Р Е Ш Е Н И Е
№2050
гр. Пловдив, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Събина Стойкова
като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
адм. дело № 2256 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано е по жалба на П.М.Б.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Г., срещу
Решение № 2153-15-225/22.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ –
Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна
жалба вх. № 1012-15-280/20.07.2023 г., допълнена с жалба вх. № 1012-15-280#2/04.08.2023 г. срещу разпореждане №
151-00-876-6 от 11.07.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получено парично
обезщетение за безработица в размер на 1 765,28 лв. – главница и 37,10 лв.
– лихва.
В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с
него разпореждане са незаконосъобразни, тъй като са издадени при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на
материалния закон. Излагат се доводи, че решението е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, без административният орган да е събрал всички
необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая. Посочва
се, че административният акт е издаден при липса на мотиви. Поддържа се, че по отношение на жалбоподателя са налице материалнотоправните предпоставки по чл.
54а КСО за придобиване на право на обезщетение за безработица, при наличие на
безспорни данни за внесени осигурителни вноски във фонд
"Безработица", въпреки
допуснатата неточност при подаване на данните за осигуреното лице в НАП
/първоначално са подавани с код 01 – като за трудово правоотношение по чл. 4, ал.
1, т. 1 от КСО, вместо с код 10 - като за лице, упражняващо трудова дейност по
възложен договор за управление и контрол/. Също така се посочва, че решаващият орган
неправилно се позовава на разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5, чл. 140, ал. 4
и чл. 141 от ТЗ, тъй като дейността, която управителя извършва и за която
подлежи на осигуряване, може да бъде прекратена много преди вписването на това
обстоятелство в ТР, както било и в конкретния случай. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане, както и присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Г., който ангажира допълнително писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си, представя и писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна:
Административното производство е започнало по
Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от 23.01.2023 г., подадено чрез директора на Дирекция „Бюро по труда – Пловдив“ от П.М.Б.. Представена е заповед № 2/17.01.2023 г., издадена от осигурител „БЕББА2016“
ЕООД с ЕИК ********* за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 17.01.2023 г.
С Разпореждане № 151-00-876-1/31.01.2023 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица, във
връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, е отпуснато ПОБ за период от 17.01.2023 г. до
16.09.2023 г. в размер от 25,96 лв. на работен ден.
С
разпореждане № 151-00-876-2 от 31.01.2023 г. на длъжностното лице по чл. 54ж,
ал. 1 от КСО, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54г, ал. 1 от КСО,
е спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица, считано от
17.01.2023 г. за периода, през който е дължимо на лицето обезщетение за
оставане без работа на основание чл. 222 от КТ.
Във
връзка с подадено повторно от г-н Б. заявление вх. №
611-1332/21.02.2023 г. за получено обезщетение за оставане без работа по КТ,
производството по изплащане на ПОБ е възобновено с разпореждане №
151-00-876-3/23.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица за
периода от 17.02.2023 г. до 16.10.2023 г., като дължимите суми за ПОБ са изплатени
по декларирана от лицето банкова сметка.
***трол
по изплащане на ПОБ на жалбоподателя е установено, че има грешно подадени данни
в регистъра на осигурените лица (РОЛ), представляващи некоректно подадени данни
за м. февруари 2023 г. До Управителя на осигурителя е изпратено писмо изх. №
1029-15-8539/20.03.2023 г. от Ръководителя на осигуряването за безработица за
извършване на корекция на подадените данни. При проверка в РОЛ за наличие на
извършена корекция от осигурителя, във връзка с изпратеното писмо, е
установено, че осигуряването на Б., ЕГН ********** за периода от май 2018 г. до
декември 2022 г., е на основание договор за управление са на ново подадени данни с вид осигурен 10
(за управители на търговски дружества). Корекцията е разрешена след извършена
проверка на верността на данните за П.М.Б., и основанието за
подаването им, и е приключила с
констативен протокол № КВ-5-15-01246063/02.12.2022 г. на контролен орган на ТП
на НОИ - Пловдив. Извършена е и справка в Търговския регистър и регистъра на
ЮЛНЦ, с която е установено, че към 04.07.2023 г. П.М.Б. фигурира като вписан
управител по договор за управление с “БЕББА 2016'’ ЕООД, ЕИК *********.
По
повод последвало второ заявление с вх. № 1058-15-266/15.05.2023 г. от “БЕББА
2016" ЕООД с искане за корекция на
данни в РОЛ, са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-01376309/09.06.2023
г. за заличаване на данни подадени с декларация обр. 1 за периода от 01.01.2022
г. до 31.01.2022 г. с вид осигурен 01 (работници и служители, осигурени по чл.
4, ал.1, т. 1 от КСО), и за подаване на основни такива с вид осигурен 10 (за
управители на търговски дружества).
Във
връзка с постъпилите в сектор „КП-1“ при ТП на НОИ - Пловдив констативен протокол
№ КВ-5-15-01246063/02.12.2022 г. от извършена проверка по разходите на ДОО и
задължителни предписания, съдържащи информация за заличаване на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от “БЕББА 2016” ЕООД за П.М.Б., за периода от
29.05.2018 г. до 31.10.2022 г. и с оглед на наличните данни в ТРРЮЛНЦ е
извършена нова преценка на правото на ПОБ на жалбоподателя по заявление с per.
