Решение по дело №4823/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 369
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Димитрова Банкова
Дело: 20224430104823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Плевен, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Д.а Банкова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело №
20224430104823 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело № 4823 по
описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е ИМ от П. Х. В. против „С.К.К.Г.“АД, в която се твърди,
че е сключен Договор за потребителски кредит от ***., със „С.К.К.Г.“
АД.Твърди се, че съгласно Договор за потребителски кредит от ***., ищцата
следва да върне сумата в общ размер на *** лева, при сума на получаване ***
лева, при ГПР от ***, както и ГЛП от ***, при срок на кредита от 12
месеца.Съгласно §7 от Договор за потребителски кредит от ***.,
кредитополучателят в случай, че в срок от 3 дни от подписване на настоящия
договор за кредит, не предостави едно от изброените обезпечения в §6 от
същия договор, дължи неустойка в размер на *** лева, разсрочена на 12
месечни вноски, всяка в размер на *** лева.Счита, че клаузата на §7 от
Договор за потребителски кредит от ***, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на *** лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от
ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и на основание чл. 146
ал.1 от ЗЗП.
Развива следните съборажения:
1
На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.З-то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС
/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.
№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез
която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД
също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на, добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.В
допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в §7 от Договор за
потребителски кредит от ***, е ншцожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата
която се претендира чрез нея в размер на *** лева е в размер на 2/3 от сумата
на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В
настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка,
изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.Именно и
въз основа на това, така уговорената клауза в §7 от Договор за потребителски
кредит от ***., е нищожно като противоречаща на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
2
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит; да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
клаузата на §7 от Договор за потребителски кредит от ***, според които се
дължи неустойка в размер на *** лева при неосигуряване в 3-дневен срок от
датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009г, ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната клауза на §7 от Договор за потребителски кредит от ***,
в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и *** от
извлечение от протокол *** на заседание на КЗП от ***г. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да
доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и
решение № *** г. на ОС - П. по в. гр. д. *** г. Последователна е и практиката,
че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
3
обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави: Решение ***г., на ВКС по ъдЛ ***г., II т.о, Решение № ***г.,
на Окръжен съд П. по в.гр.д. ***г.
На следващо място, при условията на евентуалност, счита че клаузата
на §7 от Договор за потребителски кредит от ***., предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на *** лева е нищожна на основание чл.146 ал.1 от
ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на §7 от
Договор за потребителски кредит от ***., не се явява индивидуално
уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за
потребителски кредит от ***г., по безспорен начин се установява, че клаузата
на §7 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят
върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този
смисъл е и Директива *** на Съвета от ***г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори.
Въз основа на гореизложеното, моли съда да обяви за нищожна ,
клаузата на §7 от Договор за потребителски кредит от ***,сключен между
страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на *** лева, на
основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП
и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.Претендира разноски.
По делото не е постъпил отговор от страна ответника.
Съдът като съобрази становището на ищеца и представените по делото
писмени доказателства, прие за установено следното:
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му
преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до
съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по
определението*** на съда от ***г., не изпраща представител в с.з., за което е
редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
4
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно
заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет на делото е
вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239,
ал.1 от ГПК.
Следва да се присъдят и направените от ищцата разноски в размер на
50лв. заплатена д.т., както и адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния й представител на осн.чл.38 от ЗА – в размер на ***
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, клаузата на §7 от Договор за потребителски
кредит от ***., сключен между страните П. Х. В., ЕГН********** и
„С.К.К.Г.“АД, със седалище и адрес на управление ***, ***, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на *** лева, на основание чл. 26, ал.1, пр.З
от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване на
нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24
от ЗПК.
ОСЪЖДА на осн чл.78, ал.1 от ГПК „С.К.К.Г.“АД, със седалище и адрес
на управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. В., ЕГН**********,
направени деловодни разноски в размер на 50лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.38 от ЗА „С.К.К.Г.“АД, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. В. М. от гр.П., бул.“***, АК-П.,
като процесуален представител на П. Х. В., ЕГН**********, сумата ***,
представляваща адвокатско възнаграждение, което да се изплати по банковата
сметка на адв.Д. В. М., ***., „***“АД.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6