№ 3920
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100509116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 20051136 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 68332/2019 г. по
описа на СРС, І ГО, 34 състав съдът е признал за установено по иска на К. С.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК срещу "Т.С." ЕАД, с адрес на управление: гр. София, ул.
"*******, че К. С. Г. не дължи на "Т.С." ЕАД следните суми: сумата от 1
590.10 лева - главница за начислена топлинна енергия за топлоснабдено
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № ******* за периода
от 01.05.2015 г. до 25.11.2016 г.; сумата от 458.37 лева - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до
30.08.2019 г.; сумата от 4.35 лева - главница за дялово разпределение за
периода от 01.08.2016 г. до 25.11.2016 г.; сумата от 1.20 лева - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.09.2016 г.
до 30.08.2019 г. като погасени по давност, като е ОТХВЪРЛИЛ предявените
искове както следва: искът за главница за доставена топлинна енергия за
1
разликата над сумата от 1 590.10 лева до пълния предявен размер от 3 151.22
лева и за периода от 26.11.2016 г. до 30.04.2018 г.; искът за главница за
дялово разпределение за разликата над сумата от 4.35 лева до пълния
предявен размер от 31.44 лева и за периода от 26.11.2016 г. до 30.04.2018 г.;
искът за обезщетението за забава за разликата над сумата от 458.37 лева до
пълния предявен размер от 671.41 лева; искът за обезщетението за забава
върху главницата за дялово разпределение за разликата над сумата от 1.20
лева до пълния предявен размер от 6.39 лева.
Със същото решение „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на К. С. Г. сумата
от 146.88 лева - разноски за първоинстанционното производство по
съразмерност, а на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА на адвокат Д. Н. Д.
от АК - гр. Благоевград възнаграждение в размер на 159.62 лева. К. С. Г. е
осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 46.79 лева - разноски за
първоинстанционното производство по съразмерност.
Недоволна от решението в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е
останала ищцата К. Г., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при
твърдения за неправилност и необоснованост. По-конкретно поддържа, че
първоинстанционния съд неправилно е приложил института на погасителната
давност. Претендира се отмяна на решението и уважаване изцяло на
предявения отрицателен установителен иск.
Въззиваемата страна „Т.С." ЕАД е депозирала молба от 20.10.2022 г., с
която иска съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба
и да потвърди обжалваното решение изцяло като правилно и
законосъобразно; да се даде ход на делото в отсъствие на процесуален
представител на въззиваемата страна; да се присъдят направените разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение. Прави се искане да не се
присъжда адв.възнаграждение на въззивника, евентуално се прави възражение
за прекомерност на същото.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
2
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение,
поради което, на основание чл. 272 ГПК не излага собствени мотиви, а
препраща към мотивите на СРС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. С. Г. с искова молба от
29.12.2010 г., с която срещу “Т.С.” ЕАД е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: сумата от 3 151.22
лева - главница за начислена топлинна енергия за топлоснабдено жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № ******* за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.; сумата от 671.41 лева - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 30.08.2019 г.;
сумата от 31.44 лева - главница за дялово разпределение за периода от
01.08.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата от 6.39 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.09.2016 г. до 30.08.2019
г.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на
материалния закон първостепенния съд приема за установено, че част от
3
задълженията на ищцата са погасени по давност.
Извода на СРС е и в съответствие с разясненията, дадени с ТР № 3/2011
г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно което понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно,
настоящият съдебен състав приема, че вземанията на “Т.С.” ЕАД съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните/, давността тече от деня на падежа. В частност
задълженията на ищцата за заплащане на стойността на доставените топлинни
услуги са възникнали като срочни.
С предявяването на иска се смята, че давността се прекъсва съгласно чл.
116, б.„б.”, пр. 1 ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е
прекъсната, считано от датата на подаване на иска - 26.11.2019 г.
Следователно, задълженията за периода от 26.11.2016 г. до 30.04.2018 г.
включително са погасени по давност, поради което и правилно съда е уважил
иска за главница за сумата от 1 590,10 лв. за периода от 01.05.2015 г. до
25.11.2016 г., а до пълният предявен размер от 3 151, 22 лв. искът е бил
отхвърлен, като погасен по давност.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че предявяването на
отрицателен установителен иск не прекъсва давността.
След предявяването на отрицателния иск от длъжника, кредиторът нито
може да предяви положителен установителен иск, че вземането му не е
погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение, нито
може да изисква извършване на изпълнителни действия. Поради това
предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането
е погасено по давност, при поддържано от ответника насрещно възражение за
неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след
4
предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен
положителен иск със същия предмет, нито да предприема действия за
принудително изпълнение. Прекъсването е под условие - ако с влязло в сила
решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл. 116,
б. "б. " вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Съответно, когато се отхвърля отрицателен
установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което
ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право
белези - правопораждащ факт и съдържание. От това следва, че в
разглеждания случай решението, с което се отхвърля отрицателния иск на
длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност,
установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по
давност и съществува правото на принудително изпълнение (т.е. - съществува
изпълняемо право), като от влизане в сила на отхвърлителното съдебно
решение започва да тече нова давност - чл. 117, ал. 2 ЗЗД /арг. Решение № 257
от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III ГО, ГК/.
Поради изложеното изводът на СРС за основателност на иска за сумите
от 1 590.10 лева - главница за периода от 01.05.2015 г. до 25.11.2016 г.; сумата
от 458.37 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 14.09.2016 г. до 30.08.2019 г.; сумата от 4.35 лева - главница за
дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г. до 25.11.2016 г.; сумата от
1.20 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.09.2016 г. до 30.08.2019 е законосъобразен.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на въззивникът не следва да бъдат присъдени
сторените в производството съдебни разноски.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20051136 от 23.02.2021 г. по гр.д. №
68332/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 34 състав, вкл. в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
5
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6