№ 801
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500816 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 303914 от 15.12.2021 г.,
депозирана от община Варна, чрез юрк. М.Д. срещу Решение № 262831 от
19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, В ЧАСТИТЕ, с които жалбоподателят е осъден да заплати на АТ. Г.
Г., сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на падане на 22.04.2016
г., поради неизправност на тротоарната настилка на улица „Опълченска“
близо до кръстовището с ул. „Братя Миладинови“, в гр. Варна,
представляваща публична общинска собственост на община Варна, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 22.05.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 2895,41 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
сума за периода от 22.04.2016 г. до 19.05.2020 г., на основание чл. 49 ЗЗД и
1
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда за настъпването на
травматичните увреждания, свързани с контузия на гръдния кош, оток и
кръвонасядане на десния лакът, ожулване на дясното коляно и оток по
страничната повърхност на дясното коляно. Счита, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо, доколкото не
съответства на интензитета и продължителността на възстановителния
процес, както и на обществено-икономическите условия в страната към
момента на увреждането.
От заключенията по съдебно-медицинските експертизи и свидетелските
показания на свидетеля Н. Г., счита, че се установява наличието на лека
телесна повреда, с нисък интензитет на увреждания, с продължителност на
възстановяване около един месец. Твърди, че не са причинени значителни
неудобства от падането, като сочи, че състоянието на ищеца в момента е
следствие на дегенеративно заболяване. За необсъдени намира констатациите,
инкорпорирани в амб. лист № 328, който е обследван от вещите лица при
изготвянето на първата тройна-съдебно медицинска експертиза, относно
механизма на падането, както и обстоятелството за посещаване на лекарски
кабинет едва два дни след увреждането. Сочи, че е нарушен принципът на
равнопоставеността доколкото не е успял да вземе становище по искането за
замяна на вещото лице. Моли за отмяна на решението в обжалваните части,
евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
АТ. Г. Г., чрез адв. К.М.. В същия се излагат доводи за неоснователността на
жалбата. Сочи, че са събрани достатъчно доказателства за възприетите от
първоинстанционния съд увреждания, както и за други такива, за които е
прието, че не са в причинно-следствена връзка с увреждането. Счита, че от
гласните доказателствени средства е установено, че пострадалият е изпитвал
силни болки, бил е ограничен в придвижването си и е било необходимо да
използва помощ за обслужване на нуждите си. Посочва, че свидетелите са го
2
видели да държи главата си, откъдето извежда извод, че дори да не се
установява, че е губил съзнание, то не е извършван скенер на главата му,
който са изключи травма на главата. Намира, че травмата на гръдния кош е
нарушила целостта и на клавикулата и е довела до отделяне и обособяване на
фрагмент от костта. Позовавайки се на изследването на ЯМР от 10.06.2016 г.
счита, че са налице дегенеративни промени, следствие на падането. Счита, че
уврежданията са с висок интензитет, свързани са със значителни болки,
отразяват се значително на качеството на живот на пострадалия, ограничават
движението му, налагат ползването на помощ и предприемането на
продължително лечение за облекчаване на симптоматиката. За ирелевантни
намира доводите на въззивника, че в негова тежест не следва да бъде
възлагано заплащането на обезщетение в такъв размер, доколкото се касае
неизпълняване на законово вменено задължение за стопанисване на
общинската пътна настилка.
Излага доводи за установеност на механизма на настъпване на
увреждането, а именно падане следствие на неизправна пътна настилка.
Намира за неоснователни доводите за наличие на процесуални нарушения,
свързани с липсата на предоставена възможност на община Варна за
изразяване на становище по искането за замяна на вещото лице, доколкото
същото е направено в о. с. з. при липсата на изразено несъгласие от страна на
процесуалния представител на общината. Моли за потвърждаване на
решението в осъдителните части. Претендира разноски.
В производството е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх. №
261778 от 11.02.2022 г. от АТ. Г. Г., чрез адв. К.М. срещу Решение № 262831
от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд
– Варна, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените от жалбоподателя
искове за осъждане на община Варна да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 7000 лева до претендирания
размер от 10000 лева и за обезщетение за забава за разликата над 2895,41
лева до 4136,41 лева /съобразно уточнението на петитума на жалбата/.
В депозираната насрещна въззивна жалба от АТ. Г. Г., чрез адв. К.М.
се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в
отхвърлителните му части. Сочи, че е установено, че години наред от страна
на община Варна не са взети мерки за ремонтиране на липсващата тротоарна
3
настилка, както и за осветяване на мястото на инцидента. Намира, че от
свидетелските показания е установен начина на настъпване на увреждането, а
именно падане с цялото си тяло, което е довело до съприкосновение на земята
с черепа, дясната ръка, гръдния кош и десния крак. Сочи, че пострадалият в
продължение на няколко седмици не е могъл да се обслужва сам, че до
настоящия момент изпитва болки и търпи ограничение в двигателните си
способности. Намира, че в приетата по делото медицинска документация са
налице данни за увреждания с по-голям интензитет и дълготрайни последици,
а именно: травма на клавикулата, което е довело до отделяне и обособяване на
фрагмент от костта. Счита, че скъсването на средния седалищен мускул,
хипотрофията на бедрените мускули, уврежданията на бедрените мускули и
сухожилията са настъпили следствие на увреждането. Оспорва извода на
вещите лица, че горепосочените увреждания са свързани с дегенеративни
промени. Сочи, че от справката в архива на отделението „Съдебна медицина“
при МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна е установен оток по страничната
повърхност на дясното коляно.
За необоснован намира извода на вещите лица, че падането от
собствена височина представлява ниско енергийна травма и не предполага
тежки травматични увреждания на масивни анатомични структури като
седалищната мускулатура. Счита за неустановено дали оплакванията на
ищеца се дължат в някаква степен на дегенеративни промени, както и
евентуално по какъв начин травмата е съдействала за тяхното ускоряване или
повишаване на болковите усещания. За необоснован намира извода на вещите
лица, че дегенеративните промени не е възможно да са се повлияли от
падането на ищеца. Моли за отмяна на решението в обжалваните части.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен
отговор на насрещната въззивна жалба от община Варна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният
представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната
жалба, както и за неоснователността на депозираната насрещна въззивна
жалба. Претендира разноски.
В о. с. з., както и в писмена защита процесуалният представител на
въззиваемия моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както
4
и отмяна на същото в отхвърлителните му части, предмет на производството.
Претендира разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, е образувано по предявените от АТ. Г. Г. искове срещу община Варна,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. /след
оттеглянето на иска до първоначално заявения размер/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания вследствие на падане на 22.04.2016 г., поради неизправност
на тротоарната настилка на улица „Опълченска“ близо до кръстовището с ул.
„Братя Миладинови“, в гр. Варна, представляваща публична общинска
собственост на община Варна, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на исковата молба – 22.05.2020 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 6204,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху претендираната сума за периода от 22.04.2016 г. до
19.05.2020 г. , на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат доводи, че на 22.04.2016 г. около 21:30
часа, ищецът пада на уличното платно, поради неизправност на тротоарната
настилка на ул. „Опълченска“, в близост до кръстовището с ул. „Братя
Миладинови“, в центъра на гр. Варна. Сочи, че изпаднал в безсъзнание,
получил силен удар в главата, хематом на гръдния кош от дясната страна,
травми на долния десен крайник - наранени и скъсани сухожилия на дясната
тазобедрена става, силни наранявания на нервите на прилежащите мускули,
както и атрофия на мускулите на дясното бедро. Излага, че се е подложил на
рехабилитация и физиотерапия в медицински центрове в България и
Германия, като въпреки лечението - движението му е затруднено и
съпроводено със силни болки, като занапред е невъзможно пълното му
възстановяване. Твърди, че придвижването му по стълбища е възможно само
с левия крак, както и че през 2018 г. от лекари в Германия е открита
допълнителна симптоматика. Сочи, че общината не е изпълнила
задължението си да стопанисва пътната настилка, на която е собственик,
поради което отговаря за причинените вреди. Моли за уважаване на исковете.
5
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника – община Варна, в който се оспорват предявените искове.
Оспорва и механизма на настъпване на увреждането, като се излага, че
вредите могат да настъпят и само при стъпване на криво от пострадалия.
Счита за недоказани интензитета на болките, доколкото е потърсена
медицинска помощ едва два дни след инцидента, както и продължителността
и и възстановителния период. За неустановено намира състоянието на
настилката. Претендираното обезщетение счита за завишено по размер. Моли
за отхвърляне на исковете.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
на 24.04.2016 г., ищецът е постъпил в МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, с
травма на гръден кош.
В производството към доказателствения материал са приобщени и
медицински направления от 25.04.2016г., 9.05.2016 г. и 19.06.2016 г.,
издадени от д-р Б.. От съдържанието на същите е видно, че са извършени
изследвания поради оплакванията на А.Г. за болка в дясна колянна става,
затруднено ходене и болки в гръдния кош. От проведеното образно
изследване в МБАЛ Света Марина ЕАД от 5.05.2016 г. /л. 11 от делото на
ВРС/, е установено наличие на ставен излив, дегенеративни промени в
латералния и медиален менискус, като от друго от 10.06.2016 г. е видно
наличие на наални дегенеративни промени в двете тазобедрени стави. От
съдържанието на епикриза от 18.08.2017 г. се установяват извършени
рехабилитационни дейности във връзка със слабост по хода на десен крак при
продължително вървене. От съдържанието на заключението на д-р Р. е видно
наличие на откъсване на сухожилието на малкия седалищен мускул от
заглавно място на предната ставна фасета на десен голям трохантер и дефект
на инсеркцията на сухожилието на средния седалищен мускул към
латералната фасета, като лезията на сухожилието на малкия седалищен
мускул е възможно да е от падането на 22.04.2016 г.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-
6
графологична експертиза, заключението, по която съдът кредитира като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните. От същото се
установява, че подписите на оспорените по делото документи: 5 броя
медицински направления от проф. д-р Д. Б., писмо от д-р Сапунджиев,
медицински документ от д-р Точева, документ с представен превод от немски
език от 20.09.2020 г., са изпълнени от лицата, посочени като техни автори: а
именно: Д. Б., Т.Т. и П.С..
От заключението по съдебномедицинска експертиза, назначена в
първоинстанционното производство, се установява, че: 1/. контузията на
гръден кош обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота,
като естеството на травмата не налага специфично лечение, 2/. травмата на
гръдния кош минава напълно и без последици в рамките на две-три седмици,
3/. впоследващо установените контузията на дясно коляно със съмнение за
увреждане на страничен менискус и в областта на таза - не могат да се
свържат с травматичното увреждане, доколкото клиничната им проява е
остра, непосредствено след получаването им следва да изпитва силна болка,
да има подчертано затруднена походка което би следвало да се установи при
първоначалния преглед в спешно отделение, 4/. загубата на съзнание не се
потвърждава от представените медицински документи, 5/. ищецът е
боледувал от тежки дегенеративни заболявания в областта на тазобедрените и
колянни стави, като някои от описаните усложнения са последици от именно
тези заболявания.
От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство,
тройна съдебномедицинска експертиза, се установява, че на 22.04.2016 г. А.Г.
е получил следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош в
областта на дясната ребрена дъга по срединно ключична линия, травматичен
оток и кръвонасядане по задностраничната повърхност на десния лакът,
ожулване по предната повърхност на дясното коляно, травматичен оток по
страничната повърхност на дясното коляно. Вещите лица посочват, че
травматичните увреждания, описани в исковата молба биха могли да бъдат
получени при падане и удар на дясната гръдна половина, десния лакът и
дясното коляно в подлежащата настилка. Експертите са пояснили, че
отшумяват за период от около 20-25 дни, като са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Посочили са, че посттравмена
увреда на дясното коляно и таза, за които към датата на инцидента не са
7
отразени конкретни оплаквания и обективно състояние не са резултат от
процесното увреждане, като за развитието на подобни изменения е необходим
продължителен период от време – месеци, години и възникването им не
винаги е с травматичен произход, развитието на тези заболявания е най-често
свързано с хронични, дегенеративни, болестни промени в костноставния
апарат на гръбначния стълб и ставите.
Изрично в проведеното о. с. з., експертите са пояснили, че всички
останали установени промени се дължат на хронични болестни изменения,
касаещи меки тъкани и атрофия на мускулатура и артрозни промени в
областта на тазобедрена става, дясна колянна става. Заключили са, че от
обсъждания механизъм не може да се получи такова откъсване, а се касае за
дългогодишни болестни промени, които се развиват в продължение на години
и месеци. Пояснили са, че няма данни за удар в областта на главата, както и
че не е губил съзнание.
В първоинстанционното производство е допусната и повторна тройна
съдебномедицинска експертиза. От заключението по същата се установява, че
описаните промени в представените образни изследвания не съответстват на
клиничната находка и не може да се твърди че са следствие на
предхождащата описана травма. Експертите са посочили, че наличната
клинична картина се дължи до голяма степен на предходна травма на дясно
коляно и последствията от нея, както и че тази в дясната ТБС се дължи на
дегенеративни изменения и вероятна патология в лумбален отдел на
гръбначния стълб. Вещите лица са заключили, че накуцващата походка се
дължи предимно на пост-травматичните промени на дясна колянна става с
голяма давност и свързания с нея мускулен дисбаланс, а болката в дясна
седалищна област и ТБС се дължат на дегенеративни промени, характерни за
възрастта. Посочили са, че падането от собствена височина представлява
ниско енергийна травма и не предполага тежки траматични увреждания на
масивни анатомични структури като седалищната мускулатура, както и че
сегашните оплаквания се дължат на дегенеративни промени в дясна колянна
става (стара травма на същата); дясна ТБС и глутеална област и лумбален
отдел на гръбначния стълб.
В проведеното по делото о. с. з. вещите лица уточняват, че не са
констатирали откъсване на малкия седалищен мускул на десния крак и дори
8
да е налично такова, не може да се свърже с травмата от 22.04.2016 г. На
резонанса, направен в Германия месеци по-късно е видно възпаление на
седлищния мускул, но не и откъсване. Уточняват, че има разлика в
дегенеративни промени в двете стави, като фактът че десният крак е по –
увреден е в резултат на предишна травма с давност от двадесет години, което
значително променя походката. Предполагат, че към датата на инцидента не е
могло да не бъде диагностицирана подобна травма, ако имало такава в
спешен център на МБАЛ „Св. Анна“, където е констатира и гръдната травма.
Сочат, че влошаването на дегенеративните промени след месец, два, може да
е естествен ход, промени, които е възможно да се ускорят при такава травма.
Експертите считат, че физиотерапевтични процедури са подобрили
състоянието му в следствие падането, но процесът на дегенерация, който си е
носил до момента на травмата не се е променил, както и че възстановяването
от падането се очаква от 20-30 дни, като се вземат болкоуспокояващи и
противовъзпалителни. Заключват, че ищецът не може да качва стълби, защото
има насложени дегенеративни промени и постравматични промени в
коляното, тазобедрената става.
В производството са събрани гласни доказателствени средства,
посредством разпит на свидетелите - Д.Ив.Ст. и Н. Г. Г..
От свидетелските показания на свидетеля Ст. се установява, че ищецът
към 20:30-21:00 часа, след препъване в тротоарни плочки пада на земята.
Споделя, че било тъмно, доколкото липсвало улично осветление, както и че
вдигнали приятеля си, защото няколко минути бил неадекватен и го отвели в
дома му. Сочи, че при ставането се държал за главата, като не можел да
стъпва на десния си крак. След преглед от познат лекар му бил предписан
прием на течен аналгин и аулин, като го посъветвал да извърши изследвания.
Свидетелят останал вечерта в дома на Г., като последният се оплаквал от
болки в главата, в десния му крак и бедрата, както и с дишането. Споделя, че
след случилото се Г. започнал да има проблеми с ходенето, затруднявал се
при изкачването на стълби, изпитвал силни болки около три – четири месеца
след инцидента, като пиел медикаменти за травмите.
Свидетелските показанията на свидетеля Н. Г., брат на пострадалия,
следва да бъдат кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК, съобразно
вероятната му заинтересованост от изхода от спора. Същият сочи, че при
9
разходката им вечерта в посока ул. „Братя Миладинови“, брат му пада по лице
от тротоара на улицата. Споделя, че издавал стенещи звуци, като му помогнал
да се изправи, като брат му се държал за главата и бил неадекватен. Сочи, че
не е могъл да стъпва, поради което му помогнали да стигне до дома си.
Споделя, че извикали познат лекар, който му предписал обезболяващи и му
препоръчал да посети болница. Сочи, че около тридесет дни изпитвал болки в
главата и крака, както и бил затруднен с ежедневните си нужди. Брат му бил
на легло, доколкото му се виело свят и изпитвал болки. Споделя, че около
месец след това бил с патерица. Излага, че не можел да качва стълби и да
стъпва с десния си крак. Споделя, че преди инцидента не се оплаквал от
болки в ставите и не е имал проблеми с ходенето, като към настоящия момент
продължавал да пие обезболяващи. Сочи, че след изследване в Германия са
установени по-сериозни заболяванията.
В първоинстанционното производство към доказателствения материал,
на основание чл. 204 ГПК, е приобщен снимков материал. От същия е видно
състоянието на тротоарната настилка, а именно: нарушената й цялост, както
и дупка на пътното платно на ул. „Братя Миладинови“ в посока ул.
„Опълченска“.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявени са исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следствие от падане на 22.04.2016 г., поради
неизправност на тротоарната настилка на улица „Опълченска“ близо до
кръстовището с ул. „Братя Миладинови“, в гр. Варна, представляваща
публична общинска собственост на община Варна, както и обезщетение върху
главницата в размер на законната лихва за забава от увреждането – 22.04.2016
г. до 19.05.2020 г.
За да бъде ангажирана на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника следва да са доказани следните предпоставки: противоправно и
виновно извършено деяние при и/или повод изпълнение на възложена от
последния работа, което действие или бездействие е в пряка причинно-
10
следствена връзка с настъпила за ищеца вреда.
Посоченият механизъм на настъпване на инцидента се потвърждава и от
изготвените по делото СМЕ, заключенията на които, в тази част съдът
кредитира като обективно и компетентно дадени, свидетелските показания и
приобщения по реда на чл. 204 ГПК, снимков материал, съгласно които
получените травматични увреждания съответстват и могат да бъдат получени
по описания начин. От посочените доказателства ценени поотделно и в
тяхната съвкупност се установява, че инцидентът е настъпил след като Г. е
паднал следствие на нарушена тротоарна настилка, в тъмната част на деня,
при липсата на улично осветление.
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП общинска собственост са
общинските пътища, улиците и булевардите. Съгласно чл. 31 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължения
на общината. Съответната община, като юридическо лице, осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на
локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от
нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 от Правилника за приложение на
Закона за пътищата /ППЗП/. Тротоарът, като част от платното, е собственост
на общината /по аргумент от пар. 1, т. 2 от ДР на ЗП/. Съгласно разпоредбата
на чл. 167 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, включително и тротоара към
него, имат задължението да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно възникнало препятствие. В разпоредбата на чл. 11
ЗОС, законодателя е регламентирал задължение на общината да полага
грижата на добрия стопанин при поддържането на общинската собственост в
интерес на населението. Затова и следва да се приеме, че именно община
Варна е отговорна за поддържането, обезопасяването и ремонтирането на
общинската собственост, в това число и на процесната тротоарна настилка,
като с противоправното бездействие на служителите й е довело до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП. Доколкото в разглеждания
случай, от събраните гласни доказателствени средства, както и от извършения
оглед на снимков материал, се установява, че на тротоара, сливайки се с
11
пътното платно, към датата на инцидента е имало дупка, следва да се приеме,
че не е изпълнено задължението на поддържане на пътната настилка, поради
което са налице предпоставките по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Ето защо, доказан се явява и механизма на настъпване на инцидента, като са
неоснователни доводите, че със стъпването накриво или препъването,
пострадалият с това си поведение е допринесъл за настъпване на вредите,
доколкото в тази насока не са ангажирани никакви доказателства.
При така установената фактическа обстановка, е безспорно, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди от падане от нарушената тротоарна
настилка, която не е надлежно стопанисвана от община Варна, чиято
собственост е. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията /така
ППВС № 4/1968 г./. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки
и душевни страдания.
Настоящият състав като съобрази възрастта на пострадалия – на 73 г.
към момента на увреждането, интензитета на претърпените болки и страдания
по време и непосредствено след злополуката /контузия на гръден кош,
кръвонасядания, охлузвания и ожулвания в дясната част на тялото/,
изживените физически и емоционални страдания, приключване на
оздравителния процес за същите увреждания след около месец след
злополуката, затрудненията му да се обслужва сам и необходимостта от
12
използването на помощ от брат му, необходимо приемане на медикаменти за
отслабване на болката, респ. промяната в ежедневието му, както и
емоционалното отражение на травмата, свързано с притеснения и тревожност,
предвид неговата възраст и здравословното му състояние, както и
икономическото състояние в страната, намира, че всички изброени
обстоятелства ценени в тяхната съвкупност дават основание да се приеме, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 7 000 лева.
Вън от горното, следва да се посочи, че кредитирайки заключенията по
всички медицински експертизи, а именно: първоначалната, тричленната и
повторната тричленна съдебномедицински експертизи, настоящият съдебен
състав намира, че твърдените увреждания на малкия седалищен мускул на
десния крак, на дясно коляно със съмнение за увреждане на страничен
менискус и на тазобредрената става, не са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното увреждане. Този извод следва от обстоятелството, че
изрично всички експерти еднозначно са посочили, че падането на процесната
дата съставлява ниско енергийна травма и не може да доведе до
горепосочените увреждания, които са свързани със стара травма в областта на
дясното коляно, датираща от двадесет години, както и със ставно-
дегенеративни заболявания в поясния отдел на гръбначния стълб, двете
тазобедрени и дясната колянна стави, придружени с нервно-мускулни увреди.
Също така, следва да бъде съобразено и изложеното от вещите лица, че
наличните дегенеративни промени в двете стави са свързани с
продължителен процес, който не се проявява в рамките на няколко дни или
месеци. Нещо повече, експертите по повторната тричленна СМЕ отричат
наличието на откъсване на седалищен мускул, като посочват, че дори такова
да е налице, не е възможно да настъпи при процесния механизъм на
увреждане. Ето защо, неоснователни се явяват доводите, наведени в
насрещната въззивна жалба в насока за наличие на по-висок интензитет на
вредите, съобразно горните увреждания, както и за обособяване на фрагменти
от костта, които да са в пряка причинно-следствена връзка с процесния
инцидент.
В продължение на горното, съставът на съда, съобрази и
обстоятелството, че при прегледа след инцидента при незабавната
медицинска помощ не са установени горните увреждания. В тази насока е и
изложеното от вещото лице по първоначалната съдебно-медицинска
13
експертиза, в частта, в която се посочва, че подобно откъсване на сухожилие
е придружено със силна непоносима болка, което предполага незабавна
медицинска помощ, за потърсването, каквито не са представени
доказателства. Ето защо, следва да се приеме, че оплакванията датиращи след
процесния инцидент не са в пряка причинно-следствена връзка със същия.
Въпреки горното, макар и твърдяното откъсване на сухожилия на
дясната тазобедрена става и наранявания на нервите на прилежащите й
мускули и атрофия на мускулите в дясното бедро да не са в пряк резултат на
инцидента, а да са свързани с дегенеративни промени и предходна травма,
същите следва да бъдат отчетени като фактор, който е допринесъл за
затрудняване на движението на пострадалия, включително и понастоящем
при пресечени терени с наклон и изкачване на стълби, което от своя страна
има отражение върху възможността за водене на активен начин на живот.
Както вече се изясни, тежките дегенеративните промени и предходната
травма са били налични по-рано и са продължили да прогресират с времето,
но след инцидента пострадалият е променил начина си на живот, като е
започнал да изпитва затруднения при придвижване, като изрично вещите
лица по повторната съдебно-медицинска експертиза не изключват именно
процесното увреждане да е ускорило дегенеративния процес, който е
започнал преди него и е продължил да се развива и след това.
С оглед основателността на главния иск в посочения размер от 7000 лева,
основателен се явява и аксесорния такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на увреждането 22.04.2016 г. до 19.05.2020 г. в размер на 2895.41
лева. Този извод следва от обстоятелството, че при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо,
искът за заплащане на обезщетение за забава се явява основателен до размер
на сумата от 2895.41 лева, респ. неоснователен до обжалвания размер от
4136,41 лева.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението се явява правилно и като такова следва
да се потвърди.
По разноските:
При този изход от делото, а именно- оставянето без уважение на
14
въззивната и на насрещната въззивна жалба, настоящият съдебен състав
намира, че сторените от страните разноски следва да останат така, както са
извършени от всяка една от тях /така определение № 53 от 17.01.2014 г.,
постановено по гр. д. № 115/2014 г. на ВКС, определение № 84 от 26.02.2019
г., постановено по гр. д. № 2262/2018 г. на ВКС, определение № 525 от
2.07.2014 г., постановено по гр. д. № 3702/2014 г. на ВКС/. В практиката на
касационната инстанция е приемано също, че в разглеждания случай, всяка
една от страните по делото е упражнила неоснователно правото си на
въззивна жалба, а това само по себе си изключва наличието на основание за
присъждане на направените от тях разноски във въззивната инстанция, което
би било налице само при пълно или при частично уважаване на същите /в
този смисъл определение № 575 от 15.09.2014 г., постановено по т. д. №
1972/2014 г. на ВКС/. Затова съдебно-деловодните разноски за настоящото
производство не следва да се разпределят и следва да останат за страните,
така както са направени от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262831 от 19.11.2021 г., постановено по
гр. д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в обжалваните му
части, с които община Варна е осъдена да заплати на АТ. Г. Г., роден на
14.10.1942 г., гражданин на ФГР Германия с адрес: гр. Шверин, провинция
Мекленбург-Форпоммерн, „Бургщрасе“ № 17 сумата от 7000 лева /седем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на падане на 22.04.2016
г., поради неизправност на тротоарната настилка на улица „Опълченска“
близо до кръстовището с ул. „Братя Миладинови“, в гр. Варна,
представляваща публична общинска собственост на община Варна, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 22.05.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 2895,41 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
сума за периода от 22.04.2016 г. до 19.05.2020 г., на основание чл. 49 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частите, с които са отхвърлени предявените от
АТ. Г. Г. искове за осъждане на община Варна да му заплати обезщетение за
15
неимуществени вреди за разликата над 7000 лева /седем хиляди лева/ до
претендирания размер от 10000 лева /десет хиляди лева/ и за обезщетение за
забава за разликата над 2895,41 лева /две хиляди осемстотин деветдесет и
пет лева и четиридесет и една стотинки/ до 4136,41 лева /четири хиляди сто
тридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/.
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в
необжалваната му отхвърлителна част за заплащане на обезщетение в размер
на законната лихва за забава за сумата над 4136.41 лева до 6204.98 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16