Решение по дело №221/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 215
Дата: 28 август 2019 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20191450100221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

Година

28.08.2019 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-ри граждански

състав

 

 

 

 

 

На

 

 

Година

 

 

В публичното заседание на 09.07.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор                                                                     

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

221

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

А.Н.Г. ЕГН ********** ***, е предявила иск против Н.Х.Д., ЕГН ********** ***, с която ищцата моли съда да промени постановените с решение № 12/20.04.2012 г. по гр. дело № 419/2012 г. на МзРС, мерки по отношение на режима на виждане и вземане на детето от страна на бащата Н.Д., като се определят нови такива, а именно: родителските права да останат за упражняване от майката А.Г., а на бащата да бъде определен режим на виждане и вземане на детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. По отношение на новогодишните и коледните празници същите да бъдат определени на ротационен принцип, като едната коледа детето е при майката, а на следващата при бащата, както и за определяне на издръжка, която бащата да заплаща за детето чрез майката и законен представител в размер на минималната гарантираната за страната.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещна искова молба, в с която бащата Н.Д. предявява обективно съединени насрещни искове против А.Г., с които моли съда да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете А. Н. Д. на него, като негов баща и законен представител, определи местоживеенето на детето при него, да определи режим на лични отношения на детето с майката - всяка първа и трета събота и неделя от месеца и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата и да се осъди майката да заплаща на детето А. издръжка в размер на по 140 лв. месечно, начиная  от завеждане на иска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава, чрез бащата, като законен представител на детето.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 59 ал. 9 и чл. 143 и чл. 150 СК.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Приложен е социален доклад, изготвен от ДСП М..

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В първоначалната искова молба и в насрещния иск се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие, видно от представеното решение № 12/20.04.2012 г. От брака си имат родено едно дете – А. Н. Д. ЕГН **********. С цитираното по-горе бракоразводно решение, съдът е утвърдил споразумение по чл. 51 СК, в което страните са се споразумели упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката А.Г., а бащата Н.Х.Д. ще вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от неделя 19.00 часа до следващата неделя 19.00 часа, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата се е задължил да заплаща на детето си чрез майка му и законен представител месечна издръжка в размер на 70 лв. начиная от 01.05.2012 г. Твърди се в исковата молба, че с нарастване възрастта на детето обстоятелствата се изменят, при така определения режим на виждане детето изпада в неловки ситуации, тъй като една седмица е при майка си, една при баща си, което пречи на детето да изгради трайни навици на поведение, това влияе на учебния процес поради липса на координация между двамата родители. С оглед горното ищцата е предявила настоящия иск.

В предявения и приет за съвместно разглеждане насрещен иск ищецът по него твърди, че преди около 4 години майката е сменила местожителството си е отишла да живее в с. О.К. с друг мъж, от когото има и малко дете. Твърди че детето А. се намира там в негативна социална среда, там няма нейни връстници, няма с кой да общува в свободното си време, няма места за отдих и развлечение, селото е обезлюдено, и в него има само възрастни хора и роми. Ищецът по този иск твърди, че при него има всички удобства за отглеждане и възпитание на детето, може да разчита на помощта на своята съпруга и на майка си, има добри доходи, освен това всички съученици на детето живеят в гр. М., там то ще бъде в своята обичайна семейна и социална среда. Въз основа на горното в насрещния иск се претендира предоставяне на родителските права на бащата и определяне на съответната издръжка в минималния гарантиран от закона размер.

По делото е представено уверение от ОУ „Христо Ботев“ гр. М., от което е видно, че детето е записано в редовна форма на обучение през учебната 2018/2019 г. в V клас. Представено е и уверение за постоянен и настоящ адрес на майката и на детето А., от което е видно, че от 22.01.2019 г. детето и майката имат настоящ адрес ***.11.2016 г. имат и постоянен адрес там.

 По делото е представен социален доклад, в който социалните работници след направените проучвания са отразили, че майката на детето и съжителстващия с нея мъж живеят в с. О.К. общ. М. в жилище на два етажа, като за детето има обособена детска стая. Хигиенно битовите условия са добри, жилището е електрифицирано и водоснабдено. Бащата живее със своята съпруга в жилище негова собственост в гр. М., представляваща къща на два етажа като бащата обитава втория етаж, с добри хигиенно-битови условия и осигурена детска стая с достатъчно лично пространство на детето. В разговор със социалните работници детето е споделило, че се чувства добре и при двамата родители, като е консултирано по подходящ начин, че е възможно да бъде призовано в съда за изслушване.

С оглед изложеното в исковата молба и в насрещната искова молба и становището в социалния доклад, съдът не намира за необходимо да изслушва детето в с.з., поради неговата относително ниска възраст и изразеното му мнение пред социалните работници, тъй като това би го травмирало излишно и би навредило на неговата психика.

По делото са разпитани две групи свидетели доведени от страните. Свидетеля А. – без роднинска връзка със страните, твърди, че познава детето и неговите родители. Майката и съжителстващия с нея мъж добре се грижат за него, твърди, че и в града няма такива условия за живот. До училище в гр. М. детето пътува с автобус, детето има всички необходимо условия за живот там. В момента в селото има повече деца на нейната възраст, но след като свърши ваканцията не е така. В селото има детска площадка.

Свидетеля Н. – без роднинска връзка със страните твърди, че ги познава, живее в с. О.К. близо до тях, вижда се често с тях. Твърди, че детето се чувства добре, без притеснения, има приятелски отношения със съжителстващия с майка и мъж. Детето има всички условия за живот там, пътува до училище в гр. М. с автобус, а когато няма такъв поради повреда или други причини до гр. М. пътува с кола със свидетеля или с майка си. Селото е малко и там няма много деца, но детето има приятели. Когато детето е заето с извънкласни форми на обучение от гр. М. я прибира майка и. Свидетелката В., без роднинска връзка със страните твърди, че са съседи. Когато детето е в О.К. се чувства добре, казала е че когато пътува за училище до гр. М. става сутрин по рано, съжителстващия с майка и мъж има добро отношение към детето, между тях има приятелска връзка. Свидетелката твърди, че когато детето трябва да отиде при баща си, го е виждала напрегнато и изнервено.

Свидетелката Д. – съпруга на бащата на детето, твърди, че го познава от четири годишна възраст. При тях детето има собствена стая, оборудвана с всичко необходимо. Детето учи в гр. М., ходи редовно на гимнастика. Твърди, че детето споделя всичко с нея, заедно разрешават проблеми, ако има такива. Твърди, че когато тя или бащата на детето са на работа, за детето се грижи баба му. Заниманията по художествена гимнастика са до 17.30 – 18.00 часа но когато детето е при майка си си тръгва по-рано с училищния автобус. Твърди, че веднъж детето и е споделило че майка му и съжителстващия с нея мъж са се карали цяла нощ и детето е било много разстроено. Казвали са и че баща и е лош баща. Пред свидетелката детето е споделило че иска да е и с двамата си родители. Свидетелката твърди, че в гр. М. има повече разнообразие може да се ходи на кино на разходка из града. Детето е споделяло че след завършване на 7 клас има желание да учи в гр. В. в Математическа гимназия. Твърди, че бащата има възможност да и осигури посещение на частни уроци, за да запише по-хубаво училище.Твърди, че е виждало веднъж детето да чака автобус за с. О.К. облечено в неподходящи за сезона дрехи  и обувки.

Свидетелката А. - без роднински връзки със страните, твърди че детето се чувства при баща си много добре, приятели са с нейното дете, виждат се постоянно. За детето се грижат баща и съпругата му и бабата. В гр. М. са нейните приятели от училище, ходи на художествена гимнастика, но когато е в О.К. си тръгва по-рано. Детето е в приятелски отношения със съпругата на баща и, тя я напътства и и дава съвети подходящи за нейната възраст.

Свидетеля Ц., без роднински връзки със страните, твърди, че ги познава от 18 - 20 години, познава и детето. Твърди, че в дома на бащата детето има всички необходими условия. За него се грижат баща му и баба му, както и съпругата на баща му, която детето нарича „кака“. Твърди, че знае и условията в с. О.К., което е село със затихващи функции, има деца само през ваканциите, но достъпът през останалото време е труден. Няма впечатления от живота на детето в с. О.К..

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Тъй като исковете и по основната искова молба и по насрещната такава са идентични, съдът ще ги разгледа едновременно.

Предявените искове са квалифицирани в изготвения доклад по делото по чл. 59 ал. 9 и чл. 143 и чл. 150 СК, съгласно които ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Основанието на иска са настъпили изменения на обстоятелствата, при които са били определи мерките за упражняване на родителските права по реда на чл. 51 ал. 1 от СК в брачния процес.

          Съгласно ППВС № 1/74 г., чийто разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г., промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо дете е налице в някой от следните три случая: 1. когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, 2. когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или 3. когато на практика марките са променени. Съдът във всеки случаи е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качествата на упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Във всички случаи обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето и пр. Изменението на обстоятелства може да се изразява и в нововъзникнали права или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.

          Анализът на събраните гласни и писмени доказателства и установената по-горе фактическа обстановка дават основание на съда да приеме, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК, и следва да бъдат изменени и мерките относно родителските права по отношение детето на страните, режима на лични контакти и дължимата издръжка за детето. Налице са нови обстоятелства, настъпили след постановяване на решението по гр. д. 419/2012 г. по описа на  МзРС, определящо упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните да се осъществява от двамата родители, през една седмица. Тези нови обстоятелства съществено променят обстановката, при която страните е следвало да отглеждат и възпитават дъщеря си. За да се счете, че е налице изменение на обстоятелството по смисъла на чл. 59 ал. 9 СК е необходимо това да се отразява негативно на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител. Съгласно съдебната практика - Решение № 1019 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2007 г., I г. о. - “Когато и двамата родители имат добри родителски и възпитателски качества съдът, в интерес на детето, трябва да вземе предвид и факти, от значение за по-добрата психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за материалното му обезпечаване”.

Новите обстоятелства се изразяват в това, че след прекратяването на брака и утвърждаване на споразумението от съда, относно упражняването на родителските права спрямо детето, преди около четири години майката е променила местоживеенето си, заживяла е в с. О.К. с друг мъж, детето също е заживяло там. При това положение, досегашният режим на упражняване на родителските права - една седмица при бащата и една седмица при майката в друго населено място, сравнително отдалечени едно от друго, е крайно неподходящ. Училището, което посещава детето е в гр. М., където участва и в извънкласни дейности, и когато то е при майка си, се налага пътуване с училищен автобус. Освен това, при този разпокъсан режим безспорно се създават неудобства за детето, които няма как да не се отразяват на подготовката му за учебния процес. Честата промяна на социалната среда в двете населени места, която безспорно е различна, също се отразява неблагоприятно на детето. Ноторен факт е, че с. О.К. е сравнително отдалечено от гр. М., селата в Община М. са със затихващи функции, достъпът до тях през зимата е затруднен. Повечето деца от общината живеят и учат в гр. М., където социалната и културна среда са по-подходящи за тях.  

          По горните съображения, съдът намира, че следва да измени постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права по отношение на  детето. Съдът, като отчита родителските качества и на двамата родители - страни в настоящото производство, но отнесени към интереса на детето и настъпилите съществени изменения в обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК, посочени по-горе, намира, че  следва да постанови решение, с което да измени първоначално определените мерки относно упражняването на родителските права, като упражняването на родителските права да се осъществява от бащата Н.Д., както и местоживеенето на детето да бъде при него. На  майката следва  да се предостави   режим на лични контакти с оглед запазването на съществуващата привързаност на детето и нейното развитие. Съдът намира, че подходящ режим на лични контакти на майката е тя да има право да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, както и един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Така определеният режим в най - голяма степен ще обезпечи поддържането на привързаност между майката и детето.

          В насрещния иск се претендира издръжка в размер на 140 лв., който размер е минимално гарантирания в закона – чл. 142 ал. 2 СК. Следва ответницата по този иск да бъде осъдена да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 140 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на предявяване на насрещния иск.

На ищеца по насрещния иск се следват и направените деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Г. ЕГН ********** ***, иск против Н.Х.Д., ЕГН ********** ***, с който ищцата моли съда да промени постановените с решение № 12/20.04.2012 г. по гр. дело № 419/2012 г. на МзРС, мерки по отношение на режима на виждане и вземане на детето от страна на бащата Н.Д., като се определят нови такива, а именно: родителските права да останат за упражняване от майката А.Г., а на бащата да бъде определен режим на виждане и вземане на детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а по  отношение на новогодишните и коледните празници същите да бъдат определени на ротационен принцип, като едната коледа детето е при майката, а на следващата при бащата, както и за определяне на издръжка, която бащата да заплаща за детето чрез майката и законен представител в размер на минималната гарантираната за страната, като неоснователен и недоказан.

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59 ал. 9 от СК мерките относно упражняване на родителските права и местоживеенето, режима на лични отношения и издръжка на детето А. Н. Д. с ЕГН **********, определени с решение № 12/20.04. 2012 г., постановено по гр. д. №419/2012 г. по описа на МзРС, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение детето А. Н. Д. с ЕГН **********, на бащата Н.Х.Д., ЕГН **********, и определя местоживеенето на детето по местожителството на бащата, което към момента на постановяване на съдебното решение е в гр. М., обл. В., ул. „Ц. Ц.“ №18.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични отношения между майката А.Н.Г. ЕГН ********** и детето А. Н. Д. с ЕГН ********** - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА А.Н.Г. ЕГН **********, да заплаща на детето А. Н. Д. с ЕГН **********, чрез баща му и законен представител Н.Х.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00 / сто и четиридесет/ лева, считано от 26.03.2019 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и заплащане.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА А.Н.Г. ЕГН **********, да заплати Н.Х.Д., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 430 лв.

ОСЪЖДА А.Н.Г. ЕГН ********** да заплати по сметка на МзРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 201.60 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: