Решение по дело №438/2018 на Районен съд - Сливен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 512

гр.Сливен, 10.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенски районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 438 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 538 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че по ч. гр.д. № 889/2017г. на Сливенски районен съд в полза на КАМЕНИЦА АД на основание редовен менителничен документ- запис на заповед и по реда на чл.417т.9 от ГПК били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист , по които съдът разпоредил длъжниците „СКОРПИОН-97"ООД и Н.С.Д. да заплатят в режим на солидарна отговорност на кредитора „КАМЕНИЦА,, АД сумата от 23901.93лв лева, представляваща част от вземане по запис на заповед за сумата от 130 000 лева, издаден на 16.11.2015год. в гр.Сливен от Н.С.Д. в качеството й на управител на „СКОРПИОН -97" ООД , авалиран от същата в качеството на   на издателя. Записът на заповед бил предявен на издателя и поръчителя при условия : без протест и разноски на 16.11.2015год. Съдът признал вземането на КАМЕНИЦА АД и е постановил солидарните длъжници да заплатят сумата от 23901.93лв.,ведно със законната лихва върху вземането, считано от 10.03.2017г.,датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното плащане, ведно с разноските по делото - 1778.04лева.

Оригиналът на записа на заповед бил представен по ЧГД № 889/2017г. Същият отговарял на всички формални критерии съгласно чл. 535 и сл. ТЗ, не страдал от пороци,сочещи на нередовност на ценната книга, авалиран и предявен за плащане на Н.С.Д. в качеството й на поръчител и солидарен длъжник. Ищецът се ползва от обезпечителната функция на записа на заповед и претендира вземането си по менителничния му ефект .

Сочи се, че на основание издадения изпълнителен лист ищцовото дружество образувало изпълнително дело № 243/23.03.2017година по описа на ЧСИ Павел Георгиев , рег.№ 837 Район на действие Окръжен съд Сливен. На ищеца било било указано да предяви иск във връзка с постъпило възражение от длъжника Н.С.Д..

Възражението против издадената заповед по реда на чл.417 т.9 от ГПК сочи като основание за завеждане на иск по чл.422 ал.1 в вр. чл.417 т.9 от ГПК.       От съда се иска да признае за установено, "КАМЕНИЦА„АД има вземане от солидарния длъжник Н.С.Д., в качеството й на поръчител на издателя „СКОРПИОН - 97" ООД, в размер на 23901.93лв лева,представляващо част от вземане по запис на заповед за сумата от 130 000 лева, издаден на 16.11.2015год. в гр.Сливен,от Н.С.Д. в качеството й на управител на „СКОРПИОН-97" ООД, предявен на издателя и поръчителя на 16.11.2015год., ведно със законната лихва от 10.03.2017г. до окончателното плащане на сумата,както и разноските присъдени в заповедното производство по чгд №889/2017г., и всички разноски по настоящето исково производство.                                                В срока по чл. 131 ГПК назначения особен представител на ответницата е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, се че в текста на Записа на заповед е вписано че „Скорпион - 97" ООД „безусловно и неотменимо" се задължава да заплати на ищеца „при предявяването на настоящия запис на заповед" сумата 130 000 лв. В долната лява страна е вписано, че Записът на заповед е предявен на 16 ноември 2015 г., т. е същата дата на която е издаден. Твърди се, че записът на заповед има двойствена същност - на ценна кнга и на правна сделка. В качеството си на едностранна абстрактна правна сделка представлява изявление, по силата на което издателят обещава безусловно да плати на поемателя определена сума. Твърди се, че записът на заповед от 16 ноември 2015 г. не отговаря на законовите реквизити по чл. 535, т. 3 ТЗ. Посочва се, че в него липсва падеж, който трябва да бъде посочен ясно и да не буди съмнение. Сочи се, че съгласно чл. 496, ал.1, т. 1, във вр. с чл. 537 ТЗ, респ. чл. 498 ТЗ падежът може да бъде НА предявяване. Граматически се различавали изразите „при предявяване" и „на предявяване", което означавало плащане на определен ден. От това следвало, че вписаният израз „при предявяване" не означавал плащане на определен ден и не определял падеж. Това било формално изискване, без което ефектът е невалиден. От друга страна - съвпадението на датите на издаване и предявяване - 16 ноември 2015 също правило Записът на заповед невалиден, поради липса на падеж. В него било записано безусловното и неотменимо обещание да се заплати на ищеца сумата 130 000 лв. Вярно било, че издателят може да съкрати или удължи едногодишния срок по чл. 477, ал. 1 ТЗ, но не и да има пълно съвпадение на датите на издаване и предявяване. Защото със Записа на заповед длъжникът обещавал да плати, а падежът е моментът, от който паричното задължение, което е поел, ставало изискуемо. Това означавало, че трябва да има изтекъл период между издаване и предявяване, в който длъжникът е имал възможност да изпълни задължението си. Липсата на такъв период, щом плащането ще се извърши в деня на издаването обезмисляло изобщо издаването на записа на заповед. Твърди се, че се целяло единствено създаване на годно изпълнително основание, което при тези нарушения, представлявало злоупотреба с право. И тъй като актът не отговарял, поради липса на падеж, на формалните изисквания за менителничен ефект- липса на падеж, той не бил запис на заповед. Но не бил и разписка, тъй като в него липсвало удостоверяване за заплащане на сумата 130 000 лв. Твърди се, че дори и да бил валиден менителничен ефект издаденият Запис на заповед, ответницата не би следвало да отговаря като поръчител. Авалът бил също едностранна абстрактна правна сделка.Съгласно чл. 44 от ЗЗД правилата за договорите се прилагали и за едностранните волеизявления, които пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Щом това е така привилегията по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се отнасяла и за менителничния поръчител. Ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК на 10.03.2017 г., т. е. след изтичане на преклузивния шестмесечен срок, което би освободило ответницата от отговорност.

Въз основа на доказателствената съвкупност по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.03.2017 г. ищецът депозирал заявление пред СлРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК, респ. изпълнителен лист против "СКОРПИОН-97" ООД и Н.С.Д., въз основа на издаден запис на заповед от 16..11.2015 год. за сума в размер на 130 000.00 лева. Със заявлението била претендирана сума в размер на 23901.93 лева.

Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 889/2017 г. на СлРС, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение № 505/13.03.2017 г., съответно и изпълнителен лист от същата дата за сума в размер на 23 901.93 лева, представляваща част от задължение по запис на заповед, издаден на 16.11.2015 год. в гр. Сливен и предявен на плащане на 16.11.2015 год., ведно със със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 10.03.2017 год.. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 1778.04 лв., сторени в заповедното производство.

Видно от отбелязването на самата заповед за изпълнение, изпълнителният лист бил получен от заявителя на 23.03.2017 г.

Видно от съобщение от ЧСИ Павел Георгиев с район на действие ОС Сливен и приложено уведомление, заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника Н.С.Д. по реда на на чл. 47 от ГПК на 22.11.2017 год. , което обусловило правния интерес на ищеца от водене на настоящия процес. Исковата молба е подадена на 02.02.2019 в указания от съда едномесечен срок.

От приложения по делото запис на заповед се установява, че на 16.11.2015 год. ответникът, като авалист, заедно с издателя на записа на заповед - търговско дружество "СКОРПИОН-97" ООД се задължили да заплатят сумата от 130 000.00 лева на ищеца с падеж "на предявяване". На същата дата - 16.11.2015 год.. записът на заповед бил предявен за плащане на издателя "СКОРПИОН-97" ООД с управител Н. Стоянева Д. и на последната като авалист.

Открито е производство по оспорване истинността на документ - автентичността на подписа, положен от поръчителя Н.Д. на процесния запис на заповед. Тъй като от ответника, на когото съдът е указал, че носи тежестта да докаже, че подписът не е положен от Д.,  не са направени доказателствени искания и не са събрани доказателства удостоверяващи твърдяното, то съдът приема, че подписът в процесния документ за поръчител е положен от ответницата Н.Д..

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника по редана чл. 47, ал.5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият е основателен и доказан. по следните съображения.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния правен казус ищецът основава вземането си от ответника на база издаден в негова полза запис на заповед. Последният е формална, абстрактна и едностраннна сделка, която, за да е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити, съгл. императивната разпоредба на чл.535 ТЗ. Процесният запис на заповед съдържа изискуемите от търговския закон реквизити, поради което съдът го намира за редовен от външна страна.

Съдът не споделя доводите на особения представител на ответника, че законовите изисквания, визирани в нормата на чл. 535 от ТЗ не са спазени тъй като в записа на заповед бил употребен предлога "при", вместо "на" пред думата "предявяване" и че липсва падеж, тъй като датата на издаване на процесния документ и датата на предявяване съвпадали, както и че менителничният поръчител се ползва от привилегията на чл. 147, ал.1 от ЗЗД.

На първо място в графата "падеж" в записа на заповед е записано "на предявяване", израз който е употребен и в Търговския закон.  А и съдът не намира, че употребата на предлога "при", вместо "на" води до съществен порок на документа, отразяващ се на неговата действителност.

Съдът счита също, че съвпадението на датата на издаване и датата на предявяване също не дава отражение върху законосъобразното издаване и действителността на записа на заповед и не води до липсата на падеж. Запис на заповед с падеж на предявяване следва да бъде предявен на издателя в едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ и това е необходимото условие за настъпване изискуемостта на вземането. Няма законова забрана датата на издаване и датата на предявяване за плащане да съвпадат и това не води до липсата на падеж. Още повече, че разпоредбата на чл. 563, ал.3 от ТЗ сочи, че запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.

Касателно становището, че спрямо авалистът намира приложение  разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ЗЗД, то съдът също не споделя доводите на процесуалния представител на ответника. Менителничното поръчителство или авалът е едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. То има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в гражданското право, уредено в чл. 138 и сл. ЗЗД. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка - авал. От тук следа извода, че менителничното поръчителство е несъпоставимо с поръчителството по гражданското право, поради което за авала не се прилагат разпоредбите на чл. 147 от ЗЗД и в този смисъл е константната съдебна практика.

В настоящия казус установителен иск е предявен не срещу издаделя на записа на заповед, а срешу авалиста, каквото право ищецът безспорно пртежава. Искът е предявен в указания от заповедния съд едномесечен срок. Предвид гореизложените съображения относно действителността на процесния документ се установи безспорно и че записът на заповед е редовен от външна страна. Не се събраха доказателства, че претендираната сума от 23901.93 лева, като част от сумата по записа на заповед от 130 000.00 лева, е платена на ищеца.

Ето защо,  съдът намира предявения иск от ищеца за основателен и доказан.    

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 4329.67 лева, от които 2551.63 лева, сторени в настоящото исково производство /478.10 лева за държавна такса, 1450.00 лева за адвокатско възнаграждение и 623.53 лева депозит за особен представител/ и 1778.04 лева /478.04 лева държавна такса и 1300.00 лева адвокатско възнаграждение/, сторени в заповедното производство по ЧГД № 889/2017 г. на РС Сливен.

 

 

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 538 от ТЗ в отношенията между страните, че Н.С.Д., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на "КАМЕНИЦА" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. "Арх. Камен Петков" № 1А, етаж 5, представлявано от изпълнителния директор Антон Карлов сума в размер на 23 901.93 /двадесет и три хиляди деветстотин и един лева и 93 ст./ лева, представляваща част от задължение по запис на заповед, издаден на 16.11.2015 год. в гр. Сливен и предявен за плащане на 16.11.2015 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 10.03.2017 год.. до окончателното й изплащане

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н.С.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "КАМЕНИЦА" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. "Арх. Камен Петков" № 1А, етаж 5, представлявано от изпълнителния директор Антон Карлов, общ. Сливен, сумата от 4329.67 лева /четири хиляди триста двадесет и девет лева и 67 ст./ деловодни разноски, от които 1778.04 лева сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 889/2017г. на СлРС и 2551.63 лв. сторени в настоящото исково производство.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                     

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: