Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети ноември, през две
хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 8151 по описа
на състава за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.
108 от ЗС.
Ищцата К.С.Д. поддържа твърдение, че притежава правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент без описан номер по
нотариален акт, находящ се на втори надпартерен етаж в жилищна сграда в гр. София, СО – Район
Триадица, ул. „*********, без описана площ по нотариален акт, състоящ се от
стая, кухня, вестибюл, клозет, входно антре и балкон, при съседи по нотариален
акт: от изток – двор; от запад – двор; от север – стълбище и двор; и от юг – И.
и Н.Т.И.; отгоре – таванско помещение; отдолу – апартамент на Д.Т., заедно със зимнично помещение без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт и 1/9 идеални части от
общите части на сградата и дворното място върху което е построена сградата,
който гореописан имот бил нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри като самостоятелен обект в сграда с кад. идентификатор
68134.1001.441.1.4, с адрес на обекта по схемата на гр. София, район Триадица,
ул. „*********, ет.3, в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.144, с
предназначение на обекта – жилище и прилежащи части – таванско помещение, зимнично помещение и 1/9 идеални части от общите части на
сградата. Правото на собственост върху процесния
недвижим имот, ищцата придобила като купувач на публична продан, проведена по изп. дело
№20148380410887 съгласно описа на ЧСИ М.Б.. Изпълнителното дело № 20148380410887
по описа на ЧСИ М.Б., в рамките на което било издадено постановлението за възлагане
на имота в полза на ищцата, било образувано за принудително събиране на
вземанията на „Р.Б.“ ЕАД, а изпълнението било насочено върху процесния имот - собственост на „Т.с.“ ЕООД, тъй като върху
имота били вписани две договорни ипотеки от 2009г. в полза на този взискател и две последващи възбрани
с вх. №128/12.11.2009г. и с вх. рег.№49692 от 12.11.2009г., акт №56, том 12 по
партидата на предишния собственик - „Б.С.“ ЕООД. Въпреки образуваното производство по
несъстоятелност по т.д. № 105/2016г. съгласно описа на Окръжен съд Плевен срещу „Т.с.“ ЕООД - публичната продан
на процесния имот била осъществена с разрешение на
съда по несъстоятелността, посредством постановеното на основание чл. 638, ал.3
от ТЗ Определение № 634/05.08.2016г. на ОС Плевен. Публичната продан приключила с Постановление за възлагане от 04.02.2016г.
на К.С.Д., което я легитимирало като собственик на имота и влязло в сила на 27.07.2017г., след
което било вписано в имотния регистър при Служба по вписванията- София с акт №147
том CXXXVIII рег. № 91109
им. парт. 5835, 5839 от 19.09.2017г. На 17.08.2017г. ищцата била въведена във
владение на придобития на публична продан недвижим имот, но с Определение №
541/17.05.2018г. по т.д. № 105/2016г. на ОС Плевен – съдът по несъстоятелността
дал разрешение на синдика на „Т.с.“ ЕООД /н/ да продаде имота и на 08.06.2018г.
частният съдебен изпълнител М.М.отстранил ищцата от
владение върху имота, който бил обявен на търг чрез явно наддаване. При така
изложените фактически твърдения, ищцата претендира, след като бъдат установени
правата й, да бъде осъден ответника да й предаде владението върху спорния
недвижим имот. При уважаване на иска, ищцата претендира да й бъдат присъдени
направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.
Предявената искова претенция е оспорена от ответника „Т.С.“
ЕООД /н./. Чрез синдика Л.К., дружеството поддържа становище, че притежава
право на собственост върху процесния недвижим имот,
поради непротивопоставимост на твърдяното от ищцата придобивно основание – влязло в сила постановление за
възлагане. Сочи, че посоченото от ищцата Постановление за възлагане, на което
тя основава правата си, било влязло в сила на 27.07.2017г. т.е. след датата на
вписаната на 03.07.2017г. обща възбрана върху имуществото на обявеното в
несъстоятелност дружество „Т.С.“ ЕООД /н./, което било предишен собственик на
имота. Според ответника, универсалното принудително изпълнение, което се
развива в производството по несъстоятелност е противопоставимо
на взискателя в индивидуално принудително изпълнение
„Р.Б.“ ЕАД. Постановлението за възлагане, от което ищцата се домогвала да черпи
права, пък било непротивопоставимо
на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Т.С.“ ЕООД /н./, понеже
влязло в сила на 27.07.2017г. и е вписано на 19.09.2017г. – тоест след вписването
на общата възбрана върху недвижимите имоти, собственост на „Т.с.“ ЕООД /н./ на
03.07.2017г. В
същия смисъл било и постановеното Определение №43/26.03.2018г. по ч.т.д. №50/2018г.
по описа на Апелативен съд - Велико Търново, обвързващо взискателя
в производството по индивидуално принудително изпълнение „Р.Б.“ ЕАД. Позовава също
и на разпоредбата на чл. 638, ал.4 от ТЗ. Излага становище в посока на това, че
ефектът на непротивопоставимост на наложената
възбрана в производството по индивидуално принудително изпълнение имала
относителен характер спрямо банката-взискател, но
само до момента, в който тя притежавала качеството на индивидуален взискател. По всички изложени съображения ответникът чрез
назначения синдик в производството по несъстоятелност, моли за отхвърляне на
предявения иск.
Третото лице-помагач „Р.Б.“ ЕАД (привлечено на страната
на ищцата К.Д.) е депозирало становище в което излага доводи за основателност
на предявената искова претенция
и поддържа процесуалната теза на
страната, която е привлечен да подпомага. Посочва, че правата, придобити от К.Д.,
в качеството на купувач на публична продан, били противопоставими
на „Т.с.“ ЕООД /н./, доколкото ищцата се ползвала от правното действие на
наложените възбрани върху имота, в полза на взискателя
- „Р.Б.“ ЕАД. Имотът не е бил част от масата на несъстоятелността на „Т.с.“
ЕООД /н./, а наложените възбрани в хода
на провеждане на производството по индивидуално принудително изпълнение
запазвали действието си и след извършването на публичната продан на имота.
Описаните изпълнителни действия върху имота били осъществени преди открИ.е на производството по несъстоятелност на „Т.с.“ ЕООД
/н./.
Третото лице-помагач ЧСИ М.Б. (привлечено на страната на
ищцата К.Д.) изразява становище за надлежно осъществена процедура по връчване
на постановление за възлагане на недвижим имот на „И.“ ЕООД, съответно за
стабилизиране на възлагателното постановление към
момента на образуване на исковото производство. Сочи че извършените от него
действия по издаване на постановлението за възлагане на имота и последвалия въвод на К.С.Д. във владение на имота са законосъобразни.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл.
235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетият като доказателство Договор за покупко-продажба
на недвижими имоти от 20.02.2009г., обективиран в
Нотариален акт №072, том I, рег.№ 3520, дело №045 от 2009г. на нотариус Ц.С.,
вписана под №030 към регистъра при НК, описва основанието на което „Б.С.“ ЕООД
/н./ е придобило собствеността върху описаните в договора недвижими
имоти сред които и процесния апартамент.
Приетото като доказателство постановление за налагане на
възбрана върху недвижим имот от 12.11.2009г., издадено по изп.
дело №20098380404826 от ЧСИ М.Б., установява, че по искане на взискателя „Р.Б.“ ЕАД е наложена обезпечителна мярка върху
имота.
Приетият като доказателство Договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти от 19.12.2009г., обективиран
в Нотариален акт №55 том IV рег.№4358 дело №617 от
2009 по описа на нотариус Ц.Д., вписана
под №350 при НК установява, че процесният имот е
предоставен за обезпечение на кредитора „Р.Б.“ ЕАД по Договор за банков кредит
от 31.07.2008г.
Съдържанието на приетия като доказателство Договор за
встъпване в дълг от 04.06.2010г., представляващ и Анекс №3 към Договор за
банков кредит от 31.07.2008г., установява че „Р.Б.“ ЕАД и от друга страна „Б.С.“
ЕАД, „Е.Б.“ ЕООД и „И.и“ ЕООД са постигнали съгласие за встъпване в дълг на „И.и“
ЕООД.
Приетият като доказателство Договор за прехвърляне на
недвижими имоти от 20.03.2014г., обективиран в
Нотариален акт №98, том II, рег.№ 4937, дело №262 от 2014г. на нотариус И.Д.,
вписан под №039 към регистъра при НК, мотивира извода за извършено прехвърляне
на правото на собственост върху процесния недвижим
имот от страна на праводателя „Б.С.“ ЕООД /н./ към
правоприемника „Г.С.“ ЕООД.
Съдържанието на нотариално заверен Договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014г., установява
прехвърлянето на търговското предприятие на „Г.С.“ ЕООД към „Т.с.“ ЕООД /н./ включително
и спорния недвижим имот.
Съдържанието на Постановление за възлагане на недвижимо
имущество от 04.02.2016г. / на стр.8-9 от делото/ мотивира извод за това, че
след извършена публична продан по изп. дело
№20148380410887 в периода 28.12.2015г. – 28.01.2016г. на недвижимо имущество на
„Т.С.“ ЕООД /н./ К.С.Д. е обявена за купувач на процесния
апартамент и на нея е възложено правото на собственост върху имота.
Страните не спорят, че на 17.08.2014г. ищцата е въведена
във владение на имота от ЧСИ М.Б., на основание чл.498 от ГПК
Приетите като доказателства преписи от съдебни актове,
постановени в хода образуваното производство по несъстоятелност срещу „Т.С.“
ЕООД /н./ и установяват, че с Решение №93 от 27.07.2016г. по т.д. № 105/2016г.
по описа на Окръжен съд Плевен е обявена неплатежоспособност на „Т.С.“ ЕООД
/н./ и е определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2014г. С Определение
№ 634 от 05.08.2016г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен, постановено по
реда на чл. 638, ал.3 от ТЗ, е дадено разрешение за продължаването на производството
по изп. дело №20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б.. С Решение
от 03.01.2017г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен „Т.С.“ ЕООД /н./ е
обявено в несъстоятелност. Съгласно Определение №56/16.01.2017г. по
т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен е отменено Определение №634 от
05.08.2016г. постановено по реда на чл.638, ал.3 от ТЗ, с което е разрешено
продължаването на производството по изп. дело
№20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б. за събиране на вземанията на „Р.Б.“ ЕАД, и
е постановено продължаване на действията по осребряване на имуществото от
масата на несъстоятелността на „Т.с.“ ЕООД
/н./. С Определение
№818/18.10.2017г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен, потвърдено с Определение №11 от 06.02.2018г. по
ч.т.д.№14/2018г. по описа на АС Велико Търново, на основание чл. 642 от ТЗ е
допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на индивидуалното
принудително изпълнение по изп. дело №2014838040887 по
описа на ЧСИ М.Б. с взискател Р.Б. ЕАД; С Определение
№629 от 07.06.2018г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен, съдът по
несъстоятелността е дал разрешение на синдика да извърши продажба на
имуществото в включено в масата на несъстоятелността.
Съдържанието на прието като доказателство Определение
№12524 от 04.06.2018г. по гр.д.№7315/2018г. по описа на IV-и брачен с-в при СГС
се установява, че по молба на ищцата на основание чл. 390 от ГПК е издадена
обезпечителна заповед от 06.06.2018г. за обезпечение
на бъдещ установителен иск, на К.Д. срещу „Т.с.“ ЕООД
за принадлежността на правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
От представената преписка по образуваното изп. дело №20187860400823 по описа на ЧСИ М.М.се установява, че съгласно Протокол от 08.06.2018г. помощник-частен
съдебен изпълнител е извършил опис и запечатване на имотите, посочени в
Обезпечителна заповед от 07.06.2018г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен.
Съдържанието на Договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 13.11.2018г., обективиран в Нотариален акт
№128, том VIII, рег.№ 15728, дело№ 1336 от 2018г. поправен с нотариален
акт от 19.11.2018г. №156 том
VIII рег.№15955 дело №1359 от 2018г., мотивира
извод за това, че на основание чл.718 от ТЗ „Т.с.“ ЕООД /н./, представлявано от
назначения синдик, в изпълнение на решение на събранието на кредиторите и
Определение №629 от 07.06.2018г. по т.д. №105/2016г. по описа на ОС Плевен, е
прехвърлило собствеността върху спорния недвижими имот на трето неучастващо по
делото лице - „С.А.“ ЕООД.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е процесуално допустим, доколкото описаните от ищцата фактически твърдения
насочват към искане за предоставяне на защита на правото на собственост върху процесния недвижим имот, което било накърнено от
фактическите действия на ответното дружество. Предпоставките за развитие на
настоящия процес са налице, по аргумент от чл. 637, ал.6, респ. ал. 5 от ТЗ,
въпреки че по отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност.
Правна
квалификация на иска и предпоставки за неговата основателност;
Съдът е сезиран с ревандикационен иск. Искът по чл. 108 от ЗС е форма на
защита на накърненото право на собственост, а основателността на този иск се предпоставя от две основни кумулативно дадени предпоставки:
Първата от тях изисква от ищцата да установи своята материалната легитимация
като титуляр на правото на собственост
върху недвижимия имот, на противопоставимо на
ответника правно основание.
Втората предпоставка изисква
установяване на факта на владение върху
имота от страна на ответника, което не почива на противопоставимо
основание.
Именно тези две основни
предпоставки, които са определящи за предявения
от ищцата ревандикационен иск, следва да бъдат кумулативно
налице и поради това, тяхното наличие трябва да бъде обсъдено от решаващия съд,
независимо от множеството други доводи, релевирани от
главните страни и третите лица- помагачи.
По правото на собственост на ищцата;
Събраните в хода на делото
писмени доказателства установиха без всяко съмнение, че ищцата К.Д.
е придобила спорния имот на публична
продан, чрез влязло в сила
постановление за възлагане на имота. Няма съмнение, че публичната продан е била
насочена към имущество, което е собственост на ответника. В рамките на изпълнителния
процес,
именно спорният недвижим имот е бил отнет от партимониума на ответника, за
да бъде продаден на публична продан, за да се удовлетвори взискателя
- „Р.Б.“ ЕАД. Необхоимо
е при това да се отчита, че извършените от ЧСИ М.Б. изпълнителни действия и
издаването на постановлението за възлагане на имота са били надлежно правно
легитимирани от последиците на постановеното от съда по несъстоятелността Определение
№ 634 от 05.08.2016г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен, с което е
дадено разрешение за продължаването на изп. дело
№20148380410887 въпреки откритото производство по несъстоятелност на длъжника
по изпълнението „Т.с.“ ЕООД /н/.
Само по себе си,
Постановление за възлагане на имота от 04.02.2016г. е породило типичните правни
последици на особено придобивно правно основание за право
на собственост на имота. То легитимира ищцата К.Д. като купувач на имота, противопоставимо е на ответника и следва да се зачита в
отношенията между К.Д. и привлеченото като ответник дружество „Т.с.“ ЕООД /н/. С
други думи, правата на ищцата К.Д. без съмнение са противопоставими
на привлеченото като ответник дружество
„Б.С.“ ЕООД /н/., което означава, че ако този ответник владее имота, той не
би могъл да упражнява фактическата си власт на противопоставимо
на ищцата правно основание, защото не е материално легитимиран да оспорва
правото на собственост на ищцата върху имота.
Съвсем различен е обаче въпросът, дали придобитото
по силата на Постановлението за възлагане право
на собственост на ищцата К.Д. върху процесния имот е противопоставено на кредиторите на масата на
несъстоятелността на „Б.С.“
ЕООД/н/.
Този въпрос обаче е извън предмета на настоящия спор,
като се отчита релевирания от ищцата петитум на иска и привлечените в качеството на ответници лица. Макар значителна част от доводите на
страните в настоящия процес да са насочени към изясняването на споменатия по- горе въпрос,
колизията между правата на
купувача на публична продан и кредиторите на масата на несъстоятелността, в
хипотеза при която изпълнението е насочено върху имот, включен в масата на
несъстоятелността - следва да бъде разрешена в рамките на специален
процес, с участие на спорещите страни - кредиторите на масата на несъстоятелността и ищцата. Уместно е в тази насока да се отбележи компетентността на съда
по несъстоятелност на „Б.С.“ ЕООД/н/, който е ОС Плевен. Посочения по- горе
въпрос
не
е предмет на настоящото дело, защото очертаният от исковата молба предмет на спора насочва чрез петитума и страните в процеса към спор за защита на правото
на собственост, между К.Д. и ответника, а
търсената защита се изразява в искане за съдействие относно връщане на
владението върху имота. Именно такъв иск е сезиран да разгледа настоящия съд, в
рамките на диспозитивно начало в гражданския процес.
По отношение на владението върху спорния имот;
За да бъде уважен
предявения от ищцата срещу ответника
ревандикационен иск, както вече беше
посочено по- горе, следва да е налице
и още една предпоставка, наред с първата – въз основа на
събраните доказателства, съдът би следвало да установи, че ответника осъществява фактическа власт върху процесния имот
/макар да не е негов собственик/. Тази предпоставка, в конкретния случай не се установява.
Действително, ищцата сочи, че след като била въведена във владение на имота от ЧСИ М.Б. - в последствие е
била отстранена
от владението на имота, посредством
действията на ЧСИ М.М., а последните пък били предприети, в
съответствие с актовете на съда по несъстоятелността на „Б.С.“
ЕООД /н/. В хода на настоящия процес обаче, никак не се установи, че
привлеченото като ответник дружество „Б.С.“ ЕООД
/н/ владее процесния имот, нито пък се установи, че действията на ЧСИ М.М.имат характер на обратен въвод на това дружество във владение на процесния
имот.
Нещо повече: съдържанието на приетия като
доказателство Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 13.11.2018г., обективиран в Нотариален акт №128, том VIII, рег.№ 15728, дело№ 1336 от 2018г. обосновава извод за
това, че не ответника, а трето неучастващо в настоящия процес лице, осъществява
фактическа власт върху имота.
При установяването на това фактическо положение, предявения ревандикационен иск следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите за съдебни разноски;
С оглед изхода
на правния спор, на основание
чл. 78, ал. 3 от
ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените съдебни разноски.
Разноски се претендират от ответника, но без да е представен списък по
чл. 80 от ГПК и без да са представени към момента на преключване на съдебното дирене онези доказателства, които
установяват за направени разходи. Поради изложените съображения, според съда,
не следва да се присъждат разноски в полза на ответника.
Третите лица- помагачи не дължат плащане на разноски и не
са легитимирани да претендират присъждане на разноски, доколкото в случая,
правното им положение е определено от чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Д. с ЕГН: ********** и със съдебен адресат – адв. Ц. ***,
срещу „Т.С.“ ЕООД /н./ с ЕИК:********,
представлявано от синдика Л.С.К., с адрес: *** иск с правно основание чл. 108 от ЗС относно правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ без описан номер по нотариален акт находящ
се на II-ри /втори/ надпартерен
етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София, СО -
Триадица, ул. „********* /единадесет/ без описана площ по нотариален акт,
състоящ се от стая, кухня, вестибюл, клозет, входно антре и балкон, при съседи
по нотариален акт: от изток – двор; от запад – двор; от север – стълбище и
двор; и от юг – И. и Н.Т.И.; отгоре – таванско помещение; отдолу – апартамент
на Д.Т., заедно със зимнично помещение без описан
номер и площ в доказателствения нотариален акт, при
съседи: изток – двор; запад – коридор; север – двор; и юг – зимнично
помещение на Н.и И. И.ови; заедно с таванско
помещение без описан номер и площ по нотариален акт, при съседи: изток – двор;
запад – коридор; север – двор, и юг – таванско помещение на Н.и И. И.; заедно с
1/9 /една девета/ идеални части от общите части на сградата и от дворното
място, върху което е построена сградата, който апартамент е нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София като САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1001.441.1.4, с адрес по схема от
кадастъра: гр. София, район Триадица, ул. „********* ет.3 в сграда №1
разположена в поземлен имот с дентификатор
68134.1001.441 с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с прилежащи
части: зимнично помещение, таванско помещение и 1/9
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти с
идентификатори в сградата: на същия етаж -
68134.1001.441.1.3, под обекта - 68134.1001.441.1.2.
Решението е постановено при участието на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК:*********,
с адрес за призоваване – гр. София 1700, бул. „*********секция А, офис 2, и
частен съдебен изпълнител М.И.Б., с адрес: гр. София, бул. „********в
качеството им на трети лица- помагачи на страната на ищцата К.С.Д..
Решението подлежи на въззивно
обжалване, пред Апелативен съд - София,
чрез жалба, която може да бъде
подадена до изтичане на двуседмичен
срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: