Р Е Ш Е Н И Е
№ III-309, 09.09.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на двадесет и пети август
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия
Красен Вълев в.гр.д.№ 1858 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 505 от 06.02.2020 г. по гр.д. №1626/ 2019 г. на Районен съд-Бургас „Застрахователно
дружество Евроинс” АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Евгени
Светославов Игнатова и Румяна Гешева Бетова – изпълнителни директори, е осъдено
да заплати на М.Д.М. , ЕГН **********, гр. Б., ул. „Д.” № *, вх. *, ет. *, ап.
*, сумата от 13600лева/ тринадесет хиляди и шестстотин лева/ , представляваща
остатък от дължимото застрахователно обезщетение за действително претърпени
вреди по застрахователна полица № 02600100000257/ 23.08.2017г. - „Каско на
плавателни съдове”, във връзка с настъпило на 07.10.2017г. в Пристанище „Марина
Порт Созопол” застрахователно събитие по отношение на моторна яхта тип „Zefir
5”, рег. № БС- 2057, с име „Свобода 7”, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.02.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като за сумата от 100.00лева/ сто лева/ до пълния претендиран размер на
главницата от 13700лева/ тринадесет хиляди и седемстотин лева/ искът е
отхвърлен като неоснователен.
С
решението „Застрахователно дружество Евроинс” АД, е осъдено да заплати на М.Д.М.
, сумата от 1435.55лева/ хиляда четиристотин тридесет и пет лева и петдесет и
пет стотинки/, представляваща дължимата законна лихва за забава , поради
неплащане на дължимото застрахователното обезщетение, за периода от
08.02.2018г. до 22.02.2019г., като за сумата от 10.55лева/ десет лева и
петдесет и пет стотинки/ до пълния размер от 1446.10лева/ хиляда четиристотин
четиридесет и шест лева и десет стотинки/ искът е отхвърлен като
неоснователен.
„Застрахователно
дружество Евроинс” АД, е осъдено да заплати на М.Д.М. и сумата от 875.01лева /осемстотин
седемдесет и пет лева и една стотинки/ съдебно- деловодни разноски по делото,
както и да заплати на адв. Петър
Киряков, АК София, с адрес : гр. София, ул. „Христо Ботев” № 21, ет. 1, оф. 3,
сумата от 981.07лева/ деветстотин осемдесет и един лева и седем стотинки/
адвокатско възнаграждение , определено на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
3 от ЗА.
С
Определение №3357 от 26.05.2020 г. по гр.д. №1626/ 2020 г. на Районен
съд-Бургас е оставено без уважение искането на „Застрахователно дружество
Евроинс” АД за изменение на решението в частта за разноските.
Постъпила
е въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с която се обжалва Решение
№ 505 от 06.02.2020 г. по гр.д. №1626/ 2020 г. на Районен съд-Бургас в частта,
която са уважени исковете на ищеца М.Д.М..
В
депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че не е доказано настъпване на застрахователното събитие, както и че
същото представлява покрит риск. Излагат се съображения, че събитието не е
настъпило по начина, описан в исковата молба. Като спорен се определя
механизма, а именно дали лодката е потънала заради бурята. Сочи се, че според
справката от НИМХ към БАН на 07.10.2017 г. са измерени максимален вятър с
посока североизток и скорост 16 м/сек. и максимално вълнение от 3 бала. Въз
основа на това се правят следните изводи: не посочената дата не е имало дъжд, а
само вятър и слабо вълнение; лодката е намерена сутринта, а вятърът е бил през
деня, като ако датата на потъването е 07.10.2017 г. то причина за това не е
бурята, която е на следващия ден; рутинния обход на служителя на пристанището
едва ли е направен по време на бурята; на следващия ден е имало валеж от дъжд,
но без вятър; процесната яхта е единствения плавателен съд, който е бил
потопен; на стр. 6 от протокола от с.з. от 04.07.2019 г. св. М. е посочил, че
за него няма обяснение защо лодката е потънала.
На следващо място се
твърди, че лодката разполага с оборудване, което да я предпазва от потапяне, а
именно с покривало и автоматична помпа за изхвърляне на навлязла вода. Прави се
позоваване на показанията на св. М. и на изводите на вещото лице относно
покривалото и помпата.
Оспорва се като
причина за инцидента и силното вълнение, като се прави позоваване на справката
от НИМБХ, че то не е било силно и се излагат съображения за защитни съоръжения
на пристанището, които предпазват от вълново въздействие.
Оспорват се изводите
на вещото лице за причината на инцидента, като се сочи, че експертизата не
следва да се кредитира, доколкото изводите в нея са опровергани напълно- не са
налице доказателства, че помпата е работила, дъжд не е валял на 07.10.2017 г.,
а в пристанището не е имало вълнение.
Претендират
се разноски.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от М.Д.М., чрез адв. Петър Киряков от САК. С
отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска решението на
Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
Сочи се, че ищецът и ответникът са били обвързани
от валидно сключен застрахователен договор с покритие „Каско“ за моторна яхта
тип „ZEFIR 5” с регистрационен № БС-2057 с име „Свобода 7“, като по време на
действието на договора е реализиран покрит застрахователен риск по отношение на
застрахованото имущество. Относно настъпването на застрахователното събитие се
прави позоваване на свидетелските показания на св. М. М. и П.Е..
Твърди се, че изготвеното
заключение е подробно, мотивирано и обосновано. Сочи се, че ответникът не е
оспорил заключенията, въпреки предоставената му процесуална възможност в
проведеното открито съдебно заседание на 14.11.2019г., а изложеното във
въззивната жалба твърдения не засягат правилността на заключението.
Излагат се
съображения, че е доказано от страна на ищеца настъпването и механизма на
застрахователното събитие, стойността на нанесените щети и наличието на покрит
застрахователен риск, като ответникът не е представил доказателства
опровергаващи настъпването на застрахователното събитие.
Определя се като спорен
единствено размера на дължимото обезщетение, като се прави позоваване на заключенията
на вещото лице по въпросите касаещи размера на вредите, съответно размера на
дължимото обезщетение и се сочи, че заключението в тази част също не е оспорено
от ответника.
Въвеждат се доводи за
правилност на първоинстанционното решение като с е твърди, че са налице
законовите предпоставки на чл. 408 от КЗ, необходими за уважаването на иска.
Посочена е съдебна практика.
Претендират
се разноски.
Постъпила е и частна
жалба от „Застрахователно дружество Евроинс” АД срещу Определение №3357 от 26.05.2020 г. по гр. д. №1626/
2020 г. на Районен съд-Бургас. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл.
38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата за оказване на безплатна правна помощ.
Твърди се, че ищецът по делото не е материално затруднен, процесната лодка
представлява луксозна вещ, липсва искане за освобождаване от такси и разноски
по делото, както и декларация за имуществено състояние.
В срока по чл. 276,
ал. 1 от ГПК е постъпил и отговор на
частната жалба от М.Д.М., чрез адв. Петър
Киряков. Твърди се, че действително М.М. е материално затруднен, сторил е
множество разноски както по съдебното производство, така и по съхраняване на
уведеното имущество. Сочи се и, че адвокатът има законоустановено право да
указва безплатна правна помощ на определен кръг лица.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Частната жалба е
допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.275, ал.1
от ГПК срещу акт по чл. 274, ал. 1. т. 1 от ГПК подлежащ на инстанционен
контрол и отговаря на изискванията на чл. 275,ал. 2 във вр. с чл.260, ал.1,
т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет
на въззивно обжалване е Решение № 505 от 06.02.2020 г. по гр.д. №1626/ 2020 г.
на Районен съд-Бургас в осъдителната част. В останалата част, то не е обжалвано
и е влязло в сила.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
решение е допустимо и валидно, доколкото
е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия
делото съдия.
Производството пред Районен
съд – Бургас е образувано по искова молба на М.Д.М. срещу „Застрахователно дружество
Евроинс” АД, като след измененията на исковете се претендира осъждане на
ответника за сумата от 13700 лева,
представляваща остатъка от дължимото застрахователно обезщетение за
действително претърпените вреди по застрахователна полица №
02600100000257/23.08.2017г., във връзка с настъпило на 07.10.2017г.
застрахователно събитие по отношение на моторна яхта тип „Zefir 5”, рег. № БС-
2057, с име „Свобода 7” в Пристанище „Марина Порт Созопол”, ведно със законната
лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на
вземането. Претендира се и сумата от 1446.10
лева, представляваща дължимата законна лихва за забава поради неплащане на
дължимото застрахователно обезщетение за периода от 08.02.2018г. до
22.02.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор, с който ответникът е оспорил предявената
претенция
Предявени са искове
с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Безспорно е
установено по делото наличието на застрахователно правоотношение между страните
по застрахователна полица №02600100000257 от 23.08.2017 г. за застраховка
„Каско на плавателни съдове“/л. 8 от делото на БРС/, от която е видно че
процесният плавателен съд е застрахован при ответното дружество със срок на
застраховката 30.11.2017 г. за
застрахователна стойност от 25 000 лева. Видно от чл. 2 от приложимите
общи условия към договора/л.9-12 от делото на БРС/ застраховката покрива пълна загуба/реална или
конструктивна/ на яхтата, както и частични материални щети, настъпили при или в
резултат на покрития риск потъване. В чл.2.2. от общите условия изчерпателно са
посочени изключенията от застрахователното покритие.
Приложена е
преписка между застрахованото лице и застрахователя/л. 14, 46-48 от делото на
БРС/, видно от която М.М. е претендирал заплащане на застрахователно
обезщетение за настъпило на 07.10.2017 г застрахователно събитие в размер на
19737,85 лева, а застрахователното дружество е заплатило сумата от 3 275
лв., като е посочило, че тази сума е заплатена по целесъобразност, без да е
налице правно основание. Поддържано е, че съгласно чл. 2.2.1 от ОУ не подлежат
на обезщетяване вреди, произлезли от конструктивен дефект или собствен
недостатък на плавателния съд, а като такъв се сочи несработването на
отводнителната помпа на яхтата. Допълнително е посочено, че съгласно чл. 2.2.9
от ОУ не подлежат на застрахователно обезщетение вреди, причинени от груба
небрежност, а като такава е посочена липсата на покривало върху моторната яхта.
От приложеното
писмо на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН/л. 14 от
делото на БРС/ се установява, че на 07.10.2017 г. в синоптична станция в гр.
Бургас са измерени максимален вятър с посока североизток и скорост 16 м/сек. и
максимално вълнение 3 бала. Установява
се и, че на 08.10.2017 г. в синоптична станция в гр. Бургас е измерен валеж от
дъжд с количество 51.9 л/кв.м.
Пред районния
съд са разпитани свидетелите М. С. М. и П. С. Е.. Свидетелят М. сочи, че се
занимава с ремонт на лодки и яхти в Марина Порт Созопол. Свидетелят не може да
посочи точната дата на процесното събитие. М. разказва, че сутринта е минал
покрай пристанището , където яхтата била, завита с платнище. Времето било лошо,
валял дъжд. Около 09.30часа от пристанището уведомили М. , че яхтата е
потънала. Около 17.00часа М. се завърнал на пристанището. Преди това водолазите
били извадили яхтата от водата. М. бил изтеглил плавателния съд с колесар, а
след това източил водата и започнал да осушава двигателя. Свидетелят извършил
няколко процедури свързани с двигателя и останалите части на яхтата, но успял
да съхрани само една част от тях, по – точно двигателя, който успял да запази и
консервира. Свидетелят сочи, че осушителните помпи на лодката са работели,
което той лично бил изпробвал и проверил. По яхтата нямало пробойни. Свидетелят
сочи, че лодката е имала покривало сутринта, когато е била видяна на кея, а
вечерта, когато е извършвал дейността по запазването й по нея не е имало следи
от покривалото. Свидетелят П.Е.
разказва, че работи като водолаз в гр. Созопол. На процесната дата бил извикан
, за да извади яхтата от водата. Свидетелят сочи, че двигателят на плавателния
съд бил изцяло под вода. Наложило се да се използват парашутни балони с въздух.
След като яхтата била надигната, започнала работа по източване на водата от
нея. Свидетелят сочи, че дълбочината на мястото , където лодката е потънала е
2,5-3,00метра. В деня на потъването времето било лошо, имало буря, валял дъжд.
В последващите действия по източване на водата и осушаването й Е. не бил
участвал.
По делото пред
БРС са назначени съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, по които са представени заключения от вещото лице инж. Радостин С..
Заключенията на вещото лице са обективно и компетентно изготвени от лице,
притежаващо специални знания, и няма основание да не бъдат поставени в основата
на доказателствените изводи на съда. Вещото лице е приело, че причините за
потъването на яхтата са неблагоприятните метеорологични условия. Всички
увреждания са настъпили в следствие на разразилата се буря , силен вятър и
дъжд. Последвало е потапяне на лодката под водата, вследствие на което са се
увредели всички описани части, агрегати и детайли от оборудването на яхтата.
След изваждането на лодката не са установени механични нарушения по целостта на
корпуса – пробойни или счупени части от борда и от корпуса на плавателния съд.
Вещото лице сочи, че освен падналия дъжд, друга възможна причина е силното
клатене на яхтата по време на бурята, лошата устойчивост на съда , което
пораждало възможност за напълване с вода на отсека , в който се е намирал
акумулатора на плавателния съд. При спиране на акумулатора се преустановява и
работата на аварийната помпа, което водело до напълване на яхтата с вода. Няма
данни яхтата да е имала технически неизправности към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Вещото лице определя действителната пазарна стойност
на яхтата в размер на 25 000 лева, а необходимите разходи за ефективно
отстраняване на вредите по яхтата и превеждането ѝ в мореходно състояние
в размер на 15 975 лева. Детайлно са описани увредените части и
компоненти, както и нужните материали за възстановяването на плавателния съд –
ремонт и подмяна на цялата тапицерия, подмяна на аудиосистемата, подмяна на
високоговорители, подмяна на навигационната система, подмяна на клаксон ,
подмяна на електроинсталация, подмяна на УКВ „ICOM”, подмяна на акумулатор, ремонт на двигател с
части, допълване с масло на двигателя. Дадено е заключение, че средната цена на
стойността за ремонт на двигателя на яхтата възлиза на сумата от 900 лева.
Изложено е, че
пристанището разполага с изградени кейови съоръжения, с което е осигурена
защитата му от вълново въздействие, вкл. при лоши и екстремни метеорологични
условия. Защитата се състои и от естествените условия на Созополския залив,
острова „Св. Кирик” и вълнолома изграден до него, както и вътрешния вълнолом.
Понтоните и фингърите са изградени съобразно нормативните изисквания. Не може
да се отговори категорично и еднозначно до каква степен е защитено пристанището
при лошо време и до колко бала вълнение. Измерена е дълбочината на мястото,
където е била потънала яхтата- 3.20м.
Въз основа на
така изложената фактическа обстановка въззивната инстанция стига до идентични
изводи с районния съд, а именно наличие на застрахователно правоотношение,
настъпване на застрахователно събитие по покрит риск, както и вреда на
застрахованото имущество в размер на 16 975 лева.
Въззивната
инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност
на предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ и
липса на основания за отказ да се плати застрахователното обезщетение, които са
формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка. Въззивния
съд намира тези изводи на районния съд за правилни и в съответствие със закона,
поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК и по този начин същите стават част и от въззивното решение.
По изложените
във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд,
следва да се отбележи следното:
Настъпването
на застрахователното събитие на 07.10.2017 г.-потъването на яхтата се доказва
категорично от събраните по делото доказателства, а именно от показанията на
разпитаните свидетели М. С. М. и П.С.Е.. В кореспонденцията между страните преди
образуването на делото е налице и извънсъдебно признание на този факт.
Безспорно потъването на плавателно средство е покрит риск съобразно приложимите
общи условия към застрахователната полица.
Неоснователно
е възражението, че не датата /07.10.2017 г./ не е имало дъжд, а само вятър и
слабо вълнение. Действително в справката от НИМХ е посочено, че на че на
08.10.2017 г. в синоптична станция в гр. Бургас е измерен валеж от дъжд с
количество 51.9 л/кв.м., но в същата справка е конкретизирано, че измерванията
на количеството валежи се извършват всяка сутрин в 7.00 ч., като измереното
количество е за предходните 24 часа., т.е. количеството от 51.9 л/кв.м. за
относими за предходния ден, а именни 07.10.2017 г.
Ирелевантно е
дали процесната яхта е единствената потънала или не, доколкото основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя е именно застрахователно събитие
по отношение на застрахованото имущество.
Показанията на
св. М. в частта, в която същият сочи, че няма обяснение защо лодката е потънала
се ценят от съда, но именно за изясняване на механизма на потъването на яхтата
е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е констатирало, че на са
налице конструктивен дефект или собствен недостатък на плавателния съд, а
отводнителната помпа е работеща. Като евентуална причина за нейния отказ се
сочи намокрянето на акумулатора, което е в причинна връзка с лошата
метеорологична обстановка. Правилен е
извода на районния съд, че няма отказа на отводнителната помпа да е по
техническа причина, която да попада в изключенията на застрахователя и за
нейното възникване ищецът да е допринесъл с поведението си.
Настоящата
инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника, че оставянето на плавателното
средство без покривало представлявало проява на груба небрежност, тъй като
застрахованият не бил предприел всички необходими мерки за опазване на процесната
яхта от потъване и това изключвало отговорността на застрахователя.
Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ, застрахованият е длъжен да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки. В нормата на чл. 395, ал. 3 КЗ е предвидено, че при
неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят има право да прекрати
застрахователния договор, но само ако не е настъпило застрахователно събитие.
За случаите, в които е настъпило застрахователно събитие, са приложими нормите
на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 КЗ. Според чл. 395, ал. 4, изр. 1 КЗ, при
настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал.
1 и само ако изрично е предвидил това в договора, а в изр. 2 на същата алинея е
предвидено, че ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено
като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали
застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Но с
разпоредбата на чл. 395, ал. 5 КЗ е постановено, че независимо от ал. 4
(наличието на основание за отказ или намаляване на обезщетението)
застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на
задължението на застрахования по ал. 1 не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида
или размера на вредата.
С оглед така
дадените законодателни разрешения, за съда се налага извода, че правото на
застрахователя да откаже плащане, респ. намаляване на застрахователното
обезщетение е обусловено и поставено в зависимост от наличието на
причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Само в случай, че
конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или допринесло за
настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да заплати обезщетение,
респ. да намали неговия размер. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС,
постановена по КЗ (отм.); – Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г.
на ВКС, І т. о., Решение № 207/13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. на ВКС, ІІ
т. о., Решение № 168/2016 г. по т. д. № 2284/2014 г. на ВКС, II т. о и др., в
които е прието, че настъпването на обстоятелства, свързани с поведението на
застрахования, които са били визирани в застрахователния договор, респ. в
общите условия към него като изключен застрахователен риск, сами по себе си не
са основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, а следва да
бъде преценено дали това поведение на застрахования се намира в причинна връзка
с настъпването на застрахователното събитие, с увеличаване размера или обхвата
на вредите или препятства доказването им, като застрахователят следва да докаже
пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение
на застрахования като значително с оглед на неговия интерес. Посочената
практика, макар и постановена при действието на КЗ (отм), напълно съответства
на нормите на КЗ от 2016 г. – чл. 395 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, които също
въвеждат изискването за наличие на причинна връзка между поведението на
застрахования и настъпилото застрахователно събитие като основание за правото
на застрахователя да откаже или да намали обезщетението – чл. 395, ал. 5 КЗ.
С оглед
събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира за неоснователно
поддържаното във въззивната жалба възражение за наличие на груба небрежност в
поведението на ищеца, което изключвало отговорността на „Застрахователно
дружество Евроинс” АД. Районният съд е изложил мотиви, че плавателния съд е бил
технически изправен при сключване на застраховката, държан е под надзор на
пристанище със защитни съоръжения при осигурени условия за това, като не е
налице причинна връзка между поведението на застрахования и застрахователното
събитие.
Ето защо с
настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото на 07.10.2017
г. потъване на яхтата, при което застрахованото плавателно средство е претърпяло
повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал. 1 от КЗ – да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования
имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Районният съд законосъобразно е възприел заключението
на приетата по делото СТЕ, според която действителната стойност на увреденото
имущество е 16875 лева, отчел е изплащането на сумата от 3275.00лева, и приел, че главният иск е
доказан по основание и размер за сумата от 13600 лева.
С оглед
основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за лихва
за забава, която в случая се дължи за периода от 08.02.2018г. до
22.02.2019г и възлиза в размер на 1435.55лева,
изчислен по реда на чл. 162 ГПК. Ето защо, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен и доказан в претендирания размер.
Ккато взе предвид, че направените от страна на
настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които
е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският
окръжен съд намира, че то следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на ответната страна по въззивната жалба – М.Д. М. да му бъдат присъдени и направените
по делото разноски в размер на 1000 лева, съобразно приложения списък.
С оглед
потвърждаването на първоинстанционното решение се сбъдва вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на частната жалба срещу Определение №3357 от 26.05.2020
г. по гр. д. №1626/ 2020 г. на Районен съд-Бургас, постановено по реда на чл.
248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Ако адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38,
ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Твърденията за осъществяване на
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на
основание сключен договор за правна защита и съдействие, с който са
предоставени процесуални права на адвоката пред съда е достатъчно основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение. / в т.см. Определение № 85 от
14.03.2016 г. по гр. д. № 5320 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/
Съгласно
закона и създадената непротиворечива практика, която и настоящият съдебен
състав споделя / Определение № 395/9.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г. на
ВКС, ІІ т. о. , Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019
г., II г. о., ГК/, при произнасяне на съда по отговорността на разноските,
последният не може да обсъжда и проверява дали действително е налице посоченото
в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна
правна помощ.
Ето защо
обстоятелството дали ищецът е материално затруднено лице не подлежи на
изследване, частната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното
определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното и на основание на основание чл. 271, изречение I-во от ГПК и чл. 278, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 505
от 06.02.2020 г. по гр.д. №1626/ 2019 г. на Районен съд-Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№3357 от 26.05.2020 г. по гр. д. №1626/ 2019 г. на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Евроинс” АД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Христофор
Колумб” № 43, представлявано от Евгени Светославов Игнатова и Румяна Гешева
Бетова – изпълнителни директори, да
заплати на М.Д.М. , ЕГН **********, гр. Б., ул.
„Д.” № *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 1000
лева /хиляда лева/, представляваща разноски, направени пред въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
Председател:
Членове: