№ 228
гр. ХАСКОВО, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20225600100471 по описа за 2022 година
Производството по гр. д. № 471/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Хасково е образувано по искова молба с вх. № 2525/14.02.2022 г., подадена от
ищцата А. М. А. против Й. Й. Б., с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове за 9000лв. и 100000лв.
В исковата молба ищцата твърди, че е майка на ответницата Й. Б.,
родена от съжителството й с Й.Б.И.. Последният ги изоставил и тя сама
отгледала ответницата. За да осигури доходи за образованието й, ищцата била
принудена да работи, като се занимавала с търговия с куфари. А. твърди, че
не е създала семейство, заради дъщеря си. Не искала тя да живее при втори
баща. Сочи, че е пожертвала живота си за ответницата, но последната не
проявила признателност, благодарност, съчувствие, милосърдие и
загриженост.
Твърди се, че на 22.01.2022 г. братовчедката на А. била на гости в
дома им. В хода на разговора ответницата казала, че й липсват част от парите.
От своя страна А. й намекнала, че трябва да приготви парите за наема на
жилището, в което живеят. Тогава ответницата Б. се е ядосала и започнала да
я обижда, да я обвинява и понечила да й посегне. От тези действия на дъщеря
й ищцата била изключително обидена и огорчена.
С оглед гореизложеното ищцата претендира сумата в размер на
9000лв., представляваща паричните средства, които е вложила за висшето
образование на ответницата. Претендират се и 100 000лв., дължими за
пропуснатите в годините ползи от ищцата, която не е създала семейство,
заради упреците на ответницата, че я е родила, както и за това, че липсва
признателност и благодарност от страна на ответницата за грижите, които е
положила ищцата за отглеждането й.
1
Ответницата Й. Й. Б. не взема становище по предявените искове.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страната,
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото Удостоверение с изх. No ГРАОН2-
977/04.07.20219 г., издадено от Община Хасково се установява, че ищцата е
майка на ответницата, родена на 18.11.1987 г.
Представени са 82 бр. вносни бележки, от които се установява, че за
периода 24.09.2009 г. – 03.06.2013 г. ищцата е извършвала преводи по
банковата сметка на ответницата в размер на общо 7984,50лв.
Към делото е приложено гр. д. 1512/2014 г. по описа на РС-Хасково. С
Решение No 556/27.08.2014 г. по същото районният съд е отхвърлил молбата
на А. А. за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие против Й.
И., като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за сумата в размер на 9 000лв. и
чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 100 000лв.
Исковете са допустими, но разгледани по същество-неоснователни.
По първия иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за сумата в
размер на 9 000лв..
Представените платежни документи, удостоверяват касови преводи по
сметка на Б. за периода 24.09.2009 г. – 03.06.2013 г., когато е била на възраст
22 г. - 26 г. Тези операции са били извършвани от ищцата в полза на
ответницата с цел осигуряване на издръжката й, докато учи във висше учебно
заведение.
С оглед родствената връзка между страните по делото (майка –
дъщеря), обстоятелството, че семейството се състои само от тях двете и
липсата на безусловно задължение за ищцата да дава издръжка, предвид
възрастта на ответницата в обсъждания период, съдът намира, че тези
плащания се основават на разбирането за грижа, подкрепа и отзивчивост
между членовете на семейството и представляват съзнателно изпълнение на
нравствен дълг. В същия смисъл са и твърденията на самата ищца, която сочи,
че е била всеотдайна майка и за благополучието на дъщеря си положила
усилия, които ги определя като изключителни. Вложила е старание, за да не
усеща дъщеря й липсата на втори родител. Казаното обосновава извода на
съда, че при престиране на паричните средства тя е съзнавала моралното си
задължение като майка и единствен родител да подкрепя финансово дъщеря
си. Последвалото негативно развитие на взаимоотношенията им и
разочарованието на ищцата от отношението на дъщеря й към нея не
означават, че даденото е било без основание, както се претендира. Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД не може да иска връщане на даденото онзи,
който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Според разясненията,
2
дадени в т. 2 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум
на ВС ако престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията
на морала, тя не е лишена от основание. Съзнателното изпълнение на
нравствения дълг представлява в случая основание. И тъй като ищцата е
съзнавала при изпълнението моралното си задължение, даденото не подлежи
на връщане.
По втория иск и чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на
100 000лв.
Съобразно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване
на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда,
следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено
виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно - следствена
връзка с извършеното. Вината се предполага и не е нужно да се доказва от
ищеца, предвид законовата презумпция на чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
В конкретния случай доказателствата по делото не установяват
наличието на тези кумулативно предвидени предпоставки на закона,
необходими за уважаване на исковата претенция.
Ищцата не проведе главно и пълно доказване, че на посочената в
исковата молба дата ответницата е извършила противоправно деяние. Същото
не се установява от приобщеното гр. дело № 1512/2014 г. на РС-Хасково,
което касае възникнал конфликт между ищцата и ответницата през 2014 г.
Освен това по цитираното дело решаващият съд е приел за недоказано, че
ответницата Б. е извършила вмененото й от А. деяние, поради което молбата
й за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие е отхвърлена като
неоснователна. Други доказателства (гласни и/или писмени), от които да се
направи извод за извършено от ответницата противоправно деяние, не са
ангажирани.
Само въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да се допълни единствено
това, че липсват доказателства по делото и за останалите елементи от
приложимия фактически състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: претърпени от
ищцата вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с деликтно
поведение на ответницата.
Разноски не се претендират.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. А., ЕГН: **********, адрес: ****,
против Й. Й. Б., ЕГН: **********, адрес: ****, искове за сумата в размер на
9000лв., представляваща паричните средства, които А. М. А. е вложила за
висшето образование на ответницата, както и за сумата в размер на 100000лв.,
3
дължими за пропуснатите в годините ползи от А. М. А., която не е създала
семейство, заради упреците на ответницата, че я е родила, както и за това, че
липсва признателност и благодарност от страна на ответницата за грижите,
които е положила ищцата за отглеждането й.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
4