Определение по дело №213/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ”Р.-С. Ж. със седалище гр. Кърджали и „С.хх ” О. със седалище Г. против решение № 93/ 13.08.2010 г. по гр.д. № 125/2010 г. по описа на КРС. Въззивната жалба на ”Р.-С. Ж. е във връзка с уважената част на иска с оплаквания за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. Извода на съда, че между страните по делото са сключени 23 договора за продажба чрез електронна търговия и в писмена форма бил неправилен и в противоречие с материалния закон. Прието било, че ответника се е регистрирал по електронен път в интернет сайта на ищеца, предоставяйки фирмените си данни и в замяна на това ищеца му предоставил парола и потребителско име , чрез които направил поръчки да закупи стоките по процесните фактури. Според решаващия съд предложението за сключване на договор за покупко-продажба било прието от ищеца чрез електронÝи средства по силата на чл.8,ал.1 във вр. с пар.1,т.1 от ЗЕТ и е приел, че договорите са сключени в писмена форма, ищеца е издал съответните фактури на основание електронни изявления за поръчка на стоки, представляващи електронен документ. Недопустимо било съдът да се позовава на доказателства, които не са приети по съответния ред, и тъй като по делото не бил представен електронен документ било налице процесуално нарушение по смисъла на чл.184 от ГПК. В тази връзка извода на съда, че въпросните договори за търговска продажба били сключени между страните по делото чрез електронна търговия и в писмена форма, бил необоснован. Установяването на този факт бил в тежест на ищеца съгласно разпределение на доказателствената тежест. Не било установено по делото и от назначената експертиза не се установявало дали електронното изявление за поръчка изхожда от жалбодаталя, този въпрос не бил изсяснен по делото, а било от значение и е в тежест на ищеца, с оглед предмета на спора. Съдът неправилно бил приложил разпоредбата на чл.8,ал.1 във вр. с пар.1,т.1 от ЗЕТ, тъй като те са относими към предоставяне на услуги чрез електронни средства или предоставяне на услуги от разстояние и това внася неяснота и противоречие в мотивите на съда относно характера на договорите. Представените фактури не установявали факта на сключените договори , тъй като ответника не е подписал и не е получил същите, при което фактурите не могат да служат като доказателство за сключен договор. Неправилно съдът е приел, че на основание чл. 55,ал.1 във вр. с ал.2 от ТЗ записванията в редовно водени счетоводни книги са доказателство за сключването на договори за продажби. Записванията в счетоводните книги само на едната страна не могат да заместят доказателствата за съществуването на вземания към ответника. Тези записвания следвало да се преценяват с оглед останалите обстоятелства по делото. В тази връзка било направено искане за назначаване на тройна експертиза, но отказано от съдът, с оглед оспорване експертния извод за редовността или нередовността на счетоводните записвания като провопораждащ цялото правоотношение факт. Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело до създаване вероятност на констатациите за редовно воденото счетоводство от страна на ищеца и това на ответника. Незаконосъобразни били изводите на съда относно получените стоки по процесните фактури. Не оспорва счетоводното намаляване на складовата наличност при него, но не били представени доказателства каква стока е доставена, от кого и в какво качество. С оглед на тези оплаквания счита , че в случая не били налице основанията на чл.327,ал.1 от ТЗ и съдът неправилно бил приложил тази разпоредба. Моли съдът да отмени решението на районния съд в осъдителната част и постанови решение по същество на спора , като отхвърли претенцията за 11644.05 лв. и се присъдят разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания .

В писмения отговор на въззивната жалба „С. хх” О. , със седалище Г., твърди, че решението на районния съд в уважената част е валидно , допустимо и правилно. Назначената по делото комплексна експертиза установила, че стоките по фактурите са доставени от „С. хх” О. на „”Р.-С. Ж. въз основа на направени по електронен път заявки чрез компютърната система на ищеца. Вещите лица са установили в счетоводството на ”Р.- С.Ж. „ пълномощно на същия търговец с пълномощник синът му, който е осъществил дейността по заявка и продажба на компютри и компютърни компоненти. С оглед на този факт счита за неоснователно възражението на ”Р.-С. Ж. за липса на представен електронен документ за доставка на стоки. Стоките били доставени на ответника чрез куриерска фирма и вещите лица са установила този факт, а тя от своя страна разполагала с виртуален кабинет, в който се съхраняват снимки на оригинални документи за доставка на пратките по процесните фактури и се установявало, че те са доставени на ответника. Освен това в.л. установяват , че по електронен път ответника е получил през януари- февруари 2009 г. и други стоки, които били заплатени през периода от 08.02.2009 до 26.02.2009 г. Счита, че съгласно чл.7 от ЗСч и чл.114 от ЗДДС подпис на фактурите от ответника не е задължителен, а договорите се считат за сключени в писмена форма, защото са издадени след като ответника е отправил електронни заявки за поръчка на стоките, които изявления представляват електронен документ. Тези факти се установявали от комплексната експертиза. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.55,ал.1 във вр. с ал.2 от ТЗ и в тази връзка е направил изводи в съответствие със счетоводната експертиза, която установила редовните счетоводни записвания в счетоводството на ищеца и в същото време тези при ответника, като в сметка „Стоки” била посочена обща сума без аналитично отчитане на видовете стоки и стойността по фактурите не са намерили отражение в счетоводните регистри и годишни финансови отчети. В съдебно заседание поддържа отговора.

Въззивната жалба от „С.хх” О., със седалище гр. С. е против решението на районния съд в отхвърлителната му част . Счита , че в тази част решението е поставено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита , че приемането от ответника на двете фактури с № */04.02.2009 г. и № */02.04.2009 г. и липсата на противопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ доказват изразеното между страните съгласие за месечни абонаментни възнаграждение от по 180 лв. за м. февруари и м. април 2009 г. за доставени на ”Р.-С. Ж.пратки на стоки. При постигнато съгласие между страните като съвкупност от факти се дължи и плащане за абонаментно възнаграждение , при което моли съдът да отмени решението в отхвърлителната част и постанови решение с което да уважи искът за сумата 360 лв. , представляваща абонаментно възнаграждение по посочените по-горе фактури за доставени стоки за м. февруари и април 2009 г. , ведно със законната лихва , считано от дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото.

В писмения отговор на ”Р.С. Ж. се твърди , че въззивната жалба на „ССМ хх ” О. в отхвърлителната част на решението е допустима, но неоснователна. Посочените две фактури във връзка с абонаментно възнаграждение не съдържали подписи на надлежни представители на страните , от което не следвал извод , че е постигнато съгласие за заплащането му. Приемането на двете фактури било без правно значение и не ангажирало ответника. Правилно било прието от съда , че приемането на фактурите не установява правопораждащия факт-постигнатото съгласие за плащане на абонаментно възнаграждение. Моли съдът да потвърди решението в атакуваната част. В съдебно заседание писмения отговор се поддържа.

Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок , от лица имащи право на жалба и са процесуално допустими, разгледани по същество са неоснователни.

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ, вр. чл.318 и сл. от ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл. 294, ал.1 от ТЗ, във вр. счл.86, ал.1, изр. 1-во от ЗЗД.

Установява се, че по 23 бр. данъчни фактури страните са сключили договори за продажба и са продадени стоки с включен ДДС.Фактурите са съставени от ищеца, без подпис на ответника, с посочен начин на плащане с платежно нареждане, с посочена дата на данъчното събитие-датата на издаване на фактурата, на обща стойност 11664.05 лв. От заключенията по назначените по делото съдебно-счетоводна експертиза и комплексна експертиза се установява, че процесиите фактури са на обща стойност 12 024.05 лв., надлежно са осчетоводени в счетоводството на ищеца, включени са в дневник за продажби и в Справка декларация за ДДС за съответния данъчен период, и по същите дължимият ДДС е деклариран от ищеца пред НАП.Крайното салдо по сметка 411 „Клиенти" -контрагент „Р.-С. Ж. е дебитно в размер на 12 024.05 лв. като вземане на ищеца към ответника по процесните фактури.За периода от м.февруари до м.юли 2009г. и към датата на проверката в.л. установяват,че счетоводството на ищеца и финансовите отчети са изготвени в съответствие с изискванията на ЗСч при съобразяване с основните счетоводни принципи.Счетоводството на ответника и финансовите отчети не са изготвени в съответствие с изискванията на ЗСч, не е спазен принципа за текущо начисляване на приходите и разходите, за документална обоснованост на стопанските операции и факти, и за периода от м.февруари до м.юли 2009г. счетоводните книги на ответника не са водени редовно.Процесните фактури не са осчетоводени от ответника-по дебита на сметка 304 „Стоки" като получени стоки и по кредита на сметка 401 „Доставчици" като задължение към ищеца, като през 2009г. и през процесния период ответникът е закупил от ищеца други стоки по други фактури различни от процесните, които е заплатил на ищеца, но които не са намерили отражение в счетоводството му.Ответникът не е регистриран по ЗДДС.За финансовата 2009г. ответникът е декларирал пред ТД-НАП-Пловдив офис Кърджали с ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ приходи от дейността си в размер на 5 000 лв. от продажба на стоки, разходи от дейността си в размер на 8 000лв., в.т.ч. 6 000лв. разходи за персонала, при балансова стойност на продадените стоки-1000лв., и финансови разходи 1000лв., като за цялата 2009г. не е осчетоводил нито една фактура за закупени стоки.Сметка 304 „Стоки" на ответника е водена като обща сума, като на 01.01.2009г. наличността от стоки е на стойност 22 438.38 лв. и са осчетоводени продадени стоки за 1 340 лв., с наличност на стоките към 31.12.2009г. на стойност 21 098.38 лв., като не е организирана аналитична счетоводна отчетност по видове стоки и счетоводството не дава възможност да се констатира какви по вид и асортимент са наличните стоки към 31.12.2009г., както и какви компютърни стоки са продадени от ответника на трети лица.В счетоводството на ищеца е установено пълномощно с нотариална заверка на упълномощителя от 26.07.2006г. , приложено към експертизата в съдебно заседание със съгласие на страните, с което С. Г. Ж., в качеството си на „Р.-С. Ж. Г., упълномощава Р.С.Ж. да го представлява пред различни институции, банки и фирми, в т.ч. при извършване на цялостната дейност на фирмата, включ. и търговска, в т.ч. и да получава всички видове пощенски и колетни пратки, адресирани до фирмата.Упълномощеният Р.Ж. е направил регистрация в онлайн магазин на ищеца и въз основа на тази регистрация, с паролата и потребителското си име/”гоssy”/ е заявил от името на стоки от асортимента на ищеца.Заявките са приети от дилър, който след обработката им и подготвяне на фактура, ги е препратил по електронен път към съответния склад/ищецът има три склада/, където заявената стока е окомплектована с фактура и гаранционна карта, и е подготвена за експедиция, след което опакованата стока е предадена в отдел „Логистика", откъдето е изпратена на клиента чрез куриерска фирма „Еконт Експрес".Складовата наличност на ищеца е намалена с количеството и стойността на стоките, фактурирани с процесните фактури, установено от кредитния оборот на Сметка 304 „Стоки", към която е организирано аналитично отчитане по видове стоки.Стоките са напуснали склада на ищеца, предадени са на „Еконт Експрес" и са доставени на ответника съгласно номера на пратки и товарителници, подробно описани в констативно-съобразителната част на заключението на експертиза, анализът на които сочи, че стоките по процесните фактури са предадени на получателя в деня, следващ този на издаването на всяка една фактура, в т.ч. са предадени стоки по фактура № */04.02.2009г. и фактура № 000 2183889/02.04.2009г. за абонаментни възнаграждения, като за м.февруари и м.април 2009г. ищецът заплатил на „Еконт експрес" О. транспортните разходи в размер на 360 лв. за доставка на стоките, след което ги фактурирал на ответника, а за останалите доставки транспортните разходи са били за сметка на ответника като поради нередовното водене на счетоводството на ответника, експертизата не може да установи дали ответникът е заплатил транспортните разходи на „Еконт експрес" О. , тъй като в.л. не е изследвало това обстоятелство в счетоводството на куриера, централата на което се намира в гр.Русе. За установяване какви компютърни програми използва ответникът за закупуване, заскладяване и продажба от него на стоки, отчитането на закупените и получените стоки, съответно продажбата им, изписването и предаването им на трети лица, и отчетено ли е в компютърните програми на ответника получаването на стоки по процесиите фактури, в т.ч кога са нанесени тези данни, променяни ли са и могат ли да бъдат манипулирани, ответникът е препратил вещото лице към сина си Р.Ж. с обяснението, че заявките и продажбата на компютри и компютърни компоненти е извършвал синът му.При проведен разговор с Р.Ж. в.л. установява, че не е използвана компютърна програма за закупуването, заскладяването и продажбата на стоките/съответно за тяхната продажба, изписване и предаване на трети лица/, като ответникът използвал компютър, който бил продаден през 2009г, а самите заявки били извършвани от служител на ответника на име Б.Ч.. .Ищецът продава персонални компютри и компютърни компонеÝти, като една от формите на продажба, които използва, в т.ч. и в настоящия случай, е посредством интернет магазин. Асортиментната листа на ищеца била достъпна в интернет мрежата за всеки потребител на мрежата.Достъп до компютърната система с цел заявка на стоки от тази листа ищецът предоставя на клиентите си и на фирмите дистрибутори чрез потребителско име и парола, с които се идентифицира в системата му при изготвяне на заявка за закупуване на стоки от електронния каталог, след като е поискан достъп чрез регистрация в системата/уеб сайта/, в замяна на което ищецът предоставя потребителско име и парола, с които клиентът влиза в системата и прави заявка в реално време/он лайн/.В базата данни на компютърната система на „Моst Computer” ответникът фигурира със следната идентификация: „Р.-С. Ж., хх.хх.ххххг, Г., ул.Д.хх, ххххххххх-Р.Ж.; Факс ххххххххххх Информация хххххххххххххх, Лице за контакт С.Ж., Информация Б. хххххххххххххх, Информация: Всичко по банка, Еконт. С тези данни ответникът се е регистрирал, след което ищецът му е предоставил потребителско име и парола за достъп, чрез които същият е заявил по електронен път стоките по процесиите фактури чрез дилъри на ищеца, за които в системата не е отразено плащане, като ответникът е заявявал и закупувал други стоки през м.януари-февруари 2009г, които заплатил на ищеца в периода 08.02.2009г. до 26.02.2009г. и на 14.03.2009г. Всички стоки по процесните фактури са заявени за закупуване от ответника по електронен път в системата на ищеца.Посочените в експертизата заявки отговарят по съдържание на тези описани в процесиите фактури за продажба. Потребителското име и парола се предоставят само на един потребител и са уникални.Компютърната система на „„Моst Computer” е изградена на база клиент-сървър, и влизанията в системата чрез потребителско име и парола се записват в реално време, както и всяка промяна във вече записаните данни се отразяват в сървъра със запис-ден и час на промяната и кой я е извършил, и данните поради тази причина не могат да бъдат манипулирани.Заявените стоки са доставяни на ответника от склада на ищеца чрез куриерска фирма с виртуален кабинет , чрез който могат да се проследяват и управляват пратките като за целта ищецът разполага с предоставено му потребителско име и парола посредством които може да влиза във виртуалния кабинет и да проследи пратките, в т.ч. да установи кой куриер ги е доставил, в кой ден и час.Експертизата установява, че в случая във виртуалния кабинет на куриерската фирма се съхраняват снимки на оригиналните документи за доставка на пратките по процесиите фактури от ищеца до ответника като от таблица на лист 13 от констативно-съобразителната част на комплексната експертиза е видно, че стоките по съответните товарителници и фактури са доставени на адресата в деня, следващ деня на издаването им.

От писмените доказателства и експертизите по делото се установява, че между ищеца и ответника са сключени договори за продажба чрез електронна търговия, представляваща една от формите на продажба, в т.ч. и на търговска продажба. Установява се , че ответникът се е регистрирал по електронен път в интернет сайта на ищеца, предоставяйки фирмените си данни, в замяна на което са му предоставени потребителско име и парола чрез които е направил заявки да закупи стоките по процесиите фактури.Заявките са приети и обработени от ищеца, стоките са изписани от склада на ищеца, окомплектовани с гаранционни карти и фактури, в които е посочен начин на плащане съгласно заявения от ответника при регистрацията, и предадени на посочения от ответника превозвач, който ги е предал на посочения получател-ответника. Изявлението му за сключване на договори за продажба е записано по технически начин и се установява от експертизата в системата на ищеца, ответникът е участвал в продажбите чрез представител, с редовно упълномощаване за осъществяване на търговската му дейност, посочено е лице при регистрацията му в сайта на ищеца. Съгласно чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По делото се установява, че счетоводните книги на ищеца са водени редовно и стоките са предадени на ответника, получени са и фактурите, включително и фактура № */04.02.2009г. и фактура № 000 2183889/02.04.2009г., с които са фактурирани абонаментни възнаграждения за м.февруари и м.април 2009г. С направените от ответника заявки, същият е приел предложението на ищеца за сключване на договори за продажби, чрез електронни средства, посредством електронно изявление, представляващо електронен документ, чиито титуляр е ответникът, а адресат е ищеца. По делото се установява, че електронното изявление е получено от адресата и е потвърдено чрез изпълнение на заявките, като използваните от ответника потребителско име и парола представляват електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 т.1 от ЗЕПЕД, поради което подписа на ответника в процесиите фактури, освен че не е задължителен реквизит съгласно чл. 7 от ЗСч и чл.114 от ЗДДС, не е и необходим, при което съдът намира, че е сключен договор за продажба с произтичащите от това последици за заплащане на цената.

С оглед разпоредбата на чл.55, ал.1, вр. ал.2 от ТЗ редовното водене на счетоводните книги на ищеца, записванията в тези книги представляват доказателство за сключване на твърдените от ищеца продажби, и обратно нередовното водене на счетоводните книги на ответника, не могат да служат като доказателство в полза на ответника като лице, задължено да ги води съгласно ЗСч, при което съдът приема, че неотразяването на процесиите фактури не е доказателство, че ответникът не е страна по договорите, че не е получил стоките и съответно не са заплатени. Воденето на сметка „Стоки” като обща сума без аналитично отчитане по видове стоки е пречка да се установи получаването на стоки и съответното заплащане. Безспорно в случая се касае за сключени договори за търговска продажба между страните по делото съгласно чл.286, ал.1, вр. ал.З от ТЗ, вр.чл.318, ал.1 от ТЗ, като за разлика от обикновения договор за продажба, начина на сключването му е публично електронно предложение на ищеца като уеб-базиран продавач в интернет мрежата и прието от ответника по електронен път/т.нар. он-лайн сделки/ чрез изпращане в тази мрежа на електронна поръчка, като всяка поръчка е потвърдена от ищеца, с оглед изложеното по-горе, че е налице обработка на всяка поръчка, изписване от склада на поръчаните стоки и изпращането им с превозвач, който ги е предал на ответника.ЗЕТ е в съответствие с Директива 200/31 ЕО, но както законът, така директивата не сочат момента на сключване на договора за продажба на стоки по електронен път.

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената, щом стоката му е предадена. Цената на стоките по процесиите фактури, възлиза на сумата общо 11 664.05 лв. и върху тази сума се дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

Както се установи по-горе счетоводството на ищеца е водено редовно, доказателства обаче за постигнато съгласие между страните по делото за заплащане на абонаментно възнаграждение за извършени превози на стоки по фактури № *9 от 04.02.2009 г. и № * от 02.04.2009 г. и заявена такава услуга от ответника по делото не се представят, при което съдът приема ,че не се дължи заплащането му. По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото искане за заплащане на разноски по компенсация не е направено и такива не се присъждат.

Ето защо съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 93/13.08.2010 г. по гр. Д. № 125/2010 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението подлежи на касационноа обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.