседание. Договорено е възнаграждение
2602,50 лева – платимо в брой, от които не е спорно, че при подписване са
платени 500 лева. Уговорено е останалите 2102,50 лева да бъдат платени до
10.06.2016г. Видно от представената адвокатска карта М. П. е вписана като
адвокат от 14.09.2006г. валидност и през
2016г.
Представен
е отговор на искова молба вх. № 7472/29.02.2016г. като на гърба е изписано от
ответника, че на 20 май 2016год. в 12,30 часа е получил изготвения отговор ведно с приложенията и екземпляра за ищеца и
за него. В.Н.Н. в отговора на исковата молба потвърждава, че това изявление
изхожда от него.
Съгласно
протокол от о.с.з. от 11.07.2016г. по гр.д. № 1088/2016г. по описа на РС Бургас
(л.24) В.Н. се е явил лично в съдебното заседание като е посочил, че защитникът
му не се явява и затова се явил лично, представя писмена защита, написана на
ръка. В съдебно заседание поддържа написаното в отговора на исковата
молба. В писмената защита (л.30) отново е
посочено, че поддържа отговора на исковата молба, подаден на 20.05.2016г.
Представени
са писмени доказателства – вписана искова молба, по която е образувано гр.д. №
1088/2016г. по описа на РС Бургас, предварителен договор от 16.10.2015г. за
покупко-продажба и 2 броя платежни документи. Установява се, че В.Н. постигнал уговорка
с М. Н. за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на ¼
идеална част от съсобствен недвижим имот срещу цена в размер на 50000 евро,
равняващи се на 97792 лева. Съгласно договора продавачът Н. декларирал, че
получил 50000 лева при подписване на договора, а останалите 47792 лева е
съгласен да му бъдат платени при подписване на окончателен договор.
Представена
е декларация от 20.05.2016г., подписана от В.Н., която последният с отговора на
исковата молба и уточненията твърди, че е с невярно съдържание, недействителна,
тъй като фактите не отговарят на действителността, че реално на въззивника не
са разяснени изложените в нея обстоятелства, не е могъл да се запознае с
нейното съдържание поради далекогледство и не съответства на постигнатите между
страните уговорки. Декларацията съдържа изявления за факти от действителността
и по своя характер представлява частен свидетелстващ документ, за който по
правилно законът не предвижда задължителна доказателствена сила на изявленията
и фактите, съдът не е обвързан в преценката си за тях, освен ако се касае за
неизгодни за издателя факти, поради което и при оспорване на верността не се
открива процедура по чл. 193 ГПК. Възражението на въззивника, че е далекоглед
не е доказано с нито едно доказателство по делото въпреки указанията на съда в
тази насока. Не може да се сподели и възражението, че трябвало бързо да се
подпишат документите, защото по делото е налице неоспорено изявление, изхождащо
от Н., обективирано на гърба на отговора на исковата молба, че го е получил на
20.05.2016г. в 12,30 часа. Регистратурата на съда работи до 17,00 часа като
след този час продължават да работят и пощенски оператори, по които е възможно
да се депозира отговор на исковата молба. От представената декларация се
установява, че в качеството си на ответник по гр.д. № 1088/2016г. по описа на
РС Бургас В.Н. е получил искова молба за обявяване за окончателен на
предварителен договор от 16.10.2015г. за покупко-продажба на идеални части от негови
съсобствени недвижими имоти, с краен срок за подаване на писмен отговор на
20.05.2016г. Декларирал е, че подготовката на отговора е консултирал с адвокати
от гр. Бургас и други адвокати от страната като на 18.05.2016г., от адвоката му
е представен проект на писмен отговор, който е изготвен въз основа на
представените от Н. данни и документи и с който е изцяло съгласен. Посочено е,
че му е разяснен минималния размер на адвокатското възнаграждение 3470 лева и е
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че адвокатското
възнаграждение е дължимо авансово и платимо към датата на сключване на договора
за правна помощ, както и че има възможност да договори само изготвяне на писмен
отговор по искова молба без явяване в съдебно заседание, за което е дължимо
минимално възнаграждение в размер на ¾ от посоченото съгласно чл. 9, ал.
1 от Наредбата, а именно 2602,50 лева и всички разноски се заплащат от клиента.
При защита в повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лева. Определеното адвокатско възнаграждение е за
една съдебна инстанция пред районен съд.
По
делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелските показания не почиват на
преки впечатления на свидетелите за релевантни по делото факти, а същите
разказват обстоятелствата, така както са им били предадени от страните по
делото. Свидетелят И. знае от ищцата, че между страните е имало уговорки по
повод договор за правна защита и съдействие, но не е присъствала на срещи между
тях, а ищцата Г. й обяснила, че клиента не й платил възнаграждение за изготвяне
на отговор на искова молба и предявила иск срещу него. Свидетелката сочи, че
познава и ответника по делото по повод продажба на имот и разбрала, че това е
същият човек, срещу когото адв. Г. завела дело. Той отишъл в кантората на свидетелката
и когато тя го попитала от къде ще има пари да плати имота, при положение, че
дължи пари на колега, Н. обяснил, че действително има да дължи адвокатско
възнаграждение, но бил затруднен и затова не бил платил, искал да се
споразумеят с адвоката и да заплати дължимото. Свидетелката К. е роднина на
ответника, поради което нейните показания следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК. Свидетелката предава това, което са й разказали нейният вуйчо – ответникът
Н. и неговата дъщеря. Свидетелката помагала финансово на вуйчо си като за първото
заседание по гр.д. 1088/2016г. на РС Бургас той бил готов да заплати 1000 лева,
потвърждава, че ответникът е получил отговор на исковата молба от адвоката, но
смята поведението на адвоката за възмутително, неетично и непрофесионално, тъй
като изготвил отговора в последния момент, било краен срок и ответникът не е
могъл да намери друг защитник, поради което трябвало да подпише всички, дадени
му от адвоката документи.
Съдът
намира, че други относими за спора доказателства не са налице.
Пред
въззивна инстанция не са направени доказателствени искания и не се приеха нови
доказателства.
С
оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 36, ал. 1
ЗА вр. чл. 280 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, а претенцията за присъждане на лихви за
забава е с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК. С въззивните жалби не се навеждат твърдения за допуснати нарушения при
доклада по делото и настоящата инстанция споделя дадената от първа инстанция
квалификация на насрещните възражения на ответника, както следва: 1. липса на
съгласие – чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД; 2. противоречие със закона – чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, 3. противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД; 4. грешка в предмета – чл. 28, предл. 1 ЗЗД; 5. при крайна нужда чл. 27 ЗЗД.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, a относно
правилността следва да се посочи, че основателността на предявен иск за реално
изпълнение на поето правно (договорно) задължение, се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на
претендираната парична сума, настъпила изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките
води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, основана на чл.79,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното право на
вземане. Ответникът следва да докаже възраженията си.
По
същество, Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира,
че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществувалото между страните отношение по повод договор
за правна защита и съдействие, сключен на 20.05.2016г., достигнал е до правилни
правни изводи, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционното решение.
Настоящият
съдебен състав формира и свои изводи, както и изводи във връзка с наведените
във въззивната жалба възражения. В депозираните пред въззивна инстанция жалби
не се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила. Районен съд като е уважил доказателствените искания на страните е
събрал всички допустими, необходими, относими доказателства и след поотделно и
в съвкупност на събраните доказателства е достигнал до правилни правни изводи.
Съгласно
чл. 37 от Закон за адвокатурата (ЗА) за вземанията си, произтичащи от
неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от
техния размер. Именно въз основа на посочената разпоредба ищцата е подала
заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.
За
да се прецени наличието на първата предпоставка за уважаване на иска – валидно
възникнало облигационно отношение, РС Бургас е разгледал всички възражения на
ответника за нищожност и унищожаемост на договора за правна защита и съдействие
в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при
уважаването на едно от възраженията, съдът не дължи произнасяне по същество на останалите.
На първо място е разгледал възражението за нищожност на договора поради липса
на съгласие. В този смисъл е въведено възражение и пред въззивна инстанция като
се твърди, че въззивникът не е упълномощавал въззиваемата и не е възлагал
изготвянето на договор. Следва да се посочи, че първа инстанция е преценила, че
авторството на документа зависи не само от авторството на подписа, но и от
авторството на подписаното изявление, поради което на основание чл. 193 ГПК е открито
е производство по оспорване истинността на договор за правна защита и
съдействие. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните,
правилно е поставил в тежест на ответника да установи неистинността на документа,
носещ негов подпис и изрично е указал, че не е представил доказателства в тази
сока. До приключване на съдебното дирене ответникът не е ангажирал
доказателства, от които да се установи, че документът е неистински и
изявлението не изхожда от него. В този смисъл настоящата инстанция също приема,
че е неоснователно възражението за нищожност поради липса на съгласие и договорът
за правна защита и съдействие е действителен.
На следващо място е разгледано възражението за
противоречие със закона и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения като съдът е направил изчисления за минималния размер
на дължимото възнаграждение за такъв вид правна работа съгласно редакцията на
Наредбата, действала към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие. Възражение в този смисъл е въведено и пред въззивна инстанция като
се твърди, че за извършената работа в Наредбата е предвидено възнаграждение в
размер на 300 лева, а адвокатът е получил 500 лева и с това отношенията между
страните са уредени. Настоящия състав споделя, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК намира приложение при защита на насрещната страна в процеса, а страните по
правоотношението по договора за правна защита и съдействие са свободни да
уговарят размера на дължимото възнаграждение за извършена правна работа.
Съгласно чл. 36
ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд и размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски
съвет за съответния вид работа.
Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
приета от ВАС като предвижда, че размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба
минимален размер за съответния вид помощ. Приета е именно с цел да се определят
минимални размери на предвидените адвокатски възнаграждения като предоставянето
на безплатна правна помощ или уговарянето на възнаграждение под предвидения в
наредбата минимум следва да е при спазване на чл. 38 ЗА. В конкретния случай
липсват събрани по делото доказателства към датата на подписване на договора
ответникът да е изпитвал нужда от безплатно оказване на правна помощ – напротив
представени са доказателства, че е получил значителни парични средства от
продажбата на идеална част от имот. Следва да се има предвид и че съгласно чл.
132 ЗА уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия
адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в ЗА и в Наредбата е предвидена
такава възможност, съставлява дисциплинарно нарушение за адвоката.
Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 ( бр. 28 от 2014 г. - редакцията действала към датата на
сключване на договора – 20.05.2016г.) на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес над 10 000 лв.
се дължи възнаграждение в размер на 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.
Интересът по делото, по което е изготвен отговор на исковата молба се определя
от цената на предварителния договор за покупко-продажба – 97792 лева, поради
което дължимото възнаграждение се определя в размер на 830 лева плюс надбавка в
размер на 3% върху сумата от 87792 лева или 2633,76 лева. Общия размер на
дължимото възнаграждение е 3463,76 лева. Съгласно чл. 9. (изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2014
г. ) от Наредбата за изготвяне на въззивна жалба, отговор по въззивна
жалба и изготвяне на писмен отговор по искова молба без явяване в съдебно
заседание, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на
касационна жалба по чл.
284, ал. 2 ГПК,
когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер
3/4 от възнаграждението по чл.
7
или 8, но не по-малко от 300 лв. Предвид посочената разпоредба минималният
размер на възнаграждението за изготвяне на отговор на искова молба е в размер
на 2597,82 лева. Уговореното възнаграждение според този състав надвишава
минималния размер с 4,68 лева, поради което не може да се твърди, че същото
противоречи на закона. Разликата в изчислението, направено пред въззивна
инстанция и това от РС Бургас, се дължи на това, че РС Бургас правилно е
посочил, че се прилага Наредбата в редакцията й към сключване на договора, но погрешно
е посочена формулата за определяне на възнаграждението - 650 лв. + 2 % за
горницата над 10 000 лв. Тази разлика не се отразява на правилността на изводите,
тъй като първа инстанция е изчислила по-нисък размер, но е приела, че страните
разполагат с договорна свобода да определят възнаграждението, ако не
противоречи на императивна правна норма. Освен, че съответства с предвидения в
закона минимум настоящия състав също споделя, че липсва предвидена в закона
забрана страните да уговорят по-високо възнаграждение, имат свободата да се
отклоняват от нормативно въведения минимум, но не и да определят възнаграждение
под него, ако не са налице посочените по-горе условия на закона.
По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че размерът на
възнаграждението за адвоката е изчислено съобразно разпоредбите на действалите
към момента нормативни актове, договорено е между страните и не противоречи на
императивни разпоредби на закона.
Не
намира основание и възражението, че договорът противоречи на добрите нрави.
Накърняване на добри нрави е налице, когато договорната свобода се използва от
едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести като се използва
по-неблагоприятното положение на другата страна. Не може да се говори за
накърняване на добри нрави, когато страната е предоставила уговорената услуга –
положила е свой труд, а за извършената услуга й се дължи съответно
възнаграждение.
По
делото не са се събрали доказателства и за твърдяното от въззивника далекогледство,
което препятствало да разбере какво подписва, въпреки указанията на съда в тази
насока. В този смисъл не могат да се приемат възраженията му, че не е могъл да
разчете написаното и да възприеме съдържанието му и за грешка в предмета.
Договорът
за правна защита и съдействие не може да се приеме и за унищожаем като сключен и
при крайна нужда. В.Н. съгласно чл. 131 ГПК е имал възможност да организира
защитата си по делото за период от един месец –период, който според
законодателя е нормативно достатъчен за запознаване с делото, намиране на
адвокат и изготвяне на писмен отговор. На следващо място при анализ на
събраните доказателства поотделно и в съвкупност и в частност на свидетелските
показания на св. И., се установява, че ответникът е останал доволен от работата,
свършена от адв. М. Г.
като
изразил съжаление, че не успял да й заплати дължимото възнаграждение. Самият
той в съдебното заседание по делото, по което е подаден отговора го е поддържал,
свидетелката К. също потвърждава, че отговор на искова молба е бил изготвен и
предаден на вуйчо й. Въззивникът сам посочва, че очаквал да се спогоди с ищеца,
но не успял, поради което отговорът му бил предаден в последния ден. Подаването
на отговора на исковата молба в последния ден за това не може да се приеме като
подписване на договора при крайна нужда, защото ответникът е разполагал с
достатъчно време да организира защита си и изцяло от неговата воля е зависело
да остави за последния момент неговото депозиране.
Съдът
не възприема изложеното във въззивната жалба, че е нарушен Етичен кодекс на
адвоката, както и че е налице неизпълнение на договора, тъй като адвокатът не е
предприел следващото действие да се яви в съдебно заседание. По делото не са
събрани доказателства, от които да се установи, че адвокатът е бил ангажиран за
процесуално представителство по гр.д. № 1088/2016г. по описа на РС Бургас,
поради което и изложените във въззивната жалба твърдения, че в деня на делото
въззивникът е чакал пред залата и е носил пари като е бил готов да плати не
могат да обосноват задължение за адвоката да се яви.
В
чл. 14 от Етичен кодекс на адвоката също е предвидено, че размерът на
адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и оправдан, но не може да е
по-нисък от предвидения минимум в наредбата на Висшия адвокатски съвет. Дори в
случай на оказана безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът
има право на възнаграждение като в този случай се определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и се осъжда другата страна да го
заплати. Към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие
обаче, както се посочи и по-горе, липсват данни въззивникът да е уведомявал
адвоката за своето материално състояние, както и са били налице обстоятелства
да се предполага, че е имал нужда от безплатна правна помощ, а предоставянето
на такава следва да е изрично уговорено и зависи от волята на адвоката.
Разпоредбата на чл. 38 ЗА предоставя възможност на адвоката да окаже безплатна
правна помощ, но в никакъв случай не предвижда задължение за него, дори и да са
налице предпоставките за това и този извод следва от използваната в закона дума
„може“. Липсват правни пречки, ако действително са налице основанията за това и
въззивникът е бил финансово затруднен, да поиска предоставяне на правна помощ
по гр.д. № 1088/2016г. на БРС съгласно ЗПП.
По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че между страните е било
налице валидно облигационно отношение по договор за правна защита и съдействие
по силата, на което адвокатът е изпълнил задължението си да изготви отговор на
искова молба и да го предаде на клиента, ответникът в определения в договора
срок не е платил претендирания остатък от дължимото възнаграждение в размер на
2102,50лева, поради което искът като основателен следва да се уважи.
Искът
за заплащане на мораторна лихва също следва да се уважи, тъй като в договора за
правна защита и съдействие е уговорен падеж за заплащане на задължението –
10.06.2016г. Предвид обстоятелството, че на определената дата плащане не е
постъпило длъжникът е изпаднал в забава от деня, следващ датата на падежа, а
именно 11.06.2016г. Обезщетението, с оглед липсата на друга уговорка, е в
размер на законната лихва върху дължимата сума от 2102,50 лева за периода от
11.06.2016г. до датата на подаване на заявлението – 27.07.2016г. Изчислено с
електронен калкулатор http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html е в размер на
27,46 лева, което е повече от определеното от първа инстанция, но поради липса
на жалба в тази част, размерът от 26,87 лева, следва да бъде потвърден.
Решението
на първа инстанция като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а
на основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските за настоящото
производство.
От
въззиваемата е представен списък на разноските като се претендира 800 лева
адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно Договор за правна защита и
съдействие (л.25). Въззивникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
поради което съдът с оглед интереса на делото изчисли възнаграждението по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно при интерес от 1000 до 5000
лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., поради което размерът на
възнаграждението е 379,10 лева. Пред виззивна инстанция са проведени 3 съдебни
заседания и на основание чл. 7, ал. 8 от Наредбата при защита по дела с повече
от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лв., поради което дължимото възнаграждение се увеличава със 100 лева и е в
размер на 479,10 лева, която сума въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата, а искането за разноски над тази сума е неоснователно.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1292/14.06.2018г., постановено по гр.д. № 5885/2016г. по описа на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА
В.Н.Н. ЕГН **********, с адрес:
град Б., ул. „Ц. С.” № ** да заплати на
М.П.Г., с адрес: град Б.,
ул. „Г. И.” №*, ет.*
сумата в размер на 479,10 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и десет
стотинки) разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване и
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.