№ 151-00-876/23.01.2023 г. Издадено
е разпореждане № 151-00-876-4/05.07.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив, е което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1
от КСО е отменено първоначално издаденото разпореждане №
151-00-876-1/31.01.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив за отпускане на ПОБ. С последващо разпореждане №
151-00-876-5/05.07.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 54ж. ал. 1 и във връзка е чл. 54а, ал. 1,
т. 3 от КСО е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от Б. по
заявление вх. № 151-00-876/23.01.2023 г. Като
основен мотив за отказ за отпускане на ПОБ, е посочено неизпълнението на
условията на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като на жалбоподателя не са
прекратени правомощията му като управител на фирма „БЕББА 2016“ ЕООД, ЕИК
*********.
На
основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка е чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено и
процесното разпореждане № 151-00-876-6/11.07.2023 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за възстановяване от П.М.Б.
на неоснователно изплатени суми, представляващи недобросъвестно получено ПОБ за
периода от 17.02.2023 г. до 31.05.2023 г., в размер на 1.765.28 лв. главница и
лихва в размер на 37,10 лв. Разпореждането е оспорено от Б. по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
С Решение № 2153-15-225/22.08.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждане № 151-00-876-6/11.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Решаващият орган е
мотивирал акта си с обстоятелството, че жалбоподателя не е заличен като управител на „БЕББА2016“ ЕООД, ЕИК*********
към
датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ - 23.01.2023 г., както и към момента
на постановяване на решението, и липсва прекратяване на осигуряването. Приел е, че
дори и дружеството, на което е управител, няма дейност и доходи, то не е налице
прекратяване на осигуряването, а прекъсване на осигуряването, което не поражда
права по чл. 54а от КСО, тъй като в тази разпоредба изрично е въведено
прекратяване на осигуряването, като изискване за възникване право на ПОБ.
В хода на съдебното производство е приета
административната преписка, както и допълнително ангажирани доказателства от
юрк. С. във връзка с компетентността на длъжностното лице по
чл. 117 от КСО, както и доказателства представени от адв. Г. в подкрепа на твърденията си – договор за наем от
30.04.2023 г. с който е отдаден под наем
обект, който е използван за сладкарски цех от жалбоподателя за неговата дейност; разписка за капаро от 01.03.2023 г.
за
отдаване под наем на същия обект; искане за закриване на разплащателната банкова
сметка ***; извлечения от касовия апарат на дружеството.
Представените писмени доказателства от адв. Г. в с. з. на 18.10.2023 г. съдът намира за неотносими към предмета на
делото доколкото чрез тях се констатират отново факти и обстоятелства, които
са
ирелевантни за преценката на правото на ПОБ, доколкото спорът е
свързан с наличието на предпоставката по чл. 54, ал. 1, т. 3 КСО.
Съдът не установи допуснати в хода на
административното производство по издаване на обжалваното решение и на
потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Противно на доводите в жалбата, съдът намира, че
решението отговаря на изискването за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. В оспореното решение са посочени последователно извършените действия,
изложени са фактически и правни изводи. Произнасянето
на органа е ясно формулирано. От обстоятелствената част става ясно, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за липсата на предпоставките за отпускане на парично
обезщетение за безработица, поради наличие на основанието по чл. 54а, ал. 1, т.
3 КСО. Подробно мотивирано е и разпореждането издадено от длъжностното лице
по чл. 54ж от КСО с установяване, че
жалбоподателят към датата на подаване на заявлението за отпускане
на ПОБ в ТРРЮЛНЦ не е заличен като управител на „БЕББА
2016“ ЕООД, поради което не е налице прекратяване на
осигуряването.
Спорният по делото въпрос е дали
липсата
на заличаването на Б. като управител на „БЕББА 2016“ ЕООД към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ПОБ води ли до извод, че не отговаря на
изискванията на чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО.
Жалбоподателят твърди, че отговаря на материалноправните
предпоставки за отпускане на ПОБ, предвидени в чл. 54а, ал. 1 от КСО, като
счита, че неправилно административният орган е игнорирал обстоятелството, че от
17.01.2023 г. не е упражнявал трудова дейност по чл. 4, ал. 1,
т. 7 от КСО. Поддържа също така, че в качеството си на управител на дружество,
в което не осъществява трудова дейност и не получава трудови доходи, то следва,
че не подлежи на задължително осигуряване и основание за този извод дава и
разпоредбата на чл. 10 от КСО, поради което незаконосъобразно административният
орган приема, че формалното вписване в ТРРЮЛНЦ се счита за трудова дейност.
Настоящият състав намира възраженията в жалбата за
неоснователни по следните съображения:
Право на парично обезщетение за безработица, съгласно
чл. 54а от КСО, имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни
вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1.) имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; 2.) не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО; 3 не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а,
ал. 1 от КТ.
Според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс са: управителите и прокуристите на търговски
дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на
чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на
управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците
и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на
неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или
контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския
закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
По смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването се
свързва с упражняването на трудова дейност, като до прекратяването й се дължат
осигурителни вноски, тъй като това време се зачита за осигурителен етаж.
В случаите, при които има периоди, през които не се
упражнява трудова дейност, поради което не са внасяни осигурителни вноски и не
се зачита за осигурителен стаж, но правоотношението, при което се полага труд
не е прекратено, е налице прекъсване, а не прекратяване на осигуряването.
Според чл. 10, ал. 2 от КСО,
осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен
стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е
прекратена.
В тази връзка за придобиване на право на ПОБ
законодателят изисква кумулативно наличието на прекратяване на осигуряването,
определен размер осигурителен стаж за риска „Безработица“, регистрация в Агенция по заетостта, да не е
придобито право на пенсия и да не се упражнява трудова дейност, за която лицето
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, във
връзка с чл. 147, ал. 2 от Търговския закон, едноличният собственик решава
въпросите от компетентността на общото събрание, в т. ч. избира управителя,
определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност.
Съгласно чл. 140, ал. 4 от Търговския закон,
увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник,
преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване
на ликвидатор, имат действие от вписването им в търговския регистър.
По смисъла на цитираната норма вписването има
конститутивно действие, тъй като законът категорично повелява, че
освобождаването на управителя поражда правни последици от момента на вписване,
а не от датата на съставяне на протокола за вземане на решения от едноличния
собственик на капитала - в т. ч. приетите решения за прекратяване па
правомощията му като управител на търговското дружество и прекратяване на
договора за управление.
Съгласно чл. 141 ТЗ, за третите добросъвестни лица
управителят представлява търговското дружество от датата на вписването му в
Търговския регистър като управител до датата на заличаване на това вписване. По
силата на чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята, че е
станало известно на трети добросъвестни лица от момента на вписването. В случая
ТП на НОИ – Пловдив е трето добросъвестно лице, тъй като не е участвало
при регистрацията на търговското дружество, нито в органите му на управление,
нито в неговата търговска дейност, поради което се осведомява относно
обстоятелствата касаещи дружеството от вписаното им в Търговския регистър.
Предвид цитираните норми, за дата на прекратяване на
осигуряването на управителите на търговски дружества се счита датата, на която
освобождаването на управителя е вписано в този регистър.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателя е вписан като управител на „БЕББА 2016“ ЕООД в
Търговския регистър, който на основание чл. 11 от Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е публичен и всеки има право
на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите.
Съгласно чл. 23, ал. 6 от същия закон ако е посочен идентификационен код,
съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната
администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция,
организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право
да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове,
обявени в търговския регистър. В тази връзка съдът извърши служебна проверка в
ТРРЮЛНЦ, като установи, че и към настоящия момент жалбоподателят е вписана в ТР като управител на „БЕББА 2016“ ЕООД.
Както бе отбелязано по-горе в настоящия случай е
налице прекъсване, а не прекратяване на осигуряването. Прекъсването на
осигуряването обаче не поражда права по чл. 54а, ал. 1 от КСО, тъй като в
разпоредбата изрично е предвидена като предпоставка за възникване на право на
парично обезщетение за безработица прекратяване на осигуряването, което по
отношение на жалбоподателя не е налице. В този смисъл неоснователни са
оплакванията, че административният орган е игнорирал обстоятелството, че след 17.01.2023 г. до настоящия момент Б. не е страна по Договор за управление в посоченото
търговско дружество, няма договорено и определено възнаграждение, поради което
и не дължи осигуровки.
Следователно може да се направи обоснован извод, че
за Б. не са налице предпоставките предвидени в чл. 54а от КСО за възникване правото на обезщетение за безработица, поради което
неоснователен е доводът за неправилно приложение на материалния закон от страна
на административния орган.
В
допълнение следва да се посочи, че всичко горепосочено налага извода, че Б. е бил и недобросъвестен към момента на заявяване и
получаване на паричното обезщетение за безработица.
В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 13072
от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1591/2019 г., Решение № 6296/19.05.2017 г.
на ВАС, VI отделение, постановено по адм. д. № 2842/2017 г., Решение №
2695/01.03.2018 г. на ВАС, VI отделение, постановено по адм. д. № 298/2017 г.
Настоящия
съдебен състав счита, че възраженията на жалбоподателя свързани с погрешно
подаваните данни за осигуреното лице към НАП са неотносими към настоящия
случай, тъй като със същите се посочват различните
групи осигурени за различни социални рискове,
което не е предмет на настоящия спор.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение,
с което да бъде потвърдено Решение № 2153-15-225/ 22.08.2023 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане №151-00-876-6 от 11.07.2023 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица.
При този изход на спора и предвид претенциите на
ответната страна за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват.
Същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лв, съобразно разпоредбата на
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл.144 от АПК
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.М.Б., ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-15-225/22.08.2023
г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна
жалба вх. № 1012-15-280/20.07.2023 г., допълнена с жалба вх. №
1012-15-280#2/04.08.2023 г. срещу разпореждане № 151-00-876-6 от 11.07.2023 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА П.М.Б., ЕГН **********,***, да заплати на
ТП на НОИ
– Пловдив сумата от 100.00 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: