РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Ямбол, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330103224 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадената искова молба от „Йеттел Б.“ ЕАД -гр.С.,
представлявано от адв.Ц., срещу Н. Т. Н. от гр.Я. Ищецът твърди, че между тях e сключен
Договор за лизинг от *** г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство ***.
Договорът е сключен във връзка с действащ между страните договор за мобилни услуги за
номер ***. Съгласно договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 1916.59 лв. с вкл.
ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължава да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 83.33 лв. с вкл. ДДС
всяка, за периода 30.11.2020 - 30.09.2022 г. Към настоящия момент част от общата цена на
лизинговата вещ- 262.29 лв., представляваща остатък от лизингови вноски, не е заплатена.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС,
която е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Поради това се иска да бъде
прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 262.29 лева, ведно със законна
лихва от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и съдът да го осъди да заплати
разноските по исковото производство и по ч.гр.д. № ***г..
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа иска с писмена молба.
В срока за отговор особеният представител на ответника заявява, че искът е допустим, но
неоснователен. Във връзка с основателността сочи, че съдържанието на договора за лизинг,
както и съдържанието на приложимата нормативна уредба, не предполагат дължимост на
оставащи лизингови вноски в случаите, в които са налице основания за разваляне на
договор, поради неизпълнение на вменени договорни задължения от някоя от страните. От
1
страна на ищеца не е представена информация, относно начина на формиране на сумата от
262,29 лв. Не е ясно, от кой момент се претендира да е налице преустановяване
изпълнението на договорни задължения от страна на ответника, налице ли са и евентуално
какво е естеството на настъпилите вследствие на противоправното поведение материални
щети за изправната страна по договора. Предвид факта, че ищцовото дружество не
претендира връщане на вещта, предмет на лизинг, ответникът счита, че следва да бъде
съобразен и фактът, че липсва информация, дали сумата, предвидена в чл. 1, ал. 2 от
договора за лизинг, която следва да бъде заплатена, в случай че лизингополучателят желае
да придобие собственост върху вещта, е включена в претендираното вземане. Ако е така,
искът е неоснователен, доколкото лизингодателят не може едностранно да вменява
задължение на лизингополучателя за придобиване на собственост върху вещ, предмет на
сключеният между тях договор. В с.з. представителят пледира за отхвърляне на иска.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, че между страните са сключени представените по делото и по заповедното
производство по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС договори: Договор за фиксирани услуги № ***г.
(сключен с „***" ЕООД), Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № *** г. (сключен с „***“ ЕАД) за номер *** за срок от 24 месеца, както и Договор за
лизинг от*** г., относно мобилно устройство ***, посочено и в допълнителното
споразумение като предоставено с подписването му. Договорът за лизинг е със срок от 23
месеца и съдържа посочените в исковата молба клаузи за заплащане на лизингови вноски,
вкл. деклариране за получаване на устройството в годен за употреба вид, според чл.4.
Посочено е, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване най-малко 10
дни преди изтичане на срока на договора и след като заплати допълнителна сума от 83,33 лв.
Ако не направи това и не върне устройството или не го върне в подробно описаното надлежно
състояние, или заяви, че не желае да закупи вещта след изтичане на срока на договора,
дължи неустойка, съответно допълнителна сума от 83,33 лв. Погасителният план е включен
в Договора за лизинг, като началното салдо е 1999,92 лв., с посочени 23 бр. вноски, всяка в
размер на 83,33 лв. Вещото лице отбелязва в заключението, че крайното салдо след 23-тата
вноска е 83,33 лв. - остатък, който се явява 24-та вноска, с която се получава обща лизингова
цена от 1999,92 лв..
В представените по заповедното производство Общи условия на „***" ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги -чл. 75 вр. чл. 19б,
б.”в” от ОУ- е уредено правото на оператора да прекрати едностранно договора, поради
неизпълнение на задължения на ответника- в случай че потребителят не е заплатил дължими
суми след изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ. С
Декларация-съгласие от 30.10.2020 г. клиентът е заявил получаването на екземпляр от ОУ и
съгласието си с тях. Представени са и ОУ на договор за лизинг, подписани от двете страни,
съдържащи и условията за придобиване на собствеността, към които препраща договорът за
2
лизинг.
Вещото лице дава заключение, че в системата на „***" ЕАД за клиент Н. Т. Н. се води
клиентски /абонатен/ номер № ***. В счетоводството на ищеца фактурирането на
телекомуникационни услуги се извършва през билинг система, която е външна за
счетоводната система. Издадени са 6 фактури, по които задълженията са изпълнявани
частично, впоследствие са заплащани след падежа. Пет от тях се отнасят за мобилни и други
услуги, а в процесната фактура № *** г., за периода 01.04.2021 г. - 30.04.2021 г., са таксувани
услуги извън абонамента и 18 лизингови вноски в размер общо на 1508,93 лв. Задължението
в размер на 128,31 лв., чието неизпълнение е довело до предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, при условията на който е ползван мобилен номер ***, е
начислено във фактура № *** г. Процесната фактура № *** г., както и предходните фактури,
са осчетоводени в „Дневник на продажбите" по ЗДДС при ищеца. Платените суми по
Договор за лизинг от 30.10.2020 г. за номер ***са в размер общо на 1 737,63 лв. В тях влизат
за периода 01.11.2020 г. - 01.04.2021 г. - 6 бр. вноски по 83,33 лв. - 499,98 лв., за периода
01.05.2021 г. - 30.05.2022 г. - 14 бр. вноски по 83,33 лв. и част от една вноска-71,03 лв.
Неплатените суми са по последната фактура и са в размер на 262,29 лв.: част от една
лизингова вноска в размер на 12,30 лв. и 3 бр. вноски по 83.33 лв. Вещото лице заявява, че с
плащането от 28.04.2021 г. в размер общо на 1312,95 лв. е покрито част от задължението на
процесната фактура № ***г. в размер 1196,64 лв., след което има още едно извършено
плащане на 17.11.2022 г. в размер на 50,00 лв., което се явява последното плащане. С него
също е покрита част от процесната фактура и на практика остатъкът, който остава
непогасен, са тези 262,29 лв., които се претендират.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесното вземане в размер на 262,29 лв.-неустойка по
фактура № *** г., видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 и
чл. 342 ал.1 от ТЗ.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение.
В случая са сключени между страните договори за предоставяне на телефонни услуги и
лизинг. Кредитор е едно и също юридическо лице, единствено с променена фирма
(наименование) и собственик на капитала. Това обстоятелство е видно от Търговския
регистър, който е публичен (чл.2а и чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ) и всеки може да се позове на
вписванията в него. Налице са писмени договори с ответника, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК
документите имат формална доказателствена сила.
Договорите за мобилни услуги и за лизинг са валидни и пораждат правни последици.
3
Изпълнението на задължението за предоставяне на услугите ищецът установява с
представените фактури, който факт ответникът и не оспорва. Предаването на лизинговата
вещ в годен за употреба вид е удостоверено в чл.4 от договора за лизинг. Извършвани са
плащания на дължими суми, установени от счетоводната експертиза, което е своеобразно
признание на възникналото задължение.
От заключението на вещото лице се установява, че вземането в размер на 262,29 лв. по
фактура № *** г., претендирано в заповедното производство и в исковото, представлява
неплатена част от лизингови вноски. Вземанията по предходно издадените фактури са за
предоставени услуги и същите са заплатени от длъжника със забава. Настъпило е
прекратяване на услугите по договорите с мобилния оператор досежно посочените в тях
телефонни номера.
По отношение на претенцията за лизингови вноски – след като ответникът е получил
мобилно устройство, лизингова вещ, е възникнало задължението да заплати уговорените в
договора лизингови вноски, което не е изпълнил точно. Падежите са изтекли и същите са
дължими. Налице е неплащане на посочените в заключението на вещото лице суми по
процесната фактура- част от една вноска и 3 пълни вноски. Изтекъл е крайният срок на
договора за лизинг. Платени са 20 пълни вноски и частично 21-вата, остатъкът от която
ищецът претендира. Освен двете оставащи неплатени пълни вноски по погасителния план,
претендира и останалата част от стойността на веща-допълнителна сума от 83.33 лв., каквато
е договорена при невръщане на устройството. Последният факт не е осъществен и
доплащането е дължимо. С него се получава пълната лизингова цена на вещта, както
отбелязва и вещото лице, наричайки тази сума последна, 24-та вноска. Процесните
задължения не са погасени до приключване на съдебното дирене. Поради това искът за
заплащане на лизинговите вноски на кредитора е основателен и следва да се уважи. В
противен случай получилото мобилното устройство лице би се обогатило неоснователно с
неплатената част от стойността му.
Относно възраженията на ответната страна, самият ищец не претендира разваляне на
договора. Преценката да упражни ли това право, е на титуляра му. Както сочи и ответникът,
ищцовото дружество не претендира връщане на вещта, нито такова е извършено доброволно
от ответника, и то в изискуемото й по договора състояние. Тези обстоятелства са уредени в
договора като предпоставка за извършване на доплащане в размер на една лизингова вноска,
както се отбеляза по-горе. Това не означава задължаване на лизингополучателя да придобие
собствеността, каквито доводи се съдържат в отговора на исковата молба. Самият договор
борави с две понятия относно тази дължима сума-„неустойка“ и „допълнителна сума“, като
във всички случаи покрива вредите на кредитора от неполучаване на пълния размер на
стойността на предадената на длъжника вещ.
Искането на ищеца за присъждане на разноските в настоящото и заповедното
производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
4
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Т. Н. от гр.Я., ж.к. „***, ЕГН **********, дължи на
„Йеттел Б.“ ЕАД -гр.С. ЕАД, ЕИК***гр.С., район ***, сумата общо от 262.29 лв. по Договор
за лизинг от *** г., ведно със законна лихва върху главницата от 25.07.2023 г. до изплащане
на вземането, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Н. Т. Н. да заплати на „Йеттел Б.“ ЕАД -гр.С. направените разноски по
настоящото дело в размер на 1455 лв. и по заповедното производство в размер на 505 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5